Р Е Ш Е Н И Е
Номер:260129, 12.07.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и пети юни през 2021 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 625 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно и
субективно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, чл.537, ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС.
Постъпила е
искова молба вх.№ 260595/14.10.2020г., с последно уточнение по молба вх.№
260162/13.01.2021г. и вписана на същата дата (вх.№ 260595/13.01.2021г.), от О.И.И., ЕГН–********** и В.С.И., ЕГН-**********,***,
действащи чрез упълномощен адв.М.Р.М.,***, съдебен адрес:***, партер,
Адв.кантора М. Кинов, против А.Б.М., ЕГН–**********,
В.А.М., ЕГН-********** и Б.А.Б., ЕГН-**********,***, като молят съда да
постанови решение, с което:
- да признае за установено по
отношение на първите двама ответници, че ищците са собственици на «Поземлен
имот, с начин на трайно ползване: дворно място, находящ се в строителните
граници на с.Драгомъж, обл.Разградска, ул.“Борис Савов“ № 8 (адресът уточнен в
хода на делото), с площ от 697 кв.м., представляващ УПИ IХ в кв.57, образуван
от имот с пл.№ 429, отреден за жилищно застрояване по ЗРП на селото, одобрен
със Заповед № 609/25.09.1982г., при граници: УПИ ІV от кв.57, УПИ Х от кв.57,
УПИ ХLІХ от кв.0, УПИ VІІІ от кв.57 и УПИ VІІ от кв.57”, който имот са
придобили в режим на СИО въз основа на покупко-продажба;
- да отменени ползващия същите ответници НА за
собственост на недвижим имот по давностно владение № 11, том I, рег.№ 278, дело №
11/20.01.2020г. по описа на Нотариус
Пламен Ангелов, рег.№ 688 на НК и с район на действие Окръжен съд-Разград,
както и
- да осъди третата ответница Б.А.Б., ЕГН-**********,
да отстъпи на ищците собствеността и да им предаде владението върху същия имот,
а при условията на евентуалност, в
случай че не владее имота, съдът да приеме за установено по отношение на същата
ответница, че ищците са собственици на
имота, придобит в режим на СИО въз основа на договор за покупко-продажба.
Претендират за разноските по делото. Ищците твърдят, че са закупили процесния
имот от Росица И. Гьокова и Евгений Колев Гьоков с Договор за покупко-продажба
на недвижим имот по НА № 41, том І, дело № 61/16.03.1990г. по описа на
РС-Исперих. Тогава селата Малък Поровец и Драгомъж били обединени, а
понастоящем имотът е в чертите на с.Драгомъж. Ищците декларирали имота на свое
име и заплащали дължими данъци и такси за него. Имотът бил загреден и се
ползвал от тях, като след изселването им в Турция се завръщали всяка година в
България и посещавали имота си. Не са го изоставяли и не са го продавали на
трети лица. През 2020г. синът им Илмаз О.И. установил чрез справка в Имотния
регистър в България, че първите двама ответници са признати за собственици на
процесния имот въз основа на цитирания горе констативен НА № 11/2020г., като
впоследствие – на 02.07.2020г. прехвърлили имота на дъщеря си – третата
ответница чрез Договор за покупко-продажба по НА № 113, том ІІ, рег.№ 3066,
дело № 275/2020г. по описа на Нотариус Пламен Ангелов, рег.№ 688 на НК и с
район на действие Окръжен съд-Разград. При оглед на имота ищците установили, че
третата ответница е премахнала част от оградата и е във фактическа власт на
имота. С горните обстоятелства обосновават правния си интерес от предявените
искове.
В срока за писмен отговор на
исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците А.Б.М.,
ЕГН–********** и В.А.М., ЕГН-**********,***, действащи чрез упълномощен адв.Т.М., АК-гр.Варна,
съдебен
адрес:***, представят отговор, като оспорват предявените срещу тях
искове. Претендират, че са придобили имота по давност през 2020г., въз основа
на непрекъснато давностно владение през периода от 1993г. до 2019г., а ищците
са изгубили правото си на собственост върху имота, като твърдят, че всъщност
никога не са го владяли, нито са го посещавали, нито са имали достъп до него.
Ищците твърдят, че имотът, в който живеят (къщата им) на посочения горе адрес в
с.Драгомъж, се намира в близко съседство с процесния имот, като се допират в
североизточния ъгъл на процесния УПИ ІХ-429, откъм дъното му, като парцелът
изобщо няма изход на ул.”Н.Й.Вапцаров”, нито граничи с нея. Процесният имот
нямал нищо общо и с имота на ул.”Ком” № 1, където е регистрацията по постоянен
адрес на ищците. Когато ответниците се установили да живеят в с.Драгомъж през
1986г., в процесния имот имало един стар сайвант откъм улица „Борис Савов”,
който след 3-4 години се съборил. Преди да завладеят същия имот през 1993г. двамата ответници установили чрез справка в
Техническата служба на Община-Исперих, че имотът се води на лице с име Зейнял
Мехмедов. Познавали го като техен съселянин, тъй като е живял през няколко къщи
в посока с.Малък Поровец, но от заселването им през 1986г. никога не са го
виждали в процесния имот. Той имал други имоти в селото, които продал и се
изселил в с.Свещари. Впоследствие починал, но не са виждали и наследниците му в
процесния имот. Въз основа на справка в Данъчната служба ответниците
установили, че никой не е дакларирал същия имот, нито били плащани данъци от
някого. Имотът бил изоставен, пустеещ, неограден, което създавало проблеми за
ответниците, тъй като отглеждали животни. Оттам идвали бездомни кучета, които
нападали животните им. Приличало на поляна, през която минават хора и животни,
децата играели футбол, а от този имот, през съседния откъм дъното му, се
излизало направо на пътя гр.Исперих-с.Малък Поровец. Затова ответниците решили
за заградят имота заедно с този, който граничи с него откъм дъното му и излиза
на ул.”Н.Й.Вапцаров”, за да преустановят достъпа на хора и животни, и да
ползват двата имота за себе си. Направили справка и за другия имот УПИ ІV-593
от кв.57, който също бил пустеещ, не бил деклариран от никого и никой не е
плащал данъци за него. По този начин от 1993г. започнали да ползват заграденото
от тях място за себе си, почиствали го, ползвали го за паша на животните си и
не допускали външни лица в працела. До началото на 2020г. никой не е смущавал
или попречил на владението им, не ги е гонил оттам, нито е предявявал
претенции, поради което считат, че с пълно основание се снабдили с нотариален
акт за имота по давност. Твърдят, че не са виждали ищците в селото от
изселването им през 1989г. Оспорват и твърдението да са го декларирали на свое
име, тъй като ищцата В. *** в селото, за който е плащала и данъци, но не и за
процесния имот. Не са виждали в имота и праводателите им Росица Гьокова и
Евгений Гьоков.
В същия срок по чл.131 от ГПК
отговор представя и третата ответница Б.А.Б., ЕГН-********** ***, действаща чрез
упълномощен адв.Е.К., АК-гр.Силистра, съдебен адрес:***, като оспорва
предявените срещу нея искове и претендира за отхвърлянето им. Също претендира
за деловодни разноски. Не оспорва че владее имота, като твърди, че го е
придобила от родителите си с цитирания горе Договор за покупко-продажба от
02.07.2020г. и понастоящем е негов собственик. Поддържа твърдението, че
родителите й са придобили същия имот по давност през периода от 1993г. до
2019г., като излага същите факти, обсъдени горе по писмения отговор на
родителите й – първите двама ответници, като впоследствие правомерно се
разпоредили с този имот в нейна полза.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: Ищците
О.И.И., ЕГН–********** и В.С.И.,
ЕГН-**********, са законни съпрузи, сключили граждански брак с Акт № 0002/02.09.1965г
на Община-Исперих., видно от представеното по делото Удостоверение за сключен
граждански брак от 25.06.2021г., като установява, че съпругата е приела
фамилното име на съпруга си И., а не както е записана в исковата молба с
фамилно име И. (предбрачното й фамилно име е Емин). Жената се идентифицира и с
българските имена Весела Сабинова Игнатова, съгласно представено Удостоверение
№ 000731/07.05.2007г. на Община-Исперих, за идентичност на лице с различни
имена.
През време на брака им,
съпругата е закупила с Договор за покупко-продажба от 16.03.1990г. спорният по
делото недвижим мот, индивидуализиран като Дворно място в чертите на с.Малък
Поровец, обл.Разградска, с площ от 685 кв.м., с уредени регулационни отношения,
съставляващо парцел ІХ-429 в кв.57 по плана на селото, при съседи: улица,
собствен парцел, Станчо Велев и Михаил Михайлов. Закупила имота от
продавачите-съпрузи Росица И. Гьокова и Евгений Колев Гьоков, като договорът е
оформен с НА № 41, том І, дело № 61/1990г. по описа на РС-гр.Исперих.
Назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, с изготвено заключение вх.№ 261507/10.06.2021г.,
констатира, че понастоящем този имот се намира в чертите на с.Драгомъж,
обл.Разградска и
представлява УПИ ІХ в кв.57, образуван от имот с пл.№ 429 по действащия към
момента застроителен и регулационен план (ЗРП) на селото, одобрен със Заповед №
609/25.09.1982г., като е отреден за жилищно строителство. Парцелът представлява
незастроено дворно място, с площ 697 кв.м. и има административен адрес:
с.Драгомъж, ул.“Борис Савов“ № 8. По разписен лист пл.№ 429 е записан на Зейнял
Мустафов Мехмедов и за него са отредени УПИ ІХ-429 и УПИ ІV-429 в кв.57. С
ПУП-ПР, одобрен със заповед № 374/20.05.2020г., е изменен регулационния и
кадастралния план в тази му част и УПИ ІV получава самостоятелен кадастрален
номер 593 с площ от 998 кв.м., като регулационните му граници дублират
кадастралните. В разписния лист не е отразена промяна в собствеността на имота.
По стария регулационен
план на с.Малък Поровец, действащ в периода 1929г.-1982г., когато с.Драгомъж е
било част от с.Малък Поровец, процесният имот е бил част от парцел ІV-421 в
кв.94. По разписния лист, придружаващ регулационния план от 1929г., имотът е
записан на името на Осм.Хас.Чаушев, с площ от 2805 кв.м. и няма отразена
промяна в собствеността му. Този парцел и целият квартал 94 впоследствие са
претърпели регулационни изменения и от него са образувани парцел ІV-421 в
кв.95а и парцел ІХ-421 в кв.95а. Първият парцел ІV-421 в кв.95а по стария
регулационен план на селото е идентичен с процесния УПИ ІХ-429 в кв.57 по сега
действащия ЗРП на с.Драгомъж, одобрен със
Заповед № 609/25.09.1982г. Според експертното заключение, този имот е
идентичен с имота, описан в цитирания горе НА за покупко-продажба на недвижими
имот № 41, том І, дело № 61/1990г. по описа на РС-гр.Исперих, с който ищците
легитимират собственост върху имота.
На 20.01.2020г., с констативен НА № 11, том І, рег.№ 278, дело № 11/2020г. по описа на Нотариус Пламен
Ангелов, рег.№ 688 на Нотариалната камара и с район на действие РС-гр.Исперих,
издаден въз основа на обстоятелствена
проверка, ответникът А.Б.М., ЕГН–********** е признат за собственик на
същия имот, на основание давностно владение. Вещото лице по
съдебно-техническата експертиза идентифицира в заключението си, процесния имот
с този описан в т.1 от обсъждания констативен Нотариалния акт,
индивидуализиран, както следва: Поземлен имот, с начин на трайно ползване: дворно
място, находящ се в строителните граници на с.Драгомъж, обл.Разградска,
ул.“Н.Й.Вапцаров“, с площ от 697 кв.м., представляващ УПИ IХ
в кв.57, образуван от имот с пл.№ 429, отреден за жилищно застрояване по ЗРП на
селото, одобрен със Заповед № 609/25.09.1982г., при граници: УПИ ІV
от кв.57, УПИ Х от кв.57, УПИ ХLІХ от кв.0, УПИ VІІІ от кв.57 и УПИ VІІ от кв.57.
На 02.07.2020г, същият
ответник А.Б.М., ЕГН–**********, заедно със съпругата си В.А.М., ЕГН-**********,
продали на дъщеря си - третата ответница Б.А.Б., ЕГН-**********, същият
недвижим имот, с Договор за покупко-продажба по НА № 113, том ІІ, рег.№ 3066,
дело № 275/2020г. по описа на Нотариус Пламен Ангелов, рег.№ 688 на НК и с
район на действие Окръжен съд-Разград – имотът, описан в т.І.1 от НА.
В момента кадастралната
граница между спорния УПИ ІХ-429 с административен адрес ул.“Борис Савов“ № 8 и
УПИ ІV-593 с административин адрес ул.“Н.Вапцаров“ № 8, не е материализирана и
имотите се ползват общо в граници, отразени на приложената скица към
заключението на съдебно-техническата експертиза, като само спорният имот е
защрихован с червен цвят (л.115 от делото).
Ищцовите свидетели Илмаз О.И.
и Емине Дауд Садула, от които първият син на ищците, дават непротиворечиви
показания, че до изселването на ищците О. и В. в РТурция през 1993г., те сами
си работили процесното място. То било оградено с плет от тръни и имало плевня в
мястото. Отглеждали в него крави, коне, агнета, поддържали градина, сеели
картофи, лук, чесън. Половината било засято с люцерна за техните животни. Лично
свидетелката Емине е ходила да копае в тази градина. След изселването на
семейството през 1993г. мястото останало празно. През 1994г. и 1995г. било
дадено от ищците безвъзмездно да го работи бай Шериф от с.Драгомъж. През
следващите години - до 1999г. по същия
начи – безвъзмездно, мястото било дадено на друг човек от селото - Хаккъ, който
го обработвал, но впоследствие се отказал. Обяснил, че не може да се занимава с
комшиите, които си пускали агнетата вътре в мястото и от насятото в градината
нищо не оставало, откраднали и мрежата, с която било оградено. Поради тази
причина свидетелят Илмаз И. твърди, че след 2000г. не могли на никого дада
дадат мястото да го работи. Никой не искал да го ползва, защото го крадяли.
Самият свидетел твърди, че те също не можели да опазят мястото си. Лично той
живеел в чужбина и нямал възможност постоянно да идва. Иначе, твърди, че всяка
година се връщали, плащали данъците, имали достъп до имота. Според показанията
му, от 2000г. нататък мястото нямало изчистване, не е работено, буренясало е,
оградата била смачкана. Ходел там всяка година и виждал празно място. Твърди,
че лично той, както и родителите му нищо не са правили по този имот. Имало
орехи, сливи, на когато отидели да берат, всичко било обрано – нямало нито орехи,
нито сливи. Нямало какво да правят с този имот, не са го почистгвали лично.
Родителите му били пенсионери и като си идвали в България, отсядали при чичо му
Бейти от същото село. Твърди, че до ден днешен мястото не е работено. Обяснява,
че само ответниктът А. е комшия на това място и той си пускал там животните –
имали коне, агнета, кокошки. Виждал, че мястото сега било заградено с ограда.
Предполага, че А. и жена му са заградили мястото, защото те си пускали
животните. Твърди, че щом са си го заградили, значи за себе си са го правили,
понеже те си пускали животните. Според показанията му това положение било от
2000г., а може и преди това. Твърди, че лично той не е разговарял с тях да не
си пускат животгните. Питал предишния кмет на селото, кой си пуска животни и
той му казал, че е сигурно А.. За родителите си не знае дали са водили такива
разговори. Преди 5-6 години свидетелят случайно се срещал пред кръчмата в
селото с А., който го попитал дали имат намерение да продават това място и му
отговорил, че нямат такова намерение.
Свидетелката Емине Дауд Садула дава по-общи
показания, доколкото не конкретизира с точни години кой, кога и по какъв начин
е работил процесното място. Твърди, че е родена в с.Драгомъж и винаги е живяла
в селото, като не е ходила в Турция. Познава много добре ищците О. и В. и
описва точно процесното място, където ходела да помага преди много години,
когато още бабата на Илмаз била там. Твърди, че мястото излиза на двете улици.
Разказва, че О. и В. вече 30 години са в Турция. Идвали си в България, но не
много често. Виждала е В. да се връща по-често, но О. не го е виждала. Синът им
Илмаз също го виждала, че си идва. Тъй като си продали къщата в селото,
отсядали при роднини – чичо на Илмаз, но за празното им място (градината)
твърди, че не са го продавали. От разговор по телефона с В. знаела, че имат
тапия (документ) за това място. Свидетелката твърди, че след като О. и В.
заминали за Турция, други хора работели това място. Знае, че Хаккъ от селото е
работил мястото, не след него не може да каже кой го е работил. Твърди, че
познава и ответниците В. и А., които не били от селото, но си направили там
голяма къща и все тях виждала в процесното място, като предполага, че са го
купили. Твърди, че седмица преди разпита, е минала покрай мястото и ответниците
все там ги виждала. Те оградили мястото с мрежа вместо предишните тръни, имало
вътре цигли, тухли, било изчистено от храсти и бурени. Не знае да са имали
караници за това място.
Тези нейни показания
кореспондират с показанията на ответниковите свидетели – Рашко Младенов Рашков
и Севгин Гюледжан М., от които вторият племенник на ответниците. Те също
описват точно празното място, като излизащо на главния път Исперих-Русе и на
ул.“Борис Савов“. Разказват, че В. и А. *** и процесното място било в съседство
до къщата им. Те, като видели, че никой не се занимава с празното място до
къщата им, решили да го стопанисват и да го използват за животните си. Оградили
го с мрежа на мястото на старата ограда от пръчки и пускали животните си да
пасат там – кокошки, кози, крави. Започнали да го косят, почистват и поддържат.
Лично свидетелят Севгин М. впрягал коня си да пасе в това място, но чичо му се
скарал и не искал други хора да вкарват животни в мястото. Първият свидетел
твърди, че ответниците отдавна са заградили мястото и са го усвоили, преди поне
десет години. Вторият свидетел дава показания, че оградата е сложена към 2008г.
Не са чували някой да е имал претенции към тях за това място. Свидетелят Рашко
Рашков твърди, че познава ищците по делото – О. и В., но твърди, че лично той
не ги е виждал в селото от 1989г. Другият свидетел Севгин М. твърди, че изобщо
не познава ищците, нито сина им Илмаз и не ги е виждал в селото.
По делото са предствени от
ищцовата страна Приходни квитанции за платени данъци и такси за имот в
с.Драгомъж – земя, но от данните, които съдържат не може да се направи извод,
че се отнасят за плщания, свързани с процесното дворно място. В Квитанциите е
вписано името на ищцата В.С.И., като днъчен субект, но в повечето от тях е
вписан адрес на имота: с.Драгомъж, ул.“Ком“ № 1, който очевидно се различава от
административния адрес на процесния имот, установен в хода на деото –
с.Драгомъж, ул.“Борис Савов“ № 8 (адресът е установен по констатациите на
вещото лице и по специално представено
Удостоверение за административен адрес, изх.№ 17/17.02.2021г. на
Кметство-с.Дагомъж (л.67 от делото)). Друга част от квитанциите изобщо не
съдържат данни за индивидуализацията на имота, за който са извършени
плащанията. Прави впечатление, че в издането на името на ищцата Удостоверение
за данъчна оценка на процесния УПИ ІХ-429 (л.36 от делото), имотът е описан,
като няходащ се именно на адрес с.Драгомъж, ул.“Ком“ № 1, който е посоченият
адрес за кареспондениция на лицето, ползавщо се от документа. По същия начин, в
изисканите нотариални преписки за издадените нотариални актове, ползващи
ответниците, се съдържат Удостоверения за данъчна оценка на процесния УПИ
ІХ-429, издадено на името на ответника А.Б.М. (съответно л.83 и л.92 от
делото), в които имотът е описан, като находящ се на адрес с.Драгомъж,
ул.“Н.Й.Вапцаров“, който също е адреса за кореспондинция на лицето, ползващо
този документ. При тези данни, според които нито един от посочените адреси не
съответства на действителния админитративен адрес на процесния имот, не може да
се направи извод, че данъците и таксите, платени от ищцата В.С.И. ***, са
плащани именно за спорния по делото имот. Представените от ищците приходни
квитанции се явяват неотносими към спорния предмет.
В
настоящото съдебно производство ищците са направили съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 600.00 лева, от които: 130.00 лева - заплатена ДТ върху цената на исковете при
образуване на делото; 10.00 лева – заплатена ДТ за издадени 2 броя съдебни удостоверения;
10.00 лева – заплатена ДТ за вписване на исковата молба; 300.00 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
25.09.2020г. и 150.00 лева – припадащата се част от възнаграждението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза. За същите разноски представя Списък по
чл.80 от ГПК. Ответниците са направили разноски в общ размер на 1 750.00
лева, от които: 800.00 лева - заплатено от първите двама ответници адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 25.01.2021г.; 800.00 лева – заплатено от третата ответница
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
01.02.2021г. и 150.00 лева – припадащата се част за тримата ответници от
възнаграждението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени
следното:
Предявените
искове са неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства
категорично се установи, че ищците О.И.И., ЕГН–********** и В.С.И., ЕГН-********** са придобили собствеността
върху процесния имот въз основа на Договора за покупко-продажба от 16.03.1990г. по НА
№ 41, том І, дело № 61/1990г. по описа на РС-гр.Исперих. Имота са придобили в
режим на съпружеска имуществена общност (СИО) през време на брака си и по арг.
от чл.19 от действащия тогава Семеен кодекс от 1985г. (Отм.), като
регламентира, че вещите
и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.
Съпрузите са упражнявали пълноценно това свое право на собственост върху
спорния имот, като го обработвали и поддържали до 1993г., когато се изселили
трайно в РТурция. Известно време след това – до 1999г., вкл. продължили да го
стопанисват, отдавайки го за ползване на трети лица. В следващия период, обаче,
трайно пренебрегнали грижите върху имота, в който смисъл са показанията на сина
им – свидетелят Илмаз Осмаил И.. Същият съвсем ясно заявява, че вследствие
трайното им пребиваване в чужбина, са били затруднени - и той, и възрастните му
родители, да си идват постоянно и да опазят имота си от чужди посегателства. Не
намирили човек, на когото да предоставят мястото да го работи, нито да го пази
и в следващите години то запустяло, буренясало. Съществуващата в имота плевня
се съборила, оградата от тръни и пръчки също се развалила.
Доказа се също, че именно в този период на
безстопанственост върху имота, ответниците А.Б.М., ЕГН–********** и В.А.М.,
ЕГН-**********, които били вече трайно установени в с.Драгомъж и имали
построена къща в съседство до процесното място, решили да завладеят това място
и да го ползват за себе си във връзка с отглеждането на животните им. В хода на
делото се установи всъщност, че те реално са завладяли по-голяма площ (очертана
в скицата към експертното заключение – л.115 от делото), включваща два имота, с
излаз към две улици, единият от които е процесният УПИ IХ-429 в кв.57 по
действащия ЗРП на с.Драгомъж, с площ от 697 кв.м. и с административен адрес
ул.“Борис Савов“ № 8. Така с течение на времето и повече от 10 години (след
2008г. до 2020г.) обсъжданите двама ответници А. и В. заградили мястото,
поддържали го, почиствали го и пасяли животните си в него. По този начин съдът
приема, че те са го придобили на основание давностно владение, съгласно чл.79
от Закона за собствеността, респ. ищците О.И.И.,
ЕГН–********** и В.С.И., ЕГН-********** са изгубили правото си на собственост
върху същия имот, съгласно чл.99 от цитирания закон, поради придобиването на
това право от другиго – от ответниците А.Б.М., ЕГН–********** и В.А.М., ЕГН-**********.
Съдебната практика
последователно приема, че за придобиването по давност на владяната вещ е
необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато (да няма
случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин,
препятстващ евентуалното владение на други лица), да е спокойно (да не е установено с насилие), да е явно (да не е установено по скрит начин, да се упражнява така,
че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за
това, че я държи за себе). Според съда осъщественото от ответниците А. и В.
владение върху обсъждания имот и при обсъдените горе фактически обстоятелства, покрива тези критерии.
Описаните владелчески действия, като
елемент на придобивната давност могат да имат различно проявление според вида,
начина на ползване и предназначението на различните имоти. Постоянното владение не означава, че фактическата власт се
осъществява във всеки един момент. Достатъчно е владелецът да е в състояние във
всеки момент, когато пожелае, да може да
реализира владелческата си власт, съобразно предназначението на вещта, без
друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишила владелеца от
владението му. Според свидетелскикте показания е било видимо, че през
обсъждания период само ответниците В. и А. са били виждани в имота. Къщата им
били в непосредствена близост до този имот и те са се възползвали от
възможността да го ползват във всеки един момент според нуждите си. Заградили
мястото и пускали своите животни в него, като не са допускали други хора да го
ползват. Дори синът на ищците е виждал това положение, в кратките периоди, в
които се е завръщал в селото, но не се е противопоставил на действията им.
Владението върху имота, осъществено от двамата ответници е било непрекъснато. Този критерий изисква
владението да не е било прекъсвано повече от 6 месеца (арг. от чл.81 от Закона
за собствеността). В хода на делото не се установиха факти, които да сочат, че
в периода след 2008г. до 2020г. по някакаъв начин е извършено противопоставяне
срещу действията на ответниците, което да е прекъснало владението им върху
имота. Не се доказа категорично, дали двамата ответници са знаели, че всъщност
този имот е предмет на чуждо вещно право (твърдят в писмения си отговор, че са
правили справка за собствеността), но според съдебната практика знанието или
незнанието на тези обстоятелствата, са без правно значение при преценката за
наличието на субективния елемент на владението (Решение № 280/24.10.2011г. по
гр.д.№ 344/2020г., ІІ г.о.). От значение биха били само действия, предприети
срещу самия владелец от претендиращия собственик, които съгласно чл.116 от ЗЗД
водят до прекъсвне на давността, тъй като само такива действия смущават владението,
а такива действия от страна на претендиращите ищци, като собственици на имота,
не бяха доказани за периода от 2008г. до 2020г., когато е предявен настоящия
иск. Владението на ответниците върху имота през обсъждания период е било спокойно
– нито е установено с насилие, нито е поддържано с насилие. Противното
означава владението им да е било смутено чрез извършване определени действия,
които да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик (в
случая ищците) срещу владението на имота и то за продължителен период от време,
а такива действия също не бяха доказани. Фактически ищците по никакъв начин не
са си защитили претенциите върху този имот. Установи се, че са били трайно
изселени и установени в РТурция от 1993г., но са имали епизодични завръщания в
България, отсядали са при роднини в същото село, но не са предприемали каквито
и да било действия – лично или чрез трети лица, свързани с упражняване на правото
им върху процесния имот или поне да са демонстрирали намерение за това – до
момента на завеждане на настоящото дело (исковата молба е депозирана на
14.10.2020г.).
Владението на ответниците е било явно и несъмнено. За хората от селото е
било видимо, че процесното място от разградено, запустяло и буренясало, в един
момент е било заградено с мрежа от страна на ответниците В. и А., започнали са
да го косят, почистват и поддържат като свое собствено място и то продължително
време, по начин, че дори са създали впечатлението, ча са го купили (предвид
показанията на свидетелката Емине Дауд Садула).
При това положение следва да се приеме, че от
2008г. когато е било заградено от ответниците В. и А. процесното място, до
2020г., когато са заявени претенциите на ищците към процесния имот, владението
на първите върху имота е било изцяло необезпокоявано в продърлжение на 10 и
повече години. Демонстрирали са явно и по отношение на всички намерението си да
своят имота и да придобият правото на собственост по давност. Това право
законосъобразно им е било признато с ползващия ги констативен НА № 11, том І, рег.№
278, дело № 11/2020г. по описа на
Нотариус Пламен Ангелов, рег.№ 688 на Нотариалната камара и с район на действие
РС-гр.Исперих. Впоследствие законосъобразно са се разпоредили с имота в полза
на своята дъщеря – третата ответница Б.А.Б., ЕГН-**********, която е придобила имота чрез Договора за
покупко-продажба по НА № 113, том ІІ, рег.№ 3066, дело № 275/2020г. по описа на
същия Нотариус, респ. се легитимира като настоящия собственик на процесния
имот.
Съобразно горното, предявените
искове за собственост, както установителния по чл.124, ал.1 от ГПК срещу първите двама ответници, така и
ревандикационният иск по чл.108 от ЗС срещу третата ответница, следва да бъдат отхвърлени, както неоснователни и
недоказани, респ. следва да бъде отхвърлена и свързаната със същия имот искова
претенция за отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на ползващия първите двама
ответници констативен НА № 11, том І, рег.№ 278, дело № 11/2020г.
При този изход делото следва и
присъждане на претендираните разноски, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, като ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на отгветниците,
направените от тях разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, т.е.
изцяло, като са доказани в размера от 1 750.00 лева – общо за тримата
ответници.
Воден
от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от О.И.И., ЕГН–********** и В.С.И., ЕГН-**********,***, съдебен адрес:***, партер,
Адв.кантора М. Кинов, против А.Б.М.,
ЕГН–**********, В.А.М., ЕГН-********** и Б.А.Б., ЕГН-**********,***, както
следва:
- за признаване за установено, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК, по
отношение на първите двама ответници, че ищците са собственици на «Поземлен
имот, с начин на трайно ползване: дворно място, находящ се в строителните
граници на с.Драгомъж, обл.Разградска, ул.“Борис Савов“ № 8, с площ от 697
кв.м., представляващ УПИ IХ в кв.57, образуван от имот с пл.№ 429, отреден за
жилищно застрояване по ЗРП на селото, одобрен със Заповед № 609/25.09.1982г.,
при граници: УПИ ІV от кв.57, УПИ Х от кв.57, УПИ ХLІХ от кв.0, УПИ VІІІ от
кв.57 и УПИ VІІ от кв.57”, който имот са придобили в режим на СИО въз основа на
покупко-продажба;
- за отмяна, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, на
ползващия същите ответници НА за собственост на недвижим имот по давностно
владение № 11, том I, рег.№ 278, дело № 11/20.01.2020г. по описа на Нотариус Пламен Ангелов, рег.№ 688 на НК и с
район на действие Окръжен съд-Разград, както и
- за осъждане, на основание чл.108 от Закона за собствеността, на третата
ответница Б.А.Б., ЕГН-**********, да отстъпи на ищците собствеността и да им
предаде владението върху същия имот, както и при при условията на евентуалност, в случай че не владее имота, съдът
да приеме за установено по отношение на същата ответница, че ищците са собственици на имота, придобит в режим на СИО въз основа на
договор за покупко-продажба, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, О.И.И., ЕГН–********** и В.С.И.,
ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Б.М., ЕГН–**********, В.А.М., ЕГН-********** и Б.А.Б., ЕГН-**********, сумата от 1 750.00 (хиляда
седемстотин и петдесет) лева - направени от страната деловодни разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: