Р Е Ш Е Н И Е
№
116
гр.
Велико Търново, 07.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на тридесет и първи
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докл***аното от съдия Матева адм. дело № 763/2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
172, ал. 5 и чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Настоящето дело е
образувано след като с Определение от 11.12.2020 по адм.
д. № 723/2020 г. на АСВТ съдът е отделил
производството по жалбата на Б.Д.П. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №
20-0438-000136/03.11.2020 г. на ВПД началника на Трето РУ – Пловдив при ОД на
МВР – Пловдив за самостоятелно разглеждане в отделно административно дело,
предвид обстоятелството, че с една жалба оспорващият е заявил обжалването на
два самостоятелни административни акта, за прилагане на различни ПАМ –
процесната - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година,
приложена със Заповедта предмет на настоящето дело и друга ПАМ, приложена със Заповед
за прилагане на ПАМ № 20-0438-000135/03.11.2020 г. на ВПД началника на Трето РУ
– Пловдив при ОД на МВР, която е останала предмет на първото дело.
В жалбата се
изразява несъгласие с издадената заповед, като оспорващият счита, че същата е
незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Твърди, че при прилагане на
процесната ПАМ са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и мярката е в противоречие с материалния закон. В тази
връзка, на първо място, оспорва законосъобразността на съставения АУАН за
същото нарушение, обосновало и прилагането на ПАМ, тъй като липсвали имената и
точните адреси на свидетелите по акта, както и ЕГН на тези лица, а и не ставало
ясно нарушението от описанието му в обстоятелствената част на АУАН. Оспорващият
твърди, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран и е приложена процесната
ПАМ, тъй като след получаване на талона за медицинското изследване е посетил
указаната му УМБАЛ Пловдив, но там не бил тестван, тъй като лабораторията не
работела през нощта и нямало дежурен лекар към нея, който да вземе кръв за
медицинско и химическо изследване за наркотици и техните аналози. Предвид
горното, счита, че у него липсва вина за неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване и неоснователно е санкциониран за това, както е приложена процесната
ПАМ.
В съдебно заседание жалбоподателят
и процесуалния му представител не се явяват, но се представят писмени бележки,
в които се доразвиват мотивите за незаконосъобразност на оспорения акт с
мотивите, че от събраните допълнителни доказателства се установява, че не е
било оправомощено нито едно лице, което да вземе
проби и да извърши медицинско и химическо изследване за наркотици и техните
аналози в лечебното заведение, към което е насочен, а информацията от УМБАЛ –
Пловдив за това кой е бил дежурен лекар в Спешното отделение (СО) по настоящето
дело и административно – наказателното дело по повод НП за същото нарушение е противоречива.
По тези мотиви претендира отмяна на ПАМ и присъждане на направените разноски.
Ответната страна – ВПД
началникът на Трето РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище изразява становище за законосъобразност и
валидност на процесната заповед. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № 20-0438-000136/03.11.2020
г. на ВПД началника на Трето РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив спрямо Б.Д.П. ***, е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от една година“.
В обстоятелствената
част на заповедта е посочено, че на 03.11.2020 г., около 22.50 часа в гр.
Пловдив, на ул. Победа срещу № 62, в посока Север – Юг спрямо Б.Д.П. *** управлявал
собствения си лек автомобил Мерцедес ЦВН 230 с рег. № ***, като при проверка от
контролните органи на МВР отказал да му бъде тестван за наличие на упойващи
вещества (наркотици) с техническо средство DRUG TEST 5000 №
ARNB -0554 и не изпълнил предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Това поведение на водача било
квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП с
процесната заповед за прилагане на ПАМ.
В заповедта е
цитиран и съставения на водача на автомобила АУАН № АА946801/03.11.2020 г. Същият
е представен и приет като доказателство по делото. В обстоятелствената част на
този АУАН е възпроизведена същата фактическа обстановка, а цитираното поведение
е било квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3 вр.
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
От ответника е
представен Талон за изследване № 074531, в който е отбелязан отказа на жалбоподателя
като водач на управляваното от него лично МПС да му бъде извършена проверка за наличие на
упойващи вещества (наркотици) с техническо средство DRUG TEST 5000 № ARNB -0554 в 23.00 часа и насочването му към УМБАЛ –
Пловдив за медицинско и химическо изследване до 40 минути от връчването на талона,
което според отбелязването в него е станало в 23.40 часа на 03.11.2020 г.
По делото не спорно,
че такава кръвна проба не е взета, а това се доказва и от Писмената справка на
УМБАЛ – Пловдив по делото изх. № СД – 81/02.03.2021 г. (л. 85 от делото).
Според друга Справка от същото лечебно заведение (на л. 88 и 89 от делото) за
процесния период - 03.- 04.11.2020 г. е взета само една кръвна проба – от друго
лице, и е регистриран отказ на трето лице, доведено в СО, но напуснало, след
като отказало да даде кръв за кръвна проба. В същия документ и посочен и
дежурния лекар в СО – д-р Т.П..
С трето писмено
уведомление до съда, директорът на УМБАЛ – Пловдив е посочил по настоящето
дело, че в лабораториите на болницата няма дежурни лекари, тъй като пробите за
изследвания от вида на процесното се вземат от дежурния лекар в Спешното
отделение на лечебното заведение.
От своя страна, жалбоподателят
е представил Решение № ОА-95/18.03.2121 г. за предоставяне на обществена
информация от страна на УМБАЛ – Пловдив по заявление за достъп до такава на
процесуалния представител на жалбоподателя по настоящето дело, от което се
установява, че УМБАЛ – Пловдив не е издавала писмена заповед или друг писмен
акт за определяне на специалистите в Спешното отделение като имащи право да вземат
проби и извършват изследвания, нито в трудовите им договори е включено такова
задължение, защото се касае за тяхно правомощие по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.
81 от 2018 г.).
От ответника са представени
и е приети като доказателства относно компетентността на органа, издал
оспорената заповед няколко други такива за определяне на компетентни лица по
контрола на движението и делегиране на правомощия да издават заповеди от типа
на процесната.
Настоящият съдебен
състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите
и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка
на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита
следното:
Предявената жалба е
редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й,
подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния
административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес
от оспорване.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
Индивидуалният
административен акт, предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен
орган – началник на РУ към ОД на МВР – Пловдив. Съгласно чл. 172 от
ЗДП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал.
1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват
контрол по ЗДвП,
вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед №
317з-391/06.02.2017 г. директорът на ОДМВР Пловдив е делегирал своята компетентност
на издателя на акта – началника на РУ, т. е. заповедта е издадена от
компетентен орган.
Заповедта е издадена
в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка,
посочена е нарушената от ЗДвП разпоредба – чл. 174, ал. 3, пр. второ от ЗДвП,
посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП, който гласи: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствена анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Неоснователни са
възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
на процесната заповед и прилагане на ПАМ, обосновани с пороци в съставения във
връзка със същото нарушение АУАН. Настоящето производство е самостоятелно,
същото е административно и към него са неотносими
изискванията на ЗАНН. В този смисъл каквото и процесуални, и формални нарушения
да има при съставянето на АУАН те не могат да се отразят на настоящето
производство, което не изисква установява на административното нарушение по
реда на ЗАНН за предприемане на ПАМ във връзка с него.
Неоснователни са
възраженията и за това, че процесната заповед за прилагане на ПАМ не посочвала
ясно нарушението, по повод, което се прилага, доколкото описанието на
нарушението в обстоятелствената част на заповедта не кореспондирало със сочената
като нарушена правна норма. Нормата на чл. чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП сама описва
нарушенията, за които се прилага процесната ПАМ. Тоест същата, освен правно основание
за прилагането на ПАМ, сочи и фактическите основания, при които се процедира
така. Според чл. 171, , т. 2а, б. „б“ от ЗДвП основание за прилагане на ПАМ е
всяко едно от следните обстоятелства: 1. управление с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда 2. и/или употреба наркотични вещества или техни
аналози 3. отказ да бъде извършена проверка на водач с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози 4. или неизпълнение на предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Според текстовата
част на процесната заповед нарушението, за което се прилага ПАМ е отказът на водача
да му бъде извършена проверка наличие на упойващи вещества (наркотици) с
техническо средство DRUG TEST 5000 № ARNB -0554 и неизпълнението на предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Т.е. заповедта сочи два самостоятелни и
дори последователни във времето факта, всеки от който принципно осъществява
състава на различно административно нарушение, както е посочено в чл. 171, т.
2а, б. „Б“ от ЗДвП – веднъж това е отказът да бъде извършена проверка на водач
с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и втори път - неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Наличието на всяко едно
от тези две нарушения би било достатъчно основание за прилагане на процесната
ПАМ.
В заповедта за
прилагане на ПАМ, противоправното поведение на водача е квалифицирано като
нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП, но това е без всякакво
значение, защото ЗДвП не изисква ПАМ от вида на процесната да се прилагат за
нарушения на чл. 174, ал. 3, пр. второ, а сама описва нарушенията – основания
за това. Фактът, че тези нарушения осъществяват състава и на друга правна
норма, която обаче предвижда административно - наказателна санкция за тях не
налага изписването й тук, в заповедта за прилагане на ПАМ, защото както се каза
ПАМ е мярка на административна принуда, а не са наказателна репресия.
Нещо повече, в
случая цитирането на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП е и коректна
правна квалификация на едното от двете нарушения, извършени от водача, и
станали основание за прилагане на процесната ПАМ.
В тази връзка съдът
намира ,че при издаване на обжалваната заповед правилно е приложен и материалният
закон.
Както вече се каза няколкократно,
ПАМ от вида на процесната се прилага в няколко случая, един от които е отказът
на водача да му бъде извършена проверка наличие на упойващи вещества
(наркотици) с техническо средство, а втори - неизпълнението на предписанието за
медицинско химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Касае се за две самостоятелни
хипотези, които законът не е кумулирал, напротив
изрично е използвал съюзът „или“ – ПАМ се прилага при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или неизпълнение на предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
В случая фактът, че жалбоподателят,
като водач на личния си лек автомобил Мерцедес ЦВН 230 с рег. № ***, е отказал
да му бъде извършена проверка наличие на упойващи вещества (наркотици) с
техническо средство DRUG TEST 5000 № ARNB -0554 не е спорен. П. нито твърди обратното, нито го
доказва, а отказът му е удостоверен и от представения по делото Талон за
медицинско изследване № 074531, в първата част на който този отказ е
удостоверен както с подпис на проверяващия, така и на проверяваното лице. Само
по себе си това обстоятелство е било достатъчно за прилагане на процесната ПАМ.
Самият отказ да се
изпълни изследването е второ, самостоятелно основание за прилагане на
процесната ПАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. За да е законосъобразна
ПАМ обаче, е достатъчно наличието и само на едно основание за нея – вече
посоченото безспорно такова – отказ да бъде извършена проверка наличие на
упойващи вещества (наркотици) с техническо средство DRUG TEST 5000.
В този смисъл
развиваните доводи на какво се дължи неизпълнение на предписанието е без
значение, но за пълнота на изложението следва да се посочи, че и те не
кореспондират с доказателствата по делото и приложимите правни норми досежно
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят твърди, че не изпълнил
предписанието с дадения му Талон за медицинско изследване № 074531, защото по
това време не работела лаборатория на УМБАЛ – Пловдив и нямало дежурен лекар
към лабораторията, който да му вземе кръв за медицинско и химическо изследване на
наркотици и техните аналози. Съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., медицинското
изследване и вземането на проби за химическо и химико-токсикологично
лабораторно изследване се извършва в спешните отделения на многопрофилните
лечебни заведения за болнична помощ и във филиалите на центровете за спешна
медицинска помощ (ЦСМП), които се намират извън областните градове, както и в
лечебните заведения, в които лицата са транспортирани за оказване на медицинска
помощ или са настанени за лечение. Законодателят не е предвидил изобщо
вземането на кръвна проба да става в болнични или други лаборатории и правилно
с процесния талон за изследване жалбоподателят е бил насочен към УМБАЛ –
Пловдив. Писмените справки на лечебното заведение отричат многократно наличието
на регистрацията като явил се за жалбоподателя. Същевременно, същите справки
показва други регистрирани явили се за аналогични медицински изследвания – като
от един проба е взета, а вторият е отказал изрично това. Неоснователни са възраженията,
че в спешното отделение нямало и квалифицирано лице, което да вземе кръвната
проба от П. и/или да я изследва. Чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1 предвижда, че
медицинското изследване се извършва от лекар, медицинска сестра, акушерка или
фелдшер, съответно лекарски асистент. Систематичното тълкуване с чл. 11 сочи,
че това са медицински специалисти от СО на съответното лечебно заведение. Никакво
нарочно оправомощаване или възлагане на тази функции
от работодателя не е нужно, защото правомощията на тези лица произтичат
директно от закона. Да се приеме, че в СО на УМБАЛ – Пловдив за периода на
вечерта на 03.11.2020 г. и първите часове на 04.11.2020 г. е липсвал какъвто и
да е специалист от кръга на посочените в чл. 12, ал. 1 от Наредбата е малко вероятно,
а се установява от писмената справка на директора на лечебното заведение, че
конкретно по това време дежурен лекар е бил д-р П.. Твърдението на жалбоподателя,
че по административното – наказателното дело като дежурен лекар била посочена
д-р Л.А.съдът не може да коментира, тъй като по настоящето дело нито се
представят доказателства за това твърдение, нито може доказателства от друго
производство да се обсъждат в настоящето.
Без значение кой е
бил дежурен лекар трябва да се отбележи едно, което от значение в случая – факт
е, че в СО на УМБАЛ – Пловдив по същото време са регистрирани други двама пациенти
за аналогични медицински изследвания – единият от които дал кръвна проба, а
вторият - отказал. След като други две лица са успели да се регистрират –
едното и да даде проба, а другото да откаже, ясно сочи, че не се касае за
обективни пречки пред жалбоподателя да стори същото (или което то двете е
считал за подходящо), а за негово субективно решение.
Както вече се каза
обаче, всички тези мотиви съдът излага за пълнота с оглед нарочните възражения
на оспорващия, макар че счита, че при наличието и само на отказ на водача да му
бъде извършена проверка за наличие на упойващи вещества (наркотици) с
техническо средство е била наложително прилагане на ПАМ от вида на процесната,
защото такава е волята на законодателя в чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от ЗДвП. За целите
на административното производство в тази хипотеза - по чл. 171, т. 1
б. „б“ от ЗДвП е необходимо водачът да е отказал да бъде проверен за
наркотици по един от всичките алтернативно изброени в нормата начини и след
като това е безспорно така по отношение на теста с техническо средство, то ПАМ
е законосъобразна.
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно
изброени в чл. 171, т.2а,
б. „б“ от ЗДвП, административният орган е длъжен да наложи ПАМ „Прекратяване
регистрацията на ППС“. Следва да се подчертае, че мярката по чл. 171, т. 2А,
б „Б“ от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на
вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда,
предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него
обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да приложи ПАМ, за
компетентния орган е достатъчно само да е налице констатирано от компетентните
лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да
приложи посочената мярка.
Оспорената заповед е
издадена в съответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в
движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на
правилата на Закона за
движението по пътищата, като предвид констатирания отказ на водача
да бъде тестван по два различни начина правят обоснован и определения срок за
прилагането на ПАМ.
Предвид изложеното и
в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган,
при спазване на установената форма и административнопроизводствените
правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона,
поради което не са налице отменителни основания по
смисъла на чл. 146 АПК
и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
делото и предвид направеното искане от ответника, на основание чл. 143, ал.
4 от АПК вр. чл. 78, ал. 8
от ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 24 от
Наредба за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да
заплати на ответната страна разноски за юрисконсулт в минимален размер на 100
лв.
Предвид изложеното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Д.П. *** против Заповед за
прилагане на ПАМ № 20-0438-000136/03.11.2020 г. на ВПД началника на Трето РУ –
Пловдив при ОД на МВР – Пловдив.
ОСЪЖДА Б.Д.П., с ЕГН **********,*** да заплати на
ОД МВР - Пловдив сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: