№ 3197
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110101961 по описа за 2022 година
Предявен е иск от [фирма], ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: [адрес] срещу Р. К. А., ЕГН **********, адрес: [адрес], по чл.
422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в размер на 3000 лв.,
представляващо неизплатена част от дължимо възнаграждение в общ размер
на 18000 лв. с ДДС за извършени строително-монтажни работи – цялостен
ремонт на апартамент, находящ се в гр. Несебър, кв. „Черно море 3“, за което
била издадена фактура № *********/15.12.2020 г., ведно със законната лихва
от 14.07.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41334/2021 г. на СРС, 31-ви състав.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът счете, че са налице предпоставките на чл. 238-239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, както следва: ищецът не се е явил в
първото заседание по делото, за което е бил редовно призован, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не е взел
становище по отговора на исковата молба – в случая по становище на
ответника по иска, обективирано в молба от 04.01.2023 г., направено е искане
от ответника за постановяване на неприсъствено решение, като ищецът е
редовно уведомен за неблагоприятните последици от пасивното си
процесуално поведение по смисъла на чл. 238, ал. 1 ГПК, и искът е вероятно
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
1
доказателства, имайки предвид и че ищецът не е преодолял указанието по чл.
146, ал. 2 ГПК в обявения за окончателен доклад, че не сочи съответни
доказателства в подкрепа на своята претенция.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на разноски от 500 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие от 31.03.2022 г.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск на [фирма], ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: [адрес], срещу Р. К. А., ЕГН **********, адрес: [адрес], по чл.
422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в размер на 3000 лв.,
представляващо неизплатена част от дължимо възнаграждение в общ размер
на 18000 лв. с ДДС за извършени строително-монтажни работи – цялостен
ремонт на апартамент, находящ се в гр. Несебър, кв. „Черно море 3“, за което
била издадена фактура № *********/15.12.2020 г., ведно със законната лихва
от 14.07.2021 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 41334/2021 г. на СРС, 31-ви състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
[адрес], да заплати на Р. К. А., ЕГН **********, адрес: [адрес], сумата от 500
лв. – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2