Р Е Ш Е Н И Е № 32
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. В. 20.02.2015 г.
В.ският районен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в
състав:
Председател: Даниел Д. при секретаря Е. Н. и в присъствието на
прокурора.............................като разгледа докладваното от съдия Д.
гр. дело № 729 описа за 2014
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е след връщане на делото за
ново разглеждане с решение на ВКС № 51/07.04.2014 г., с което е обезсилено решение № 216/07.11.2013
г. по гр.д. № 385/2013 г. по описа на ВОС и потвърденото с него решение №
207/13.05.2013 г. по гр.д. № 976/2012 г.
по описа на ВРС.
С коригираната си
искова молба И.Ф.Ц. ***, ЕГН ********** е предявила против С.К.Д. ***, ЕГН
********** иск с правно основание чл. 53, ал. 2/ настоящ чл.54 ал.2/ от
Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Твърди
се от ищцата, че е собственик на Урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІХ-446 в кв. 55 по кадастралния план на с. Г., общ. Б., обл. В., целият от 1 400 кв.
м., ведно с масивна къща от 86 кв.м., паянтова кошара от 56 кв.м., паянтов кош
от 42 кв.м., както и масивна кухня от 50 кв.м., както и че в парцела се намира
и гараж от 21кв.м. собственост на синът й -Л. Д. К., съгласно нот.акт за
собственост № 135 т.VІІ, нот.дело № 488/2010 г..
Сочи се, че правото на собственост
върху посоченият по-горе имот е придобито въз основа на нот.акт. № 18/10.08.1964
г., нот.дело № 488/64 г. и нот.акт № 140/21.12.1993 г., т.ІV, нот.дело №
2678/93 г.
Поддържа, че съседен на нейният имот е този на С.К.Д.- 448 в кв. 55 по плана на с. Г., а така също и че
границата между двата имота е неясна и не могат да постигнат съгласие относно
точното й местонахождение.
Твърди се, че по плана от 1988 г.
границата между двата имота е поместена на север спрямо тази по плана от 1934 г.
без никакво правно и фактическо основание, като по този начин се заграбвали 27 кв.м.
от имота на ищцата, въпреки, че за нея има уредени регулачни сметки от бащата
на ищцата /Ф.У./, съгласно нот.акт. № 18/10.08.1964 г., нот. дело № 488/64г..
Сочи се, че неправомерното действие
на общинската администрация на гр. Б. при изготвяне на регулационния план от
1988 г. е извършено въпреки, че има съдебно решение /решение № 632 от
06.11.1979 г. по гр.д.№ 955 от 1979 г./ с което предишния собственик на съседния
имот /Д.М.П./ е осъден да не пречи на бащата на ищцата да упражнява владението
си.
Твърди се, че няма
протокол за оградна линия от ответника, както и никакви строителни книжа,
регламентиращи изместването на оградата.
Сочи се, че
нотариалния акт, който притежава съседа на ищеца е с неуредени сметки по
регулация.
Поддържа се, че
изградената от съседа на ищцата, без никакво правно и фактическо основание,
тухлена ограда е реалната граница на имота.
Сочи
се, че ищцата е предложила проект за отстраняване на допусната грешка в
кадастралния план на село Г., който не е приет от експертен съвет към Община Б.
с мотива, че се касае за спор за материално право, който следва да бъде решен
по съдебен ред.
Поддържа
се, че с плана от 1988 г. няма ново изменение на регулачните линии от 1934г.,
което означава, че те се запазват и стават имотни такива в новия регулационен
план.
Твърди се, че е
налице грешка в кадастралния план и регулационния план на с. Г. от 1988 г., изразяваща
се в погрешно нанесена граница между горните два имота, като е налице
приплъзване със завъртане в северна посока към имота на ищцата с 27 кв.м., които
се владеят неправомерно от ответника
Сочи се, че
регулацията по плана от 1934 г. е материализирана, като имотна граница между
имота на ищцата и този на ответника в имот 448 в кв. 55 и представлява масивна
тухлена ограда.
След
направено уточнение в петитума се иска да бъде постановено решение, с което да
се признае за установено по отношение на ответника, че по плана на
село Г. от 1988 г. границата между имота на ищцата и този на ответника в
кв.55 на с.Г. е нанесена погрешно, като същата следва да е идентична с
регулационната граница по плана от 1934 г..
Ответната страна е
подала писмен отговор. Оспорва допустимостта на иска и основателността на иска,
като излага съображения в съответната насока. Претендира разноски по
производството.
По
делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно –
техническа експертиза.
Съдът,
като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна :
С
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по правоприемство,
давностно владение и доброволна делба № 140, том ІV, нот. дело № 2678 / 1993г.
на И. А. – нотариус при Районен съд В. ищцата е призната за собственик на
недвижим имот Парцел ІХ-446 в кв. 55 по плана на с. Г., общ. Б., обл. В.,
целият от 1400 кв.м., масивна къща от 86кв.м., паянтова кошара от 56кв.м.,
паянтов кош от 42кв.м. и масивна кухня от 50кв.м.
С
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том ІІ, дело № 323 /
2001г. на Б.Т. – нотариус с район на действие Районен съд гр. В. С.К.Д. е
придобил собствеността на недвижим имот-поземлен имот № 448 в кв. 55, по плана
на с. Г., общ. Б., обл. В., целият от 588кв.м., за който поземлен имот е
отреден Парцел Х-448 в кв. 55 по регулационния план на същото село, целият от
750 кв.м. с неуредени сметки по регулация и ведно с построените в него сгради, до
съседи: от изток-улица, от север и запад парцел ІХ-446 /собственост на ищцата/,
и от юг-парцел ХІ на С.С.Л., както и ПИ № 549 в кв. 60 на селото.
В
приложеният акт №1/25.03.2010 г. за непълноти и грешки в границата между УПИ-
ІХ-446 и УПИ- Х-448 ,кв.55 по кадастралния план на с. Г., общ. Б., съставен от
гл. специалист „ТСУ” при община Б. е посочено, че е налице грешка изразяваща се
в засягане на границата между УПИ- ІХ-446 и УПИ-Х-448, кв.55, която е отместена
по плана от 1988 г. на север спрямо същата по плана от 1934 г., по който има
уредени сметки по регулация.
От горният акт е видно, че същият е съставен във връзка с подадена
от ищцата молба вх.№ 3397/17.11.2009 г., легитимираща се като собственик на имот ІХ-446 в кв. 55 с нот. акт № 18/1964
г. и нот.акт № 140/1993 г..
От нот.акт № 18/10.08.1964 г., т.ІІ, нот.дело
№ 488/64г. за собственост върху недвижим имот придобит по регулация е, че Ф.П.У. е придобил такива, включително и от имот ХІІ-426 в кв.76, собственост на Д.П. /обстоятелството, че Ф.У. е баща на ищцата не се оспорва и съдът го
приема за установено/.
Съгласно
протокол № 2/24.02.2010 г. от заседание на Експертен съвет, назначен от кмета
на община Б., внесения проект за отстраняване на грешка в кадастъра в обхват
УПИ-ІХ-446 и УПИ-Х-448, кв.55 по плана на с. Г. не е разгледан, поради спор за
материално право.
Същото
обстоятелството е отразено и в представения препис-извлечение от протокол № 2/24.02.2010
г., изготвен от председател на експертен съвет.
С писмо изх. №
2408/16.09.2010 г. община Б. уведомяват
ищцата, че Заповед да одобряване на измененията в кадастралната карта по
смисъла на чл.54 ал.1 от ЗКИР не може да бъде издадена, поради възникнал спор
за материално право.
Видно от решение № 346/11.07.2011 г. по гр.д. №
2096/2010 г. по описа ВРС между
страните по делото, съвпадащи с тези по
настоящето такова, е воден спор относно границите на процесните имоти.
Предвид несъмнената нужда от експертни знания за
пълното осветляване на обстоятелствата по делото се назначиха съдебни
експертизи – еднолична, а след оспорването й и тройна съдебно-техническа
експертиза с вещи лица М.Н.К., П.И.П. и В.В.Г.,
които са представили писмено заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло, като обективно и компетентно дадено.
В заключението си вещите лица са отговорили на
поставените от страните въпроси, като в обобщение се налага извод за допусната грешка при нанасянето на
материализираната граница на имота на ищцата в плана на с. Г. от 1988 г.. Посочено е, че
регулачните сметки между ПИ 466 и ПИ 448 по регулационният план от 1988 г. не
са уредени, както и че по плана от
1934 г. имотите са имали означенията съответно УПИ ХІ-432 и ХІІ-426. Посочено е също така, че между страните, относно тези имоти, е приложена регулация, което е видно от нот.акт № 18 т.ІІ, нот.д.
№ 488/64 г., и в тази връзка е направен извод, че границата между УПИ ХІ-432 и ХІІ-426 е
трасирана. Отделно е отбелязано, че за придаваемите с посоченият нот.акт 240 кв.м. е направен въвод от съдия изпълнител и в тази връзка
трасираната от последния граница не подлежи на промяна. Посочено е, че
в регулационният план от 1988 г. има
изменение на регулационната граница между
ПИ 466 и ПИ 448 в кв.55 на с.Г., което е възприето като неправилно нанесена граница.
В заключението
подробно е описана регулационната
граница на имотите по плана от 1934 г. и тази по плана от 1988 г., като при изнесените данни се установява
видима разлика.
По делото са ангажирани и гласни доказателства от
свидетелите Ц. и М. /майка на ответника/. Изложеното от тях е непротиворечащо на
останалия доказателствен материал и
Съдът им дава вяра.
При горната фактическа обстановка Съдът
намира, че останалите събрани по делото доказателства не са необходими към
правния спор, поради което не следва да се обсъждат.
След съобразяване с
установеното от фактическа страна Съдът намира от правна страна :
Целта на производството по
чл. 53, ал. 2 ЗКИР е да бъде разрешен спор за действително притежаваните от
собствениците на съседни имоти вещни права към минал момент и предмет на иска с
цитираното правно основание е именно принадлежността на правото на собственост
към момента на приемане на плана, в който се твърди, че е допусната непълнота
или грешка.
За ищеца е налице правен
интерес от завеждането на този иск, тъй като същият цели установяването на
обема на правото си на собственост върху УПИ ІХ-446, кв. 55 по кадастралния план на с.Г., общ.Б., както и същевременно цели доказването наличието на
грешка при заснемането на кадастралната граница между неговия имот и имота на
ответника в плана през 1988 г.. Налице са данни за спор между страните относно
границите, поради която причина и
процедурата по одобряване на промяна в кадастралния план е спряна до решаване
на спора за границата по съдебен ред.
В настоящия случай съдът
счита, че наличието на спор за имуществено право, е достатъчно условие за
допустимостта на предявения иск.
В предмета на доказване по
този иск се включва правото на собственост на спорната площ към момента на
одобряване на кадастралния план, като се проследява заснемането на имота по
предходните планове и евентуално приложението на регулацията по тях.
Моментът, към който се
доказва правото на собственост е този, когато е допусната грешката и
непълнотата в съответния кадастрален план, които по същество представляват обективни
несъответствия между фактическото положение на място и отразеното в
кадастралния план към датата на одобряването му.
В настоящия случай ищцата се
легитимира като собственик на недвижим имот, находящ се в с. Г. и представляващ: парцел ІХ-446 в кв. 55 по
плана на с. Г., общ. Б., обл. В., целият от 1400 кв.м., масивна къща от 86 кв.м.,
паянтова кошара от 56 кв.м., паянтов кош от 42 кв.м. и масивна кухня от 50 кв.м,
материализиран в нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
правоприемство, давностно владение и доброволна делба № 140, том ІV, нот. дело
№ 2678 / 1993г. на И. А. – нотариус при Районен съд В..
Ответникът е собственик на
съседен имот в кв. 55 по
плана на с. Г., а именно: УПИ-Х-448.
В петитума на исковата молба
този имот е посочен като УПИ-ІХ-448, което
следва са се възприеме като техническа грешка, тъй като е безспорно, че в кв. 55 по
плана на с.Г. ответникът е собственик на
УПИ-Х-448 и именно за границите между този имот и имота на ищцата е налице спор. С оглед изложеното обстоятелството, че ищцата неточно е посочила част от
означението на имота на ответника не се отразява на предмета на спора.
В тази връзка направените
възраженията от ответната страна са несъстоятелни.
При данните по делото се
установява, че по плана на с.Г. от
1934г., който е действал до изготвянето на плана от
1988 г. имот 432 е урегулиран в УПИ ХІ-432, който е идентичен с имот 446 по плана от
1988г., а имот 426 по плана от 1934 г. е имот 448 по плана от 1988 г.
От представените документи за
собственост – нотариален акт № 18, т.ІІ, нот.д. № 488/1964 г. е видно, че
регулацията между имоти 432 и 426 е приложена –това обстоятелство се установява
от т.3 на цитирания нот.акт.
В т.4 от заключението по
тройната експертиза е посочено, че във
връзка с решение № 632/06.11.1979 на РС-В. е
постановено премахването на постройката-яхър, попадаща в придаваемото се по регулация дворно място
към УПИ-ІХ-446, което премахване е
осъществено, като съседната на нея
двуетажна паянтова сграда /2ПС/ е
с разрушен северен ъгъл и имотната граница между ПИ-446 и ПИ 448 в кв. 55 по плана на с. Г. от 1988 г. представлява масивна тухлена стена с
височина около 2.10. м., от
която тухли- 1.65м и 0.45 м.бетонов бордюр.
В т.5 от заключението е
отразено, че имотната граница между
ПИ-4476 и ПИ-448 представлява масивна тухлена стена с височина около 2.10. м., от която тухли- 1.65м и 0.45 м. бетонов бордюр, продължава по северната стена на 2 ПС в имот 448 и от
северозападният ъгъл на същата сграда се свързва с югозападният ъгъл на 2ПС, находящ се в имот 446.
С оглед данните се налага извод, че така приложената регулация по плана от
1934 г. на място е материализирана, като имотна граница между имот 446-собственост на
ищцата и имот 448-собственост на ответника в кв.55 по плана на с. Г. от 1988 г., общ. Б. и представлява посочената тухлена стена.
Съгласно заключението на тройната съдебно -
техническата експертиза се налага извод, че дворищната регулация по плана от 1988 г. не е
съобразена с приложената регулация по отменения план от 1934 г., и документите
за собственост на страните, като няма съответствие на регулационна линия в
спорната част - по плана от 1934 г. и сега действащия план от 1988 г..
Имотът на ищцата, в границите
му по плана от 1934 г., безспорно
е намален и то за сметка на ответника, съгласно плана от 1998 г.. Именно в последния регулационен план е
допусната грешка при отразяването на дворищната регулация. Следователно, с
приемането на кадастралния план през 1988 г. не е отразена вярно границата
между поземления имот на ищцата и този на ответника, като границите на
процесните имоти не съответстват на графичното им изображение в отменения
регулационен план от 1934 г..
В тази връзка безспорно е
установено, че между имотите на страните
е създадена нова граница с новоприетия
през 1988 г. регулационен план, различна от съществуващата и материализирана на
място и от кадастралната, регулационна граница по предходния план на селото от
1934 г..
При данните по делото се
установява, че с изготвянето и
одобряването на новия регулационен план от 1988 г. е настъпила промяна при
приложената регулационната граница между имота на ищцата и този на ответника, като с регулационната граница по новия
план, част от имота на ищеца е отнета и е придадена към имота на ответника. Тази част от имота се заключава между
границите по плана от 1934 г. и 1988 г., касаещи предмета на спора, така посочени в заключението по експертизата, а именно:
-северната регулационна
граница по плана от 1934 г. на имот с пл. № 426, идентичен
на 448 по плана от 1988 г. тръгва в западна посока
перпендикулярно от уличната регулационна линия на 38 м. от южния ъгъл на
квартала, минава през 2 ПС, на която северният ъгъл е разрушен и отива
на югозападния ъгъл на 2ПС в имот 432 по плана от 1934 г., идентичен на имот 446 по плана от 1988 г., оттам сменя посоката на югозапад.
-северната регулационна
граница по плана от 1988 г. на имот с пл. № 426 по плана от 1934 г., идентичен на 448 по плана от 1988 г. тръгва в западна
посока перпендикулярно от уличната регулационна линия на 40.60 м. от южния ъгъл
на квартала, отива на югозападния ъгъл
на 2ПС в имот 432 по плана от 1934 г., идентичен
на имот 446 по плана от 1988 г., оттам
сменя посоката на югозапад.
Съобразявайки изложеното
предявеният иск по чл. 53 ал. 2 ЗКИР /настоящ чл.54 ал.2/ се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По отношение на възражението
на ответната страна за придобиване на имота по давност,
настоящият състав намира, че същото не следва да бъде обсъждано във връзка с
предявения иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР, тъй като се касае за установителен иск
за собственост към един минал момент – моментът на изготвяне на кадастралния план от 1988 г.. Възражението би било релевантно, ако
касае придобиване на имота от ответника до
този момент, а същият,
при данните по делото, е придобит през 2001 г.. Възражението за придобиване на имота по давност от
ответника би имало
значение при
евентуално предявен иск по
чл.108 от ЗС, в който предмет на разглеждане е спорното право на собственост
между страните.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата 800.00 лева, представляваща направените по делото разноски-50 лв. за
държавна такса, за адвокатско възнаграждение-700 лв. и за възнаграждение за вещо лице -100 лв..
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение С.К.Д. ***, ЕГН **********,
по иска с правно основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР, предявен от И.Ф.Ц. ***, ЕГН **********, че при изготвяне на действащия регулационен
/кадастрален/ план на с. Г., общ. Б., обл. В. от 1988 г. е допусната грешка,
изразяваща се в неправилно отразяване на северната регулационната граница между
УПИ-ІХ-446 в кв. 55 по плана на с. Г., собственост на И.Ф.Ц. и УПИ-Х-448 в кв. 55
по плана на с. Г., собственост на С.К.Д., която следва да е по приложената
северна регулационна граница по плана от 1934 г., съответно довела до отнемане
на част от имота на И.Ф.Ц. и придаване към имота на С.К.Д..
ОСЪЖДА С.К.Д. *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Ф.Ц. с ЕГН **********
*** направените по делото разноски, възлизащи на сумата в общ размер на 850
лв., от която: 700.00 лв. адвокатско възнаграждение, 50.00 лв. държавна такса и
100.00 лв.за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :