Р Е Ш Е Н И Е
№………………/……………………….., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД – шести наказателен състав в
публичното съдебно заседание на дванадесет първи май през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА МАНАСИЕВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 1550 по описа на ВРС за 2018год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „В.И.В. ЕГН **********
подадена чрез адв. Д.П.-Т. ***-F371308/06.03.2018год.
на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което му е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на
основание чл.264, ал.1 от ЗКПО.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което
като допустима, е приета от съда за разглеждане.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно
както поради допуснати съществени нарушения на процес. правила - както в акта, така и в НП липсвало описание
на нарушението което било вменено във вина на въззивника както от обективна
така и от субективна, така и поради нарушение на материалния закон – нарушение
изобщо не било извършено, а ако имало извършено такова то попадало в обхвата на чл.28 от ЗАНН. Моли
НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процес. Представител на въззивника
поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като по
същество преповтаря мотивите изложени в жалбата.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено.
Варненска Районна прокуратура, редовно призована за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе
следната фактическа обстановка:
На 31.01.2018г., във връзка със съобщение по чл.103 от ДОПК, в ТД на НАП-Варна от въззивника в качеството на представляващ „Моникс Сторидж“ ЕООД с ЕИК ********* била подадена коригираща
декларация по чл.92 от ЗКПО за ГДД за 2015г. Във връзка с подадената коригираща
декларация била извършена проверка от св. Д., която съпоставила коригиращата
декларация и първоначалната такава и установила следното: В ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2015год. подадена на 30.03.2016год. с вх.№ 0300И0311458 ЗЛ
е декларирало приходи в размер на 1 720 909.46лв. в това число нетни приходи от
продажби в размер на 1 717 438.34лв., разходи в размер на 1 620 190.12лв.
Увеличения на СФР – 32 498.55лв., намаления в размер на 31 655 03лв.. Данъчна
печалба – 101 562.86лв. и полагащ се корпоративен данък в размер на 10
156.29лв., направени авансови вноски приз 2015год. – 4250лв. и разлика за
внасяне в размер на 5 804.73лв.. Установила, че в коригиращата декларация за
2015год. подадена с вх.№ 034351800023829/31.01.2018год. били посочени следните
данни – приходи в размер на 1 720 909.46лв. в това число нетни приходи от
продажби в размер на 1 717 438.34лв., разходи в размер на 1 620 190.12лв.,
Увеличения на СФР – 42 330.55лв., намалени яна в
размер на 31 655.03лв., данъчна печалба – 111 394.86лв. и полагащ се
корпоративен данък в размер на 11 139.49лв., направени авансови вноски през
2015год. – 4250лв. и разлика за внасяне в размер на 6 889.49лв.
Извършвайки съпоставка между двете декларации св. Д.
констатирала, че задълженото лице невярно било декларирало данни в ГДД по чл.
92 от ЗКПО за 2015год. с вх.№ 0300И0311458/30.03.2016год. което е довело до
определяне на дължимия данък в по-малък размер а именно 10156.29лв. като в резултат на коригиращата декларация
дължимият данък за внасяне от 10156.29лв. бил променен на 11 139.49лв.
При тези факти св. Д. преценила, че е осъществен състава на
чл. 264, ал.1 от ЗКПО вр. чл. 261, ал.1 от ЗКПО и на
същата дата съставила срещу въззивника АУАН № F371308/31.01.2018год.
за нарушение на чл.264 ал.1 от ЗКПО, в който описала и
изложените по-горе факти.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника.
Въз основа на акта на 06.03.2018год. било издадено и
атакуваното НП в което АНО възприел изцяло фактическите констатации изложени в
акта, приел че въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 264, ал.1, вр. чл. 261, ал.1 от ЗКПО и на основание чл. 264, ал. 1 от ЗКПО му наложил адм. наказание глоба в размер на
200лв.
В съдебно заседание като свидетел е разпитана Т.Д. – актосъставител, от чиито показания се установява, че същата
е приела за установено извършването на нарушението единствено въз основа на
данните, отразени в двете процесни декларации.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед №
ЗЦУ-1582 от 23.12.2015год. на ИД на НАП, декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015год. вх. №
034351800023829/31.01.2018год., декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015год. вх.№
0300И0311458/30.03.2016год. и покана по чл. 103 от ДОПК №
П-03000317189782-177-001/30.01.2018год.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие както, писмени така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и се
кредитират от съда изцяло.
Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
Видно от представената и приета в с.з. заповед № ЗЦУ –
1582/23.12.2015год. АУАН и НП са били
издадени от компетентни (оправомощени) лица. В същото време обаче констатира,
че в хода на АНП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а именно :в акта и НП като нарушена законова норма се сочи тази на чл.
264, ал.1 от ЗКПО. Съгласно посочената разпоредба управител, ликвидатор/синдик
или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или
бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с
имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв. В случая каквито и
да било факти относими към състава на това нарушение по чл. 264, ал.1 от ЗКПО
не са посочени. Нормата предвижда санкция
за допустителство от страна на посочените в нея
субекти „който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в
чл. 261, 262 или 263“, а в случая
факти свързани с това с какво свое действие или бездействие въззивника е
допуснал извършването на нарушение
липсват. Единствените посочени в акта и НП факти сочещи на осъществен от
въззивника акт (поведение) е факта на подаване на коригираща декларация през
месец януари 2018год. „ на 31.01.2018год. във връзка със съобщение № **** е
подадена коригираща ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015год. от В.И.В. в качеството на
представляващ „Моникс Сторидж“ ЕООД. От друга страна
описанието на нарушението от правна страна съответства на разпоредбата на чл.
261 от ЗКПО – „при съпоставка на данните декларирани с ГДД по чл. 92 от
2015год. е установено, че ЗЛ (т.е. дружеството) невярно е декларирало данни
в ГДД по чл. 92 вх.№ 0300И0311458/30.03.2016год. което е довело до
определяне на дължимия данък в по-малък размер“. Вярно е че нарушителят се защитава срещу
фактите, но посочените такива в АУАН и НП,
в конкретния случай не кореспондират с описанието на нарушението от
правна страна, където се приема, че нарушител е ЗЛ, а не неговият управител.
Налице е несъответствие между посочените в АУАН и НП съставомерни
факти, описанието на нарушението от правна страна и приложената санкционна норма, което
нарушение е било преценено от състави на Адм.
Съд.Варна, като съществено и е мотивирало отмяната на наказателното
постановление. / Решение по КАНД№ 1350/ 20.07.2015г. , Решение по КАНД
№541/2014г., Решение по КАНД №522/2015г., Решение по КАНД №3075/2015г., Решение
по КАНД №950/2016г. , КНАХД № 1755/16г. и др./
В края на краищата за какво е наказан въззивника за това,
че е подал декларация с неверни данни или за това ,че е допуснал подаването на
такава декларация може само да се гадае. Отделен е въпроса, че видно от
показанията на актосъставителката същата е съставила
АУАН „за невярно деклариране на дължим данък“, което с пълна сила сочи на това,
че отговорността е ангажирана за нарушение по чл. 261 от ЗКПО. Наказателноотговорен субект
обаче за това нарушение е ЗЛ каквото качество въззивника няма.
На следващо място от акта и НП не става ясно защо изобщо
актосъставителя и АНО са приели, че при подадени две декларации с различни
данни данните в първата декларация (тази подадена през 2016год) са неверни и най-накрая липсват каквито и да било факти сочещи изобщо на виновно
поведение (субективна страна) от страна на въззивника. В случая следва да се
отбележи, че е ангажирана личната отговорност на ФЛ и задължително при
описанието на нарушението, което и да е то, следва да се съдържат факти
свързани със субективната съставомерност. Такива в случая не са изложени.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес.
Правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на
процес. Основание тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на
въззивника. Същият е лишен от възможността да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинен, при какви приети за установени факти за да организира
адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.
На следващо място доколкото видно от акта и НП нарушението
се състои в подаване на декларация с неверни данни, което е довело до определяне
на данък в по-малък размер (нарушение по чл.261 от ЗКПО) то в хода на
съдебното следствие безспорни и категорични доказателства в подкрепа на това
обвинение не бяха събрани. От показанията на св. Д. се установява, че тя
проверка относно това кои данни са коректни не е правила . В показанията си
пред съда актосъставителката сочи, че е приела
извършване на такова нарушение като се е водила от различните данни в двете
декларации и писмото от дирекция „контрол“ в което било посочено какви били финансовите
резултати и каква трябвало да бъде декларацията. Доколкото към преписката е
налична единствено покана по чл. 103 от ДОПК изпратена до въззивника очевидно
св. Д. има предвид същата. Действително в посочената покана е посочено, че е
била извършена проверка въз основа на резолюция от 06.11.2017год. са отразени
констатации по ЗКПО касаещи корекции за няколко години в това число и за
2015год. като са посочени и данните които следва да бъдат коригирани и по какъв
начин. Няма спор, че коригиращата декларация
е била подадена от въззивника
именно с оглед указанията дадени в посочената покана - данните в нея са коригирани именно както е
било указано в поканата. Извода за необходимост от корекция на данните по
начина посочен в поканата обаче от една страна не кореспондира с каквито и да
било доказателства, а от друга видно от поканата в нея е прието, че доставка по
две фактури от месец септември 2015год. издадени на ЗЛ от доставчика „Мега груп Ин“ не били реално извършвани защото при извършена
предходна насрещна проверка на този доставчик било установено посредством
представено уведомително писмо от управителя на фирмата, че същата не е имала
търговски взаимоотношения със ЗЛ „Моникс Сторидж“
ЕООД и никога не били издавани фактури към тази фирма. Данни въпросните фактури
да са били изследвани за истинност, данни за проверката на твърденията на
управителя на фирмата доставчик, която принципно има интерес от укриване на
приходи не са налични. А да се приеме, че доставка не е била осъществена само
на база на данни съобщени от заинтересовано лице е меко казано несериозно. На
същия принцип при проверка на този доставчик данъчните органи могат да се
позоват на издадените фактури представени от въззивника като управител на
„Моникс Сторидж“ ЕООД и обяснения от него, че
доставка е била извършена.
Налагането на административно наказание за нарушение, което
не е било безспорно установено, че е извършено/ факти в НП в тази насока
липсват, правния извод е декларативен / обуславя и неправилно приложение на
материалния закон.
По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото
Наказателно постановление следва да бъде отменено, като постановено при
нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН:
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП №323121F371308/06.03.2018год.
на Директора на Дирекция „ Обслужване”
при ТД-НАП- Варна, с което на В.И.В. –ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200лева, на основание чл.264 ал.1
от ЗКПО.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След влизане в сила на решението, АНП да се изпрати на АНО
по компетентност.
СЪДИЯ при ВРС