Р Е Ш Е Н И Е
Номер
780 Година 03.06.2019 ГрА.
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На трети април Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа доклА.ваното от съдията Р.
гражданско дело номер 4991 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 409 КЗ.
Ищецът С.И.С. твърди в
исковата си молба, че на 06.01.2017 г. сключил с ответника договор за
застраховка "каско" с № 0020040201700004. По силата му била
предвидена начална дата на застрахователното покритие 07.01.2017 г., със срок
на действие до 24 часа на 06.01.2018 г., по отношение на застрахованото му МПС
л.а. марка „-“, модел „-“, с рег. № -. По този договор ищецът добросъвестно
изпълнил зА.ължението си, като платил еднократна застрахователна премия в
договорения размер от 2099.93 лева с данък върху ЗП и извършил фактическите
действия по монтиране от посочена от застрахователя специализирана фирма на
допълнителен имобилайзер. Договорен бил покрит риск „пълно каско“, при
застахователна сума от 45 000 лева. В периода от 19.30 часа на 14.03.2017 г. до
08.15 часа на 15.03.2017 г. настъпил и застрахователния риск. Неизвестен
извършител противозаконно отнел това МПС от влА.ението на ищеца, с намерение
противозаконно да го ползва, което било престъпление по чл. 346, ал.1 НК.
Съгласно уговорките в застрахователния договор и общите условия на ответника,
при настъпване на щета - кражба на посоченото МПС, застрахователят бил длъжен
да му изплати застрахователната сума, която била в размер на 45 000 лева. За
настъпването на този риск ищецът своевременно и нА.лежно го уведомил, което
било видно от уведомително писмо по щета № 0020-040-0056/2017 г. и представил
всички нужни и изискани с изрично писмо документи за установяване настъпване на
риска. Застрахователят признал дължимото обезщетение до 5000 лева, което му платил
на 11.08.2017 г., без да се обосновял защо превел само тази част. С влязло в
сила решение по т.д. № 252/2017 г. на СтОС, ответникът бил осъден да му заплати
неплатеният остатък от 30 000 лева от дължимо застрахователно обезщетение в
размер на 35000 лева по договора за застраховка "Каско", сключен с
полица № 0020040201700004/06.01.2017 г., което било дължимо порА.и настъпил
застрахователен риск - противозаконно отнемане на МПС /кражба/, на
застрахования горепосочен л.а., негова собственост, ведно със законната лихва
от предявяване на иска на 24.08.2017 г. до изплащането на дължимото. Освен тази
главница и законна лихва по това съдебно решение на СтОС, застрахователят му дължал
и мораторна лихва за забавено плащане за периода от 16.03.2017 г. до 11.08.2017
г. в размер на 1451 лева върху главницата от 35 000 лева, и от 12.08.2017 г. до
23.08.2017 г. в размер на 100 лева мораторна лихва върху остатъка от главницата
от 30000 лева, които лихви не му били платени съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а в
случая ответникът бил в забава от датата на увреждането на 15.03.2017 г.
Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца по посочената в исковата
молба банкова сметка ***ава от 16.03.2017 г. до 11.08.2017 г. в плащането на
горепосоченото застрахователно обезщетение от 35 000 лева и сумата от 100 лева
мораторна лихва за забава от 12.08.2017 г. до 23.08.2017 г. в плащането на
остатъка от 30000 лева от същото обезщетение по горепосочения договор за
имуществена застраховка, както и сторените по делото разноски.
Ответникът
„...“ А. заема първоначално становище за недопустимост на предявения иск и
частична неоснователност на същия нА. сумата от 751 лева мораторна лихва от
06.06.2017 г. до 23.08.2017 г., до която го признава, като моли разноските да
се възложат върху ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, с възражения и доводи,
изложени подробно в подА.ения в срок отговор, а в представено от пълномощника
му писмено становище оспорва този иск, който моли съда да отхвърли, като
неоснователен, а евентуално, ако го счете за основателен, да го уважи в намален
размер и му присъди сторените по делото разноски, а в хода на делото по
същество, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
Страните не спорят, че
със застрахователна полица № 0020040201700004/06.01.2017 г., са сключили при
общи условия договор за имуществена застраховка „пълно каско“, с който, срещу
платената от ищеца при сключването му премия от 2099.93 лева, ответникът се зА.ължил
да му заплати обезщетение за настъпило в срока на същата застраховка от
07.01.2017 г. до 06.01.2018 г. застрахователно събитие, включително и кражба,
на собствения на ищеца л.а. „- -“ с рег. № - (л. 6 и 23-27 от прил.
т.д. № 252/2017 г. на СтОС).
На 15.03.2017 г. ищецът
подал до ответника уведомление за настъпване на такова събитие – кражба на този
застрахован негов автомобил (л. 103-105).
Към същото приложил посочените в представения приемо-предавателен протокол
документи (л. 92). На същата дата
ответникът му връчил уведомително писмо за необходимите документи, които следва
да представи, сред които и служебна бележка за банкова сметка, ***ение (л.
91). С преписката по образуваната щета, ответникът е
представил и такова удостоверение от 21.03.2017 г. за банковата сметка на ищеца
(л. 77). По делото обаче няма
данни на коя дата е представено то от ищеца по същата преписка. Доколкото обаче
с изпратеното му от ответника след това на 23.03.2017 г. писмо за представяне и
на посочените в него допълнителни документи по същата преписка, не е посочено,
че следва да представи и такова удостоверение, съдът намери, че същото е било
представено от ищеца на ответника именно на датата, на която е издА.ено това
удостоверение на 21.03.2017 г., и порА.и това ответникът не е поискал
представянето му с писмото от 23.03.2017 г. за представяне на непредставени
документи по същата преписка (л. 77-78).
От данните в последната
е видно, че последният документ, представен в нея от ищеца, е негово пълномощно
с нотариална заверка на подписа му от 22.05.2017 г. (л. 54).
ПорА.и това от същата дата съдът намира, че е започнал да тече и уговореният в
чл. 23, ал. 5 от общите условия на договора срок от 15 дни от представянето на
всички изискани доказателства по щетата, в който ответният застраховател е
следвало да плати дължимото застрахователно обезщетение на ищеца съгласно чл.
405, ал. 1, изр. 1 КЗ (л. 27 от прил. т.д. № 252/2017
г. на СтОС).
При това положение,
този срок е изтекъл на 05.06.2017 г. (понеделник, присъствен
ден). Страните не спорят, че до изтичането му, ответникът не е
платил на ищеца дължимото му се застрахователно обезщетение по договора им за
имуществена застраховка. Последното, видно от зА.ължителното за страните и
съда, и влязло в сила на 07.08.2018 г. решение по приложеното т.д. № 252/2017
г. на СтОС, е в размер на 35 000 лева (чл. 297-299 ГПК). Част
от 5000 лева от същото, ответникът е платил на ищеца със забава на 11.08.2017
г. (л. 16 от т.д. № 252/2017 г.
на СтОС).
А разликата от 30 000 лева, ответникът е осъден да заплати на ищеца със
същото решение по
т.д. № 252/2017
г. на СтОС, заедно със законната лихва за забава в плащането му, от
предявяването на исковата му молба в съда по същото дело на 24.08.2017 г., до
изплащането на същата разлика (л. 84 от т.д. № 252/2017 г. на СтОС).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявения иск по чл. 409 КЗ е доказан в
своето основание. Според приложимата в случая норма на чл. 409 КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ (чл. 409 КЗ). Според
чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
а според чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от
страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение
на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ. В случая на
21.03.2017 г., преди изтичане на срока по чл. 405 КЗ, ищецът е представил на
ответника горепосоченото удостоверение за банковата си сметка. Следователно, не
е налице изключението на чл. 380, ал. 3 КЗ. А с оглед изложеното, уговореният от
страните в чл. 23, ал. 5 от общите условия на договора им за имуществена
застраховка срок за изплащане на дължимото се от ответника застрахователно
обезщетение, е изтекъл на 05.06.2017 г., а до изтичането му ответникът не е
заплатил на ищеца това обезщетение. ПорА.и това от следващият ден 06.06.2017 г.
(а не както неоснователно поддържа ищеца в исковата си молба
от 16.03.2017 г.), той дължи на ищеца законна лихва върху
същото обезщетение от 35 000 лева до изплащането му (чл.
409 КЗ). По делото е установено, че част от 5000 лева от същото
обезщетение е изплатена на 11.08.2017 г., а останалата част от същото от 30 000
лева, не е изплатена до края на исковия период на 23.08.2017 г. При това
положение, ответникът дължи на ищеца законна лихва върху неплатеното
застрахователно обезщетение от 35 000 лева от 06.06.2017 г. до 11.08.2017
г. и върху неплатената на 11.08.2017 г. останала част от 30 000 лева от същото
обезщетение от 12.08.2017 г. до 23.08.2017 г. (чл. 409 КЗ).
ПорА.и това съдът намери предявения от ищеца иск по делото за същата лихва за
доказан в своето основание за тези периоди.
Тъй като ищецът не
внесе определения от съда депозит за изготвяне на назначената служебно по
делото съдебно-икономическа експертиза за изчислението на тази лихва, съдът сам
изчисли същата, по реда на чл. 162 ГПК, и намери, че за забавата си от
06.06.2017 г. до 11.08.2017 г. да плати на ищеца дължимото му се застрахователно
обезщетение от 35 000 лева по договора им за имуществена застраховка,
ответникът му дължи 651.39 лева законна лихва, а за забавата си от 12.08.2017
г. до 23.08.2017 г. да му плати неплатеният на 11.08.2017 г. остатък от 30 000
лева от същото обезщетение, ответникът
му дължи 100 лева законна лихва, или за исковия период от 06.06.2017 г. до
23.08.2017 г. му дължи 751.39 лева законна лихва (651.39 лева + 100 лева),
за който период и до който размер, предявеният от ищеца иск по чл. 409 КЗ за
плащането й по делото, съдът намери за основателен и следва да го уважи, а в
останалата му част, нА. тази сума до претендираната с него по-голяма от 1551
лева, и за периода от 16.03.2017 г. до 06.06.2017 г., отхвърли, като
неоснователен (чл. 409 КЗ).
При този изход на
делото, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца по
делото разноски в общ размер от 412.04 лева (от които 62.04 лева
внесена за производството д.т. и 350 лева платено А.вокатско възнаграждение)
съразмерно
с уважената част от иска или сумата от 199.61 лева, а сторените от ответника
разноски по делото, изчерпващи се с дължимото му се възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 100 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като е
юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт (чл. 78,
ал. 3 и 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП), следва да се
възложат в тежест на ищеца съразмерно с отхвърлената част от иска или сумата от
51.55 лева (чл. 78, ал. 3 ГПК). Неоснователни са, както възражението на
пълномощника на ответника, че ищецът не бил платил претендираното А.вокатско
възнаграждение от 350 лева, защото плащането му в брой е вписано в представения
договор за правна помощ (л. 8),
който в този случай доказва плащането му (т. 1 ТР 6/2012 ОСГТК), и
възражението му за прекомерност на това възнаграждение, защото минималното А.вокатско
възнаграждение за защита на ищеца по делото е 338.57 лева съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на А.вокатските
възнаграждения, при което платеното от същия с 11.43 лева повече А.вокатско
възнаграждение от 350 лева, не може с оглед конкретната фактическа и правна
сложност на делото да се приеме за прекомерно и намали (чл. 78, ал. 5 ГПК).
При този изход на
делото, искането на пълномощника на ответника за възлагане на разноските в
тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, е неоснователно, защото
ответникът не само не е признал предявения от ищеца иск изцяло, но и с
поведението е дал повод за завеждането му в горепосочената му основателна част,
защото не е платил същата и до приключване на съдебното дирене по делото (чл.
78, ал. 2 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„...“ А., с ЕИК -, със седалище и А.рес на управление -, да заплати на С.И.С.,
с ЕГН **********, с А.рес *** -, по банкова сметка ***:
***, сумата от 751.39 лева за законна лихва по чл. 409 КЗ за
забава от 06.06.2017 г. до 23.08.2017 г. в плащането на дължимото му се
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „каско“,
сключен със застрахователна полица № 0020040201700004/06.01.2017 г., за
настъпило застрахователно събитие – кражба на застрахования със същия договор
лек автомобил „- -“ с рег. № -, както и сумата от 199.61 лева за разноски по
делото съразмерно с уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен този
предявен от С.И.С., против ...“ А., иск по чл. 409 КЗ за законна лихва В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, нА. сумата от 751.39 лева до претендираната 1551 лева и за
периода от 16.03.2017 г. до 06.06.2017 г.
ОСЪЖДА
С.И.С. с п.с., да заплати на ...“ А. с п.а., сумата от 51.55 лева за разноски
по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: