Решение по дело №75/2021 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260148

 

Град Несебър, 13.10.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР П.

 

При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър П. административно наказателно дело № 75 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

              Образувано е по жалба, подадена от И.П.М. с ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление № 21-0304-000005 от 04.01.2021г., издадено от И.Г.Т.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 300 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 10 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

              Жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление (НП) е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуални правила. Оспорва описаната в постановлението фактическа обстановка. Подчертава, че товарният автомобил не е негова собственост, като го е взел да го ползва временно, и не е знаел, че регистрационната табела не съответства на регистрационния номер, с който автомобилът е регистриран. Поради това намира, че не е извършил деянието виновно, респ. то не е съставомерно от субективна страна. Освен това описаното нарушение не е съставомерно по посочената за нарушена чл.140, ал.1 от ЗДвП. Това противоречие между описателна част и посочена за нарушена законова разпоредба лишава жалбоподателя от правото му на защита, тъй като остава неизвестно за какво нарушение е наказан и представлява самостоятелно основание за отмяна на постановлението. Посочва и нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН предвид, че НП е издадено повече от 6 месеца след съставянето на акта за установяванена административно нарушение (АУАН), което е било основание за прекратяване на административно наказателното производство. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

              Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.

              Административно наказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е постъпило становище от упълномощен юристконсулт от Директора на ОДМВР – Бургас, в което се твърди, че от събраните доказателства нарушението е доказано по несъмнен начин, в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както актът за установяване на административно нарушение (АУАН), така и издаденото въз основа на него НП съдържат елементите на фактическия състав на деянието, поради което моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

              Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

              От показанията на свид. М.Н.М. – младши автоконтрольор при РУ Несебър, се установява, че докато на 16.02.2019г. заедно с колегата си Д.Д.изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по КАТ, около 11:30 часа в забелязали, че на улица Янтра на кръстовището с улица Черноморска в град Свети Влас, товарен автомобил ЗИЛ прави маневри. Спрели товарния автомобил, който е бил с регистрационен номер *****, а при проверката на документите на водача, установили същия като И.П.М. – жалбоподателя. При въвеждане на данните в носеното у тях техническо средство – таблет, установили, че регистрацията на товарния автомобил е прекратена. Впоследствие установили, че номера на рамата на автомобила не съотвества на регистрационните номера. По разпореждане на ОДЧ автомобилът е транспортиран в РУ на МВР Несебър за изясняване на случая. Там на водача са били съставени АУАН за нарушения по чл.150а и чл.147, ал.1 от ЗДвП и по чл.638, ал.3 от КЗ, като със съставянето на единия акт са били иззети Свидетелството за регистрация на МПС, както и двата броя регистрационни табели с № *****. При свалянето на регистрационните табели е забелязано, че същите са рязани и лепени със селикон.

            По случая е образувано ДП № 304 ЗМ-192/2019г. по описа на РУ на МВР Несебър за това, че на 16.02.2019г. в град Свети Влас, община Несебър е служено с табела с регистрационен номер *****, неиздадена от съответните органи, като същата е била поставена на товарен автомобил “ЗИЛ 131”, управляван от И.П.М. – престъпление по чл.345, ал.1 от НК. Преди това е била извършена експертна справка № 55/26.03.2019г. от експерт-криминалист , според която при изследването на българските табели с регистрационен номер *****, състоящи се от две отделни разделени части, които части са срязани под приблизително еднакъв ъгъл и са поставени една до друга. При изследването се установило, че регистрационните табели с номера, които са със серия “АХ”, са издавани през 1999г. и са били от образец, който вече е невалиден и не отговаря на БДС-15980 и БДС-ISO7591 – едните са със синя ивица в лявата си част и българския тикольор в нея, а другите са със сина ивица в лявата си част и знака на Европейския съюз в нея. Този образец няма синя ивица в лявата си част. Наложил се е извода, че поставените две табели с регистрационен номер не са издадени в този си вид от компетентните за това органи в Република България и всяка от тях е изработена като са използвани две части от две различни табели – лявата част от истинска табела от образец, валиден към момента, и дясната част от истинска табела от образец, невалиден към момента. Тези обстоятелства са обективирани и в извършената по ДП техническа експертиза с Протокол № 80/27.05.2019г., с обект на изследване двата броя регистрационни табели. От друга експертна справка № 19-48 / 26.03.2019г. се установило, че номерът на рамата и на двигателя на товарния автомобил, марка “ЗИЛ”, модел “131”, зелен на цвят, без регистрационен номер, а именно рама № 234676, и на двигателя: 293160, са заводски изпълнени и по тях не се установило заличаване, промяна или подмяна.

              При огледа на автомобила обаче, за което е съставен протокол за оглед на веществени доказателства от 22.07.2019г., като номер на рамата е посочен *****.

              От представената справка се установява, че собственик на товарен автомобил “ЗИЛ 131” с рег.№ *****, зелен на цвят, рама № *****, двигател № *****, е “*****” ООД, ЕИК *****. Регистрацията на този товарен автомобил е била служебно прекратена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 1900304-000062 / 18.02.2019г. на основание чл.143, ал.11 от ЗДвП, считано от 16.02.2019г.

              Досъдебното производство е било прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК с постановление на прокурор от РП-Бургас от 09.12.2020г., като препис от постановлението е изпратено на Началкина на РУ на МВР – Несебър за преценка за санкциониране на И.П.М. по административнонаказателен ред за извършеното от него деяние. В мотивите на постановлението прокурорът е приел, че по делото не са събани доказателства за осъществен състав по смисъла на чл.345, ал.1 от НК за това, че М. си е служил с табела с рег.№ *****, неиздадено от съответните органи, като същата е била поставена на товарен автомобил “ЗИЛ 131”, който управлявал. Налице са обаче доказателства, че МПС не е било регистрирано по надлежния ред в съответствие с Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Като е управлявал такова МПС И.П.М. формално е осъществил деянието по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, но то разкрива явно незначителна степен на обществена опасност – уврежда обществените отношения в много ниска степен, поради което се явява малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

              Въз основа на постановлението на прокурора при РП-Несебър, наказващият орган е издал наказателното постановление като е приел, че И.П.М. е извършил административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и му е наложил санкциите за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

              Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

              Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва наказателното постановление, в 7-дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 13.01.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 20.02.2021г.

              Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

                При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебно прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента на проверката И.П.М. не е бил собственик на управлявания от него автомобил, тъй като не е имал сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл.144, ал.2 от ЗДвП. Управляваният от него товарен автомобил е бил с регистрационни номера и притежавал съответни документи, включително СУМПС, автомобилът е бил с поставени на местата регистрационни табели, което означава, че преди да предприеме управлението му е направил всичко нужно за да се убеди, че може да се движи с него по пътищата, отворени за обществено ползване. Към момента на твърдяното нарушение – 16.02.2019г., М. не е бил юридически собственик (предишен или настоящ) на автомобила по смисъла на тази разпоредба, поради което по силата на чл.145, ал.2 от ЗДвП няма задължение в едномесечен срок от придобиването да регистрира на свое име закупен от него автомобил. Липсват доказателства както лицето, което му е предоставило автомобила, което така и не е установено в хода на досъдебното производство, така и представител на собственика “*****” ООД, ЕИК *****, да са уведомили ползвателя И.П.М., че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство в едномесечния срок по чл.145, ал.2 от ЗДвП. Очевидно собственикът не е изпълнил това задължение, поради което е последвало служебно прекратяване на регистрацията от 16.02.2019г., без това обстоятелство да е известно на ползващия автомобила на същия този ден -  жалбоподателя. Няма представени доказателства И.П.М. да е знаел и да е бил уведомяван по друг начин за тази прекратена регистрация. Към момента на проверката – 16.02.2019г., автомобилът е бил с поставени регистрационни номера, като ползвателят И.П.М. и не е уведомяван от собственика на автомобила за служебно прекратяване на регистрацията, тъй като в информационните масиви на КАТ той не се е водил като собственик. Това обстоятелство изключва  субективния елемент  на възведеното нарушение  по чл. 140 ал.1 ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация  води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е  извършено от него виновно  по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, изключват умисъла относно това умишлено нарушение  – арг. от 14 ал.1 НК, вр. чл.11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността. Подобна  теза  прокурора  е застъпил  и в постановлението за прекратяване на  преписката от 09.12.2020г.

              Нещо повече, в хода на разследването по ДП си уставновяна от писмо от ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ рег.№ 769р-5156 от 28.05.2019г., изпратено до Сектор „Разследване“, РУ Несебър, прекратяването на регистрацията на автомобила е извършено със ЗППАМ № 19-0304-000062 от 18.02.2019г, т.е. издадена е срещу собственика „*****“ ЕООД на основание чл.143, ал.11 от ЗДвП два дни след като жалбоподателят е установен да го управлява и по повод на образуваната за това управление проверка, макар и в заповедта за принудителната административна мярка да е посочено, че прекратяването следва да се счита от 16.02.2019г. Това по същество означава, че след като впоследствие е прекратена регистрацията на автомобила, към 16.02.2019г. той е бил регистриран, доколкото може да прекратена регистрацията само на такова регистрирано МПС. Това означава, че деянието, извършено на 16.02.2019г. от жалбоподателя не е съставомерно по чл.140, ал.1 от ЗДвП дори и от обективна страна. 

              Затова административно наказващият орган не е направил нищо за да провери фактите и в частност материалите по предоставеното му досъдебно производство, по който начин е действал в разрез със задълженията му, вменени по чл.52, ал.4 от ЗДвП, а вместо това директно е пристъпил към издаване на НП и наказване на жалбоподателя за нарушение, което той не е извършил. 

              При така установеното съдът намира, че нито са налице елементите от на състава на нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това, че деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява несъставомерно от обективна и субективна страна по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

             Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.

               Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева (чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

             Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

             ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0304-000005 / 04.01.2021г., издадено от И.Г.Т.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на И.П.М. с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 300 лв. (триста лева) и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 10 (десет) месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи, са му отнети 10 (десет) контролни точки, като НЕЗАКАОНОСЪОБРАЗНО.

             ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на И.П.М. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

 

               Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.

 

 

  

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: