РЕШЕНИЕ
Номер 358 от 16.03.2022 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, петнадесети състав, на десети март две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при секретаря: Г. Д.
и прокурора: Дарин Христов
като разгледа
докладваното от съдия Русева КАНД № 175 по описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Бургас, чрез
ю.к. С., против Решение № 831/19.11.2021 г., постановено по а.н.д. № 2405/2021 г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление
№ 1420-F547551/03.11.2020 г., издадено
от зам.директора на ТД на НАП - Бургас, с което на осн.чл.53, ал.1 ЗАНН и
чл.355, ал.1 от КСО, за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 КСО и чл.2, ал.1 и чл.4,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра
на финансите, на Земеделска производителна кооперация „Успех” с ЕИК *********,
представлявана от председателя Недялко Радев Радев, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното
съдебно решение е неправилно, тъй като не е съобразен фактът, че декларация
Обр.1 е подадена от ЗПК „Успех” със закъснение, и то при положение, че е имало
упълномощен от председателя на кооперацията представител с валиден КЕП, който е
могъл да я подаде в срок. Не се споделят изводите на районния съд за наличието
на предпоставките по чл.28 ЗАНН, като се сочи, че деянието не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
същия вид. Иска се отмяна на решението на РС и потвърждаване на НП, както и
присъждане на разноски за юрисконсулт.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът – ЗПК „Успех”, редовно уведомена, не изпраща в с.з.
представител. В писмено становище сочи неоснователност на касационната жалба и
претендира отхвърлянето й, не търси разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
С процесното наказателно
постановление отговорността на ЗПК „Успех” е ангажирана за това, че като
осигурител е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 КСО, като не е подал в срок
данни с декларация Обр.1 в ТД на НАП Бургас за м.януари 2020 г., като срокът за
това е бил до 25.02.2020 г.; декларацията е подадена в ТД на НАП Бургас на
18.03.2020 г., с което кооперацията е нарушила разпоредбите на чл.5, ал.4, т.1 КСО вр.чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № 13/17.12.2019 г. на МФ. За
установеното нарушение е съставен АУАН № F547551/18.05.2020 г.
За да
постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че НП и актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) са издадени от компетентни
лица. Прието е, че административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН. Прието е, че ЗПК „Успех” е извършила посоченото
нарушение, предвид безспорно установеното, че като осигурител не е подала декларация
Обр.1 в ТД на НАП Бургас за м.януари 2020 г. в срока до 25.02.2020 г. съгласно
нормата на чл.5, ал.4, т.1 КСО вр.чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1 от Наредба №
Н-13/17.12.2019 г. Районният съд е приел, обаче, че са налице основания за
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в процесния случай, доколкото това
е първо по ред административно нарушение за жалбоподателя, а освен това, същото
се дължало на обективни причини и самият жалбоподател е действал добросъвестно,
като е уведомил ТД на НАП – Бургас за невъзможността да подаде в срок
декларацията; дължимите осигурителни вноски са внесени навреме в държавния
бюджет и от неподаването в срок на декларацията не са произтекли вредни
последици.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо
и правилно, но не по изложените от районния съд мотиви.
Безспорен установен е по делото фактът,
че касаторът е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП Бургас декларация
Обр.1 за м.януари 2020 г. едва на 18.03.2020 г., когато такава е подадена с КЕП
от новоизбрания председател на кооперацията Н. Р.. От разпита на
актосъставителя М. пред районния съд в с.з. на 13.08.2021 г. става ясно, че
всъщност наказващият орган изобщо не е изяснил въпроса кога е било дължимо
подаването на декларация Обр.1 за м.януари 2020 г. – до 25-то число на
следващия месец, за който се отнася тя, т.е. до 25.02.2020 г., или до края на
м.февруари 2020 г. За да изясни този въпрос, наказващият орган е следвало първо
да събере данни кога са били платени трудовите възнаграждения на осигурените
лица за м.01.2020 г. – дали до 25-то число на м.02.2020 г., или след 25-то
число на м.02.2020 г. Това обстоятелство има съществено значение както за
определяне точната дата на допуснатото нарушение, така и за определянето на
крайния срок, в рамките на който е следвало да бъде подадена декларация Обр.1
за м.01.2020 г. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1
от НАРЕДБА
№ Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, декларация Образец
№ 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната
агенция за приходите от работодатели,
осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец:
а)
до 25-о число на месеца, следващ месеца,
за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на
трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение
за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или
изплатено възнаграждението;
б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или
изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени
след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът; в
сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7, ал.
12, т. 1, 2 и
4 от КСО
за лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3,
т. 1, 2 и
5 от КСО.
Горното означава, че от
значение за определяне крайната дата, на която е следвало да бъде подадена
декларация Обр.1 за м.01.2020 г., и оттам – датата на нарушението, е датата на
изплащане на трудовите възнаграждения за м.01.2020 г., което не е доказано да е
станало след 25.02.2020 г., тъй като по делото няма никакви събрани
доказателства относно този въпрос, а и е ясно, че такива не са събирани и в
производството пред органа. Не може да бъде споделено становището на касатора, че
всъщност това обстоятелство няма значение, тъй като и в едната, и в другата
хипотеза - на плащане на възнагражденията до 25-то число на м.02.2020 г. и след
тази дата, пак ЗПК „Успех” е в нарушение, тъй като декларацията е подадена едва
м.март 2020 г., а не до края на февруари 2020 г. Да се приеме тази теза
означава да се освободи органа от задължението му да събира доказателства преди
съставяне на АУАН и на НП, в които следва задължително да бъде
индивидуализирано нарушението именно с оглед тези предварително събрани данни
относно датата на заплащане на трудовите възнаграждения и крайния срок за
подаване на изискуемата декларация Обр.1 за тях.
Ето защо, съдът намира, че
нарушението, макар и индивидуализирано, е останало недоказано от
административно-наказващия орган, тъй като същият не е ангажирал по делото
доказателства, че трудовите възнаграждения на осигурените лица за м.01.2020 г.
са били изплатени от ЗПК „Успех” до 25.02.2020 г.
Предвид
горното и поради съвпадане на крайните изводи с тези на РС, обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
С оглед крайния изход на делото и претенцията на касатора
за присъждане на разноски, такива не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от
АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 831/19.11.2021 г., постановено по
а.н.д. № 2405/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.