Р Е Ш Е Н И Е
№….., 20.07.2020г. ГР.БАЛЧИК
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание
на втори
юли, през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ДАНИЕЛА
ИГНАТОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
и в присъствието на прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от Председателя НАХД №384 по описа за 2019 год.на БРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена жалба от „Х. БГ“ ООД с ЕИК...,със седалище и адрес на управление
гр.Балчик,ул.“Ч.“№18, представлявано от управителя С.Д.Г., срещу Наказателно
Постановление №08-001459/360 от 09.10.2019г.на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с правно основание
в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Дружеството- Жалбоподател твърди в жалбата си,че
наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно.
В жалбата си, дружеството-жалбоподател оспорва
твърдяната от проверяващите фактическа обстановка, твърди, че лицето Г.,установено
по време на проверката в обекта не е изпълнявало трудови функции,поради което и
не е бил назначен с трудов договор.Освен горното , дружеството е подало
заявление за допускането му на работа,като непълнолетен,което към датата на
проверката не било разгледано.Лицето е син на семейни на управителя на
дружеството приятели и имало намерение да работи в дружеството с оглед на което
на процесната дата се намирало в обекта за да се запознае с дейността.В
последствие се е сключил трудов договор.
Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление,като незаконосъобразно.
В условията на алтернативност се пледира за намаляне
размера на санкцията,който според жалбоподателя е прекомерно завишен ,предвид
на това,че нарушението е за първи път.
Редовно призовано дружеството-жалбоподател се представлява в съдебно заседание от своя
процесуален представител адвокат Г.С. ***.
Адв.С. поддържа жалбата.Сочи допълнителни
доказателства и иска събирането на допълнително такива.В последното съдебно
заседание,адвокат С. пледира съда да отмени наказателното постановление,като
незаконосъобразно.
Оспорва приложената към делото декларация ,като
посочва,че е попълнена под стрес,страх и напрежение,не отговаряща на
фактическото положение.
Пледира за присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна,редовно призована се представлява
в с.з. от ю.к. Николов.
Процесуалният представител твърди,че възраженията на
жалбоподателя са неоснователни,а наказателното постановление е
правилно,обосновано и законосъобразно.Моли съда да го потвърди изцяло.Пледира
за присъждане на разноски.
По делото,като свидетели са разпитани актосъставителя
,св.К.А..По искане на жалбоподателя са разпитани,като свидетел Г. и Н..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни
доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :
Св.Г.Г. подал до дружеството Заявление от 26.04.2020г.
за кандидатстване на длъжност „помощник сервитьор“ в ресторант „Х.“.
Съгласно Заключение на Службата по Трудова Медицина-Добрич
от 25.06.2019г. е видно,че лицето може
да изпълнява заеманата длъжност –помощик сервитьор-Пиколо и това няма да увреди
здравето му и да попречи на правилното му физическо и нервно-психично развитие.
В тази връзка
дружеството направило искане до ДИТ-Добрич,с правно основание
чл.302,ал.2 и чл.303,ал.3 от КТ за издаване на разрешение за приемане на работа
на непълнолетни лица,заведено с вх.№19077995/01.07.2019г.
С резолюция на Директора на ДИТ-Добрич било възложено
на св.А. да изготви становище за даване на разрешение /респ.отказ от започване
на работа в срок до 04.07.2019г.
В тази връзка на 03.07.2019г. около 11.45часа била
извършена проверка от служители на ОИТ-Добрич-св.А. и М.К. в хотелски комплекс
„Х.“,находящ се в гр.Балчик,ул.“П.“№32,стопанисван от „Х. БГ“ООД.
На място установили,че се извършва трудова дейност,като
лицето Г.Г. бил заварен да полира прибори.
От декларация на лицето Г. е видно,че същото работило за
„Х. БГ“ООД,като помощник сервитьор в ресторант „Х.“ в гр.Балчик , с работно
време от 12,00 до 20,00 часа, с един почивен ден седмично и има сключен трудов
договор.
С призовка по чл.45,ал.1 от АПК,св.А. разпоредила на 08.07.2019г.
в ДИТ-Добрич да се яви управителя на „Х. БГ”ООД и да предостави трудовите
досиета на работниците,ведомост за заплати и др.документи изискани по реда на
чл.402,ал.1 и 2 от КТ.
Призовката е връчена на Димитър Димитров,в качеството
му на счетоводител на дружеството .
На 08.07.2020г. в ДИТ били представени документи от С.
Г.-управител във вр.с изисканите с призовката.Установено било ,че дружеството ,в
качеството си на работодател е приело на работа лицето Г.Г.,лице ненавършило
18г.,като помощник сервитьор-пиколо ,преди да е получило предварително
разрешение от ИТ,за сключване на трудов договор и наемане на работа и с него
няма сключен трудов договор в писмена форма.
Извършената проверка обективирала със съставянето на
ПИП №ПР1921930/16.07.2019г.
ПИП е връчен на управителя Г. на 16.07.2019г.
Констатациите от протокола на са били обжалвани по
реда на АПК и са влезли в сила.
Въз основа на констатираното от проверката,Директора
на ДИТ-Добрич отказал на дружеството „Х. БГ“ООД,извършването на
услуга/процедура:Издаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетни
лица,във вр.с подадено заявление с вх.№19077995/01.07.2019г.,като причини били
посочени,тези ,че лицето при извършена проверка било заварено в обекта ,преди
издаване на разрешението по чл.303,ал.3 от КТ.
На 16.07.2019г. дружеството отново депозирало искане
по чл.302,ал.2 и чл.303,ал.3 от КТ за издаване на разрешение за приемане на
работа на непълнолетно лице,заведено с вх.№19083794/16.07.2019г.,на което било
дадено разрешение .
На 17.07.2019г. между дружеството и Г. бил
скл.ТД№62/17.07.2019г. и подадено до НАП Заявление по чл.62,ал.5 от КТ.
Въпреки факта на издадено в последствие Разрешение за
приемане на работа на непълнолетното лице Г. и това че едва на 17.07.2019г. е
сключило трудов договор с него,Свидетелят А. достигнала до извода,че
дружеството-жалбоподател е приело на работа на 03.07.2019г.лицето Г.Г.,като
помощник сервитьор с място на работа-ресторант „Х.“,с определено работно време
от 12,00-20,00часа и един почивен ден,като преди това не е било изпълнило
задължението си да сключи с лицето трудов договор в писмена форма.
Свидетелят А. съставила Акт за установяване на
административно нарушение на 13.08.2019г,който е връчен на 13.08.2019год.на управителя
на „Х. БГ“ООД,като приема,че е налице административно нарушение на чл.62
ал.1,във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
АУАН е връчен без възражения.
В срока по
чл.44,ал.1 от ЗАНН също не били депозирани писмени възражения пред
наказващият орган.
Въз основа на образуваната
административна преписка,Административно наказващия орган издава наказателното
постановление №08-001459/360 на 09.10.2019г.,като постановява имуществена
санкция в размер на 3000,00лв.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Наказателното
постановление,видно от разписката за връчване е връчено на 04.12.2019г.Жалбата
е подадена с вх.№19118495/11.12.2019г.
С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в законноустановения срок.
Жалбата
е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на
административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган-Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич съгл.чл.416,ал.5 от КТ.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и на обжалваното наказателно постановление.
От служебната проверка за процесуалноправна
законосъобразност на атакуваното НП ,съобразно правомощията си в настоящото
производство както и релевираните от дружеството жалбоподател доводи,съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения при издаването му,които да са
съществени такива,представляващи формални предпоставки за неговата отмяна.
Както НП така и АУАН са издадени от компетентни органи
,спазени са формата и редът при постановяването им,като същите имат задължителни
реквизити съгл.чл.42и 57 от ЗАНН.съдържащото се в тях фактическо описание на
нарушението е достатъчно ,пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му
като административно-наказателен състав по чл.414, ал.3 ,във вр.с чл.62,ал.1,във вр.с чл.1,ал.2 от КТ.
Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН
и НП досежно съдържание,като съдът не
констатира недостатъци във формата на оспорения санкционен акт с оглед липсата
на някой императивно изискуеми реквизити ,предвидени в чл.57 от ЗАНН.
Ето защо обжалваното НП се прецени изцяло като
законосъобразно от процесуална страна,издадено в напълно редовно започнало и
развило са производство по ангажиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя,при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения в тази фаза ,поради което да се предпоставя санкцията на отмяна на
същото на процесуално основание.
Фактическата обстановка,доказана от събраните писмени
и гласни доказателства е,че на 03.07.2019г.,св. Клементина А. и колегата й М.К. -инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда”-гр.Добрич, извършили проверка в ресторант „Х.“ в гр.Балчик,относно
условията на труд които ще се предоставят на непълнолетното лице Г. ,при
която последният бил заварен да полира прибори и от снетите писмени сведения от лицето,
относно наличието на сключен трудов договор, установили че такъв няма, а
работодател е санкционираното дружество.
От декларация
по чл.402,ал.1,т.3 от КТ на лицето Г. е видно,че същото работило за „Х.
БГ”ООД от 03.07.2019г. като помощник сервитьор,с работно време от 12 до 20 часа,
с един почивен ден седмично и има сключен трудов договор.
От въззиваемата страна са връчили призовка до управителя на „Х. БГ”ООД да
представи трудови досиета на установените лица,включително и на Г..
С оглед на гореизложеното,проверяващите достигнали до
извода,че е налице административно нарушение на чл.62 ал.1 във вр.чл.1 ,ал.2 от КТ,за което св.А. съставила първоначално АУАН №08-001425,но поради това,че
същият бил без дата на съставяне ,резолюция №001425/14.08.2019г. на Директора
на ДИТ-Добрич производството по този АУАН било прекратено.
В тази връзка св.А. съставила на дружеството нов АУАН с
№08-001459/13.08.2019Г.
АУАН бил съставен и връчен на 13.08.2019г.
По него както съдът посочи по -горе не са постъпили
възражения в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.
Горната
фактическа обстановка се
установява от приетите от съда писмени и гласни доказателства,приобщени по реда
на чл.283 от НПК-показанията на св. А.,досежно
съставянето на АУАН и извършената проверка.
Тези констатации ,а именно ,че Г. е полагал труд
именно за дружеството –жалбоподател,при подготовката на ресторанта за
обслужване на туристи ,а именно като е полирал прибори, без за това да има
сключен писмен трудов договор ,съгл.чл.62,ал.1 от КТ, не се опровергават от
събраните писмени доказателства по делото ,поради което и съдът ги кредитира
изцяло.
Следва да бъде посочено,че показанията на разпитаните
свидетели Г. и Н. в тази връзка също не опровергават констатираното от
служителите на ДИТ,дори напротив ,същите разпитани в с.з. заявяват че Г. е
полирал прибори,сгъвал дори салфетки, при извършване на проверката,но според
тях е бил в обекта за да види каква работа ще работи и като цяло да се запознае
с работата и колегите си,а полирал прибори и сгъвал салфетки , за това, защото
като видял какво правят бъдещите му колеги му станало интересно и решил да
пробва и той,като в него момент пристигнали именно служителите на ДИТ.Разпитан
в с.з. св.Г. посочва също така,че трудовият договор е сключил по-късно.
Съдът дава вяра на отразеното в Декларацията попълнена
от Г.Г.,т.к. ако обстоятелствата са били други, той е положил подписа си,предвид
и това,че никой не му е оказвал натиск да подпише декларацията,ако отразеното в
нея не отговаряше на действителността ,независимо от факта,че е била попълнена под
диктовка от друго лице,той е бил започнат със съдържанието й .Що се отнася до
това да запише ,че е имал сключен трудов договор заявява,че е очаквал,че просто
е готов .
Ако фактическата обстановка и по –специално трудовото
правоотношение е било друго или изобщо е липсвало такова,последният е следвало
да посочи този факт в декларацията .
Съставът на нарушението ,за което дружеството е
санкционирано е установен в чл.414,ал.3 от КТ,съгласно който „Работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение”.
Наказващият орган е приел ,че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.62,чл.1 от КТ,съгласно
който Трудовият договор се сключва в писмена форма.
Работодателя е длъжен да сключи трудов договор с
работника или служителя в писмена форма,която е условие за произтичащите от
него права и задължения и за двете страни ,преди обаче работника или служителя
да започне престирането на труда си.
В настоящият
случай безспорно се установява,че работодателя,санкционираното дружество е
допуснало на работа Г. ,без да сключи с него трудов договор в писмена форма.
Безспорен е за съда и факта,че работодател на Г. е било не друго юридическо лице ,а
именно дружеството „Х. БГ”ООД ,за което последният е престирал труда си поради
което и приема за доказано извършеното
нарушение от обективна страна.
По дефиниция и определение от закона –КТ ,трудово е
всяко правоотношение възникнало при и по повод предоставянето на работна сила
от работника на работодателя,за изпълнение на даден вид работа,при определен
работен режим и условия за нейното предоставяне и използване-работно време и
възнаграждение за конкретно възложената работа,със съответно произтичащите от това права и задължения и се
урежда от трудово правните норми.
Според императивната разпоредба на чл.1,ал.2 от КТ
предоставянето на работна сила е юридически факт и форма само на трудово
правоотношение.
От тук ,изводими са и особеностите на трудовото
правоотношение,предопределящи същите и за трудовия договор,като характерното е
не само относно предмета-престира се работна сила/жив труд/,при упражняване на
конкретна трудово функция и с уговорени съществени елементи-работно време и
място,характер на извършваната работа и трудово възнаграждение.
Типичното за същото са и продължителността –нееднократност на
престирането на задълженията,така и необвързаността с определен резултат а с дължимост на работната сила като
поведение.Не на последно място,присъща за трудовото правоотношение е и
йерархичната зависимост на работника от работодателя,като той-първият е
задължен да спазва определен ред и трудово дисциплина,работно време и др.които
са създадени от работодателя и са разписани от него.
Гласните доказателства пряко и абсолютно
безпротиворечиво доказват фактите: за местонахождението на лицето в обекта ,
както и изпълняваната от него конкретна трудова функция, пряко свързана с
реализация на стопанската дейност и обективирана в извършване на фактически
действия по полиране на прибори в ресторант „Х.“ в гр.Балчик, бил е облечен с
бяла риза и тъмен панталон,което субсумира престиране на работна сила, при това
на определено място и под контрола на работодателя,т.к.по време на проверката,в
обекта е била управителката на хотела,според казаното от самия Г. и от
показанията на св.А..
Същевременно, от съдържанието на
депозираната декларация от работника Г.Г., изготвена в момента на проверката,
установими са и др. релевантни признаци, от действителното фактическо
положение, предопределящи трудово-правна връзка по правоотношението, в частност
правнозначими се явяват: началната дата от която работи на това място и в
същото дружество-03.07.2019г., описаното работно време и почивки.
Относно тези факти, съдържанието на
декларацията на работника, не се опровергава от др. доказателствени средства по
делото, които съдът кредитира.
В действителност при попълване на
декларацията се установяват
несъответствие относно действителното правно положение ,т.к. лицето е
попълнило,че има сключен трудов договор ,но няма граждански,като всъщност той
ТД към датата 03.07.2019г. не е имал сключен,но това го отдава на възрастта и
невъзможността да разбира в цялост съдържанието на декларацията и да попълва в
цялост и коректно съдържанието й.
Поради това и съдът само частично
кредитира, обсъдения документ- декларация на Г., като при направената правна
интерпретация, преодолимо е противоречието й с гласните доказателства и не се
налага цялостното й изключване от доказателствената съвкупност.
Интерпретирайки
писмените доказателствени средства и съобразно установените факти по делото, в
конкретния случай съдът приема, че работата извършвана от Г. в полза на „Х. БГ”
ООД гр.Балчик, представлява престиране на работна сила и последният е
осъществявал такъв труд,но същевременно за процесната дата,тази на проверката
извършена от служители на ДИТ-Добрич с лицето не е имало сключен трудов договор
,изготвен в писмена форма.
Изложеният правен извод, безспорно се
налага предвид категорично доказаните факти, въз основа на показанията на
свидетелите А., че лицето Г. е бил нает на работа и е работило на обекта, както
и че той е изпълнявал конкретна трудова функция, пряко свързана с тази дейност,
в организационен и оперативен режим на работа, създадени от работодателя и под
негов контрол. В тази насока, дадените сведения от свидетелите са еднозначни и
безпротиворечиви, изградени на лични възприятия, като и св.А. поддържа, че
лицето Г. е заварен в момента на проверката на 03.07.19г. там, да престира
непосредствено работната си сила, извършвайки пряко действия по полиране на
прибори, съответстващи на длъжността, която е посочил ,че изпълнява –помощник
сервитьор-пиколо, от тук пряко установима и доказана е неговата трудовата
функция с него, в този смисъл налице е
определено работно място на работника,намиращ се в ресторанта към момента на
проверката.
След
като това е така и между страните е съществувало трудово правоотношение, с
произтичащите от това права и задължения, предмет на уредба от трудовоправните
норми, безспорно обусловено е тяхното приложение, в т.ч. и императивната
разпоредбата на чл. 62, ал.1 КТ. Според съдържимата се диспозиция на цитираната правна
норма, изрично обвързва сключването на трудовия договор в писмен вид от тук
изводимо е императивното правило за дължимо поведение, респ. задължение на
работодателя, като последният и се явява негов адресат.
Обективно е вярно, като доказано
обстоятелството, че в конкретния случай работещото лице – Г.Г. в деня на
проверката -03.07.19г се е намирал в обекта, т.е. явил се на работа и е
работил, престирал е работната си сила на определеното му място, изпълнявайки
възложената му работа, но в конкретния случай с него не е бил сключен трудов
договор, нарушавайки императивната норма на чл. 62, ал.1 КТ.
От тук и по аргумент за обратното, безспорно,
осъществено от обективна страна е вмененото административно нарушение, тъй като
работодателят - ТД жалбоподател очевидно не е изпълнил императивното си
задължение, предписано от чл. 62, ал.1 КТ и не е сключил
с работника писмен трудов договор,съобразно разпоредбата на чл.1,ал.2 от КТ.
С това си бездействие, дружеството, безспорно е
консумирало административно
наказателният състав на чл. 414, ал.3 от КТ.
Такъв, трудов договор, обективиран в писмен документ, с реквизитите и данни
задължителни за съдържанието му, не е бил налице към момента на проверката,
което по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства.
Съдът приема,че с бездействието от страна
на дружеството „Х. БГ”ООД ,без да сключи
писмен трудов договор съгласно чл.62,ал.1,във вр.с чл.1,ал.2 от КТ с непълнолетното
лице Г.Г. е осъществило административно наказателния състав на нарушение по
чл.414,ал.3 от КТ и дружеството си като субект на тази отговорност не е
изпълнило задължението си да сключи с Г. писмен трудов договор ,поради което
приема,че правилно е било санкционирано от страна на Дирекция Инспекция по
труда-Добрич в лицето на нейния Директор.
Нарушението е извършено от юридическо лице,поради
което въпросът за неговата субективна страна не следва да се обсъжда,защото в
случая се касае за ангажиране на отговорност ,която е обективна и безвиновна.
От което следва извода,че не следва да се анализира
липсата или наличието на вина у представляващия дружеството или у други
лица,свързани с осъществяване на дейността му,нито да се определя нейната
форма.
Както бе посочено по-горе при съставянето на АУАН и НП
не се констатираха нарушения на
процесуалните права на дружеството,които съществени и да са основание за отмяна .Както в АУАН ,така
и в НП е посочено какво е нарушението,каква е правната му квалификация,въз основа
на какви доказателства са съставени,от лица,в кръга на правомощията им
,предявени са надлежно ,своевременно е упражнено правото на жалба.
По отношение определяне на наказанието:
Разпоредбата на чл.415в ,ал.2 от КТ,регламентира,че
нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ не са
маловажни,след като процесното нарушение е по чл.62,ал.1 ,във вр.с чл.1 ал.2 от КТ,за него чл. 28 от ЗАНН е неприложим
,като в тази насока изводите на наказващият орган са правилни като съобразени
изцяло с разпоредбата на закона - чл. 415в, ал. 2 от КТ.Този
извод на наказващият орган изцяло се споделя и от настоящият състав на съда.
Съдът не споделя изводите на наказващият орган по
отношение размера на наказанието и това,че от нарушението са произтекли вредни
последици за работника.
Да,безспорно,нарушението се отличава с висока степен
на обществена опасност,предвид както това,че лицето е било непълнолетно така и че
при липсата на трудов договор,последното не може да се ползва от специалната
закрила на закона,но същевременно ,при определяне размера на санкцията ,наказващият орган не е
взел предвид факта,че лицето заварено в обекта да полира прибори е в близки
отношения с управителя на дружеството-роднински/приятелски,имало е съгласието
на своите родители за започване на работа,била предприета процедура по
разрешение за допускане на работа,преминало е медицински преглед,било е налице
съгласие за наемането му на работа ,дават основание на съда да приеме,че така
определен размера на санкцията е завишен и немотивиран,определен в нарушение на
чл.27 от ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът,счита,че следва да измени НП,като
намали размера на наложената санкция,към предвидения законов минимум от
1500,00лева,като приема,че в този вид и размер наказанието ще постигне целите
на индивидуалната и генералната превенции.
По делото се претендират разноски и от двете страни,но
при този ход ,следва да се обсъждат само тези за процесуално представителство
на наказващият орган.
От юр.к.Николов се претендират разноски за юр.к.
Възнаграждение по реда на чл.63,ал.5 от ЗАНН.
Съдът приема,че следва да се присъди
юр.к.възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП,съгласно препращащата
разпоредба на чл.63,ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37,ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
Наредба на МС по предложение на НБПП.
В случая,за защитата по дела по ЗАНН правно приложение
намира разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
,която предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Съдът счита,че следва да определи размер на
възнаграждението от 80,00лева,т.к.делото не е с правна и фактическа сложност .
Мотивиран от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,СЪДЪТ,
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Наказателно
Постановление №08-001459/360 от 09.10.2019г.на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”-гр.Добрич,В ЧАСТТА,С КОЕТО на
„Х. БГ“ ООД с ЕИК...,със седалище и адрес на управление гр.Балчик,ул.“Ч.“№18,представлявано
от управителя С.Д.Г., на основание чл.416 ал.5, във вр.чл.414,ал.3 от КТ е
наложено наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000,00лв.(три хиляди лева),за нарушение на чл.62,ал.1,във вр.с
чл.1 ,ал.2 от КТ,като ПОСТАНОВЯВА „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 1500,00/хиляда и петстотин/лева!
ОСЪЖДА „Х. БГ“ ООД с ЕИК...,със седалище и адрес на
управление гр.Балчик,ул.“Ч.“№18,представлявано от управителя С.Д.Г.,на
осн.чл.63,ал.5 от ЗАНН във вр.с чл.37,ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ,да заплати на ДИТ-Добрич юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80,00/осемдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: