Р Е Ш Е Н И Е № 157
гр. Сливен, 04.11.2021
година,
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично
съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на секретаря Галя Георгиева
и прокурора Красимир Маринов като разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД №
136/2021 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Р.
чрез адв.А.С. против Решение № 260179/01.06.2021 год. постановено по НАХД № 249/2021
год. по описа на Районен съд Сливен, с което е потвърдено НП № 20-0804-003649/09.11.2020
год. издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Сливен, с което
на Е. С. Р. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 900 лева, лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца и са отнети 12 контролни точки на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР.
В касационната жалба се твърди, че решението
на Районен съд Сливен е неправилно и несправедливо. Касаторът счита, че са
необосновани изводите на съда, че при издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът не бил обсъдил и изложил аргументи по съществени
за делото въпроси, както и не извършил служебна проверка на обжалваното НП.
Това довело до незаконосъобразност на обжалвания акт. Прави искане съдът да
отмени решението на районния съд и НП.
В съдебно заседание касаторът редовно
призован не се явява.
В съдебно заседание ответникът по касация
ОД на МВР Сливен редовно призован не се представлява. По делото е постъпило
писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира
жалбата за процесуално допустима
като подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол
съдебен акт.
По основателността на касационната жалба
съдът намира следното:
С обжалваното решение районният съд е
потвърдил НП № 20-0804-003649/09.11.2020 год. издадено от началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Сливен, с което на Е. С. Р. за нарушение на чл. 21, ал.
1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 900 лева, лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца и са отнети 12 контролни точки на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР.
Районен съд Сливен е приел от фактическа
страна, че на 06.09.2020 год. в 16: 47 часа на път № I-6 в с.Т. в посока г.С. жалбоподателят Е. С. Р. управлявал л. а. "Мерцедес
С 500" с рег. № ******** със скорост от 123 км/ч при ограничения за
населено място 50 км/ч. Превишението от 73 км/ч е с приспаднат толеранс от 3
км/ч. Скоростта е установена с АТСС ARHCAMS1 № 11743сс и фиксирана в снимка № 0130205. За извършеното нарушение на Е. С.
Р. е съставен АУАН № АА289189/30.10.2020 год. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило
възражение. Въз основа на съставения АУАН е издадено и наказателното
постановление, предмет на проверка от първоинстанционния съд.
Посочената фактическа обстановка е
установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и същата е
приета за безспорна от Районен съд-Сливен.
От правна страна районният съд е приел, че
в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Издаденото НП съдържа всички посочени от закона
реквизити и правилно е приложен материалния закон. По безспорен начин било
установено, че извършеното деяние е пряка и непосредствена последица от
извършеното нарушение на правилата за движение. За да потвърди наказателното
постановление е приел, че изложените от жалбоподателя оплаквания са
неоснователни. Съдът е кредитирал изцяло фактите описани в АУАН, тъй като в
хода на производството жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да
оборят презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за доказаност на
фактите. Първоинстанционният съд приема също, че от събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установи, че Е. С. Р. е осъществила
нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Наложеното наказание е
в пълно съответствие със санкционната норма на ЗДвП като същия извод е относим
и по отношение на лишаването от право да управлява МПС и отнетите контролни
точки.
Решението на Районен съд-Сливен е
правилно.
Касационната инстанция възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради
което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Основните доводи в касационната жалба се
свеждат до допуснато от съда процесуално нарушение поради непроизнасяне по
важни за делото въпроси касаещи техническата изправност на системата за
видеоконтрол, наличие на протокол за използване на мобилна АТСС и др.
Възражението е неоснователно. В преписката изпратена до съда от АНО се съдържат
снимка на процесния автомобил от 06.09.2020 год. ведно с установената скорост
на движение, справка относно собствеността на автомобила, протокол за
използване на автоматизирано техническа средство или система от 06.09.2020
год., снимка на камерата, протокол № 61-С-ИСИС/01.10.2019 год. от Български
институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126. При прегледа на така предоставените материали от страна на АНО може
да се направи обоснования извод за техническата годността на АТСС да установява
нарушения от типа на процесното.
В НП са изложени фактически обстоятелства,
които в достатъчна степен обосновават яснота, както по отношение на извършеното
нарушение, така и досежно наказанието и неговия размер. Районен съд-Сливен е установил
правилно фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон, при
спазване на процесуалните изисквания. При извършената служебна проверка за
валидността, допустимостта, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че
решението не страда от пороци, които да са основания за обезсилване или
обявяване на нищожност на решението.
Процесуалният представител на ответника по
касация е направил искане за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно.
Следва да се осъди Е. С. Р. да заплати на ОД на МВР Сливен разноски по делото в
размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, както и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260179/01.06.2021 год. постановено по НАХД
№ 249/2021 год. по описа на Районен съд Сливен, с което е потвърдено НП №
20-0804-003649/09.11.2020 год. издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР Сливен, с което на Е. С. Р. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 900 лева, лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца и са отнети 12 контролни точки на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР.
ОСЪЖДА Е. С. Р. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Сливен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