Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/20.03.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при
закрити врати на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия
Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 2234 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и
сл. от Търговския закон.
Производството е образувано по молба на
„К.Д. ООД по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че по силата на договор за
покупко-продажба от 01.08.2015 г. има вземане срещу ответника по молбата „М.С.Т.“
ЕООД по две фактури – съответно за
69 999,36 лева и за 66 407,04 лева, кaкто и лихва за забава до датата н
завеждане нa
молбата. Твърди се също така, че ответникът не плащан и задълженията си договор
за заем от 01.11.2015 г. в размер на 104 700 лева. Сочи се, че тези
вземания представляват вземания по търговски сделки, като поради неплащането на
задълженията по тези два договора, следва да се счита, че ответникът е
неплатежоспособен. Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ. В съдебно заседание процесуалния представител
на ищеца моли постановяване на решение при условията на чл. 632 от ТЗ.
Ответникът „М.С.Т.“
ЕООД – уведомен за производството по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК, не взема
становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По делото е представен договор за покупко-продажба
на актуални спортни стоки от 01.08.2015 г. (стр. 8 и сл. по делото), по силата
на който „К.Д.“ ООД в качеството му на продавач се задължава при заявка да
доставя периодично на купувача спортни стоки по вид и количество, определени в
заявката. Продажната цена се определя от страните в момента на приемането от
страна на продавача на отправената му заявка. Заплащането става по банковата
сметка на продавача в срок до 12 месеца от датата на издаване на фактурата за
доставените стоки.
По делото са представени два броя
фактури – от 01.02.2017 г. за сумата от 69 999,36 лева и от 27.02.2017 г. за
сумата от 66 407,04 лева. Към всяка от фактурите са представени и приемо -
предавателни протоколи с описани стоки по вид, количество. И фактурите и приемо
-предавателните протоколи са подписани от представители на двете дружества –
купувач и продавач.
Представен е и договор за заем от
01.11.2015 г., съгласно който К.Д.като заемодатле дава на М.С.Т. ЕООД в заем
сума до 150 000 лева, със срок на заема – 31.12.2017 година. представени
са и извадки от банковите сметки на дружеството – ищеца, удостоверяващи
изпращането на банкови преводи с получател
М.С.Т. ЕООД.
По делото е прието заключение на
съдебно-финансово икономическа експертиза, неоспорено от страните. Вещото лице
е изготвило експертизата, на базата на представени от НАП документи,
представени и по делото и на базата на счетоводната документация, изпратена му
от ответното дружество.
На базата на получената счетоводна
информация вещото лице заключава, че капиталовият ресурс на дружеството към
31.12.2017 г. се състои само от привлечен капитал в размер на 225 х. лева. Към
31.12.2016 г. – привлеченият капитал е 467 х. лева, а към 31.12.2015 г. – 206
х. лева. Дружеството няма собствен капитал. Структурата на активите е следната:
за 2015 г. и за 2016 г. – ДМА за
съответно 4 х. лева и 51 х. лева, които представляват 100 % от ДМА. За 2017 г.
дружеството вече няма ДМА. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи
за 2015 г. и 2016 г. са материалните запаси – 86 х. лева за 2015 г. (62,8 % т
КМА) и 192 х. лева за 2016 година (87,3 % от КМА). Единствените краткотрайни
активи към 31.12.2017 г. са посочените парични средства, представляващи 100 %
от КМА. В структурата на пасивите се открояват задълженията към доставчици – за
2015 г. – 124 х. лева – 60,2% от всички задължения, за 2016 г. – 376 х. лева –
80,5 % от всички задължения, за 2017 г. – 114 х. лева – 50,7,2% от всички
задължения. Общия размер на задълженията от търговски сделки по години са както
следва: - за 2015 г. – 203 х. лева; 2016
г. – 460 х. лева, и за 2017 г. – 225 х. лева. Публичните задължения са: 2015 г. – 3 х. лева, 2016 г. – 7 х. лева и 2017
г. – няма публични задължения.
Коефициентите за ликвидност за трите
години са както следва:
-
Коефициент на обща ликвидност
– 2015 г. – 0,6650; 2016 г. – 0,4711, 2017 г.
– 0,0267
-
Коефициент на бърза ликвидност
– 2015 г. – 0,2476; 2016 г. – 0,600, 2017 г. –
0,0267
-
Коефициент на незабавна/абсолютна ликвидност
– 2015 г. – 0,1165; 2016 г. – 0,0578, 2017 г.
– 0,0267
По представения последен ГФО – за 32017
г. имуществото на дружеството възлиза на 6 000 лева – средства в банкови
сметки.
След справка в счетоводството на
ответното дружество, вещото лице е констатирало, че задълженията и по двете
представени от ищеца фактури – 5993/01.02.2017 г. и 6115/27.02.2017 г. са осчетоводени при ответника като задължение
по кредита на сметка 401 „Доставчици“ и дебита на сметки 304 „Стоки“ и 4531 „Начислен
ДДС за покупките“. Задължението по първата фактура е осчетоводено със стойност
47 221,77 лева, с оглед отразено прехвърляне на ДМА и прихващане със
вземания по фактура 45/31.03.2017 година. В счетоводството на ответника като
кредитори на дружеството са отразени К.Д. ООД за сумата от 105 200 лева –
временна финансова помощ и М.К.– временна помощ – 5 291,56 лева.
Последното плащане на парично задължение по търговска сделка е в полза на ищеца
– на 06.12.2016 г. в размер на сумата от 11 500 лева. Всички ДМА на
дружеството са продадени на ищеца по молбата по чл. 625 от ТЗ, по фактура
4/31.03.2017 година. Дружеството няма вземания от трети лица, няма задължения
към НАП и към други дружества по търговски сделки, освен към ищеца.
В съдебно заседание, при приемане на
експертизата, вещото лице е посочило, че реално дружеството не осъществява
търговска дейност от 2017 г., вкл. и през 2018 година. Поради това и би
следвало да се приеме, че показателите за актив, пасив, и съответно
коефициентите на ликвидност за 2018 г., доколкото липсва подадена декларация по
чл. 39 от Закона за счетоводството, са идентични с тези за 2017 година, т.е и
четирите коефициента за 2018 г. са 0,0267.
От представеното удостоверение от Служба
по вписванията, гр. София е видно, че за периода 01.01.1998 г. – 09.01.2019 г.
е писан само един отказ през 2014 г. по партидата на „М.С.Т.“ ЕООД.
От представеното удостоверение от СДВР,
Отдел „Пътна полиция” се установява, че в централната база на АИС-КАТ към 04.01.2019
г. на името на „М.С.Т.“ ЕООД.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав,
установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от
лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице
неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да
е налице неплатежоспособност на длъжника
по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо
парично вземане и 5) затрудненията на длъжника
да не са временни и състоянието
да е обективно и трайно.
В конкретния случай молителят е дружество,
което твърди, че е кредитор на длъжника по търговска сделка. Ответникът по
молбата е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско
дружество съобразно правно-организационната си форма.
Съдът намира, че по делото се доказа и
третата предпоставка, а именно, че молителят има вземане, свързано с търговска
сделка, към длъжника по молбата по чл. 625 от ТЗ, което да е изискуемо и
ликвидно, по следните съображения:
От събраните доказателства по делото се
установи, че ответникът има задължения за заплащане на сумите по две фактури за
осъществена продажба на спортни стоки. Фактурите са осчетоводени при ответното
дружество, има подписани приемо - предавателни протоколи, удостоверяващи и
получаването на стоката от ответника като купувач. Същият не твърди и не доказа
заплащане на продажната цена в уговорените срокове. Най-ранната изискуемост на
задълженията по договора за покупко-продажба е настъпила на 01.02.2018 година.
Относно вземането по договора за заем
(като се отчита и реалния характер на договора), съдът намира, че се доказа и
че ответникът дължи връщане на заемната сума, като е изпаднал в забава на
01.01.2018 година.
С оглед данните по делото, а именно, че
и заемателят и заемодателят са търговски дружества, а и заемът е отразен в
счетоводството на ответника като „временна финансова помощ“ за дружеството, то
следва да се приеме, че се касае за вземане по „търговска сделка“ по смисъла на
чл. 608 от ТЗ.
Съгласно чл. 286 ТЗ търговска е
сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него
занятие. След като заемът не е от кръга на посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ
търговски сделки, изводът, че страната по сделката я прави търговска по своя характер
се обосновава от обстоятелството дали договорът е свързан с упражняваното от
търговеца занятие, съобразно оборимата презумпция на чл. 286, ал. 3 ТЗ, за да
се приеме, че е налице презумптивна търговска сделка (арг. от решение № 102 от
08.10.2009 г. по т. д. № 60/2009 г., ТК, І ТО на ВКС).
Именно такава е и хипотезата в процесния
случай. Макар и договорът за заем не е абсолютна търговска сделка (чл. 286, ал.
2, във вр. с чл.1, ал.1 от ТЗ), съобразно въведения от законодателя субективен
критерий, сделката следва да се определи като търговска с оглед извършването й
от търговец при осъществяване на дейността му по занятие. Налице е необорване
от страна на ответника по настоящото дело на презумпцията по чл. 286, ал. 3 от ТЗ.
Достатъчно е сделката да е сключена от търговец в процеса на осъществяване на
търговската му дейност, т. е. свързана с упражняваното от него занятие, за да
се приложи субективният критерий.
Относно следващата предпоставка за
откриване на производство по несъстоятелност - наличието на състояние на
неплатежоспособност, съдът намира следното:
Неплатежоспособността е правна
категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ.
Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
определен вид задължения.
Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4
от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на
състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под
„спиране на плащанията" по см. на чл.608, ал.2 ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране
на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията,
които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията
на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност,
защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е
без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
При анализа на финансовото състояние на
длъжника се използват различни икономически и финансови показатели, като при
трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки един от тях, съдът
изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес
и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се
предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в
4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция),
краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства
(акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба)
и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по
ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността
представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива
пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са
паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в
друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на
краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част
или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички
краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при
другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата
между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се
изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на дробта) се
изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се
игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се
формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения
и е най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за
ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме
плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им,
реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да
бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.
На базата на заключението на вещото лице
за периода 2015-2018 г., съдът
констатира, че за целия изследван период всички коефициенти на ответното
дружество, изготвени на базата на неговите собствени записвания в заявените за
обявяване ГФО са със стойности, значително под референтните стойности.
Следователно, за целия период от 2015 г. до 2018 г., се установява наличие на
състояние на неплатежоспособност.
Налице е, следователно,
неплатежоспособност като икономическо понятие. Същевременно, с оглед
тенденцията в изследвания период може да се заключи, че затрудненията на
молителя не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо
длъжника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване
на производство по несъстоятелност.
За да определи началната дата на
неплатежоспобността съдът съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС
приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е
обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното
му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение (в
този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на ВКС, решение №
549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, решение № 657/7.11.2006 г. на
ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС). Приема се също
така, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние
да го изпълни - т.е. следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като
действителното икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на
събраните затова доказателства.
По изложените съображения, като съобрази
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на
финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че като начална дата на
неплатежоспособността следва да се посочи най-ранната дата, от която същият е
изпаднал в забава за заплащане на задълженията към дружеството - молител - 01.01.2018 година.
С оглед липсата на налично имущество на
дружеството (съдът намира, че не следва да се кредитират данните за налични
парични средства по банкови сметки на дружеството, доколкото вещото лице не е
имало достъп да направи проверка и да удостовери истинността на тези
обстоятелства), с което да се покрият разноските в производството по
несъстоятелност към момента на откриването му, съдът е дал срок на кредиторите
да предплатят сумата от 5000 лева за началните разноски, на основание чл.629б
от ТЗ, и им е указал последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, като определението е
вписано в книгата по чл.634в от ТЗ.
В дадения от съда срок не е предплатена
определената от съда сума за покриване на началните разноски, поради което
съдът счита, че са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Водим
от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10 състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на
„М.С.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА Й ДАТА –
01.01.2018 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника „М.С.Т.“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА
„М.С.Т.“
ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:*** В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „М.С.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието на „М.С.Т.“ ЕООД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по несъстоятелност
по т. дело 2234/2018 г. по описа на СГС, VI - 10 състав.
ОСЪЖДА
„М.С.Т.“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „К. Д.М ООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***,
Легис център, ет.1, офис 4-4Б, адв. Р.А., разноски по делото в размер на 8533
лева.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок
от вписването му в Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: