ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 584
гр. Пловдив, 09.10. 2019 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито заседание на девети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ, въззивно частно наказателно
дело № 504 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
С определение № 584 от 19.09.2019 г. по ЧНД №
363/2019 г. съдия от Старозагорския окръжен съд, с което на основание чл. 440
от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК е отхвърлено искането на началника на Затвора – *за
условно предсрочно освобождаване на осъдения Ю.Х.И. за остатъка от неизтърпяната
част на наложеното му наказание с Присъда по дело № 941 Hv9/14p, постановена на 16.05.2014г. от Областен съд
по наказателни дела *, приета за изпълнение с Определение №745/17.10.2017г. на
Окръжен съд – Стара Загора в размер от 1 година, 5 месеца и 26 дни.
Недоволен от постановеното определение е
останал осъденият И., който чрез своя защитник – адв. А.Х. от АК – *на 26.09.2019г.
е подал частна жалба с искане да се отмени и бъде условно предсрочно освободен.
Жалбоподателят акцентира на това, че съдът необосновано не е уважил предложението
на началника на Затвора – *за предсрочното освобождаване на осъдения И.. Твърди
се , че съдът не се е съобразил с приложените към него положителни доклади и
становища, от които е отчетено снижение на стойностите в зоните за отношение
към правонарушението, образование и обучение, умения за мислене и рискът от
рецидив е снижен. Не е взето предвид, че същият е бил награждаван няколкократно
и не е санкциониран. В този смисъл са налице достатъчно доказателства за
поправянето на осъдения по смисъла на чл.439а от НПК, видно от оценката по
чл.155 от ЗИНЗС и работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от същия закон, които налагат
съвсем различен извод.
Началникът на Затвора – *и Окръжна
прокуратура – Стара Загора не са изразили становище по подадената жалба.
Апелативният съд, след като се запозна с
изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална
легитимация, но по съществото си е неоснователна.
В Окръжен съд – *, на основание чл.437, ал.1, т.2 от НПК е подадено предложение от началника на Затвора – *относно условното предсрочно освобождаване на осъдения Ю.И. от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Окръжният съд е разгледал постъпилото предложение в открито съдебно заседание с участието на страните и го е оставил без уважение, тъй като е преценил, че не са налице предпоставките за условно предсрочното освобождаване на осъдения И..
Противно на доводите на жалбоподателя, окръжният съд е обсъдил подробно кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и да е дал доказателства за своето поправяне.
Съгласно
представената справка за правното му положение е видно, че с Определение № 745/17.10.2017 г. по ЧНД № 507/2017 г. на ОС Стара
Загора е приета за изпълнение Присъда по дело № 041 Hv9/14p от 16.05.2014г. на
Областен съд за наказателни дела *, отделение 12, Република *, потвърдена с
Решение по дело № 110s 99/14i-5 от 25.11.2014 г. на Върховен съд *, Република *,
влязло в сила на 04.03.2015 г., с която Ю.Х.И.
е признат за виновен за престъпление по чл. 104а, ал.1, ал.4, първи казус StGB,
чл.216, ал.2, ал.3 StGB, 229, ал.1 StGB, чл.105, ал.1, чл. 106, ал.1, цифра 3
StGB и чл. 99, ал.1 StGB от НК на Република *, съответстващи на чл. 159а ал.2
вр. ал.1 от НК на Република България и е осъден на 8 години „Лишаване от свобода“. В сила на 23.10.2017 г., като е постановен е
първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на наказанието.
Осъденият И. е постъпил
в затвора на 21.07.2017 г., с начало на наказанието 30.08.2013 г. С оглед на
разпоредбата на чл. чл.440, ал.2 от НПК е установено, че при евентуално уважаване на предложението, считано от датата
на влизане на определението в
сила – 27.09.2019г., същият ще е изтърпял фактически 6 години и 26 дни, от
работа – 5 месеца и 8 дни, всичко 6 години, 6 месеца и 4 дни, като остават 1 година, 5 месеца и 26 дни
лишаване от свобода.
Ю.И. при постъпването
му в българския затвор, първоначално е настанен в групата за обвиняеми и
подсъдими, а на 22.11.2017г. преразпределен във 2-ра група на Корпуса на
затвора. На 29.11.2018г. първоначално постановеният му „Строг“ режим бил
заменен със следващия по-лек „Общ“ със Заповед на Началника на Затвора, като е
изведен в *, където пребивава до момента. Установено е, че същият е користно-насилствен тип правонарушител,
като се намира в заключителния етап от изтърпяване на наказанието. За първи път
изтърпява наказание „лишаване от свобода” в МЛС. Не са отчетени особени
затруднения и проблеми при адаптацията към специфичните условия на средата, тъй
като голяма част от присъдата си е търпял в затвора в гр. *, * .
В първоначалната оценка
по профила на нуждите, изготвена на входа, е регистрирано средно ниво на риска
от рецидив – 54 б., с дефицити в зоните - отношение към правонарушението,
образование и обучение и умения за мислене. Рискът от вреди, характера на
настоящото правонарушение по чл. 159а от НК е определен като среден, вероятен
при живот на свобода, но не непосредствен. В първоначалния план на присъдата било
предвидено индивидуалната корекционна дейност да бъде насочена към изграждане и
развитие на мотивация за позитивна промяна в следвания модел на поведение в
обществото и подобряване на уменията за мислене и самоконтрол. В условията на
„закрит тип“ заемал позиция в средните слоеве на затворническата общност. Тих,
дисциплиниран и отговорен, спазвал правилата в институцията. Към
пенитенциарните служители се отнасял с нужното уважение. Контактувал предимно
на етнически и възрастов принцип, както и с останалите лишени от свобода от
спалното помещение, в което е настанен. Емоционално стабилен. Успявал да се
разграничи от негативните проявления на затворническата субкултура, въпреки че
те остават характерни за обичайната му среда. В условията на „закрит тип“ е
награждаван два пъти с „Писмена похвала“.
В преоценката по
профила на нуждите, направена в основен етап, преди прекатегоризирането и
извеждането му в условията на облекчена охрана било отчетено частично снижение
на стойностите в зоните: отношение към правонарушението, образование и
обучение, умения за мислене и рискът от рецидив е снижен на 50 бала, като
оставал в рамките на средното ниво.
След замяната на първоначално
постановеният спрямо л.св. И. от съда „строг“ режим в следващия по-лек „общ“ и
преместването му в *, като дейности за третиране на зоните с дефицити са
заложени устройване на подходяща работа
и активно участие в общо пенитенциарните дейности.
При условията на
„открит тип“, л. св. И. полагал старание да спазва реда и дисциплината, избягвал
конфликти и конфликтни ситуации. Заемал позиция в средните слоеве на
затворническата общност. Контактувал с широк кръг от лишените от свобода. Към
пенитенциарните служители се отнасял с нужното уважение. Включвал се активно в
предлаганите възпитателни и трудови дейности, отнасял се с разбиране в
реализацията на плана на присъдата си. През целия период на изтърпяване на
наказанието и съобразно препланирането на присъдата му в условията на „открит
тип“ е ангажиран с трудова дейност. И. не е устроен на работа, поради
заболяване – болест на Бехтерев, първи стадий /видно от медицинско
свидетелство, съдържащо се в затворническото досие/, поради което полагал доброволен
труд на територията на общежитието, свързан с почистване и хигиенизиране на
общите помещения. С добри отзиви от служителите по отношение на справянето му с
трудовите задължения. През периода на престой в затворническото общежитие за
показано добро поведение и участие в трудовия процес е награждаван многократно
с „Домашен отпуск“. По време на ползването на въпросните награди не е допускал
нарушения или закъснения при връщането си в общежитието.
При преоценка на риска от рецидив е отчетено
позитивно развитие в зоните отношение към правонарушението и умения за мислене,
осъзнатост на факторите, допринесли за криминалното му поведение и вредите,
които е причинил на потърпевшите. Двете зони излизат от дефицитните стойности,
а рискът от рецидив е снижен на 43 бала и оставал среден. Рискът от сериозни
вреди вече е от ниска степен, предвид на поведението в условията на облекчена
охрана. Лишеният от свобода осъзнавал отговорността за деянията си и причините,
довели го до криминално поведение. Заявявал мотивация за възприемане на
социално-приемлив модел на поведение при живот на свобода. Същият показал
изградени трудови навици и умения, както и добър самоконтрол. Налице бил добър
потенциал за спазване на правила и норми при живот на свобода.
Към настоящия момент
няма образувани досъдебни или съдебни наказателни производства, в които този
лишен от свобода да е обвиняем или подсъдим.
В Предложението на
Началника на Затвора - *се твърди, че целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК, са постигнати и процесът на поправяне и превъзпитание по отношение на
л.св. Ю.И. е завършен.
Противно на
доводите в жалбата, окръжният съд правилно е преценил предложението
на началника на затвора за условното предсрочно освобождаване на осъдения Ю.И. за
неоснователно.
Не се отрича, че същият за първи път се
намира в затвора и е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му
общо наказание лишаване от свобода по смисъла на чл.70, ал.1, т.1 от НК, но по
делото няма категорични доказателства, от които да се направи положителен
извод, че е дал убедителни доказателства за своето поправяне.
Не се
оспорва, наличието на добро поведение при изпълнение на наказанието – дисциплиниран
и спазва правилата на вътрешния ред, което е било поощрено от затворническата
администрация с награди и замяна на режима в следващия по-лек. Дадена му е
възможност и да полага доброволен труд, съобразно недоброто му здравословно
състояние.
Но спазването на реда и дисциплината е
задължение на всеки лишен от свобода и не може да доведе до допълнителното му привилегироване,
без да е налице искрено разкаяние и пълно поемане на отговорност за извършеното,
по смисъла на индивидуалната превенция по чл.36 НК. В конкретния случай още при
постъпване на л.св. И. в Затвора - *, след приемане за изпълнение на
австрийската присъда, в изготвения първоначален доклад /м. ноември 2017г./ е
отразено, че той не приема вината и отговорността за извършеното престъпление и
счита, че е несправедливо осъден. И това му отношение към престъпното деяние и
наложеното наказание продължава да е изявено след изтърпяването на повече от
четири години лишаване от свобода.
Безспорно първоначално определеният риск от
рецидив е в средни стойност – 54 б, като въпреки намаляването му до 43б., продължава
да попада в същия диапазон, т.е. занижаването му не е значително.
Съобразена е констатацията в първоначалния
доклад, според която л.св. Ю.И. от 2001г. се установил в Р. * , където останал
да живее, но никога не е работил, като отношението му към труда е „отчасти
положително“. По този повод е отчетено от първостепенния съд, че при
изслушването му в настоящото производство, не е бил съвсем искрен, защото
е обяснил как при престоя си в * е работил като бояджия. Отделно от това, И.
има две деца от първия си брак и още три деца от последната му фактическа
съпруга, за които според доклада има задължения и осигурява препитанието им. В
тази връзка се е наложил изводът, че след като същият изобщо не е работел и
няма данни за други доходи, очевидно тяхната издръжка е осигурявана чрез
престъпната дейност, за която е осъден – склоняване към проституция и трафик на
хора.
По повод на тези факти и наличните все още
средни стойности на риска от рецидив е достигнато да извода, че при
постановяване на предсрочното му условно освобождаване към момента отново би могъл
да продължи със същата престъпна дейност. В експертната оценка на актуалното
психично и емоционално състояние на И. от ноември 2018г. е отразено, че
субкултуралното мислене и някои психологични механизми повлияват занижената
критичност към правонарушенията. Следователно и при това изследване не е
установено пълно поемане на отговорност към извършеното от страна на И.. В
последната експертна оценка, преди внасяне на предложението е посочено
лаконично, че относно извършеното престъпление проявява необходимата
критичност. Но съдът е установил, че тази оценка е в противоречие със
заявленията на осъдения И. при изслушването му в съдебно заседание, затова, че
продължава да счита, че е несправедливо осъден, т.е. очевидно не само при
постъпването си в затвора, но и към настоящия момент не приема напълно
отговорността си за извършеното.
Въз основа на гореизложеното, окръжният съд е
счел, че, макар
изтърпяното до момента от осъдения Ю.И. наказание лишаване от свобода
да е дало сериозни
положителни резултати, корекционният процес спрямо него не е приключил. Тази
тенденция следва да се запази и затвърди в неговото поведение, като даде
отражение в отношението му към труда и към наложеното му наказание. Едва тогава
би могъл да се достигне до извода, че има доказателства за поправянето на
осъдения И., както и за трайно и положително развитие на корекционния
процес, още повече, предвид
немалкия размер на неизтърпяната част от наказанието – близо година и половина.
В заключение, настоящият въззивен състав намира за обоснована, преценката на окръжния съдия, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения И., тъй като същият не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал.1 - 3 от НПК.
Съобразно чл.441 от НПК, ново предложение или молба могат да бъдат отправени не по-рано от шест месеца от влизане на определението в сила.
Единствената забележка спрямо началото на диспозитивната част на постановения съдебен акт е стилистична, като при следващите произнасяния е добре вместо използвания израз „отхвърля“, да се използва по-подходящия за наказателно-процесуалните актове „оставя без уважение“.
Поради гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а жалбата на осъдения И., да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК,
Апелативният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 584 от 19.09.2019
г. по ЧНД № 363/2019 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отхвърлено
предложението на началника на Затвора – *за условно предсрочно освобождаване на
осъдения Ю.Х.И. по отношение на остатъка от неизтърпяната част от наложеното му
наказание с Присъда по дело № 941 Hv9/14p, постановена на 16.05.2014г. от Областен съд по наказателни дела *,
приета за изпълнение с Определение №745/17.10.2017г. на Окръжен съд – Стара
Загора в размер от 1 година, 5 месеца и 26 дни.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.