Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ- 3 година 02.12.2020 град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен
състав
На
пети ноември две хиляди и двадесета година
в
открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР
МУРТЕВ
Секретар
Тодорка Стоянова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
УЗУНОВА
въззивно гражданско дело
номер 2421 по описа за 2020 година ,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Делото е
образувано по повод въззивна жалба
от Я.Г.В. с ЕГН-**********,с адрес *** и адрес за призоваване: гр.Айтос,ул.“Цар
Освободител“№10,ет.2-чрез адв. Диана Вълчева., подадена от пълномощника му адв.
Диана Вълчева. от БАК, против решение №260013 от 28.08.2020г.,постановено по
гр.д.№169/2020г.по описа на АРС,с което е ОТХВЪРЛЕН искът на въззивника В. с
правно основание чл.422 ГПК за признаване по отношение на въззиваемия/ответник
в първоинстанционното производство/ А.Х.М. с ЕГН-********** и с адрес: *** и
съдебен адрес ***.адвСтефан Стефанов съществуването на парично вземане в размер
на 3 500 лева,произтичащо от запис на заповед,издадена от ответника на
28.12.2018г.в гр.Айтос.
Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност,необоснованост и неправилност
на решението на АРС.Като неправилен и необоснован е оспорен изводът на районния
съд по повод възражението на особения представител на ответника,че падежът е неясно
определен или че са изписани два падежа,поради което е прието,че записът на
заповед е нищожен.Направен е анализ на съдържанието на записа на заповед,като
се сочи,че същото е в съответствие със законовите изисквания за редовност на
документа,а що се касае до ръкописния текст „Записна заповед ми е предявен на
28.12.2018г.“ се сочи,че съдът необосновано го отдъждествява с падеж на
предявяване.В тази връзка се изтъква,че изписаното изявление е след текста на
документа,трите имена и подписа на издателя,то не се придружава с подпис,за да
се установи авторството,не съдържа изявление,че записът на заповед е предявен
за плащане.Отразената в изписаното изявление дата не следва да се отъждествява
с падеж на записа на заповед и че същият е платим на предявяване. Моли за
отмяна на решението на АРС и постановяване на решение от въззивния съд,с което
да се уважи предявеният иск.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В подадения писмен отговор
въззиваемият М.,чрез адв.Стефанов оспорва въззивната жалба ,като излага доводи
за нейната неоснователност. Въззиваемият сочи,че самият въззивник веднъж
твърди,че въззиваемият се е задължил да плати процесната сума на посочената
крайна дата- 20.05.2019г.,а после- че падежът е определен в срок до тази
дата.Не става ясно дали падежът е на предявяване,в определен срок или на
определен ден.Счита,че изводите на АРС за нищожност на записа на заповед са
съобразени с константната съдебна
практика ,позовава се на Определение №146 от 23.03.2009г.по
ч.т.д.№125/2009г.на ВКС и др. Оспорено е и твърдението на въззивника относно
ръкописно изписания текст,като се позовава на съдебна практика в обратния
смисъл.Моли решението на АРС да бъде потвърдено,а въззивната жалба –оставена
без уважение.Претендира да му бъде присъдено възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство за сметка на ищеца на основание
чл.25 вр.с чл.21 т.3 от ЗПП и чл.47 ал.6 ГПК,няма доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът
В. редовно уведомен не се явява.Представлява се от пълномощника си адв.В.,която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Не сочи нови
доказателства.
В съдебно заседание въззиваемият А.М. се представлява от назначения му
особен представител- адв.Стефанов,който оспорва въззивната жалба,поддържа
представения писмен отговор и не сочи нови доказателства.
При служебната проверка на обжалваното съдебното решение
въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК вр.с чл.415 ГПК вр.с чл.535 ТЗ- за установяване съществуването
на парично вземане на ищеца Я.Г.В. в размер на
3 500 лева,дължимо от ответника А.Х.М., произтичащо от запис на
заповед,издаден от ответника А.Х.М. ***,за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение №544 по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1047/2019г.по описа на АРС.
Въззивният съд констатира,че в доклада на АРС по
чл.140 ГПК са допуснати съществени процесуални нарушения досежно
разпределението на доказателствената тежест.Въпреки,че вземането произтича от
запис на заповед,който представлява едностранно волеизявление на едно
лице/издател/задължаващо се да заплати определена парична сума на друго
лице/поемател/,районният съд е приел,че се касае за договор и в тежест на ищеца
е да докаже сключването на договора и че ищецът е изправна страна по него.В
тежест на ответника е вменено доказването на обстоятелствата,от които извлича
за себе си изгодни правни последици съгласно чл.154 ал.1 ГПК,да докаже,че
своевременно е изпълнил паричните си задължения по договора и издадените въз
основа на тях фактури.
Видно от съдържанието на исковата молба е,че ищецът
не е заявил твърдения относно каузално правоотношение,във връзка с което е
издаден записът на заповед.Ответникът също не е навел твърдения за каузално
правоотношение,а в отговора е наведено единствено възражение за нищожност на
записа на заповед.Това възражение не е намерило отражение в доклада на съда и
указания на страните не са били дадени. Със съдебното решение предявеният иск е
отхвърлен по съображения,че процесният запис на заповед е нищожен,тъй като в
него не е посочен ясно и недвусмислено падежът на задължението съгласно чл.535
т.3 вр.с чл.486 ал.1 вр.с чл.537 ТЗ. Тъй като във въззивната жалба няма
оплаквания за допуснатите процесуални нарушения при изготвяне на доклада и
разпределението на доказателствената тежест,а в съдебното решение е даден
отговор на възражението на ответника за нищожност на записа на заповед, въззивният
съд посочва същите само за пълнота на изложението.
БОС намери въззивната жалба за основателна,а
обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно по следните съображения:
Принципно правилен и законосъобразен е изводът на
АРС,че запис на заповед,в който има неяснота относно определянето на падежа е
нищожен съгласно чл.486 ал.2 ТЗ като такъв без валидно определен падеж. Процесният
запис на заповед обаче не страда от такъв порок,което е видно от съдържанието
му- в него липсва текстът,цитиран от АРС в решението ,а именно,че е „платим при
предявяването му“. Точното съдържание е „ Сумата е платима в гр.Айтос,на адрес:
улица „А С“№* в срок до 20.05.2019 година/двадесети май,две хиляди и деветнадесета
година/.“ След датата на издаване-
28.12.2018г. и мястото на издаване на записа на заповед е положен подпис на
издателя и ръкописно са изписани трите му имена,а след тях,с ръкописен текст е
написано следното изречение: „Записна заповед ми е предявен на 28.12.2018г.“. Никъде
в текста на ценната книга не е изписан текст „платим при предявяването му“,поради
което и не е налице неяснота или двусмислие при определянето на падежа на
задължението. В чл.486 ТЗ,към който препраща чл.537 ТЗ относно падежа на записа
на заповед са регламентирани следните начини за определяне на падежа- на
предявяване,на определен срок след предявяване,на определен срок след издаване
и на определен ден.В случая падежът е ясно и безпротиворечиво определен като
такъв на определен срок след издаване- „сумата е платима….в срок до
20.05.2019г.“ В заявлението по чл.417 ГПК и в заповедта за незабавно
изпълнение е посочена точно тази дата
като падеж на вземането,без каквито и да било неясноти,същата дата на падежа е
посочена и в исковата молба. Що се касае до ръкописния текст „Записна заповед
ми е предявен на 28.12.2018г.“ същият не
поставя под съмнение определения падеж на задължението,тъй като в него,а и в
целия запис на заповед липсва текст „платим при предявяването му“,както
погрешно е приел районният съд,а наред с това е изписан под текста на записа на заповед и не нарушава
целостта му.
По гореизложените съображения въззивният съд
достигна до извод,че падежът е определен като такъв на определен срок след издаване- чл.486 ал.1 т.3 ТЗ,
а с извършения акт на предявяване с
ръкописен текст, извън текста на записа за заповед, не е определен друг падеж,а
предявяване за плащане.Следователно,процесният
запис на заповед съдържа всички реквизити ,посочени в чл.535 ТЗ и е
действителен,с всички произтичащи от това правни последици.
Водим от горните мотиви,БОС намери
жалбата за основателна,а атакуваното решение на АРС за
незаконосъобразно,неправилно и необосновано от доказателствата по делото, което
налага неговата отмяна. Предявеният иск за установяване съществуването на
вземането на Я.В. следва да се уважи като основателен и доказан.
Страните са направили своевременни искания за присъждане на
съдебно-деловодни разноски и с оглед изхода от спора основателно се явява
искането на въззивника В.. Той е направил 590 лева разноски в
първоинстанционното производство пред АРС,а във въззивното производство пред
БОС-420 лева,които следва да бъдат възложени за плащане в тежест на въззиваемия
М..
Водим от горните мотиви,Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №260013 от 28.08.2020г.,постановено по гр.д.№169/2020г.по
описа на АРС и вместо
него постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на А.Х.М. с ЕГН- ********** ***,представляван
от особения представител адв. Стефан Маринов Стефанов,,че съществува вземането
на Я.Г.В. с ЕГН-********** с адрес: *** и съдебен адрес:***-адв.Диана Вълчева в размер на 3 500 лева/ три хиляди и петстотин/ ,за което е издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 544 от 08.11.2019г. по частно гр.дело №
1047/2019г.на АРС въз основа на документ- запис на заповед с дата на издаване- 28.12.2018г.и падеж- 20.05.2019г.,ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението-06.11.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.Х.М. с ЕГН- ********** ***,представляван
от особения представител адв.С.М.С. да заплати на Я.Г.В. с ЕГН-********** с
адрес: *** и съдебен адрес:***-адв.Диана Вълчева сумата от
590 лева разноски по делото,направени пред АРС и сумата 420 лева разноски,направени пред
БОС.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: