Решение по дело №97/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е с правно основание чл.171 т.2а б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на А. С. М., [ЕГН] с адрес: [населено място], община Тетевен, област Ловеч, [улица], чрез адв. А. В. М., Софийска адвокатска колегия, с адрес за кореспонденция по делото: [населено място], [улица], ет. 4, кантора 406, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0356-000008 от 26.01.2024 година издадена от Н. на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Тетевен, с която на същата е наложена ПАМ по чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, до една година, а именно за 6 /шест/ месеца и отнети документи: 1.СРМПС№ ********* А и 2 бр.рег. №[рег. номер].

С доводи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като издадена при липса на фактически и правни основания се иска отмяната й като незаконосъобразна. В жалбата се излага, че в оспорената заповед не е посочено основанието, на което се налага принудителната административна мярка и в диспозитива на заповедта не е посочено моторното превозно средство, на което се прекратява регистрацията. Счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, като липсва фактическо описание кой е допуснал или предоставил собственото си МПС на неправоспособен водач, доколкото това обуславя материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ и не позволява на жалбподателката да разбере какво нарушение е извършила и да се защити по него. Счита, че липсват законови реквизити и фактически основания, като оспорената заповед е немотивирана и издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание, оспорващата се явява лично и чрез упълномощен адвокат, като поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли съда да отмени заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, като претендира направените по делото разноски по представен списък. Подробни съображения се излагат и в писмена защита.

Ответникът по делото Н. на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Тетевен – [населено място], не се явява и не се представлява.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 448063, Серия GA е констатирано, че И. И. С. [ЕГН] на 26.01.2024г. в 17.20 часа в [населено място], [улица], в посока двора на детска градина номер 15 управлява л.а. Ф. Г. с рег. номер [рег. номер] собственост на А. С. М. от [населено място] след като е неправоспособен лишен временно на 07.03.2023 г. по описа на РУ Тететвен. Прието е, че управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, в нарушение на чл.150а от ЗдвП. Отнети са 2 бр. регистрационни табели № [рег. номер] и СРМПС№ *********.

С оглед на това, че като собственик на горепосочения автомобил допуска същият да бъде управляван от И. И. С. [ЕГН] от [населено място], след като е неправоспособен (лишен), за което има съставен АУАН с бланков № 448063, Серия GA от 26.01.2024г., Началника на РУ Тетевен към ОДМВР Ловеч, е издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0356-000008 от 26.01.2024 г. срещу жалбоподателката А. С. М., в качеството й на собственик на процесното МПС, с която и е наложена ПАМ по чл. 171 т.2а б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети следните документи: СРМПС № ********* и 2 бр. рег. таб. № [рег. номер].

С административната преписка са приложени: Заповед № 295з-805/25.04.2017г. на директора на ОДМВР –Ловеч /л.9-10/, акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 448063, Серия GA /л. 12/, Възражение от И. С. срещу АУАН № 448063, серия GA /л.13/, Докладна записка от 29.01.2024 г. /л.14-15/, Сведение от 05.02.2024 г. /л.16/, Справка за нарушител/водач на А. С. М. /л. 17/.

Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законовоустановения срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 07.02.2024 г., а жалбата е заведена с вх. № 356000-671 от 13.02.2024 г. в деловодството на административния орган, съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл.149 от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП. Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон.

Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи / чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП/. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 295з-805/25.04.2017г., Директорът на ОДМВР –Ловеч, на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, е оправомощил началниците на РУ при ОД на МВР Ловеч да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7. Обжалваната заповед е издадена от Началника на Районно управление Тетевен при ОДМВР Ловеч, в това му качество и е налице необходимата компетентност.

Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Издателят на Заповедта е посочил фактическите и правните основания, като изрично се е позовал на съставеният АУАН, с което е изпълнил изискването за мотивиране, визирано в чл.172 ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59 ал.2 от АПК. В съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите на административния орган могат да бъдат изведени и от документи, представляващи част от административната преписка по издаване на административния акт.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършеното нарушение, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното МПС, управлявано от И. И. С., собственикът и регистрационния номер на същото, както и е описано извършеното нарушение. АУАН също е съставен в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно характера на нарушението – на правилата за движение по пътищата. В ЗППАМ нарушението е посочено ясно и непротиворечиво както цифрово, така и текстово. Противно на твърденията на жалбоподателката, в ЗППАМ е посочена точната хипотеза на правната норма, а именно, както в заглавната част, така и в диспозитивната част на заповедта е посочено, че е нарушена б.”а” на чл.171, т.2а от ЗДвП. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт при изяснена фактическа обстановка. В тази връзка твърденията на жалбоподателката за немотивираност на акта се явяват неоснователни.

Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящи самостоятелна отмяна на акта и противоречие с материално-правни норми. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административно производствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл.146 т.3 от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административно производствените правила съдът констатира липса на същото отменително основание. Съгласно трайната съдебна практика процесуалното нарушение е съществено ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта, което в случая не е налице.

Заповедта е материално законосъобразна.

В хипотезата на чл.171, т.2а б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

Настоящият състав намира, че след като по делото е безспорно доказано управлението на процесното МПС от водач лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред и собственикът на автомобила, административният орган законосъобразно е приложил ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство“. Нормата на чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година, като в случая мярката е приложена за минималния законов срок, което от своя страна прави неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви относно продължителността на срока.

Посочената от административния орган правна норма на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от водач лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред. В случая посоченото обстоятелство е безспорно и е доказано. Жалбоподателката-собственик не е адресат на съставения и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ, доколкото законът изисква самото нарушение (управление на МПС от водач лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред) да е констатирано с АУАН, което в случая е направено. Приложимата правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателката лично е предоставила управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от ЗДвП – опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено е изискването моторното превозно средство да е управлявано от водач лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред. Субективното отношение на собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав.

Неоснователно е оплакването на оспорващата, че заповедта е немотивирана и от съдържанието й не може да се извлекат обстоятелствата, въз основа на които е издадена. Относимите факти и обстоятелства, съставляващи фактическото основание за издаване на заповедта по смисъла на чл.59, т.4, пр.1 от АПК, а именно управление на моторно превозно средство от водач лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, са констатирани с АУАН, въз основа на който се издава самата заповед и към който тя изрично препраща, поради което не е налице твърдения порок. Административната мярка е приложена за минимално предвидения в закона срок, за нарушение, което има висока степен на обществена опасност – управлението на собствения на жалбоподателката автомобил е извършено от неправоспособно лице; поставени под сериозна заплаха са били животът и здравето на водача, както и тези на останалите участници в движението.

Противно на оплакванията на жалбоподателката, във връзка с изложените дотук мотиви приложената ПАМ е съобразена и с постигане на целите на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него и преустановяване на административните нарушения, като съответства и на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като е наложена за минималния законов срок.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразен административен акт и оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.

Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А. С. М., [ЕГН] с адрес: [населено място], община Тетевен, област Ловеч, [улица], подадена чрез адв. А. В. М., Софийска адвокатска колегия, с адрес за кореспонденция по делото: [населено място], [улица], ет. 4, кантора 406, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0356-000008 от 26.01.2024 година, издадена от Н. на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Тетевен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от Закона за движение по пътищата.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.