Р Е Ш Е Н И Е
№
140
Гр. Сливница
20.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
ноември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ
при участието на секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 579 по
описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид
следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П.П. ****, с ЕГН **********, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 18-1204-000894
от 28.05.2018г. на Началник група към ОД МВР С.с-р „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 25
ал. 2 от ЗДвП, затова че на 01.05.2018г. в 12.45 часа, на ГКПП „К.“, като водач на МПС – л.а. „Х.А.“, с ДК№ СВ
****КТ, с посока на движение ИЗХОД – С., при извършване на маневра свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна лента, не пропуснал превозното
средство, което се движи по нея, а именно л.а. с ДК№ СВ ****КК, като реализира
ПТП със същия, като на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179 ал. 2, вр. ал. 1 т. 5
пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
лв.
Твърди се в жалбата, че постановлението
е незаконосъобразно, тъй като описаната в него фактическа обстановка не
съответствала на действителността. Твърди, че другият водач се е ударил в
управлявания от него автомобил, като към момента на ПТП, жалбоподателят е бил
спрял.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно уведомен, не се явява, не взема становище във връзка с
жалбата и не ангажира доказателства.
Административно наказващия орган
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Като съобрази събраните по делото
доказателства съдът,
прие за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните по
делото и съдът приема за безспорно установено, че на описаната в НП и АУАН дата
и час жалбоподателят е управлявала МПС л.а. „Х.А.“, с ДК№ СВ ****КТ, с посока
на движение ИЗХОД – С.. Той се е намирал в една от лентите предназначени за
изпод от страната, на които са разположени кабини за обработка на документите
на лицата преминаващи през границата. В този момент на граничния пункт имало
множество автомобили насочили се в посока към Р. С., поради което се били
образували големи колони. По същото време в най – дясната колона от чакащи
автомобили се намирал и свидетелят В.О., който чакал реда си да премине през
границата в продължение на повече от петдесет минути. Той управлявал л.а. с ДК№
СВ ****КК. Около 12.45 часа в свободната лента в дясно на О. се появил автобус
с военни, като след него се движели два автомобила, между които бил и
автомобила управляван от жалбоподателя. Достигайки почти непосредствено до
контролния пункт, последния се опитал да влезе в колоната от автомобили в която
чакал свидетелят О., който в този момент потеглял със своя автомобил.
Жалбоподателят не спрял своя автомобил, като очевидно се надявал да влезе преди
свидетеля, който от своя страна след като установил, че П. няма да спре, се
изнесъл максимално в ляво за да избегне удара. Въпреки това, управляваният от
жалбоподателя автомобил засегнал с предната си лява част, задната дясна част на
автомобила управляван от свидетеля. След съприкосновението на двата автомобила,
същите били преместени от мястото с цел да освободят преминаването на
останалите чакащи автомобили през граничния пункт. На място бил извикан
полицейски патрул в лицето на свидетелите А.А. и Р.А. – служители на ПП КАТ при
ОД МВР. Отивайки на място двамата свидетели установили щетите по автомобилите,
снели обяснения на участниците в ПТП и на база на установеното преценили, че
жалбоподателя е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като
навлизайки в съседна лента за движение не е изчакал движещият се в нея водач.
Били изготвени протокол за ПТП, както и схеми от двамата водачи.
С оглед на наличните данни,
свидетелят А. съставил на жалбоподателя АУАН, за нарушение на чл. 25 ал. 2 пр.
1 от ЗДвП. Актът бил съставен на място и екземпляр от него бил връчен на
нарушителя, който не отразил в него да има възражения във връзка с установеното.
Видно от представената по делото преписка, не са постъпвали писмени възражения
от лицето жалбоподател и по реда на чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на
констатациите в акта било изготвено обжалваното наказателно постановление.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата.
Тя е подадена в срок от лице
посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има
правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да бъде ангажирана
административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са
налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място
следва да е извършено административно нарушение /действие или бездействие/,
което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На
второ място, отговорността в административно – наказателното производство е
лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е
необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е
необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно
предпоставките за образуване на административно наказателното производство и
сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на
формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.
Тези обективно дадени
предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно
нарушение.
В конкретния случай съдът намира,
че издадените акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление от формална страна съдържат изискуемите реквизити и отговарят на
изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН.
Във връзка с обжалваното НП настоящият съдебен
състав намира следното: Същото е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение изготвен в съответствие с разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. Безспорно е установено, че от страна на жалбоподателят е налице
извършено нарушение на правилата за движение, както правилно е посочено в АУАН
и НП – чл. 25 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Изпълнителното
деяние по цитирания текст се състои задължението на водача на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, в частност за да премине в
друга пътна лента, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Конкретно при
извършването на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея.
В конкретния случай несъмнено, П.е
направил опит да влезе в лентата в която се е намирал автомобила управляван от О..
Последния безспорно се е придвижвал изчаквайки да дойде неговият ред за
извършване на граничен контрол, докато жалбоподателят в нарушение на правилата
за движение е направил опит да навлезе в тази лента с цел да премине по – бързо
граничния контрол, като е реализирал ПТП.
В случая от наличните по делото
доказателства се установява, че именно поради неспазване на визираното в
разпоредбата на чл. 25 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП правило за поведение на водачите
на МПС при
престрояване е било
реализирано процесното ПТП. Този факт е установен от показанията на свидетелите
и отразеното в АУАН. Несъстоятелни са твърденията на водача, че пострадалият сам се е ударил в
управлявания от него автомобил. Това се явява невъзможно предвид установените
увреждания по автомобилите и конкретната пътна обстановка. Нещо повече,
поведението на жалбоподателя е характерно за подобен тип нарушители, които
стремейки се да минимизират времето за престой на границата, правят опити да
преминават от една лента в друга, пререждайки чакащите реда си в съответните
колони граждани.
Несъмнено управляваният от
жалбоподателя л.а. е ударил този на свидетеля О.. Очевидно е, че водачът не е
пропуснал автомобила на свидетеля и вследствие на проявената от него агресия е
реализирал процесното ПТП.
В този смисъл решаващият състав приема, че в случая
са налице безспорни доказателства даващи основание да се приеме, че именно
лицето жалбоподател е извършило установеното нарушение.
Правилно и законосъобразно е приложена и
санкционната норма на чл. 179 ал. 2, вр. ал. 1 т. 5 от ЗДвП в редакцията й актуална към момента на
издаване на обжалваното НП,
поради което не се налага изменение на наказателното постановление в тази му
част. Правилно и в съответствие със закона е определено наказанието „глоба”,
което в конкретния случай същото е в законовия размер за извършеното нарушение. Така наложената санкции е в съответствие с тежестта на извършеното деяние и е
съобразена с личността на дееца. Същата следва да изиграе своята превантивна функция
по отношение на превъзпитанието на жалбоподателя и преустановяване на подобни
инциденти за
в бъдеще.
Предвид изложеното по – горе решаващият съдебен
състав приема, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде
потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НАКАЗАТЕЛНО № 18-1204-000894
от 28.05.2018г. на Началник група към ОД МВР С.с-р „Пътна полиция“, с което на П.П. ****, с ЕГН **********, за нарушение на чл. 25 ал.
2 от ЗДвП, затова че на 01.05.2018г. в 12.45 часа, на ГКПП „К.“, като водач на МПС – л.а. „Х.А.“, с ДК№
СВ ****КТ, с посока на движение ИЗХОД – С., при извършване на маневра свързана
с навлизане изцяло или частично в съседна лента, не пропуснал превозното
средство, което се движи по нея, а именно л.а. с ДК№ СВ ****КК, като реализира
ПТП със същия, като на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179 ал. 2, вр. ал. 1 т. 5
пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
лв.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.ОБЛАСТ в 14 дневен срок от получаване
на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: