№ 238
гр. Плевен, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20224430200322 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
С наказателно постановление №21-0938-002965/10.08.2021г. на *** сектор
към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, на жалбоподателя
К. Д. Г., с ЕГН – **********, е наложено административно наказание на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото постановление е останал
жалбоподателката К. Д. Г. от гр.Плевен, която го обжалва в законния срок.
В депозираната жалба пред съда, жалбоподателката К.Г. излага доводи,
че наказателното постановление е незаконосъобразно – издадено в
противоречие с нормите на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателката К.Г., редовно призована, се
явява лично, поддържа изложеното в жалбата, като моли да бъде отменено
обжалваното НП.
Административно-наказващият орган ОД на МВР - гр.Плевен, редовно
призована, представител не се явява.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Представения по делото акт за установяване на административно
нарушение Серия GА №402290/04.08.2021 г. е съставен срещу К. Д. Г. от
гр.Плевен, затова че на същата в 19.50 часа в гр. Плевен местността ***
PVN3149 /II-35/Плевен – м.*** /PVN1150/, като *** не осъществява нужния
контрол на *** Г.Г.Г. от гр. Плевен ул. ***, който като водач на ППС
велосипед по време на тренировка по *** към спортен клуб *** водена от ***
И.И., на кръстовище образувано от път за *** *** и път за ***, с посока на
движение към гр. Плевен, управлява с несъобразена скорост с пътните
условия и релефа на пътя, остър десен завой губи контрол над велосипеда,
пада и се удря в предна лява и задна лява врата на преминаващия покрай него
лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *** с което реализира ПТП с
материални щети по автомобила и леко ранен, с което е нарушил чл.20, ал.2
от ЗДвП – водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и
др.обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движение.
Жалбоподателката К. Д. Г. е отказала да подпише акта, както и е
отразено, че има възражения, като свидетел при отказа е удостоверен с
подписа на свидетеля Н.Г.Б..
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление №21-0938-002965/10.08.2021г. на *** сектор към ОДМВР –
Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателката Г. на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
– глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за това че
на 04.08.2021г. в 18.50 часа в Община Плевен на път общински № PVN3149,
като велосипедист, в гр. Плевен, местността *** PVN3149/II-35/ Плевен м.***
/PVN1150/, като *** не осъществява нужния контрол на *** Г.Г.Г. от гр.
Плевен, ул. ***, който като водач на ППС велосипед по време на тренировка
по *** към спортен клуб *** водена от *** И.И., на кръстовище образувано
2
от път за *** *** и път за ***, с посока на движение към гр. Плевен,
управлява с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътя, остър
десен завой губи контрол над велосипеда, пада и се удря в предна лява и
задна лява врата на преминаващия покрай него лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег. № *** с което реализира ПТП с материални щети по автомобила
и леко ранен.
Административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателката
Г., за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП – Водачът не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП.
По време на съдебното заседание са разпитани свидетелите АС. М. Й. –
актосъставител и М. В. В. – свидетел по съставяне на акта и СВ. СТ. Х. водач
на МПС – „Фолксваген Поло“.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:
От разпита на свидетеля АС. М. Й. и се установява, че при изпълнение
на служебните си задължения заедно с колегата му М. В. В., същите са били
нощна смяна за времето от 19:00 часа до 07:00 часа, като дежурния на
ОДМВР ги изпратил на настъпило ПТП с велосипедист, на пътя за *** „***“.
На място установили автомобил и велосипедист, който бил ***, който се
спускал по нанадолнище и загубил контрол над велосипеда, паднал и се
ударил отстрани в колата. Свидетелят Й. съставил АУАН на ***, тъй като
велосипедиста е бил виновен за настъпване на произшествието, но е ***.
Свидетелят М. В. В. твърди, че не може да си спомни точно
подробности по случая, но е свидетел при съставянето на АУАН.
От показанията на свидетелката СВ. СТ. Х. се установява, че същата е
управлявала лек автомобил „Фолксваген Полов“ в „***“, където същата
прави ляв завой и вижда как детето влиза в насрещното платно, където тя се е
движила и се удря в колата й, и се изхвърля доста от колата отстрани.
В хода на съдебното следствие са представени писмени доказателства, а
именно – копие на Заповед №8121з-515/14.05.2018г. относно определяне на
длъжности лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят
3
АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; копие
на Протокол за ПТП рег. №316000-27757/09.08.2021г., справка за
нарушител/водач.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Констатациите в Наказателното постановление се потвърждават от
показанията на разпитаните свидетели АС. М. Й. и СВ. СТ. Х., както и от
приетите и вложени по реда на чл.283 от НПК чрез прочитането им в делото
писмени доказателства по НАХД№ 322/2022 г. по описа на ПлРС.
Същественото при производството от административно-наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН;
съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е
извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на
административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи
служебно.
В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият
орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за
верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен,
разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето
сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът констатира, при извършената от него служебна проверка на
обжалваното НП №21-0938-002965/10.08.2021г. на *** сектор към ОДМВР –
Плевен, сектор „Пътна полиция“-Плевен, наличието на съществено
процесуално нарушение при издаването на НП, обуславящо неговата
незаконосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
4
административно нарушение, следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други
двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от
ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая и актосъставителят, и свидетелят по акта не
са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури
присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да
се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа
обстановка, е налице хипотезата на липса на втори свидетел в АУАН, което се
явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и
е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, която
се сочи като приложена от административно-наказващия орган, когато поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер
200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Жалбоподателката Г. е санкционирана от административно-наказващия
орган за констатираното нарушение по посочената в НП разпоредба на чл.20
ал.2 от ЗДвП, което е установено след непосредствен оглед на
местопроизшествието, като в НП се сочи и норма, по която е реализирана
отговорността - чл.179, ал.2 от ЗДвП. Санкционната разпоредба е приложена
правилно от административно-наказващия орган, тъй като е следвало да
прецизира наличен текст от ЗДвП, по който да се реализира административно
наказателната отговорност в съответствие с текстовата част на обвинението
по НП с посочване на нарушена разпоредба от ЗДвП /съобразно чл.57 ал.1 т.6
от ЗАНН/. Законовата разпоредба, която административно-наказващият орган
счита за нарушена виновно не е посочена съгласно изискванията на закона
при текстовото формулиране на обвинението, както и даденото цифрово
5
изписване на административно наказателното обвинение не кореспондира.
Така, текстът на чл.20 ал.2 от ЗДвП е твърде обширен и съдържа задължение
за съобразяване от водача на определени обстоятелства.
Пристигналият на мястото на произшествието свидетел - полицейски
служител А.Й. не е очевидец на ПТП и липсва надлежна мотивировка
относно констатациите досежно механизма на ПТП. Поради факта, че не са
установени правнорелевантните факти, свързани с това каква е била
конкретната скорост на движение на процесното ППС - велосипед,
респективно условия, които е следвало да бъдат съобразени при нейния избор
от водача, следва да се приеме за недоказано вмененото нарушение -
движение с несъобразена скорост, както и причинната връзка с настъпилия
резултат.
На второ място разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, вменява в
задължение на водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. В конкретния случай не е ясно и не е установено защо е прието,
че водачът се е движил с несъобразена скорост. По делото липсват каквито и
да било доказателства за наличието на "несъобразена" от страна на водача
скорост от една страна, а от друга - за наличието на причинна връзка между
евентуалната несъобразена скорост и евентуално осъществилото се ПТП.
Административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си по
чл.53, ал.1 от ЗАНН, а именно да установи дали нарушителят е извършил
деянието виновно, след което да издаде атакуваното наказателно
постановление, като не е събрал доказателства относно спорните
обстоятелства, а именно възможността на жалбоподателя да предотврати
настъпването на удар.
Освен това жалбоподателката Г. в качеството на *** не е присъствала
при реализиране на процесното ПТП. Инцидентът е станал по време на
тренировка по *** към спортен клуб водена от *** И.И., където ***т
велосипедист е извършил нарушението. Жалбоподателката Г. не е допуснала
извършването на административното нарушение визирано в АУАН и в
6
последствие в НП, тъй като към този момент тя не е носела отговорност за
поведението на *** си син, съобразно установената по делото фактическа
обстановка.
На следващо място следва да се отбележи, че наказващият орган дори
формално не е посочил, респективно не е обсъдил изобщо възможността за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от
ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
разграничи “маловажните” случаи на административно нарушение, от
нарушенията обхванати от чл.6 от ЗАНН, съобразно с относимите към
конкретният случай смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В
случаите, когато деянието представлява маловажен случай на
административно нарушение, наказващият орган, следва да приложи чл.28 от
ЗАНН. Като не е приложил посочената норма административно-наказващият
орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Това е
така, съгласно ТР №1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. №1/2007г., ОСНК. Според
цитираната съдебна практика когато деянието представлява маловажен
случай на административно нарушение, административно-наказващия орган
следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, като преценката за “маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка
на законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие с материалния закон. С
оглед посоченото по-горе съдът приема, че не съществува реална възможност
за проверка на извършената от наказващият орган преценка за маловажност
на извършеното нарушение на пра***та за движение, доколкото липсва
изобщо произнасяне на наказващият орган, което от своя страна води до
процесуално основание за отмяна на НП. В този смисъл липсата на такава
оценка, означава липса на мотиви в тази част на наказателното
постановление, което пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и
води до неговата отмяна. Поради което съдът счита, че издаденото НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а подадената жалба следва да
бъде уважена.
7
При така констатираната от съда фактическа обстановка, установените
съществени нарушения на процесуалните пра*** и изложените съображения
на основание чл.63, ал.1 ЗАНН намира, че наказателно постановление №21-
0938-002965/10.08.2021г. на *** сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна
полиция“ - Плевен, следва да бъде отменено, а жалбата да се уважи.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Наказателно
постановление №21-0938-002965/10.08.2021г. на *** сектор към ОДМВР –
Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на жалбоподателката К. Д.
Г., е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд гр.
Плевен по реда на АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8