№ 83
гр. Пазарджик, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500814 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №876 от 21.10.2021г., постановено по гр.д.№518/2021г. по
описа на РС- Пазарджик е отхвърлен предявения от „И.А.“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Е.“ №5,
ет.6, ап.7, представлявано от управителя Г.К.П. срещу Г. СП. К., с ЕГН
********** от гр.Пазарджик, ул.“А.К.“ №16, ет.2, ап.5, иск с правно
основание чл.108 от ЗС за приемане за установено, че „И.А.“ ЕООД, с ЕИК
********* е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55155.508.697.2.2, съгласно издадена схема №15-
715801/07.08.2019г по КККР на гр.Пазарджик, одобрени със заповед №РД-18-
97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АКГГ с адрес на имота:
гр.Пазарджик, ул.“М.В.“ №9, който имот се намира в сграда №2, разположена
в поземлени имоти с идентификатори 55155.508.696, 55155.508.697 и
55155.508.698, с предназначение на самостоятелния обект: за склад с площ от
52.07кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: 55155.508.697.2.1. и
за осъждане на Г. СП. К. с ЕГН ********** да му предаде владението върху
този имот.
1
Осъден е „И.А.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул.“Е.“ №5, ет.6, ап.7, представлявано от
управителя Г.К.П., да заплати на Г. СП. К., с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул.“А.К.“ №16, ет.2, ап.5 сумата от 800лв. разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба „И.А.“ ЕООД, чрез
пълномощниците му адв.Ф. и адв.В..
Твърди се в същата, че решението е порочно, поради допуснати
процесуални нарушения /необсъждане или неправилно интерпретиране на
основни доказателства по делото/, довело до необосновани фактически и
правни изводи и до погрешно /неправилно/ приложение на материалния
закон.
Визира се, че констатацията на първоинстанционният съд, че
процесната сграда /постройка/ не е била трайно прикрепена към замята, както
изисква чл.110 от ЗС е необоснована, с оглед на установеното от
техническата експертиза, че отвесните 4 бр.метални греди са закрепени с
анкерни болтове към железобетонни фундаменти изляти под нивото на
прилежащия терен., т.е.- сградата е трайно прикрепена към земята и затова е
недвижима вещ по критерия на чл.110, ал.1 от ЗС.
Сочи се, че процесната сграда не представлява „преместваем обект“,
като в тази връзка се цитира параграф 5, т.80 от ДР на ЗУТ.
Приема се, че в случая, предметът на иска е „надземна сграда,
постройка“ и затова съгласно т.38 от параграф 5 от ДР на ЗУТ е строеж и
затова не е преместваем обект, както е прието в обжалваното решение.
Поставя се като съществен въпрос, който наистина има значение по
делото е дали процесния обект представлява СОС /самостоятелен обект на
собственост/, респ., дали сделката с Нотариален акт №165/30.08.2019г. е
направила ищеца- жалбоподател, собственик.
В тази насока се сочи, че още с построяването й- сградата е имала
функционално предназначение- „складова дейност и за такава цел е била
ползвана преди приватизацията на „Ресурс- Комерс“ ООД. Същото
предназначение, сградата е изпълнявала и след приватизацията на посоченото
държавно предприятие- през 1992г.
Визира се, че спорната част от склада- от 52,007кв.м., която е реална
част от сграда, с първоначална площ- 500кв.м., с изменението на ПУП през
2
2013г., когато УПИ ІV- в кв.4 с обща площ от 24937кв.м., собственост на
„Ресурс- Комерс“ ООД е била разделен на 46 броя УПИ е попаднала в
съседния поземлен имот с идентификатор 55155.508.698- от който имот,
ответникът К. е притежавал по сделка за покупко- продажба с Нотариален акт
№65/14.10.2016г.- 192/499кв.м. ид.ч., заедно с други два склада, тази част е
получила самостоятелен идентификатор- 55155.508.2.2.
На база изложеното се приема, че необоснован се явява изводът на съда,
че ищецът не е бил придобил собствеността върху предмета на иска със
сделката за покупко- продажба от 2019г., тъй като към момента на тази
сделка, обектът е бил вече друг- новопостроен върху терен, който е
съсобствен между ответника и трето лице. Това се обосновава, че по делото
не е спорно, а е установено от заключението на вещото лице, че при
преустройството на склада предхождащо сделката от 2019г., ответникът е
използвал изцяло- без никакви промени металната конструкция от склада,
отпреди преустройството включително- бетоновите фундаменти на
вертикалните метални греди на тази конструкция.
Сочи се, че за извършеното, ответникът би имал право на иск за
обезщетение на вложените средства, на основание чл.59 от ЗЗД.
Искането е, обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, по
съществото на спора, с което да се уважи исковата претенция.
Моли са за присъждане на разноските за двете инстанции, съобразно
списък за тях.
В постъпило изложение към въззивна жалба подадено от адв.Ф., в
качеството му на пълномощник на „И.А.“ ЕООД са визирани допълнително
подробни съображения в насока неправилността на изводите на
първоинстанционния съд.
Приема се, че по делото не са представени каквито и да е било
доказателства, досежно владението на имота от страна на Г.К., на каквото и
да е основание.
Искането е да се постанови решение, с което се отмени изцяло
обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и се приеме за
установено, че собственик на процесната вещ, а именно: Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 55155.508.697.2.2 по КККР на гр.Пазарджик,
находящ се в гр.Пазарджик, ул.“М.В.“ №9, със застроена площ от 52,07кв.м..,
3
с предназначение на самостоятелния обект- за склад е ищцовото дружество
„И.А.“ ЕООД и се осъди Г. СП. К. да предаде владението му.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Г. СП.
К.. В него се приема, че подадената жалба и изложение към нея представляват
една жалба, която се оспорва.
Изразява се несъгласие с тезата на въззивника, че процесната сграда има
характеристика на недвижим имот по смисъла на чл.110, ал.1 от ЗС.
Приема се, че тази теза не може да се сподели, защото нито в сделката
извършена с цитирания нотариален акт, нито в самата искова молба, с която е
заявен иска по чл.108 от ЗС не е индивидуализиран подобен недвижим имот-
метален навес на 4 колони свързан с анкерни болтове към циментови
фундаменти или казано на юридически език- като реална част от
самостоятелна сграда /метален навес/ с площ от 422кв.м., първоначално
отразена с идентификатор 55155.508.697.1 по КККР от 2008г.
Визира се, че ищецът всъщност твърди, че е станал собственик по
силата на покупко- продажба на самостоятелен обект в сграда идентификатор
55155.508.697.2.2, находящ с в сграда №2 по КККР на гр.Пазарджик с площ
от 52кв.м. при съседен самостоятелен обект на същия етаж- сграда №2 с
идентификатор 55155.508.697.2.1 и предназначение за склад. Следователно се
приема, че ищецът претендира право на собственост върху нов обект
възникнал чрез преустройство на заварената сграда, което е дало повод
същата да се заличи като обект на кадастъра и на нейно място а се заснеме
сграда с идентификатор 55155.508.697.2.2 с площ от 422кв.м., включваща два
отделни самостоятелни обекта- процесния склад №2, с площ от 52,07кв.м. и
съседния склад №1 с площ от 370,01кв.м., долепени чрез обща преградна
стена.
Твърди се, че ищецът не е изменял иска си, даже изрично е заявил в
о.с.з. проведено на 26.04.2021г., че не претендира част от метален навес, а на
самостоятелен обект /склад/, както е отразен в документа за собственост и
кадастралната карта.
При това положение се приема, че обосновано и правилно, районният
съд е приел, че в обективната действителност процесния имот представлява
движима вещ.
Сочи се, че правилно е прието и, че и да би представлявал недвижима
4
вещ по смисъла на чл.110 от ЗС, процесният имот не съществува като
самостоятелен обект. При това положение, сделката с продавача „Ресурс-
Комерс“ ООД не е предизвикала вещноправен ефект.
В допълнение към приетите мотиви на районният съд се излагат
съображения в насока, че процесния обект, представлява само фактически
преустроена реална част от съществуваща сграда или по- скоро реална част от
съществуващо метално съоръжение заснето като сграда.
Твърди се, че процесния обект теоретично е могъл да възникне като
самостоятелен обект по актуалните му кадастрални данни след изменението
на КК от 2016г., ако за изграждането му е издадено разрешение за строеж, въз
основа на одобрен инвестиционен проект за преустройство /архитектурна,
конструктивна, технологична, електро, ВиК, отопление, пожарна
безопасност/.
В този смисъл се приема, че правната логика сочи, че отделянето на нов
самостоятелен обект в резултата на извършено преустройство на
съществуващ обект, подлежи на отразяване в кадастралната карта, само ако е
било разрешено от компетентните органи и при спазване на действащите
технически норми.
Твърди се, че в разглеждания случай, преустройството е извършено без
одобрен проект и разрешение за строеж. То представлява само една
„имитация“ на самостоятелен обект поради липса на носеща основа върху
която да стъпят стените, липса на същински стени, липса на четири
самостоятелни стени, липса на самостоятелно захранване с електричество и
вода. Такъв обект не може да се заснема в кадастъра като самостоятелен. Ето
защо се приема, че процесния обект не представлява самостоятелен обект на
собственост и не е могъл да бъде придобит от ищеца.
Искането е да се потвърди обжалваното решение, с присъждане на
разноските пред настоящата инстанция, вкл. и при прекратяване на делото.
В съдебно заседание, жалбоподателят- „И.А.“ ЕООД, редовно призован,
законен представител не се явява. За него се явява процесуалния му
представител адв.Ф.Ф.. От страна на последният се поддържа подадената
въззивна жалба, като се моли отмяната на постановеното от първата
инстанция решение, като се уважи предявения иск. В този смисъл излага
подробни съображения.
5
Ответникът по жалбата- Г. СП. К., редовно призован не се явява.
Последният се представлява от пълномощника му адв.В.К.. От страна на
последният се моли съда, да бъде оставена без уважение въззивната жалба,
като се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно. В тази връзка излага подробни доводи.
Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Делото пред първоинстанционният съд е образувано по насрещна
искова молба, инкорпорирана в писмен отговор вх.№15312/19.08.2020г. по
гр.д.№1392/2020г. по описа на РС-Пазарджик, приложена по настоящото
дело, която искова молба е подадена от „И.А.“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Е.“№5, ет.6, ап.7,
представлявано от управителя Г.К.П. срещу Г.С. К. с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул.“А.К.“ №16, ет.2, ап.5.
Твърди се в обстоятелствената част на насрещната искова молба, че на
30.08.2019г. по силата на възмездна сделка- покупко продажба, обективирана
в Нотариален акт №165, том VI, рег.№10740, н.д.№1093/2019г. по описа на
Нотариус А.И. с рег.№423 с район на действие РС- Пазарджик, ищцовото
дружество е придобило правото на собственост върху следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.508.697.2.2 по
КККР на град Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18.97/28.10.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.Пазарджик, п.к.
№4400, ул.“М.В.“№9, който самостоятелен обект се намира в сграда №2,
разположена в поземлени имоти с идентификатори 55155.508.696,
55155.508.697, 55155.508.698, с предназначение на самостоятелния обект: за
склад, брой нива на обекта: 1/ едно/ с площ 52.07кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 55155.508.697.2.1, под
обекта: няма, над обекта: няма.
Твърди се, че владението на този имот е предоставено от продавач на
купувача /ищцовото дружество/ в деня на изповядване на сделката, като
видно от приложеното писмо от Областна администрация Пазарджик с изх.
№3800-21-01/01.04.2019г. ищецът е владял процесния имот към посочената в
писмото дата.
6
Визира се, че ответникът оспорва собствеността на ищеца по отношение
на този имот, противопоставяйки твърдения, че този обект е негова
собственост и по този начин пречи на дружеството да упражнява
фактическата власт върху процесния имот. В тази връзка, ищецът е подал
жалба до началника на РУ МВР Пазарджик вх.№181800-7832 от 23.06.2020г.,
в която изложил своите оплаквания.
Искането е съдът, да приеме за установено по отношение на ответника,
че е ищецът е собственик на процесния имот и да се осъди ответника да му
предаде владението.
В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответника, чрез пълномощника
му е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск.
Твърди се, че договорът за покупко- продажба, извършен с Нотариален
акт №165/30.08.2019г. не легитимира ищеца като собственик на процесния
склад, тъй като същия попада в поземлен имот с идентификатор
55155.508.698, който от 2017г. се притежава в съсобственост от ответника и
А.Г.Г., а въпросният склад няма самостоятелно съществуване извън земята,
върху която е построен. По презумпция неговият вещноправен статут се
определя по чл.92 от ЗС. Сделката, на която се позовава ищеца не е породила
вещно- прехвърлителен ефект и ищецът не е станал собственик. Процесният
склад е представлявал метален навес, който попада в поземлен имот
№55155.508.698. През есента на 2017г., ответникът К. е преустроил за своя
сметка този навес в склад чрез извършване на строително ремонтни работи-
полагане на настилка от бетон, изграждане на стени и покрив от термопанели,
електрическа и В и К инсталация, осветителни тела и ролетна входна врата, за
което е изразходвал около 10000лв. Едновременно с това ответникът е
финансирал и проект за изменение на КККР, отразяващ както съществуването
на закупените складове с идентификатори 55155.508.698.2 и 55155.508.698.1
и на процесния склад с идентификатор 55155.508.697.2.2 С тези си действия,
ответникът е манифестирал фактическата си власт върху обекта.
Твърди се, че след 20.06.2020г., ищецът избил стената между неговия и
процесния склад и монтирал врата, която да свърже двата склада и по този
начин ищецът е завладял процесния склад без съдебно решение и въпреки
противопоставянето на ответника.
От фактическа страна по делото се установява следното:
7
Видно от приложените към насрещната искова молба писмени
доказателства, от писмените доказателства, съдържащи се по приложеното
гр.д.№1392/2020г. по описа на РС- Пазарджик, приетото като доказателство
по делото копие от нотариално дело №1093/2019г по описа на нотариус А.И.,
вписана под №423 в Нотариалната камара с район на действие РС-Пазарджик
се установява, че на 18.02.2016г. с Нотариален акт №80, том I, рег.№477,
нот.дело №27/2016г. по описа на нотариус Ю.В., вписана под №436 в
регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС-Пазарджик
„Ресурс- Комерс“ООД с ЕИК ********* е прехвърлило на И.П.Й. с ЕГН
**********, правото на собственост имоти във връзка с подписан договор за
спогодба за уреждане на имуществените последици от напускането на
съдружник по чл.125, ал.2 и 3 от ТЗ върху следните недвижими имоти:
поземлен имот с идентификатор 55155.508.698 по КККР на град Пазарджик,
одобрени със заповед РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед №КД-14-13-471/11.11.2013г. на
началника на СГКК- Пазарджик с административен адрес гр.Пазарджик,
ул.“М.В.“ №9, с площ от 499кв.м., предназначение на територията
урбанизирана, с начин на трайно ползване „ за друг вид производствен,
складов обект“, при съседи: 55155.508.727, 55155.508.381, 55155.508.697 и
55155.508.9005, както и 349/481 идеални части от сграда с идентификатор
55155.508.698.1 , цялата сграда със застроена площ от 481кв.м., с
предназначение „ складова база, склад“. Сградата е разположена в поземлени
имоти 55155.508.698 и 55155.508.727 и принадлежи към поземлен имот с
идентификатор 55155.508.698.
Видно от Нотариален акт №65, том III, рег.№2500, дело №245/2016г./
съдържащ се на листове 8-10 от приложеното гр.д.№1392/2020г. по описа на
РС-Пазарджик/ на 14.10.2016г. се установява, че И.П.Й. с ЕГН ********** е
продал на ответника Г. СП. К., с ЕГН ********** следните свои недвижими
имоти : 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.508.698.1.2 по
КККР на град Пазарджик, одобрени със Заповед№РД-18-97 от 28.10.2008г на
изпълнителния директор на АГКК, който се намира в сграда №1 на адрес:
гр.Пазарджик, ул.“М.В.“ №9, разположена в поземлени имоти с
идентификатор 55155.508.698 и 55155.508.727, предназначение: за склад, с
площ от 144.71кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата:
55155.508.698.1.3 и 55155.508.698.1.1 и 2/ 192/499 идеални части от поземлен
8
имот с идентификатор 55155.508.698 по КККР на град Пазарджик, одобрени
със Заповед№РД-18-97 от 28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед №КД-14-13-471/11.11.2013г.на началника на
СГКК-Пазарджик с административен адрес: град Пазарджик, ул.“М.В.“№9,
целият с площ от 499кв.м.,предназначение на територия: урбанизирана, начин
на трайно ползване: за друг вид производство, складов обект, при съседи на
имота: 55155.508.381, 55155.508.727 и 55155.508.697.
Видно от Нотариален акт №165, том VI, рег.№10740, нот.дело
№1093/2019г. по описа на нотариус А.И. с рег.№423, вписана в Нотариалната
камара с район на действие РС- Пазарджик на 30.08.2019г. „Ресурс-
Комерс“ООД с ЕИК ********* е продало на ищеца „И.А.“ ЕООД с ЕИК
********* следните недвижими имоти: 1/ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.508.697.2.1, съгласно издадена схема №15-
715801/07.08.2019г по КККР на град Пазарджик, одобрени със заповед №РД-
18- 97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АКГГ с адрес на имота:
гр.Пазарджик, ул.“М.В.“ №9, който имот се намира в сграда №2, разположена
в поземлени имоти с идентификатори 55155.508.696, 55155.508.697 и
55155.508.698, с предназначение на самостоятелния обект: за склад с площ от
370.01кв.м., при съседни самостоятелни обекти на същия етаж:
55155.508.697.2.2 и 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.508.697.2.2, съгласно издадена схема №15-715801/07.08.2019г. по КККР
на град Пазарджик, одобрени със заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на
изпълнителния директор на АКГГ с адрес на имота: гр.Пазарджик, ул.“М.В.“
№9, който имот се намира в сграда №2, разположена в поземлени имоти с
идентификатори 55155.508.696, 55155.508.697 и 55155.508.698, с
предназначение на самостоятелния обект: за склад с площ от 52.07кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата : 55155.508.697.2.1.
Въз основа на заявление вх.№01-262140 за изменение на КККР сградата
с идентификатор 55155.508.697.1/ навес/ е заличена и е заснета сграда с
идентификатор 55155.508.697.2 /склад/, състоящата се от склад с
идентификатор 55155.508.697.2.1 с площ от 370.00кв.м. и процесния склад с
идентификатор 55155.508.697.2.2 с площ от 52.07кв.м., който на практика
попада в имота на ответника- поземлен имот с идентификатор 55155.508.698.
Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза се
9
установява, че след извършен оглед на място и измерване вещото лице е
констатирало, че процесният обект представлява навес от метална
конструкция, изграден от четири броя вертикални колони, закрепени с
анкерни болтове в подземни бетонови фундаменти и две хоризонтални
метални греди, свързани с метални столици на покривната конструкция,
която е покрита с покривни термопанели. Размерите на обекта са 6.19/8.41,
средна височина от 3.52м.л. и застроена площ от 52.07кв.м. Този обект е
долепен на изток до сграда с идентификатор 55155.508.698.1 с функционално
предназначение- складова база със застроена площ от 481кв.м., а в останалите
три страни е изпълнен с пълнеж от стенни панели. Така както е преустроен
процесният обект представлява обособено складово помещение с начин на
обслужване от външен самостоятелен вход от югозапад. По действащия ПУП
на град Пазарджик от 2001г. първоначално е съществувал имот с пл.№380,
записан на „Ресурс-Комерс“, за който е бил отреден УПИ- IV Техноснаб-
Химимпорт/ Р.К./ в кв.4 с площ от 24 937кв.м. и определена устройствена
зона- предимно производствена „Пп“ с отреждане за производство, търговия
и услуги. Със Заповед №128 от 08.08.2013г. на зам.кмета на община
Пазарджик, на основание заявление вх.№18-001902 от 20.06.2013г. от
„Р.К.“ЕООД е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ, с която УПИ УПИ-
IV Техноснаб- Химимпорт/ Р.К./ в кв.4 с площ от 24 937кв.м. е разделен на 46
броя урегулирани поземлени имота. Процесният обект попада в
новообразуван УПИ-LIV-380 за производство, търговия и услуги в кв.20 по
ПУП на град Пазарджик с площ от 524кв.м. За изпълненото преустройство и
за изграждането на процесния обект, вещото лице не е открило строителни
книжа и документи. Конструкцията на обекта може да бъде отделена в цялост
от повърхността и да бъде преместена в пространството, без да губи своята
конструктивна цялост и с възможност да се ползва на друго място със същото
или друго предназначение. Същата не е трайно свързана с терена и при
преместването на обекта няма да се измени субстанцията и начина на
ползване на земята под него.
Според вещото лице вписания под №14 Приложение №1 към Акт
№1223 от 19.10.1998г. за държавна собственост навес за авточасти и
строителни материали с площ от 500кв.м., конструкция метална, сглобяема,
година на построяване 1979г. е идентичен с отразената в кадастралната карта
сграда с идентификатор 55155.508.697.2 с функционално предназначение-
10
складова база, склад, брой етажи 1, брой самостоятелни обекти 2, със
застроена площ от 422 кв.м., обхващаща и процесния обект като част от него
с площ от 78 кв.м. е премахната.
Вещото лице установява, че процесният обект е обозначен като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.508.697.2.2, тип: за
склад, брой нива 1 с площ 52.07.кв.м. и попада в поземлен имот с
идентификатор 55155.508.698 с административен адрес: гр.Пазарджик,
ул.“М.В.“ №9, вид територия урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид производствен , складов обект, с площ от 499кв.м., стар номер
10731, квартал 20, парцел XLII, съгласно Заповед за одобрение на КККР
№РД-18-97/28.10.2008г., на ИД на АГКК и заповед за изменение на КККР
№КД-14-13-471/11.11.2013г. на началника на СГКК-Пазарджик. Вещото лице
е установило, че сграда с идентификатор 55155.508.697.2 с функционално
предназначение складова база, склад, брой етажи 1 брой самостоятелни
обекти 2 е със застроена площ от 422кв.м. и е отразена в кадастралната карта
да обхваща два обекта, единият самостоятелен обект е с идентификатор
55155.508.697.2.1 с площ от 370.01кв.м., а другият обект е процесният, който
е с идентификатор 55155.508.2.2 с площ от 52.07кв.м.
Установено е от вещото лице, че това е станало въз основа на заявление
вх.№01- 262140 от 25.08.2016г. за изменение на КККР, подадено от И.П.Й.
„Ресурс- Комерс“ЕООД, Д.Н.С. и К.И.Г. до СГКК-град Пазарджик, което
заявление е част от приетата по делото административна преписка и се
съдържа на лист 82 от делото. Сградата с идентификатор 55155.508.697.1 е
заличена и е нанесен нов обект с идентификатор 55155.508.697.2 с площ от
422кв.м., за който са определени новите самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори 55155.508.697.2.1 и 55155.508.697.2.2. Това изменение е
извършено на основание чл.10, ал.1 от Наредба№15/2001г. и чл.64, ал.1 от
Наредба№3/2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР.
Вещото лице е онагледило констатациите си в скица към заключението си
/съдържаща се на лист 126 от делото/, като в син цвят е отразило
местоположението на процесния обект, а в жълто е отразен навесът от
метална сглобяема конструкция, от който навес е част процесния обект.
В показанията си св.Д.Н.С. си сочи, че същият е управител на „Ресурс-
Комерс“ от 1992г. По акта за държавна собственост на дружеството се е водел
11
навес за авточасти с площ от 432кв.м. Според свидетеля според него това
било склад за авточасти, в който се съхранявали и други неща. Преди 15
години една значителна част от този склад била изградена в масивен вид с
панели, тези панели били съставни части от демонтирани сглобяеми къщи,
които дружеството притежавало в помощно стопанско в с.Овчеполци. През
2005-2006г. с тези панели се облепила една част от навеса, за да стане
масивен и за да се съхраняват под ключ различни материали. Другата част
останала навес. Според свидетелят, процесните 52кв.м. били изградени с
панели, под ключ и вътре се съхранявали материали на фирмата. Цялата
сграда била продадена на ищеца, включително и спорните 52кв.м. Според
свидетеля процесните 52кв.м. са част от общия склад, който общ склад е
изграден от стари интернитови панели. За тези строителни дейности
отговарял И.Й. Дружеството „Ресурс-Комерс“ притежавало този навес от
1979г., когато е включен в активите му. Първоначално този навес е бил
изграден от метална конструкция, имал е покрив, но е бил без стени и се е
състоял от метални клетки от 6м. на 4.5м., отделени една от друга с олекотена
метална мрежа и с врати. Сочи се от свидетелят, че през 2005-2006г. около
150кв.м. от общата конструкция от 432кв.м. облицовали с интернитови
панели и процесните 52кв.м. попадали именно в тези 150кв.м. Останалата
част до 432кв.м. останала в първоначалния си вид. По документи навесът се е
водел 500кв.м., като разликата до 432кв.м. бракували, тъй като попадала
точно на завоя, който се образува в този участък, най- вдясно до процесните
52 кв.м. и ТИР бутнал една от носещите колони, което наложило тази част да
се бракува и фактически изчезнала една част от първоначалната метална
конструкция от 500кв.м. Сочи се от страна на свидетелят, че ответника К., в
чиито собствен терен попадат процесните 52кв.м. през 2017г. бутнал стените,
изградени от стари панели и изградил нов склад , с нови термопанели, с нов
покрив и изградил нова врата, но не където била първоначалната врата, а в
неговото място, което е в дясната част на склада на ищцовото дружество.
Първоначалната врата била преградена от ответника с термопанел.
В показанията си свИ.П.Й. сочи, че същият е бил в течение на цялото
строителство от доста години, тъй като преди приватизацията от 1984г. се е
занимавал с капитално строителство. Първоначално съоръжението е било
навес, изграден от метални колони с метални столици, с покрив от
интернитови плоскости и без стени. Металните колони били захванати за
12
асфалта. Отпред имало метални мрежи и посредством метални мрежи бил
преграден на клетки. След приватизацията на дружеството този навес бил
около 400кв.м. Поради това, че в складовата базова влизали ТИР-ове, на
завоя, много пъти се засягала подпокривната конструкция на навеса от
големите камиони, поради невъзможност да се изправи горната релса се
налагало да се реже цялата метална клетка и то около 4-5 метра и така
навесът започнал да намалява като стигнал фактически до входа пред склада
на ответника. Впоследствие свидетелят, напускайки като съдружник „Ресурс-
Комерс“ ООД получил в собственост през 2016г. два склада и земя. През
2016г. получил складовете, които продал на ответника както и земята под тях.
Относно процесният навес, свидетелят визира, че към момента на продажбата
навесът е бил около 100кв.м. и попадал в неговия терен. Идеята на свидетеля
е била да бутне навеса. През 2016г., когато придобил собствеността подал
молба до общината и бутнал около 30-40 метра от този навес, които са до
процесния обект, за който се води спора. На място останали малко над
50кв.м. от този навес. Тогава свидетелят ангажирал ответника К., който вече
бил купил единия склад и имал намерение да купи и другия да построи
процесния склад на въпросните 52кв.м. Според свидетелят този склад е
построен в началото на 2016г. от ответника К., към който момент свидетелят
станал собственик на терена.Панелите, от които се изградили стените на този
склад и труда били от ответника. Свидетелят обяснява, че ответникът
изградил дефакто три стени, тъй като една от стените е стената на купения от
него склад. След като ответникът изградил процесния склад в съществуващия
му към настоящия момент вид, свидетелят продал на ответника основния
склад, който фигурира в нотариалния акт и идеални части от терена.
Свидетелят обяснява, че в нотариалния акт не било записано, че се продава и
процесният склад, тъй като ответникът вече си го е бил построил със
собствени средства и труд и с помощта на негов колега. Уточнява се от
страна на свидетелят, че в един предходен момент около 100кв.м. от навеса
бил изграден със стени от стари панели, демонтирани от сглобяеми къщи и
спорната част от 52кв.м. също е била оградена със стари панели. Ответникът
К. използвал основната носеща конструкция от метални колони и на мястото
на старите, изпочупени панели, изградил стените с нови термопанели.
Свидетелят не може точно да каже каква част от съществуващата
конструкция ответникът е запазил при изграждането на склада.
13
В показанията си св.П.М. сочи, че знае за процесния склад, тъй като в
съседство притежава също складове. Свидетелят, лично е предложил на
ответникът да изградят този склад, който преди това е бил навес, сайвант с
интернитов покрив, без стени. Уточнява се от същия, че покривът от едната
страна се държи за сградата, собственост на ответника, а от другата страна е
желязна конструкция. Преди това металната конструкция била по- голяма,
впоследствие част от нея била премахната от предишния собственик на
терена и останали около две клетки, които също е следвало да се премахнат.
Ответникът се уговорил с предишния собственик на имота да не бърза да бута
тези клетки, а да останат за ползване, да се покрият, за да може там да се
прибира мотокара. Свидетелят сочи, че познава и предишния собственик на
имота, тъй като е купил друг имот от същия собственик. Според свидетелят
М. свидетелят Д.С. също знаел за намеренията на ответника да изгради
процесния склад в настоящия вид и не имал възражения. Всяка сутрин Д.С.
бил там, докато ответникът изграждал склада и е бил в течение на всичко,
което се прави, без абсолютно никакви възражения. Според свидетеля
мястото, където е построен въпросния склад не е било циментирано, нивото
на терена било по- ниско и се пълнело с вода, поради което ответникът го
повдигнал с 30см. и го циментирал. М. заявява, че лично той е осигурил
панелите, с които ответникът изградил стените и покрива на склада.
Свидетелят М. лично е изградил ел. и В и К инсталациите в този склад., тъй
като с ответника са приятели и по устна договорка са се разбрали и М. да
ползва този склад. Според свидетеля новопостроения от ответника склад има
три собствени стени и ползва четвърта на съседния голям склад. Първо
поставили покрива на новата постройка, след което поставили задната къса и
предната дълга част и после сложили врата. От първоначалната конструкция
за запазили само металните колони,които били захванати с бетон за терена.
При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира
следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната въззивна жалба констатира, че тя е
редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
подадена е в срок, от процесуално легитимирани субекти, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
14
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от
ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо.
В случая подадената въззивна жалба следва да се приеме за
неоснователна.
Не са спорни фактите относно претендираното право на собственост от
страна на ищцовото дружество относно процесния имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.508.697.2.2, съгласно
издадена схема №15-715801/07.08.2019г по КККР на град Пазарджик,
одобрени със заповед №РД-18- 97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на
АКГГ с адрес на имота: гр.Пазарджик, ул.“М.В.“№9, който имот се намира в
сграда №2, разположена в поземлени имоти с идентификатори 55155.508.696,
55155.508.697 и 55155.508.698, с предназначение на самостоятелния обект: за
склад с площ от 52.07кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата:
55155.508.697.2.1. Не може да има спор, че правно основание за
придобиването му е покупко- продажба, обективирана в Нотариален акт
№165, том VI, рег.№10740, н.д.№1093/2019г, извършена на 30.08.2019г.
Няма спор, че на 14.10.2016г. ответникът Г.К. е придобил собствеността
чрез покупко- продажба на идеални части от поземлен имот с идентификатор
55155.508.698 по КККР на град Пазарджик и собствеността на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55155.508.698.1.2 с площ от 144.71кв.м. и с
предназначение: за склад.
В конкретният казус няма основание да не се приеме, че в същината си
спорът е, както правилно е посочено от първоинстанционният съд е дали
процесния имот така както е описан и заснет в кадастралната карта за което
също няма спор обективно съществува, представлява ли недвижим имот по
смисъла на чл.110, ал.1 от ЗС, т.е. дали постройката е прикрепена трайно към
земята и дали ищецът е собственик на тази постройка, която по своето
предназначение представлява склад, самостоятелен обект на собственост.
В този смисъл са и възраженията изложени във въззивната жалба и
допълнителното изложение към нея.
Същите в случая не могат да се приемат за основателни и даващи
основание да променят крайните правни изводи на районния съд.
Първото възражение е в насока, че процесната сграда е трайно
15
прикрепена към земята и затова е движими вещ по критерия на чл.110, ал.1 от
ЗС. Отговорът в тази насока е категоричен от страна на заключението на
вещото лице по съдебно- техническата експертиза, съгласно който металната
конструкция, от която е изграден процесния склад може да бъде отделена в
цялост от повърхността на терена и да бъде преместена, без да губи своята
конструктивна цялост и с възможност след преместването и да бъде
използвана със същото или друго предназначение. Конструкцията на
процесния обект не е трайно прикрепена към терена и при преместването на
обекта няма да се измени субстанцията и начина на ползване на земята. В
този аспект няма как да се игнорира факта, че същата е закрепена към терена
с анкерни болтове, което позволява при разкачването й, респективно
преместването й на друго място без да се губи индивидуализацията й и без
това да води до промяна субстанцията или ползването на земята.
На практика на база събрания доказателствен материал, настоящата
инстанция няма основание да не приеме, че установените от вещото лице
характеристики, както и от възприети свидетелски показания, процесният
представлява „преместваем обект“ по смисъла на пар.5, т.80 от ДР на ЗУТ
„преместваем обект“, даващ легално определение на законовото понятие“
преместваем обект“.
Действително няма спор, че въпросния обект е заснет в кадастралната
карта и е получил идентификатор. Това реално не е достатъчно основание да
се приеме, че се касае за недвижим имот. Правилно в случая, първата
инстанция е коментирала постановките н ат.4 от ТР №8 от 23.02.2016г. по т.д.
№№8/2014г. на ОСГК на ВКС, съгласно което одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От
тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За
отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в
чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност. Тази презумпция може да
бъде оборена в исковото производство по иск за собственост. Това на
практика е реализирано от страна на ответника, чрез въведеното от него
възражение, че процесния склад в конструктивно отношение няма четири
стени. В относимост на тези данни са и показанията на св.Й., който визира
следното: „Стените са три- отзад има стена, която е на склада и започва
конструкцията, четвъртата стена е на основния склад.“. В тази връзка не са
ангажирани от страна на ищеца доказателства в насока на противното. Не по-
16
различни са показанията на св.М., които сочи, новосъздадения склад има три
собствени стени и ползва четвъртата на съседа от големия склад.
Следва да се посочи, че неопровергани са констатациите на вещото
лице, след извършения от него оглед на място, съответно кредитираните от
първата инстанция показания на свидетелите И.Й.и П.М. и от които се
установява по несъмнен начин, че през 2016г. ответникът К. извършил изцяло
за своя сметка фактическо преустройство на металния навес като запълнил
три от стените с термопанели, а останалата четвърта стена е използвана
стената на сградата с идентификатор 55155.508.698.1. Ответникът е обособил
и самостоятелен вход, помещението било електрифицирано и водоснабдено.
Термопанелите за извършеното преустройство били осигурени от свидетелят
М., който свидетел лично изградил електрическата и В и К инсталации на
процесното помещение. Това помещение според вещото лице така
преустроено представлява обособено складово с начин на обслужване от
външен самостоятелен вход от югозапад. Както за изграждане на металния
склад, така и за описаното преустройство вещото лице не е открило
строителни книжа.
Съдът не може да приеме като основателно и възражението в насока, че
процесния склад представлява самостоятелен обект на собственост.
В случая от данните по делото се установява, че действително на база
събраните по делото касаещи така както е изграден този процесен склад в
конструктивно отношение, че същия няма основи и една от стените му е
съществуваща стена на съседен склад №1. В този смисъл са неопроверганите
показанията на двамата цитирани по- горе свидетели- Й. и М.. Това, че се
твърди, че процесния обект има самостоятелен вход не е достатъчно
основание да се приеме, че е налице белег за самостоятелност на процесния
обект, тъй като са доказателствата за движима вещ са категорични. Няма
основание за промяна на тези изводи данните извличани от Акт за държавна
собственост №1223 от 19.10.1998г. и Приложение І към него.
Няма основание да се игнорират и данните излагани от вещото лице в
съдебно заседание в което се визира от последното, че върху процесната
постройка е извършено едно преграждане с термопанели, което е реализирано
в случая от ответника. В този смисъл са и показанията на свидетелите.
Предвид на това не следва да се игнорират данните от самото заключение на
17
виещото лице, че както за изграждането на навеса, така и за преустройството
му в закрит склад не са издавани строителни книжа и разрешения.
На практика, процесният обект теоретично е могъл да възникне като
самостоятелен обект по актуалните му кадастралните данни след изменението
на КК от 2016г., ако за изграждането му е издадено разрешение за строеж въз
основа на одобрен инвестиционен проект за преустройство /архитектурна,
конструктивна технологична, електро, ВиК, отопление, вентилация, пожарна
безопасности/. Предвид на това следва да се приеме, че отделянето на нов
самостоятелен обект в резултат от извършено преустройство на съществуващ
обект, подлежи на отразяване в кадастралната карта, само ако е било
разрешено от компетентните органи и при спазване на действащите
технически норми. В разглеждания случай, преустройството е извършено без
одобрен проект и разрешение за строеж. Няма как да се говори за
самостоятелен обект при липсата на носеща основа върху която да стъпят
стените, липса на същински стени /на практика това са термопанели/, липса
на четири самостоятелни стени, липса на самостоятелно захранване с
електричество и вода.
При такива констатации, които са установени по делото, няма
основание да не се приеме извод, че такъв обект не може да се заснема в
кадастъра като самостоятелен и затова с оглед възприетите показания на
свидетелите и приетата СТЕ с основание първоинстанционният съд правилно
е приел, че презумптивната доказателствена сила на кадастралната карта е
успешно опровергана.
Процесният обект не представлява самостоятелен обект на право на
собственост и не е могъл да бъде придобит от ищеца на посоченото от него
основание- нотариалния акт посочен по- горе. В този смисъл не е доказан
първият елемент от фактическия състав на ревандикационната претенция, а
именно, същият да докаже че е собственик на процесния склад,
При така изложените съображения, настоящата инстанция не намира
основания да приеме, че предявения иск от ищеца, с правно основание по
чл.108 от ЗС е доказан на твърдените в исковата молба основания, за да бъде
приет за основателен.
Поради съвпадане на крайния правен извод на въззивния съд с този на
първоинстанционния съд, несподеляйки в цялост възраженията изложени във
18
въззивната жалба, същата като неоснователна следва да се остави без
уважение, като обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
С оглед на този изход на делото, в тежест на жалбоподателят следва да
се присъдят направените от страна на въззиваемата страна съдебно-
деловодни разноски в размер на 1000лв.- адвокатски хонорар пред въззивната
инстанция.
Предвид на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №876 от 21.10.2021г., постановено по гр.д.
№518/2021г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул.“Е.“ №5, ет.6, ап.7, представлявано от
управителя Г.К.П., да ЗАПЛАТИ на Г. СП. К., с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул.“А.К.“ №16, ет.2, ап.5 сумата от 1000 /хиляда/лв., съдебно-
деловодни разноски пред въззивния съд- адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването до страните, при предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19