№ 1643
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100501655 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 285028/26.04.2021 г., депозирана от
„ПРЕМИУМ ТРАВЪЛ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Трявна, ул. „Панорама" № 15, представлявано от управителя В. Б. Й., „ПРЕМИУМ
ХОТЕЛС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул.
„Панорама“ № 15, представлявано от управителя В. Б. Й. и В. Б. Й. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна, бул. „Княз Борис I" № 296, чрез адв. Е.М. срещу Решение № 261106 от
29.03.2021 г., постановено по гр. д. № 8181/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, с което
са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „ПРЕМИУМ ТРАВЪЛ" ЕООД, „ПРЕМИУМ ХОТЕЛС“
ЕООД и В. Б. Й. искове срещу ИВ. П. Н., за заплащане на обезщетение за вреди, причинени
вследствие на неоснователно допуснато обезпечение на иск по т. д. № 18/2017 г. по описа на
ОС - Габрово.
Въззивниците намират, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като считат,
че същото е необосновано. По отношение на исковете на „ПРЕМИУМ ТРАВЪЛ“ ЕООД и
„ПРЕМИУМ ХОТЕЛС“ ЕООД сочат, че съдът не е изследвал изложените от тях факти и
обстоятелства и подкрепящите ги писмени доказателства относно недобросъвестността на
ИВ. П. Н. при завеждане на иска за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне
на дружествените дялове от капитала на „Премиум Хотелс" ЕООД, по който е образувано
производството по т. д. № 18/2017 г. по описа на Окръжен съд - Габрово и по отношение на
който Габровският окръжен съд е допуснал обезпечение, чрез налагане на обезпечителни
мерки (запор и възбрани) по отношение на имуществото на ответниците. Намират, че
изводите на съда за липса на злоупотреба с процесуални права от страна на ответника, са в
1
противоречие с материалния закон. Сочат, че двете дружества са претърпели имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено от тях поотделно адвокатско възнаграждение за обжалване
на определението за допускане на обезпечението в размер на 3600 лв. с ДДС, тъй като при
завеждане на делото ИВ. П. Н. е действал в условията на злоупотреба с процесуални права,
доколкото е действал недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законните интереси
на ответните страните „Премиум Травел“ ЕООД, „Премиум Хотелс“ ЕООД и В. Б. Й..
Въззивниците обосновават злоупотребата с права от страна на въззиваемия като подробно
описват хронологията в отношенията помежду им, както и със събраните по делото гласни
доказателства от разпита на свидетелката Й.Кр.Д.. Считат, че в нарушение на процесуалните
правила, при постановяване на решението първоинстанционният съд въобще не е разгледал
фактите, обосноваващи недобросъвестността на ответника и доказателствата, които ги
подкрепят, а по делото се е установило, че И.Н., знаейки че не е носител на правото на
собственост на хотела, е завел дело срещу действителния собственик, с цел да поеме
контрол над хотела, като тези му действия представляват злоупотреба с процесуални права
по смисъла на чл. 3 ГПК. Сочат, че дружествата са претърпели загуби, а именно заплащане
на адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, което води до действително
намаляване на тяхното имущество с размера на платеното.
По отношение на иска на В. Б. Й. и причинените на същия неимуществени вреди
сочат, че по делото са събрани убедителни доказателства относно претърпените от него
неимуществени вреди вследствие на допуснатото обезпечение на предявените от ИВ. П. Н.
искове, изразяващи се в претърпени болки и страдания, които съдът не е кредитирал при
формиране на крайните си изводи. Твърдят, че Й. страда от сърдечно заболяване, като
състоянието му се е влошило след преживения от него емоционален стрес в резултат от
завеждането на делото от страна на И.П. Нестор и налагането на обезпечителните мерки,
като това се установява от показанията на свидетеля Й.К.Д.-Ив. и от показанията на
свидетеля В.Н.Н.. Намират за необосновани изводите на Районен съд - Варна, че в
свидетелските показания не се споменава, че влошаването на здравословното състояние на
ищеца се дължи именно на процесното дело. Предвид всичко изложено, въззивниците молят
да бъде отменено изцяло обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с
което да бъдат уважени предявените от тях искове срещу ИВ. П. Н..
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на
въззиваемия ИВ. П. Н., действащ чрез процесуалния си представител адвокат В.Р.. В същия
се излагат доводи за неоснователността на жалбата и за правилността на решението. Счита,
че въззивната жалба е бланкетна, доколкото в нея не се съдържат конкретни оплаквания,
свързани с правилността на обжалваното решение. По отношение на жалбата в частта на
решението по отношение на исковете на двете дружества сочат, че редът за търсене на
отговорност за заплащане на адвокатски хонорар е изрично предвиден в ГПК и не е
допустимо такава обезвреда да се търси по реда на чл. 403 ГПК. Намират, че в тази си част
обжалваното решение е правилно, обосновано, мотивирано и законосъобразно. По
отношение на жалбата в частта относно иска на В.Й. за претърпени неимуществени вреди
сочат, че РС Варна е анализирал свидетелските показания във връзка с писмените
доказателства по делото, като правилно е достигнал до извода, че не е налице причинно-
следствена връзка между заболяването на ищеца и действията на ответника. В заключение
въззиваемият моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отхвърлена
въззивната жалба и да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение, като претендира и
присъждане на сторените съдебноделоводни разноски.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
В проведеното открито съдебно заседание въззивниците, редовно призовани, не се
явяват, не се представляват. В депозирана молба и писмени бележки поддържат жалбата.
Въззиваемият И.Н., редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява,
2
представлява се от адв. В.Р.. Процесуалният му представител оспорва жалбата, поддържа
отговора към нея. Претендира заплащането на възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 8181/2020 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано
по кумулативно обективно съединени искове, предявени от „Премиум Травъл“ ЕООД,
„Премиум Хотелс“ ЕООД и В. Б. Й. срещу ИВ. П. Н., за заплащане на обезщетение за вреди,
причинени вследствие на неоснователно допуснато обезпечение на иск по т. д. № 18/2017 г.
по описа на ОС – Габрово, представляващи имуществени вреди, претърпени от ищцовите
дружества в размер от по 3 600 лв. - заплатени от тях разноски за адвокатско
възнаграждение за подаване на частна жалба срещу Определение № 122 от 15.03.2017 г. по
същото дело, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /4.03.2020
г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от по 1 059 лв. -
обезщетение за забава от датата на плащането на разноските /11.04.2017 г./ до датата
предхождаща подаването на исковата молба /3.03.2020 г./, както и за осъждане на ответника
да заплати на В. Б. Й. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева,
претърпени болки и страдания след узнаване за допуснатото обезпечение, довели до
влошаване на здравословното му състояние, засилване на кардиологичните му проблеми и
възникване на психоемоционален стрес, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /4.03.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 1 776,69 лв. - обезщетение за забава от датата на вписване на запора на дружествените
дялове в Търговския регистър /4.04.2017 г./ до датата предхождаща подаването на исковата
молба /3.03.2020 г./
В исковата молба ищците твърдят, че с определение, постановено по т.д. № 18/2017
г. по описа на Окръжен съд – Габрово е допуснато обезпечение на предявения иск от И.Н.
като едноличен собственик на капитала на „НИК-Н. инвестиционна компания“ ЕАД срещу
тях за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на дружествени дялове
от 30.01.2017 г. Със същото са допуснати обезпечителни мерки запор на притежаваните от
В.Й. дружествени дялове от капитала на „Премиум Хотелс“ ЕООД, възбрана върху
недвижим имот и запор на банковите сметки на „Премиум Травъл“ ЕООД и „Премиум
Хотелс“ ЕООД, при условията на внасяне на парична гаранция от 10 000 лв. С определение
ВтАС е отменил горното определение в частта за допуснатото обезпечение чрез налагане на
запор върху банковите сметки на търговските дружества. Излагат доводи, че със запорно
съобщение от 29.03.2017 г. по изп. дело № 293/2017 г. на ЧСИ Василева, рег. № 734 е
наложен запор върху дружествените дялове на В.Й.. Сочат, че последният бил вписан в ТР
на 4.04.2017 г. Твърдят, че поради липсата на заплащане на държавна такса след
увеличаването на иска, предявен по т. д. № 18/2017 г. производството по делото било
прекратено на 1.02.2019 г. Посочват, че ответникът подал молба по чл. 82 ГПК за
освобождаване на внесената гаранция за допускане на обезпечение от 10 000 лв. Твърдят, че
са подали възражение, като в законоустановения срок предявяват искове за причинените им
вреди вследствие на обезпечението. Навеждат твърдения, че юридическите лица са
претърпели имуществени вреди от по 3600 лева с ДДС, поради реалното заплащане
адвокатско възнаграждение за обжалване на определението за допускане на обезпечението
на 11.07.2017 г. Сочат, че неимуществените вреди за физическото лице се изразявали в
претърпени болки и страдания в резултат на обезпечението били в размер на 6 000 лв.
3
Излагат, че в развилото се производството по чл. 248 ГПК са им присъдени разноските за
исковото производство в размер на 72 000 лв., но не и адвокатско възнаграждение за
обжалване на определението, с което е допуснато обезпечение на иска. Претендират и
обезщетения за забава върху тези вреди до датата на подаване на исковата молба, както и до
окончателното изплащане на сумите. Молят за уважаване на исковете.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор,
в който излага доводи за недопустимост на исковете, поради наличието на ред за
присъждане на сторени разноски, който изключва този по чл. 403, ал. 2 ГПК. Сочи, че
претендираните разноски касаят вече приключил съдебен процес и не представляват вреди,
причинени от обезпечението. Отделно от това, навеждат доводи, че ако разноските биха
били дължими, те следва да бъдат изчислени на база на дължимото възнаграждение за
процесуално представителство по делото от един адвокат. Оспорва наличието на пряка
причинно-следствена връзка между неимуществени вреди, претърпени от физическото лице
и допуснатото обезпечение. Претендираният размер на неимуществените вреди счита за
завишен. Намира за недоказани твърденията, че влошаването на здравословното състояние е
следствие на запора, доколкото В.Й. дългогодишно е заемал ръководни длъжности в
дружествата. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на
исковете.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, възприе следното от фактическа страна:
В производството е безспорно, че с определение № 122 от 15.03.2017 г., постановено
по т. д. № 18/2017 г. по описа на Окръжен съд - Габрово е допуснато обезпечение на
предявения иск от И.Н. като едноличен собственик на капитала на „НИК-Н. инвестиционна
компания“ ЕАД, за прогласяване на нищожност на договор от 30.01.2017 г. за покупко-
продажба на дружествени дялове с обща номинална стойност от 10 680 000 лв., чрез
налагане на запор върху дружествените дялове на и В.Й. и „Премиум Травъл“ ЕООД,
налагане на възбрана върху недвижим имот и запор върху банковите сметки на Премиум
Хотелс“ ЕООД и „Премиум Травъл“ ЕООД, при гаранция в размер на 10 000 лв. Същото е
отменено с определение, постановено по в. ч. т. д. № 162/2017 г. на ВтАС единствено в
частта относно наложения запор на банковите сметки. Въз основа на издадената
обезпечителна заповед е образувано изп. дело № 293/2017 г. по описа на ЧСИ Зв.В. рег. №
734. В настоящото производство са представените доказателства за направата на разноски за
адвокатско възнаграждение от страна на дружествата по депозираните частни жалби срещу
определението за допускане на обезпечение в размер от по 3 600 лв. с ДДС.
С определение от 28.06.2017 г., постановено по т. д. № 187/2017 г., Окръжен съд –
Габрово е допуснал увеличение на цената на исковете от 3 000 лева на 4 530 000 евро /8 859
910 лв./, потвърдено с определение № 187 от 25.08.2017 г. по в. ч. т. д. № 276/2017 г. по
описа на ВтАС.
Предвид увеличаването на цената на исковете на ищеца са дадени указания за
довнасянето на държавна такса от 708 524 лева. С разпореждане № 52 от 1.02.2019 г.
исковата молба е върната поради неизпълнение на горните указания и производството по т.
д. № 18/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е прекратено. Същото е влязло в законна
сила на 17.09.2019 г.
4
С определение № 130 от 15.03.2019 г., постановено т. д. № 18/2017 г. на Окръжен съд
– Габрово, е уважена частично молба на „Премиум Хотелс“ ЕООД, по реда на чл. 248 ГПК,
като е изменено горното разпореждане и И.Н. е осъден да заплати на „Премиум Хотелс“
ЕООД сумата от 72 000 лева, представляваща сторените в производството съдебно-
деловодни разноски, като е оставено без уважение искането за присъждане на сумата от
3 000 лева или 3 600 лева с ДДС, представляваща разноски по в. ч. т. д. № 162/2017 г. на
ВтАС, доколкото не са били представени доказателства за реалната им направа. С
определение № 122 от 04.06.2019 г. по в. ч. т. д. № 153/2019 г. на ВтАС е оставена без
разглеждане жалбата на И.Н. срещу горното определение в частта, в която е оставено без
уважение искането на „Премиум Хотелс“ ЕООД за присъждане на разноски в размер на
3 000 лева. Тази част на определението на ВтАС не е била предмет на проверка по ч. т. д. №
1708/2019 г. по описа на ВКС.
На 28.01.2020 г. от И.Н. е депозирана молба по чл. 82 ГПК за освобождаване на
внесената парична гаранция в размер на 10 000 лв. В законоустановения срок ответниците
са възразили срещу освобождаването, като са предявили настоящите искове в едномесечния
срок по чл. 403, ал. 2 ГПК, изтичащ на 4.03.2020 г.
От представените доказателства по повод на отношенията между страните се
установява, че същите са били в трайни търговски взаимоотношения. Поради обтягане на
отношенията помежду им са инициирани множество съдебни производства, а именно: т. д.
№ 7/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, т. д. № 18/2017 г. на Окръжен съд –
Габрово, т. д. № 35/2017 г. на Окръжен съд – Габрово, ч. т. д. № 38/2017 г. на Окръжен съд –
Габрово, т. д. № 40/2017 г. на Окръжен съд – Габрово, ч. т. д. № 41/2017 г. на Окръжен съд –
Габрово, т. д. № 48/2017 г. на Окръжен съд – Габрово, ч. т. д. № 50/2017 г. на Окръжен съд –
Габрово, т. д. № 67/2017 г. на Окръжен съд – Габрово, в. гр. д. № 111/2017 г. на Окръжен съд
– Габрово, в. гр. д. № 149/2017 г. на Окръжен съд – Габрово, т. д. № 82/2018 г. на Окръжен
съд – Габрово, т. д. № 20/2019 г. на Окръжен съд – Габрово и т. д. № 71/2019 г. на Окръжен
съд – Габрово / л. 125 – 128/.
По повод здравословното състояние на В.Й. е представено медицинско направление
от 24.02.2021 г. /л. 124/. От съдържанието на същото се установява, че страда от артериална
хипертонична болест.
За изясняване на състоянието на В.Й. са му зададени въпроси в полза на ответника по
реда на чл. 176 ГПК. От дадените отговори се установява, че същият е страдал от
кардиологично заболяване в лека форма и преди образуване на т. д. № 18/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Габрово, което лекувал с прием на медикамент „Небилет“ от 5 мг. Същият
посочва, че след м. март – м. април 2017 г. състоянието му се е влошило като поради силния
стрес и покачване на кръвното му налягане, което обусловило прием и на нови
медикаменти.
В първоинстанционното производство са били допуснати до разпит двама свидетели
на страната на ищците, а именно: Й.К.Д.-Ив. и В.Н.Н., както и и един на страната на
ответника – Вл.М.Ив.
5
Свидетелката Д-Ив. посочва, че между В.Й. и И.Н. имало дело, за което ищецът – Й.
видимо бил притеснен. Една сутрин и се е оплакал, че не се чувства добре, като се оказало,
́
че имал кръвоизлив в окото. Сочи, че знаела за проблемите му с кръвното, които не знае от
кога са, но през пролетта на 2017 г. около счетоводното приключване видимо се било
променило поведението му.
Свидетелят Н. сочи, че до 2017 г. отношенията между Н. и Й. били добри, като
същите се влошили началото на 2017 г. През пролетта на 2017 г. Й. получил кръвоизлив на
очите, не се чувствал добре и започнал да се оплаква, че има сърдечни пристъпи. Свидетелят
не знае дали е имал подобни оплаквания преди, както и дали между тях се водят други дела.
Свидетелят Иванов посочва, че познава Й. от 7-8 години, че не е забелязал разлика
във външния му вид, като не знае какво е здравословното му състояние. Излага, че работи
като сервитьор в бирария, която ищецът е посещавал веднъж месечно, като го е виждал да
пуши пура и не е забелязал да има рязка промяна в поръчките или навиците му.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши служебна
проверка за допустимостта на обжалваното решение. В следствие на същата и като съобрази
липсата на твърдения в тази насока, намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно
изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 403,
ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди, причинени вследствие
на неоснователно допуснато обезпечение на иск по т. д. № 17/2018 г. по описа на ОС -
Габрово.
Предвидената в чл. 403 ГПК отговорност за вреди, причинени от допуснато
обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане - чл.
45 ЗЗД /така Решение № 67 от 22.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 28/2012 г., II т. о., ТК/. Същата
е специфична, безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато
обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от обезпечението /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК вреди от наложено обезпечение на иск може да
претендира ответникът в обезпечителното производство в три изчерпателно изброени от
законодателя хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в
дадения на молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по обезпечения
иск бъде прекратено. В случая е налице третата хипотеза, а именно прекратяване на
производството по т. д. № 8/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово поради
неотстраняване на констатирана нередовност на исковата молба, свързана с липсата на
заплащане на дължимата държавна такса по исковете след допускане на увеличаване на
размера им.
6
Претърпените имуществени вреди, които се иска да бъдат възмездени в настоящото
производство от страна на двете дружества са свързани със сторените от тях разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на допуснатото
обезпечение от по 3 600 лева с ДДС, които не са им били присъдени в производството по т.
д. № 18/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.
Настоящият съдебен състав, при преценка основателността на исковете на „Премиум
Травел“ ЕООД и „Премиум Хотелс“ ЕООД, съобрази относимата практика на касационната
инстанция, обективирана в Решение № 59 от 4.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2817/2016 г., III
г. о., Решение № 54 от 17.02.2016 г. по гр. д. № 5091/2015 г., IV г. о. и др. В същата се
приема, че съдебните разноски, сторени в обезпечителното производство, вкл. за хонорар за
един адвокат, не съставляват преки вреди от обезпечението по смисъла на чл. 403, ал. 1
ГПК, поради което и не могат да бъдат претендирани с иска по чл. 403, ал. 1 ГПК.
На следващо място, тези разноски следва да бъдат реализирани в рамките на висящия
процес /обезпечителен или исков/, в който те са направени по реда и при условията на чл. 78
ГПК. В случая е налице бездействие, осъществено от двете търговски дружества, като
сторените съдебни разноски по повод обжалване на допускането на обезпечението на
исковете, не са им били присъдени. Този извод следва от обстоятелството, че производство
по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е било инициирано единствено от „Премиум Хотелс“ ЕООД,
като в същото не са били присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение
по в. ч. т. д. № 162/2017 г. на ВтАС, поради непредставянето на доказателства за реалната
им направа. От една страна, този процесуален пропуск не би могъл да бъде саниран с
последващото представяне на доказателства за реалната направа на разноските в настоящото
производство. От друга страна, производства по чл. 248 ГПК не са били инициирани от
останалите страни- „Премиум Травъл“ ЕООД или В.Й..
Спорът по въпроса за присъждане на съдебно-деловодните разноски е бил разрешен с
окончателен съдебен акт, а именно с влизане в сила на разпореждане № 52 от 1.02.2019 г. за
прекратяване на производството по т. д. № 18/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово на
17.09.2019 г. Ето защо, с приключване на процеса, в който съдебните разноски са направени,
се преклудира възможността в последващ процес, вкл. по специалния иск с правно
основание чл. 403, ал. 1 ГПК, да се повдига отново въпросът за възмездяването им.
В настоящото производство не са релевирани твърдения за претърпяването на други
вреди от страна на двете дружества по повод на допуснатото обезпечение.
С оглед на горното, предявените искове от „Премиум Травел“ ЕООД и „Премиум
Хотел“ ЕООД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие
на неоснователно допуснато обезпечение на иска по т. д. № 18/2017 г. по описа на ОС -
Габрово се явяват неоснователни, което обуславя и неоснователността на предявените
акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 1 059 лв.,
представляваща обезщетение за забава от датата на плащането на разноските /11.04.2017 г./
до датата предхождаща подаването на исковата молба.
По повод предявения иск от страна на В.Й., съдът формира следните правни
7
изводи:
От съвкупността на събраните доказателства, не се установява категорично
настъпването на твърдените неимуществени вреди от страна на В.Й. следствие на
допуснатото обезпечение по т. д. № 18/2017 г. на Окръжен съд – Габрово. Въпреки дадените
указания от страна на първоинстанционния съд за представяне на медицински документи за
установяване на здравословното състояние на В.Й., е приложено единствено медицинско
направление от 24.02.2021 г.
В продължение на горното, от събраните обяснения от страната по реда на чл. 176
ГПК, се установява, че въззивникът В.Й. е страдал от заболяване на сърцето още преди
образуването на производството по т. д. № 18/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.
Съдът намира, че не следва да кредитира, дадения отговор на въпрос № 2, а именно за
влошаване на здравословното му състояние през м. март – м. април 2017 г., доколкото от
една страна касае изгодни за страната обстоятелства, а от друга не се подкрепя от останалия
доказателствен материал, в частност свидетелските показания на единствения
незаинтересован свидетел – Вл.Ив., който посочва, че не е налице разлика във външния вид
на В.Й., в поръчките му или навиците му.
Настоящият съдебен състав намира, че свидетелските показания на останалите двама
свидетели - Й.К.Д.-Ив. и В.Н.Н., следва да бъдат преценявани с оглед евентуалната им
заинтересованост, доколкото са в служебни правоотношения и са обвързани в отношенията
си с въззивниците. Свидетелите посочват, че са налице влошени отношения между страните,
както и притеснения през пролетта на 2017 г. около счетоводното приключване на годината.
Дори и да се приеме за установено, че е налице влошаване на здравословното състояние на
В.Й. през пролетта на 2017 г., поради получаването на кръвоизлив на окото, то следва да се
съобрази, че не е доказана пряката причинно-следствена връзка, именно с допускането на
обезпечение по т. д. № 18/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, поради което
неоснователни се явяват доводите на въззивниците във връзка с оценка на свидетелските
показания.
Липсата на категорично доказана пряка причинни-следствена връзка на твърдените
вреди с допуснатото обезпечение по т. д. № 18/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово се
установява и от обстоятелството, че в периода от 2017 г. до 2019 г. в Окръжен съд – Габрово
са инициирани петнадесет съдебни производства между страните в настоящото
производство, като дванадесет от тях касаят именно- 2017 г.
Доказателсвената тежест за установяване настъпването на твърдените
неимуществени вреди е в тежест на страната, която извлича за себе си изгодни правни
последици. В случая, В.Й., не проведе пълно и главно доказване, че претендираните от него
неимуществени вреди, ако са настъпили, касаят именно соченото производство по т. д. №
18/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, по което е допуснато обезпечението на
предявения иск. При липсата на такова доказване, съдът приема, че твърдените факти не са
се осъществили в обективната действителност. Предвид горното, искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди се явява неоснователен.
8
С оглед на гореизложеното, неоснователен се явява и акцесорният иск за заплащане
сумата от 1 776,69 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава
от датата на вписване на запора на дружествените дялове в Търговския регистър /4.04.2017
г./ до датата предхождаща подаването на исковата молба.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че доводите
на въззивниците за осъществена злоупотреба с права, не могат да доведат до друг извод от
гореформирания. Извън хипотезите на специалната безвиновна отговорност по чл. 403 ГПК
увреденият от обезпечението може да търси обезщетение от страната, инициирала
обезпечителното производство, ако е действала при злоупотреба с права /така Решение №
257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2009 г., IV г. о., ГК и др./. За настоящото
производство, което цели да ангажира безвиновната отговорност на ответника е
ирелевантно дали същият е действал недобросъвестно, респ. дали е осъществил злоупотреба
с права, инициирайки обезпечителното производство.
Дори да се възприеме обратното, съдът намира, че горният извод остава непроменен,
доколкото от една страна не са установени твърденията на въззивниците- за злоупотреба с
права, а именно: че т. д. № 18/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е инициирано
единствено с цел да се установи контрол върху имуществения актив – хотел „Калина
Палас“, както и че ищецът предявявайки иска за прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба е знаел, че цената на иска е по-висока от първоначалната. От друга
страна, в практиката на касационната инстанция се приема, че добросъвестността е налице,
когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува. Няма
злоупотреба с право тогава, ако страната подава молба по чл. 390 ГПК със съзнанието, че
защитава съществуващо свое субективно право. Без значение е дали предприетата защита е
адекватна, съществува или не в действителност твърдяното субективно право, евентуално
нейната грешка при преценка на правото дали е извинителна или неизвинителна. Ето защо,
съдът намира, че в настоящото производство, не е констатирано наличие на твърдяното
недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на И.Н., по повод на
образуването на т. д. № 18/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, по което е допуснато
и обезпечението.
С оглед на горното, предявените обективно кумулативно съединени искове се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени, а постановеното
първоинстанционно решение в този смисъл – потвърдено.
По разноските: Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемия.
Същият претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на адв. В.Р. по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ, в общ размер на 2 200 лева,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие. С оглед на горното, в полза на
адв. В.Р. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 200 лева, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261106 от 29.03.2021 г., постановено по гр. д.
№ 8181/2020 г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА „ПРЕМИУМ ТРАВЪЛ“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Трявна, ул. „Панорама“ № 15, представлявано от управителя В. Б. Й.,
„ПРЕМИУМ ХОТЕЛС“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Трявна, ул. „Панорама“ № 15, представлявано от управителя В. Б. Й. и В. Б. Й. с ЕГН:
**********, с адрес: *************** да заплатят на адвокат В.А. Р. от ВАК, личен номер
№ ********** сумата от 2 200 /две хиляди и двеста/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита за настоящото производство, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, единствено в частта
относно иска на В. Б. Й. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в
едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10