№ 962
гр. София, 26.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601100 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от адв.И. А., защитник на
осъдения Р. Р. Т., срещу определение от 30.09.2022г. постановено по ЧНД
№3456/2022г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата му за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му
с присъда постановена по НОХД № 114/2011г. по описа на Софийкщи
окръжен съд. наказание лишаване от свобода за срок от 18 години при
първоначален „строг" режим. Иска се отмяна на определението и уважаване
на молбата за условно предсрочно освобождаване.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в
жалбата оплаквания съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Лишеният от свобода Р. Р. Т. е постъпил в затвора гр. *** на
03.08.2011г., за изтърпяване на присъда постановена по НОХД № 114/2011г.
по описа на Софийкщи окръжен съд, с която му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 18 години при първоначален „строг" режим
за извършено престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр.чл.198, ал.1 от НК. До
момента на постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял
фактически от това наказание 12 години, 07 месеца и 29 дни. Неизтърпяната
част от наказанието е била в размер на 1 година, 11 месеца и 01 ден, тъй като
от работа са му зачетени 3 години и 7 месеца..
1
Обективно верни са констатациите на първоинстанционния съд, че е
налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, т.1 НК-изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание за извършеното престъпление.
Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка-
достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката на
същия по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в нискистойности -
35т., като първоначалната оценка при постъпването му в затвора е била 44т.
При наличните данни правилно първоинстанционният съд е счел, че не е
налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения
доклад, след настаняването на осъдения в затвора същият е имал съобразено с
положението му на лишен от свобода поведение. Наказван през годините за
отделни провинения, но и е награждаван многократно, включително и със
„заличаване на наложено дисциплинарно наказание„. Отчетена е позитивна
промяна в част от дефицитни зони. За дефицитната зона "отношение към
правонарушението" се констатира, че тя остава гранична.
С оглед на това въззивният съд приема, че протичащият
удовлетворителен с оглед временните резултати и очертаващите се
перспективи процес на поправяне не е приключил. Безспорно е налице
поведение, което по същността си представлява изпълнение на задълженията
на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е
поставен в пенетенциарното заведение. Спазването на задълженията му на
лишен от свобода само по себе си не означава, че по отношение на Т. са
постигнати целите на наказанието. Превъзпитателния процес продължава
през целия срок на изпълняваното наказание, чийто размер е преценен като
необходим за постигане на визираните в чл.36 от НК цели при постановяване
на присъдата. Именно поради това, евентуалното предсрочно освобождаване
е условно, а не безусловно. Необосновано е да се твърди, че целите на
наказанието са изпълнени преди изтичане срока на наказанието, още по-
малко, че осъденият се е поправил, защото е търпял наказание „през дълъг
период“. В случая престоя в затвора е за извършено престъпление с висока
степен на обществена опасност. Доказателствата съдържащи се в
затворническото досие дават основание на въззивният съд да приеме, че
поведението на осъденото лице в затвора не се отличава с каквато и да било
„изключителност“ и в случая не позволява само по себе си да обоснове извод,
че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна.
Напротив, освен, че е осъден за престъпление с висока степен на обществена
опасност, след продължителен престой в затвора рискът от сериозни вреди за
обществото остава в средни стойности, с оглед очертаните дефицити в
проблемните зони.
Поради това въззивният съд приема, че действително осъденият е дал
признаци за поправянето си, но все още не са налице доказателства за
необратимост на този процес. Видно е, че престоя му в затвора е довел до
снижаване на оценката за риска от рецидив. Доказателствата позволяват да се
направи извод, че въпреки това и при отчетената известна положителна
промяна в проблемните зони, корекционната работа с осъдения Т. би
следвало да продължи в насока изграждане на социално приемливи модели на
2
поведение и трайни нагласи за законосъобразен начин на живот. Във всички
случаи е неправилно да се смята, че превъзпитателния процес, който следва
да протече при изтърпяване на наказание лишаване от свобода, е обусловен
единствено от действията на затворническата администрация. Вярно е, че
при изпълнението на наказанието служителите в местата за изтърпяване на
наказания лишаване от свобода имат възложени функции, включително и за
оказване на съдействие на лишения от свобода да промени ценностната си
система, но начините за осъзнаване на ценностите не зависят само от това, а
са свързани с общуването, дейността, отношенията и взаимоотношенията
между осъдения и другите лишени от свобода, персонала в пенетенциарното
заведение и средата там. Осъдения Т. е бил привидно уважителен към
администрацията, но в определени ситуации, които е преценявал като
неизгодни за себе си, е ставал вербално агресивен и това е проявено на фона
на продължаващата неспособност да разпознае в тяхната цялост факторите,
допринесли за криминалното му поведение. Осъзнаването на ценностите към
които осъденият следва да се превъзпита е продължителен процес, който
изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с актуалната ситуация на
изолиране от обществото и причините за нея. Именно това зависи от
социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от способността му
субективно да достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната
му система, за което следва да има и обективен израз в поведението му. В
случая съдът правилно е отделил внимание на променената оценка за риск от
рецидив и наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от естество
да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин
фактически да заличат постигнатия известен напредък в процеса на неговото
поправяне, и са показателни, че Т. не е постигнал нужната промяна в
ценностната си ориентация и не се е поправил.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента
наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния
съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по
съществото си извод, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от
НК. Законосъобразно молбата за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наказанието е оставена без уважение, поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3395 от 30.09.2022г. постановено по ЧНД
№3456/2022г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения Р. Р. Т. за условно предсрочно освобождаване
от неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4