Решение по КНАХД №333/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Берковица против Решение № 124 от 16.05.2025 г., постановено по АНД № 303/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление № 13/11.03.2025 г. С цитираното решение, за нарушение на  чл. 108, ал. 3 от ЗГ, вр. чл. 12, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ), на основание чл. 257, ал. 1, т. 1, вр.  чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 12, ал. 1, т. 5 от НКОГТ, на С.В.Т. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева,

В жалбата са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В с. з. касаторът, редовно призован, представлява се от * Д., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и развитите доводи в представените в с. з. писмени бележки.

Ответникът – С.В.Т., редовно призован, не се явява. Представлява се от * Т. ***, която оспорва жалбата и поддържа депозирания по делото писмен отговор. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за настоящата инстанция, за които представя доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за допустимост и основателност на жалбата.

Настоящият касационен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Враца е отменил Наказателно постановление № 13/11.03.2025 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което за нарушение на  чл. 108, ал. 3 от ЗГ, вр. чл. 12, ал. 1, т. 5 от НКОГТ, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1, вр.  чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 12, ал. 1, т. 5 от НКОГТ, на С.В.Т. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева,

От правна страна районният съд е приел, че АУАН е издаден от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити и е надлежно предявен на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено.

За да отмени санкционния акт, в хода на служебната проверка, районният съд е установил от събраните доказателства по делото, че АУАН и НП са издадени при неизяснена фактическа обстановка и при неустановени дата и място на извършване на нарушението, като при съставянето им са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на обжалваното НП. Изложил е мотиви, че санкционираното лице е присъствало на извършената на място проверка, както и при съставянето на КП и АУАН, като е подало писмено възражение до АНО, което не е обсъдено и не е взето предвид при издаването на НП, което обстоятелство характеризира НП и като немотивирано.

Първоинстанционният съд е посочил, че нито в КП от 11.12.2.0224 г., нито в АУАН, съставен на 11.12.2024 г., а в последствие и в издаденото НП от 11.03.2025 г., е отразено, че процесните 4 бр. дървета от дървесен вид цер и 11 броя дървета от дървесен вид благун са били без контролна горска марка или пък да са били отсечени извън имота, за който е получено позволителното за сеч. Такива данни са внесени за първи път пред районния съд в показанията на свидетелите – служители на РДГ – Берковица и не са отразени в посочените документи, съдържащи се в АНП.

Крайният извод на съда е, че е налице непълно, неточно и неясно описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП, което представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на наказаното лице, за което остава неясно срещу какви факти и обстоятелства следва да се защитава.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Изложените в тази връзка подробни мотиви, настоящият състав като касационна инстанция изцяло споделя и възприема като свои, на основание  чл. 221, ал. 1 изр. 2 от АПК, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.

Наведените в жалбата касационни основания не се установяват.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, задължителен реквизит на НП е описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Настоящият състав намира, че в случая АНО не е изпълнил разпоредбата на цитираната чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен че са задължителни реквизити на АУАН и НП, индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин, както и несъответствието между посочените нарушени норми и приложената санкционна такава, неяснотата относно точната дата на извършване на нарушението, винаги съставляват съществени нарушения на процесуалните правила.

Горните процесуални нарушения лишават съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.

Районният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Враца е постановил валидно, допустимо и правилно решение, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

При този изход на спора основателно е искането на ответника за присъждане на разноски по делото. От представения договор за правна защита и съдействие от 17.09.2025 г. е видно, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Същите следва да се присъдят в полза на ответника на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 124 от 16.05.2025 г., постановено по АНД № 303/2025 г. по описа на Районен съд – Враца.

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр.Берковица ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Т. *** разноски за настоящата инстанция в размер на 200 (двеста) лева адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.