Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на десети февруари през две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
съдия:
даниела попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 4547 по
описа за 2017 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 12 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, чл. 124 ГПК, чл. 31, ал. 2
ЗС. чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД,
Ищцата
Е.К.К. твърди, че на 16.06.2008 г. родителите й Л.Е.К. (починала на 02.11.2013
г.) и К.С.К. (починал на 23.06.2014 г.) са сключили с Ф. 5 ООД договор за изработка, според който
изпълнителят е следвало да построи ателие с № 21 в изграждаща се жилищна
кооперация срещу възнаграждение от 33 000 евро. Между същите страни е сключен и
предварителен договор за продажба на същия имот, по който изпълнителят се
явявал продавач, а възложителите-купувачи. На 02.11.2013 г. починала Л.К. и
оставила наследници ищцата (с наследствена квота от 1/6), И.К. - син (с
наследствена квота 1/6) и К.К. (с наследствена квота от 4/6). По устна
договорка между тримата бащата предложил ателието да остане само за двете му
деца. За тази цел ищцата изготвила в полза на брат си пълномощно, с което да
уреди взаимоотношенията с фирмата прехвърлител, тъй като тя е с постоянно
пребиваване в САЩ. На 25.11.2013 г. между Ф.5 ООД, К.К. и И.К. било сключено
споразумение за отказ от предварителния договор подписан на 16.06.2008 г. ,
като в същия ден между фирмата и И.К. бил скключен договор за покупко-продажба
на ателието за сумата от 38 400 евро. Ищцата установила, че брат й придобил
собствеността върху имота изцяло за себе си. Междувременно имотът бил даден под
наем като до смъртта на баща й – 23.06.2014 г. го получавал той, а впоследствие
месечната цена от 230 лв. била взимана изцяло от брат й и съпругата му. Въпреки
всичко брат й изявил готовност да й прехвърли полагащата й се част като
дарение, за което тя направила подготовка, изразяваща се в: ангажиране на
адвокат, изваждане на документи, но до това прехвърляне не се стигнало. От
описаните събития ищцата преживяла стрес и негативни емоции. Предвид изложеното
претендира: а) спрямо тримата ответници прогласяването нищожност на
споразумение от 25.11.2013 г. поради липса на съгласие на съдоговорителят К.К.
и на извършените от името на ищцата действа от И.К. като нищожни поради липса
на представителна власт; б) спрямо съпрузите И. и В.К. установяване в своя
полза, че е съсобственик с тях на ½ от Ателие № 21 и заплащането от тях
двамата на 21 600 евро – обезщетение за действия без представителна власт, а в
условията на евентуалност при признаване на 1/6 съсобственост за сумата от 7
200 евро; както и осъждането им да й заплатят неоснователно получен наем за
периода 01.07.2014 г. – 28.02.2017 г. в общ развмер на 3 565 лв. от Ателие №
21; в) спрямо И.К. и Ф.5 ООД обезщетение за понесени неимуществени вреди
(притеснения и тревоги) в размер на 10 000 лв. г) спрямо ответника И.К.К.
осъдителен иск за преддоговорни вреди в размер на 117 щатски долара и 1 300 лв
по подготовката за сключване на договор за дарение. Претендира разноски.
Ответниците И.К.К. и В.С. К. считат исковете за недопустими, в
условията на евентуалност за неоснователни. Поддържат, че ищцата никога не е
ставала собственик на процесния недвижим имот, поради това на нея не й се
дължат получените наеми. Претендират разноски.
Ответникът Ф.5 ООД
редовно уведомено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК не подава отговор. При условията
на редовно призоваване в съдебно заседание не изпраща представител, не ангажира
доказателства, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Не се спори по
делото и от представените писмени доказателства се установява, че Л.Е.К. и К.С.К.
са родители /наследодатели, починали съответно на 02.11.2013г. и на
23.06.2014г./ на ищцата Е.К.К. –С. и ответника И.К.К..
Съдът приема
за установено от представените писмени доказателства и това, че приживе Л.К. и К.К.,
на 16.06.2008г. са
сключили с ответника Ф.5 ООД договор за строителство, по
силата на който К., като възложители, възлагат, а фирмата - като изпълнител, се
съгласява и приема да извърши СМР и довършителни работи в и да предадат на
възложителя владението върху следния свой собствен недвижим имот в
новостроящата се жилищна сграда в гр. София, на ул."*******, в етап на
строителство /груб строеж/, а именно: АТЕЛИЕ
№ 21
находящо се на VI жилищен етаж на вх.Б.
Страните са уговорили цената за изпълнение на договора да е 33 000 евро,
платими по банкова сметка, *** – 3 300 евро в деня на сключване на договора,
26 400 евро в срок до 16.07.2008г., 3 300 евро – при сключване на
договора за покупко продажба.
На
16.06.2008г. между същите страни е сключен и предварителен договор за покупко
продажба на посочения недвижим имот, за сумата от 15 000 евро, платими както
следва – 1 500 евро при сключване на договора, 12 000 евро в срок до
16.07.2008г., 1 500 евро – при сключване на окончателния договор за
покупко продажба.
На 10.07.2008 г.
К.С.К., е
превел от сметката си в Банка „ДСК" АД - BIC:***, IBAN: ***та на изпълнителя/продавач
сумата от 38 400
евро по договор от 16.06.2008г.
Съдът приема за установено и
това, че към м.02.2012г. цената на имота е 48 000 евро, от които са
заплатени 90% /от приложената по делото
кореспонденция между ищцата и ответнито дружество – л.45 от дело/.
На 25.11.2013г. между Ф.5 ООД, К.К.
и И.К., действащ лично и като пълномощник на сестра си Е.К., е сключен анекс
към предварителния договор за покупко продажба на недвижим имот от
16.06.2008г., съгласно който страните се споразумяват недвижимия имот, предмет
на предварителния договор да бъде продаден на ответника И.К., като платената до
момента част от продажната цена се счита платена от И.К.. Страните са
уговорили, че евентуалните облигационни претенции между наследниците на
починалата страна – купувач по предварителния договор не засягат отношенията
между тях и дружеството – продавач. Пълномощно от ищцата Е.К.в полза на И.К. за
сключване на такъв анекс не е представено.
На 25.11.2013 г. с договор за
покупко продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 154 том I per. № 6840 дело № 132/ 2013 г. на
нотариус рег. № 199 при НК, ответникът "Ф.5" ООД, е продал на ответника И.к. процесния недвижим имот,
находящ се в гр.София, Столична община, Район „Овча купел", на бивша ул.
"*******, в изградената в завършен вид, с издадено разрешение за ползване
ЖИЛИЩНА СГРАДА, с магазини, подземни гаражи и трафопост, с настоящ
административен адрес: гр. София, бул. "Президент Ликълн" № 107, с
вход "А" и вход "Б", а именно АТЕЛИЕ № 21, находящо се на VI етаж, кота +
14.70, във вход „Б", за сумата от 38 400 евро, която е посочено, че е
заплатена напълно от купувача преди сключване на договора.
Не е спорно по делото и от
представените писмени доказателства се установява, че към датата на сключване
на договора за покупко продажба ответникът И.К. е бил в брак с ответницата В.С.К..
Установено е по делото и това, че
през м.02.2014г. ответникът И.К. е обещал да дари на ищцата „половината от
всичко”, за което последната е следвало да изготви и изпрати необходимите
пълномощни и декларации /л.76 от дело/
Ищцата е изготвила нотариална
покана от 17.01.2014г. до ответника И.К. за оттегляне на пълномощно с
нотариална заверка на подписите рег.№ 6443 от 04.11.2013г. и рег.№ 6445 от
04.11.2013г., декларация за оттегляне на пълномошно рег.№ 6444 от 04.11.2013г. /двете
пълномощни не са представени по делото/, декларация по чл.264 от ДОПК,
декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД и пълномощно във връзка с договор за дарение
на недвижим имот, за нотариалната заверка на които е заплатила 117 щатски
долара /разписка на л.100/, както и 1300
лева – заплатен адвокатски хонорар /разписка на л.82/.
Установено е по делото /с
показанията на св.Г.З., което съдът не намира основание да не цени/, че в периода 2013 – 2017г.,
процесния имот е бил отдаван под наем, при цена от 200-300 лева.
По делото са
събирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Х.и К.. Показанията
на св.Х.обаче са вторични, пресъздават обстоятелства, съобщени на свидетелката
от ищцата, поради което същите не могат да бъдат годно доказателство за
фактите, които се установяват с тях. В показанията на св.К.не се съдържат
факти, релевантни за предмета на делото, поради което съдът не ги обсъжда.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
По иска с правна квалификация
чл.26 от ЗЗД
Претенцията,
предявена от ищеца
с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.2 от ЗЗД - за прогласяване на нищожност на анекс
от 25.11.2013г., почива на твърденията за липса на съгласие от К.К. за
сключването му и ненадлежното й представляване от И.К., при което липсвало съгласие
за сключването му.
При наведените с исковата молба и уточнителните
такива обстоятелства не е налице
основание по чл.26,ал.2,предл.второ ЗЗД по отношение на анекса от 25.11.2013г.
поради липса на съгласие от страна на К.К.. Абсолютна недействителност, нищожност
на изявленията на К.К. поради обстоятелството, че същият не е участвал при
сключването му, не се установява. Напротив – от представения по делото анекс е
видно, че К.К. лично е положил подписа
си, което сочи, че същият е участвал в него и е изразил съгласие със
сключването му. Това обстоятелство се потвърждава и от кореспонденцията, водена
между ищцата и дружеството ответник, в която последното потвърждава личното
участие на К.К. при сключването му. Тези изводи не се разколебават от
установеното по делото невярно вписване в анекса на личната карта на К.К.. Последният е подписал анекса, подписа на лицето
не е оспорен, поради което съдът приема за установено изразеното от К.К.
валидно съгласие за сключването му
Искът, основан на твърдение за недействителност -
нищожност на сделката, сключена от пълномощник при липса на представителна власт
също е неоснователен.
Константна е съдебната практика /Решение
№ 52 от 14.05.2021 г., гр. дело № 4923 по
описа за 2019 на ВКС, ІV ГО; Решение
№ 217/2019 от 21.01.2020 г. по гр.дело № 582/2019 година на ВКС, Решение
№ 40 от 07.04. 2020 г.по гр.д. № 2383 по описа за 2019 г на ВКС, Решение №285/28.09.2011 по дело
№1033/2010 на ВКС, ГК, III г.о./, че договорът, сключен при липса на надлежна
представителна власт е относително недействителен – правните действия,
извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да
бъдат потвърдени от представлявания. Налице е висяща недействителност на
сделката до потвърждаването й и от лицето, от чието име е сключена, а ако мнимо
представляваният откаже да потвърди договора, недействителността се стабилизира
като се трансформира в относителна, а не в абсолютна нищожност.
В посочената
практика е прието, че всяка нищожност по чл. 26 от ЗЗД, включително и тази по
чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД (поради липса на съгласие) е абсолютна – изначална
и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни
последици, т.е. – непоправима, неоздравима, без възможност за саниране. Липсата
на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е тежък порок на правната
сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар.
„съзнавана липса на съгласие“, например – изтръгнато е с насилие, направено е
без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни. Този
тежък порок е непоправим и непреодолим – за да породи действие, договорът
трябва да бъде сключен отново.
Договорът, сключен в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД – от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не
страда от такъв порок. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало
валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на
представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл.
26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в
чл. 42, ал. 2 от ЗЗД възможност за потвърждаване на договора. Ето защо
волеизявлението, направено от чуждо име без представителна власт, не само не е
непоправимо, а и поначало не е неправомерно (аргумент за това са и разпоредбите
на чл.чл. 60-62 от ЗЗД, уреждащи воденето на чужда работа без пълномощие, като
често то дори е в интерес на мнимо представлявания – чл. 61, ал. 1 от ЗЗД).
От изложеното
следва, че с иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД съдебна защита може да търси
само лице, което е сключило договора лично и което твърди, че неговото
волеизявление за сключването на договора е направено при посочената съзнавана
липса на съгласие. Когато обаче договорът е сключен чрез представител на ищеца,
правна квалификация на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е невъзможна –
именно поради това, че при сключването на договора ищецът не е действал лично,
а чрез (мним) представител, който от негово име е направил волеизявлението
(формирал е и е изявил воля) за сключването на договора, но без да е разполагал
с представителна власт за това (или последната е отпаднала впоследствие). В
тези случаи правната квалификация на иска е винаги по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
В обстоятелствената част и петитума на иска обаче, ищцата
не се е позовала на хипотезата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД - право на потвърждаване на
анекса от лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт.
Безусловното искане за прогласяване нищожност на анекса, поддържано в съдебно
заседание от процесуалния й представител, фактически представлява отказ от
правомощието, допустимо в чл. 42, ал. 2 ЗЗД и прави безпредметно произнасянето
на съда на такова основание, а както бе посочено по-горе, сключването на
договор - в случая анекс към договор, от представител без представителна власт
не води до нищожност на сделката.
