№ 5155
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110137601 по описа за 2024 година
Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед
от 22.04.2024г.– чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „Програмист, софтуерни приложения” при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
осъдителен иск за сумата от 4203,20 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
за периода 23.04.2024г. до 20.05.2024г. в резултат от незаконното уволнение, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225 КТ, ал.1 КТ.
Твърди се в исковата молба, че по силата на трудов договор от 07.06.2023г. ищецът е
работил при ответника на длъжност „Програмист, софтуерни приложения”. Посочва, че
трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 22.04.2024г. на осн. чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ. Ищецът поддържа, че прекратяването на трудовото му
правоотношение е незаконосъобразно. Твърди, че с индивидуалния трудов договор мястото
му на работа е било уговорено „при смесен режим“, като счита, че не са били уговорени
условията и реда за смяна на режима в разрез с чл. 107з, ал. 6, т. 1 КТ. Сочи, че изпълнението
на работата фактически му е било възложено единствено при режим „от разстояние“.
Твърди, че при определени случаи по преценка на работодателя е било изисквано
присъствието му в офиса на ответното дружество. Поддържа, че фактически работа му е
била възлагана и изпълнението отчитано не от работодателя му, а от дружество-клиент на
работодателя, с което се заобикаляли правилата на чл. 107р и сл. от КТ. Посочва, че на
30.01.2024г. е получил писмо от работодателя си с предупреждение за уволнение на
основание чл. 328, ал.1, т. 5 КТ- липса на качества. Твърди за среща на 22.04.2024г. с
управителя на ответното дружество, на която му е бил поставен ултиматум – или да се
1
съгласи за прекратяване на правоотношението му по взаимно съгласие или ще бъде
дисциплинарно уволнен. Навежда доводи, че не е била осъществена процедурата по чл. 193,
ал. 1 КТ, тъй като работодателят е изискал да бъдат депозирани обяснения до 14.00 ч. на
същия ден и поради факта, че същите не са били обсъдени в заповедта за уволнение.
Поддържа, че заповедта не отговаря на изискванията за форма и съдържание въведени в чл.
195, ал. 1 КТ. Счита, че не са били посочени достатъчно конкретни факти и обстоятелства
във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение. Оспорва да е закъснявал за работа на
посочените в заповедта дати. Сочи, че брутното му трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец е 5516,74 лв. По тези съображения претендира отмяна на
уволнението като незаконно, възстановяване на заеманата до уволнението длъжност, както и
присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 4203,20 лв.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба чрез
процесуалния си представител адв. В. Р., с който оспорва предявените искове. Счита, че в
индивидуалния трудов договор не са налице неясни и спорни клаузи, както твърди ищеца.
Сочи, че уговорените в трудовия договор клаузи отнасящи се за мястото на работа на
служителя са ясни и недвусмислени. Поддържа, че трудовият договор е бил сключен от
работника без забележки по неговото съдържание, като служителят е работил по уговорения
начин в продължение на една година. Счита, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на
чл. 107р и сл. от КТ. Сочи, че ответното дружество не е предприятие, осигуряващо временна
работа. Намира, още повече, че тези обстоятелства са неотносими към предмета на делото.
Поддържа, че твърдението на ищеца за поставен му ултиматум е голословно - неподкрепено
с никакви доказателства. Излага подробни съображения за законосъобразност на заповедта
за уволнение. Счита, че посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина са били
съответно конкретизирани с посочване на дати и период на закъснението, с което заповедта
отговаря на изискванията за съдържание въведени от чл. 195, ал. 1 КТ. Сочи, че
закъсненията са констатирани от електронната системата за отчитане на служители на
ответното дружество, за което представя доказателства. Поддържа, че е била спазена
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че на служителя е била
дадена възможност и достатъчен срок да депозира обяснения. Намира, че тъй като
обясненията на служителя съдържат единствено бланкетно отричане на констатираното
нарушение, работодателят не би да ги обсъди в заповедта за уволнение. Счита, че
наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, както и на цялостното
поведение на служителя. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани и претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК,
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ
2
Установява се от трудов договор № 50/07.06.2023г., че между страните е съществувало
трудово правоотношение като към дата на уволнението ищецът е заемал длъжността
„Програмист, софтуерни приложения“ в „Роллер Гейминг“ ООД.
Със Заповед от 22.04.2024 г. на служителя е било наложено дисциплинарно наказан
наказание „уволнение” на осн. чл. чл.330 ал.2 т.6 от КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ.
Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишният срок
от извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде наложено,
дори и да не е изтекъл краткия двумесечен срок от узнаването му, което се случва при
хипотеза на по-късно откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение.
Обратното, ако е изтекъл двумесечния срок от узнаването, дори и да не е изтекъл
едногодишният срок от извършване на наказанието дисциплинарното наказание отново не
може да бъде наложено.
Предполагаемите нарушения са били извършени през м.04.2024г., като са били
открити на датите на които са осъществени. Двумесечният срок за ангажиране
дисциплинарната отговорност на служителя изтича на 12.06.2024г., ето защо съдът приема,
че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от 22.04.2024 г. е в срок.
В случая заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на
трудовото правоотношение е издадена от компетентно лице – Джахоноро Саидмуродовна
Веселинова управител на „Роллер Гейминг“ ООД, при изискване обяснения на ищеца, като е
достатъчно обясненията да бъдат поискани от работодателя, което е сторено, видно от
Покана за предоставяне на обяснения изх. № 16/22.03.2024г., получена при отказ,
удостоверен с двама свидетели/л.135-136/.
Заповедта е връчена по надлежния ред на ищеца на 22.04.2024г. при отказ за
получаване, удостоверено с подпис на двама свидетели/л.146/. От този момент заповедта е
породила ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение. Не е необходимо
работодателят да уведомява ищеца, че срещу него е започнало дисциплинарно
производство, нито има задължение да му предоставя събраните до момента на поискване на
обясненията доказателства. Достатъчно е обясненията да бъдат поискани във връзка с
нарушенията, които са индивидуализирани така че да е ясно за работника/служителя за
какви действия/бездействия се искат обяснения и именно за същите да е наложено
дисциплинарно нарушение. В настоящия случай работодателят писмено е поискал
обяснения – /л.135-136/ от делото и относно всички нарушения описани в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, като ищецът де дал такива с вх. №
0177/22.04.2024г./л.147/.
Съдът намира, че работодателят е дал достатъчен срок за депозиране на обясненият,
противно на твърдяното от работника. Съгласно константната практика на ВКС, напр.
Решение № 68 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2013 г., IV г. о., Определение № 53-
3
17- III г.о., Определение № 82-17- III г.о.; Решение № 221 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
7639/2013 г., IV г. о., посочени в Коментар на КТ стр. 647, Подходящият срок за писмени
обяснения може да бъде заместен с покана за незабавно изслушване на работника, респ.
даване на обяснения, когато други обстоятелства достатъчно навеждат на извършено
дисциплинарно нарушение, както в случая са налице данни от електронна система.
Във връзка с другото направено от ищеца оплакване следва да се отбележи,
работодателят няма задължение да съобрази и дори да обсъди дадените от служителя
обяснения при постановяване на дисциплинарното наказание, а единствено да ги поиска.
Съдът намира, че заповедта е надлежно мотивирана, като в нея е посочен
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага, съгласно изискванията на чл. 195 КТ.
По делото се констатира, че правоотношението е прекратено на основание чл.330 ал.2
т.6 от КТ, т.е. поради изчерпателно изброени в закона юридически факти, възникнали след
сключване на трудовия договор и което основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е от т.нар. виновни състави, т.е. предполагат вината на работника или
служителя за преустановяване на трудовоправната връзка - в случая поради налагане на
наказание „уволнение”.
Като нарушения на трудовата дисциплина са посочени следните фактически
действия:
Закъснение на служителя при започване на работа, както следва: на 08.04.2024г. с 84
минути, на 10.04.2024г. с 70 минути, на 11.04.2024г. с 89 минути, на 12.04.2024г. с 108
минути.
В чл. 3 от Трудов договор № 50/07.06.2023г. е предвидено, че служителят изпълнява
задълженията си при смесен режим на работа – в помещенията на работодателя и в дома си.
Съгласно чл. 4 от договора работното време на служителя се определя на 8 часа на ден, от
9,00 часа до 18,00 часа, което включва обедна почивка от един час и други почивки,
предвидени в трудовото законодателство.
С оглед уговореното в него съдът квалифицира договорът сключен между страните
като такъв за извършване на работа от разстояние при смесен режим по смисъла на чл. 107з
КТ. Съгласно чл. 107з, ал. 3 КТ условията и редът за работа от разстояние се уговарят в
колективен или в индивидуален трудов договор. Също така според чл. 107л, ал. 1, т. 1 КТ
работното време на работника и служителя, който извършва работа от разстояние се
установява в индивидуалния трудов договор в съответствие с този кодекс, колективния
трудов договор и правилника за вътрешния трудов ред в предприятието. В индивидуалния
трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по
него във връзка с работата от разстояние и осъществяването . В случая между страните,
както се спомена по-горе, е било уговорено работно време от 9,00 часа до 18,00 часа,
независимо дали работата е следвало да се осъществява в помещения на работодателя или в
дома на служителя. Няма данни да е налице договор с предприятие, което осигурява
4
временна работа по смисъла на чл. 107р КТ, както твърди ищеца.
