Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260172
11.12.2023 година, град
Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XIV граждански състав, в закрито заседание
на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15210 по описа на съда за 2020
г., намира следното:
Производството
е по реда на чл. 247 ГПК.
С
определение от о.с.з. от 06.06.2023 г. производството по в.гр.д. № 1166/2023 г.
е прекратено и делото е върнато на РС с оглед преценка налице ли е допусната
ОФГ или са налице предпоставки за допълване на решението предвид исканията във
въззивната жалба.
Относно
тези обстоятелства е постъпила молба от ищцата, чрез процесуалния представител,
в която се заявява, че в диспозитива на решението съдът е пропуснал да се
произнесе по предявения от ищцата иск в частта, с която е поискано предаване на
владението на площта от имота по исковата молба. Освен това е записано, че
произнасянето е свръх петитум, защото спорът между страните бил за владението
на 1082 кв. м. Иска се съдът да допълни решението като се произнесе по иска
предявен от ищцата.
Постъпил
е отговор на молбата, с който се взема становище за неоснователност на
твърденията, като ответната страна намира, че липсата на диспозитив на
произнасянето на част от иска за установяване на право на собственост на ищцата
може да се преодолее чрез поправка на ОФГ, защото в мотивите има анализ и
разглеждане на такава претенция.
С
разпореждане са дадени указания на ищцата за посочване на искането, по което
съдът не се е произнесъл.
В
изпълнение на същите в постъпила молба от ищцата, в която се цитира петитума на
уточнението към исковата молба и диспозитива на постановеното решение и отново
се иска допълване на решението с произнасяне по иска предявен от ищеца Н.Б..
Постъпило
е становище от ответника за това, че липсата на диспозитив в установителната
част от иска следва да се преодолее чрез поправка на ОФГ.
Като
взе предвид подадената молба и становищата, съдът намира следното:
Молбата е
процесуално допустима. Разгледаната по същество молбата е частично основателна.
На първо място
следва да се посочи, че предмет на делото е иск за ревандикация на реална част от поземлен имот. В
уточнението от 27.11.2020 г. е отправено искане за осъждането на ответника да
предаде владението и отстъпи собствеността на площ около 1082 кв.м.,
разположена около сграда с идентификатор ****, при граници на тази реална част:
ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор **** на около 2 метра от сградата с
идентификатор ****; ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ****, реална
част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на село Б.
Описанието е
направено според приложената към исковата молба скица на имота и очертава спор
за предаване на владението на реална част от поземления имот разположена в
неговия край, от гледна точка на достъпа до улица, която реална част е
заключена от трите страни между отразените в кадастралната карта граници на
поземления имот (описани са идентификаторите на съседните поземлени имоти), а
от четвъртата страна е разположена по мислена линия пресичаща самия процесен
поземлен имот, разположена на около 2 метра от сграда с идентификатор ****.
Описанието е достатъчно ясно, за да индивидуализира предмета на делото, като са
посочени границите на владяната от ответника реална част от поземления имот и
приблизителна площ. Следва да се има предвид, че площта не е съществен
индивидуализиращ белег на земята предмет на предявения иск, като дори в самото
уточнение ищцата е записала, че претенцията е за около 1082 кв.м.
Ищцата основава претенцията
си на притежавано от нея право на собственост върху целия поземлен имот с
идентификатор ****, но отправя искане за предаване на владението само на реална
част от него, доколкото само тази площ се твърди да се владее от ответника и
само за нея е налице правен спор.
По този въпрос в
практиката на ВКС, като например т. 2, т. 3 и т. 4 от Тълкувателно решение
№ 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 от 2014 г. на ОСГК на
ВКС, Решение № 428 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2009 г., II г.
о., ГК; Решение № 110 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2018 г., I г.
о.; Решение № 92 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 1001 от 2014 г. на ВКС, ГК,
II г. о. и Решение № 100 от 03.10.2018 г. по гр. д. № 4334 от 2017 г. на ВКС,
ГК, II г. о. се приема, че предмет на защита с ревандикационен иск може да бъде
и само реална част от имот, че е допустим иск за собственост само за реална част
от имот и че когато страните спорят за правото на собственост само върху
конкретно посочена в исковата молба реална част от имот, липсва правен интерес
за предявяване на иск за собственост за останалата част от имота, за която
между ищеца и ответника няма спор за собствеността.
Ревандикационният
иск е средство за защита вещното право на собственост или на ограничено вещно
право и съдържащото се в него право на владение, накърнено чрез отнемане на
фактическата власт върху вещта. Тъй като с исковата молба като предмет на
спора е въведена само реална част от
поземления имот, съдът се е произнесъл в диспозитива само по отношение на
правата на ищцата за тази реална част, за която се твърди да е отнета
фактическата власт и която представлява обема, в
който тези нейни права се твърди да са накърнени.
Предвид
разясненията дадени в т. 2А от ТР 4/2014
от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС съдът следва да се произнесе с установителен и
осъдителен диспозитив по иска по чл. 108 ЗС. В настоящия случай предвид
въведения от ищеца предмет на спора, произнасянето на съда е ограничено до
правата на ищцата в процесната реална част от поземления имот. В мотивите съдът
е обсъдил правата на страните в целия имот като преюдициален въпрос, тъй като
ищцата извежда правото си да владее реалната част предмет на спора от правото
си на собственост върху целия имот като обект на самостоятелни вещни права. Тъй
като по делото се установява, че спорната площ в действителност е част от ПИ идентификатор
****, в диспозитива съдът се е произнесъл по отношение на правата на ищцата в
нея съобразно установеното право на собственост в целия имот. Предявеният от
ответника насрещен иск за право на собственост върху ид.ч. от поземления имот е
намерен за основателен за 1149/2897 ид.ч. и със същия обем правата на ищцата са
намалени до 1748/2897 ид.ч.
Заради задължението
на съда да се произнесе с установителен и осъдителен диспозитив по иска по чл.
108 ЗС, с решението правата на ищцата са признати за 1748/2897 ид.ч. по
отношение на процесната реална част от ПИ идентификатор ****, но искът е отхвърлен изцяло в осъдителната му част
за предаване на владението, като е записано, че се отхвърля иска в частта за
предаване на владението на описаната по-горе реална част. Реалната част е описана
в самия диспозитив посредством една от скиците към приетата СТЕ като площ от
1098 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор ****, която реална
част е разположена между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 1, съгласно скица
приложение № 5 към СТЕ лист 157 от делото. Съпоставката на скицата с кадастралната
карта показва, че линиите между точки 1, 2 и 3, между точки 4, 5 и 6 и между
точки 6 и 1 съответстват на самите граници на поземления имот със съдените
поземлени имот с идентификатори **** и ****. Налице е промяна в
идентификаторите на част от съседните имоти, която е описана в диспозитива на решението,
но тя не засяга фактическото разположение на границите на процесния имот.
Предвид горното
съдът намира, че се е произнесъл по предявения от ищцата иск в обема, в който е
бил повдигнат спор с подадената искова.
В действителност се
констатира пропуск в диспозитива на съда, като произнасяйки се по предявения от
ищцата иск за ревандикация с установителен и осъдителен диспозитив, съдът е
пропуснал да отхвърли иска в установителната му част за разликата над 1748/2897
ид.ч. до единица собственост или 2897/2897 ид.ч. Съдът се е произнесъл за това, че за разликата
ищцата е загубила правата си върху 1149/2897 ид.ч., поради придобиването им от
ответника на основание давностно владение, но е пропуснал да отрази това в
диспозитива на съдебния акт.
Очевидна фактическа
грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в
мотивите е направил своите изводи във връзка с правния спор между страните, е пропуснал
или погрешно е отразил в диспозитива на решението си
тези свои изводи (Решение № 2192/28.12.84 г., по гр.д. № 1124/84 г., на II
г.о.; Решение № 475/26.10.2010 г., по гр.д. № 881/2010 г., на II г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Ето защо очевидна фактическа грешка има,
когато е налице противоречие между формираната в мотивите на решението воля и
тази, която е отразена в диспозитива на решението (Решение № 89/10.06.2010 г.,
по гр.д. № 387/2009 г., на I г.о.; Решение № 3202/29.10.82 г., по гр.д. №
2762/82 г., на II г.о.; Решение № 232/01.11.2011 г., по гр.д. № 1449/2011 г.,
на IV г.о.).
В настоящия случай,
в частта относно искът за ревандикация на реална част от поземления имот, за
която ищцата претендира да притежава пълната собственост, съдът е пропуснал да постанови,
че в установителната част искът по чл. 108 ЗС се отхвърля за разликата над 1748/2897
ид.ч. до единица собственост или 2897/2897 ид.ч.
Ето защо следва да
се допусне поправка на ОФГ.
В останалата част,
с която се иска допълване на решението с произнасяне по исковата претенция на Н.Б.,
така както е заявена в уточняваща молба, искането е неоснователно и следа да
бъде оставено без уважение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
поправка
на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 260028 от 22.02.2023г.,
постановено по гр. дело № 15210/2020 г. по описа на ПРС, XIV
гр. с. като на страница 7-а от решението, лист 214
от делото, на ред 27-и от горе
надолу, след израза „№ 5 към СТЕ лист 157 от делото“ и
преди израза „като ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.“ се добавя
следното: „като ОТХВЪРЛЯ претенцията
в установителната част за разликата над 1748/2897 ид.ч. до 2897/2897 ид.ч.“.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
искането на ищцата за допълване на решението.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването на препис.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с
оригинала.
Р.М.