№ 9792
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110127381 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. П.Н., против К.
М. М., ЕГН **********, с адрес в ... - наследник на М. Х. М., ЕГН **********, с адрес в ...,
против Б. Н. В., ЕГН **********, с адрес в ... и против Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в
....
Ищецът твърди, че К. М., Б. В. и Н. Д., в качеството им на собственици на
топлоснабден имот, находящ се на адрес с адрес в ..., аб. № 171006, са били потребители на
топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите
условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими
суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет
страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят
изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на
изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от
„Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е
постъпило плащане.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация
София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени осъдителни искове против К. М. М., против Б.. Н. В. и против Н. Д. Д. за
осъждането им да заплатят сумата от 792,51 лв. (седемстотин деветдесет и два лева и
петдесет и една стотинки), от която а) 588,19 лв. (петстотин осемдесет и осем лева и
деветнадесет стотинки) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м. май 2018 г. - м. април 2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, б) 204,02 лв. (двеста и
четири лева и две стотинки) – мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна
1
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г., в) 0,30 лв. (тридесет стотинки) –
мораторна лихва върху главница, представляваща стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли за допускането и
назначаването на съдебно – техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
само искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като сочи, че
ответниците са погасили изцяло останалите задължение – главници, лихви и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Н. Д. депозира отговор, в който сочи, че
задълженията на Н. Д. и на К. М. са заплатени. С отговора ответницата представя писмени
доказателства. Моли да не бъдат допускани поисканите от ищеца експертизи, предвид
заплащането на задължението. Останалите ответници не депозират отговори, с които да
изразят становище по предявените искове и/или ангажират доказателства.
В съдебно заседание ответниците не се явяват и не изпращат представители.
Ответникът Б. В. представя писмено становище, в което сочи, че е платил дължимото
задължение. Представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала
по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответниците не оспорват обстоятелството, че са собственици на процесния топлоснаден
имот, а това обстоятелство се установява и от приетите като доказателства нотариални
актове и удостоверение за наследници на М. Х. М..
Горното мотивира съдът да приеме за установено обстоятелството, че през процесния
период ответниците са били собственици на топлоснабдения имот и ползватели на
доставената от ответното дружество топлинна енергия и дължат заплащането на стойността
на предоставените от ищеца услуги, включително тези за дялово разпределение.
По делото е приет като доказателство договор № Д – О – 67 от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД, с който на последното дружество му е възложено
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в
сгради етажна собственост при спазване на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ ОУ-024/10.08.2007 г.
Ответниците не оспорват доставката на топлинна енергия и предоставянето на услуга
за дялово разпределение за процесния период, нито тяхната стойност. Напротив, те заплащат
претендираните главници, мораторните лихви и разноските и признават основателността на
претендираното от ищцовото дружество вземане, както и размера му.
Направеното плащане в хода на производството се потвърждава от ищеца и същото
погасява изцяло задълженията на ответниците. Погасяването на задължението от страна на
ответниците е обстоятелство от значение за решаването на спора, настъпило в хода на
производство, което на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе при
2
постановяването на крайния съдебен акт. Същото обуславя неоснователност на исковите
претенции.
По разноските:
Ответниците отговарят за разноските, направени от ищцовото дружество в
настоящето производство, тъй като са заплатили задълженията си след образуването на
исковото производство. Ответниците са заплатили разноските, направени от ищеца за
държавна такса, поради което в тяхна тежест следва да бъдат възложени само разноските за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 64 лв., платимо разделно и при квотите, за
които се претендират исковете суми, както следва: ответникът К. М. – 8 лв., ответникът Б. В.
– 16 лв. и ответницата Н. Д. – 40 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б,
представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц. против К. М. М., ЕГН **********, с адрес в ..., против Б.
Н. В., ЕГН **********, с адрес в ... и против Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в ... искове за
заплащане на сумата от 792,51 лв. (седемстотин деветдесет и два лева и петдесет и една
стотинки), от която а) 588,19 лв. (петстотин осемдесет и осем лева и деветнадесет стотинки)
- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. май
2018 г. - м. април 2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, б) 204,02 лв. (двеста и четири лева и две
стотинки) – мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 13.04.2022 г., в) 0,30 лв. (тридесет стотинки) – мораторна лихва върху
главница, представляваща стойността на услугата за дялово разпределение за периода от
15.09.2019 г. до 13.04.2022 г.
ОСЪЖДА К. М. М., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно
село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц. сумата от 8 лв. (осем лева),
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Б. Н. В., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”,
ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц. сумата от 16 лв. (шестнадесет
лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно
село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц. сумата от 40 лв.
(четиридесет лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3