Мотиви на
решение № 3/15.01.2020г.постановено по ванд № 317/2019г.по описа на ОС-Ямбол:
Въззивното
производство е образувано по протест на РП-Ямбол против решение № 265/11.11.2019г.постановено по анд №
1132/2019г.по описа на Районен съд- Ямбол.
С обжалваното
решение обв.М.М.Ч. е признат за невиновен в това на 04.06.2019 г. около 3часа в
гр. Ямбол, на ул. „Елена Янкова“, до игрална зала „Цезар“, без надлежно
разрешително, да е държал в себе си високорисково наркотично вещество - коноп
/марихуана/ с концентрация на активния действащ компонент тетрахидроканабинол
19 %, с нето тегло 3,201 грама, на обща стойност 19,21 лв., като деянието
представлява маловажен случай - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т.
1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК вр. чл.9, ал.2 от НК е
оправдан по предявеното му обвинение.
На основание чл.354а, ал.6 от НК са отнети в полза на държавата
веществените доказателства по делото: коноп /марихуана/ с концентрация на
активния действащ компонент тетрахидроканабинол 19 %, с нето тегло 3,201 грама,
предадени на съхранение с приемо-предавателен протокол № 65083/01.10.2019 г. на
отдел НОП – ЦМУ София.
В протеста
се навеждат доводи за неправилност на решението. Оспорва се приложението на чл.9,
ал.2 от НК, като се сочи че с оглед вида и размера на държаното от обвиняемия
наркотично вещество е необосновано да се приеме, че деянието само формално
осъществява състава на престъпление по чл.354а, ал.5, вр.с ал.3, т.1 от НК.
Твърди се, че от процесната марихуана е възможно да се направят повече от 10
цигари, както и че законодателя квалифицира това наркотично вещество като
високорисково, като никъде в закона не се използва термина "мека"
дрога. На това основание се сочи, че посочените в решението аргументи на
основание които е приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК не са налице. На
това основание се иска въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови
ново, с което въззивника да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.354а, ал.5, вр.с ал.3, т.1 от НК, тъй като същия е
осъществил състава му както от
обективна така и от субективна страна. Тъй като са налице всички кумулативни
предпоставки на чл.78а, ал.1 от НК се иска обвиняемия да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено админтистративно наказание глоба
в размер определен от съда.
Участващият
по делото прокурор от ОП- Ямбол поддържа протеста по изложените съображения.
Сочи се, че изхождайки от събраните доказателства и приетата от съда фактическа
обстановка не могат да бъдат споделени доводите на решаващата съдебна инстанция
относно приложението на чл.9, ал.2 от НК на което основание обвиняемият е
признат за невиновен. Излагат се и съображения, че посочената в решението
съдебна практика не подкрепя изводите на съда, тъй като решенията се отнасят за
различни деяния с много по- ниска степен на обществена опасност. На това
основание и на доводите в протеста се прави искане за отмяна на процесното
решение и постановяване на ново, с което обв. Ч. да бъде признат за виновен по
предявеното му обвинение по чл.354а, ал.5, вр.с ал.3, т.1 от НК и на основание
чл.78а, ал.1 от НК да му бъде наложено административно наказание глоба около
средния размер.
Въззивникът
участва в съдебно заседание лично и чрез
защитника си адв. Б., чрез който оспорва протеста, като неоснователен. Излагат
се подробни съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на
съдебния акт и на това основание се иска въззивната инстанция да го потвърди.
ОС- Ямбол
след като обсъди доводите в протеста, пледоариите на прокурора, на защитника на
обвиняемия и съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши
цялостна служебна проверка на обжалваното решение приема следното:
Протеста е
процесуално допустим, тъй като е подаден в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страна
с активна процесуална легитимация. Разгледан по същество същия се явява основателен
по следните съображения:
За да
постанови съдебния си акт районният съд е приел за установена фактическа
обстановка идентична с тази в постановлението на РП-Ямбол на основание чл.375
от НПК, която се приема и от въззивния съд. Правилно и обосновано е прието, че
на
04.06.2019г. около 03.00 часа обв.М.Ч. ***,
като до игрална зала „Цезар" бил спрян за проверка от служителите на
полицията св.П и св.Т. Същите попитали
обвиняемия дали държи наркотични вещества и същия доброволно предал
полиетиленово пликче с марихуана. За това процесуално действие е съставен
протокол за доброволно предаване.
От заключението изготвената по делото физикохимическа експертиза се
установява, че държаното от обвиняемия вещество представлява коноп /марихуана/, с нетно тегло от 3,201 гр. и със
съдържание на наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 19% .
Марихуаната има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и
производство и е поставена под вътрешен и международен контрол /забрана/ по
Списък 1 на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества,
ратифицирана от Р.България, като Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите. Съгласно последния, марихуаната е включена в Приложение № 1 към
чл.З ал.2 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина".
Стойността на процесното наркотично вещество е 19,21лв. /видно от протокол
за оценка на наркотични вещества/.
Обвиняемият Ч. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка е изложена и в
постановлението на РП-Ямбол на основание чл.375 от НПК, приета е от решаващата
съдебна инстанция и съответно напълно се споделя от въззивния съд. В протеста не се изразява несъгласие с
приетата от съда фактическа обстановка и относно анализа на събраните
доказателства, поради което е ненужно да се преповтарят.
По делото не
се спори и относно осъществяването на изпълнителното деяние, т.е.че на
инкриминираната дата и място обв. Ч. е държал 3,201 гр.марихуана , както и че
същата е високористоково наркотично вещество.
Решаващата
съдебна инстанция не е възприела единствено правната квалификация на деянието и
по- конкретно неговата обществена опасност. Не е споделено приетото от
прокурора, че се касае за маловажен случай на престъплението държане на
високорискови наркотични вещества и поради това правната квалификация на същото
е по чл.354а, ал.5, в.с ал.3, т.1 от НК, като вместо това е приложена
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, т.е.обществената опасност на деянието е явно
незначителна и поради това деянието не е престъпление. За да стигне до този извод съдът е приел, че предмета на
престъплението е "мека дрога" на пренебрежително ниска стойност,
както и че държането на наркотичното вещество е за лична употреба. Изложени са
и съображения за ниска степен на обществена опасност на личността на
обвиняемия- чисто съдебно минало, млада възраст и добри характеристични данни.
Въззивният съд категорично не споделя изводите
за квалифицирането на предмета на престъплението като "мека дрога" ,
тъй като законодателя не квалифицира наркотичните вещества като
"меки" и "твърди", а като рискови и високорискови и марихуаната /конопа/ се отнася към високорисковите наркотични вещества. В
случая количеството на държаното вещество не би могло да се приеме, че е
пренебрежимо малко, тъй като се касае за
3,201 гр.марихуана, което многократно
надхвърля количеството необходимо за направа на една цигара. Следва да
се отчете и високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като
употребата на наркотични вещества безспорно уврежда здравето и психиката на
лицата, както и да се отчете динамиката на този вид престъпления.
По отношение ниската степен на обществената
опасност на личността на обвиняемия съдът споделя приетото от първата
инстанция.
Обв.Ч.
безспорно е осъществил състава на престъплението и от субективна страна, като е
извършил деянието при пряк умисъл, съзнавал е обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Предвид
изложените съображения въззивната инстанция намира протеста за основателен и
постанови решение, с което отмени решението с
което обв.Ч. е признат за не виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.5 , вр.с ал.3 т.1
от НК и постанови ново, с което призна същия за виновен в това, че на 04.06.2019
г. около 03:00 ч. в гр. Ямбол, на ул. „Елена Янкова“, до игрална зала „Цезар“,
без надлежно разрешително, да е държал в себе си високорисково наркотично
вещество - коноп /марихуана/ с концентрация на активния действащ компонент
тетрахидроканабинол 19 %, с нето тегло 3,201 грама, на обща стойност 19,21 лв.,
като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 354а, ал. 5,
вр. ал. 3, т. 1 от НК.
По отношение
наложеното наказание:
Съдът счита,
че са налице всички кумулативни материално-правни предпоставки на чл.78а ал.1 НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като инкриминираното деяние е умишлено, за него
законодателя е предвидил наказание глоба до 1000лв., обв.Ч. не е осъждан и от
деянието не са настъпили имуществени вреди. При определяне размера на
административното наказание съдът се съобрази и с разпоредбата на ал.5 на
чл.78а НК и поради това наложи на обвиняемия адм.наказание глоба в размер на 200лв. Наказание в този размер
напълно съответства на степента на обществената опасност на деянието и на
личността на извършителя.
При горния
изход делото съдът осъди обв.Ч. да заплати направените на досъдебното производство
разноски в размер на 96,42лв., които следва да се заплатят по сметката на ОДМВР
Ямбол.
Съдът
потвърди решението в частта с която е отнет в полза на държавата предмета на
престъплението 3,201 грама марихуана.
По
изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.
Председател: Членове:1. 2.