РЕШЕНИЕ
№ 271/12.4.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик,
в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: Мариана
Шотева
Членове: Мария Колева
Дияна
Златева - Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора
С. Янев, като разгледа докладваното от съдия
Златева – Найденова КАНД № 40 по описа за 2022 година на Административен
съд - Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото
е образувано по касационната жалба на Н.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
адв. С.Д., против Решение № 739/29.11.2021 г., постановено н.а.х.д. № 653/2021
г., по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 96/13.04.2021 г.
на Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на Н.Д.И.,
ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 300 лв.
В касационната жалба се
твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. първо от НПК с оглед
липса на мотиви на първоинстанционния съд по част от възраженията на
жалбоподателя. Релевират се оплаквания за неправилно и немотивирано прилагане
на чл. 257 във вр. с чл. 211, ал. 1 от ЗГ. Касаторът счита че нарушението
съставлява маловажен случай. Претендират се разноски. Жалбата се поддържа с
представено по делото писмено становище с вх. № 2403/15.03.2022 г.
По делото е представено
писмено становище на Регионална дирекция по горите- Пазарджик, с вх. №
2270/11.03.2022 г., с което жалбата се оспорва. Излагат се съображения по
съществото на спора.
В съдебно заседание
касаторът редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба редовно
призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд –
Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С
решението си Районен съд гр. Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление №
96/13.04.2021г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с
което на Н.Д.И., ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 300 лв. За да
потвърди обжалваното наказателно постановление районният съд е приел, че в
конкретния случай доводите на жалбоподателя за липса на компетентност при
издаване на процесните АУАН и НП са неоснователни, тъй като както актосъставителят
Й., така и Директорът на РДГ - Пазарджик са оправомощени да издадат съответните
актове, съответно на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ и чл. 275, ал. 1 т. 2
от ЗГ. В тази насока била приета Заповед № ЧР— 29/15.02.2018 г. на Директор РДГ
- Пазарджик, както и длъжностна характеристика за длъжността „Главен горски
инспектор“. Съобразно т.V.12. , лицето на тази длъжност е оправомощено да
съставя АУАН. Приета е и Заповед № РД 49-199/16.09.2011 г. на Министър на
земеделието и храните, с която директорите на РДГ са оправомощени да издават
наказателни постановления.
Съдът е приел, че правилно
от наказващия орган като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 257, ал. 1,
т. 1, пр. 1 във вр. с чл. 211, ал. 1 ЗГ, като не е споделил довода на жалбоподателя,
че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, включително несъответствия и неясноти между словесното описание на
нарушението в АУАН и НП, както и неговата правна квалификация. Съдът е приел,
че визираните норми се отнасят именно до правомощието и задължението на
съответните служители да издадат превозен билет при транспортирането на
дървесина от временен склад. Действащият технологичен план към 11.02.2021г. е
технологичен план № 1 за отдел 134, подотдел „з“, одобрен на 11.03.2019г. и в
него не е отбелязано като временен склад мястото, от което жалбоподателят И. е
издал Превозен билет № 10276/00045/11022021/10225 3/EZ81 ЕХЕ от 11.02.2021 г.
от полски път без настилка, с GPS координати: LAT 42.3342 и LON 23.9839.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът правилно е възприел
фактическата обстановка по делото, а именно че: на 11.02.2021 г. Й. Й., в качеството
му на главен горски инспектор при Регионална дирекция по горите - Пазарджик /РДГ
– Пазарджик/, заедно със свой колега - П.Д., извършили проверка на сечище в
територия, стопанисвана от Община Септември, като установили транспортиране на
дървесина в близост до отдел 134, подотдел "з", местност
"Баталите", землище с. Горно Вършило, общ. Септември.
На
място установили наличието на автомобил, който е товарен с дървесина, както и
жалбоподателят Н.Д.И., в качеството му на длъжностно лице -
„специалист лесовъд” при Община Септември. Установили, че Н.И. е издал Превозен
билет № 10276/00045/11022021/102253/EZ81ЕХЕ от 11.02.2021 г. за
транспортирана дървесина от отдел 134, подотдел ”з”, но не от временния склад
на отдела по утвърдения и действащ към момента технологичен план № 1, а от
полски път без настилка, находящ се в местност „Баталите”, извън границите на
отдел 134, подотдел "з" с GPS координати:
LAT 42.3342
и LON 23.9839 - полски път представляващ естествена граница между отдел 134,
подотдел „з“ и нива.
Й.
Й., който е разпитан и като свидетел пред районния съд, издал Констативен
протокол №160107/11.02.2021 г., с който разпоредил спиране на сечта по
позволително за сеч №0599530/28.01.2021 г., с което е било разрешено извършване
на сеч в отдел 134, подотдел „з“ в периода от 01.02.2021 г. до 31.12.2021 г.,
въпреки че в момента не се извършвала сеч, до изясняване на обстоятелствата по
дейността в отдела, включително транспортиране на дървесина. Този протокол бил
подписан и от жалбоподателя И..
След това, с помощта на GPS /ДжиПиЕс/
устройство Й. установил най- близкия от двата временни склада, съгласно
утвърдения технологичен план за добив на дървесина за отдела. Същият бил на
разстояние над 300 метра от точката, в която се товарела дървесина, за която
жалбоподателят И. е издал Превозен билет № 10276/00045/11022021/102253/EZ81 ЕХЕ от 11.02.2021г.
Впоследствие, с Констативен протокол серия
Н00, № 152941/22.02.2921г., подписан и от св. Й., след проверка на място в
отдел 134 „з“ и в системата на ИАГ били установени точните координати на най -
близкия от двата временни склада, по действащия технологичен план, а именно
склад с GPS координати LAT 42.3326 и LON 23.9802, като този протокол не бил
предявен на жалбоподателя И..
На жалбоподателя е съставен
АУАН № 002622/17.03.2021 г. от Й. Й., в качеството му на главен горски
инспектор при РДГ - Пазарджик и въз основа на изложените в него обстоятелства е
издадено обжалваното наказателно постановление № 96/13.04.2020 г. на Директора
на РДГ - Пазарджик против Н.Д.И., ЕГН **********.
Пред районния съд е
представен и приет технологичен план № 2, одобрен на 16.02.2021 г., т.е. 5 дни
след съставяне на АУАН, като в този план има регламентиран временен склад и по
границата на отдел 134, подотдел „з“ . Събрани са и данни, че има неизвозена
дървесина от предишен ползвател - „Вага Лес“ ЕООД, съобразно прието по делото
пред районния съд заявление на „Кичуков и синове“ ЕООД, вх. №
26-00-214/15.02.2021 г. на Община Септември - л. 103 от делото. От същото е
видно, че е направено искане за обезсилване на позволителни за сеч с № 599530 и
№ 599551.
Касационната инстанция
споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях
правни изводи на районния съд.
Съгласно чл. 275, ал. 1, т.
2 от Закона за горите /ЗГ/, Наказателните постановления по закона и
подзаконовите актове по прилагането му се издават от оправомощени от министъра
на земеделието, храните и горите длъжностни лица от регионалните дирекции по
горите. По делото е представена и приета Заповед № РД 49-199/16.09.2011 г. на
Министър на земеделието и храните, с която директорите на РДГ са оправомощени
да издават наказателни постановления. При липса на твърдения за отмяна на
заповедта, респ. за прекратяване на действието ѝ, следва да бъде прието
за установено, че оспореното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган – Директора на РДГ - Пазарджик. Съобразно представената и
приета длъжностна характеристика за длъжността „Главен горски инспектор“, АУАН
също е издаден от компетентен орган. При извършване на служебна проверка, се
установява и, че оспореното наказателно постановление е издадено в срока по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН и отговаря на изискванията за форма и съдържание на чл. 57 от ЗАНН, като в същото е описано кога е извършено и кога е констатирано
нарушението, кое е лицето извършител, посочена е нарушената правна норма – чл. 211,
ал. 1 от ЗГ, както и санкционната
норма - чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
Наложеното наказание е в минималния размер по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
По касационното оплакване
за нарушение на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. първо от НПК, съдът счита, че
същото е неоснователно. Посочената норма визира касационните основания за
отмяна на въззивното решение, по – конкретно случаите в които нарушението на
процесуални правила е съществено, когато няма мотиви или
протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция. Нормата
визира пълната липса на мотиви на решението, докато в настоящия случай
оплакването на касатора касае необсъжане на част от възраженията на санкционираното
лице представени в писмените му бележки пред районния съд, т.е. по аргументи
представени след даване ход по същество на делото. Следва да се посочи, че
районния съд е сезиран с бланкетна жалба, в която не са посочени конкретни
оплаквания. Съдът обаче се е произнесъл по отношение на наличието на нарушение,
валидността и законосъобразността на АУАН и оспореното наказателно
постановление, вината на нарушителя, по приложението на материалния закон,
както и по възражението за маловажност на нарушението. Съдът е посочил и
мястото на нарушението, поради което оплакването на касатора по т. 2 от
касационната жалба е неоснователно.
Неоснователно е и
оплакването за разминаване в правната квалификация на нарушението дадена в АУАН
и Наказателното постановление. Наказателното постановление е издадено съобразно
чл. 53 от ЗАНН. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Тези предпоставки са изпълнени, като в настоящия случай
административнонаказващият орган е дал правилната правна квалификация на
нарушението - чл. 211, ал. 1 от ЗГ, а не
чл. 211, ал. 2 от ЗГ.
Неоснователни са и
оплакванията в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 211, ал. 1 от ЗГ, дървесината се транспортира от временен склад,
придружена с превозен билет. Правната норма не предвижда възможност за
транспортиране на дървесина от друго място освен от временен склад, като в този
случай задължително следва да бъде издаден и превозен билет. С § 1, т. 6 от ДР
към ЗГ е дадена дефиниция на понятието „Временен склад", а именно терен,
утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на
добитата от сечището дървесина преди транспортирането ѝ. В настоящия
случай не е спорно, че местоположението от което е издаден превозният билет не
съставлява временен склад, съобразно действащия технологичен план. Едва пет дни
след установяване на нарушението е
одобрен технологичен план № 2 от 16.02.2021 г. като в този план има
регламентиран временен склад и по границата на отдел 134, подотдел „з“. Към
11.02.2021 г. обаче е действал технологичен план № 1, като полският път, от
който е издаден билета не съставлява временен склад. Съществения и важен
характер на посочената норма, следва от регламентираните по закон правомощия на
контролните органи да установят законосъобразната сеч на дървесен материал и
съобразяване на съответствието на сечта с издадените позволителни за сеч.
Именно предвид това е издадено и Уведомление вх. № 2400-167/01.03.2021 г. от
община Септември до Директора на РДГ – Пазарджик, с което се посочва, че на основание
Заповед № ЗАП – 142/14.02.2020 г. на Изпълнителния директор на ИАГ София е
необходима корекция на превозни билети, един от които посочения в оспореното
наказателно постановление, тъй като същите не се отнасят по позволително за сеч
№ 599530/28.01.2021 г. Издадената дървесина била собственост на дружеството
„Вега лес“ ЕООД и не е добивана от дружеството „Кичуков и синове“ ЕООД, на
което е издадено посоченото позволително за сеч.
С оглед горните,
неоснователно е и оплакването за наличие на маловажност на случая, съобразно
чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 3 и чл. 4 от ЗООС, защитата на околната среда се
основава на принципи гарантиращи опазването ѝ и устойчиво ѝ
развитие, с оглед защитата както на човешкото здраве, което е иманентно
свързано с благосъстоянието на природата, така и със съхранението на
биологичното разнообразие.
В този смисъл е предвидено, че компонентите
на околната среда са: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата,
земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие,
биологичното разнообразие и неговите елементи. С всеки един от тези компоненти
е свързано и опазването на дървесните видове, а от там и на целеното с редица
нормативни актове законосъобразно извършване на добив на дървесина. Гарант за
последното е спазване на правилата визирани в Закона за горите. При установено
нарушение на разпоредбите за превоз, респ. за добив на дървесина, не би могло
да се обоснове наличие на маловажност на случая. Последното се установява и от
приетото пред районния съд Уведомление вх. № 2400-167/01.03.2021 г., от което е
видно, че издаденият билет касае сеч не по действащото към момента и за
местността позволително за сеч.
В заключение
касационната инстанция приема, че при установяване на
нарушението и провеждане на процедурата по издаване на процесното
наказателно постановление няма допуснати съществени нарушения. Безспорно
са установени нарушението, авторът му и неговата вина.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд
гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна
– без уважение.
С оглед изхода от спора и
при липсата на искане за присъждане на разноски от страна на административния
орган, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 739/29.11.2021 г., постановено н.а.х.д. № 653/2021 г., по
описа на Районен съд гр. Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове:
1. /П/
2. /П/