Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 140

 

гр. Русе 27.6. 2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание  на 11.6. през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                            Председател:           ИСКРА БЛЪСКОВА

                                                                               МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                                           ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА  в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от председателя в.г.д. № 125 по описа за 2019 год. за  да се произнесе, съобрази:

                             Производството е по чл.258 и сл ГПК.

                             „Еконт експрес“ООД-Русе е обжалвало решението на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№ 3195/2018 г.в частта,в която предявеният срещу него иск е уважен.Развива оплаквания за неправилност на същото.Иска от съда да го отмени и да постанови друго,с което да отхвърли изцяло предявения иск по изложените в жалбата съображения.

                             Горното решение е обжалвано и от „Ар и Б Вардеви“ООД-Пловдив в частта,в която предявеният иск е отхвърлен.Развива оплаквания за неправилност на същото.Иска от съда да го отмени и да постанови друго,с което да уважи изцяло предявения иск по изложените в жалбата съображения.

                             Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

                             Няма спор по делото,че по ч.гр.д.№ 1754/2018 г.срещу жалбоподателя „Еконт експрес“ООД-Русе е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на жалбоподателя „Ар и Б Вардеви“-Пловдив за заплащане на сумата 23654 лв.,частично от общия размер на вземането 47308 лв.-обезщетение по чл.41 ал.2 във вр.с ал.1 ТЗ,дължимо поради ограничаване дейността на търговския представител „Ар и Б Вардеви“ ООД след прекратяване на договор за търговско представителство от 1.4.2016 г.и анекс към него,със законовата лихва от 19.3.2018 г.и държавна такса и деловодни разноски.

                             Настоящото производство е за установяване вземането на „Ар и Б Вардеви“ООД след направеното възражение от „Еконт експрес“ООД.

                             Търговските взаимоотношение между страните датират от 5.9.2013 г.,когато е подписан първият договор за търговско представителство/представен в заповедното производство/,който е заменен с Договор за търговско представителство от 1.4.2016 г.И двата договора са сключени на основание чл.22 от Закона за пощенските услуги.По силата на договора жалбоподателят „Еконт експрес“ООД предоставя на жалбоподателя „АР и Б Вардеви“ООД,наречено Партньор правото да предоставя услуги/универсални,неуниверсални пощенски услуги,куриерски услуги,пощенски парични преводи,         приемане на съобщения и др./,подробно описани в неговите клаузи,на клиенти в търговски обекти,от името и за сметка на Еконт експрес,съгласно и само по обявените от него тарифи и Общи условия,срещу възнаграждение,с цел развитие на бранда и пазарния дял на Еконт експрес,спазвайки стандартите,тарифите,общите условия и информационната система заповеди и писмени инструкции на Еконт експрес.Предвидена е клауза в глава Х от договора за поверителност,според която Партньорът и всички свързани са него лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ,са обвързани във връзка с предоставените изключителни права да станат част от мрежата на „Еконт експрес“     ,се задължават да не извършват универсални и неуниверсални пощенски услуги за срок от срок от два месеца от прекратяването или развалянето на договора.

                             Друг безспорен факт,установен в производството пред районния съд,е едностранното прекратяване на договора от страна на „Еконт експрес“ със заповед на прокуриста от 22.12.2017 г.,считано от 23.12.2017 г.Договорът е прекратен на основание т.50 б.Б.Предмет на иска е обезщетението,което жалбоподателят „Ар и Б Вардеви“твърди,че му се дължи на основание чл.41 ал.2 във вр.с ал.1 ТЗ във връзка с прекратения договор и уговорената в чл.54.1,54.2 и 54.3 забранителна клауза.

                             Законосъобразно и обосновано предвид събраните по делото доказателства районният съд е приел,че сключеният между страните договор е договор за търговско представителство.Това следва от самото наименование на съглашението,одобрено от двете страни.Този термин е употребен и в заповедта за прекратяването му,и в уведомлението за това,изпратено до „Ар и Б Вардеви“.Според уговореното в него жалбоподателят „Еконт експрес“в качечството си на лиценезиран пощенски оператор,го е овластил да предлага на трети лица от негово име и за негова сметка пощенски и куриерски услуги в свои офиси като част от пощенската мрежа на възложителя.Поетите договорености в него сочат на това,че „Ар и Б Вардеви“е търговски представител,поел задължение да сътрудничи на „Еконт експрес“в търговската му дейност-предлагане на неговите услуги/в чл.9 Партньорът е назован търговски представител/.В същото време търговецът се е задължил да дава необходимите сведения,документи,ноу-хау,търговска марка и всякаква информация за осъществяваното търговско представителство,както и да заплаща възнаграждение на Партньора.Че такова е извършвано,сочат и разпоредбите в договора относно изчисляването на възнаграждението/чл.33/.Посочването в него на чл.22 от закона за пощенските услуги,не го прави различен по характер от договора за търговско представителство.Този закон е посочен в процесния контракт за конкретизация и индивидуализация на сделките и дейността,които Партня.ьорът ще извършва в полза на търговеца,който притежава лицензия по ЗПУ.записването в договора на чл.22 от ЗПУ представлява нормативно закрепена за пощенския оператор възможност да използва трети лица без лицензия за изпълнение на услугите.Въззивният съд приема,че в този смисъл чл.22 ЗПУ допълва разпоредбите на търговския закон за търговското представителство в смисъл,че в сферата на пощенските услуги е допустимо пощенски оператор да си служи с търговски представител в осъществяваната от него дейност,която подлежи на лицензиране чрез преотстъпване на дейностите по лицензията.На основание изложеното следва да се приеме,че между страните съществува търговско прваотношение,възникнало от договор за търговско представителство,като поетите по него задължения съответстват на разпоредбите на чл.32 и сл ТЗ.В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение.

                             Неоснователно е възражението на търговеца за недължимост на претендираното обезщетение поради виновно неизпълнение на договора за търговско представителство,довело до прекратяване на договора.Ако търгонецът е претърпял такива вреди,той следва да ги търси на друго основание и в отделно исково производство.Вземането на търговския представител е по силата на закона,на фактическите основания,предвидени в чл.41 ТЗ-прекратен договор за търговско представителство и ограничителна клауза в него,като и двете са налице в настоящия случай.Налице е безвиновен фактически състав,който предвижда обезщетяване на търговския представител за вредите,които понася от уговореното ограничение,което продължава да го обвързва и след прекратяването на договора за срок от два месеца.

                             Законът е определил,че в случай на ограничителна клауза в прекратения договор за търговско представителство,се дължи „съответно“обезщетение.Няма легално определение на това понятие.За да го определи/след като е приел,че искът е основателен/,районният съд е изследвал пропуснатата полза за търговския представител по време на ограничителния период.Въззивният съд намира,че това не е правилната база за определяне на обезщетението и позоваването на разпоредби на ЗЗД е неуместно.Намира,че обезщетението,което се дължи би било „съответно“,ако се пресметне на база изплатеното месечно възнаграждение на търговския представител.Това той реално би загубил за периода на ограничението.Усредненото месечно възнаграждение следва да се изчисли за период от 21 месеца/от датата на сключване на договора за търговско представителство до датата на неговото прекратяване.Общо получената сума за този период е 358875 лв./таблица-справка по т.1.2 от раздел IV Констативно-съобразителна част от заключението на вещото лице-л.529/.Средното възнаграждение на търговския представител за месец е 17089.31 лв.,а за ограничителния двумесечен период-34178.62 лв.,до който размер е  основателен иска на жалбоподателя „Ар и Б Вардеви“ООД изцяло.Искът е предявен като частичен в размер на 23 654 лв.,поради което е изцяло основателен.Като е уважил иска в по-малък размер,районният съд е постановил неправилно решение,което следва да се отмени и да се постанови друго в горния смисъл.На този жалбоподател следва да се присъдят и всички направени от него разноски в заповедното и в исковото производство.

                             Предвид изложеното въззивният съд

                                                Р  Е  Ш  И:

                             ОТМЕНЯ решение № 6/3.1.2019 г.,постановено по гр.д.№ 3195/2018 г.на Русенски районен съд в частта,в която искът е отхвърлен,както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

                             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Еконт Експрес“ООД-Русе вземането на „Ар и Б Вардеви“ООД-Пловдив И НА сумата 9251 лв.-дължимо обезщетение по чл.41 ар.2 ТЗ-частично от 34178.62 лв.

                             ОСЪЖДА „Еконт Експрес“ООД-Русе да заплати ня „Ар и Б Вардеви“ООД-Пловдив сумата 6431 лв.,направени разноски в заповедното и в исковото производство за двете инстанции.

                             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

 

                                                                   Председател:

 

 

 

                                                                   Членове: