Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр.София, 01.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на седми
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при
секретаря Весела Станчева
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
1091 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са
предявени при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.
327 от Търговския закон ТЗ) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищецът „К.“ АД, представляван
от адв. Л., твърди по реда
на обществена поръчка да е сключил
с ответника СУ „С.К.О.“ Договор
№ 80-09-66/14.05.2019 г. за доставка
на обособена позиция № 1 „Настолни компютри“. Твърди се, че ищецът
доставил договореното оборудване, за което били подписани
приемо-предавателни протоколи,
а ищецът издал 9 броя данъчни фактури през периода 21.08.2019 г. – 20.02.2020 г. на обща стойност 83037,60 лв. Ответникът не я заплатил, за което се иска да бъде осъден.
Ищецът твърди
да е договорен срок за изпълнение
на задължението – 60 календарни дни, считано от датата
на представяне на придружително писмо с приложена фактура и приемо-предавателен протокол, удостоверяващ надлежното предаване на оборудването. Претендира обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение
в размер на законната лихва за периода до
15.06.2020 г. общо в размер
на 4784,81 лв., а при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК и от датата
на предявяване на иска до окончателно изплащане на главницата.
Ищецът твърди
да е сключил с ответника и Договор №
80-09-129/15.08.2019 г. за доставка
на обособени позиции № 1 „Настолни компютри“ и № 2 – „Сървъри“. Доставил договореното оборудване, за което били
подписани приемо-предавателни
протоколи и издал 3 броя данъчни фактури за периода 09.10.2019 г. – 24.10.2019 г. на обща стойност 2920,80 лв. Ответникът
не заплатил договорената цена. Претендира се тази сума
Ищецът твърди и по Договор № 80-09-129/15.08.2019 г. да е съгласуван срок за изпълнение на паричното задължение – 60 календарни дни, считано от датата на представяне на придружително писмо с приложена фактура и приемо-предавателен протокол, удостоверяващ надлежното предаване на оборудването. Претендира обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение в размер на законната лихва за периода до 15.06.2020 г. общо в размер на 4784,81 лв. При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК се претендира законна лихва и от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
В отговор по исковата
молба ответникът, представляван от адв. М., оспорва иска с довод, че
не са представени
договорените приемо-предавателни
протоколи, подписани от надлежни представители
и на двете страни, които да
удостоверяват изпълнението.
Твърди, че представените по делото протоколи са подписани от
лица без представителна власт по отношение на
ответника. Оспорва представените приемо-предавателни
протоколи № ********** от
21.08.2019 г. и № ********** от 05.09.2019 г. да са подписани
от лице, представляващо ответника и да са подписани
от предаващо лице. Застъпва теза, че договорът
обвързва страните по него, поради
което това обстоятелство не може да бъде
установено с разходни документи. Сочи, че договорените допълнителни документи обслужват създадената от ответника единна система за документооборот
и с цел избягване на опасността за
изпадане в забава за плащане. Претендират се разноски.
В допълнителната искова молба се сочи, че протоколите са приемани в деловодството на ответника, който не се е противопоставил на така извършеното действие. Сочи, че протоколите са подписани от служителите, подписали и издадените фактури.
В отговор по допълнителната искова молба се сочи, че макар и осчетоводени, с оглед на което обстоятелство е представена и справката към отговора по исковата молба, фактурите не са достатъчни да удостоверят документално доставката на стоките
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца – адв. Л., поддържа
исковете. Претендира разноски като е представен и списък.
За ответника не се явява
представител в съдебно заседание и не е изразено становище по съществото на
спора.
Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
По делото не се спори, а
и от представения договор № 80.09-66/14.05.2019 г. се установява писмено
изразено съгласие, че СУ „С.К.О.“ възлага на „К.“ АД да извърши доставки и
гаранционно обслужване на техника, видово и количествено определена в
Приложение № 1 към договора. Посочено е, че общата стойност на договора е
467991,00 лв. без ДДС или 561481,20 лв. с ДДС при посочени в цени в нарочно
Приложение № 2 за отделните устройства и е дължимо в срок до 60 календарни дни
след представяне на документите, удостоверяващи изпълнението на цялата доставка
като срокът започва да тече считано от датата
на входиране на придружително
писмо, заедно с последния съставен приемо-предавателен
протокол по чл. 11 ал. 2 от договора. Договорен е срок за изпълнение на
доставката – 5 работни дни от датата на отправена заявка. С клаузата на чл. 11
ал. 2 е договорено, че приемането на доставката се извършва в разумен срок след
преглеждане от страните или от определени от страна на изпълнителя и
възложителя лица по места, посочени в заявката и приложение № 1 към
приложението за изпълнение на поръчката по обособена позиция № 1 (чл. 6 ал. 1).
Приемането се удостоверява със съставянето на отделен двустранен приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни или
техните упълномощени представители. С чл. 33 от договора за упълномощен
служител по договора от страна на ответника е посочен Б. А.като възложителят
предоставя и списък с оправомощените лица по звена,
факултети и данни за контакт в подходящ срок след сключване на договора. По
силата на чл. 10 ал. 2 т. 2 от договора ответникът се е задължил да определи
служители, които да приемат доставката и да подпишат приемо-предавателен
протокол при пълно, точно и качествено изпълнение.
Аналогично е
регламентирано предаването на договорената стока и с Договор №
80-09-129/15.08.2019 г. с предмет – доставка и гаранционно обслужване на
техника по обособени позиции № 1 – „Настолни компютри“ и № 2 – „Сървъри“.
Посочена е обща стойност на договора от 4501,20 лв. с включен ДДС и срок на
доставка – 5 дни от датата на сключване на договора. Изразено е съгласие за
доставяне на договореното оборудване на места, указани в приложение № 3 –
Разпределение по факултети и звена при упълномощени служители съгласно
Приложение № 3 – Д.В., С.Й., Д.Д.и Т. П..
От неоспореното
заключение на вещото лице Г. се установява, че издадените от ищеца фактури са
осчетоводени при ответника, а посочените активи са заприходени
като дълготрайни материални активи на обща стойност 79225,20 лв. и като разходи
на основание чл. 50 ал. 1 т. 2 ЗКПО на обща стойност 6733,20 лв.
При установената
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По исковете с
правно основание чл. 327 ал. 1 ТЗ
Посочените в исковата
молба обстоятелства сочат на сделка, сключена от ищеца в кръга на занятието му,
поради което и с оглед нормата на чл. 286 ал. 1 ТЗ спорът следва да бъде
разгледан при отчитане на специалните правила на Търговския закон. За
неуредените въпроси субсидиарно приложение намира
общият граждански закон.
Задължението за заплащане
цената на закупена вещ произтича от
изпълнение на основното задължение за продавача – да прехвърли правото
на собственост върху договорената вещ. В процеса не се оспорва, че договорените
движими вещи са предадени от ищеца и приети за ответника, а спорът е ограничен
до пренебрегване на договорените правила за удостоверяване на това
обстоятелство. Страните са договорили, че правото на собственост преминава
върху възложителя след приемане на стоката. Договорката „с подписване на приемо-предавателен протокол“ не е в състояние да игнорира
типичния за правоотношението ефект, обуславящ и възникване на задължението за
заплащане на договорената цена. Договорката може да бъде определена единствено
като договорен от страните ред за удостоверяване факта на предаване. Съгласно чл.
75 ал. 1 ЗЗД длъжникът се освобождава от задължението освен когато изпълни на
кредитора си или на овластено от него лице и когато
кредиторът се е възползвал от изпълнението. По делото не се спори, че лицата,
получили изпълнението са служители на ответника. Установеното заприходяване на процесните вещи
налагат еднозначен извод, че макар и да не са били изрично упълномощени, те са
предприели необходимите действия, за да предадат документите, необходими за заприходяване на стоките. В процеса не се оспорва, че
ответникът разполага с вещите, която е и пряко произтичащата от
правоотношението полза за купувача.. Постигането на този ефект, било то и в
отклонение на договорения ред за удостоверяване на приемането, легитимира ищеца
да получи насрещната престация – договорената цена.
Следователно, за с факта на приемане на движимите вещи за ищеца са възникнали претендираните в процеса вземания.
Страните изрично са договорили
отклонение от нормативно утвърденото правило за плащане при получаване на вещта
като е договорено отсрочване на плащането за 60 дни, считано от представяне на
указани в договора документи. Договорът е предвидено от закона средство за
постигане на определен, заявен при сключването му интерес. В тази насока и
нормата на чл. 20а ал. 1 ЗЗД приравнява договора на закон за тези, които са го
случили. В случая договорът обуславя началото на договорения срок за плащане от
входиране
на документи, които, според договора, удостоверят доставката, указват размера
на дължимата сума и обуславят осчетоводяването на стопанската операция. В
случая се установява, че този ред е съобразен. Приетото изпълнение от лице,
различно от указаното от възложителя като упълномощено за приеме не засяга
документооборота. Видно от съдебно-счетоводната експертиза вещите са заприходени, а задълженията са осчетоводени. Счетоводният
отчет предпоставя документална обоснованост на
стопанската операция, а регистрирането й ангажира стопанския субект да
предприеме необходимите действия за изпълнение на произтичащите от тази
операция задължения. Дори хипотетично да се приеме, че законният представител
на ответника не е бил запознат с хода на изпълнение на договорите, това е последица
на неефикасност на създадената организация от управителния орган, а не разкрива
пречка за ефективно изпълнение под контрола на ищеца. Ето защо процесните вземания се явяват и изискуеми считано от деня,
следващ 60-я ден след датата на входиране на фактурата
с документ, отразяващ приемането на вещите.
Сключените договори сочат
на договорено продължително изпълнение, поради което и доставките не обуславят
самостоятелна сделка, а водят до кумулиране на
задължения . По изложените съображения предявените претенции за главниците
следва да бъдат уважени в пълен размер, а задълженията по всеки от договорите
се явява сбор от извършените по него доставки.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
Законът третира неизпълненото в
срок парично задължение като източник на вреда и установява механизъм за
остойностяването й. Установените вземания са лихвоносни. Определената дата за
изпълнение предполага осигурена възможност за това, поради което и началният
момент на забавата е денят, следващ падежа на задължението. Съгласно чл. 72 ал.
2 ЗЗД когато последният ден е неприсъствен, срокът изтича в следващия
присъствен ден. Ето защо и при договорен падеж на 10.11.2019 г. срокът за
плащане на сумата 12108,00 лв. е изтекъл на 11.11.2019
г., поради което и вземането е лихвоносно считано от следващия ден – 12.11.2019
г. По аналогични съображения ответникът е в забава за плащане на сумите 1584,00
лв. и 2640,00 лв. считано от 10.03.2019 г., на сумата 1502,40 лв. от 31.03.2020
г., сумата 528,00 от 28.04.2020 г., сумата 554,40 лв. от 24.12.2019 г. Определен
при условията на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва върху установените
вземания по договор № № 80-09-66/14.05.2019 г. възлиза на сумата 4779,71 лв., до която искът
следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен като неоснователен.
Определен при условията
на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва по просрочените плащания по договор
№ 80-09-129/15.08.2019 г. възлиза на 134,76 лв., до която сума така предявеният
иск следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен като неоснователен.
По претенцията за законна лихва,
предявена при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Досежно акцесорното
вземане за лихва, дължима за период след датата на предявяване на иска,
процесуалният закон освобождава съда от ангажимента да го определи и по размер.
По делото не се установява вземанията да са
погасени в рамките на исковия процес, което обстоятелство едва освобождава
длъжника от задължението за обезвреда (арг. от чл. 79
ал. 1 ЗЗД). Ето защо главниците следва да бъдат присъдени ведно със законната
лихва до погасяването им.
По разноските
Законът признава право на страната, чиято позиция по спора е зачетена със
съдебния акт, да бъде възмездена за направените разноски, в съдебния процес,
необходими за утвърждаване на предявеното за защита право и съразмерно на
установения негов обем (уважената част от исковете).
Не се установява
ответникът да е направил разходи по делото включително за привлечения в процеса
адвокат.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „С.К.О.“ със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „К.“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление:*** както следва:
1) на основание чл. 327 ал. 1 ТЗ сумата от 83037,60 лв. – цена на доставени стоки по договор №
80.09-66/14.05.2019 г. ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД,
считано от 16.06.2020 г. до погасяване на главницата;
2) на основание чл. 327 ал. 1 ТЗ сумата от 4779,71 лв. – законна лихва върху просрочени задължения по по договор № 80.09-66/14.05.2019 г. за периода 30.10.2019
г. 15.06.2020 г., включително като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 5,10 лв. – разлика до пълния предявен размер;
3) на основание чл. 327 ал. 1 ТЗ сумата от 2920,80 лв. – цена на доставени стоки по договор № №
80-09-129/15.08.2019 г.ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД,
считано от 16.06.2020 г. до погасяване на главницата;
4) на основание чл. 327 ал. 1 ТЗ сумата от 134,76 лв. – законна лихва върху просрочени задължения по по договор № № 80-09-129/15.08.2019 г. за периода 24.12.2019
г. 15.06.2020 г., включително като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 0,16 лв. – разлика до пълния предявен размер и за 23.12.2019 г.;
5) на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 8924,61 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд –София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото, а в
частта за разноските – при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
Съдия: