Р Е Ш Е Н
И Е №
260031
гр. Пловдив, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на четиринадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 773 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени осъдителни искове по чл. 558,
ал. 5 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Ищците А.С.А., ЕГН **********; М.В.А., ЕГН **********,***; и О.М.А., ЕГН **********,***,
всички със съд. адрес:***, чрез адв. Т.Г., са предявили срещу ответника Гаранционен фонд – София,
БУЛСТАТ *********, обективно и субективно съединени искове за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта при ПТП на
техния *** и **** Д. М.А., ЕГН **********.
Твърдят,
че на ****г. около 01:55 часа в гр. ******, на кръстовището на бул. **** и бул.
**** е настъпило ПТП с лек автомобил „Опел Корса“, рег.№ ****, управляван от
водача О.М.Д., който движейки се с превишена скорост, губи контрол над МПС,
излиза извън пътното платно вдясно и се блъска в метални колчета и стълб на
уличното осветление, като в резултат автомобилът претърпява цялостна деформация
и е причинена смъртта на пътуващия в него пътник Д. М.А.. По случая е
образувано ДП № 119/2019 г. на МВР – Пловдив, пр.пр.№ 7708/2019 г. на ОП –
Пловдив, като с присъда от 20.05.2020 г. по н.о.х.д.№ 450/2020 г., ПОС, О.М.Д.
е признат за виновен в това, че на ****г. при управление на лек автомобил „Опел
Корса“, рег.№ ****, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е
причинил смъртта на Д. М.А..
Ищците А.
и М., които са **** на Д., и ищецът О., който е негов ****, преживяват много
тежко внезапната и нелепа смърт на най-близкия си роднина, който бил само на ***.
Изпаднали в пълен психически срив от претърпяната загуба и никога няма да могат
да преодолеят безграничната си мъка по Д.. Между тях и пострадалия са били
изградени отношения на доверие, подкрепа и взаимопомощ, живели са в едно
домакинство и са споделяли ежедневието си. Ищците са съкрушени и отчаяни от
смъртта на своя близък, станали са отчуждени и затворени, ограничили са
социалните си контакти и нямат желание за приятелски сбирки.
А. и М. са
направили разходи за погребението на *** си Д. в размер на общо 3 000 лв.
– опело, такси в църква, заплащане на погребална агенция и такса към гробищен
парк, стоки за помен и др.
Видно от представения Констативен
протокол с пострадали лица № 627/****г. на МВР – Пловдив, за лекия автомобил
„Опел Корса“, рег.№ ****, не е **** сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което се установява и от справка в
информационната система на Гаранционен фонд – София.
Ищците са предявили претенциите си пред
ГФ, като са образувани преписки съответно: за А. - по щета № ***г.; за М. – по
щета № ***г. и за О. – по щета № ***, като от страна на виновния водач О.М.Д.
не са изплащани обезщетения на ищците.
Ето защо, ищците молят съда да осъди
ответника Гаранционен фонд да им заплати обезщетения за претърпените от тях
вреди, вследствие смъртта при ПТП на ****г. на техния *** и **** Д. М.А., както
следва: на **** на починалия Д. - А. и М. А. - по още 180 000 лв. на всеки
от тях, от общо дължимите по 250 000 лв. за неимуществени вреди на всеки,
както и по 1 500 лв. на всеки от тях за имуществени вреди – разходи за
погребението на *** им Д. в размер на общо 3 000 лв.; на неговия **** О.А.
– 40 000 лв. от общо дължимите 200 000 лв. за неимуществени вреди;
законната лихва върху претендираните суми, считано от ****г. до окончателното
плащане, както и направените съдебни разноски и адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за всеки един от предявените искове.
Подробни съображения за това излагат в исковата молба и в писмена защита по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажират писмени и гласни
доказателства и експертизи.
Ответникът Гаранционен фонд –
София, ул. Граф Игнатиев 2, е подал чрез *** К. Я. отговор, в
който заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.
Твърди, че УС на ГФ с решение от 26.03.2020 г. е определил обезщетения за
неимуществени вреди на ищците - по 140 000 лв. за всеки от **** А. и М., и
5 000 лв. за О., но при условията на 50 % съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия Д., който се е съгласил да пътува в
автомобил, управляван от неправоспособен водач, който преди ПТП е употребил
алкохол/наркотични вещества в неговата компания и който с действията си като
водач очевидно е застрашавал безопасността на пътниците (ТР № 1/2014 г. на ОСГК
на ВКС), както и в нарушение на чл. 137а от ЗДвП е пътувал на задната дясна
седалка на процесния автомобил без поставен предпазен колан, и затова тези
обезщетения са намалени съответно на 2 х 70 000 лв. и на 2 500 лв. и
за изплатени по банков път на ищците чрез адв. Г. на 31.03.2020 г., с което се
е погасила отговорността на ГФ за заплащане на обезщетения на правоимащите
лица.
Твърди също, че претендираните обезщетения са изключително завишени по
размер и не отговарят на съществуващите в страна икономически условия, стандарт
на живот и на съдебната практика към датата на ПТП – ****г., както и че не са
отчетени доброволно заплатените от ответника суми.
Отделно от това, счита, че обезщетението за неимуществени вреди на лицата
по чл. 493а, ал. 4, вр. § 96, ал. 1 от КЗ се определя в размер до 5 000
лв. В случая не са налице доказателства за изключителност на отношенията между
ищеца О.А. и починалия му **** Д., която да надхвърля по интензитет и
времетраене нормално присъщите за конкретната родствена връзка.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, тъй като той е пътувал без поставен предпазен колан; съгласил се е
да пътува с водач, с когото заедно са употребили алкохол/наркотични вещества и
за когото е знаел, че е неправоспособен.
Оспорва и акцесорната претенция за лихви, като твърди, че не е налице
забава, тъй като обезщетенията са определени в законоустановения срок и са
изплатени на ищците, поради което лихва следва да се присъди само от завеждане
на исковете.
Оспорва претендираните от **** на пострадалия имуществени вреди, тъй като
те не са конкретизирани по видове и размери и няма никакви доказателства за
извършването им.
Ето защо, моли исковете да се отхвърлят изцяло като неоснователни или ако
се уважат частично, да се вземе предвид степента на съпричиняване на вредите,
както и разпоредбата на чл. 493-а, ал. 4 от КЗ, вр. § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ,
ведно с присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и
експертизи.
Ищците са подали Допълнителна ИМ, в която признават получените на
31.03.2020 г. от ответника обезщетения за неимуществени вреди и възразяват
относно направените в отговора твърдения за съпричиняване на вредоносния
резултат. Относно разпоредбата на чл. 493-а от КЗ, определяща предварително
лимит на обезщетението за неимуществени вреди, считат, че тя противоречи на
европейското право. Конкретизират претендираните имуществени вреди по видове и
по размери.
Ответникът е подал Допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа
всички твърдения, оспорвания и възражения, направени в отговора, както и всички
доказателствени искания, с изключение на ССЕ, тъй като ищците признават тези
плащания.
Третото лице – помагач на страната на ответника – О.М.Д., ЕГН **********,***,
сега в *****, не е подал отговор и не е взел становище по исковете.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове,
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди
доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се
спори, а и от приложеното н.о.х.д.№ 450/2020 г., ПОС, се установява, че с
влязла в сила на 07.11.2020 г. Присъда № 29/20.05.2020 г. по същото дело, О.М.Д.
е признат за виновен в това, че на ****г. в гр. ***** на кръстовището между
бул. ***** и бул. ****, при управление на лек автомобил „Опел Корса“, рег.№ ****,
собственост на Д. М.А., е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 3, т. 1;
чл. 20, ал. 1; чл. 21, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, без да има необходимата
правоспособност и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. М.А., ЕГН **********,
и на П. Р. И., ЕГН **********, и средна телесна повреда на Ж. Р. И., ЕГН **********,
като деянието е извършено в пияно състояние с 1,55 промила концентрация на
алкохол в кръвта и след употреба на наркотични вещества –
карбокси-09-ТНС-метаболит на тетрахидроканабинола, с което е извършил
престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б.“б“, вр. ал. 1, б.“б“, пр. 2 и
б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода.
От обясненията на
третото лице – помагач на ответника - О.М.Д. по реда на чл. 176 от ГПК, дадени
в съдебно заседание на 10.06.2021 г., се установява следното: „Бяхме заедно с Д. на сватбата на наш приятел
в деня на катастрофата… момчетата ми дадоха една цигара и ми казаха: „Дръпни“.
Бях пиян и дръпнах два пъти от цигарата… Д. знаеше за това, защото и той беше с
мен на масата. И на него дадоха цигарата, но той знаеше, че има нещо вътре в
нея и затова не дръпна. Заедно бяхме с Д. на една маса и той видя, че бях пил.
Аз бях пиян и дръпнах два пъти от цигарата, която ми дадоха. Д. знаеше, че
нямам шофьорска книжка. Те всички знаеха това, когато тръгнахме с колата от
сватбата на дискотека. Аз шофирах колата. Всички бяхме на масата. Приятелите
казаха: „Хайде да ходим на дискотека“ и всички се съгласиха. Качихме се и
отидохме на дискотека. Д. в колата не беше с поставен предпазен колан“.
От заключението на
комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза с вещи лица д-р М.К.Б.
и инж. В.Г.С., което съдът възприема като компетентно и безпристрастно
изготвено, макар и оспорено от ответника, както и от обясненията, дадени от вещите
лица в съдебно заседание на 29.06.2022 г., се установява, че при процесното ПТП на ****г.
около 01:57 ч. лекият автомобил „Опел Корса“, управляван от О.М.Д., се движил
по платното на бул. *** в гр. ***** в посока от изток на запад със скорост
около 112 км./час. В един момент водачът е загубил контрол над автомо**** и при
загуба на странична устойчивост той се е насочил надясно. Последвало е
напускане на платното за движение, след което лекият автомобил се е ударил с
лявата си задна част в метален стълб. Ударът е бил високо енергиен, като
ударната сила е **** насочена отвън на вътре към пътника на задна лява седалка.
Произшествието настъпило в хоризонтален, равен и прав участък от пътя, с
асфалтова настилка, която **** суха, при движение през нощта, при намалена
видимост на изкуствена светлина – автомобилни фарове и улично осветление. По
време на ПТП в лекия автомобил „Опел Корса“ са пътували водачът му и още трима
пътници, като в резултат на произшествието П. Р. И. и Д. М.А. – пътник на задна
лява седалка, са починали. Водачът на лекия автомобил „Опел Корса“ е нямал
техническа възможност на установи автомо**** преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстремно спиране. Такава възможност той
е имал, ако се е движил в конкретната пътна ситуация със скорост, по-малка от
55 км./час.
Техническото оборудване
на процесния лек автомобил включва предпазни колани за водача, за пътника на
предна седалка и 3 колана за пътниците на задна седалка. По тялото на
пострадалия Д. А. няма описани специфични травматични увреждания от правилно
поставен обезопасителен колан, като са налице данни за свободно движение на
тялото му в купето на автомо****. Тъй като при процесното ПТП се касае за
високо енергиен страничен удар на автомо**** в неподвижно препятствие, то и при
поставен предпазен колан, и без него най-вероятно е щяла да настъпи смъртта на
пътника на задната седалка вляво – Д. М. А.. При него е налично съчетание на
черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми, като водеща е винаги ЧМТ, а при поставен
предпазен колан най-вероятно черепно-мозъчната и гръдната травма биха били
по-тежки. Водачът О.Д. е бил към момента на ПТП с 1,55 промила концентрация на
алкохол в кръвта, което отговаря на лека към средна степен на алкохолно опиване.
Тази степен предполага емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабена
концентрация на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено
изразени координационни нарушения и вегетативни смущения, като въздействието на
алкохолното опиване е строго индивидуално и зависи от различни фактори. Също
така е установено и наличието на метаболит на тетрахидроканабинол в урината, но
не и в кръвта, което означава, че консумацията на марихуана е било преди повече
от 24 ч. и по-малко от 4 дни, т.е. при процесното ПТП водачът О.Д. не е бил под
въздействието на тетрахидроканабинол и на неговите метаболити. Пострадалият Д. М.А.
е бил с 0,43 промила концентрация на алкохол в кръвта, което отговаря на
субклинична степен на алкохолно опиване, която се характеризира принципно с
отслабване на фините координационни движения, вниманието, съобразителността и
възприятието.
Във връзка с оспорване
на първата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза е
изготвена повторна такава от вещите лица инж. С.К.М. и д-р Й.М.Ш., която съдът
възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от страните.
От нея и от обясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание на
14.12.2022 г., се потвърждават изцяло фактическите обстоятелства и изводите на
предходната експертиза. При процесното ПТП на ****г. пострадалият Д. А. е
получил съчетана тежка черепно-мозъчна травма, гръдна и коремна травма, които
сами по себе си са несъвместими с живота. Всички увреждания са причинени от
удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално
действие, получени са прижизнено и са в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното ПТП, при което Д. е бил пътник на лява задна седалка на лекия
автомобил „Опел Корса“, като вследствие на удара тялото му е изпаднало от
купето на автомо****. Правилно поставеният предпазен колан предпазва основно
при челен удар, но при страничен удар, заден удар или удар отгоре или отдолу на
купето, както и при висока скорост над 100 км./час защитата на водача и
пътниците в автомо**** е почти без значение от предпазния колан за настъпване
на травмите, а само ограничава движението на тялото в купето и предпазва от
изпадането му. При конкретната пътна ситуация Д. като пътник на задна лява
седалка дори и да е бил с поставен предпазен колан, това не би довело до
получаване на по-леки травматични увреждания или до избягване на леталния
изход, а само би предпазило тялото му от изпадане от автомо****.
От приетите съдебно
психиатрични и психологични експертизи с вещи лица от „ЦПЗ – Пловдив“ - д-р М.Г.Г.
– ***, и А.Я.Д. – ***, както и от обясненията, дадени от вещите лица в съдебно
заседание на 10.02.2022 г., се установява, че между ищеца М.А. и
неговия починал *** Д. е **** създадена и съхранена емоционална топла връзка и
близост. Упражняван е ефективен педагогичен контрол от страна на бащата в
посока развитие на личност с адаптивни заложби и следване на морално-етични
устои у непълнолетния му ***, за който няма данни да е бил с трайни прояви на
девиантно поведение.
Ищецът М.А. е преживял нежелано
събитие - ПТП, в което е загинал неговия ***. Разбрал е за смъртта му по
неочакван начин, което е предизвикало шоково емоционално състояние и може да се
идентифицира със състояние на остра стресова реакция. Същевременно се е
налагало ищецът да се ангажира с овладяване на здравословното и предимно
психичното състояние на съпругата си А.. Двете състояния са трудно преодолими
паралелно, но той се е справил според капацитета на личността си и
приоритетната ситуативна обусловеност на фона на адекватно възприемане на
ситуативните стимули, съобразителност, рационалност. След случилото се за
период от време е преживявал психотравмиращото събитие, като е ограничил
обичайните си занимания и ангажименти. Било е нарушено обичайното му ежедневно
функциониране, поради мисловно ангажиране със случилото се, повишена
тревожност, доминиращи нежелани и неприятни емоции. Изпитвал е скръб, тъга,
мъка, жал, емоционална болезненост, усещане за загуба на най-малкия си ***.
Тези емоционални състояния имат принудителен характер и могат да избледнеят във
времето по своя интензитет, но оставят следа в емоционалната сфера и биват
провокирани в ситуации на спомени. Няма данни за тежка дезадаптация като
последица и разстройство в адаптацията, като събитието се преживява поетапно от
ищеца М.А., но продължително във времето.
Установява се
също, че между ищцата А.А. и нейния починал *** Д. е **** създадена и съхранена
емоционална топла връзка и близост, доверителност и хармония във
взаимоотношенията им . Упражняван е ефективен педагогичен контрол от страна на
майката в посока развитие на личност с адаптивни заложби и следване на
морално-етични устои у непълнолетния й ***, за който няма данни да е бил с
трайни прояви на девиантно поведение.
Ищцата разбира за
смъртта на *** си Д. по неочакван начин, което определя да се преживява
принудено и нежелателно, трудно преодолимо неочаквано събитие, което по своето
естество предизвиква шоково емоционално състояние и повлияване и може да се
идентифицира със състояние на остра стресова реакция. След ПТП за период от време
ищцата е преживявала психотравмиращото събитие, като е ограничила обичайните си
занимания, контакти и ангажименти. Било е нарушено обичайното ежедневно
функциониране, поради мисловно ангажиране със случилото се, повишена
тревожност, доминиращи нежелани и неприятни емоции. Смъртта на нейния *** като
внезапно и неочаквано събитие е нарушила нормалния й жизнен цикъл за период от
време. Изпитвала е скръб, тъга, мъка, жал, емоционална болезненост, усещане за
загуба на най-малкия си ***, като тези емоционални състояния имат принудителен
характер и могат да избледнеят във времето по своя интензитет, но оставят следа
в емоционалната сфера и биват провокирани, поставени в ситуации на спомени.
Предвид предиспозицията на ищцата са били налице условия за тежка дезадаптация
и разгръщане на депресивитет – мисли за загуба на смисъл за живот,
безперспективност, загуба на опора и удовлетворение. Изразената емоционална
лабилност и потиснатост водят до нарушено ежедневно функциониране, поради
прекомерно ангажиране със случилото се. Налице е постоянна тревожност,
възможност за изпитване на страх, действената активност е съобразена с
доминиращите изживявания. Установява се житейска дезадаптация за период от
време, която понастоящем е значително преодоляна. Събитието се преживява
поетапно, но продължително във времето. Усещането за загуба на близки хора е
преодолимо при добро психично здраве, но с остатъчен във времето характер с
изпитване на тъга, мъка, жал.
От комплексната съдебно
психиатрична и психологична експертиза, както и от обясненията, дадени от
вещите лица в съдебно заседание на 10.02.2022 г., се установява също, че между ищеца
О.А. и неговия по-малък **** Д. е **** изградена нормална братска връзка, при
която обаче следва да се отчете голямата възрастова разлика от 9 г., което
предполага липса на общи интереси и занимания с оглед възрастта на двамата ****.
Ищецът е преживял принудено, нежелателно събитие – ПТП, в което загива неговия
по-малък **** Д.. Разбира за смъртта му по неочакван начин, което определя да
се преживява принудено и нежелателно трудно преодолимо неочаквано събитие,
което по своето естество предизвиква шоково емоционално състояние и повлияване
и може да се идентифицира със състояние на остра стресова реакция. След
случилото се за период от време е преживявал психотравмиращото събитие - било е
нарушено обичайното ежедневно функциониране, поради мисловно ангажиране със
случилото се, повишена тревожност, доминиращи нежелани и неприятни емоции,
които могат да избледнеят във времето по своя интензитет, но оставят следа в
емоционалната сфера и биват провокирани в поставени ситуации на спомени. Няма
данни за тежка житейска дезадаптация като последица и разстройство в
адаптацията.
По време на
освидетелстването на ищеца О.А. се установява, че интелектуалното му равнище е
под нормата за възрастта, в ниски граници, съответни на образователното ниво,
житейския опит, спецификите на средата, която обитава, етническата и културна
принадлежност. Наличните познания и умения са ограничени в рамките на
задоволяване на ежедневните нужди, потребности и занимания. Емоционално и
личностово формиран на ниско експресивно ниво, обща незрялост, което определя
улеснени поведенчески изяви, ниски възможности за самоконтрол. Демонстрира
съдействие, което обаче е непълноценно, поради наличието на конкретни заучени и
тенденциозни многократно декларирани реплики и фрази. Не се установяват
автентични видими белези на извънредни страдание, скръб, емоционална
болезненост, като са налице категорични тенденции за преекспониране на
преживяванията, свързани с ПТП, и категорична комерсиална насоченост за обезщетение
и придобиване на материални, финансови облаги като последица от случилото се.
Доводите на ищеца са не аргументирани и неубедителни, в полза на ниските
интелектуални и личностни заложби на ищеца, които повлияват начина му на
себепредставяне при освидетелстването и дават изява на следваните
морално-етични норми, устои и ценностна система.
По делото са
разпитани като свидетели Ж. Р. И., Р. Ж. И., Ж. П. И., Р. М. К. и С.Т.А., показанията
на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, но само
частично по отношение на твърденията на свид. Ж. Р. И. относно поставените
предпазни колани, тъй като в тази част показанията му противоречат на категоричните
заключения на двете комплексни експертизи, както и по отношение на показанията
на свид. Р. И. относно близките отношения между О. и Д., които противоречат на
комплексната СППЕ.
От показанията на
свид. К. се установява, че той познава Д. и О.Д. от квартала. „От 7-8 г. се познавам с тях. 2019г.,
мисля че на ****г. стана катастрофа с О.Д.. Предния ден аз се ожених и
направихме сватба. Д. не беше поканен на сватбата. О.Д. беше поканен и дойде на
сватбата. Ж. И. беше на сватбата. Ж. И. и О.Д. на сватбата стояха на разстояние
един от друг, беше дълга маса, не бяха заедно седнали. Не съм забелязал О.Д. да
е пушил марихуана на сватбата или да е употребявал някакви други наркотични
вещества. О. пиеше на сватбата, ама не чак толкова, не изглеждаше да е много
пиян. Сватбата приключи към 00,00ч. – 00,30 ч., вечерта, сватбата беше пред
нашия блок.
Не си спомням към колко часа О. си тръгна от сватбата. Когато той си е
тръгнал, не съм говорил с него. По време на сватбата О. не се държеше
агресивно, не е бил толкова пиян, че да залита. О. караше лека кола „Опел
Корса“, една ***. Щом управляваше колата мисля, че имаше книжка.
Познавахме се като физиономии с Д., той беше по-малък от мен като възраст.
Не съм близък със семейството на Д.. Сватбата ми продължи около 6-7 часа. Имаше
доста хора на сватбата, не си спомням точно, но около 100 може и 150 човека да
бяха. Бяхме сложили дълга маса пред блока… Посрещнах много хора, бях щастлив на
сватбата, пийнах си. Не си спомням дали на сватбата са идвали други хора от
махалата, които не са били поканени… Към 00,30 ч. си тръгнахме всички, не е
продължила след това сватбата“.
Според свид. Ж. Р. И., той също е бил
на сватбата, предхождаща процесното ПТП – „От
там се прибирах в къщи. Пред блока с **** ми П. пихме по една бира. Д. дойде с
колата и каза: „Хайде да ходим да си взема цигари.“ Качихме се в колата, караше
О.Д.. Аз седнах отпред на предната седалка до О., зад мен седна **** ми П., а
зад шофьора седна Д.. Аз си поставих предпазен колан, и **** ми, и Д. също си
поставиха предпазните колани. Обърнах се в колата и видях, че Д. и **** ми си
дърпат коланите и се закопчават.
Когато дойде при нас, Д. не беше пиян. Аз, **** ми и Д. пихме бира. О. не
беше пил бира. О. постоянно беше с колата, ходеше на работа с колата. На мен О.
ми каза, че няма книжка. Това ми го каза преди инцидента...
Д. не беше с мен на сватбата. О. беше на сватбата, но по едно време изчезна
от масата. О. беше встрани от мен и не можех да го видя какво прави и какво
пие. О. караше с висока скорост около 150-140 км/час. Казах му, че кара много
бързо и той ми каза: „Няма проблем… ще лежа 20 години и ще изляза“. Нямам
спомен в какво се ударихме...
Около 5-10 мин. откакто О. дойде пред блока, се качихме в колата му... Не
съм видял О. да употребява наркотици и да пуши цигари някакви.“
Според показанията на свид. Р. И. „Комшии сме и се
познаваме от малки с А., М. и О.. Те бяха и сега са много хубаво семейство,
културно…, но след тази трагедия живота им се промени. Имам предвид *** им,
който почина заедно с моя ***. Моят ***, който почина, се казва П. Р. И., а ***
на А. се казва Д.. О.Д. караше колата. След тази трагедия живота на тяхното
семейство се промени. Никъде не ходят и не се събират вече с други хора, а
преди на пикници ходихме. Това го няма вече в нашия живот.
Отношенията между Д. и неговите **** бяха много добри. Даже А. работеше с
моята жена в един хранителен магазин. Моят ***, Бог да го прости, и Д. ходеха
вечер да прибират майките си след работа, а ние с М., тоест с бащата на Д., ги
чакахме пред блока. Д. не е бил скаран със семейството си. Бяха в много добри
отношения. Семейството на Д. имаха планове, искаха да си купят къща, но след
тази трагедия, в която *** ми почина, се отказаха от всичко. Те преди бяха
много общителни хора, контактувахме непрекъснато, събирахме се често. Няма хора
в блока, които да ги мразят или да са скарани с някого или имат някакви
конфликти. Много добро семейство са.
О. в момента много страда от загубата на **** си. Много му липсва неговия ****
и страда. О. и Д. имат малка разлика 4-5 години. Много бяха близки и спяха в
една стая, даже в едно легло спяха. Бяха неразделни двамата ****, затова сега
на О. му липсва много **** му.
Виждаме се и сега със семейството на Д., но мъката ни е голяма и на двете
семейства. Постоянно говорим за нашите синове, които вече ги няма. Постоянно
плачем, ходим на гробовете им, та малко от малко да се успокоим. Считам, че ****
и **** на Д. не са успели да преодолеят мъката си. Даже считам, че с всеки
изминал ден тя става по-голяма, защото им липсва Д.. Чакаш го да дойде, но го
няма. На мен лично вечер като звънне звънеца на вратата, първата ми мисъл е, че
*** ми се е прибрал. Все още не мога да осмисля, че го няма.
М. вече не е оня приказлив и разговорлив човек, който беше преди. Свил се е
в себе си, прибрал се е, личи си, че страда за *** си. Ние когато се видим с тях, говорим само за синовете
си. Споделяме какво сме преживяли с тях, как сме ги изгледали от малки,
спомняме се за тях всеки ден,
На ****г. разбрахме за катастрофата в неделя сутринта. Настръхвам, като си
спомня за тези събития, защото раната ми не е зараснала… Отидохме в полицията,
в 6-то районно, питахме има ли такава катастрофа с тези имена. В полицията ни
казаха, че нямат никаква информация за катастрофа с тези лица. Казаха ни да
ходим по болниците. Да идем на Пещерско шосе, защото при катастрофи там ги
приемат. Отидохме в болницата. Бяхме заедно с М., аз, племенника ми и **** ми.
Племенникът ми се качи да пита за
имената. Казаха ни, че Ж. е в болницата и Д. също, но П. и Д. ги няма… Племенникът
ми, заедно с М. и с А. тръгнаха да търсят П. и Д., а аз останах в болницата…
Докато аз съм бил в болницата, цялата махала са тръгнали да търсят Д..
Намерили са го в река ****. ***му А. като го е видяла, е припаднала. Видяхме се
вечерта с М. и с А..След като се прибрахме в къщи се прегърнахме с М., плакахме
много и така е до ден днешен. Бях на погребението на Д., защото заедно
погребахме моя *** и техния. Двата ковчега ги качихме в един бус. Само който е
преживял загубата на детето, само той може да каже какво е да носиш с двете си
ръце детето си, за да го погребеш. Не го пожелавам на никой…
Познавам О.Д. преди катастрофата. Виждал съм го. Той ми е комшия, но не сме
много близки. С ***му сме на „Здравей!“ и „Здрасти!“. Това дете О. всеки
бягаше. Слушал съм от негови приятели, че той много пие. Аз до ден днешен знам,
че О. има книжка, защото постоянно караше кола. Смятам, че без книжка не може
да кара.
П. и Д. не бяха на сватбата. В този момент аз правих ремонт на моя
апартамент. Ж.- *** ми отиде на сватбата за 1-2 часа. П. беше в къщи и правихме
ремонт, полагахме паркет. Д. беше пред блока, дойде да извика *** ми. Ние вече
бяхме накрая и аз му казах: „Отиди да пиеш едно кафе и после ще седнем да
гледаме мача“ . Когато Д. дойде да извика *** ми, беше 4-5 часа следобед.
Доколкото разбрах, …П., Ж.и Д. са влезли във входа на блока да се прибират,
когато е дошъл Д. с колата и ги извикал. Казал им: „Елате, да си купя цигари“.
Те се качили и тримата и тръгнали“.
От показанията на свид. Ж.П. И. се
установява, че „Над 20 г. познавам
семейството на А., М. и О.. Те си бяха уникално семейство преди тази трагедия.
Имаха мечти, имаха планове. Бяха добре възпитани хора. Искаха да работят, да
стигнат до някакво ниво. Отношенията между М. и Д. бяха много добри, като ***и ***.
Разбираха се много добре, даже може да се каже, че М. най-много се разбираше
със *** си Д.. Той беше най-малкият му ***. С ***си Д. също беше в много добри
отношения. Не съм чувал да е имало някакви скандали в семейството на Д.. Бяха
добро семейство. Разбираха се всички, Д. се разбираше с **** си О., нямаше
скандали, нямаше разправии.
На ****г. беше неделя. Р. И.ми се обади и ми каза, че *** му – ***, ги няма
и са разбрали, че има някаква катастрофа. Р. ми е ****. Тръгнахме да ги търсим.
С нас бяха М.А. и Р. И.. Отидохме най-напред в полицията, те нямаха никакви
информация и ни казаха да отидем в болницата. Към нас се включиха и ****им - А.
и Н.. Отидохме до Хирургиите, там намерихме единия ****- Ж.И., той не беше на
себе си. После отидох до рецепцията и питах за П. и за Д., но не знаеха нищо в
тази болница. Насочиха ме към ВМИ. Намерих единия ****П. в Съдебна медицина във
ВМИ - ****.
Върнах се при Хирургиите, защото през това време другите бяха при Ж.-
другия ****. **** на Д. ме попитаха за него и аз им казах, че във ВМИ го няма.
Търсихме го в друга болница, но го нямаше и след това се върнахме в махалата.
Някои хора се сетиха, че е добре да отидем на местопроизшествието.
Отидохме там и започнахме да търсим Д.. Бяхме с ***му и с ***му. Видяхме
тялото на Д. на бул. **** там, където беше местопроизшествието, под едно
дърво.Тялото му всъщност беше прескочило коритото на р. **** и беше паднало
вътре в коритото на реката под едно дърво, затова не са го видели. Автомобилът
вече не беше на местопроизшествието.
Когато видяха Д., А. и М. бяха заедно с мен. Това беше най-тежката и
най-трудната минута в живота ми. Те не бяха на себе си и двамата, не бяха
адекватни. Почнаха да припадат и започнахме да им даваме водичка, за да се
посъвземат малко. Имаше и други хора с нас, които отидоха до тялото на Д. и
казаха, че е ****. А. и М. бяха в много лошо състояние вече. Все едно не
присъстваха изобщо. Много плачеха, много
реваха за детето си. Душата им крещеше, имаха болка в сърцето си голяма.
О. също беше в много лошо състояние от загубата на **** си. О. беше като призрак. Видях го, че
стои сам в едно ъгълче и реве.
А., М. и О. не са вече същите хора. Отне ми се щастието и веселбата на тези
хора, вече не се смеят. Само реват и ходят на гробищата. Вече не съм ги виждал
да се събират с хора, както преди.
Считам, че в никакъв случай А., М. и О. не са се възстановили от загубата на
техния *** и **** Д.. Доколкото ги познавам, няма да се възстановят и в бъдеще.
Виждал съм, че А. приема лекарства за успокоение. И други лекарства пие, но
не знам точно какви. За О. не знам, но мисля, че и М. пие някакви лекарства.
Долу пред блока видях, че А. си беше взела водичка и пиеше някакви
лекарства. Не знам точно какви лекарства пиеше.
Д. и О. са се познавали преди катастрофата. Това момче, дето причини
катастрофата, и той е от махалата от нашия квартал е, но колко близки са били с
Д., не мога да кажа.“
От показанията на свид. А. се
установява, че той е управлявал
такси - лек автомобил „Фиат Типо“, и се намирал в деня на инцидента на р-т „****“
на бул. **** в ***** - „Около два часа
през нощта пътувах между кръговото на бул. **** и бул. ****. Чух шум и се
обърнах инстинктивно по посока на паркинга на магазин „****“, като мислех, че е
боклукджийската кола. След като погледнах напред видях как една кола падна на
пътя. Една лека кола, която буквално се строполи на бул. ****, падайки от
някъде, даже не видях от къде дойде. Колата беше „Опел Корса“. Продължих 5 м
напред, спрях таксито на аварийни и слязох от колата. Видях трима души, които
бяха на земята. И тримата бяха в безсъзнание, не бяха контактни. Единият беше
вляво до стълба, а другите двама бяха на може би 50 м от колата. Дойдоха и
други хора, обадиха се на тел.112. Едно от момчетата, което беше паднало, се
събуди, стана и тръгна на някъде - може би от шока, но една кола мисля, че беше
на СОТ, го настигна и той се върна. Явно започна да се усеща какво се е
случило, защото отиде при **** си, но ние му казахме да не го бара, защото може
да е пострадал нещо и през това време дойде КАТ.
Колата не се преобърна, а
буквално падна от някъде, но не видях от къде. Очевидно беше, че колата идва от
кв. ****, защото стълба се беше наклонил. Това, което аз видях, беше буквално
как колата падна на платното… Мисля, че след удара колата се е вдигнала и е
паднала, няма друга логика. Аз я видях в момента, в който пада. Ударът може би
се чу, но не сам го видял. Не бих казал, че колата се е завъртяла. Може би нещо
се е изместила от инерцията, но по-скоро не се е завъртала.
Според мен колата не беше чак
толкова смачкана, но беше стара кола. Прозорците мисля, че бяха здрави, а беше
отворена шофьорската врата. Не мисля, че бяха изхвърчали седалки, не беше чак
кой знае колко смачкана. Мисля, че ударът е бил от страната на шофьора, но не
съм сигурен. Не съм оглеждал колата и не мога да кажа дали е имало колани на
задните седалки. Пътниците бяха трима души, имената им не ги знам.
Видимостта беше перфектна, не
е било мъгливо, единствено може би, ако са минали да мият (улицата). Не мисля, че беше мокра настилката, но не
съм много сигурен и за това. