№ 1535
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20223100501721 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Производството е образувано по ВЖ на ЦЕНТРОМЕС ООД, представлявано от
управителя П.П., чрез адв.Ал.Ч. от ВТАК, срещу решение №1996/20.06.2022г., постановено
по ГД №15430/2021г. по описа на ВРС, 35 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от
въззивното дружество срещу ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, Варна, иск за
заплащане на сумите: 7 418.37 лв. (седем хиляди четиристотин и осемнадесет лева и
тридесет и седем стотинки), представляваща заплатена такса пренос ниско напрежение
ПНН, формирана както следва: 1 663.98 лв. по фактура № **********/ 07.08.2019 г.; 1541.90
лв. по фактура № **********/ 09.09.2019 г.; 1464.28 лв. по фактура № ********** лв.;
1472.12 лв. по фактура № **********/ 06.11.2019г.; 1276.09 лв. по фактура № ********** и
1911.12 лв. (хиляди деветстотин и единадесет лева и дванадесет стотинки), представляващи
заплатена такса достъп средно/ниско напрежение /ДСрН/, формирана както следва: 428.67
лв. по фактура № **********/ 07.08.2019 г.; 397.23 лв. по фактура № **********/ 09.09.2019
г.; 377.23 лв. по фактура № ********** лв.; 379.24 лв. по фактура № **********/ 06.11.2019
г.; 328.75 лв. по фактура № **********, ведно със законната лихва върху горепосочените
главници, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане,
на основавание чл. 55, ал. 1 предложение първо ЗЗД.
1
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Претендира се отмяната му и вместо това уважаване на исковете ведно с присъждане
разноските за двете инстанции.
В жалбата се излага, че съдът не е ценил правилно доказателствата, събрани по
делото, поради което е достигнал до погрешни правни изводи по същество. Подчертава се,
че по делото е безспорно установено, че още през 2000г. е определена границата на
собственост, но неправилно било определено мястото на мерене – то трябвало да бъде на
границата на собственост, т.е. на мястото за прикачване на ел.отклонение, собственост на
Центромес ООД за ВТП към електропроводно отклонение с.Момин сбор за електропровод
20 КВ ПУШЕВО. Установено било, че СТИ неправилно било разположено в ТП №3
Центромес, собственост на ищеца. Според въззивника по делото било установено, че
измерване количеството на потребената ел. енергия е неправомерно извършено. Установено
било, че ел.енергията се пренася през съоръжение, което е собственост на ищеца. Твърди, че
съдът не е изложил мотиви, че ТП 3 е собственост на ищеца и трасето до предприятието е
също тяхна собственост, поради което ищецът не дължи такса пренос НН и такса достъп
СрН. Твърди се, че СТИ не е разположено на границата на собственост; ТП №3 е
собственост на ищеца както и трасето до него. Претендира се отмяна на решението и
уважаване на иска.
В срока за отговор е постъпило становище по жалбата на
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, Варна, чрез ю.к.В.В., в което страната счита
жалбата за нередовна и неоснователна. Претендира се отхвърлянето ѝ, съотв. потвърждаване
на съдебното решение на РС.
Относно нередовността на жалбата се сочи, че в нея не било посочено кои
материалноправни разпоредби са били нарушени нито по отношение на кои обсъдени
доказателства е налице нарушение на съда. По основателността на жалбата въззиваемата
страна сочи, че възражението за неправилно определяне на мястото на измерване, е
неоснователно. Поддържа, че съгласно действалата към момента на присъединяване обекта
на Центромес ООД към ел.мрежа и нормативната уредба към този момент, обективирана в
ЗЕЕЕ и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителната мрежи,
разположението на СТИ е било правилно /съгл.чл.28 от Наредбата/ Поради това монтажът
на СТИ в ТП №3 е с цел даване възможност на потребителя да отчита на ниво НН.
Твърди се, че към датата на сключване на договорите от 2013г., границата на
собственост на ел.съоръженията е останала непроменена, което отговаря на чл.29, ал.4 от
Наредба №6/2004г., в случаите по чл.1 и ал.2. СТИ се поставя на мястото, до или на
границата на имота на потребителя. Мястото на монтиране е съобразено и с чл.120 от ЗЕ и
чл.30, ал.4 от Наредба №6/2014г., а именно СТИ е разположено до или на границата на
имота на клиента. ВРС е обсъдил, че без заявка за промяна на доставката на консумирана
ел.енергия, не е налице задължение за електропреносното предприятие да съобразява нужда
от монтиране на ново СТИ в понижаващата уредба след точката на присъединяване. Твърди
се, че Центромес не е предприело инициатива за промяна на мястото на мерене, за да бъде
2
третиран като консуматор на СрН. Неправилно е разбирането на въззвника, че същият не
дължи такса пренос НН и достъп СрН. Като нормативна уредба се сочи разпоредбата на
чл.104 от ЗЕ – валидна възмездна правна сделка.
Твърди, че дружеството-ответник се явява титуляр на вземането за мрежови услуги
като е делегирал правото си за събиране на вземането от крайните клиенти на дружеството –
краен доставчик по силата на договор съгласно чл.14, ал.3 ПТЕЕ. Липсва уредена
нормативно възможност краен клиент да бъде освободен от задължението да заплаща
разходите за поддържане на ел.мрежа. Неправилно е въведен довод, че собствеността върху
трафопоста и съоръженията обуславя освобождаване от заплащане на посочените
компоненти. В процесния случай се твърди, че ищецът е ползвал разпределителната мрежа,
тъй като връзката на предприятието с трафопоста не е пряко от подстанцията, подаваща
средно напрежение, а включва и ВЕЛ 20 Кв в с.Момин сбор, представляващ част от
разпределителна мрежа, поддържана от ЕРП Север. Поради това се твърди, че ищецът
дължи цена за пренос и за достъп. Поради това съдът правилно е преценил, че не са налице
предпоставките на чл.55, предл.първо ЗЗД. Претендира се отхвърляне на жалбата ведно с
присъждане на сторените разноски и ю.к.възнаграждение.
Пред въззивния съд, страните са редовно призовани. Въззивникът не изпраща
представител в открито заседание. Явява се представител на въззиваемата страна ю.к.В.,
която поддържа отговора и неоснователността на жалбата.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по
искова молба на ЦЕНТРОМЕС ООД против ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР АД, за
осъждане на последното да заплати на ищеца сумата от 9 329.49 лева, от които 1911.12 лева
– достъп средно напрежение и 7418.37 лева – пренос ниско напрежение, за обект с адрес
с.Момин сбор, общ.Велико Търново, определени от ответника за периода 01.07.2019г. до
30.11.2019г. като получена без правно основание, на основание чл.55, предложение първо
ЗЗД ведно със законна лихва от предявяване на иска.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на обект – месопреработвателно
предприятие в с.Момин сбор, общ.В.Търново, по повод на което са намира с ответното
дружество в правоотношение за доставка на ел.енергия и мрежови услуги. Твърди се, че
както обектът на собственост, така и присъединителните съоръжения /външно
ел.захранване, трафопост и инсталация ниско напрежение/ са изградени от него. Твърди се,
че външното ел.захранване е изградено от ищеца и представлява въздушно ел.отклонение от
ЕПО на електропровод 20 кV Пушево. Твърди се, че при изграждане на съоръженията
границата на собственост е определена като е определено и мястото на прикачане на
ел.отклонение за ТП към ел.отклонение с.Момин сбор на ЕП Пушево. Твърди се, че
дружеството ищец е собственик на ТП (трафопост), тип „Б“ – 1 х 400 кVА, електропроводно
отклонение 20 кV и кабелно захранване НН – 1 кв. Границата на собственост между
съоръженията на страните е определена като мястото на прикачване на електропроводното
отклонение за ВТП към електропроводното отклонение с.Момин сбор за електропровод 20
кV „Пушево“ до ТП № 3, с.Момин сбор с диспечерско наименование „Центромес“, където е
3
монтирано СТИ, отчитащо потребените количества ел. енергия. Електрическата енергия,
консумирана в имота на ищеца се пренася чрез кабелна линия средно напрежение 20 кV.
Кабелната линия и трансформаторния пост са собственост на ищеца като през процесния
период са поддържани от него. Посредством тези съоръжения имота на ищеца и сградите в
същия са присъединени към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север“ АД. Твърди се, че ищецът не е ползвал достъп до разпределителната мрежа на
доставчика по см.на т.49 на пар.1 от Закона за енергетиката, поради което твърди, че не
дължи цената за такъв достъп.
Мястото на присъединяване на ищеца е определено като място за прикачане на
ел.отклонение за ВТП към ел.отклонение с.Момин сбор за електропровод 20кV Пушево до
ТП №3, с.Момин сбор с диспечерско наименование Центромес, като това състояние не е
променяно във времето, вкл. в процесния период. Границата на собственост е била правилно
определена според ищеца още към 1999 и 2000г., но независимо от това неправилно е
определено мястото на измерване. Същото е следвало да бъде определено на границата на
собственост, т.е. на мястото на прикачане на ел.отклонение, собственост на ищеца.
Съгласно чл.30, ал.2 от Наредба №6/2014г. за присъединяване на производители и клиенти
на ел.енергия, границата на собственост е клемите на присъединяване на проводниците –
при въздушен електропровод. Твърди се, че това място е мястото на прикачане на
въздушното ел.отклонение за ВТП към ел.отклонение с.Момин сбор за електропровод
Пушево. Там е следвало да се монтира СТИ, а не в ТП №3 Центромес, собственост на
ищеца, независимо, че цялото ел.съоръжение е собственост на ищеца. Твърди се поради
това, че извършеното по този начин от ответника измерване на потребено количество
ел.енергия е неправомерно, в противоречие с нормативните изисквания, поради което
ищецът не е имал основание да заплаща цена за пренос НН и цена за достъп СрН.
Въздушното ел.отклонение, изградено и ползвано единствено от ищеца, не е част от
ел.мрежа на ответника. Количествата ел.енергия не са измервани на границата на
собственост, а след нея – в ТП №3. Твърди се поради това, че за процесния период, без
основание, от страна на ответника са фактурирани такси за пренос и достъп ниско
напрежение, които суми са заплатени от ищеца. Начислената от ответника такса за пренос за
ниско напрежение, а не за средно, е в разрез с установените нормативни правила.
Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 7418.37 лв.,
представляваща заплатена такса пренос ниско напрежение, формирана както следва: 1663.98
лв. по фактура № **********/07.08.2019г.; 1541.90 лв. по фактура
№**********/09.09.2019г.; 1464.28 лв. по фактура №**********; 1472.12 лв. по фактура №
**********/ 06.11.2019г.; 1276.09 лв. по фактура № ********** и 1911.12 лв.,
представляваща заплатена такса достъп средно/ ниско напрежение, формирана както следва:
428.67 лв. по фактура № **********/ 07.08.2019г.; 397.23 лв. по фактура № **********/
09.09.2019г.; 377.23 лв. по фактура №**********; 379.24 лв. по фактура
№**********/06.11.2019г.; 328.75 лв. по фактура №**********, ведно със законната лихва
върху горепосочените главници, считано от предявяване на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане, формиращи общ сбор на претенциите в размер на 9 329.49
4
лева. Претендират се и разноски.
В срока за отговор е постъпило становище на „Електроразпределение Север”АД, с
което предявените искове се оспорват по основание и размер. С отговора е направено и
възражение срещу допустимостта на иска поради липса на правен интерес, мотивирано с
наличието на подписани между страните договори за достъп и за пренос до ЕРМ. Твърди се,
че заплащането на тези мрежови услуги е изрично предвидено в действащите между
страните договори за достъп до ЕРМ и пренос на ел.енергия. Нормираната цена за пренос се
дължи на ответното дружество –лицензиант на разпределението на ел.енергия от всеки
присъединен потребител като ползвател на мрежата. Твърди се, че ответното дружество
осигурява оперативно управление на цялата разпределителна мрежа, поради което и нему се
дължи цената за тази мрежова услуга. Прави се довод, че единствено и достатъчно условие
за заплащане на услугите от клиентите е последните да са консумирали ел.енергия в
обектите си на собственост. Нещо повече, твърди се, че съгласно ПТЕЕ е запретено клиенти
да бъдат освобождавани от задължението за заплащане на тези услуги. В този смисъл се
твърди, че ищецът не е производител на ел.енергия, спрямо които са допустими изключения.
Твърди се още, че за процесния период цената за достъп е една и съща за всички
присъединени клиенти, без значение на какво напрежение са присъединени обектите им.
Сочи се, че съгласно заявление от 26.09.2013г. за получаване достъп до ЕРМ и първо
сключване на договор с доставчик на ел.енергия по свободно договорени цени, ищецът е
заявил, че желае услугите да му бъдат предоставени за завареното място на потребление и
завареното средство за търг.измерване на ниско напрежение по аб.№05262066 за процесния
обект в с.Момин сбор. Ищецът сам е заявил, че желае да ползва енергийните услуги като
индивидуален търговски участник, където сам избира услугата и конкретния търговец, а в
случая не оспорва, че е клиент на ответното дружество както, че обектът му консумира
ел.енергия на ниско напрежение. Твърди се, че подстанция /ПС/ Дълга Лъка е собственост
на ответника както и въздушен електропровод /ВЕЛ/ Пушево. Поради изложеното,
ответникът поддържа, че предявения иск за неоснователно обогатяване е изцяло
неоснователен. Юридическото основание за заплащането на тези услуги е в разпоредбата на
чл.104 от ЗЕ. Напротив, мястото на мерене не е предвидено от законодателя като юр.факт,
от които се пораждат или погасяват права и задлъжения на страните. Неоснователно е и
твърдението за неправилно определено място за монтиране на СТИ. Не се оспорва, че
консумираната от ищеца ел.енергия е била измервана чрез СТИ, монтирано на трафопост ТП
3 Центромес. Прави се довод, че наименованията „граница на собственост“ и „граница на
собственост на ел.съоръженията“ са различни. Втората, която е релевантна за спорния казус,
има значение на мястото на присъединяване към съответната мрежа, но не и място за
измерване. Поддържа се, че в случая мястото на мерене изцяло съвпада с предвидените
технически и нормативни изисквания. Към момента на присъединяване на ищеца към ЕРМ
не са съществували ПИКЕЕ, поради което и страните не са били длъжни да ги съобразяват
при определяне място на мерене. Последващите Правила са с действие занапред. /т.е. за
присъединени клиенти след 2004г./ Твърди се, че страните не са правили промяна и
предоговаряне на услугите за достъп и пренос. Без заявка на потребителя, ответникът прави
5
довод,че не е имал задължение да промени и съобрази мястото на измерване съобразно
отчитане на доставката на средно напрежение. Оспорват се твърденията на ищеца за
притежавано от него право на собственост върху трафопост Центромес ТП3 и ел.отклонение
20кV. Липсват доказателства за тези твърдения. Претендира се отхвърляне на исковете като
неоснователни.
Пред въззивния съд, страните са редовно призовани. Въззивникът не изпраща
представител в открито заседание. Явява се представител на въззиваемата страна ю.к.В.,
която поддържа отговора и неоснователността на жалбата.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните,
в пределите на въззивното обжалване, намира за установено следното:
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена в
срока за обжалване, от надлежна страна, чрез редовно упълномощения процесуален
представител. Същата е надлежно администрирана от първ.съд, вкл. постъпилия отговор от
насрещната страна.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Страните не твърдят процесуални нарушения на първата инстанция, не правят нови
доказателствени искания. Въведените с отговора на въззивната жалба възражения за
нередовност на жалбата съдът намира за неоснователни, тъй като същите касаят преценката
по същество на спора.
Решението се обжалва изцяло.
Видно от писмо от 30.06.1999г. от „Електроснабдяване“ – район В.Търново, е
разрешено ел. захранване на обекта на ищеца „Кланичен пункт и колбасарски цех“ в
с.Момин сбор, като ищецът е уведомен, че за целта следва за негова сметка и нужди да
проектира, изгради и експлоатира мачтов трафопост 20/04 KV. В същото писмо се посочва,
че въздушното захранване на предвидения за изграждане ВТП следва да стане посредством
въздушно електропроводно отклонение от ел.отклонение за с.Момин сбор на ел. 20 KV
„Пушево“. В същото писмо е отразено, че за граница на собствеността се счита мястото на
прикачване на електропроводното отклонение за „ВТП“ към електропроводното отклонение
с.Момин сбор на ел.20 KV „Пушево“.
В становище от 03.10.2000г. относно условията за присъединяване на обект към
ел.мрежа, подписано от управителя на „Електроразпределение – Горна Оряховица“ЕАД, е
посочено, че инвеститор за изграждане на 2-те съоръжения за присъединяване е
потребителят „Центромес“ООД, гр.В.Търново, а за граница на собствеността се счита
мястото на прикачване на електропроводното отклонение за „ВТП“ към
6
електропроводното отклонение с.Момин сбор на ел. 20 KV „Пушево“. /приложена схема на
свързване/
Видно от НА №60, том I, рег. №1729, дело №50/2004г. от 11.03.2004г., вписан в СВп
-гр.В.Търново с вх.рег.№818/12.03.2004г., ищцовото дружество е собственик на поземлен
имот с площ от 2534 кв.м, представляващ парцел IX от масив 50 по парцеларния план на
стопанския двор на с.Момин сбор, област Велико Търново, район „Овцеферма“, при
граници: парцел VIII, масив 50, парцел I, масив 51, ведно с изградените върху този имот:
производствен обект, представляващ месопреработвателно предприятие с обща застроена
площ от 1250 кв.м., както и трафопост със застроена площ от 9 кв. м.
Видно от издадените за процесния период фактури, приложени към исковата молба, в
същите са описани процесните мрежови услуги – цена за достъп Ср/НН и цена за пренос НН.
На 13.08.2004г. от ДКЕВР е издадена лицензия за разпределение на електрическа
енергия №Л-138-07, за дейността „разпределяне на електрическа енергия“ на ответното
дружество, с наименование към него момент „Енерго - про Мрежи“ АД.
На 06.11.2013год. между „Енерго – Про Мрежи“ АД и „Центромес“ ООД е сключен
Договор за достъп към електроразпределителната мрежа относно стопански обект с аб.№
05262066, кл.№**********, находящ се в с. Момин сбор, обл.В. Търново, срещу заплатена
от потребителя цена. По отношение на този обект, на същата дата, между същите страни е
сключен Договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа. Видно от съдържанието на първото съглашение, между страните е постигнато
съгласие относно понятието „достъп“ - правото за използване на преносната и/или
разпределителна мрежа за пренос на ел. енергия при условия определени в Правилата за
условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. В
договора за пренос е прието консумираната активна електрическа енергия да се измерва със
средства за търговско измерване, разположени в местата за измерване, определени в
съответствие с действащото законодателство. Към договорите са приложени технически
данни на обектите на търговския участник както и списък на СТИ на тези обекти.
/приложение 1 и 2/ Приложено е заявление за получаване достъп до ЕРМ, подадено на
26.09.2013г. от Центромес ООД, в което са посочени абонатен номер, сл.номер и населено
място на присъединяваните обекти.
Приложено е счетоводно извлечение от инвентарна книга на Електоразпределение
север АД, в което фигурират следните съоръжения: силов трансформатор ЕПС 25 мва Т-фо1
П/ст Дълга Лъка В.Т.- 111592; авт.регулатор напрежение силов тр-р П/ст Дълга Лъка и др.,
на л.31 по делото както и ЕП Пушево.
Представени са издадените от ответника фактури ведно с преводните нареждания,
удостоверяващи заплащане на процесните суми/л.65 и сл./.
От заключението на ССЕ се установява, че фактурираната такса пренос НН по
цитирани от вещото лице пет броя фактури, за периода от 01.07.19г. до 30.11.19г. възлиза на
сумата от 7418.37 лева, за консумираните 213293 кВч, ползвани от ищеца. Посочено е
7
приложеното решение на КЕВР Ц-19/01.07.2019г. С допълнителна експертиза вещото лице
сочи, че сумите по петте фактури са били надлежно заплатени от Центромес ООД –
вж.л.118.
Приложен е Констативен протокол на ЕРП Север от 23.07.2020г.,, в който по
отношение на Центромес ООД е посочено, че абонатът преминава от съществуваща
измервателна група НН към измервателна група СрН. Изградена е схема на мерене СрН.
От заключението на вещото лице К. М. по СТЕ се установява следното:
електрозахранване на абоната "Центромес "ООД за обекта в с.Момин сбор се осъществява
чрез линия /електропровод/ от ж.р. № 10 на въздушна електропроводна линия (ВЕЛ)
"Пушево" - 20kV до трафопост 20/ 0,4kV, тип "Б" и след преобразуването на съответната
апаратура монтирана в трафопоста, се подава напрежение на обектите - 0,4kW; СТИ,
отчитащо доставяната на абоната ел. енергия е монтирано в група с токов трансформатор
(ТТ) 300/5 в трафопост №3 на ниската страна - 0,4кV; доставянето на количеството
електроенергия не се е измервало правилно; СТИ е трябвало да се монтира с напреженов 3
трансформатор и токов трансформатор към високата страна на трансформатора или към
Ж.Р. стълб, от който започва отклонението на средно напрежение към обекта; процесният
обект е с разрешение за работа от 19.02.2003г.; разрешение за ел. захранване на процесния
обект в с.Момин сбор след изграждане на мачтов трафопост 20/0,4kV е дадено още на
30.06.1999г.; на 03.10.2000г. е предоставено Становище за условията за присъединяване на
обект към ел. мрежа: обект "Кланичен пункт и колбасарски цех" - "Момин сбор" кв.50
парцел IX -стопанска дейност, потребител 1; доставяната до трафопоста на процесния
обект ел. енергия Ср.Н. се доставя по линията въздушно ел. проводно отклонение от ел.
проводно отклонение за с. Момин сбор на 20kV "Пушево"/ от Ж.Р. № 10 на BEП
"Пушево" - 20kV до трафопоста 20/0,4kV тип Б/; трафопостът се намира в границите на
имота на процесния абонат и е включен в описаният в НА №54 от 12.03.2004 г.
недвижим имот; в случай, че СТИ се монтира на реалната граница на собственост, то тогава
то ще отчита изцяло потребяваната от абоната ел. енергия, включително загубите от
пренасяне и трансформиране; такъм ще бъде резултата и при монтиране на СТИ в
трафопоста ТП 3, но при наличие на напреженов трансформатор /НТ/ и ТТ /токов
трансформатор/ към високата страна – тогава отново ще отчита цялата потребявана
ел.енергия с ниско напрежение. В този случай не е нужно да се изчислява пренос и достъп
НН, а само пренос и достъп СрН. Процесният обект може да работи само с напрежение до
0,4kV/ 380V/; не е възможно, а и е забранено за този тип обекти да се подава Ср.Н. Вещото
лице дава заключение, че доставяната електроенергия до обекта на ищеца не се е измервала
правилно. СТИ е требвяло да се монтира с НТ и ТТ към високата страна на трансформатора
или към Ж.Р. стълб, от който започва отклонението на СрН към обекта. Това становище
вещото лице М. поддържа и в открито заседание.
Въз основа на изложеното съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са искове за осъждане на ответното дружество да възстанови
неоснователно заплатени от ищеца суми, представляващи част от цената за консумирана
8
ел.енергия в търговски обект на ищеца –колбасарски цех, представляващи конкретно цена за
достъп СрН/НН и цена за пренос НН. При въведените от ищеца /въззивник/ твърдения искът
попада в правната квалификация на чл.55, предложение първо ЗЗД. Като основание за
плащането при начална липса на основание ищецът твърди, че присъединяването му към
ЕРМ се извършва посредством ел.съоръжения, които са негова собственост, а не част от
оперираната от мрежовия оператор ЕР и ЕП мрежи, поради което не дължи заплащане на
достъп/пренос до същите. Твърди се, че поради неправомерното, в отклонение от
нормативното предписание, измерване на доставяното количество ел.енергия /тъй като СТИ
не е поставено на границата на собственост на енергийните съоръжения/, не се дължи от
ищеца заплатената от него цена за достъп Ср/НН и цена за пренос НН.
Страните не спорят относно качеството на ответника на лицензиант за дейността
„разпределение на ел.енергия“ както че дружеството осъществява трайно услугата „пренос“,
изразяваща се в разпределение на ел.енергия в съотв. с чл.88 и чл.89 от ЗЕ.
Не се спори относно наличието на договорни правоотношения между страните по
осъществяване на достъп до ЕРМ и пренос на ел.енергия до обекта на ищеца въз основа на
договорите от 23.10.2013г. както и присъединяването на обекта към
електроразпределителната мрежа в периода 1999 – 2003г.
Страните не спорят, че обектът на ищеца е присъединен към ЕРМ на ответното
дружество, че е получил и консумирал ел.енергия в процесните количества в исковия
период от 01.07.2019г. до 30.11.2019г. Не се спори, че посочените две компоненти участват
при формиране крайната цена на консумираната ел.енергия, съотв. че са включени в
посочените издадени от оператора пет фактури за периода: фактури №№2649/07.08.2019г.;
ф.№1004/09.09.2019г.; ф.№9089/07.10.2019г.; ф.№7137/06.11.2019г. и ф.№4953/06.12.2019г.
Не се спори и се установява, че процесните фактури са били изцяло заплатени от ищеца.
Във въззивното производство не е повдиган спор, че ищецът е собственик на ТП
трафопост тип Б- 1х400кVА; на електропроводно отклонение 20 кV и на кабелно захранване
НН. Тези обстоятелства съдът намира за установени в първоинстанционното производство и
съгласно чл.117, ал.6 ЗЕ.
Не се спори, че от присъединяването на обекта на ищеца към ЕРМ до исковия период
и през него, не е променяно като това важи както за мястото на присъединяване, така и за
начина на мерене в конкретния обект.
Спорът е правен и се концентрира относно основание за заплатените от търговеца –
потребител цена за достъп СрН/НН и цена за пренос НН като компоненти от цената за
консумираната ел.енергия в собствения му търговски обект Центромес в с.Момин сбор,
общ.В.Търново, съотв. от значение ли са мястото на мерене и границата на енергийните
съоръжения.
Възникналите правоотношения се уреждат от разпоредбите на ЗЕ, Наредба №6/2004г.
за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или
разпределителната мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /2013г./ и Правила за измерване
9
на количествата ел.енергия /2007г./
Доколкото е налице валидно възникнало правоотношение между страните,
обективирано в приложените по делото Договор за достъп и Договор за пренос, сключени на
23.10.2013г., е налице основание за заплащане на консумираната енергия като насрещна
престация за присъединяването и ползването на ЕПМ на ответното дружество. Искът е
допустим доколкото са налице твърдения за липса на основание за включване в цената на
услугите на цена за достъп СрН/НН и пренос НН в начислената консумация, отчетена от
СТИ на ищеца.
С въззивната жалба се излага, че независимо от пълно установените от ищеца факти
за неправилно разположение на СТИ в ТП №3 /собственост на ищеца/ и неправилно
измерване на ел.енергията /на страна НН/, съдът е отхвърлил предявените искове. Тези
оплаквания налагат въззивният състав да извърши самостоятелен анализ на всички събрани
по делото доказателства, за да достигне до извод за наличие на основание на платените
компоненти от цената, предмет на иска.
Съгласно чл.104 ЗЕ, в редакцията му към датата на сключване на договорите,
ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез
сделки взаимоотношенията си с оператора на ЕПМ и ЕРМ за ползване на мрежата, за достъп
до нея и за пренос на количествата ел.енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея.
Редът за заплащане на цените от ползвателите се определя с Правилата за търговия с
ел.енергия. Консумацията се измерва със средства за техническо измерване /СТИ/ -
собственост на оператора, разположени до или на границата на имота на клиента. Границата
на собственост върху ел.съоръжения и мястото на СТИ се определят съгласно изискванията
на Наредбата по чл.116, ал.7 /Наредба №6/2014г./ и на правилата в чл.83, т.6 от закона.
/ПИКЕЕ/ Същите са били правилно определени в експертните становища от 1999 – 2000г.
Липсват данни предписанията да са били извършени по предвидения начин – относно
границата на собственост и мястото на мерене.
Съгласно ЗЕ, операторът на мрежата определя вида, броя и мястото на монтиране на
измервателните уредби и съоръжения и на управляващите устройства към тях. В чл.120, ал.4
ЗЕ, в редакцията към сключване на договорите, се предвижда, че когато утвърдените тарифи
предоставят възможност на клиента да избира начин на измерване на количествата
ел.енергия, операторът на мрежата/мрежите/ е длъжен да монтира измервателни уреди,
които да съответстват на писмено заявения избор на клиента. Условията и редът за промяна
на измервателния уред по искане на клиент по предходната алинея се уреждат от чл.83, т.6
от закона /ПИКЕЕ/.
Съгласно Договора за достъп /л.20 по делото/, търговският участник заплаща цена за
достъп до ел.мрежа съгласно чл.26 от Правилата – чл.1, ал.2 и чл.18 от същия. Аналогично,
в чл.5.1 от договора за пренос е предвидено заплащане от търговския участник на
осигурения пренос през разпределителната мрежа на количествата енергия до мястото на
доставка. Тези количества се изчисляват съгласно чл.26 от Правилата. Цените са нормирани
от КЕВР и подлежат на едностранна промяна. В заявлението за достъп до мрежата,
10
подадено преди сключване на договорите /вж.л.33/ не се съдържа уточнение относно
напрежението на присъединяване на съоръженията, но с оглед необходимостта от работа на
търговския обект с НН, следва да се презюмира такъв начин на свързване. В тази насока
съдът цени и приложения КП от 23.07.20г. /л.91/, от който се установява, че впоследствие
абонатът е преминал от измервателна група НН с токов трансформатор към измервателна
група СрН с ТТ 10/5/5-К, 400 като е изградена схема на мерене СрН. До този момент
присъединяване на съоръженията и меренето е било на страна НН. Тези обстоятелства се
установяват и от СТЕ.
От същата /л.125 и сл./ се установява, че електрозахранването на абоната –ищец се
осъществява чрез електропровод от ж.р.№10 на ВЕЛ /въздушна ел.линия/ Пушево 20 кV до
трафопост 20/0.4 кV, тип Б и след преобразуването се подава напрежение ниско напрежение
0.4 кV. /т.е. трансформацията на ел.енергия от СрН в НН се извършва в обект на ищеца – ТП
3/с токов трансформатор/ 300/5 в ТП на ниската страна; по въздушен електропроводно
отклонение на ищеца/. Този начин на измерване на ел.енергията не съответства на
предвидения в чл.14 ПИКЕЕ и Наредба №6/2014г. СТИ е следвало да се монтира на
високата страна на трансформатора или към ж.р.стълб, от който започва отклонението на
СрН към обекта на ищеца. Това изменение е факт към настоящия момент, въз основа
заявление на потребителя от 23.07.2020г. /на л.91 по делото/, но не е било изпълнено към
процесния период през юли –ноември 2019г.
Обектът на ищеца /колбасарски цех/ е с разрешение за работа от 2003г. като в
разрешението за ползване са описани ел.обектите, посочени от ищеца за негова собственост
/описани в НА/, вкл. въздушно ел.проводно отклонение от ЕПО за с.Момин сбор. При
даване разрешение за ел.захранване на обекта през 1999г. е определена граница на
собственост на ел.съоръженията: мястото на прикачване на ел.проводното отклонение за ТП
към ЕП Пушево – ж.р.стълб №10. Към обекта на ищеца се пренася по ел.проводното
отклонение ел.енергия СрН, 20 кV. /средно напрежение/ Обектът ползва НН като
съоръженията са пригодени за работа с ниско напрежение до 0.4кV.
Вещото лице в т.6 от заключението е посочило количеството измервана ел.енергия
в двата случая – при монтиране на СТИ на границата на собственост или в трафопоста в
имота на ищеца, но чрез напреженов трансформатор и токов трансформатор към
високата страна /а не към ниската/. В тези случаи СТИ ще отчита цялото количество
ел.енергия, вкл. загубите от пренасянето и трансформирането на енергията. В тези
случаи ще се отчита само пренос и достъп средно напрежение, а не пренос и достъп ниско
напрежение.
С договорите както и с нормите на чл.24 и чл.25 от ПТЕЕ е въведено изрично
задължение за клиентите да заплащат на крайния снабдител цени за достъп до мрежата, за
пренос по ЕПМ, за достъп и пренос и други мрежови услуги за съответния ценови период,
които цени се определят от КЕВР. Съгласно чл.26 от Правилата, мрежовите услуги се
заплащат от клиенти върху фактурираните количества активна ел.енергия, в съответствие
със средствата на търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за
11
измерване, определени съгласно ПИКЕЕ и договорите по утвърдени цени от органа.
Съгласно чл.14 ПИКЕЕ, при отдаване на ел.енергия от ЕПМ, съответно ЕРМ, към
присъединен потребител, мястото на измерване е на страната с по-високото напрежение на
понижаващия трансформатор или в мястото на присъединяване на потребителя към ЕПМ,
съотв. ЕРМ. За да бъде присъединен потребителя към тази мрежа е необходимо същият да е
собственик на ел.уредба /трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на
имота на потребителя. В случая ТП №3, където се намира и СТИ, се намира в имота на
потребителя. Мястото за мерене обаче не отговаря на изискването на чл.14 ПИКЕЕ, тъй като
се извършва от страна с НН. Границата на собственост, макар правилно определена към
момента на фактическото въвеждане в експлоатация на съоръженията на ищеца, не отговаря
на изискването на чл.27 от Наредба №4/2004г. Съгласно последната, границата на
собственост между ел.съоръжения на преносното или разпределително предприятие и тези
на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията. Дори
да се приеме, че границата на собственост е определена правилно, доколкото е в имота на
ищеца /чрез ТП №3/, то вещото лице дава становище, че меренето не съответства на
законовото изискване за измерване на страна СрН. В случая с оглед присъединяването чрез
електропровод, собствен на потребителя, границата на собственост се определя съгласно
чл.29, ал.1, т.3 Наредба 6/2004г.- чрез клемите за присъединяване на проводници към
съоръженията на уредбата – при въздушен електропровод и открита уредба/ По делото е
установено чрез СТЕ, че процесният обект на потребление се захранва с прикачване на ЕПО
от Ж.Р. стълб №10 на ВЕЛ Пушево 20 кV към ТП -3 Центромес. Границата на собственост е
мястото на прикачване на ел.проводното отклонение за ТП към ЕП Пушево, ж.р.стълб №10.
Това прикачване съответства на определеното с писмо на НЕК от 30.06.1999г. и становище
на Електроразпределение –Г.Оряховица. /л.12-13/
В случая е налице присъединяване на електропровод, собственост на ответника към
ел.уредба на потребителя. Мястото на монтиране на СТИ не е в съответствие с изискванията
на ПИКЕЕ /2013г./, тъй като електромерът е монтиран на ниво НН на понижаващия
трансформатор. При положение, че съоръженията за преобразуване от СрН в НН са
собственост на ищеца, дейността по пренос НН се осъществява именно посредством
същите. При това положение, извършеното от ответното дружество измерване е
неправомерно, в който смисъл е и заключението на СТЕ, поради което за ищеца не е
възникнало задължение да заплаща начислената му от оператора цена за пренос ниско
напрежение, съотв. цена за достъп ниско напрежение. Доколкото безспорно същият е
ползвал ел.енергия чрез въздушно отклонение от ТП Пушево със СрН, то за него е налице
задължение да заплати осигурения му от оператора достъп до мрежата СрН. Горното води
до извод за частична основателност на предявените искове досежно единствено цената за
пренос НН.
Цената за достъп до и за пренос през ЕРМ отразява разходите, които се отнасят
към дейността по цялостното управление и администриране на ел.система, в т.ч. разходите,
свързани с диспечиране, подстанции, СТИ, отчитане както и всички адм.разходи с общо
12
предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да
бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. Именно
поради това, правомерното поставяне на СТИ се явява от съществено значение за
дължимостта на тези компоненти от цената на доставяната ел.енергия. /в този смисъл и
решение на ВКС по т.дело №1054/2011г. на Второ т.о., ВКС/ Количествата консумирана
ел.енергия, измерена в места, различни от нормативно определените /или уговорени между
страните/, не може да бъде основа за изчисляване цена за достъп и цена за пренос. В случая,
може да се приеме, че границата на собственост е правилно определена, доколкото е било
допустимо поставянето до или на границата на собствеността на ищеца, а в случая СТИ е
поставено в ТП №3, който попада в имота на ищеца и е изграден именно по предписания на
доставчика. Трафопостът на ищеца не е свързан директно с подстанцията, подаваща средно
напрежение, а категорично включва и електропровода Пушево, представляващ част от
разпределителната мрежа, поддържана от ответника. Затова ищецът като участник в пазара
получаващ закупена ел.енергия несъмнено е използвал както преносната, така и
разпределителната мрежа СрН като дължи съответно цена за пренос СрН /не е предмет на
спора/ и цена за достъп СрН. Безспорно, ел.захранваният обект на ищеца е свързан с
мрежата пренасяща ел.енергия до СрН, която се притежава от ответното дружество.
В случая, с оглед техническата обезпеченост на присъединяването към ЕПМ – чрез
собствени на ищеца ел.съоръжения, вкл. трафопост и въздушно ел.проводно отклонение,
чрез които постъпващата енергия СрН се преобразува в такава с НН, се установява
недължимост на цената за пренос НН през тази мрежа, тъй като трансформирането от СрН в
НН и съответно преноса на НН се извършва през съоръженията на ищеца. На ответното
дружество не се дължи заплащане на тази компонента от цената, тъй като ответникът не
престира услуга пренос НН. В този смисъл, предявеният иск за цената за пренос НН се явява
основателен, доколкото ответникът не е установил основание за събиране на същата. По
отношение достъпа до мрежата СрН не се установява основание за недължимост на
плащането доколкото не се спори, че абонатът ползва и се електрозахранва чрез
линия/електропровод от ж.р.10 на ВЕЛ /въздушно ел.отклонение/ Пушево – 20кV /средно
напрежение/ до трафопост на ищеца ТП №3, 20/0.4кV, а обектът му не се свързва директно с
подстанция ПС Дълга Лъка. Захранването е през ВЕЛ Пушево 20 кV СрН, въздушното
ел.проводно отклонение и трафопоста ТП №3. Именно от ж.р.стълб №10 започва
отклонението от ВЕЛ Пушево към обекта на ищеца. Или, налице е достъп до мрежата на
ниво СрН и пренос на ел.енергия Ср.Н, но не и такава с НН. В тази насока е и извършената
промяна през 2020г. в схемата на свързване на ел.обект на ищеца.
Съдът достига до различни правни изводи от тези на първата инстанция. С оглед
на изложеното, въззивният състав намира, че в полза на ищеца следва да бъде възстановена
заплатената цена за пренос НН в размера, установен от ССЕ, съвпадащ с фактурираната и
реално заплатена сума от 7 418.37 лева, на основание чл.55, предложение трето ЗЗД. /ССЕ,
л.84/ Неоснователен се явява иска за останалата част от сумата в размер на 1911.12 лева,
представляваща цена за достъп средно/ниско напрежение, поради което в тази част
13
решението на РС следва да бъде потвърдено.
Поради частична основателност на иска, основателен за съответната част се явява
и акцесорния иск за законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението.
Съобразно изложеното, сторените от страните разноски във въззивното
производство следва да бъдат разпределени съгласно чл.78 ГПК. На ищеца се следват
разноски в размер на 1211.16 лева за първа инстанция и 519.23 лева за въззивна инстанция, а
на ответното дружество /въззиваем/ - за първа инстанция 221.55 лева, за втора инстанция –
92.75 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1996/20.06.2022г., постановено по ВГД №15430/2021г. на 35
състав на ВРС, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от ЦЕНТРОМЕС ООД, ЕИК
*********, гр.Велико Търново, иск срещу ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК
*********, Варна, за заплащане на сумата от 7 418.37 лева, представляваща заплатена от
ищеца такса/цена/ за пренос ниско напрежение до обекта на ищеца в с.Момин сбор,
общ.В.Търново, формирана от следните: фактури №№2649/07.08.2019г.; ф.
№1004/09.09.2019г.; ф.№9089/07.10.2019г.; ф.№7137/06.11.2019г. и ф.№4953/06.12.2019г.,
начислена за периода м.07.- м.11.2019г., ведно със законните лихви върху сумата, като
вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********, Варна, да
заплати на ЦЕНТРОМЕС ООД, ЕИК *********, гр.Велико Търново, сумата от 7 418.37
лева, представляваща заплатена от ищеца такса пренос ниско напрежение до обекта на
ищеца в с.Момин сбор, общ.В.Търново, формирана от следните: фактури
№№2649/07.08.2019г.; ф.№1004/09.09.2019г.; ф.№9089/07.10.2019г.; ф.№7137/06.11.2019г. и
ф.№4953/06.12.2019г., начислена за периода м.07.- м.11.2019г., като платени при липса на
основание съгласно чл.55, предложение трето ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на иска на 08.07.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение на ВРС в останалата му част, в която е отхвърлен иска
на ЦЕНТРОМЕС ООД, ЕИК *********, гр.Велико Търново, срещу
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********, Варна, за заплащане на сумата от
1911.12 лева, представляваща заплатена от ищеца цена за достъп средно/ниско напрежение,
за обекта на ищеца в с.Момин сбор, общ.В.Търново, формирана от следните: фактури
№№2649/07.08.2019г.; ф.№1004/09.09.2019г.; ф.№9089/07.10.2019г.; ф.№7137/06.11.2019г. и
ф.№4953/06.12.2019г., за периода м.07.- м.11.2019г., ведно със законните лихви върху сумата
от завеждане на иска до окончателното изплащане, на основание чл.55 ЗЗД.
14
ОСЪЖДА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********, ВАРНА, да
заплати на ЦЕНТРОМЕС ООД, ЕИК *********, гр.Велико Търново, сторените в
производството разноски, както следва: сумата 1211.16 лева разноски за първа инстанция
както и 519.23 лева – разноски за въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЦЕНТРОМЕС ООД, ЕИК *********, гр.Велико Търново, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********, ВАРНА, сторените
за двете инстанции разноски в размер на 221.55 лева за първа инстанция и 92.75 лева – за
въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15