Предявеният иск за прогласяване нищожността на анекс от
25.11.2013г. е неоснователен и за двете, сочени основания, и следва да бъде
отхвърлен.
По
исковете с правна квалификация чл.124 от ГПК
За да бъде
уважен установителния иск за собственост, е необходимо ищецът да установи пред съда по безспорен начин, че е
собственик на процесния имот на твърдяните основания – в конкретния случай наследствено правоприемство,
което не бе установено по делото.
Не
е установено по делото наследодателите на ищцата Л.К. и К.К. към датата на смъртта си да са
били собственици на процесния недвижим имот – ателие в гр.София.
Вярно
е, че на 16.06.2008г., Л.и К.К. са сключили предварителен договор за покупко –
продажба на имота.
Предварителният
договор е договор, с който страните по него се уговарят да сключат друг договор
- окончателен; при който няма разместване на имущество, той е организационен, а
не престационен договор. Предварителният договор няма
вещноправно действие и не поражда траслативен ефект. Последица от
сключването на предварителен договор е
възникването на потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което в един
по-късен момент може евентуално да бъде упражнено чрез конститутивен иск, при
неизпълнение на задълженията от някоя от страните по него.
Със сключването на
предварителния договор, родителите на ищцата не са придобили право на
собственост върху недвижимия имот, предмет на договора. Предвид това, към
датата на смъртта си – Л.К., не е била собственик, респ. съсобственик на имота,
предмет на сключения предварителен договор. По силата на наследяването в
патримониума на ищцата, е преминало правото да поиска обявяване на
предварителния договор за окончателен /което тя не е реализирала/, както и
облигационните права, произтичащи от сключения договор – напр.правото на
неустойка за неизпълнение, връщане да даденото и др., както и правото да търси
обезщетение за евентуално претърпени вреди от неизпълнението на договора,
всички, съответни на наследствените й права – 1/6 от претенциите, но не и право
на собственост върху 1/6 идеална част от имота, предмет на предварителния
договор.
До 25.11.2013г.,
когато имотът е прехвърлен на И.К., К.К. не е упражнил правото си да иска
обявяване на предварителния договор за окончателен. Със сключване на договора
за покупко продажба на имота от 25.11.2013г. същият е собствен на И.К.. Към
23.06.2014г. датата на смъртта на К.К.,
последният не е бил собственик на процесния недвижим имот, поради което и
ищцата не е придобила права върху имота, съответни на наследствения й дял от
1/3.
Предвид това,
доколкото към датата на смъртта си родителите на ищцата не са били собственици
на процесния недвижим имот, то същата не се легитимира като собственик на 1/6
идеална част, респ. на ½ идеална част от него.
Предявените при
евентуалност искове по чл.124 от ГПК – за установяване правото на собственост
на ищцата върху ½ идеална част от имота в резултат от наследствено
правоприемство от нейните родители, респ. за установяване правото на собственост
върху 1/6 идеална част в резултат от наследствено правоприемство от нейната
майка са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По
исковете с правна квалификация чл.45 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от
непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие или
бездействие на ответника, от което са причинени вреди на ищеца, както и
причинната връзка между тях. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване противоправното деяние на ответника, вредите, както и
причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция променя
доказателствената тежест и задължението за установяване на обстоятелствата,
които изключват вината, е възложено на ответника.
Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК, и
съгласно дадените от съда указания в доклада по делото, задължение на ищеца е
било да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, свързани с
настъпване на твърдяното от него събитие, настъпилите вреди, причинната връзка
между твърдяното действие или бездействие на ответника, което в настоящия
случай не бе направено.
В конкретния казус се претендират
вреди, които се твърди, че са настъпили в резултат на противоправно поведение
на ответниците И.К. и В.К. - сключване
от И.К. на анекс към предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот
без представителна власт и сключване на договор за покпко продажба на недвижим имот, в резултат от което ищцата
претърпяла вреди, съизмерими съответно с ½ респ.1/6 от сумата, платена
от родителите й във връзка със сключения от тях предварителен договор за
покупко продажба на недвижим имот.
Веднага следва да се посочи, че
сделките са извършени от ответника И.К., без участието на съпругата му В.К.,
поради което отговорността й не може да бъде ангажирана за чужди противоправни
действия единствено и само предвид обстоятелството, че към момента на
извършване на сделките двамата са били в брак. Предвид недоказаното по делото
участие на ответницата В.К. към сключваните от съпруга й сделки, предявените
срещу нея искове са неоснователни само на това основание и следва да бъдат
отхвърлени, без да се обсъждат останалите елементи от фактическия състав по
чл.45 от ЗЗД.
Не бе установено по делото и
това ответникът И.К. да е извършил вредоносно деяние, от което да се произлезли
вреди за ищцата, които да подлежат да обезщетяване. Вярно е, че на 25.11.2013г.
е сключил анекс към предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот
от 16.06.2013г., при който е действал от името на ищцата без надлежно учредена
представителна власт, както и, че на същата дата е придобил с покупко –
продажба недвижимия имот, предмет на предварителния договор. Сами по себе си
посочените сделки нито са противоправни, нито са забранени от закона. Както бе
посочено по-горе, сключеният от ответника И.К. анекс без представителна власт,
доколкото не е потвърден от ищцата, не поражда правни последици за нея, като в
резултат от сключването му в патримониума на ищцата не са настъпили никакви
имуществени вреди.
Ищцата не е претърпяла
имуществени вреди и от сключването на договора за покупко продажба на
недвижимия имот. Имуществените вреди се свързват от нея със съответната част от
сумата, платена от покойните й родители по сключения от тях предварителен
договор за покупко продажба от 16.06.2013г.
Константна
е съдебната практика, че вредите съставляват неблагоприятното въздействие върху правната
сфера - имуществена или неимуществена.
Имуществената вреда е тази, която засяга материалните интереси на лицето –
неговите имуществени права. Проявява се като претърпени загуби – намаление на
настоящото имуществено състояние на увредения, както и в пропусната полза – пропуск
да увеличи имуществото си, макар да е съществувала сигурна възможност за това. В ТР № 3/12.12.2012 г. е
изяснено, че пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на
имуществото на кредитора. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, тя винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане
за закономерно настъпване на увеличаването. Поради това и при липса на изрично
установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се
предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Вярно е, че тълкувателното решение
е постановено във връзка с обезщетение за пропусната полза поради неизпълнение
на договорно задължение, но принципните постановки, свързани с характера на
вредата и начина на установяването й, са приложими във всички случаи на
имуществено увреждане.
От събраните
по делото доказателства не
е установено в патримониума на ищцата
да са настъпили неблагоприятни изменения – вреди. Сумите по предварителния
договор са заплатени приживе от родителите на ищцата, а твърденията, че ако не
бе заплатена цената, то сумата би останала в наследствената маса, съставляват
хипотеза за евентуално, но не и сигурно увеличение имуществото на ищцата.
По изложените
съображения, съдът прие, че в настоящия случай не може да бъде ангажирана и
отговорността на ответника
И.К. по чл.45 от ЗЗД. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, без да се обсъждат останалите елементи от фактическия състав.
По
иска с правна квалификация чл.31, ал.2 от ЗС
Чл.31, ал.2 от ЗС
дава право на съсобственик, който е лишен от ползването на общата вещ да иска
от останалите обезщетение за ползата, от която е лишен. Лишаване от ползата по
смисъла, вложен в закона, е налице винаги, когато един съсобственик не е
упражнявал правото си да ползва имота, а друг е ползвал повече отколкото му се
следва, какъвто не е настоящия случай.
Правото на обезщетение
принадлежи на съсобственик, който е лишен от ползването на съсобствен имот. В
настоящия процес не бе установено ищцата да притежава идеални части от
процесния недвижим имот, поради което, независимо от установеното по делото, че
процесния невдижим имот е бил отдаван под наем в периода 2013 – 2017г. от
ответника И.К., обезщетение на ищцата не се следва - представеният по делото
нотариален акт за покупко продажба легитимира като собственик на имота ответника
И.К., а доколкото същият е придобит по време на брак – съсобственик е и
съпругата му В.К.. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
иска с правна квалификация чл.12 от ЗЗД
Отговорността по
чл. 12 от ЗЗД е особена деликтна отговорност и за възникването й следва да е
налице сложен фактически състав – действие, противоправност на действието,
вреда, вина и наличие на причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и вредите и вина.
Искът с посоченото
правно основание е средство за защита на страната, която твърди че е била
добросъвестна при воденето на преговорите за сключване на договор и в резултат
на недобросъвестното поведение на другата страна не е сключен договор, в
резултат от което изправната страна е била принудена да извърши разходи – в настоящия случай - заплатени такси за
нотариални удостоверявания.
По делото е
установено от събраните доказателства, че между И.К. и ищцата са се водили
преговори за сключването на договор за дарение. Не е установено, обаче,
наличието на противоправно поведение от страна на ответника, при прекратяването
на тези преговори. Страните не са постигнали договореност по отношение на
съществени елементи от договора, а именно - предмета на сделката, в частност – каква
идеална част от имота да бъде прехвърлена, поради което се е стигнало до
прекратяване на преговорите. При липсата на противоправност е без значение
обстоятелството дали за ищеца е възникнала вреда. Предявеният иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По
исковете с правна квалификация чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД от ЗЗД.
Както бе посочено
по-горе, деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД възниква, при наличието на
определени предпоставки, а именно - наличие на виновно противоправно поведение,
причиняване на вреди, наличие на причинна връзка между поведението на
деликвента и причинената вреда, като вината се предполага до доказване на
противното.
Принципът
е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от ЗЗД
е предвидено изключение от общото правило. Според последния текст възложителят
на работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи
отговорност, която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не
произтича от вината на възложилия работата. Съгласно разясненията, дадени в
ППВС № 7/58 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД
е обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за по - лесното
обезщетяване на пострадалите.
Ангажирането на отговорността на ответник по посочения ред изисква
осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на
лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от
ответника - юридическо лице работа, наличие на причинно - следствена връзка
между поведението на ответника - деликвент и претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
В случая не са
доказани всички елементи от фактическине състави, поради което липсва основание
за ангажиране на отговорността на ответниците И.К. по чл.45 от ЗЗД и на
ответника Ф.5 ООД по чл.49 от ЗЗД.
По делото се
претендират вреди – неимуществени такива /негативни емоции/, причинени от сключен
между ответниците анекс към предварителен договор за покупко продажба на
недвижим имот и договор за покупко продажба на недвижим имот, в резултат от
което ищцата е лишена от наследство.
Не бе установено по делото обаче
ответниците да са извършили вредоносно деяние, от което да се произлезли вреди
за ищеца, подлежащи на обезщетяване.
Както бе посочено
по-горе, сделките не са забранени от закона, нито са противоправни. Сключването
на договор, в настоящия случай анекс към договор, без представителна власт, по
никакъв начин не е увредило ищцата, тъй като анексът не я обвързва, не е
породил за нея правни последици. Сключеният договор за покупко продажба на
недвижим имот също не е довел до твърдяните от ищцата вредоносни последици, а
именно – лишаването й от наследствените права на покойната й майка, причинило й
негативни емоции. Наследствените права са гарантирани от закона и съществуват
редица норми, позволяващи реализацията им – чл.28 и сл ЗН, чл.30 и сл ЗН, и др.,
и гарантиращи правото на наследяване на всеки. Ищцата не е реализирала
наследствените си права във връзка със сключения от родителите й предварителен
договор за покупко продажба на недвижим имот /напр.да иска обявяването му за
окончателен, да претендира неустойките по него или обезщетение за неизпълнението
му/, при което сама се е лишила от възможността да придобие активи от
наследството на майка си.
Необходимо е да се
посочи, че в настоящия случай, ищцата въвежда като вреда субективното си
усещане, че е лишена от наследството на майка си. На обезщетяване обаче
подлежат само действително претърпените вреди, пряка и непосредствена последица
от увреждането. В настоящия случай, към датата на откриване на наследството,
починалата Л.К. не е била собственик на процесния имот, същият не попада в наследствената
маса, поради което и ищцата не би могла да получи дял от него.
Предявените искове
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
При
този изход на спора, разноски на ищцата не се дължат. В нейна тежест следва да
бъдат възложени сторените от ответниците И. и В.К. разноски – заплатено
адвокатско възнаграждение 1 950 лева от И.К. и 1100 лева – от В.К..
Така мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.К.К. –С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, срещу И.К.К. ЕГН **********,
В.С.К.,*** и Ф.5 ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, иск по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД – за прогласяване
нищожността на Анекс от 25.11.2013г. към предварителен договор за продажба на
недвижим имот от 16.06.2008г. като
сключен при липса на съгласие – без участието на К.К. и при липса на
представителна власт, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.К.К. –С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, срещу И.К.К. ЕГН **********,
и В.С.К.,***, иск по чл.124 от ГПК – за признаване за установено по отношение
на ответниците, че ищцата е собственик по наследство на 1/2 ИДЕАЛНА
ЧАСТ ОТ НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в
гр.София, Столична община, Район „Овча купел", на бивша ул. "*******
/сто и седем/, в изградената в завършен вид, с издадено разрешение за ползване
ЖИЛИЩНА СГРАДА, с магазини, подземни гаражи и трафопост, с настоящ
административен адрес: гр. София, бул. "******/сто и седем/, с вход
"А" и вход "Б", а именно АТЕЛИЕ № 21 /
двадесет и едно/, находящо се на VI /шести/ етаж, кота + 14.70 /четиринадесет
цяло и седемдесет стотни/, във вход „Б" на описаната сграда, със застроена
площ от 43.00
/четиридесет и три / квадратни
метра, състоящо се от: входно антре, помещение, баня с тоалетна, тераса, при
граници /съседи/ на ателието: бул. "Президент Линкълн", стълбищна
клетка и асансьор на вход „Б", апартамент № 22 /двадесет и две/, коридор апартаменти,
ЗАЕДНО с
принадлежащите на ателието 0.65% /нула цяло и шестдесет и пет стотни върху сто/
идеални части от общите части на
сградата и ЗАЕДНО
с принадлежащите на ателието 0.63 % /
нула цяло и шестдесет и три стотни върху сто/ идеални части от мястото, в което
е построена сградата, представляващо урегулиран поземлен имот-УПИ, целият
с площ от 1553 /хиляда петстотин петдесет и три/ квадратни метра, съставляващ
УПИ - парцел 11-865 /втори, отреден за имот планоснимачен номер осемстотин
шестдесет и пет/, в квартал 3 /три/, по плана на гр. София, местността „Овча
купел-2 /две/, при граници на УПИ: улица, УПИ - парцел 1-869 /първи, отреден за
имот планоснимачен номер осемстотин шестдесет и девет/, улица и УПИ-парцел VII
/седми/ отреден за ЖС и УПИ-парцел IX /девети/ отреден за ЖС и КОО, който
имот съгласно
издадените от Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. София,
при АГКК, СХЕМА на самостоятелен обект в сграда № 59312/ 08.10.2013 г. и СКИЦА
на поземлен имот № 69988/22.11.2013 г. е идентичен със Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор: 68134.4333.318.1.121 /шест-осем-едно-
три-четири-точка-четири-три-три-три-точка-три-едно-осем-точка-едно-
точка-едно-две-едно/, с адрес на имота гр. София, Район "Овча купел",
бул. "******, ателие 21, с посочена в документа площ: няма данни, на 1
/едно/ ниво, с предназначение на самостоятелния обект: Ателие за творческа
дейност, при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: няма; под
обекта: няма; над обекта: 68134.4333.318.1.26, с прилежащи части; който обект
се намира в сграда N2 1
/едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор: 68134.4333.318, заедно с
принадлежащите на ателието 0.63% /нула цяло и шестдесет и три стотни върху сто/
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.4333.318 /шест-осем-едно-три-
четири-точка-четири-три-три-три-точка-три-едно-осем/, с площ от 1549 /хиляда
петстотин четиридесет и девет/ квадратни метра, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване,
стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 318, квартал 3, парцел II,
при съседи: поземлени имоти, с идентификатори: 68134.4300.635,68134.4333.2923,
68134.4333.320, 68134.4333.317.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.К.К. –С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, срещу И.К.К. ЕГН **********,
и В.С.К.,***, иск по чл.124 от ГПК – за признаване за установено по отношение
на ответниците, че ищцата е собственик по наследство на 1/6
ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в
гр.София, Столична община, Район „Овча купел", на бивша ул. "*******
/сто и седем/, в изградената в завършен вид, с издадено разрешение за ползване
ЖИЛИЩНА СГРАДА, с магазини, подземни гаражи и трафопост, с настоящ
административен адрес: гр. София, бул. "******/сто и седем/, с вход
"А" и вход "Б", а именно АТЕЛИЕ № 21 /
двадесет и едно/, находящо се на VI /шести/ етаж, кота + 14.70 /четиринадесет
цяло и седемдесет стотни/, във вход „Б" на описаната сграда, със застроена
площ от 43.00
/четиридесет и три / кв.м., състоящо се от: входно антре,
помещение, баня с тоалетна, тераса, при граници /съседи/ на ателието: бул.
"Президент Линкълн", стълбищна клетка и асансьор на вход „Б",
апартамент № 22 /двадесет и две/, коридор апартаменти, ЗАЕДНО с
принадлежащите на ателието 0.65% /нула цяло и шестдесет и пет стотни върху сто/
идеални части от общите части на
сградата и ЗАЕДНО
с принадлежащите на ателието 0.63 % /
нула цяло и шестдесет и три стотни върху сто/ идеални части от мястото, в което
е построена сградата, представляващо урегулиран поземлен имот-УПИ, целият
с площ от 1553 /хиляда петстотин петдесет и три/ квадратни метра, съставляващ
УПИ - парцел 11-865 /втори, отреден за имот планоснимачен номер осемстотин
шестдесет и пет/, в квартал 3 /три/, по плана на гр. София, местността „Овча
купел-2 /две/, при граници на УПИ: улица, УПИ - парцел 1-869 /първи, отреден за
имот планоснимачен номер осемстотин шестдесет и девет/, улица и УПИ-парцел VII
/седми/ отреден за ЖС и УПИ-парцел IX /девети/ отреден за ЖС и КОО, който
имот съгласно
издадените от Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. София,
при АГКК, СХЕМА на самостоятелен обект в сграда № 59312/ 08.10.2013 г. и СКИЦА
на поземлен имот № 69988/22.11.2013 г. е идентичен със Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор: 68134.4333.318.1.121 /шест-осем-едно-три-четири-точка-четири-три-три-три-точка-три-едно-осем-точка-едно-
точка-едно-две-едно/, с адрес на имота гр. София, Район "Овча купел",
бул. "******, ателие 21, с посочена в документа площ: няма данни, на 1
/едно/ ниво, с предназначение на самостоятелния обект: Ателие за творческа
дейност, при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: няма; под
обекта: няма; над обекта: 68134.4333.318.1.26, с прилежащи части; който обект
се намира в сграда N2 1
/едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор: 68134.4333.318, заедно с
принадлежащите на ателието 0.63% /нула цяло и шестдесет и три стотни върху сто/
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.4333.318 /шест-осем-едно-три-
четири-точка-четири-три-три-три-точка-три-едно-осем/, с площ от 1549 /хиляда
петстотин четиридесет и девет/ квадратни метра, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване,
стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 318, квартал 3, парцел II,
при съседи: поземлени имоти, с идентификатори: 68134.4300.635,68134.4333.2923,
68134.4333.320, 68134.4333.317.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.К.К. –С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, срещу И.К.К. ЕГН **********,
и В.С.К.,***, иск по чл.45 от ЗЗД – за осъждане на ответниците да заплатят
сумата от 21 600 евро – обезщетение за вреди, причинени от сключването на
Анекс от 25.11.2013г. без представителна власт и договор за покупко продажба на
недвижим имот от 25.11.2013г., обективиран в Нотариален акт №
154 том I
per. № 6840 дело №
132/ 2013 г. на нотариус рег. № 199 при НК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.К.К. –С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, срещу И.К.К. ЕГН **********,
и В.С.К.,***, иск по чл.45 от ЗЗД – за осъждане на ответниците да заплатят
сумата от 7 200 евро – обезщетение за вреди, причинени от сключването на Анекс
от 25.11.2013г. без представителна власт и договор за покупко продажба на
недвижим имот от 25.11.2013г., обективиран в Нотариален акт №
154 том I
per. № 6840 дело №
132/ 2013 г. на нотариус рег. № 199 при НК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.К.К. –С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, срещу И.К.К. ЕГН **********,
и В.С.К.,***, иск по чл.32, ал.2 от ЗС – за осъждане на ответниците да платят
сумата от 3 565 лева – обезщетение за ползването на недвижим имот – ателие
№ 21, в гр.София, ул.******, за периода 01.07.2014г. до 28.02.2017г., ведно със
законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното плащане
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.К.К. –С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, срещу И.К.К. ЕГН **********,***
, иск по чл.12 от ЗЗД – за заплащане на сумите от 117 щатски долара и от
1 300 лева – заплатени от ищцата разходи във връзка с подготовка за
сключване на договор за дарение.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.К.К. –С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, срещу И.К.К. ЕГН **********,***, и Ф.5 ООД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, искове по чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД – за заплащане на
сумата от 10 000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди
/притеснения и тревоги/ от сключване на Анекс от 25.11.2013г. и договор за
покупко продажба на недвижим имот от 25.11.2013г.,
обективиран в
Нотариален акт № 154 том I
per. № 6840 дело №
132/ 2013 г. на нотариус рег. № 199 при НК, ведно със
законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Е.К.К. –С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на И.К.К. ЕГН **********, сумата от 1 950 лева, и на В.С.К.,***,
сумата от 1 100 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Е.К.К. –С., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: