Решение по дело №702/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 531
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20215330200702
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 531
гр. Пловдив , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330200702 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4214386 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на П. В. В., с ЕГН **********, адрес ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение
по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения
подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но
взема становище в писмено такова по жалбата като я намира за
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства
и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и
правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 20.11.2020г. около 15.24ч автомобил с рег. № **, марка „Ауди”, модел
1
„А4”, собственост на жалбоподателя, се движел към гр.Пловдив по път І-8.
При километър 232+200метра скоростта му била 86 км/ч, при ограничение за
движение с нарочен знак „В-26“ до 60 км/ч. Горното било заснето с
автоматизирана система за видеоконтрол ARH CAM S1 № 11743ca. В
последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в
настоящото дело и връчен на жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него,
удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за
изпитване, протокол за употреба на АТСС, както и справка за регистрация на
МПС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила
и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че при
издаване на процесния фиш са допуснати редица нарушения на
процесуалните правила. На първо място следва да се посочи, че ако
жалбоподателя не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в
ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да
оспори фиша, посочвайки лицето, което дефакто е извършило нарушението.
След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото
МПС негова собственост. Не е основателно възражението, че фиша бил
издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4
ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата
на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се
утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено.
Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е
нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по
законодателен път. Видно от справката за регистрация, то именно
жалбоподателя е собственик на отразеното на снимката МПС. Във
електронния фиш са ясно посочени три имена , адрес и ЕГН на
жалбоподателя, с което той е инидивидуализиран. На следващо място по
делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване
на техническото средство, ето защо не са основателни възраженията в тази
насока от жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било
установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при
2
измерването.
На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се
извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното
нарушение законът не изисква това. Ето защо и това възражение е
неоснователно. В съдържанието на фиша изрично е било посочено, че може
или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е лицето
управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП,
жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което
изрично е посочено в процесния фиш. Нарушението е ясно посочено като
време, място и начин на извършване, противно от твърдението в жалбата и
това е видно от съдържанието на фиша. Не е нарушение на закона факта, че
във фиша не е посочено пред кой точно орган подлежи на обжалване и по
какъв ред, защото отново законодателят не е предвидил това. За ползването
на техническото средство е изготвен протокол по чл.10 от Наредбата, поради
което и тези възражения са неоснователни.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено
констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и е
определена глоба от 100 лева за превишение от 26 км/ч. Следва да се посочи,
че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-висока – 89
км/ч и превишение 29 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на
жалбоподателя. Нарушението на чл.21, ал.2, вр с ал.1 ЗДвП се изразило в
неспазване на отклонението от общите правила на последната норма, която
регламентира скорости на движение според типа МПС и пътя на , който се
намира. Именно различието в специално поставен знак „В-26“ субсумира
нарушението като такова на ал.2 на чл.21, вр с ал.1 от нея.
С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева на основание чл.63, ал.3 ЗАНН като е направено своевременно искане.
Минималния размер на същото настоящата инстанция намира за съответно на
извършеното по делото.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4214386 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на П. В. В., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение
по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателят П. В. В., с ЕГН **********, адрес ** да заплати
на ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет / лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4