Според чл. 107л., ал. 6 КТ /ДВ, бр. 27 от 29.03.2024 г./ Действително отработеното
време може да се отчита и чрез автоматизирана система за отчитане на работното време.
Работодателят е длъжен при поискване да предостави на работника или служителя, който
извършва работа от разстояние, достъп до данните в системата за отработеното от него
работно време.
Работодателят е представил справка от ползвана от него електронна система, в която
са записани следните данни: На 08.04.2024г. служителят е направил първи опит да влезе в
системата в 10,24 часа.; На 10.04.2024г. служителят е направил първи опит да влезе в
системата в 10,10 часа.; На 11.04.2024г. служителят е направил първи опит да влезе в
системата в 10,29 часа.; На 12.04.2024г. служителят е направил първи опит да влезе в
системата в 10,48 часа. Тоест, съгласно системата ползвана от работодателя, служителят е
закъснял за започване на работа на въпросните дати с повече от един час.
От заключението по назначената служебно СТЕ се установява, че в дружеството е
въведена система за управление на потребителите и устройствата –JumpСloud. Тази система
представлява интернет базирана платформа за управление на стационарни и мобилни
устройства и потребители. При включване в системата се установява връзка между
потребител със неговите права и устройство за достъп, което ползва много висока степен на
идентификация при влизане в системата. Потребителят не може да влезе от друго
устройство, както и с неговото устройство не може да влезе друг потребител. При всеки
опит за влизане в системата тя запазва информация за дата и час на влизане, потребител, IP
адрес, тип на събитието и резултат от него. Вещото лице сочи, че таблицата на л. 42 до 51 от
делото представлява справка от JumpСloud за влизането в системата (успешно или
неуспешно) на потребителя Е. Г. за периода 30.01.2024г. до 23.04.2024г. Към момента на
проверка е била извадена аналогична справка за друг служител за текущия месец. Вещото
лице констатира, че системата използвана от работодателя поддържа справки за период от 90
дни, поради което не може да се извади справка извън този период. Установява се още, че
информацията за дата и часа на влизане в системата се поддържа от сървърите на
платформата и не може да бъде манипулирана от потребителите, каквато се явява фирмата
„Роллер Гейминг“ ЕООД.
Съставен е Констативен протокол № 194 от 25.04.2024г. по реда на чл. 594 от ГПК. С
констативния протокол се установява, че на същата дата пред нотариус Милена Георгиева е
бил посетен сайт с посочен електронен адрес, представляващ системата за отчитане на
работното време, ползвана от работодателя – JumpСloud. Изведена е пред нотариуса
информацията съдържаща се в л. 42 до 51 от делото в табличен вид, която е отпечатана и
съответства на оригинала в посочения сайт. Тази разпечатка е била приложена към
констативния протокол и е била заверена от нотариуса. Съгласно константната и
безпротИ.речива практика на ВКС, напр. Определение по ч. т. д. № 326/09 г. на първо т. о.,
Решение по т. д. № 77/08 г. на второ т. о., Определение по т. д. № 2071/13 г. на второ т. о. и
др., Решение № 437 от 4.07.2008 г. на ВКС по т. д. № 77/2008 г., II о., ТК: констативният
5
протокол, съставян от нотариуса по реда на чл. 593 ГПК, има за цел да създаде писмено
доказателство за определени факти с правно значение/както в случая/ и има доказателствена
тежест на официален документ, удостоверяващ явяването или не на вписаните в него лица за
извършване на определени действия и обективиращ техните изявления /съгласие или
несъгласие/ по отношение на тези действия.
Ето защо съдът се счита обвързан с отразеното в констативния протокол по чл. 593
ГПК, представляващ официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, удостоверяващ, че
съдържанието на представената и заверена към него справка от електронна система
JumpСloud отговаря на действителните записи в информационната система ползвана от
работодателя, представени по делото на л. 42 до 51. Във връзка с извода за достоверност на
представената справка съдът съобрази и изведената от вещото лице справка за друг
служител и за друг период, но с идентично съдържание/като информация и записвания/.
Също така следва да се вземе предвид, че информацията за дата и часа на влизане в
системата се поддържа от сървърите на платформата и не може да бъде манипулирана от
работодателя, както приема вещото лице, чието заключение съдът кредитира. Още повече
следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 184 ГПК, съгласно която електронният
документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен
от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен
носител. Въпреки това страната не е оспорила и не е поискала представляването на
електроните документи, находящи се на л. 42 до 51 в оригинал. Още повече с оглед
изготвения протокол по чл. 593 ГПК същите се явяват официално заверени преписи.
След гореизложения анализ на доказателствения материал, съдът намира, че от
служителя Е. С. Г. са били осъществени описаните в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина от фактическа страна.
Нарушен е чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, съгласно който дисциплинарно увонения може да се
наложи за три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен
месец, всяко от които не по-малко от 1 час. Това нарушение е налице, доколкото, както се
посочи по-горе съдът приема, че служителят е закъснял за започване на работа с повече от 1
час в рамките на един календарен месец на следните дати: 08.04.2024г., на 10.04.2024г., на
11.04.2024г. и на 12.04.2024г., т.е. повече от три пъти.
В случая не е необходимо съобразяване на тежестта на нарушението съгласно чл. 189,
ал. 1 КТ, тъй като основанието по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ е строго формално.
Останалите възражения на ищеца са неотносими. Без значение е дали работодателят е
имал намерение да уволни работника на друго основание. Предмет на производството е
законосъобразността на настоящото дисциплинарно уволнение наложено на осн. чл. 190, ал.
1, т. 1 КТ. Не е било въведено изрично възражение за злоупотреба с право, а и такова не е
доказано, доколкото добросъвестността на работодателя се предполага на осн. чл. 8, ал. 2 КТ.
По тези съображения съдът счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени, доколкото
уважаването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 КТ, ал.1 и ал. 2 КТ се
6
предпоставя от обявяване на уволнението за незаконно.
Относно разноските
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като е
представил и списък по чл.80 от ГПК. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на делото на
ответника следва да се присъдят сторените разноски, както следва: Депозит за вещо лице в
размер на 450 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. или общо
1650 лв.
Съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за
неоснователно. Минималното дължимо адвокатско възнаграждение по делото съгласно
Наредба № 1 МРАВ/ към датата на скл. дог./ е: по чл. 7, ал. 1, т. 1 за исковете по чл. 344, ал.
1,т. 1 и т. 2 КТ е в размер на 933 лв., а по чл. 7, ал. 2, т. 2 за иска по чл. 225, ал. 1 КТ е в
размер на 720,31 лв. или общо 1653,32 лв. Съдът намира, че не са налице обстоятелства
налагащи падане под минимума, съгласно практиката на СЕС, с оглед завишената правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в претендирания размер, който е под минималния предвиден в Наредба № 1 МРАВ.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда депозит за допусна
служебно ССчЕ в размер на 250 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. С. Г. с ЕГН ********** и с адрес: гр. София, ул.
„Невестина скала“ № 13, вх. Г, ет. 7, ап. 75, срещу „РОЛЛЕР ГЕЙМИНГ“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „С.ско шосе“ № 120Д, ет. 4,
искове, както следва:
-с правно основание чл.344 ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно извършеното
със Заповед от 22.04.2024г. на управителя на „РОЛЛЕР ГЕЙМИНГ“ ЕООД прекратяване на
трудово правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като
неоснователен.
- с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ за възстановяване на заемана от
служителя преди уволнението длъжност - „Програмист, софтуерни приложения” в „РОЛЛЕР
ГЕЙМИНГ“ ЕООД“, като неоснователен.
7
- с правно основание чл. 344 ал.1 т.3, вр.чл.225 ал.1 от КТ за сумата от 4203,20 лв.,
представляваща брутен размер на обезщетение за времето, през което е останал без работа в
следствие на незаконното уволнение за периода 23.04.2024г. до 20.05.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 21.06.2024г. до окончателното й изплащане“,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. С. Г. с ЕГН ********** и с адрес: гр. София, ул. „Невестина скала“ №
13, вх. Г, ет. 7, ап. 75, да заплати на „РОЛЛЕР ГЕЙМИНГ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „С.ско шосе“ № 120Д, ет. 4, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК разноските по делото в размер на 1650 лв.
ОСЪЖДА Е. С. Г. с ЕГН ********** и с адрес: гр. София, ул. „Невестина скала“ №
13, вх. Г, ет. 7, ап. 75, да заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 250
лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8