№ 755
гр. Варна , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500045 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на А.В. Б.а срещу решение № 261115
от 10.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 7497 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна,
двадесет и пети състав, с което е изменен размера на присъдената месечна издръжка с
решение № 3745 от 23.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 7474/2019 г. по описа на Районен
съд – Варна, четиринадесети състав, с което е определено Б. Б. Б. да заплаща сумата от 400
лева месечно в полза на детето З. Б.Б. чрез неговата майка и законен представител А. В. Л.,
като намалява същата от 400 лева на 200 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба /06.07.2020 г./, на основание член 150 от СК; осъдена е А. В. Л. да заплати на адвокат
А.Т. А. от АК –Варна сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание член 38,алинея 2 от ЗАдв, както и в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненския районен съд сумата от 288 лева, представляваща държавна такса, на
основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
което е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи се, че
пълномощникът на страната е бил уведомен по телефона за пренасрочване на съдебното
заседание за 30.11.2020 г., а всъщност то се е провело на 30.10.2020 г., като се акцентира, че
връчването по телефон е допустимо само в изключителни случаи и когато не може да бъде
осъществено по друг способ. Навежда се, че по този начин е нарушено правилото за
равнопоставеност в процеса, доколкото страната се е лишила от възможността да докаже
твърденията си посредством писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд не
е взел предвид при извършване на решаващата си дейност представените от
жалбоподателката доказателства – че ищецът не разчита на пансията на майка си, тъй като
тя притежава недвижими имоти, които отдава под наем; че ищецът има получени доходи от
продажба или замяна на движимо имущество; че ползва лек автомобил „Порше Кайен“,
1
който изплаща по лизингова схема. Набляга се, че условията, при които живеят майката и
детето не са се изменили от момента на сключване на споразумението, каквито твърдения е
навел ищеца. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли иска,
а в условията на евентуалност - да се върне делото за разглеждане от друг състав за
попълване с необходимите доказателства. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Претендират се и разноски.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва. Сочи
се, че твърдението за грешно съобщена дата на съдебното заседание не е подкрепено с
никакви доказателства. Излага се, че от представените пред първата инстанция
доказателства се установява, че бащата не е собственик на посочените автомобили, а ги е
продал, за да може да заплати издръжката на детето, тъй като не разполага с други доходи.
Моли за потвърждаване на атакуваното решение. В съдебно заседание се поддържа това
становище.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че от постановяване на решението, с което е
определена издръжката на детето, са настъпили нови обстоятелства, които са предпоставка
за намаляване на размера й. Първоначално предложил и се съгласил с тази издръжка, тъй
като нямало нормални условия в дома обитаван от ответницата и детето, където поради
неплащане на електроенергия и вода било спряно подаването им, вследствие на свлачище
стените били напукани и преместили една спрямо друга и покривът пропаднал. Малко след
раздялата им обаче ответницата заживяла при друг мъж заедно с детето и към настоящия
момент живеела там и не плащала наем. Сочи, че преди кризата използвал гаража си да
ремонтира автомобили и изкарвал някой лев. В резултат на свлачище до имота му, ремонт
на пътя и прокарване на канализация всичко било прокопано и нямало достъп до имота му,
където се извършва авторемонтни дейности, съответно няма клиенти и доход. На 15.06.2020
г. се регистрирал в Агенцията по заетостта като безработно лице. Излага, че и към
настоящия момент е трайно безработен и не получава обезщетение за безработица. Сочи, че
през месец април 2020 г. майка му, която е на 78 г., се разболяла, поради което се наложило
продължително време да се грижи за нея и да поеме всички разходи за домакинството, като
доходите били единствено от пенсията на майка му. Издръжката, която следвало да заплаща
на детето, се оказала непосилна за него. Към момента на определянето й имал приходи и
нямал задължения към трети лица, но понастоящем се явявала прекомерна с оглед
възможностите му. Твърди, че майката на детето има добър стандарт на живот, което
позволявало тя също да поеме част от финансовата издръжка за детето. Излага, че детето е в
добро здравословно състояние и не посещава занимания, които да са допълнително
заплатени. Средствата за задоволяване на основните жизнени потребности на детето –храна,
облекло, учебни пособия и други не били увеличени през периода от предходното
определяне на издръжката. Същевременно към момента на определяне на издръжка майката
е живяла на квартира, а сега не, както и е управител на „Алая“ ЕООД, работи в салон за
красота и реализира доходи.
В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че ищецът доброволно се е
съгласил да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева. Сочи, че последният има
автосервиз, който се намира в дома му, където ремонтира различни автомобили, като
2
месечните му доходи от тази дейност са около 1 500 лева – 1 700 лева. Оспорва твърденията,
че ищецът издържа майка си и разчита на нейната пенсия, като навежда доводи, че майка му
е собственик на два имота в град Варна, които отдава под наем. Излага, че не живее с друг
мъж, а заедно с детето живеят самостоятелно под наем в жилище в широкия център на
града. Сочи, че не живяла в имот с недобри битови условия, а в Кризисен център заради
извършено от ищеца домашно насилие. Твърди, че временната организация на движението
не ограничава достъпа до сервиза и дома му, като прокарването на канализацията ще
приключи до края на годината. Сочи, че документът, представен от ищеца относно
регистрирацията му в Агенция по заетостта е изготвен само за нуждите на делото. Излага, че
детето в тази възраст расте много бързо, което налага закупуването на нови дрехи, обувки,
консумативи и други. Детето е записано в ДГ № 26 „Изворче“, за което също се плаща,
включително и за консумативи за градината. Оспорва твърдението, че работи в салон за
красота и реализира добро възнаграждение, тъй като към момента „Алая“ ЕООД е с
прекъсната дейност от 26.02.2020 г. и не реализира приходи. Излага, че към настоящия
момент отглежда детето сама с помощта на майка си и брат си. Също така сочи, че ищецът е
закупил на лизинг лек автомобил „Порше Кайен“, който е на висока стойност.
Не се спори между страните по следните факти и обстоятелства: че А.В. Б.а и Б. Б. Б.
са родители на детето З., роден на 01.12.2017 г.; че с влязло в сила решение № 3745 от
23.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 7574/2019 г. на Районен съд – Варна, четиринадесети
състав, бащата Б. Б. Б. е осъден да заплаща в полза на детето З. месечна издръжка в размер
на 400 лева; че упражняването на родителските права по отношение на детето е
предоставено на майката.
Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. Ищецът мотивира искането си за намаляване на
присъдената издръжка за детето с твърдения за значително намаление на доходите му, майка
му е болна и се издържат само с нейната пенсия, за изменение на условията в
необходимостите на детето /не живее вече при лоши битови условия, а при приятел на
майката; Б.а реализира значителни доходи в страната/.
От определяне на първоначалната издръжка са изминали по-малко от две години, през
който период потребностите на детето с оглед възрастта му не са нарастнали значително.
Освен обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта на детето следва да бъдат
отделяни повече средства за нормалното му интелектуално и социално развитие.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ издръжка,
е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние,
обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се
има предвид също така, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой полага
непосредствените грижи за детето. При определяне на конкретния размер на издръжката
следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка, които бяха обсъдени по-горе,
и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно.
Родителите, отговорни за децата, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на
своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието им, тоест съдът следва да основава решението си за издръжката на детето
единствено при съобразяване с неговите конкретни нужди и с възможностите на родителите,
без да е ограничен в преценката си от някакви други предпоставки. В конкретния случай,
тъй като се иска намаляване на дължимата издръжка, следва да се прецени най-вече дали са
3
намалели податните възможности на ищеца, както и дали са увеличени тези на майката.
В хода на производството е установено, че майката e едноличен собственик на „Алая“
ЕООД, което е с прекратена дейност от 19.02.2020 г. Същата живее под наем, за което
заплаща сумата от 400 лева. Ответникът е собственик на недвижим имот, представляващ
дворно място с площ от 650 кв.м ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда и
гараж, както и има учредена суперфиция за гараж и паркомясто. По данни от ТД на НАП –
Варна през 2018 г. и 2019 г. не е декларирал доходи, но за същият период са му изплатени
доходи върху данни, подадени със справките по член 73, алинея 1 от ЗДДФЛ в размер на
2 272,36 лева. Също така се установява, че за периода 2018 г. – 2020 г. Б. е предал на
вторични суровини три автомобила, които са с прекратена регистрация в КАТ. Видно от
справката от МВР Б.Б. е собственик от 08.01.2020 г. на лек автомобил „Ауди 80“ и ползвател
от 29.01.2019 г. на лек автомобил „Порше Кайен“. За последния се твърди от ответницата, че
е сключен договор за лизинг с „Мого България“ ЕООД и че Б. заплаща месечно около 400
лева по този договор. Видно от представената справка и погасителен план към договор за
лизинг е, че Б. Б. Б. има сключен договор за финансов лизинг от 29.01.2019 г. с „Мого
България“ ЕООД със срок 84 месеца, изтичащ на 20.01.2026 г. с предмет ползването на лек
автомобил „Порше Кайен“ с рег.№ В5336НН, като месечната вноска е в размер на 430,04
лева. Видно от допълнително споразумение към договор за финансов лизинг от 07.04.2021 г.
„Мого България“ ЕООД и Б. Б. Б. по взаимно съгласие са прекратили сключения договор за
финансов лизинг, като задълженията на лизингополучателя възлизат на 6 723,48 лева, които
той се задължава да плати на шест равни месечни вноски от по 1 120,58 лева. От
постъпилите от ИА „Автомобилна администрация“ – Регионална дирекция Варна документи
се установява, че автомобилът е преминал годишен технически преглед за техническа
изправност на 23.01.2021 г., същият е технически изправен и е представен за преглед от Б.Б..
Като отчита изложеното, както и при съобразяване на събраните пред двете инстанции
доказателства, въззивният състав приема, че ищецът не е доказал промяна в обстоятелствата,
взети при определяне на издръжката. Установи се, че твърдяното значително намаление на
доходите му е само декларативно с оглед фактът, че същият е бил ползвател на лек
автомобил „Порше Кайен“, като договорът е сключен на 29.01.2019 г. с месечна вноска е в
размер на 430,04 лева и е прекратен на 07.04.2021 г., като Б. се е задължил да плати на шест
равни месечни вноски от по 1 120,58 лева, общо 6 723,48 лева, представляваща лихви,
неустойка и възстановими вреди. Също така, въпреки изложените от ищеца доводи, същият
не доказа по несъмнен начин, че договорът за финансов лизинг е сключен при персонална
симулация, респективно, че лицето, в чиято полза е сключен, заплаща месечните вноски по
договора. От представеното извлечение от сметка не става ясно на какво основание Тошко
Чавеев е превеждал парични суми на ищеца, още повече, че сумите са различни и не се
превеждани регулярно. От друга страна в съответствие с разпределението на
доказателствената тежест съобразно разпоредбата на член 154, алинея 1 от ГПК Б. не е
доказал и другите наведени от него обстоятелства, а именно: че детето и майка му живеят
вече при приятел на майката и, че Б.а реализира значителни доходи. Напротив, доказано бе
от ответницата, че същата заедно с детето живеят в жилище под наем, за което заплаща
месечна наемна цена от 400 лева, както и, че не реализира доходи. В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че и двамата родители са в трудоспособна възраст и нямат никакви
противопоказания за работа, поради което и следва да положат всички усилия да реализират
доходи поне в минималния за страната размер.
Въз основа на така направените изводи въззивният съд счита, че искът се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Поради изложеното решението
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в посочения смисъл.
По разноските
4
Въз основа на отправеното от въззивницата искане и с оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция, въззиваемият следва да бъде осъден да й заплати направените пред
двете инстанции разноски, които са в размер на 500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение прид въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261115 от 10.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 7497 по описа за
2020 г. на Районен съд - Варна, двадесет и пети състав, с което е изменен размера на
присъдената месечна издръжка с решение № 3745 от 23.08.2019 г., постановено по гр.д.№
7474/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, четиринадесети състав, с което е определено
Б. Б. Б. да заплаща сумата от 400 лева месечно в полза на детето З. Б.Б. чрез неговата майка
и законен представител А. В. Л., като намалява същата от 400 лева на 200 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба /06.07.2020 г./, на основание член 150 от СК; осъдена
е А. В. Л. да заплати на адвокат А.Т. А. от АК –Варна сумата от 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание член 38,алинея 2 от ЗАдв, както и в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата от 288 лева,
представляваща държавна такса, на основание член 78, алинея 6 от ГПК; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Б. Б. ЕГН ********** от град Варна – ул. „Боян Бъчваров“ №
77 с правно основание член 150 от Семейния кодекс за изменение размера на присъдената
месечна издръжка с решение № 3745 от 23.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 7474/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, четиринадесети състав, с което е определено Б. Б. Б. да
заплаща сумата от 400 лева месечно в полза на детето З. Б.Б. чрез неговата майка и законен
представител А. В. Л., чрез намаляването й от 400 /четиристотин/ лева на 200 /двеста/ лева,
считано от датата на подаване на исковата молба /06.07.2020 г./.
ОСЪЖДА Б. Б. Б. ЕГН ********** от град Варна – ул. „Боян Бъчваров“ № 77 да
заплати на А.В. Б.а ЕГН ********** от град Варна – ж.к. „Младост“ бл.115 вх.4 ет.11 ап.21
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща платено от нея адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2,
изречение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5