ПРИСЪДА

 

Номер                                Година 2024                        Град СОФИЯ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, СНС - закрит                ХІ   състав

На   20.11                                                             Година 2024

В публично заседание в следния състав:

 

                           Председател:БИЛЯНА ВРАНЧЕВА

                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Л.П.        

                                                                          2. С.М.

 

Прокурор: Камен Господинов

Секретар: Вероника Д.

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

наказателно дело номер  925  по описа за  2018  година

 

 

 

                                                П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимите А.С.З. – роден на *** г. в Ливан, българин, български гражданин, женен, неосъждан, висше образование, живущ ***, ЕГН: **********, К.Ж.Г. – роден на ********г. в гр.Свиленград, българин, български гражданин, женен, осъждан, основно образование, живущ ***, ЕГН: ********** и Н.М.Н. – роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, средно специално образование, живущ ***, ЕГН: ********** за НЕВИННИ в това в периода от 01.07.2016г. до 22.05.2017г., на територията на Р България, Р Турция и Р Сърбия, А.С.З. да е ръководил, а К.Ж.Г. и Н.М.Н. да са участвали в организирана престъпна група (ОПГ), по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с ръководител А.С.З., ЕГН- ********** и с участници Н.М.М., ЕГН-**********, Ш.А.М., ЕГН-**********, Н.М.Н., ЕГН- **********, Д.И.А., ЕГН-**********, С.И.А., ЕГН-**********, Е.П.С., ЕГН ********** и К.Ж.Г., ЕГН **********, съставена с цел да върши съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 280,ал.2,т.3,т.4 и т.5,вр. с ал.1 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата да е създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от превеждането през границата на лицата,   поради  което и на основание чл.304 от НПК   ОПРАВДАВА всеки един от тях изцяло по първоначално повдигнатото им обвинения както следва:

За А.С.З. по чл. чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 1  от НК,

За всеки един от подсъдимите К.Ж.Г. и Н.М.Н. по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 2 от НК.

 

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия А.С.З., със снета самоличност, за НЕВИНЕН в това на  3/4.07.2016 г. да е  превел през границата на Р България с Р Турция отделно лице - М.М.П., сирийска гражданка с хуманитарен статут,родена на ********в гр.Дел Ал Зор, Сирия, JIHЧ ********, без разрешение на надлежните органи на властта, като преведеният през границата на страната не е български гражданин,за извършване на престъплението е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди - Q7“ с per. № СВ ********и превеждането е организирано от група,  поради  което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение за  престъпление по чл.280 ал.2 т.3,т.4,т.5 вр. с ал.1 от НК.

 

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия А.С.З., със снета самоличност,    за НЕВИНЕН в това на  28.09.2016г. да е превел през границата на Р България с Р Сърбия отделно лице - С.Б., мароканска гражданка, родена на ********. в гр.Рабат,Мароко, без разрешение на надлежните органи на властта, като преведеният през границата на страната не е български гражданин, за извършване на престъплението е използвано моторно превозно средство лек автомобил джип „Фолксваген - Туарег“ и превеждането е организирано от група,   поради  което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение за  престъпление по чл.280 ал.2 т.3,т.4,т.5 вр. с ал.1 от НК.

 

 

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия К.Ж.Г., със снета самоличност,    за НЕВИНЕН в това на  09.07.2016г. да е превел през границата на Р България с Р Сърбия отделно лице - М.М.П., сирийска гражданка с хуманитарен статут,родена на ********в гр.Дел Ал Зор, Сирия, ЛНЧ- **********, без разрешение на надлежните органи на властта, като преведеният през границата на страната не е български гражданин,за извършване на престъплението е използвано моторно превозно средство- наел таксиметров автомобил и превеждането е организирано от група,   поради  което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.280 ал.2 т.3,т.4,т.5  вр. с ал.1 от НК.

 

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия К.Ж.Г., със снета самоличност,   за НЕВИНЕН в това на 28.09.2016г. да е превел през границата на Р България с Р Сърбия отделно лице - С.Б., мароканска гражданка, родена на ******. в гр.Рабат,Мароко, без разрешение на надлежните органи на властта, като преведеният през границата на страната не е български гражданин, за извършване на престъплението е използвано моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген -Туарег“ и превеждането е организирано от група,   поради  което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение за  престъпление по чл.280 ал.2 т.3,т.4,т.5  вр. с ал.1 от НК.

 

         

 

 

 

 

 

          На основание чл. 190 от НПК ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

         

         

          Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.

 

 

                                                                    СЪДИЯ:

 

 

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

 

 

                                                                                      2.

 

 

 

 

 

            Мотиви към присъда по НОХД N  925/2018г. по описа на СГС, СНС - закрит, ХI състав.

 

            Специализирана прокуратура е повдигнала следните обвинения:

Срещу  А.С.З. за извършено престъпление по чл.   321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 1 от НК за това, че в периода от 01.07.2016г. до 22.05.2017г., на територията на Р България, Р Турция и Р Сърбия, е ръководил, организирана престъпна група (ОПГ), по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с участници Н.М.М., ЕГН-**********, Ш.А.М., ЕГН-**********, Н.М.Н., ЕГН- **********, Д.И.А., ЕГН-**********, С.И.А., ЕГН-**********, Е.П.С., ЕГН ********** и К.Ж.Г., ЕГН **********, съставена с цел да върши съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 280,ал.2,т.3,т.4 и т.5,вр. с ал.1 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от превеждането през границата на лицата.

Срещу  К.Ж.Г. и   Н.М.Н.   за извършено престъпление по чл.321, ал. 3, пр. 2 вр. е ал. 2  от НК за това, че  в периода от 01.07.2016г. до 22.05.2017г., на територията на Р България, Р Турция и Р Сърбия, е участвал в организирана престъпна група (ОПГ), по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с ръководител А.С.З., ЕГН- ********** и участници Н.М.М., ЕГН-**********, Ш.А.М., ЕГН-**********, Н.М.Н., ЕГН- **********, Д.И.А., ЕГН-**********, С.И.А., ЕГН-**********, Е.П.С., ЕГН ********** съставена с цел да върши съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 280,ал.2,т.3,т.4 и т.5,вр. с ал.1 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от превеждането през границата на лицата.

Срещу А.С.З.  за извършено престъпление по чл.280,ал.2,т.3,т.4,т.5,вр. с ал.1 от НК за това, че на 3/4.07.2016 г,, превел през границата на Р България с Р Турция отделно лице - М.М.П., сирийска гражданка с хуманитарен статут,родена на ********в гр.Дел Ал Зор, Сирия, JIH4- ********, без разрешение на надлежните органи на властта, като преведеният през границата на страната не е български гражданин,за извършване на престъплението е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди - Q7“ с per. № СВ ********и превеждането е организирано от група.

Срещу  А.С.З.   за извършено престъпление по чл.280,ал.2,т.3,т.4,т.5,вр. с ал.1 от НК за това, че на 28.09.2016г., превел през границата на Р България с Р Сърбия отделно лице - С.Б., мароканска гражданка, родена на ********. в гр.Рабат,Мароко, без разрешение на надлежните органи на властта, като преведеният през границата на страната не е български гражданин, за извършване на престъплението е използвано моторно превозно средство лек автомобил джип „Фолксваген - Туарег“ и превеждането е организирано от група.

Срещу     К.Ж.Г.   за извършено престъпление по чл.280,ал.2,т.3,т.4,т.5, вр. с ал.1 от НК  за това, че на 09.07.2016г., превел през границата на Р България с Р Сърбия отделно лице - М.М.П., сирийска гражданка с хуманитарен статут,родена на ********в гр.Дел Ал Зор, Сирия, ЛНЧ- **********, без разрешение на надлежните органи на властта, като преведеният през границата на страната не е български гражданин,за извършване на престъплението е използвано моторно превозно средство- наел таксиметров автомобил и превеждането е организирано от група.

Срещу К.Ж.Г. за извършено престъпление по   чл.280,ал.2,т.3,т.4,т.5, вр. с ал.1 от НК за това, че на на 28.09.2016г., превел през границата на Р България с Р Сърбия отделно лице - С.Б., мароканска гражданка, родена на ********. в гр.Рабат,Мароко, без разрешение на надлежните органи на властта, като преведеният през границата на страната не е български гражданин, за извършване на престъплението е използвано моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген -Туарег“ и превеждането е организирано от група.

 

Съдебното следствие по делото стартира в съдебно заседание на 18.10.2018г.

 

 

          В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението  със същата правна квалификация на всяко едно деянията като изрази становище, че всяко от тях се подкрепя от събраните по делото доказателства. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимите да бъдат наложени следните наказания: за А.З. общо наказание от 4 години „Лишаване от свобода“ при общ режим и „Глоба“ в размер на 15 000  лева, за Г. общо наказание  от 3 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 15 000  лева и за Н. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години.

 

          Подсъдимият А.З. в съдебно заседание даде обяснения по обвинението като отрече да познава подсъдимите и свидетелите, изключая св. М.С.. Подсъдимият отрече да се е занимавал с превеждане на бежанци като потвърди, че е приютявал хора от Сирия в апартамента на ресторанта си, на които е извършвал необходимите регистрации.   Моли  Съда да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.

Подсъдимият К.Г. в съдебно заседание също даде обяснения по обвинението и също отрече да познава подсъдимите и свидетелите, както и  да се е занимавал с превеждане на бежанци. Също моли съда да бъде признат за невинен. 

Подсъдимият Н.Н. в съдебно заседание даде кратки  обяснения по обвинението като отрече  да се е занимавал с превеждане на бежанци и моли съда да бъде признат за невинен. 

          Адв. Н., като защитник на подс. З.,  адв. С., като защитник на подс. Г. и  адв. С., като защитник на подс. Н.,  след като всеки от тях направи самостоятелен анализ  на събраните доказателства по делото изразиха становище, че от тях не може да се направи извод, че който и да било от подсъдимите е извършил вменените му престъпления, поради което и поединично молят съда да признае всеки един от подсъдимите изцяло за невинен.

 

         

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:

 

 

    ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

          Подсъдимият А.С.З. е роден на *** г. в ЛИ., лИ.ец, български гражданин, женен, неосъждан, висше образование, адрес: гр.София, ЕГН: **********. Родният език на подсъдимия е арабски, а той е пристигнал в страната ни през 1978 година, от когато живее тук и е женен за българка, от която има деца.

Подсъдимият Н.М.Н. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, средно специално образование, адрес: гр. София, ЕГН: **********.

Подсъдимият К.Ж.Г. е роден на ********г. в гр.Свиленград, българин, български гражданин, женен, осъждан, основно образование, адрес: гр. Свиленград, ЕГН: **********.

 

          След започване на досъдебната фаза на настоящото наказателно производство обвинение за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 пр.2 вр.ал.2 от НК  е било повдигнато и срещу свидетелите Н.М.М., Ш.А.М., Д.И.А., С.И.А. и Е.П.С.. Още  хода на досъдебното производство наказателното производство спрямо всеки един от тях е  приключило с определение за прекратяване на същото след одобрено от съда споразумение, по силата на което всеки един от осъдените свидетели се е признал за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и на всеки от осъдените е било наложено наказание.

 

          Към инкриминирания период подс. А.З.  стопанисвал ресторант, намиращ се в гр. София, ул. „Пиротска“. В  неустановен период в рамките на инкриминирания период в този ресторант идвали да се хранят бежанци, които са разговаряли с подс. З. на арабски относно възможността да се снабдят с документи от управлението на МВР на ул. „Мария Луиза“ в гр. София.

На  четвърти юли 2016 година  свидетелката М.П. преминала границата на страната ни с Р Турция на нелегално място без участието на който и да било от подсъдимите, или осъдените свидетели. В 15.00 ч на следващия ден при нея дошли подс. А.З. с други хора и  превозили нея и останалите  бежанци до гр. София.

След четири дена пристигнал подс. К.Г., който се  качил в  автомобил, свидетелката се качила в друг автомобил -  такси с други, неизяснени като брой и индивидуалност  бежанци и така двата автомобила стигнали до една гора. Подс К.Г. казал на всички да слязат в тази гориста местност, от където  ще дойдат хора да ги вземат. Бежанците, включая свидетелката П. чакали в тази гора пет часа и около 22:00 ч. дошли възрастен мъж и младо момиче, които ги водили около 6 часа през гората и стигнали до нещо като порутена къщичка. Младото момиче им казало на английски, че вече са в Сърбия и ще дойдат коли да ги вземат. Хората чакали пет часа, но никой не дошъл и по-късно били задържани от служители на  сръбската полиция и върнати в Р България.

В хода на досъдебното производство в домовете на част от подсъдимите и свидетелите било извършено претърсване, при което от част от домовете били иззети телефони и компютри, станали обект на изследване от технически експертизи.

В периода от 31,01,2017г. до 10,08,2017г. подс.А.З.  е бил в условията на арест не във връзка с настоящите обвинения.

 

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите със защитена самоличност   № 243, № 247 и № 270, както и  показанията на св. П., А.Ф., както и от извършените в хода на ДП разпознавания, приложените по делото ВДС въз основа на експлоатирани СРС, протоколи за обиск, претърсване и изземване, заключения на технически експертизи, справка от НСС, приета в ОЗ.

         

 

          ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

          В хода на съдебното следствие бяха изслушани обясненията на  подсъдимите и показанията на множество свидетели, които ще бъдат подложени на анализ.

           

В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие подс.   А.З. заяви, че стопанисвал ресторнат, който до края на 2016 година бил дал под наем. Самият той пристигнал  в Р България на 10.12.1978 г. и почти от 30 години е български гражданин, женен е за българка гр. София и има три деца и 5 внука.

Към 11:00 часа през нощта на 31.01.2017 г., докато подсъдимият бил в дома си заедно със семейството си, там пристигнали полицаи и отвели подсъдимия, с когото обходили някакви обекти, последния от които бил апартамента на  сина му. След това откарали подсъдимия в полицейско управление в гр. София, където провели разговор за предаването на ДАНС на лице, посочено като „чеха“.

След като го задържали на 31.01.2017 г., подсъдимият бил освободен на 10.08.2017 г. На 22.05.2017 г. подсъдимият, въз основа на получена призовка посетил НСС на ул. "Г. М. Д.", където разследващата следовател Р.му предложила да сключи споразумение, на което подсъдимият отказал, тъй като не бил извършил деянията, вписани в споразумението. 

На излизане от ГД БОП подсъдимият се срещнал със св. М.С., с когото по-късно се срещал много пъти и който помолил подсъдимия да му съобщи в случай, че види „терористи, джихадисти“.

Подсъдимият отрече да е прекарвал бежанци през граница, но заяви, че е приемал в негов собствен апартамент над стопансИ.ия от него ресторант хора от Сирия като им е правел съответната регистрация, включително в общината, включително сключвал и договори.

 Подсъдимият отрече да познава и останалите подсъдими, а ги видял за първи път на снимки, показани му от св. М.С..

 

В подкрепа на верността на горните обяснения по делото е приета  справка от НСлС, относно периода на задържане на А.З. ( л. 720,т. 2 от НОХД), от която е видно, че подс. З. е бил в условията на арест от 31,01,2017г. до 10,08,2017г.

 

          В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие подс.    К.Г. *** е напускал от 24 години. Подсъдимият също отрече да е прекарвал бежанци, както и да познава който и да било от разпитаните свидетели, или подсъдимите, както и да е ходил в Р Сърбия, а след  2015 г. до 2017 г. и в Р Турция. Заяви, че е посещавал градовете София и  Благоевград във връзка с продажба на коли от Р Гърция.

         

          В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие подс.    Н.Н. заяви, че не е бил полицай, не е пътувал до Чехия и не е управлявал автомобил "Нисан".

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. В.Б.С. заяви, че не познава никого от залата, както и че познава лице с име  Н. от Кулата, който не е в съдебната  зала и за когото знае, че е бил заловен с бежанци, но не знае как е действал във връзка с тази дейност.

          Свидетелят заяви също, че  е бил „отцепка“ на лице с име Е., което означава, че докато Е. превозва бежанци с друга кола, свидетелят  застава на едно място с друга кола, или се движи по пътя и гледа за полиция и в случай че види, звъни и го  казва на Е..

          В хода на досъдебното производство свидетелят също не е разпознал никого от подсъдимите, или от свидетелите, за които наказателното производство е било прекратено, включително и лице с име Е..

 

 

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. А.Ф. заяви, че е пристигнал в страната ни като бежанец. В разпита му, проведен на 18.10.2018г. заяви, че от 4 години и половина се познава с подс. А.З., с когото се  запознал в страната ти.  Свидетелят  редовно посещавал ресторанта на ул.“Пиротска“ в гр. София, който бил стопанисван от подсъдимия. В този период свидетелят дори два месеца работил в същия ресторант, а подс. А.З. му предоставил квартира в гр. София, която се намирала на ъгъла на улиците „Пиротска“ и „Софроний Врачански“, която  той самият наемал. По-късно свидетелят, заедно с  още 4-5 души започнал да плаща наема директно на собственика на квартирата, с когото оформили договор за наем.

Свидетелят заяви, че не знае подс. А.З. да работи с бежанци, но в двата месеца, докогато работил в ресторанта му, виждал там много бежанци, които идвали да се хранят в  ресторанта и докато се хранели, задавали въпроси на подс. А.З., тъй като последният говорил арабски. При това  въпросите били относно това как да се снабдят с документи от управленето на ул. „Мария Луиза“. Над ресторанта имало офис на  наемателите, в който живеели хора. В служебните задължения на свидетеля влизало пазаруването за ресторанта, а наемателите на това помещение го карали да носи храна на бежанци.

Свидетелят заяви също, че не е чувал подс. А.З. да разговаря по телефона на арабски за въпроси, свързани с бежанци, а към онзи момент още не е разбирал български, както и че подсъдимият никога не го е карал да носи храна на бежанци.

Свидетелят заяви също, че познава подс. А.З. и с арабските му имена и прякор, които са А.А.- името му на арабски, а прякорът е  А.З..

 

Поради наличие на противоречия между показанията на свидетеля А.Ф., дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени в хода на досъденото производство, при условията на   чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.1 от НПК бяха прочетени показанията на св. А. Ф., намиращи се на  л.29, т.4 от ДП.

В същите свидетелят е заявил, че в договора му за наем като наемодател е било вписано името на подс.А.З., а последният веднъж го е накарал да носи храна на бежанци, както и че е говорил многократно по телефона на български език като е казвал:“ От тук ги взимай, там ги карай“.

След констатиране на горните противоречия свидетелят отрече верността на показанията си, дадени в хода на досъдебното производство.

 

Относно възникналото противоречие във връзка с това дали свидетелят е чувал подс. А.З. да говори по телефона като да е чул изрази от типа на „От тук ги взимай, там ги карай“,  съдът даде вяра на показанията на свидетеля, дадени в съдебно заседание, доколкото в същите той заяви, че към момента на разказаните от него събития е бил отскоро в страната ни и не е разбирал още български език, което от своя страна съдът прие за напълно житейски логично обстоятелство.

Относно противоречието относно името, вписано в договора за наем на св. Ф., съдът отново кредитира показанията му, дадени в хода на съдебното следствие поради същата причина, а именно че свидетелят към онзи момент не е разбирал говоримо български, а още по-малко е владеел писмено езика ни, поради което и житейски е логично да се направи извод, че той не е бил в състояние да прочете договора си за наем към онзи момент.

 

От тези показания на св. А. Ф. съдебният състав извлича информация, че в неустановен период в рамките на инкриминирания за престъплението по чл. 321 от НК (4 години и половина преди проведения  разпит на свидетеля на 18.10.2018г., тоест някъде от около началото на 2014 година до 18.10.2018г.) в ресторанта, който държал подс. А.З. *** са идвали бежанци, които са се хранели и са говорили с подсъдимия З. на арабски относно възможността им да се снабдят с документи от управлението на МВР на ул.“Мария Луиза“ в гр. София.  В тази връзка съдът намери, че показанията на св. Ф., дадени в хода на съдебното следствие са логични и последователни и ги кредитира като достоверни, а същите в тази им част намериха потвърждение и в обясеннията на подс. З..

 

 

 Поради обстоятелството, че свидетелят   К.Д. бе търсен многократно в  хода на съдебното следствие и не бе открит, за да бъдат призован, на основание чл. 281, ал. 1, т. 4, предложение 1 от НПК бяха  прочетени показанията му, дадени пред съдия в хода на ДП.

В показанията си, намиращи се на лист № 80, том 4 от ДП  свидетелят К.Х.Д. е заявил, че познава лица на име К., Ш., С. и К., които били в една група и преди няколко дни докарали група бежанци (разпитът е проведен на 22 май през 2017 година). Свидетелят чул разговор между С. и К. за това в коя къща да закарат бежанците. В други разговори свидетелят чувал как С. си говори с Ш., К. и К. за трафик на бежанци като свидетелят предполага, че Ш. е най-главният в групата.

Веднъж свидетелят чул как Ш. си говорел с мъж, на когото Ш. казал, че има нужда от коли за превоз на бежаци и мъжът обещал да му осигури три такива коли.

В хода на досъдебното производство (л.90,т.4) свидетелят е разпознал подс. Н.Н. като лицето, което работи с Ш. трафик на бежанци и който има коли, които предоставя на Ш. за трафик на бежанци и урежда излизането им към Сърбия.

Свидетелят разпознал също и св. Ш.М. (л.98, т.4) като лицето – Ш., който работи с К.  и набира шофьори, които да прекарват бежанците. Работи заедно със сетра си К., вкарват бежанци нелегално от Турция и работят заедно с един възрастен човек.

 

От тези показания съдебният състав извлича информация, че подс. Н.Н. веднъж в неустановен момент е говорил със св. Ш.М. (за когото по делото е установено, че е с прякор Ш.), при който разговор подсъдимият Н. е обещал на свидетеля да осигури три автомобила за превоз на бежанци.  В този смисъл съдът прие показанията на свидетеля за достоверни, напълно подкрепени от ивършените от нег оразпознавания.

Въпреки това неустановен по делото остана момента на този разговор, поради което и няма как да се приеме, че същият е бил проведен именно в рамките на инкриминирания период за престъплението по чл. 321 от НК по настоящото дело, а поради това тази информация не може да бъде използвана за установяване на съществуването на инкриминираната престъпна  група, нито за участието на подс. Н. в нея.

Информацията, вписана в протокола за разпознаване, че именно подс. Н. урежда излизането на бежанците към Сърбия съдът прие също за неустановена по категоричен начин, доколкото същата за първи път фигурира именно в протокола за разпознаване, извършено от св. Д. и не е включена в показанията на същия свидетел. А относно горните две обстоятелства показанията на свидетеля не намериха подкрепа  нито едно от останалите събрани по делото доказателства.

 

 

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие свидетелят със защитена  самоличност с идентификационен № 247  заяви, че от октомври 2015 до юли - август 2016 г.  се е занимавал с бежанци с един кюрд от Германия - А.К.Ю.А., който бил известен и като  А.А..  Той имал връзка в Турция, които му пращали бежанци, които  влизали  нелегално в Р България, стигали до  градовете Харманли, Хасково и Нова Загора като А.Ю. им помагал да излязат от страната ни към Сърбия. Свидетелят бил  шофьор, който превозвал  бежанци от гр.Харманли към гр.София като А.Ю.му казвал кога и кого да вземе. Свидетелят правел около  2-3 курса на седмица с по 8-12 човека, които превозвал от гр.Харманли към гр. София, след което ги настанявал в къщи на роми в гр. София, кв. Модерно предградие. След това братът на  А.Ю. организирал превоза на същите бежанци от гр.София за Сърбия.

Във връзка с работата си свидетелят познавал подс. А.З., който карал хора от Любимец, Харманли и Нова Загора. Подс. А.З. ги настанявал в свой имот на ул. Пиротска като изисквал настанените от него хора да имат документ, че са записани, като бежанци в Харманли и Бусманци. Свидетелят също взимал храна за бежанците от ресторанта, който стопанисвал подс. А.З..

Свидетелят заяви, че плащал на подс.А.З., когато му водел хора за настаняване, по около  15 лв. на човек и знаел, че подс.А. З. отговарял само за храната и за настаняването на бежанците, без да уточни повече подробности.

Свидетелят заяви също, че когато бил заловен от органите на разследването, някой от тях поискал от свидетеля да каже, че А.З. си е имал самостоятелен канал за Сърбия, както и А.А., но това  не било вярно.

От същия период свидетелят си спомни за лице с име К., който работил с един българин Б.,  като К. имал канал от турската граница за България, а Б. имал канал от България за Сърбия.  Свидетелят заяви, че е виждал как К. и Б. водят хора за настаняване в имота  на подс.А.З., но не знае дали работят заедно.

Свидетелят е извършил разпознаване (л.46/т.3) на подс. К.Г. за когото казва, че това е К., за когото е разказал, че организира вкарването на хората на самата граница  на България и Турция при Свиленград и Бургас и който  там има каналджии с коли.

          Свидетелят е разпознал и подс.  А.З. (л.42/т.3) като А.З., за когото е разказал, че държи къща за бежанци на ул. „Пиротска“ и заедно с Н.ръководи канала за бежанци.

Свидетелят е разпознал и св. Н.М. (л.50/т.3) катоН., за когото е   разказал, че организира прекарването на бежанци от София през границата със Сърбия и който държи сръбската линия от канала. Свидетелят уточнява, че това е по-младия Н.от двамата, за които говори в показанията си.

Свидетелят е разпознал св.Ш.М. (л.54/т.3) като Ш., който  живее в София, кв. Люлин и  е родом от Хармали,  за когото свидетелят е разказал в показанията си, че организира прекарването на бежаците през границата на България и Турция и  има връзки с гранична полиция в Свиленград  като чрез полицаите урежда преминаването на бежанците като казва къде точно и кога да преминат. Той има канал и за Сърбия до Белград, Димитровград и Ниш и работи за А..

Свидетелят е разпознал и подс. Н.Н. (л.62/т.3) като Н.кравата, който  е по - стария от двамата Н.и който  работи с Ш. и А.. Свидетелят е заявил, че този Н.поддържа контактите със сръбските каналджии, а има и контакти с гранични полицаи на бъргаро турската граница и урежда преминаването на бежанците и там.

          Свидетелят е разпознал св. С.А. (л.70/т.3) като  С., който настанява бежанците при и за А. като  е дясната ръка на А. и знае всички адреси за настаняване на бежанци и А. му казва кога и къде да ги настани, а също   праща бежанци на шофьорите, храни бежанците и се грижи за тях и  живее в офиса на А. ***.

 

Поради налични противоречия в показанията на свидетеля дадени в ОЗ с тези, дадени в хода на ДП, относно притежанието от подс. З. на самостоятелен канал за бежанци, също участието му в канал с Ш. и Б., относно начина на разплащане за превозване на бежанци и различните суми,   както и поради обстоятелството, че свидетелят не успя да си спомни за някои подробности относно разказаните от него събития, на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК бяха   прочетени  показанията на свидетеля със защитена самоличност с № 247, дадени в хода на ДП пред съдия, находящи се на лист 34 том 3.

           В същите свидетелят е заявил, че подс. А.З. ***  за Сърбия и  от Турция за България“ като търсел хора, които „да намират от Турция хора за превозване“. С подс. З. работел Ш., който имал контакти в Р Турция и така намирал хора за превозване. Лица с имена К. и Б. също превозвали бежанци, които настанявали при подс. А.З. ***. За подс. З. работили и двама мъже с именаН., които отговаряли за канала от Волуяк до Белград.

При уреждане на заплащането   подс. А.З. отивал при някой турски търговец в гр. София и се разбират колко хора ще бъдат превозени, както и начина на заплащане като именно подс. А.З. е човекът, който обяснява кой какво да прави, а също и плаща парите. Като период на разказаните от него събития свидетелят е посочил период от края на 2015 година до април-май 2016г., а  след това   период от месец март 2016 година до месец юни 2016 година. 

След констатиране на противоречията в съдебно заседание свидетелят с № 247 отрече верността на показанията си от ДП като ги обясни с упражнен върху него натиск от органите на ДП.

 

Във връзка с описаните показания на свидетеля със защитена самоличност с № 247 съдът кредитира като достоверни   тези, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, доколкото същите намират потвърждение и в извършените от свидетеля разпознавания. 

Единственият, но съществен  проблем в горните показания е, че свидетелят е посочил в тях период на разказаните от него събития от края на 2015 година до април-май 2016г. Малко след това е посочил нов период, а именно от месец март 2016 година до месец юни 2016 година.  А инкриминираният период за престъплението по чл. 321 от НК по това производство е от 01.07.2016година до 22.05.2017год, тоест, показанията на свидетеля със защитена самоличност № 247, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия могат да бъдат отнесени към период, който приключва преди започване на инкриминирания, поради което и настоящият съдебен състав прие, че същите не могат да бъдат ползвани за подкрепа на обвинителната теза по настоящото дело и, макар да ги кредитира като достоверни, ги намери за неотносими към настоящото обвинение.

 

Поради горното съдът не прие за установено от тези показания твърдението   подс. А.З. да е имал самостоятелен канал. Като допълнителна причина за това е обстоятелството, че в извършеното от свидетеля разпознаване непосредствено след проведения му разпит той е разпознал като лицето Ш., което е заявил че работи с А. като  именно Ш. организира прекарването на бежаците през границата на България и Турция и  има връзки с гранична полиция в Свиленград  като чрез полицаите урежда преминаването на бежанците като казва къде точно и кога да преминат. След това пък свидетелят е заявил, че този Ш.  има канал и за Сърбия до Белград, Димитровград и Ниш и работи за А.. От чисто граматическото изследване на тези твърдения се налага извода, че именно Ш. е имал свой канал, а добавката в самия им край, че той раоти за А. противоречи на твърденията на самия свидетел относно това, че именно Ш. има канал и връзки с граничните служители и именно той определя къде и как да бъдат прекарвани бежанци.

 

 На следващо място, съдът кредитира и показанията на свидетеля № 247, дадени в хода на съдебното следствие като достоверни. И на база на информацията, изнесена в същите, както и извършените от свидетеля  разпознавания  прие за установено знанието на свидетеля № 247 относно участието в престъпна  група на подсъдимите А.З., К.Г. и Н.Н., както и на св. Н.М..  

При това следва да се отбележи, че горният период се покрива с инкриминирания за престъплението по чл. 321 от НК само досежно месеците юли-август на 2016 година и то ако се приеме, че именно юли, а не август на 2016 година е бил крайния на този, в който свидетелят се занимавал с превозване на бежанци (доколкото в показанията си свидетелят  не успя да бъде по-конкретен). За същия период касаят обвинението и констатациите, че подс. З. е превозвал хора от Любимец, Харманли и Нова Загора.

Само че горната  информация досежно участието в подобна група на подсъдимите А.З. и  Н.Н., както и на св. Н.М. не намери подкрепа в нито едно от останалите доказателства по делото, а доколкото свидетелят е такъв със защитена самоличност, съдът не прие за установена по делото горната информация предвид забраната на разпоредбата на чл.124 от НПК осъдителна присъда да почива само на показанията на свидетел със защитена самоличност.

Отделно от горното следва да се отбележи, че според показанията на свидетеля № 247  за настаняване в имота си подсъдимият е изисквал наличие на документ за бежанец, което обстоятелство извежда тези му действия от кръга на престъпните. 

 

Въз основа на горните разсъждения съдът прие за установено от показанията на свидетел със защитена самоличност с № 247, че до месеците юли-август на 2016 година и то ако се приеме, че именно юли, а не август на 2016 година е бил крайния на този, за който свидетелят разказа, че се е занимавал с превозване на бежанци (доколкото в показанията си св. не успя да бъде по-конкретен) подс. А.З. карал хора от Любимец, Харманли и Нова Загора, а подс. К.Г. също се е занимавал с превозване на бежанци.  

          За да стигне до горния извод съдът отчете, че горните показания досежно обстоятелството, че подс. А.З. е превозвал хора от населени места близо до границата ни с Турция, както и за участието на подс. Котадин Г. в тази дейност, но в посока с границата ни с Р Сърбия  намериха потвърждение в показанията на св. М.П., които ще бъдат обсъдени непосредствено по-долу и в които свидетелката заяви, че именно подс. А.З. я е превозил от границата ни с Труция до гр. София след като е преминала същата граница нелегално, а подс К.Г. е бил един от шофьорите, с които е тръгнала по уверение на същия към границата ни с Р Сърбия.

 

Показанията  на свидетеля със защитена самоличност № 247 не намериха потвърждение в останалите доказателства по делото относно твърденията му, че самият свидетел от октомври 2015 до юли - август 2016 г.   се е занимавал с бежанци с един кюрд от Германия - А.К.Ю.А., който бил известен и като  А.А. като този кюрд организирал преминаването на бежанците през турско-българската граница, а брат му  организирал превоза на същите бежанци от гр.София за Сърбия, както и че в периода, касаещ обвинението досежно юли-август на 2016г. подс.  К.Г. имал канал за превеждане на бежанци от турската граница за България, а Б., с когото К. работел,  имал канал от България за Сърбия като тези две лица са водели хора за настаняване в имота  на подс.А.З..  Тези твърдения залегнаха единствено в неговите собствени показания, а доколкото същият е свидетел със защитена самоличност, въз основа на забраната, визирана в разпоредбата на чл. 124 от НПК съдът не прие горните твърдения за несъмнено установени.

 

 

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие свидетелят със защитена самоличност с идентификационен № 243 заяви, че познава подс. А.З. от 2015-2016 г. като човек, който държи ресторант на ул. „Пиротска“ в гр. София. С него го запознал приятел, който му казал, че  А. се занимава с бежанци, които приема  от Турция и ги  настанява  по разни адреси -  над ресторанта в стаи и по разни други обекти по селата около София.

Същото му казал и самият подс. А.З., след като го поканил на среща в ресторанта си. На срещата подсъдимият му предложил да се занимава с „изкарване“ на  групи бежанци за посока Сърбия, които свидетелят  да ги транспортира до границата със Сърбия, или да намери човек, който да извърши същото.  Двамата говорели за превоз на нелегално пребиваващи бежанци от Ирак  и Иран със семействата си като подс. А.З. му предложил суми от 50 евро и до 1000 евро на човек.

Свидетелят се съгласил и прекарал бежанци до сръбската граница и до Белград повече от 20 пъти в период на 1 година и половина - от средата на 2016 година  до половината на 2017 г. или до октомври- ноември (свидетелят не успя да бъде конкретен относно периода). Сидетелят откарвал бежанците до Доброславци, Долна левга, Видин,  Владиславци. Там ги свалял заедно с другите шофьори от транспортните средства и ги пускали да вървят до границата около 30 метра. След границата ги чакали сърби и ги прекарвали до Белград.

Свидетелят карал бежанци и  към района на Трън, оставял ги на реката на границата, бежанците  минавали сами, а след границата сърбите ги товарели на кола и ги карали към Белград.

          При това подс. А.З. му казвал откъде да взема бежанците, къде ще ги чакат и  къде да  ги докара, за което контактувал с подсъдимия  по телефона.  Свидетелят прекарвал бежанци и с автомобил, даден му от А. и с личен  автомобил. А. му  давал бус и леки коли, а за него работели други  шофьори  от арабско потекло, както   и цигани от Филиповци.

Подс. А.З. казал на сидетеля, че той самият работи за Ш., който  управлява всичките бежанци и той казва на А. колко бежанци има да се настаняват, той дава парите, той определя кой накъде ще ходи, той взима и дели пари.

За подс. А.З. работели и Н.Дългия, както  и Н.Малкия, на които свидетелят не знае останалите имена.

 

От тези показания на  свидетелят със защитена самоличност с идентификационен № 243 съдебният състав извлича информация, че  според свидетеля подс. А.З. в периода от средата на 2016 година  до половината на 2017 г. се занимавал с организиране на превозване на бежанци. За да стигне до този извод съдът отново отчете обстоятелството, че относно това твърдение показанията на свидетеля намериха подкрепа в показанията на св. М.П.

В останалата им част показанията на свидетеля № 243 останаха непотвърдени от нито едно от останалите доказателства, събрани по делото, поради което и предвид на забраната на чл. 124 НПК съдът не прие твърденията в тях за установени по делото.

 

 

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие свидетел със защитена самоличност с идентификационен № 270  заяви, че познава не лично подсъдимите А.З., К.Г. и Н.Н. като подс. З. познава от 2016г. За подс. А.З. заяви, че същият  събирал емигранти в магазин на ул.„Пиротска“ в гр.София и  организирал транспорта им от  Одрин през България за Сърбия. Тези емигранти били сирийци, афганистанци и иракчани, а подс. А.З. имал шофьори – едно момиче на име К., мъжът й М., И.и бивш полицайН.. От Турция бежанците били прекарвани през Малко Търново и  от Резово и ги откарвали в гр. София, където ги  настанявали на разни места и от там ги откарвали към Сърбия, до където К. организирала транспорта. Всички тези хора се подчинявали на А., той плащал на всички  от 250 до 1100 евро на бежанец. А. давал парите  на К. и М., който имал дискотека в Студентски град, в която се събирали и бежанци, а К. плащала на шофьорите. 

В превоза заедно с К. участвал и брат й по име Ш., който бил в София и оттук организирал превоза за Сърбия. Те имали шофьори, които откарвали бежанците до границата със Сърбия, след това бежанците ходели пеша 10-15 минути и там в Сърбия ги поемали други шофьори, които също били организирани от  Ш. и К. като Ш. взимал задачите от  М. и от И., новият мъж на К..

Заедно с подс. А.З. имало и друг организатор на име  К., който казал пред свидетеля, че се е занимава с тази дейност.

          Шофьори за превоз на бежанци организирала и  С., която също работела за А., той имал тежестта, на него вярвали за разплащане с хора.

Свидетелят заяви, че не си спомня дали познава  К.Г. и Н.Н..

Свидетелат № 270 заяви също, че лично не  познава А.З. и не е имал личен контакт с него, но го познава като лице, за което са му казвали, че превозва бежанци. Виждал е  А.З. ***, където А. сядал да се храни с бежанци и  виждал как А.  отива при мароканец, който участва в „Хавала“-разплащателна схема за превоза на бежанците и взима пари. А К. и  Ш. са му казвали, че работят за А..

 

Поради налични противоречия относно участието на подсъдимия А.З. в разказаните събития от свидетеля в ОЗ и показанията му, дадени от него в хода на ДП, както в разпита му проведен на 19.05.2017 г. пред орган на ДП, така и в този, проведен пред съдия на 19.05.2016 г, на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК бяха прочетени показанията на свидетел със защитена самоличност № 270, дадени пред съдия, намиращи се на лист 112, том 3 от ДП, а на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК бяха прочетени показанията на свидетеля със защитена самоличност с идентификационен  № 270,  дадени пред орган на ДП, намиращи се на лист 114, том 3 от ДП.

В първите от тях, а именно тези, дадени пред съдия, свидетелят е разказал горното участие на К. и брат й Ш. в организиране на превоза на бежанци, само че заявява, че бежанците влизат през турско-българската граница под ръковоството на К., а организатор на целия превоз е М., бившия мъж на К.. В целия си разпит свидетелят не споменава под никаква форма подс. А.З..

В показанията си, дадени пред орган на ДП свидетеля е заявил горното участие на К. и Ш. в превоз на бежанци през граница като споменава участието и наН., бивш полицай, К. и на М. версая. Свидетелят също посочва като шофьори на бежанци лица, които не са включени в списъка на подсъдимите, или свидетелите по делото.

След констатиране на противоречията в съдебно заседание свидетелят със защитена самоличност № 270 заяви, че е вярно това, че А. е ръководил групата. Свидетелят заяви също, че не знае защо не е казал това обстоятелство в хода на досъдебното производство като изрази предположение, че тогава  такива въпроси не са му били задавани.

В хода на досъдебното производство  свидетелят със защитена самоличност № 270 е извършил няколко разпознавания на лица:

 

Свидетелят № 270 е разпознал св.Ш.М. (л.117/т.3) като  Ш., за когото  разказал в показанията си, че работи по трафик на бежанци със сестра си К. и М..

Свидетелят е разпознал подс. Н.Н. ( л.121/т.3) като Н.полицая, за когото  разказал, че има връзка с полицаи по границата и осигурява така трафика на бежанци.

Свидетелят е разпознал св. С. А. (л.125/т.3) като С., за която разказал,  че организира коли за трафик на бежанци към Сърбия.

Свидетелят е разпознале св.К.Д. (л.129/т.3)  като К.,  за когото разказал, че има канал за трафик на бежанци.

Свидетелят  е разпознал св. Д.А. (л.137/т.3) като М. версая, за когото разказал, че според него  той е най - главния от всички, които имат канали за трафик на бежанци, за които свидетелят  разказал.

 

Относно възникналите противоречия за участието на подс. З. в разказаните от свидетеля събития съдът даде вяра на показанията на свидетеля № 270, дадени в хода на досъдебното следствие и прие за налично това участие. На първо място самият свидетел след констатиране на това противоречие обясни наличието му с обстоятелството, че в хода на досъдебното производство не са му били задавани такива въпроси. А на следващо място участието на подс. З. в превоз на бежанци залегна в показанията на явния свидетел М.П., които ще бъдат обсъдени, както и в извършеното от свидетеля разпознаване.

 

От тези показания на свидетел със защитена самоличност с идентификационен № 270 съдебният състав извлича информация, че свидетелят разбрал от неустановен източник, през 2016 година подс. А.З.   събирал емигранти в магазин на ул.„Пиротска“ в гр.София и участвал в  организиране на транспорта им от  Одрин през България за Сърбия.

 

В останалата им част показанията на свидетеля № 270 не само не намериха потвърждение в останалите доказателства, събрани по делото. Както беше отбелязано, свидетелят № 270 заяви също, че всички разказани от него събития са му станали известни по неустановен по делото начин и са с неизяснен източник. А при това положение съдът отново зае становище, че по делото не беше преодоляна забраната, визирана в разпоредбата на чл. 124 от НПК  и не прие показанията на св. № 270 като несъмнен доказателствен източник относно посочените обстоятелства. 

 

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. М.П. заяви, че дошла в България преди повече от 5 години (разпитът й е проведен на 29.06.2022г.). Преди това влязла в Турция от Сирия, от където е родом,  легално, а в Р България пристигнала като преминала  нелегално през българо-турската граница. Свидетелката преминала границата с децата си и група от други емигранти, около 24-25 души.

          През първия им ден непознати за нея лица превозили нея и останалите емигранти до хотел в гр. София, където пренощували. След това отново непознати хора ги закарали с автомобил до българо-сръбската граница, където ходели пеша през гора и след това няколко дни останали във ферма за добитък на границата. Докато стояли и чакали там дошли  полицаи, които ги задържали и ги върнали обратно  в Р България. 

Свидетелката заяви, че не  знае кои са били населените места, за които говори, а до границата ги съпровождали хора, които не бил от арабски произход и разговаряли предимно на английски, като един от тях разговарял с тях на чист кюрдски, но свидетелката не успя да си спомни  в коя част от цялото пътуване.

Към момента на разпита й свидетелката се беше снабдила с  хуманитарен статут в страната ни.

Свидетелката П. заяви, че не познава никого от присъстващите в съдебната зала, а събитията, за които разказа са се случили предимно през нощта. 

 

Поради обстоятелството, че  свидетелката не си спомни много от обстоятелствата, за които й бяха зададени въпроси, на основание чл. 281 ал.1 т.2 от НПК бяха прочетени показанията й, дадени пред съдия на  25.11.2016 г.,  намиращи се на лист 25, том 3 от ДП.

В същите свидетелката е заявила, че пристигнала в България на четвърти юли 2016 година около 21.00 часа като преминала границата на нелегално място. Дошла в страната в нещо като джип, но не точно, с който стигнала до село, отстоящо на около 30 минути с кола от границата, а пред тях се движела друга кола. След като пристигнали ги настанили в къща в някакво български село.

На следващия ден към 15:00 дошли  да ги вземат,  при това свидетелката запомнила един белокос мъж, тъй като той й казал на английски да седне най-отпред в неговата кола, защото има европейски вид. Този мъж непрекъснато говорил по телефона и свидетелката останала с впечатление, че именно той организира прекарването. Той ѝ дал телефона си, за да се обади и да потвърди, че тя е М. и че е пристигнала в България като каже за целта кодова дума. По същия начин привикал и останалите в групата, а в хода на ДП свидетелката е разпознала този мъж.

След това  с джип пристигнали в град София, където останали в хотел четири дни. През това време с тях контактувал мъж на име А.. На четвъртия ден свидетелката видяла един мъж да говори с   А. и свидетелката разбрала, че този мъж ще ги  закара до Сърбия. В уреченото време  свидетелката се качила в такси, този мъж се е качил в друга кола и двете коли пътували 30 минути, след което хората останали три-четири часа в някаква къща. След това дошли таксита, в които се натоварили бежанците и тръгнали. Пътували около час и половина и стигнали до „една гора“. Свидетелката видяла пак мъжа, който бил с А. и той казал, че трябва да слязат в тази гориста местност, от където  ще дойдат хора да ги вземат. Бежанците, включая свидетелката П. чакали в тази гора пет часа и около 22:00 дошли възрастен мъж и младо момиче, според свидетелката цигани, които ги водили около 6 часа през гората и стигнали до нещо като порутена къщичка. Младото момиче им казвало на английски, че вече са в Сърбия и ще дойдат коли да ги вземат. Хората чакали пет часа, но тъй като никой не дошъл, били принудени да напуснат къщата, за да търсят храна. Свидетелката била общо с 14 човека. Така в гората ги открили служители на  сръбската полиция. Полицаите им донесли храна и вода, свързали се с българските полицаи и сги върнали в България

След прочитане на показанията й свидетелката заяви, че не е разпознавала белокосия човек, който й казал на английски да седне най-отпред в неговата кола, включително не го е разпознавала и чрез снимков материал.

В останалата им част свидетелката потвърди истинността на показанията си.

В хода на досъдебното производство свидетелката П. е извършила няколко разпознавания.

При едно от тях (л. 13,т.3) е разпознала подс. К.Г.  като лицето, което ги е взело от хотела в София и ги е настанило докато се стъмни в една циганска къща, а същата вечер ги е качила в коли, макар, че той е пътувал в друга кола и ги е закарал до някаква гора като им е казал  да чакат около час и там ще дойдат хора да ги вземат.

 При друго (л. 17,т.3) свидетелката е разпознала подс. А.З. като лицето, което е видяла за първи път на сутринта след кат обили настанени в къща на българо турската граница  и за който останала с впечатление, че той организира транспорта й към вътрешността на България и изобщо цялостното преминаване през България.

 

Съдът прие показанията на св. П., дадени  и в хода на съдебното следствие, и тези, дадени в хода на досъдебното поризводство,  за правдиви в тяхната цялост, доколкото същите напълно кореспондират с извършението от нея разпознавания. Нещо повече, показанията на свидетелката М.П., дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия напълно кореспондират помежду си и тези, дадени в хода на досъдебното производство само  допълват данните, за които свидетелката не успя да си спомни в хода на съдебното следствие. Нещо повече, същите са логични и самата свидетелка потвърди истинността им след прочитането ми.

Същите показания намират потвърждение досежно участието на подс. К.Г.   в извършеното от свидетелката разпознаване, в което същата е заявила, че го разпознава като  лицето, което ги е взело от хотела в София и ги е настанило докато се стъмни в една циганска къща, а същата вечер ги е качила в коли, макар, че той е пътувал в друга кола и ги е закарал до някаква гора като им е казал  да чакат около час и там ще дойдат хора да ги вземат.

Единственото разминаване в показаниятана свидетелката П. бе досежно това извършила ли е  разпознаване на подс. З.. Относно това обстоятелство  съдът прие за достоверни показанията  на свидетелката П., дадени в хода на досъдебното производство. На първо място, същите са дадени в период от време, значително по-близък до този, към който се отнасят и е житейски нормално в онзи момент спомените на свидетелката да са били далеч по-ясни. А на следващо място, същите напълно кореспондират с извършеното от нея разпознаване отново в  хода на досъдебното поризодство, при което свидетелката категорично е разпознала под. З. като е дала описаното по-горе обяснение за него.

 

От тези показания на св. М.П. съдебният състав извлича информация, че свидетелката  дошла в България на четвърти юли 2016 година около 21.00 часа като преминала границата на нелегално място и с  нещо като джип била откарана заедно с останалите до село, отстоящо на около 30 минути с кола от границата, където били настанени в къща.

На следващия ден към 15:00 подс. А.З. с други хора дошли  да ги вземат, свидетелката седнала най-отпред в  колата на подс. З., защото има европейски вид и потеглили. Подс. З. дал телефона си на св. П., за да се обади тя и да потвърди, че тя е М. и че е пристигнала в България като каже за целта кодова дума като по същия начин дал нелефона си и на останалите в групата.

След това  с джип пристигнали в град София, където останали в хотел четири дни.

На четвъртия ден пристигнал подс. К.Г. и свидетелката разбрала, че този мъж ще ги  закара до Сърбия. В уреченото време  свидетелката се качила в такси, подс. Г. се  качил в друга кола и двете коли пътували 30 минути, след което хората останали три-четири часа в някаква къща. След това дошли таксита, в които се натоварили бежанците и тръгнали. Пътували около час и половина и стигнали до „една гора“. Подс К.Г. казал на всички да слязат в тази гориста местност, от където  ще дойдат хора да ги вземат. Бежанците, включая свидетелката П. чакали в тази гора пет часа и около 22:00 дошли възрастен мъж и младо момиче, според свидетелката цигани, които ги водили около 6 часа през гората и стигнали до нещо като порутена къщичка. Младото момиче им казвало на английски, че вече са в Сърбия и ще дойдат коли да ги вземат. Хората чакали пет часа, но тъй като никой не дошъл, били принудени да напуснат къщата, за да търсят храна. Свидетелката била общо с 14 човека. Така в гората ги открили служители на  сръбската полиция. Полицаите им донесли храна и вода, свързали се с българските полицаи и ги върнали в България

 

 

Преди да бъде разпитана в хода на съдебното следствие св. С.Б. почина, поради което и на основание чл. 281 ал.1 т. 4 пр. 2 от НПК бяха прочетени показанията й, дадени в хода на ДП пред съдия, намиращи се на  л.95, т.3 от ДП.

В същите свидетелката е заявила, че   е дошла в България на 18 февруари 2016 година от Гърция като преди това със самолет е пристигнал от Мароко до Турция и от там е влязла легално в Гърция. След като пристигна в България свидетелката направила опит да излезе от страната ни през град Видин, но била задържана и настанена в лагер в Бусманци. След това тя направила още няколко опита да да напусне страната ни и така я настанили на улица „Монтевидео“. В кафене на на улица „Маестро Кънев“ свидетелката се запознала с лице на име Д.и брат му А.. Те й казали, че могат да я изведат към Сърбия срещу 1000 евро. Двамата не успели да я изведат и след това свидетелката се запознала с арабин на име М., който й казал за друг арабин и я завел в кафене „6060“ на булевард „Мария Луиза“. Там, в тъмна кола пред кафенето я чакал мъж, нисък и дебел. Свидетелката не разбрала какъв е този мъж, но с него си говорили на арабски. Свидетелката казала на този мъж, че иска да пътува до Сърбия. Мъжът си тръгнал и изпратил при нея кюрд на име С., който й предложил срещу 1600 евро да я изведе до Сърбия.

След това дебелият мъж изпратил шофьор да я закара в квартира  в същия район. До там я закарал шофьор, който бил българин, висок около 180 см. В този апартамент свидетелката останала един  един ден и в 5:00 сутринта на следващия ден този шофьор дошъл с още двама души шофьори, които не огледала добре, защото били далеч и с тъмни коли. Тя се качила в един от автомобилите като във всеки автомобил се качвали по пет-шест човека. Пътували около два часа с колите до границата. Стигнали до някаква гора и там всички слезли като това било още в България. Там свидетелката видяла същия арабин, нисък и пълен, с бяла коса да говори нещо с шофьорите, след което другите шофьори си тръгнали. С бежанците останал само шофьорът,  с когото пътувала свидетелката. Той ги повел пеша през гората. Всички вървяли около четири часа като  след това шофьорът избягал и ги оставил сами. В един момент някакви хора намерили бежанците, извикали полиция и им донесли  храна и вода. При това се оказало,  че всички били все още в България. Дошли служители на полицията и ги върнали в София.

 

В хода на ДП св. С.Б. извършила няколко разпознавания, при което разпознала подс. А.З. (л.100/т.3) като лицето, което видяла пред кафене „6060“, който й казал, че ще й изпрати човек да я заведе в квартира и след това видяла да говори с шофьорите на границата на България със Сърбия.

Свидетелката Б. разпознала и подс.  К.Г. (л.104/т.3) като лицето, което я закарало до квартирата и после я закарал до границата със Сърбияя и който ги водил през гората 4 часа, след което избягал.

Свидетелката разпознала и св. Н.М. (л.108/т.3) като един от другите шофьори, които ги закарали до българо-сръбската граница.

 

От тези показания съдебният състав извлича информация, че св. С.Б. е дошла в България на 18 февруари 2016 година от Гърция

В неустановено време  свидетелката се запознала с арабин на име М., на когото споделила желанието си да излезе нелегално от страната и който й казал за друг арабин и я завел в кафене „6060“ на булевард „Мария Луиза“. Там, в тъмна кола пред кафенето я чакал подс. А.З., с когото  си говорили на арабски и му  казала, че иска да пътува до Сърбия. В резултат на това подс. З.  си тръгнал и изпратил при нея кюрд на име С., който й предложил срещу 1600 евро да я изведе до Сърбия.

След това подс. А.З.  изпратил подс. К.Г. да я закара в квартира  в същия район, където свидетелката останала един ден на неустановена дата. В  5:00 сутринта на следващия ден, отново неустановен подс. К.Г. дошъл с още двама души шофьори, свидетелката се качила в един от автомобилите като във всеки автомобил се качвали по пет-шест човека. Пътували около два часа с колите до границата (неустановена от доказателствата по делото). Стигнали до някаква гора и там всички слезли като това било още в България.

Там свидетелката видяла подс. А.З.  да говори нещо с шофьорите, един от които бил  св. Н.М. след което другите шофьори си тръгнали. С бежанците останал само подс. К.Г.. Той ги повел пеша през гората. Всички вървяли около четири часа като  след това подсъдимият  избягал и ги оставил сами. В един момент някакви хора намерили бежанците, извикали полиция и им донесли  храна и вода. При това се оказало,  че всички били все още в България. Дошли служители на полицията и ги върнали в София.

 

          Горната информация съдът намери за установена от показанията на св. С.Б., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство и направените от нея разпознавания, които напълно кореспондират помежду си.

 

 

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. Т.Б.М. заяви, че не познава никого от подсъдимите, нито са й познати имената им. Същата заяви, че преди 15 години (разпитът й е проведен на 18.10.2018г.) тя е била осъдена за помагачество за „каналджийство, а през октомври 2016г. никой не се е свързвал с нея в тази връзка.

 

          В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. С.Ц.Д.: заяви, че не познава никого от подсъдимите, нито са познати имената им. Свидетелката заяви, че познава Ш.М. с прякор Ш., който продал на сергии мартеници, зеленчуци, дини, тикви и други подобни вещи, а негов  съдружник е лице с име  Н., който не е в съдебната зала.

 

          В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св.  Р.Г.К. заяви, че  не познава никого от залата, нито са познати имената им, а познава Ш. - Ш. и Д.А.. За Ш. свидетелят заяви, че знае, че  продава зеленчуци в Люлин, а покрай него познава и Д.А.. Доколкот ожената на последния го била била и  му била взела документите, свидетелят му дал  адреса си, за да си извади Д.А. документи и по-късно идвали полицаи да го търсят.

 

          В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. С.Т.С.: заяви, че не познава никого в съдебната зала, а познавам  Е.С. по прякорЕ., в чието  жилище живеел на ул.“Бръшлянска низина“ в град София. С него свидетелят се познавал от Видин, доколкото и двамата били родом от този град.

          Свидетелят познавал и друг познат на Е.С., а именно  Н.М., за когото не знае да са имали общ бизнес.

 

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. Д.М.В. заяви, че познава братята В.Р.и В.Р.от град Хасково. 2-3 години преди разпита му, проведен на 24.04.2019г. по тяхна инициатива той качил в автомобила си един циганин, братовчед на блатята  и потеглили от Любимец към Царево.   Зад него се движели други две коли с по един човек в кола. По пътя и трите автомобила били спрени от полицаи и свидетелят бил арестуван без да бъдат открити бежанци в нито един от трите автомобила, а по-късно осъден заедно с возещия се при него братовчед на братята.

Поради наличие на  противоречия в показанията на свидетеля, дадени в ОЗ и тези, дадени в хода на ДП относно обстоятелствата, дали свидетелят знае в разказаното от него време, както и дали са намерени бежанци по време на разказаната случка, на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП, намиращи се на лист 55, том 4 от ДП.

В същите свидетеля е заявил, че след катто полицаите са установили празните автомобили, са повикали свои колеги с кучета и са открили бежанци в автомобилите, които са задържали.

След констатиране на противоречията в съдебно заседание свидетелят заяви, че не знае какви са тези бежанци и не ги бил видял.

 

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. Е.И. заяви, че е в България от около 10 години и е работил   само в казино в „Родина Принцес“ и „Младост Принцес“ в гр. София, както и в казино „Принцес“ във Варна и в Свиленград, в казино „Мерид Холдинг“ като накратко разказа за начина на изплащане на печалби.

 

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. Ю.Б. заяви, че е в България от 20 години, работи в казино „Принцес“ в София и Пловдив,  собственост  на Суди Оскан и също разказа за начина на изплащане на печалба от казиното. Свидетелят заяви, че не познава никого от  лицата в залата.

 

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие свидетел със защитена самоличност и  № 225 заяви, че  през 2016 г. е получил  първоначална информация за  лИ.ската вълна, много силна мигрантска вълна и е било взето решение да се следят лица, за които има достатъчно данни за извършване на дейности по трафик на бежанци.

През 2016 г. като едно от тези лица бил установен подс. А.З., известен като А.Н.и А.З.а.  Събраната налична информация била оперативна и послужила за основание да бъде открито оперативно дело с цел нейната проверка, за което  били събирани данни от различни оперативни източници. В резултата на обобщаване на получената информация било  установено, че подс. А.З. бил  лидер на ОПГ за трафик на чужди граждани от държави като Афганистан, Сирия, Ирак през Турция България и страни от западна Европа основно  Австрия Германия Белгия Холандия.  Като  една от близките връзки на А.З. бил установен осъдения св. Н.М., който имал задача да осигури логистичната подкрепа на бежанските групи чрез шофьори, места за подслон по преминаване на бежанците по река Дунав.

За подс.К.Г. била постъпила информация, че отговарял за канала на подс. А.З. през Свиленград – българо-турската граница.

Свидетелят № 225 разказа за цената, която плащал един бежанец за преминаване нелегално през границата на страната ни като изрази предположение, че подс. А.З. делял тези пари с Н.М., доколкото имало информация за срещи между двамата, за които свидетелят не даде повече информация.

Като структура на групата сиедтелят посочи подс. А.З. за лидер, а непосредствено под него били двама от братята му,  А.А.Н.и  И.А.Н., както и мъжът,  който е женен за дъщеря му на име А.С..

          За подс. А.З. свидетелят знаел, че инвестира в недвижими имоти и на територията на София разполага с няколко такива имота, без да може да посочи тези имоти.

За Ш.М. свидетелят  разполагал с информация, че  организира канал до Видин  съвместно с подс. К.Г.. Единият канал бил на влизане от Свиленград посока София, който го държал К.Г., а оттам ги поемал Ш.М. заедно с Н.М. и, работеъки заедно, откарвали бежанците  през сръбската граница, или през Видин, село Брезник или село Комска, на западната граница и ги извеждали към Белград.

Свидетелат № 225 заяви също, че  лично не бил виждал подс. А.З., не му е известно в склад в района на Свиленград да са пребивавали бежанци, не е възприемал лично срещи между А.З. и Н.М., а е виждал среща на двамата, отразена на видеозапис, както и на снимка.

          Свидетелят заяви също, че не е  възприемал лично  срещи между А.З. и С.Х., както и с  брат му А.А.Н., нито лично е наблюдавал незаконни действия от страна на подс. К.Г..

Свидетелят уточни, че знания за разказаните от него събития той е придобил на база справки от оперативно технически мероприятия по разследването на досъдебното производство.

И действително, горната информация е залегнала в справките, приобщени като ВДС и приложени в  „Папка 3 Справки“ от разсекретените материали по делото.

Но с оглед на това обстоятелство съдът изключи от доказателствения материал показанията на свидетел със защитена самоличност № 225, доколкото същият е придобил знанията си единствено и само въз основа на ВДС, изготвени въз основа на използвани в хода на досъдебното производство СРС.

 

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие свидетелят със защитена  самоличност с идентификационен № 236 заяви, че по предложение на С.Б., който е пребивавал  в затвор в Гърция за трафик, се съгласил да превозва бежанци, които нелегално ще преминават през България към Сърбия и Румъния, като в Р България ще се влиза от страна на  Турция. Свидетелят направил  1, 2 курса като карал бежанците, заедно с други шофьори,  с бусове като С.Б. му казвал къде да ги кара и от къде да си вземе парите за извършения превоз.

 Свидетелят заяви, че не помни да познава А.З., а познава  „единН.“, който  не бил участвал с него.

 

Поради обстоятелството, че свидетелят не успя да си спомни много от обстоятелствата, за които му бяха задавани въпроси, на  основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2  от НПК бяха прочетени показанията му, дадени пред орган на ДП, намиращи се  на лист 27, том 3 от ДП.

Въпреки че бяха прочетени горните показания на свидетеля, съдът констатира, че разпитът на свидетеля е бил проведен от следовател С. Р.пред ъсдия П.Е.. А доколкото към момента на провеждане на разпита същите са били в съпружеско съжителство, проведеният разпит е опорочен и съдът не го прие за годно доказателствено средство, поради което и не стъпи на данните в него при постановяване на съдебния си акт.

А от заявеното в съдебно заседание от свидетеля съдебният състав не намери относима информация към предмета на настоящото дело.

 

 

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие свидетелката Г.Б. заяви, че  Б. Б. е неин  съпруг, с когото през 2016 г. – 2017 г. стопанисвали  кафе и автокъща в кв. Люлин. Свидетелката не успя да си спомни дали в този период в заведението са идвали лица от близкия изток, а заяви, че съпругът й е  споделял  факти и обстоятелства, различни от обичайните за дейността на заведението.

 

Поради обстоятелството, че свидетеля К.Г.  бе търсен многократно в  хода на съдебното следствие и не бе открит, за да бъдат призован, включително след изискване на справки за актуален адрес, на основание чл. 281, ал. 1, т. 4, предложение 1 от НПК бяха  прочетени показанията му, дадени пред съдия в хода на ДП.

В показанията си, намиращи се на лист № 85, Том 3 от ДП свидетеля К.И.Г. е заявил, че в края на месец септември 2016 година - началото на месец декември в Чехия се запознал с лице на име Н.. След като се видяли по-късно в България, в  град София, този  Н. го попитал дали не може да закара негов бус до Видин  като услуга, като там щял да го чака друг човек, на когото да го остави. Свидетелят се съгласил и на 11 декември 2016 година около 19:00 взел буса от паркинга на магазин Лидъл в квартал Надежда, качил се в него и потеглил. Докато  управлявал буса свидетелят не усетил в него да има хора, въпреки че по пътя дори спирал, за да ползва тоалетна.

По пътя Н. му звънял поне два-три пъти, за  да го попита докъде е стигнал и  при едно от позвъняванията  свидетелят бил стигнал до Мездра. Обаждал му се и непознат човек от непознат номер като му се представил като лицето, на което свидетели трябва да предаде буса.

Докато управлявал буса преди град Монтана по стръмен наклон свидетелят се движил с около 50 км в час, което образувало зад него колона от автомобили. За да я пропусне свидетелят спрял отстрани да банкета и до него спрели  две - три коли, от които слезли цивилни хора. Те го повалили на земята, отворили вратите на буса и го откарали в районното управление. На следващия ден свидетелят разбрал, че в буса е имало 36 бежанци.

Докато говорил на паркинга с Н. с него говорили още няколко души които той може да разпознае.

В хода на досъдебното производство (л.90,т.3) свидетелят е разпознал св. Н.М. като лицето, което му дало да кара белия бус за Видин, когато го задържали в Монтана.

По делото не бяха събрани каквито и да било доказателства относно това в този случай св. Н.М. да е действал с когото и да било от подсъдимите, или другите осъдени свидетели.

         

В хода на съдебното следствие бяха допуснати и разпитани като свидетели лицата, които са били привлечени като обвиняеми за участие в процесната ОПГ и в хода на досъдебното производство е било одобрено от съда  споразумение, сключено между всеки от тях и прокуратурата. Това са св. С.А., Ш.М., Е.С., Н.М., Д.А..

 

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. С.И.А. заяви, че осъдена за това, че била в  група за трафик на хора, във връзка с което 2-3 пъти били прекарани бежанци до сръбската граница и до Ботевград веднъж. Свидетелката отрече познанство с подсъдимите като не си спомни дали при сключване на споразумение за участие в горната група тези мъже са били вписани в групата.

 

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. Ш.М. заяви, че не познавам никого в съдебната зала, а е осъден преди 2 години за участие в група за трафик на хора (разпитът му е бил проведен на 05.11.2019г) без да знае кои са другите участници. 

 

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. Е.С. заяви, че  не познава никого от подсъдимите, а познава само св. Ш.М., тъй като бил с него в ареста, след което го осъдили за  трафик на хора, като в групата не са били А.З., К.Г. и Н.Н., а работел с негов познат на име Насар, който вече не бил в страната.

 

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. Д.И.А.: заяви, че не познава подсъдимите А.З., К.Г. и Н.Н.. Бил осъждан със споразумение за това, че бил част от ОПГ за бежанци.

 

     В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. Н.М.М. заяви, че от подсъдимите познава единствено А.З., но  не е имал с него  никога някаква дейност. На теми за бежанци били говорили, но никога не били извършвали нищо.

Свидетелят заяви, че има приятел с  прякор „Ембеца“, с когото били уличени  за прекарване на бежанци през 2016г.-2017 г., за което свидетелят бил осъден и изтърпял наложеното му наказание, въпреки че не бил превозвал никога бежанци.

 
          Поради налични противоречия в показанията на свидетеля, дадени в ОЗ с  обясненията му, дадени пред съдия в качеството му на обвиняем преди да бъде прекратено наказателното производство спрямо него, на основание чл. 281, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК бяха прочетени обясненията на свидетеля М., дадени в качеството му на обвиняем пред съдия, намиращи се на лист 45, том 6 от ДП.

В тях свидетелят М., тогава обвиняем,  е заявил, че познава подс. А.З. от година и половина (разпитът му е проведен на 22.05.2017г) и знае, че той се занимава с трафик на бежаци като урежда преминаването им през българо-турската граница като след преминаването на бежанците на границата друго лице ги взима и ги превозва до гр. София. А. търсел хора и предложил и на самия свидетел да превозва същите тези бежанци от гр. София до сръбската граница, на което свидетелят се съгласил. Свидетелят е заявил също, че отново по предложение на подс. А.З. превоз на бежанци по този маршрут е извършвал и С.Д.Б.. Указанията на подс. З. изпълнявали и лице с имена С. и М., а св. М. посещавал ресторанта на подс. З., където го чувал да говори с непознати лица за превоз на бежаци.

В определени период подс. А.З. чест осе обаждал на св. М. с предлоение последният да превозва бежанци и той го извършвал като превозвал 3-4- пъти месечно по 20.30 човека.

Отделно от това св. Н.М. се запознал с Е.    П.С. по прякорЕ., който му казал, че също прекармва бежанци и по негово  предложение и нареждане св. М. му дал личния си автомобил, за да извърши с него Е.С. „отцепка“ при превозване на бежанци. Бежаците, които Е.С. прекарвал взимал от кв. Бакърена фабрика в гр. София  от лице с име Мишо.

След констатиране на противоречията в съдебно заседание свидетелят М. потвърди верността на  прочетените показания като уточни, че единствено бил  отдал колата си, а с А. никога не бил вършил нищо, само били разговаряли на тази тема.

 

Относно горното противоречие съдът даде вяра на обясеннията на свидетеля М., дадени в качестовто му на обвиняем в хода на досъдебното производство преди спрямо него да бъде прекратено наказателното производство. Но отново в същите не е уточнен периода, за който разказва участието на подс. А.З., на св. Е.С. и на себе си в превождане на бежанци през граница. Единственото, което свидетелят споменава е, че е познавал подс. А.З. от година и половина преди датата на разпита му, 22.05.2017г, тоест от  22.11. 2015г., с повече от половин година преди започване на инкриминирания период за престъплението по чл. 321 от НК по настоящото дело. А предвид на обстоятелството, че  свидетелят не уточни в какъв период поне според заявеното познанство са се случили разказаните от него събития, съдът няма как да ги отнесе към инкриминирания период, поради което и прие, че от същите обяснения на свидетеля, дадени в качеството му на подсъдим, не моге да се извлече несъмнено установена информация, че това участие се е случило именно в инкриминирания по делото период.

 

В хода на съдебното следствие беше допуснат и разпитан като свидетеля М.С..  От показанията на същия стана яно, че в неопределен период е работил към някоя от службите на досъдебно производство в страната ни. той заяви в показанията си, че в период, за който не успя да си спомни познавал подс. А.З. като човек, който приютявал бежанци в собствен имот, без да участва в превозването им и подсъдимият изразил лично пред него желанието си да престане с тази си дейност като е помолили дори да бъдат монтирани камери в това помещение, а също е обещал да дава информация на полицията, свързана с бежанци.

Доколкото свидетелят не успя да си спомни периода, за който разказа, съдът прие, че и тези показания не могат да бъдат отнесени към инкриминираните такива, поради което и не стъпи на тях при направа на изводите си.

 

По делото са налице показанията на свидетели със защитена самоличност с № 236, № 243, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия. Същите са проведени от следовател С. Р.пред съдия П.Е., а доколкото е ноторно, че двамата към момента на провеждане на разпита са били в съпружеско съжителство, съдът прие, че разпитите на двамата свидетели са опорочени, поради което не ги прочете в съдебно заседание и не базира изводите си по постановената присъда на данните, съдържащи се в същите.

 

Поради обстоятелството, че св. С.А. не бе открит възпреки дългото му издирване и поради причина, че единствените показания, дадени от него в хода на досъдебното производство са пред орган на досъдебното производство и защитата не даде своет осъгласие за прочитането им, същият беше заличен като свидетел по делото.

          На 22.05.2017г. е извършен личен обиск на Н. В.Д., при който не са били открити вещи за изземване (л. 8,т.9).

          На 22.05.2017г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от  Н. В.Д., при което  са били иззети няколко мобилни телефона(л. 15,т.9).

          На 22.05.2017г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от  св. С.А.,*** махала „Слатина“ 17 –къща, при което  са били иззети няколко мобилни телефона и лаптоп (л. 22,т.9). Телефоните са Мобилен телефон „Нокия“ с ИМЕИ-355167060452065 със сим карта с № 89359050000523103599, Мобилен телефон „Нокия“-„1616-2“ с ИМЕИ-359308045402942 без батерия и без заден капак, Мобилен телефон „Нокия- 1200“ с ИМЕИ- 356845023626060 без батерия и без заден капак,със сим-карта на „Теленор“ с № 89359050000721123688,  Мобилен телефон,бял с надпис от вътрешна страна „Теленор М200“ с ИМЕИ- 355596070276223 с батерия, без заден капак.  Лаптоп-„НР“-„НР-250“ със сер.№ CND446C521, със зарядно устройство

          На 22.05.2017г. е извършен личен обиск на С.А., при който не са били открити вещи за изземване (л. 29,т.9).

          На 22.05.2017г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от  подс. Н.Н.,***,  при което  са били иззети Мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕИ-357539065842508 със сим карта на „Виваком“ с № 89359032300109119298,  Мобилен телефон „Леново“ с ИМЕИ-869045025856639 и 869045025856647 със сим-карти на „Теленор“ с №89359050000708321164 и на „Вивател“ без номер и 1 бр. микро ес-ди-карта (л. 49,т.9).

          На 22.05.2017г. е извършено претърсване в автомобил, ползван  от  подс. Н.Н., при което  е бил иззет мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕИ-351652062530640 със сим- карта на „Виваком“ с № 89359032300110412459   (л. 51,т.9).

          На 22.05.2017г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от  Р.Х., намиращо се в гр.София кв.Илинци ул.*******, при което  са били иззети няколко мобилни телефона и сим карти ((л. 54,т.9).

          На 22.05.2017г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от  Р. К., намиращо се в гр. София с.Мрамор обл.София ул. *********, при което  не са били иззети вещи ((л. 75,т.9).

          На 22.05.2017г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от  св. Н.М.,***, (л. 92,т.9), при което  са били иззети няколко мобилни телефона и сим карти: Мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕИ-353630058112647 със сим-карта на -тел“ с № 8935901187044414203, Мобилен телефон „Хуауей“ с ИМЕИ-868755024116444 и 868755024126609 с сим-карта на „Виваком“ с № 89359032200039050440, Мобилен телефон „CHERRY-mini 5130“ с ИМЕИ-358624540031874 и 8624540031882 без сим-карта, Пластика за сим-карта на „М-тел“ с № 8935901187044414203, Пластика за сим-карта на „Виваком“ с № 89359032200039070364, Пластика за сим-карта на „Виваком“ с № 89359032200039050465, Нано сим-карта на „Теленор“ с № 89359050100722151231,Нано сим-карта на „Теленор“ с № 89359050100722057032, 2 бр.визитки с надпис „Скай Пиано бар Юръп“, Мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕИ-354159007130186 без сим-карта; Мобилен телефон „Самсунг“ с два ИМЕИ,които не се четат,с надпис на задния панел „3626“,без сим-карти.

          На 22.05.2017г. е извършено претърсване в леки автомобили, ползвани  от  с.  Н.М., (л. 95,т.9) и (л. 97,т.9).при което  са били иззети няколко мобилни телефона, пари  и сим карти: Мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕИ-358536049529309 без сим-карта; Пластика за сим-карта на „Теленор“ с № 89359050100102061950; Сим-карта на „М-тел“ с № 8935901990827140345; Сим-карта на „Виваком“ с № 89359032200042970451; Сим-карта на ,,mts“ с № 89381030000222005763; Сим-карта на ,,mts“ с № 89381030000222005755,Пластика на „Виваком“ с № 89359032200039050440,

Пластика на „М-тел“ с № 8935901187093225641;Сим-карта на „Виваком“ с № 89359032200039050465, разписки от ИЗИПЕЙ.

          На 22.05.2017г. е извършен личен обиск на С. Душакова (л. 120,т.9)  и претърсване в жилище, обитавано от  нея (л. 111,т.9), при което  са били иззети няколко мобилни телефона и сим карти.

          На 22.05.2017г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от  св. Ш.М.,***(л. 127,т.9)., както и личен обиск (л. 135,т.9) при което  са били иззети няколко мобилни телефона и сим карти. Мобилен телефон „LG“ с ИМЕИ-359964052232386 без сим-карта; Мобилен телефон „Самсунг“ със сим-карта на „Виваком“ с ИМЕИ- 283206275789301, Мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕИ-35776302051137601 и 357763020511384 сим-карта; Таблет „Престижно“ с ИМЕИ-3 52303080143 854 със сим-карта на |Виваком“ с № 89359032300110034600; Таблет „Самсунг“ с ИМЕИ-3523 72050211009 без сим-карта; Таблет „Престижно“ с ИМЕИ-356925062145949 със сим-карта на „Виваком“ с ^го 8935903220042138794.

          На 22.05.2017г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от  Х.Р., намиращо се в гр. София ул.********, при което  са били иззети няколко мобилни телефона и сим карти (л. 150,т.9).

На 22.05.2017г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от  С.С.,***6, при което  са били иззети няколко мобилни телефона и сим карти (л. 159,т.9).

На 22.05.2017г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от  св. Т. М.,***, при което  са били иззети няколко мобилни телефона и сим карти (л. 182,т.9).

На 22.05.2017г. е извършен личен обиск на св. Д.А., при който са били  иззети мобилен телефон и сим карти (л. 199,т.9) Мобилен телефон „Нокия“ с ИМЕИ-358621043212639 със сим-карта на „ Л-тел“ с № 8935901990855180957;Мобилен телефон „Нокия“ с ИМЕИ-356685055746794 със сим-карта на „ Л-тел“; Мобилен телефон „Нокия“ с ИМЕИ-356921038601446 със сим-карта на „ Виваком“; Мобилен телефон „Нокия“ с ИМЕИ-355195057788043 със [иваком“; Мобилен телефон с надпис „BLU“ с ИМЕИ-357906071057514 и 357906071310517 със сим-карта; Мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕИ-35256407022530402 със сим- карта.

На 22.05.2017г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от  И.Р., намиращо се в гр. Хасково ул.********ап.7при което  са били иззети няколко мобилни телефона и сим карти (л. 201,т.9).

На 22.05.2017г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от  св. Д.А., намиращо се в гр.Хасково, при което  е бил иззет мобилен телефон (л. 5,т.10).

На 22.05.2017г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от  св. Е.С.,***,при което  са били иззети няколко мобилни телефона и сим карти(л. 39,т.10): Мобилен телефон „Нокия“ със спукан дисплей; Връзка с 4бр.ключове за автомобил с „дистанционно“ за аларма; сим-карта на „Виваком“ с № 89359032200030912515; Мобилен телефон „Саджем“ с ИМЕИ-356540011447781; 2 бр. сим-карти на „Теленор“ с № 89359058100509968906 и № 8 359050100522058453; сим-карта на „Глобул“ с № 89359050000706583955; 1 бр. пластика без сим-карта; бр. пластики, ведно със сим-картите на „Виваком“; бр. сим-карта на „Глобул“; бр. сим-карта на „М-тел“; бр. сим-карта на „Ало Мобилни“; -Мобилен телефон „Самсунг“с ИМЕИ-3 54603086941443/01 със cfM-карта на „Виваком“.

На 22.05.2017г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от  Н. Ц., намиращо се в гр. Кула, при което  са били иззети няколко мобилни телефона и сим карти(л. 67,т.10).

На 22.05.2017г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от  В.С.,***, при което  са били иззети няколко мобилни телефона, флаш памети и сим карти(л. 99,т.10).

На 22.05.2017г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от  Б. Б., намиращо се в гр. София, при което  са били иззети мобилен телефон, таблет Леново и и сим карти (л. 139,т.10).

 

От заключението на Компютърно-Техническа Експертиза, приложена на л. 5 т.17 от ДП се установява, че при изследване на информацията, съдържаща се в иззетия при извършено претърсване   преносим компютър марка HP със сериен номер CND446C521   не е установена такава, която може да бъде свързана с контрабанда на цигари, или свързана с престъпната дейност на процесната ОПГ, дори след  възстановяване и изследване на  изтритите файлове на диска

На компютъра е била инсталирана и използвана  програмата Skype, потребителя работил с нея е: ************ След анализ на проведените разговори е установено, че голяма част част от разговорите са аудио такива, за които не се съхраняват данни за самия разговор, само данни за времето на тяхното провеждане.Използвани са също електронни пощенски кутии свързани с адресите snejana_********* и **********., от които не са открити запазени електронни писма.

 

          От заключението на Компютърно-Техническа Експертиза, приложена на л. 46 т.17 от ДП се установява, че е изследвана информация, съдържаща се в мобилни телефони, иззети от С.Д..

          От изследвания телефон с марка Nokia модел 130 (RM-1037), черен на цвят, с IMEI 356884/07/045510/7 с поставена СИМ карта на мобилен оператор Vivacom с номер *********** е  установен списък с контакти и регистър с обаждания. В Приложение 1 е разпечатана и показана извлечената информация В телефона няма съхранена друга потребителска информация - текстови файлове, снимки или видео клипове.

От изписаните разговори съдът не откри такива, относими към предмета на настоящото дело.

От изследването на  телефон марка Nokia 130 (RM-1037), черен на цвят, с IMEI 359766/06/340609/7 е било установено, че дисплеят му е повреден по такъв начин, че е невъзможно да бъдат различени никакви символи, както и не може да бъде изследвана потребителската информация, съхранена в телефона.

От изследването на телефон с марка Nokia модел RM-1035, електриково-червен на цвят, с IMEI 1: 355143/07/824232/7 и IMEI 2: 355143/07/824233/5, с поставена СИМ карта на мобилен оператор Telenor с **********. С помощта на специализирания софтуер бяха извлечени списък с контакти и регистър с обаждания, които са разпечатани и показани в Приложение 2. От изписаните разговори съдът не откри такива, относими към предмета на настоящото дело.

От изследването на  мобилен телефон марка Samsung модел GT-E1200I с IMEI 354333/07/228107/1 с поставена СИМ карта на мобилен оператор Мтел с номер ************* е установен един телефонен контакт: Име 6 с номер *************.

          От изследването на  телефон, изглеждащ на външен вид   като марка Apple iPhone е установено, че в устройството не е поставена СИМ карта и в него не са съхранени списък с контакти, регистър с обаждания, кратки текстови съобщения. Не са били открити данни за инсталирани и/или използвани програми за незабавни съобщения и електронни пощенски кутии.

При изследването на СИМ картата на мобилния оператор Мтел с номер **********-********* е установено, че на нея не е съхранена потребителска информация.

А в трите предоставени пластики за СИМ карти няма носители на информация, която да бъде анализирана.

 

          От заключението на Компютърно - Техническа Експертиза , приложена на л.12 т.17 от ДП се установява, че са изследвани няколко телефона и сим карти, иззети от Харотай Рахмен.

          От изследването на Мобилен телефон марка Nokia модел 100,   черен на цвят, с IMEI 356345/05/847987/3 без поставена СИМ карта  и без батерия  е установено, че в устройството липсва дисплей и при разклащане на телефона се чува шум от движещи се или незакрепени детайли.

От изследването на мобилен телефон марка Nokia без обозначен модел, без указан IMEI номер е установено, че в телефона не е поставена СИМ карта, батерията е издута, задният капак е счупен и залепен с черно тиксо за устройството.

От изследването на мобилен телефон марка Nokia модел 206.1 с 1MEI: 358954/05/318381/6, е установено, че същият е без поставена СИМ карта и карта памет.

От изследването на мобилен  телефон      марка          Samsung   модел GT-E1081T          с IMEI 358788/04/024703/1 е установено, че в него не е поставена СИМ карта.

От изследването на мобилен  телефон      марка          Samsung   модел SGH-U600          с IMEI 355253/01/234578/7, е установено, че в устройството е поставена СИМ карта на мобилен оператор Vivacom с номер **********-**********. В телефона не е поставена карта памет, съответния слот е празен.

          От изследването на мобилен телефон марка LG с IMEI 356548/03/166037/4 е установено, че в устройството не са поставени СИМ карта, карта памет, също така липсва и батерия.

          От изследването на мобилен телефон марка LG с IMEI 357658/03/120274/4 е установено, че в телефона не е поставена СИМ карта, липсва заден, затварящ капак.

От изследването на мобилен  телефон      марка          HUAWEI   модел Y600-U20 с          IMEI 1: 867897022600770 и IMEI 2: 867897022625157 е установено, че в устройството е поставена СИМ карта на мобилен оператор Vivacom с номер **********- **********. Не са поставени втора СИМ карта и карта памет. Диплеят на телефона е счупен.

          В СИМ картата на мобилен оператор Мтел с номер на нея ************** се съдържат два телефонни контакта, како следва:

0886 257464 - без посочено име и 00 381 655 490 643 - NA

СИМ картата на мобилния оператор Vivacom с номер на нея **********- ********** е заключена с ПИН код, който е неизвестен и без него не може да бъде изследвана.

Анализът на СИМ картата на мобилен оператор Telenor с номер на нея 89359-05010-05076-17349 е установил, че на нея са записани само номера на служби като пожарна, бърза помощ, гласова поща. Не е била открита друга съхранена потребителска информация.

Изследването на СИМ картата на мобилен оператор Lyca mobile с номер на нея **********-********* показа наличие само на служебни номера като гласова поща, Help Desk и други. Записите са на холандски език. Не бяха открити запазени кратки текстови съобщения.

В СИМ картата на мобилен оператор Lyca mobile с номер на нея **********-********* са записани четири контакта, както следва:

Atiq Jan: +33758733571 J.:0093773688816 L.: 004915757503899 Sadam: 00306955737555. В СИМ картата не се съдържа друга потребителска информация.

 

От заключението на Компютърно - Техническа Експертиза , приложена на т.16 от ДП се установява, че са изследвани иззети от Б. Б. мобилни телефони - марка Samsung и марка Lenovo.

От изследването на телефон марка Samsung модел Galaxy S6 Edge LTE-A (SM-G925F) с IMEI 352564/07/690213/8 е установено, че в телефона няма поставена СИМ карта.

          От изследването на  таблет марка Lenovo модел TAB 2 A7-30DC с IMEI номер 868386/02/272145/4 и с поставена СИМ карта на мобилен оператор Telenor с номер на нея 89359-05000-01024-13195, е установено, че в устройството не е поставена карта памет.

          Изследването на телефон марка Samsung модел Galaxy S6 Edge LTE-A (SM- G925F) c IMEI 352564/07/690213/8 е установило наличие на списък с контакти, регистър с обаждания и кратки текстови съобщения.

В Приложение 1 са разпечатани и показани част от списъка с контакти (целият списък е много голям), регистъра с обаждания и кратките текстови съобщения. От изписаните разговори съдън не откри такива, относими към предмета на настоящото дело.

 

От изследването на Компютърно -Техническа Експертиза, приложена на л. 75 т. 17 от ДП се установява, че са изследвани следните обекти:

От изследването на  преносим компютър марка ASUS модел PR072Q. със сериен номер 15G10N3597F0 е установено, е от изследвания обект може само да се чете информация, не е възможен никакъв запис. Анализът на извлечената от диска информация показа, че тя се състои от голямо количество лични снимки, видео клипове, музикални файлове (аудио и видео такива), компютърни игри, филми, текстови и таблични документи представлящи различни формуляри, документации към обществени поръчки и таблици отнасящи се за фирма Интерснак България ЕООД. Подробното изследване на информацията не показа такава, която може да бъде свързана с контрабанда на цигари или свързана с престъпната дейност на процесната ОПГ, включиелно и при изледване на  възстановени изтрити файлове.

          Инсталирана и използвана е програмата Skype, потребителите работили с нея са: extazi69, *************, ****** и *******. Основната част от разговорите са на лични теми.  

Изследването на разговорите установи, че някои от потребителите се намират в Германия, обсъжда се изпращане и получаване на пари.

 

От заключението на Компютърно-Техническа Експертиза, приложена на л. 66 т. 17 от ДП се установява, че са изследвани следните обекти:

          Един брой преносим компютър марка Acer със сериен номер  NXM FWEX0093484B4553400 и няколко флаш памети.

От флаш паметта с номер 00090982 и с капацитет 8GB беше извлечена съхранената потребителска информация.

Флаш паметта във форма на запалка не се разпознава като носител на информация. Бяха предприети различни опити с използване на компютри с различни операционни системи, но те не доведоха до успех.

Подробното изследване на информацията не показа такава, която може да бъде свързана с контрабанда на цигари или свързана с престъпната дейност на процесната ОПГ.

Изследването на потребителските данни от флаш паметта с номер 00090982

Анализът им не установи такива, които могат да бъдат свързани с предмета на делото.

Изследването на възстановените, изтрити файлове от флаш паметта с номер 00090982 и с капацитет 8GB не показа данни, които могат да бъдат съотнесени с предмета на разследване.

С помощта на специализирания софтуер информацията на диска беше изследвана за наличие на комуникация осъществена чрез специализирани програми или електронни пощенски кутии. Инсталирана и използвана е програмата Skype, потребителя работил с нея е: **********. Проведените от него текстови разговори бяха извлечени и подробно анализирани за наличие на информация свързана с 

Основната част от разговорите са свързани с онлайн провеждани компютърни игри, малка част от другите са на лични теми.

На приложения оптичен диск с надпис „ДП 63/2016 година Данни Acer" в папката Skype са съхранени разговорите проведени от потребителя, за всеки потребител, с когото е осъществена комуникация е създаден отделен файл съдържащ само разговорите с него. От изписаните разговори съдът не откри такива, относими към предмета на настоящото дело.

Бяха открити данни за използвани електронни пощенски кутии mari ******. *********, но не бяха открити съхранени електронни съобщения.

 

 

          По делото са приложени няколко тома с ВДС, получени след експлоатиране на СРС.

 

          В „Том 1 – ВДС“ е приложена разпечатка от телефонни разговори, осъществени от  св. Н.М.. В нито един от тях съдът не намери информация, относима към настоящите обвинения.

 

В „Том 2 – ВДС“ е приложена разпечатка от телефонни разговори, осъществени от  подс. А.З.. В нито един от тях съдът не намери информация, относима към настоящите обвинения.

 

В „Том 3 – ВДС“ е приложена разпечатка от телефонни разговори, осъществени от  св. Ш.М.. От всички тях единствено в два се съдържат думи, които биха могли да бъдат  отнесени към настоящите обвинения. Така в разговор № ********* от 01,02,2017г., 18,16,37ч  ( л. 8)непознатият мъж, който разговаря със св. М. говори за микробуси, в които „сядат и си пътуват като генерални директори…. Сядат и си пътуват като…“ След това същият този мъж казва:“ От Румъния имам тир… 30-40 човека“, на което св. М. пита: „ Колко? Колко пари искат от Ручмъния“  и след като неизвестният мъж отговаря:“ 1900 до нас“, св М. казва:“ Хубаво, добре, ще намеря“.

В следващия разговор № ********* от 01,02,2017г. в 18,19,58ч. (л.9) непознат мъж говори със св. М. за  25-30 човека  „на тази цена".

 

В „Том 4 – ВДС“ е приложена разпечатка от телефонни разговори, осъществени от  В.С.. В нито един от тях съдът не намери информация, относима към настоящите обвинения.

 

В „Том 6 – ВДС“ е приложена разпечатка от телефонни разговори, осъществени от  св. Д.А.. В някои един от тях свидетелят говори  с непознат мъж и непозната жена за бройка хора и коментират цена, но няма никаква конкретика относно това какви са тези хора и дали са свързани с обсъжданата цена, а дори не се намеква за каквото и да било превеждане.

 

В „Том 7 – ВДС“ е приложена разпечатка от телефонни разговори, осъществени от  св. Е.С.. В нито един от тях съдът не намери информация, относима към настоящите обвинения.

 

В „Том 8 – ВДС“ е приложена разпечатка от телефонни разговори, осъществени от  св. Н.М.. В нито един от тях съдът не намери информация, относима към настоящите обвинения.

 

В „Папка 1 КМ“ е приложена писмена информация относно група за превеждане на бежанци, която според информацията, се състои основно от чужди граждани с арабски произход и подс. А.З..

 

В „Папка 2 КМ“ са приложени две справки относно лица, които  се занимават с превеждане на бежанци и ползвани от тях МПС без да се посочват източниците на тази информация.

 

В „Папка 3 Справки“ са приложени справки относно постъпила информация в хода на експоатация на СРС.

 

В „Папка ВДС“ е приложена разпечатка от телефонни разговори, осъществени от  подс. А.З.. Н.М.. В нито един от тях съдът не намери информация, относима към настоящите обвинения, както и писмено изложение на видеофайлове, в които се намира подсъдимия.

 

В „Папка „ към Том 5 – ВДС“ е приложена разпечатка от телефонни разговори, осъществени от  св. С.А.. В някои от  тях се съдържат откъслечни думи, от които става ясно, че се говори за хора и пътуване, но  не става ясна целта на пътуванията, нито пък се дават повече подробности.

 

В Том 1, 2  и 3 „Секретни материали за присъединяване…“ са приложени няколко искания за разрешение за използване на СРС“.

 

 

Като обобщение, с риск да бъде повторена част от гореизложената информация, съдът прие за установена и относима към настоящото обвинение следната информация:

 

От   показанията на св.  А.Ф. съдебният състав извлече информация, че в неустановен период в рамките на инкриминирания за престъплението по чл. 321 от НК (4 години и половина преди проведения  разпит на свидетеля на 18.10.2018г., тоест някъде от около началото на 2014 година до 18.10.2018г.) в ресторанта, който държал подс. А.З. *** са идвали бежанци, които са се хранели и са говорили с подсъдимия З. на арабски. 

 

От   показанията  свидетел със защитена самоличност № 247 съдебният състав извлича информация, че според свидетеля от октомври 2015 до юли - август 2016 г. , а касателно обвинението, в месеците юли-август на 2016 година  подс. А.З. карал хора от Любимец, Харманли и Нова Загора и ги настанявал в свой имот на ул. Пиротска като изисквал настанените от него хора да имат документ, че са записани, като бежанци в Харманли и Бусманци.  В същия период в превоза на бежанци участвал и  подс.  К.Г., който водел хора за настаняване в имота  на подс.А.З..

 

От показанията на  свидетелят със защитена самоличност с идентификационен № 243 съдебният състав извлече информация, че  според свидетеля  подс. А.З. в периода от средата на 2016 година  до половината на 2017 г. се занимавал с организиране на превозване на бежанци.

 

          От показанията на свидетел със защитена самоличност с идентификационен № 270 съдебният състав извлича информация, че според свидетеля през 2016 година подс. А.З.   събирал емигранти в магазин на ул.„Пиротска“ в гр.София и участвал в  организиране на транспорта им от  Одрин през България за Сърбия.

 

От показанията на св. М.П. съдебният състав извлича информация, че свидетелката  дошла в България  на четвърти юли 2016 година като преминала границата на нелегално място и с  нещо като джип била откарана заедно с останалите до село, отстоящо на около 30 минути с кола от границата, където били настанени в къща.

На следващия ден към 15:00 подс. А.З. с други хора дошли  да ги вземат, свидетелката седнала най-отпред в  колата на подс. З., защото има европейски вид и потеглили. Подс. З. дал телефона си на св. П., за да се обади тя и да потвърди, че тя е М. и че е пристигнала в България като каже за целта кодова дума като по същия начин дал нелефона си и на останалите в групата.

След това  с джип пристигнали в град София, където останали в хотел четири дни.

На четвъртия ден пристигнал подс. К.Г. и свидетелката разбрала, че този мъж ще ги  закара до Сърбия. В уреченото време  свидетелката се качила в такси, подс. Г. се  качил в друга кола и двете коли пътували 30 минути, след което хората останали три-четири часа в някаква къща. След това дошли таксита, в които се натоварили бежанците и тръгнали. Пътували около час и половина и стигнали до „една гора“. Подс К.Г. казал на всички да слязат в тази гориста местност, от където  ще дойдат хора да ги вземат. Бежанците, включая свидетелката П. чакали в тази гора пет часа и около 22:00 дошли възрастен мъж и младо момиче, според свидетелката цигани, които ги водили около 6 часа през гората и стигнали до нещо като порутена къщичка. Младото момиче им казвало на английски, че вече са в Сърбия и ще дойдат коли да ги вземат. Хората чакали пет часа, но тъй като никой не дошъл, били принудени да напуснат къщата, за да търсят храна. Свидетелката била общо с 14 човека. Така в гората ги открили служители на  сръбската полиция. Полицаите им донесли храна и вода, свързали се с българските полицаи и ги върнали в България

 

 

          От показанията  на св. С.Б. съдебният състав извлича информация, че тази свидетелка е  дошла в България на 18 февруари 2016 година от Гърция

В неустановено време, явно след горната дата,  свидетелката се запознала с арабин на име М., на когото споделила желанието си да излезе нелегално от страната и който й казал за друг арабин и я завел в кафене „6060“ на булевард „Мария Луиза“. Там, в тъмна кола пред кафенето я чакал подс. А.З., с когото  си говорили на арабски и му  казала, че иска да пътува до Сърбия. В резултат на това подс. З.  си тръгнал и изпратил при нея кюрд на име С., който й предложил срещу 1600 евро да я изведе до Сърбия.

След това подс. А.З.  изпратил подс. К.Г. да я закара в квартира  в същия район, където свидетелката останала един ден на неустановена дата. В  5:00 сутринта на следващия ден, отново неустановен подс. К.Г. дошъл с още двама души шофьори, свидетелката се качила в един от автомобилите като във всеки автомобил се качвали по пет-шест човека. Пътували около два часа с колите до границата (неустановена от доказателствата по делото). Стигнали до някаква гора и там всички слезли като това било още в България.

Там свидетелката видяла подс. А.З.  да говори нещо с шофьорите, един от които бил  св. Н.М. след което другите шофьори си тръгнали. С бежанците останал само подс. К.Г.. Той ги повел пеша през гората. Всички вървяли около четири часа като  след това подсъдимият  избягал и ги оставил сами. В един момент някакви хора намерили бежанците, извикали полиция и им донесли  храна и вода. При това се оказало,  че всички били все още в България. Дошли служители на полицията и ги върнали в София.

 

Тоест, от  обсъдените по-горе приети за установени обстоятелства съдът направи следните изводи:

На първо място, за дейност във връзка с превеждане на бежанци през държавните ни граници заявяват в показанията си трима от свидетелите със защитена самоличност, № 247, № 243 и № 270. При това един от тях, а именно този с № 270 не заяви личните си впечатления, а наученото от неизвестен източник.

Единствените други доказателствени източници, благодарение на които би могла да се преодолее забраната, визирана в разпоредбата на чл.    124  от НПК са показанията на свидетелите А. Ф., М.П. и С.Б..

В показанията си с. А. Ф.  заяви единствено, че е виждал бежанци в ресторанта на подс. З.. Тези показания сами по себе си не могат да бъдат ползвани като източник относно каквато и да било незаконна дейност от страна на подс. З. във връзка с превеждане на бежанци, но могат да бъдат ползвани като доказателство, че в ресторанта му са пребивавали бежанци. За останалите подсъдими свидетелят дори не споменава.

Че подс. А.З. е участвал в превозването  на бежанци, сред които св. М.П. ***, отстоящо на 30 км път с автомобил от границата ни с Р Турция до София заяви в показанията си св. П., а  извършеното от нея разпознаване същата е разпознала подс. З. като това лице.

На следващо място в показанията на св. М.П. се съдържа информация, че четири дена след 04.07.2016г.  подс. К.Г. е участвал в превозването й до границата ни с Р Сърбия, или поне така е било казано на свидетелката.

И в показанията на св. С.Б. се съдържа информация, че подсъдимите А.З. и К.Г. в неустановено време са участвали в превозването на нея самата и други неустановени по делото бежанци към границата ни с Р Сърбия, доколкото така е било известено на свидетелката. Но доколкото в показанията на същата свидетелка не се съдържа каквата и да било информация за дата, или период на това превоване, съдът прие, че същите не могат да бъдат отнесени именно към инкриминирания период за престъплението по чл. 321 от НК по настоящото дело.

 

Както вече беше отбелязано, в материалите, приобщени по делото като ВДС, получени въз основа на експлоатиране на СРС не се съдържа никаква конкретна информация, която би могла да потвърди участието на някой от подсъдимите в дейност във връзка с престъпление по чл.321 от НК.

Информацията, сдържаща се в приложените по делото като ВДС справки, от които е видно, че подсъдимите са били обект на разследване във връзка с такова престъпление също не може да послужи като доказателство за такава дейност и то именно в инкриминирания период, доколкото в същите справки не е посочен източника на тази информация, а поради това и верността й няма как да бъде проверена. А не може същата да бъде приета за несъмнено установена отново предвид на забраната на разпоредбата на чл.177 ал. 1 от НПК.

Такава инфорация не се съдържа и в иззетите от тях телефони и компютри, както е вписано в заключенията на техническите експертизи, иито задаа е била да извлече тази информация.

 

          От горните доказателства настоящият съдебен състав може да направи извод единствено, че несъмнено по делото е установено, че подс. А.З. е превозил св. М.П. ***, намиращо се на 30 км от границата ни с Р Турция до гр. София на 04.07.2016г. и четири дена след това е бил на мястото, до което свидетелката е откарана, когато й било съобщено, че ще я закарат  до границата ни с Р Сърбия.

          По делото не бяха събрани други доказателства относно участието на който и да било от подсъдимите или осъдените свидетели за същото участие, нито за каквато и  да било обща дейност между тях, включително и такава, свързана с превеждане на бежанци през държавните ни граници.

 

 

На следващо място, данни за престъпление, извършено от подсъдимите А.З. и К.Г. във връзка с престъпление по чл. 280 от НК се съдържат единствено в показанията на свидетелите М.П. и С.Б..

От показанията на св. М.П. бе установено, че на инкрминираната дата св. М.П. е преминала нелегално границата ни с Р Турция без участието на подс. А.З. и едва в следобеда на следващия ден, след като е пребивавала за нощта в жилище, е била превозена от подс. З. ***.

По делото не бе събрано каквото и да било доказателство относно твърдението в обвинителния акт, че това преминаване е било организира от подс. А.З., нито пък той  да е казал на свидетелката на кое място и как да премине границата. Нещо повече, подобни твърдения не залегнаха и в показанията на самата св. П.. Тоест, тези твърдения в обвинителния акт останаха напълно недоказани от доказателствата по делото.

Единственото установено обстоятелство по делото и то единствено и само от показанията на св. М.П. бе това, че след като по неустановен начин е преминала границата ни с Р Турция, тя е пътувала до гр София в автомобил с подсъдимия З., който й е подал телефона си, чрез който тя е потвърдила неизвесто кому, че е пристигнала в страната ни.

Действително, от горните действия може да се направи чисто житейско предположение, че подс. А. З. макар и да не е организирал сам преминаването на св. М.П. през траницата ни с Р Турция, е участвал в подобна организация. Само че съгласно разпоредбата на чл. 303 ал.1 от НПК за да бъде признато едно лице за виновно по дадено обвинение, по делото следва да бъдат налице не житейски предположения, а несъмнени доказателства. И именно подобни несъмнени доказателства относно това обвинение съдът прие, че не са налице. От самотното изявление на св. П.,*** с подс. З. половин ден след като е преминала границата с Р Турция и е била настанена в българско населено място на половин час път с автомобил от същата тази граница, не може да се установи по изискуемия от закона несъмнен начин, че именно подс. А.З. е извършил превеждането й през тази граница, или че е взел каквото и да било участие в него.

 

Недоказано по изискуемия несъмнен начин остана и другото обвинение, свързано с тази свидетелка, а именно че подс. К.Г. я е превел през границата на Р България и Р Сърбия на 09.07.2016г.

Както беше отбелязано, отново единствено от показанията на св. П. бе установено, че на посочената дата тя е била превозена от подс. Г. до  „една гора“.  Отново не бе установено по никакъв начин местоположение на тази гора и какво отношение има същата с някоя от границите ни, още по-малко с коя от тях, камо ли пък с твърдяната в обвинителния акт граница с Р Сърбия.   Нещо повече, твърдението, залегнало отново единствено в показанията на св. П., че след 6 часа ходене в тази гора са се оказали на територията на Р Сърбия свидетелката е придобила от казаното й в този смисъл от напълно непознато младо момиче, което заедно с възрастен мъж ги е водело из тази гора. По делото не бе установена самоличността на това момиче, нито пък казаното от нея и препредадено в показанията на св. П. намери потвърдение в каквото и да било от доказателствата по делото.  А при положение, че единственият доказателствен източник относно това обстоятелство дори не се базира на лични възприятия на автора му, а на твърденията на неизвестно лице дори за този автор, не може да се приеме, че е несъмнено доказано обстоятелството св. М.П. да е преминавала изобщо границата ни с Р Сърбия, включително на инкриминираната дата, напротив, същото остана напълно недоказано.

 

          От  показанията на св. С.Б. съдът прие за  установено единствено, че подсъдимите А.З. и К.Г. са участвали в превозването й до гора в неустановен момент.

          На първо място от показанията й не става ясно кога свидетелката е направила  опит да премине границата ни в посока Сърбия. Нещо повече, не става ясно дали изобщо свидетелката е правела такъв опит. В обвинителния акт се споменава, че тя, заедно с други бежанци са били откарани до място в близост до българо - сръбската ни граница, без дори там да се уточнява местоположението на това място. След това е описано как свидетелката, заедно с други бежанци, водени от подс. Г. са вървяли няколко часа  в намиращата се отново  в близост гора като отново не е уточнено коя е тази гора и до какво да в близост тази гора и как  и дали тази гора е свързана изобщо с границата на държавата ни, още по-малко с тази с Р Сърбия.

          По същия начин  в показанията на св. С.Б. свидетелката е заявила, че тя, заедно с други бежанци са били откарани до „някаква гора“ като отново не е уточнено коя е тази гора и в коя част на държавата ни се намира.

Относно местоположението на тази гора по делото не бяха събрани каквито и да било други доказателства, от които да може да се направи извод за местоположеинето й.

От горното съдът  прави извод, че от доказателствата по делото  по никакъв начин не бе установено в близост до коя гора е била откарана св. С.Б.. А при положение, че не бе  уточнено коя е тази гора и къде се намира на територията на страната ни, нито пък дали се намира някъде до граница и най-вече до коя именно, не може  да се прецени дали изобщо има опит за преминаване на държавната ни граница и то именно на тази с Р Сърбия, както се твърди в диспозитива на обвинителния акт. Всъщност, тук е моментът да се отбележи, че това твърдение, а именно че подсъдимите Г. и З. са превели св. С.Б. през границата ни с Р Сърбия за първи път се споменава една в диспозитива на обвинителния акт. ( Именно за да се уточни тази неяснота в предходен процесуален момент съденото производство бе прекратено и делото бе върнато на прокуратурата, но тази неяснота не бе отстранена).

На следващо място от показанията на с. С.Б. не става ясно кога е изършено това превозване до неустановената гора. Относно този момент по делото също не бе събрани нито едно друго доказателство, което да бъде обсъдено. Подобен момент не е залегнал и в показанията на самата свидетелка.

 

И при обобщение на обсъдената информация  следва да се отбележи, че от доказателствата по делото не беше установено не само по категоричен начин, а и никак кога и къде е била превозена св. С.Б. от подсъдимите Г. и З..

 

 

          ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

          При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства,   Съдът зае  становище, че обвинението, повдигнато на подсъдимия А.З. за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 1 от НК, както и не е доказано престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 2 от НК спрямо подсъдимите Н.Н. и К.Г..

          От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това в  периода от 01.07.2016г. до 22.05.2017г. на територията на Р България, Р Турция и Р Сърбия, подс. А.З. да е ръководил, а подсъдимите К.Г. и Н.Н. да са уаствали в организирана престъпна група (ОПГ), по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с ръководител А.З., ЕГН ********** и участници Н.М.М., ЕГН-**********, Ш.А.М., ЕГН-**********, Н.М.Н., ЕГН- **********, Д.И.А., ЕГН-**********, С.И.А., ЕГН-**********, Е.П.С., ЕГН ********** и К.Ж.Г., ЕГН **********, съставена с цел да върши съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 280,ал.2,т.3,т.4 и т.5,вр. с ал.1 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от превеждането през границата на лицата .

 

          Престъпното деяние по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 и 2 е уредено в глава десета от особената част на НК и е част от системата престъпления против реда и общественото спокойствие. Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, които гарантират нормалното функциониране на законовия ред в обществото и осигуряват спокойствието на неговите членове. Именно такова посегателство, като формирането и съществуването на организирана престъпна група, представлява противоправно поведение, застрашаващо очертаните обществени отношения.

За да се установи наличие на някоя от формите на изпълнително деяние на престъплението – ръководство, или участие в организирана престъпна група, следва да се анализират отношенията между привлечените към наказателна отговорност лица и да се установи наличието на съставомерните белези, предвидени в легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 20 от НК.

Съобразно посочената норма, „организирана престъпна група“ представлява  структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години. Сдружението се приема да е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

В конкретния казус от всички характеристики на ОПГ е налице единствено количествения критерий, доколкото обвинение за това престъпление е повдигнато на три лица, а като други участници в същата са посочени още 5.

Само че за съставомерността на деянието по чл. 321, ал.1 НК наличието на този критерий не е достатъчно. Необходимо е да се установи, при това по изискуемия от закона несъмнен начин, че всеки един от извършителите съзнават принадлежността си към престъпното сдружение и знае, че дейстивята му са синхронизирани с тези на останалите. При това решението за осъществяването на инкриминираната дейност трябва да е било взето на базата на информиран избор,

Друг съществен елемент на организираната престъпна група е изискването тя да представлява трайно структурирано сдружение с предварително дефинирана цел. Изискването за трайност на сдружението се определя преди всичко от характера и съдържанието на изградените взаимоотношения между неговите членове.

          Анализът на състава на престъплението по чл. 321, ал. 1 от НК налага извод, че то, макар да e формално по своя характер,  е продължено, като извършването му се осъществява в обединяване на волите на участниците в него, насочена към  подготовка на някаква престъпна дейност.

          Формата на изпълнително деяние   членуване, за което са налице повдигнати обвинения спрямо подсъдимите Н.Н. и К.Г., се изразява в членуване в организираната престъпна група и се осъществява чрез извършване на определени активни действия, чрез които субектът на престъплението се обвързва в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата. А формата на изпълнително деяние ръководство, за което е повдигнато обвинение спрямо подс. А.З. се изразява в организиране действията на участниците, разпределение на ролите им и осъществяване на контрол върху същите.

          И именно наличието на  горните съставомерни признаци не бе установено  от доказателствата по делото. Така по делото не беше установено по никакъв начин не само обединяване на престъпни действия на подсъдимите под общата воля на организирано сдружение. Не можа да се установи и каквито и да било общи деяния, или подготовка на такива. Не бе установено дори обсъждане на някаква изобщо престъпна дейност, включително и такава за извършване на престъпления по чл. 280 от НК, в какъвто смисъл е повдигнатото обвинение. 

 

          Както беше отбелязао по-горе в настоящите мотиви, от доказателствата по делото бяха установени единствено откъслечни действия от някои от подсъдимите.

          Така в показанията на свидетел със защитена самоличност с № 247 се съдържа информацията, че  до месеците юли-август на 2016 година и то ако се приеме, че именно юли, а не август на 2016 година е бил крайния на този, за който свидетелят разказа, че се е занимавал с превозване на бежанци (доколкото в показанията си св. № 247 не успя да бъде по-конкретен) подс. А.З. карал хора от Любимец, Харманли и Нова Загора.  В същия период в превоза на бежанци участвал и  подс.  К.Г., който водел хора за настаняване в имота  на подс.А.З..

          В показанията на  свидетеля със защитена самоличност с идентификационен № 243 се съдържа информация, че  подс. А.З. в периода от средата на 2016 година  до половината на 2017 г. се занимавал с организиране на превозване на бежанци.

          В показанията на свидетел със защитена самоличност с идентификационен № 270 съдебният се съдържа информация, че свиедетелят разбрал от неизвестен източник, че през 2016 година подс. А.З.   събирал емигранти в магазин на ул.„Пиротска“ в гр.София и участвал в  организиране на транспорта им от  Одрин през България за Сърбия.

          Тоест, на първо място, за дейност във връзка с превеждане на бежанци през държавните ни граници заявяват в показанията си трима от свидетелите със защитена самоличност, при това един от тях, а именно този с № 270 не заяви личните си впечатления, а наученото от неизвестен източник. А доколкото този източник не бе установен, съдът не се позова на показанията на този свидетел, за да направи своите правни изводи.

Единствените други доказателствени източници, благодарение на които би могла да се преодолее забраната, визирана в разпоредбата на чл.     124 от НПК са показанията на свидетелите А. Ф., М.П. и С.Б..

В показанията си с. А. Ф.  заяви единствено, че е виждал бежанци в ресторанта на подс. З..  

В показанията си св. М.П. заяви, че половин ден след като е пресякла нелегално траницата ни с Р Турция подс. А.З. я е взел от населено място, отстоящо на 30 минути път с кола от границата и я е откарал в гр. София на 04.07.2016г. и след четири дена е организирал превеждането й през границата ни с Р Сърбия, до където е била откарана заедно с други бежанци с два автомобила, един от които е управлявал подс. К.Г..

За участието на подсъдимите А.З. и К.Г. в опита й да пресече нелегално границата ни с Р Сърбия е заявила в показанията си и св. С.Б.. Само че тя не е уточнила те само точния момент, не е посочила дори приблизителен период на този опит. Нещо повече, както се установи при анализа на доказателствата в настоящите мотиви, не бе доказано по несъмнен начин, че свидетелката изобщо е правила опит да пресече тази граница, нито пък че е била откарана близо до нея.

 

Тоест, в подкрепа на обвинителната теза остават единствено твърденията на свидетел със защитена самоличност с № 247, че  до месеците юли-август на 2016 година подс. А.З. карал хора от Любимец, Харманли и Нова Загора.  В същия период в превоза на бежанци участвал и  подс.  К.Г., който водел хора за настаняване в имота  на подс.А.З.., твърденията на  свидетеля със защитена самоличност с идентификационен № 243, че  подс. А.З. в периода от средата на 2016 година  до половината на 2017 г. се занимавал с организиране на превозване на бежанци и твърденията на св. М.П., че половин ден след като е пресякла нелегално траницата ни с Р Турция подс. А.З. я е взел от населено място, отстоящо на 30 минути път с кола от границата и я е откарал в гр. София на 04.07.2016г. и след четири дена е организирал превеждането й през границата ни с Р Сърбия, до където е била откарана заедно с други бежанци с два автомобила, един от които е управлявал подс. К.Г..

 

От горните откъслечни твърдения действително може да се направи извод, че подсъдимите А.З. и К.Г. са извършвали дейност по превеждане на бежанци през държавните ни граници,  всеки един от тях в различен ден и през различна граница. При това за тези деяние заяви в показанията си единствено св. М.П..

От горните доказателства настоящият съдебен състав може да направи извод единствено, че подс. А.З. е превозил св. М.П. ***, намиращо се на 30 км от границата ни с Р Турция до гр. София на 04.07.2016г. и четири дена след това подс. К.Г. я е  превозил  до границата ни с Р Сърбия и  подс. А.З. е пристигнал и е постоял за малко на мястото, на което била оставена.

          По делото не бяха събрани други доказателства относно участието на който и да било от подсъдимите, или осъдените свидетели за същото участие, нито за каквато и  да било обща дейност между тях, включително и такава, свързана с превеждане на бежанци през държавните ни граници.

 

По никакъв начин от доказателствата по делото на първо място не бе установено участието в това единствено деяние на подсъдимия Н.Н.. На следващо място, не се установи и обединяване на волите дори на двамата подсъдими З. и Г. дори в това единствено деяние. Не се установи подобно обединяване на волите под общ умисъл за извършване на престъпления по чл. 280 от НК и спрямо свидетелите Н.М., С.А., Ш.М.,Д.А.и  Е.С. както помежду им, така и с тримата подсъдими.

Относно горните обстоятелства по делото не беше събрано нито едно доказателство, което да може да бъде обсъдено. За сметка на това от приетата  справка от НСлС беше установено, че в част от инкриминирания период, а именно  от 31,01,2017г. до 10,08,2017г.  подс.А.З. е бил в условията на арест

 

С оглед на изложеното Съдът счете, че горното престъпление не е доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК оправда всеки един от подсъдимите А.З., Н.Н.  и К.Г. изцяло по първоначално повдигнатото обвинение поотделно на всеки от тях  за извършено престъпление по чл.321 ал.3 пр. 2 вр. ал. 1 от НК за подс. А.З. и по чл.321 ал.3 пр. 2 вр. ал. 2 от НК за подсъдимите Н.Н. и К.Г..

 

 

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства,   Съдът зае  становище, че обвинението, повдигнато на подсъдимия А.З. за извършено престъпление престъпление по чл.280 ал.2 т.3 т.4 т.5 вр. с ал.1 от НК не е доказано.

От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. А.С.З.  на 3/4.07.2016 г. да е превел през границата на Р България с Р Турция отделно лице - М.М.П., сирийска гражданка с хуманитарен статут,родена на ********в гр.Дел Ал Зор, Сирия, JIH4- ********, без разрешение на надлежните органи на властта, като преведеният през границата на страната не е български гражданин,за извършване на престъплението е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди - Q7“ с per. № СВ ********и превеждането е организирано от група.

 

Както беше посочено по-горе в настоящите мотиви, от доказателствата по делото бе установено единствено, че на инкриминираната дата св. М.П. е преминала нелегално границата ни с Р Турция без участието на подс. А.З. и едва в следобеда на следващия ден, след като е пребивавала за нощта в неизвестно жилище, е била превозена от подс. З. ***.

По делото не бе събрано каквото и да било доказателство относно твърдението в обвинителния акт, че това преминаване от страна на св. П. на границата ни с Р Турция е било организира от подс. А.З., нито пък той  да е казал на свидетелката на кое място и как да премине границата. Нещо повече, подобни твърдения не залегнаха дори и в показанията на самата св. П.. Тоест, тези твърдения останаха напълно недоказани.

Единственото установено обстоятелство по делото и то единствено и само от показанията на св. М.П. бе това, че тя е пътувала до гр София в автомобил с подсъдимия, който й е подал телефона си, чрез който тя е потвърдила неизвесто кому, че е пристигнала в страната ни.

Действително, от горните действия може да се направи чисто житейско предположение, че подс. А.З., макар и да не е организирал сам преминаването на св. М.П. през границата ни с Р Турция, е участвал в подобна организация. Само че съгласно разпоредбата на чл. 303 ал.1 от НПК за да бъде признато едно лице за виновно в дадено обвинение, по делото следва да бъдат налице не житейски предположения, а несъмнени доказателства. И именно подобни несъмнени доказателства относно това обвинение съдът прие, че не са налице. От самотното изявление на св. П.,*** с подс. З. половин ден след като е преминала границата с Р Турция и е била настанена в българско населено място на половин час път с автомобил от същата тази граница, от където половин ден по-късно я е взел подс. З., не може да се установи по изискуемия от закона несъмнен начин, че именно подс. А.З. е извършил превеждането й през тази граница, или пък че последващите му действия са били свързани с това превеждане.

Отделно от горното, предвид липсата на доказателства за съществуването на  група за превеждане на бежанци, в която да е участвал подс А.З., недоказано остана обвинението и досежно това квалифициращо обстоятелство.

 

С оглед на изложеното Съдът счете, че горното престъпление не е доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК оправда подс. А.З.  изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.280 ал.2 т.3 т.4 т.5 вр. с ал.1 от НК.

 

 

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства,   Съдът зае  становище, че обвинението, повдигнато на подсъдимия  К.Г. за извършено престъпление по чл.280 ал.2 т.3 т.4 т.5 вр. с ал.1 от НК не е доказано.

От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. К.Ж.Г. на 09.07.2016г. да е превел през границата на Р България с Р Сърбия отделно лице - М.М.П., сирийска гражданка с хуманитарен статут,родена на ********в гр.Дел Ал Зор, Сирия, ЛНЧ- **********, без разрешение на надлежните органи на властта, като преведеният през границата на страната не е български гражданин,за извършване на престъплението е използвано моторно превозно средство- наел таксиметров автомобил и превеждането е организирано от група.

 

Отново както беше отбелязано по-горе в настоящите мотиви, отново единствено от показанията на св. П. бе установено, че на посочената дата тя е била превозена от подс. Г. до  „една гора“.  Отново не бе установено по никакъв начин местоположението на тази гора и какво отношение има същата към някоя от границите ни, още по-малко към коя от тях.   Нещо повече, твърдението, залегнало отново единствено в показанията на св. П., че след 6 часа ходене в тази гора са се оказали на територията на Р Сърбия свидетелката е придобила от казаното й в този смисъл от напълно непознато младо момиче, което заедно с възрастен мъж ги е водело из тази гора. По делото не бе установена самоличността на това момиче, нито пък казаното от нея и препредадено в показанията на св. П. намери потвърждение в каквото и да било от доказателствата по делото.  А при положение, че единственият доказателствен източник относно това обстоятелство дори не се базира на лични възприятия на автора му, а на твърденията на неизвестно лице дори за този автор, не може да се приеме, че е несъмнено доказано обстоятелството св. М.П. да е преминавала изобщо границата ни с Р Сърбия, включително на инкриминираната дата, напротив, същото остана напълно недоказано.

Отделно от горното, предвид липсата на доказателства за съществуването на  група за превеждане на бежанци, в която да е участвал подс. К.Г., недоказано остана обвинението и досежно това квалифициращо обстоятелство.

С оглед на изложеното Съдът счете, че горното престъпление не е доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК оправда  подсъдимия К.Г. изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение   за извършено престъпление  по чл.280 ал.2 т.3 т.4 т.5 вр. с ал.1 от НК

 

 

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства,   Съдът зае  становище, че обвинението, повдигнато на подсъдимия А.З. за извършено престъпление   по чл.280 ал.2 т.3 т.4 т.5,вр. с ал.1 от НК не е доказано.

От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. А.С.З. на 28.09.2016г. да е превел през границата на Р България с Р Сърбия отделно лице - С.Б., мароканска гражданка, родена на ********. в гр.Рабат,Мароко, без разрешение на надлежните органи на властта, като преведеният през границата на страната не е български гражданин, за извършване на престъплението е използвано моторно превозно средство лек автомобил джип „Фолксваген - Туарег“ и превеждането е организирано от група.

 

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства,   Съдът зае  становище, че обвинението, повдигнато на подсъдимия К.Г. за извършено престъпление   по чл.280 ал.2 т.3 т.4 т.5 вр. с ал.1 от НК не е доказано.

          От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. К.Г. на 28.09.2016г. да е превел през границата на Р България с Р Сърбия отделно лице - С.Б., мароканска гражданка, родена на ********. в гр.Рабат,Мароко, без разрешение на надлежните органи на властта, като преведеният през границата на страната не е български гражданин, за извършване на престъплението е използвано моторно превозно средство лек автомобил джип „Фолксваген - Туарег“ и превеждането е организирано от група

 

Както беше отбелязано по-горе в настоящите мотиви, единственият доказателствен източник относно това престъпление са показанията на св. С.Б., дадени в хода на досъдебнот опроизвосдство пред съдия и прочетени на основание чл. 281 ал.1 т. 4 от НПК. А от същите съдебният състав установи, че в неустановено време  свидетелката се е спрещнала в гр. София с подс. А.З., на когото споделила намерението си  да пътува до Сърбия, в резултат на което  подс. З.  й изпратил подс. К.Г.. От своя страна, отново на неустановен ден подс. К.Г. дошъл с още двама души шофьори и превозил  свидетелката до някаква гора,  която  била още в България. Там всички слезли и свидетелката видяла подс. А.З.  да говори нещо с шофьорите, един от които бил  св. Н.М. след което другите шофьори си тръгнали. С бежанците останал само подс. К.Г., който ги повел пеша през гората. Всички вървяли около четири часа като  след това подсъдимият  избягал и ги оставил сами. В един момент някакви хора намерили бежанците, извикали полиция и им донесли  храна и вода. При това се оказало,  че всички били все още в България. Дошли служители на полицията и ги върнали в София.

 

          Както също беше отбелязано, от горната инфоррмация не става ясно кога свидетелката е направила  опит да премине границата ни в посока Сърбия. Нещо повече, не става ясно дали изобщо свидетелката е правела такъв опит. В обвинителния акт се споменава, че тя, заедно с други бежанци са били откарани до място в близост до българо сръбската и граница, без да се уточнява местоположенеито му. След това е описано как свидетелката, заедно с други бежанци, водени от подс. Г. са вървяли няколко часа  в намиращата се отново  в близост гора като отново не е уточнена коя е тази гора и до какво да в близост тази гора и как  и дали тази гора е свързана изобщо с границата на държавата ни.

          По същия начин  в показанията на св. С.Б. свидетелката е заявила, че тя, заедно с други бежанци са били откарани до „някаква гора“ като отново не е уточнено коя е тази гора и в коя част на държавата ни се намира.

Относно местоположението на тази гора по делото не бяха събрани каквито и да било други доказателства, от които да може да се направи извод за местоположеинето й.

От горното съдът  прави извод, че от доказателствата по делото  по никакъв начин не бе установено в близост д окоя гора е била откарана св. С.Б.. А при положение, че не бе  уточнено коя е тази гора и къде се намира на територията на страната ни, нито пък дали се намира някъде до граница и най-вече до коя именно, не може  да се прецени дали изобщо има опит за преминаване на държавната ни граница и то именно на тази с Р Сърбия, както се твърди в диспозитива на обвинителния акт.

На следващо място от показанията на с. С.Б. не става ясно кога е изършено това превозване до неустановената гора. Относно този момент по делото също не бе събрани нито едно друго доказателство, което да бъде обсъдено. А предвид на настъпилата смърт на свидетелката преди да бъдат снети показанията й в съдебно заседание, съдът бе обективно въпрепятстван да отстрани горните неясности

Предвид на горните разсъждения съдът прие, че  от доказателствата по делото не беше установено не само по категоричен начин, а и никак кога и къде е била превозена св. С.Б. от подсъдимите Г. и З., поради което  и прие, че престъплението, повдигнато спрямо двамата за превеждане на свидетелката през границата ни с Р Сърбия на инкриминираната дата остана напълно недоказано от обективна страна.

 

С оглед на изложеното Съдът счете, че горното престъпление не е доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК оправда всеки един от подсъдимите А.З. и К.Г. изцяло по първоначално повдигнатото обвинение поотделно на всеки от тях  за извършено престъпление по чл.280 ал.2 т.3 т.4 т.5 вр. с ал.1 от НК.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.190 от НПК направените по делото разноски съдът постанови да останат за сметка на държавата.

 

          По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                              СЪДИЯ: