Р Е
Ш Е Н
И Е №69
09.08.2013г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и четвърти
април през две хиляди и тринадесета година,
в публично заседание, в
състав:
Председател: Димитрина КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Й.Т.,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 615 по описа за 2011 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е исково с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба вх.№ 2757/26.07.2011г. от М.Т.Т. - Кръстева от
гр.Исперих, обл.Разград, ЕГН: ********** срещу С.М.Е. ***, ЕГН: **********,
допълнена с молби вх.№2823/01.08.2011г. и вх.№3322/28.09.2011г., в която моли
съда да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 20000.00 /двадесет
хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат на ПТП настъпило на 19.02.2010 година в Р България, на
път Разград – Исперих, ІІІ-205 на 3+100м, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на деликта – 19.02.2010 година до окончателното
изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че е пострадала при възникнало ПТП на 19.02.2010г.,
подробно описано по-горе, за което било образувано ДП № 136/2010г. срещу водача
С.М.Е. за престъпление по чл.343 ал.1 б.”б”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК. В
последствие било образувано и НОХД №930/2010г. по поиса на РС – Разград.
Съдебното производство било прекратено на основание чл.343 ал.2 от НК, тъй като
ищцата заявила в с.з., че не желае налагане на наказание за извършеното
престъпление по отношение на подсъдимия. Заявява, че направила това от чисто
хуманни съображение предвид обстоятелството, че подс.С.Е. работел като
професионален шофьор и това била основаната му работа, чрез която осигурявал
прехрана на семейството му и евентуалното му осъждане би го лишило от право да
управлява МПС.
Същевременно от настъпилото ПТП била получила наранявания и била
обездвижена за продължителен период от време – причинени й били множество
телесни увреждания, изразяващи се в съчетана травма: контузия на главата,
сътресение на мозъка, счупване на горни десни резци, контузия на шийния отдел
на гръбначния стълб, контузия на гръдния кош и органите на средостнието,
счупване на ребра ІІІ – V – по две
фрактурни линии и VІ-VІІ-мо вдясно паравертебрално с дислокация на костните фрагменти,
куперкулум вдясно, плеврален излив в дясна гръдна половина, контузия на корема,
контузия на крайници, травматичен шок. В резултат загубила продължително
работоспособността си, наложило се продължително лечение в болница и в дома й,
нуждаела се дълго време от помощ, за да се обслужва. Твърди, че продължава да
търпи болки и страдания и към настоящия момент.
За претърпените неимуществени вреди твърди, че предявила извънсъдебно
претенциите си срещу ЗК “Уника” АД за заплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка “ГО”, полица № 05-1-09-09049410760, валидна от 25.09.2009г. до
24.09.2010г., с която бил застарохован автобус “Мерцедес” с рег.№ А 4080 КТ, с
които водача й причинил телесните увреждания, но от застрахователната компания
получила категоричен отказ за заплащане на обезщетение.
Заявена е претенция и за направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява, за нея се явява адв.Е.Кралева,
която поддържа изцяло исковата молба и излага подробни съображения в
представените писмени бележки.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.М.Е. ***, чрез пълномощника си
адв.К.К. от АК-Русе, депозира писмен отговор вх.№3184/13.09.2011г., с който
заявява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по основание
и размер и го оспорва изцяло. Твърди, че към датата на процесното ПТП
собственикът на управлявания от него автобус “Мерцедес” с рег.№ А 4080 КТ
“Ентуртранс” ЕООД гр.Бургас, БУЛСАТ: *********, е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност” със Застрахователна компания “Уника” АД по отношение
на посочения автобус. Наличието на такава застраховка според него обуславял
правния му интерес да иска привличането на застрахователя като трето лице –
помагач, поради което е направил искане в тази насока на основание чл.219 ал.1
от ГПК.
В
съдебно заседание ответникът не се явява, за него се явява адв.К.К., който
поддържа изцяло писмения отговор.
В срока по чл.131 от ГПК третото лице – помагач Застрахователна компания
“Уника” АД, чрез юрисконсулт Цветелина Руневска, представя писмен отговор
вх.№4313/07.12.2011г., с който заявява, че счита исковете за допустими, но
изцяло неоснователни. На първо място твърди, че причината за настъпването на
процесното ПТП било поведението на ищцата като водач на л.а.”Опел Корса” с
рег.№ РР 3620 АР, тъй като при изпреварване от нейна страна на шофирания от
ответника автобус, нейният автомобил поднесъл и тя загубила контрол върху него
поради несъобразена скорост. Счита удара за непредотвратим от страна на водача
– ответник и поради липса на виновно поведение от негова страна исковете срещу
него следвало дасе отхвърлят. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между противоправно поведение на ответника и настъпилия вредоносен резултат, а
именно ПТП. На второ място счита, че в случай, че се констатира по делото
някакво противоправно поведение от страна на ответника, следва да се съобрази
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в много голяма степен от
страна на ищцата поради обстоятелството, че е управлявала МПС с несъобразена с
пътната обстановка скорост, което било довело до загуба на контрол и
многократно завъртане на лекия автомобил по вертикалната му ос. На трето място
счита предявения иск за главница за изключително завишен и оспорват неговия
размер.
В
съдебно заседание третото лице – помагач Застрахователна
компания “Уника” АД се представлява от юрисконсулт Калин Раковски, който
оспорва иска изцяло и излага подробни съображения в представената писмена
защита.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Безспорно се установи по делото и страните не
спорят относно обстоятелството, че на процесната дата, на
път Разград – Исперих, ІІІ-205 на 3+100м, е възникнало ПТП между л.а.”Опел Корса” с рег.№ РР 3620 АР, управляван от ищцата и автобус “Мерцедес” с рег.№ А 4080 КТ, управляван от ответника.
Също безспорен е и факта, че към процесната дата собственка на автобус “Мерцедес” с рег.№ А 4080 КТ - “Ентуртранс” ЕООД гр.Бургас,
БУЛСАТ: *********, е имал сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност” със
Застрахователна компания “Уника” АД – полица
№05-1-09-09049410760, валидна от дата 25.09.2009г. до 24.09.2010г.
За
причиненото ПТП е било образувано ДП №136/2010г. по описа на РУП – Разград,
като същото е водено срещу ответника С.М.Е.. В последствие същото, заедно с
обвинителен акт, е било внесено в Районен съд – Разград, като е било образувано
НОХД №930/2010г. по описа на съда. С протоколно определение от 20.12.2010г.
наказателното производство е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.9 от НПК, във
вр. с чл.343 ал.2 от НК – по изрична молба на пострадалата, че желае
наказателното производство срещу подсъдимия да бъде прекратено.
От
разпитаните по делото свидетели – Нихат Хайри Махмуд, Шенол Мустафов Адилов,
Атанас Кръстев Кръстев, А.Р. Руфан, З.Е.А. и С.Г.С. се установи, че на
процесната дата сутринта, към момента на причиняване на ПТП-то, времето е било
облачно, студено, а в района на местопроишествието пътя бил заледен.
Св.Н.Махмуд посочва, че се е движел зад автобуса след с.Ясеновец до жп-прелеза
и след това в посока гр.Разград в продължение на 10-15 мин., като през това
време не е забелязал червен автомобил марка „Опел” да изпреварва автобуса. След
жп-прелеза му направило впечатление, че автобуса се движел с несъобразена
скорост за състоянието на пътя и имал проблеми, тъй като светлините на
стоповете присветнали на няколко пъти, поради което той самия намалил скоростта
на автомобила си. В последствие видял, че автобуса започнал да прави маневри по
пътя, олюлял се, след което спрял. Свидетелят също спрял и отишъл да види какво
се е случило, при което видял, че автобуса е блъснал лек автомобил. От
разговарящите пътници от автобуса разбрал, че лекия автомобил е поднесъл на
заледения пътен участък и автобуса го е блъснал.
Свидетелките
А.Руфан и З.А. твърдят, че са се возили в автобуса и са били седнали на първата
седалка в дясно. Св.А.Руфан е категорична, че е видяла как червена кола е
изпреварила автобуса след жп-прелеза и след като е застанала пред автобуса е
започнала да поднася и да се върти. Св.З.А. също твърди, че л.а.”Опел Корса” е
изпреварил автобуса, но не е категорична, а посочва, че е видяла колата, когато
е била пред автобуса. Тя също заявява, че лекият автомобил е поднесъл и се е
завъртял когато е бил пред автобуса. И двете свидетелки не могат да посочат
скоростта, с която е карал шофьора на автобуса, като твърдят, че според тях е
била „нормална”, но не „максимална”. Разстоянието на което е бил автобуса от
лекия автомобил непосредствено преди инцидента, свидетелките преценяват на
30-40м.
Останалите
трима свидетели – А.Кръстев, Св.С. и Ш.Адилов описват състоянието, в което са
заварили местопроишествието и пострадалите след като са пристигнали на место.
Св.А.Кръстев дава сведения за състоянието на ищцата след проишествието като
посочва, че първоначално е лежала в болница, след което е била 4-5 месеца в
болничен, възстановителния период бил дълъг и още не бил изчерпан, макар, че тя
вече ходела на работа. Въпреки това болките в главата останали и към настоящия
момент, като са станали хронични, което налага продължаване на лечението й и
към настоящия момент – вземала противовъзпалителни нестероидни аналгетици.
Свидетелят твърди, че когато е отишъл на местопроишествието със св.Ш.Адилов
ищцата е била със сложен предпазен колан.
По
делото са назначени съдебномедицинска експертиза и допълнителна такава, съдебна
автотехническа експертиза и комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза.
Според
заключението на вещото лице по СМЕ в резултат на претърпяното ПТП ищцата е
получила следните увреждания: счупено ребро - до ІІ ребро в близост до
гръбначния стълб и ІІІ до ІV ребро по
задна мишнична линия в дясно; контузия на десния дял на белия дроб; плеврален
излив с плътност на кръвта двустранно, повече в дясно; анамнестични данни за
загуба на съзнание с обективно установен неврологичен дефицит; дифузно
потиснати сухожилни надкостни
рефлекси; кръвонасядания и охлузвания по горните крайниците, коленните
области и дясна глезенна става; частично счупване на горни десни резци и 7
горен ляв зъб, както и разклащане на трите фронтални десни и леви зъби на
горната челюст. По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания
са довели до: трайно затруднение движението на снагата, поради множеството
счупване на ребрата от ІІ до VІІ ребро в дясно, разстройство на здравето със
временна опасност за живота, поради претърпяното мозъчно сътресение, контузия
на белия дроб и излива на кръв в гръдна кухина, трайно затруднение на
дъвкателната функция, поради накърняване на девет зъба и временно разстройство
за здравето неопасност за живота от описаните кръвонасядания и охлузвания по
горните крайници, колена и дясна глезенна става. Установените увреждания са характерни
за получената съчетана травма глава-гърди-крайници при ПТП – удари с/върху
твърди тъпи и/или тъпоръбести вътрешни детайли на купето, както и от притискане
и извиване на тялото вследствие блъсването и силната деформация на вратата на
водача на лекия автомобил от автобуса. Средния срок за имобилизация за
счупените ребра според в.л. е 1 месец, а сроковете за нетрудоспособност при
физически труд е 2-2.5 месеца, а за нефизически – 1-2 месеца. По отношение на
увредените зъби вещото лице не е дало заключение поради липса на данни в тази
насока. Мнението на експерта е, че в болничното заведение са проведени в пълен
размер диагностични и терапевтични процедури, била е поставена коректна
диагноза и е проведено адекватно лечение.
След
представена по делото допълнителна медицинска документация от страна на ищцата
и по нейно искане е назначена допълнителна СМЕ. Според заключението на вещото
лице от тази документация се установява, че в следствие на получените телесни
увреждания при претъпяното процесно ПТП и пряка последица от тях са: аксоална
/на дългите нервни влакна/ увреда на нерви на горния крайник, по-тежко изразени
в дясно; следтравмена церебрастения; хроничен бронхит и плеврални сраствания
вдясно, довели до рестриткивен синдром на вентилаторна недостатъчност;
торакална /гръдна/ кифоза /изкривяване/ на гръбначния стълб. В предвид
необратимия характер на плевралните сраствания, хроничният бронхит е състояние
с неопределен срок на оздравяване и носи риск от често обостряне на процеса.
Постравматичният церебрастенен синдром също е с неопределен срок на отшумяване,
въпреки провежданото лечение. Частично или пълно възстановяване на аксоалната
увреда на нервите на горните крайници би могло да се постигне с медикаментозно
лечение и физиотерапия, но срока също не може да бъде предвиден. Гръдната
кифоза е трайно и необратимо състояние. По своята медико-биологична
характеристика всички тези увреждания обуславят постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалата. Вещото лице заявява, че не може
да даде заключение дали е проведено адекватно следболнично лечение, тъй като по
делото не са предоставени данни в тази насока, но наличните документи говорят,
че ищцата към 15.03.2012г. е била на преглед при специалист –невролог поне два
пъти, както и на специалист по вътрешни болести. Не е изключено наличието на
възпалителен процес и намаляването на моторната активност на пострадалата да се
дължат и на други заболявания. Въпреки това от данните по делото за преживяната
травма, експертът е категорична, че с голям процент убеждение може да се
приеме, че описаните увреждания са в пряка връзка с преживяното ПТП.
Според
заключението на вещото лице по САТЕ механизма на възникване и протичане на
процесното ПТП е следния: след преминаване през ляв завой с относително голям
радиус на кривата, водачът Т. е загубила контрол върху управлението на л.а.
“Опел Корса” с рег.№ РР 3620АР, чиято задна част се е занесла на ляво. Водачът Т.
се е опитала с рязко завиване на кормилния кръг да промени линейното управление
на автомобила, в следствие на което същия да започне да се върти около
вертикалната си ос по посока обратна на часовника. В същото време водачът на
автобуса ”Мерцедес Туризмо”, с рег.№ А 4080 КН С.Е. възприемайки опасността от
ПТП е започнал да намалява скоростта първоначално чрез ретардера, след това
предприема спиране чрез спирачна система. Независимо от предприетите действия
след три - четири последователни завъртвания на л.а. последва сблъсък между
тях. Сблъсъка е бил челен за автобуса и ляво страничен за л.а. По отношение на
дистанцията между двата автомобила в.л.
посочва, че няма обективни способи за определяне на тази дистанция, като само
това са свидетелските показания и обясненията на самия ответник, дадени в
наказателното производство в качеството му на обвиняем. Според водача тази
дистанция е
При
вариант сочен от свидетелите - водачът е имал техническа възможност да избегне
сблъсъка, като техническата възможност се разбира само и единствено избягване
на сблъсъка само чрез спиране на автобуса. Но факта, че се е състоял сблъсък
показва, че въпреки че е имал таза възможност не е реагирал своевременно на
възникналата опасност.
По
отношение на скоростта, с която се е движел автобуса непосредствено преди
възникването на процесното ПТП, в.л. посочва, че в материалите от ДП приложено
по настоящото дело не се съдържат данни, въз основа на които би могло да се
формулира обективно заключение, относно размера на тази величина. Това налага
разглеждането на вариантите посочени от показанията на водача и свидетелите Р.
и А., които дават показания свързани с тези величини. В.л. е дало четири
варианта на отговор, като е съобразил данните за скоростта на автобуса при
скорост 50-
Основната
причина за настъпване на разглежданото ПТП според в.л. е загубата на контрол
върху управлението на л.а. “Опел Корса” с рег.№ РР 3620 АР от страна на водача М.Т.
- Кръстева, именно тази загуба на управление на МПС-то е предизвикала опасната
ситуация за възникване на произшествието. Освен тази причина като съпътстваща
причина от техническа гледна точка е и поведението на водача С.Е., което той е
имал след възникване на опасната ситуация върху пътното платно. И при двата
варианта на дистанция и скорост в.л. заключава, че водачът Е. с поведението си
е допринесъл за съпричиняване на процесното ПТП.
Предвид
новопостъпилите по делото противоречиви данни от свидетелски показания за
обстоятелството била ли е към момента на настъпване на ПТП ищцата със сложен
предпазен колан, както и предвид вариантността на първоначалната САТЕ относно
скоростта на автобуса и разстоянието между двете МПС преди настъпването на
проишествието, с цел изясняване на тези факти, които имат значение за
преценката за наличието на т.нар. съпричиняване на процесното ПТП и съответно
на вредните последици от него, съдът е допусна комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза. Според заключението на вещите лица, на първо място
те са категорични, че установените деформации по двата автомобила и
нараняванията на пострадалата в резултата на процесното ПТП говорят, че
скоростта на автобусаи на л.а е била не-повече от 60-
По
отношение на механизма на получаване на уврежданията на ищцата вещите лица
посочват, че в случая не се касае за едномоментен удар между двете МПС - та, а
има удар, изместване и след това втори удар, т.е много удари. Всички увреждания
на ищцата са получени в резултат на сблъсъка между автобуса и лекия автомобил и
по никакъв начин не биха могли да бъдат получени от инерционните сили при
първоначалното поднасяне и завъртане на автомобила непосредствено преди
сблъсъка, тъй като инерционните сили при въртене в случая са много по-малки,
отколкото тези, които са необходими за получаване на описаните увреждания. При
първия удар л.а. се премества на малко разстояние за кратко време и претърпява
голяма промяна на скоростта. Телата на пострадалите са получили много големи ускорения
и големи инерционни сили. В този първи етап инерционните сили са били насочени
наляво, а в следващия момент със скок – в обратна посока, надясно /като при
откат/, като това е и причината за счупванията на ребрата. Те са счупени отзад
с удар с твърд предмет с продълговата форма, тъй като част от тях са счупени по
две линии, и единствения такъв предмет според вещите лица е дясната изпъкнала
част на седалката на шофьора, която по показанията на св.Св.С. е била усукана.
По
отношение на контузията на главата и свързаното с нея сътресение на мозъка
вещите лица също са категорични, че са получени при първоначалния удар на
автобуса, когато тялото се е преместило рязко наляво и удара е станал в
областта на средната лява колонка на л.а. Тъй като при повторния удар е
възможно и движение на тялото нагоре и напред, вещите лица посочват, че и в
този случай могат да се получат уврежданията по главата. В тази връзка обаче
съдебният лекар е категоричен, че в
медицинската документация на пострадалата няма описани травматични увреждания
на пострадалата нито по лице, нито по теме, което затруднява експертизата да
определи къде точно е бил удара. За уврежданията в областта на зъбите, понеже
няма описани увреждания по меките тъкани на устните, то тези увреждания на
зъбите могат да се получат или ако тя си е била отворила устата при удара в
горната част на вола, или от рязко стискане на зъбите по време на катастрофата.
Тези увреждания могат да се получат без удар - от рязко стискане на горна и
долна челюст. Насиняването в долната част на бедрата те са получават
задължително от долната част на волана на МПС – при отскачането леко нагоре и
напред.
По
отношение на обстоятелството била ли е ищцата със сложен предпазен колан към
момента на възникване на ПТП, вещите лица отбелязват, че тъй като проишествието
е било през зимата, когато хората обичайно са облечени с дебели дрехи, то тези
дрехи играят ролята на подложка. В случая външни видими травми и вътрешни
увреждания в областта на гърдите на ищцата не са установени, няма данни за
т.нар. „коланна травма”, поради което могат да се правят само теоретични
разсъждение дали пострадалата е била с колан или е била без колан. Също
теоретично вещите лица посочват, че ако ищцата е била със сложен предпазен
колан може би някои от уврежданията не биха били получени, но тогава е било
възможно да бъдат получени други, още повече, че в случая не става въпрос за
едномоментен удар.
В производството по делото ищцата е направила съдебни и
деловодни разноски в размер на 950.00 лева, представляващи ДТ – 800.00 лева,
депозит за вещо лице – 150.00 лева и изплатено възнаграждение за адвокат - 300.00 лева. Ответникът е направил деловодни
разноски в размер на 20.00лв. – депозит за възнаграждение на свидетели и
200.00лв., представляващи възнаграждение на адвокат. Третото лице – помагач е
направило деловодни разноски в общ размер на 520.00лв. – 500.00лв. за депозит
за възнаграждения на вещи лица и 20.00лв. за депозит за възнаграждение на
свидетели.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД - осъдителен иск за
заплащане в полза на ищеца на неимуществени вреди, виновно причинени от
ответника – деликвент, в резултат на непозволено увреждане /деликт /.
Разгледан
по същество същият е доказан по основание и частично по размер.
Съгласно
чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другимо. Фактическият състав на непозволеното увреждане /деликта/ по чл.45 от ЗЗД, включва пет предпоставки: деяние, противоправност на деянието, вина на
дееца, вреда, причинна връзка между вредата и виновното, противоправно деяние. Обстоятелствата, които обуславят деликтната
отговорност следва да бъдат установени от ищеца по исковата молба.
За да се приеме, че едно деяние - действие или бездействие е противоправно,
необходимо е това деяние да нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение.
В случая, от събраните гласни доказателства и от писмените такива,
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, се установи, че на дата 19.02.2010г.
ответникът, при управление на автобус “Мерцедес” с рег.№ А 4080 КТ,
валидно застрахован за процесния период при Застрахователна компания “Уника” АД, и след нарушаване на правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил процесното
ПТП с л.а.”Опел Корса” с рег.№ РР 3620 АР,
при което на ищцата е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение движението на снагата, поради множеството счупване на ребрата от ІІ
до VІІ ребро в дясно, разстройство на здравето със временна опасност за живота,
поради претърпяното мозъчно сътресение, контузия на белия дроб и излива на кръв
в гръдна кухина, трайно затруднение на дъвкателната функция, поради накърняване
на девет зъба и лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство
за здравето неопасност за живота от описаните кръвонасядания и охлузвания по
горните крайници, колена и дясна глезенна става. В следствие на така
причинените телесни увреждания, въпреки адекватното болнично лечение и
продължилото извънболнично такова, ищцата е получила постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалата, изразяващо се в аксоална /на
дългите нервни влакна/ увреда на нерви на горния крайник, по-тежко изразени в
дясно; следтравмена церебрастения; хроничен бронхит и плеврални сраствания
вдясно, довели до рестриткивен синдром на вентилаторна недостатъчност;
торакална /гръдна/ кифоза /изкривяване/ на гръбначния стълб. Двете медицински
експертизи не са оспорени от страните, вещото лице е отговорило изключително
подробно, задълбочено и изчерпателно на поставените въпроси, както и на
зададените от страните в съдебно заседание, поради което съдът изцяло възприема
тези експертни заключения.
От заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза категорично се установи, че телесните увреждания на
ищцата, подробно описани по-напред в акта, са именно резултат от процесното
ПТП, като подробно са описали и механизма на получаването им – а именно в
резултат на два последователни сблъсъка на автобуса в лекия автомобил и
последвалите от това няколко удара на ищцата в различни части във вътрешността
на купето на автомобила.
Спорният в момент в настоящото производство е относно причината за
възникване на процесното ПТП и доколко ответникът има вина за причиняването му,
респективно за причиняването на телесните увреждания на ищцата. Според
заключението на вещото лице по назначената САТЕ основната причина за
настъпването на разглежданото ПТП е загубата на контрол върху управлението на л.а.”Опел Корса” с рег.№ РР 3620 АР от страна на ищцата,
която не е съобразила както скоростта си така и предприетите от нея маневри с
пътната обстановка, поради което автомобилът първоначално се е занесъл, а след
това се е завъртял неколкократно около вертикалната си ос върху асфалтовата
настилка, като по този начин е препречил пътното платно. По отношение на
обстоятелството дали ищцата е предприела изпреварване на автобуса се събраха
две групи доказателства : Първата група са показанията на свидетелките Р. и А.,
които твърдят, че лекият автомобил бил изпреварил автобуса, като св.З.А. не е
сигурна дали действително е имало изпреварване, а посочва, че е видяла колата,
когато е застанала пред автобуса. Втората група са показанията на св.Н.Махмуд,
който твърди, че преди настъпването на ПТП-то е наблюдавал автобуса, който е
бил на известно разстояние пред него в продължение на 10-15 мин и не е видял да
го изпреварва какъвто и да било автомобил. В тази насока са и обясненията,
които самия ответник е дал в хода на воденото срещу него наказателно
производство – той не посочва, че е бил изпреварен от лекия автомобил,
управляван от ищцата, а просто, че същия се е движел пред него.
Съдът
счита, че относно това обстоятелство следва да се кредитират показанията на
св.Н.Махмуд, тъй като те се подкрепят от обясненията на самия ответник, а и
предвид факта, че двете свидетелки не са категорични и си противоречат в тази
насока. Следва да се има предвид и обстоятелството, че те са били седнали в
дясната половина на автобуса и не са имали възможност да възприемат пряко
самото изпреварване, ако е имало такова. Освен това и двете заявяват, че са
видели лекия автомобил едва когато е застанал пред автобуса, но предвид
събраните по делото данни, че въпросната сутрин е имало и мъгла, напълно
възможно е този автомобил да се е движил пред автобуса и да е бил застигнат от
последния, но предвид мъглата и ограничената видимост, да е бил възприет от
двете пътнички в последния момент, като внезапно появил се след изпреварване.
Освен това съдът счита, че обстоятелството дали л.а. е изпреварил автобуса не е
от значение за изясняване на обективната истина, тъй като и двете свидетелки
посочват, че той е застанал пред автобуса и едва известно време след това е
започнал да се занася и да се върти. Т.е. дори е да е имало изпреварване,
ищцата не е изгубила контрол върху л.а., а това е станало в един по-късен
момент, след като вече е застанала пред автобуса и се е движила известно време
пред него.
Загубата
на контрол върху л.а. от страна на ищцата безспорно се установи, че е в
резултат на несъобразяването от нейна страна с пътната обстановка – зимно
време, заледяване, мъгла и съответно с възприетата скорост на движение на
автомобила. По този начин самата ищца е нарушила правилата за движение,
визирани в разпоредбата на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Същевременно
ответникът като водач на автобуса от своя страна също не е съобразил поведението
си с изискванията на чл.20 от ЗДвП. Експертът по САТЕ дава два варианта на
скорост на движение на автобуса непосредствено преди настъпването на ПТП-то,
мотивирайки се с наличието само на гласни, при това противоречиви доказателства
относно тази величина, като според единия от вариантите скоростта е била
60км/ч. Според заключението на комплексната СМАТЕ вещите лица отчитайки и вида
и характера на причинените телесни увреждания на ищцата, посочват с
категоричност, че скоростта е била 60-70км/ч., но в никакъв случай по-висока,
като в момента на удара е била 14-
При
така установената скорост на движение на автобуса непосредствено преди
процесното ПТП вещото лице по САТЕ посочва, че и при двата вида дистанция –
20м. според шофьора и 30-40м. според свидетелите, ответникът е допринесъл за
съпричиняването на разглежданото ПТП. Съдът приема, че дистанцията между двата
автомобила е била именно сочената от шофьора – 20м., тъй като от една страна
той стои най-отпред в автобуса, има постоянно и непосредствено наблюдение върху
пътя, а и като професионалист би следвало да има точни и верни представи за
разстоянията. От друга страна, както вече бе посочено, двете свидетелки Р. и А.
са стояли по навътре в автобуса, зад шофьора, не са наблюдавали постоянно и
непосредствено пътя, а и самите им показания са неточни и противоречиви по
отношение на скорост и разстояние. Следва да се отчете и факта, че вещите лица
по комплексната СМАТЕ също приемат, че разстоянието между двата автомобила е
именно 20м., отчитайки скоростта на движение и причинените увреждания и на
лекия автомобил, и на пострадалата. При тази дистанция според в.л. ответникът
не е имал техническата възможност да избегне сблъсъка със завъртелия се пред
него на пътното платно л.а, защото се е движел на опасно малка дистанция след
него, т.е. и самият ответник не е съобразил поведението си с разпоредбата на
чл.23 ал.1 от ЗДвП, според която водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко.
Третото
лице помагач е оспорило заключението по САТЕ, но изтъкнатите от него
съображения не се споделят от съда. На първо място обстоятелството, че
експертизата е изготвена от същото вещо лице, което е изготвило такава и на
досъдебното производство по никакъв начин не опорочава заключението, напротив –
същото е имало възможност да огледа двата автомобила и да ползва данни, събрани
скоро след процесното ПТП, което прави заключението му максимално съобразено с
обстоятелствата, установени непосредствено след проишествието. Колкото до
възражението, че в.л. няма право да прави правни изводи, а именно налице ли е
съпричиняване на процесното ПТП, съдът е длъжен да отбележи, че действително
няма да взема предвид този правен извод. Налице ли е съпричиняване следва да се
прецени въз основа на събраните в хода на настоящото производство доказателства
и то от съда. В останалата си част обаче, заключението на в.л. по САТЕ като
пълно и обосновано, съдът кредитира изцяло, включително и в частта, в която
посочва, че автобусът се е движел на опасно малка дистанция зад л.а. Следва да
се има предвид и заявеното от в.л. становище в с.з., че опасно близката
дистанция между двата автомобила сама по себе си не е достатъчно за възникване
на ПТП, поради което като основна причина за възникването на процесното ПТП е
посочена именно загубата на контрол от страна на водача на л.а.
По
отношение на твърдението на ответника и третото лице помагач, че ищцата не е
била със сложен предпазен колан към момента на ПТП, като по този начин това обстоятелство
също било допринесло за получените от нея телесни увреждания, съдът е длъжен да
отбележи следното: На първо място не се събраха каквито и да било доказателства,
че ищцата не е била с поставен предпазен колан към момента на възникване на
процесното ПТП. Напротив, св.А.Кръстев посочва, че съпругата му е била с
поставен предпазен колан, когато той е дошъл на местопроишествието. Това негово твърдение не се опроверга по
никакъв начин, включително и от заключението на вещите лица по комплексната
СМАТЕ. Действително те посочват, че по пострадалата не са установени следи от
т.нар. коланна травма, но от това не следва да се правят заключения, че същата
не е била с поставен предпазен колан, тъй като проишествието е през зимата,
студено време, когато хората са облечени с дебели дрехи, играещи ролята на
подложка и е напълно нормално поради това да няма следи по тялото от колана.
Вещите лица посочват, че при липса на такива следи може само теоретично да се
предполага дали ако е бил поставен предпазен колан биха могли да бъдат
избегнати установените телесни увреждания. Още повече, че дори и при поставен
предпазен колан е възможно да се получат и други увреждания. Поради изложеното съдът приема, че твърденията
на ответника и третото лице помагач, че ищцата не е поставила предпазен колан и
по този начин е допринесла със собственото си противоправно поведение за
получените телесни увреждания, останаха недоказани. Следва да се има предвид и
следното: Щом като водачът на автобуса в нарушение на правилата за движение не
е спазвал необходимата безопасна дистанция с лекия автомобил и с това е
допринесъл за сблъсъка между двете МПС, без значение за вината му и съответно
за неговата отговорност е дали водачът в другия автомобил е сложил или не
предпазния колан. Това би имало значение само за нейната лична безопасност и
евентуално за административно наказание по ЗДвП, но не и при преценката за
съпричиняване. В този смисъл виж Решение №17 от 26.01.2009г. на ВКС по гр.д.
№5746/2007г., І г.о.
При
така установената обстановка на базата на събраните доказателства, съдът стига
до извода, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправното
поведение и на двамата водачи – ищцата и ответника. И двамата не са съобразили
поведението си на пътя с изискванията на закона – съответно чл.20 и чл.23 от ЗДвП, като по този начин и двамата са допринесли за настъпването на
катастрофата. В тази връзка наведените от страна на ответника и третото лице
помагача доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
съдът намира за основателни. От страна на ищцата е
налице нарушаване на изискванията на чл.20 ал.2 от ЗДвП –
същата при избиране скоростта на движението е
била длъжна да се съобразя с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Като се е движила с
несъобразена скорост, ищцата е изгубила контрол над автомобила, същия е
поднесъл на заледен пътен участък и е започнал да се върти на пътното платно. Тези й действия са
допринесли за настъпилото произшествие и съпричиняването може да се оцени на 50
%.
Дължимото
обезщетение, по смисъла на цитирания законов текст, се определя от съда по
справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата.
В тази връзка съдът отчита на първо място вида и характера на претърпените от
ищцата към датата на деликта и след това болки и страдания. Видно е от
заключението на вещите лица по двете СМЕ и комплексната експертиза, че ищцата е
получила в резултат на процесното ПТП съчетана травма, която е засегнала глава,
тяло – счупени ребра и контузия на бял дроб, счупени зъби, наранявания на
крайниците, като по-голямата част от травмите се характеризират като средни
телесни повреди от различен вид – трайно затруднение на движението на снагата
/счупени ребра/, разстройство на здравето с временна опасност за живота
/мозъчно сътресение/, трайно затруднение в дъвкателната функция /частично
счупване на зъби/. Всички тези травми са довели до негативни емоции за ищцата
за един продължителен период от време – значителни болки и страдания през
първите около 30 дни и умерени в следващите 4-5 месеца, продължаващи в по-лека
степен и към настоящия момент. Освен това тези травми, въпреки приложеното
адекватно лечение са довели до хронифициране на част от болките и до поява на
усложнения и увреждания, които съгласно експертното заключение се
характеризират като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Тези увреждания продължават да създават неудобства на ищцата в ежедневието, тъй
като са свързани с болка и срока им за оздравяване е неопределен, въпреки
провежданото лечение. Част от усложненията – т.нар. гръдна кифоза /изкривяване
на гръбначния стълб/ е трайно и необратимо.
Следва
да се има предвид и обстоятелството, че за продължителен период от време след
катастрофата ищцата е била и във временна неработоспособност, което също й е
създало известни неудобства. По данни на съпруга – св.А.Кръстев към момента
ищцата ходи на работа, но болките в главата я съпътстват постоянно.
С оглед на горните съображения и изхождайки от понятието
"неимуществени вреди", в които се включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, настоящият съдебен състав приема,
че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
за ищцата се явява обезщетение в размер общо 20 000 лв.
Предвид така определения принос на пострадалата, от определеното
обезщетение общо в размер 2 000 лв. следва да се приспадне сумата 10 000 лв. и дължимото обезщетение, което ответникът трябва да заплати на
ищцата остава в размер общо 10
000 лв. При непозволеното увреждане
лихвите са компенсаторни и се дължат като допълнение на обезщетението от деня
на събитието - чл. 84, ал.3 ЗЗД.
При горния изход на делото и на основание чл.81 във вр. с
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи възстановяване на направените от ищеца
деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът е направил реално в настоящото производство разноски в размер на 950.00
лева /адвокатско възнаграждение, ДТ и възнаграждение на в.л./, от които
ответникът следва да бъде осъден да й заплати 475.00лв., съразмерно на уважения
иск.
Ответникът не е поискал да му бъдат присадени разноски.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.45 от ЗЗД, С.М.Е. ***, ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Т. - Кръстева от гр.Исперих, обл.Разград, ЕГН: **********,
сумата от 10 000.00 /десет хиляда/ лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 19.02.2010г.
в Р България, на път Разград – Исперих, ІІІ-205 на 3+100м, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на деликта – 19.02.2010г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА,
на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, С.М.Е.
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Т. - Кръстева ЕГН: ********** сумата от 475.00 /четиристотин
седемдесет и пет/ лева
- направени от страната съдебни и деловодни разноски по производството,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: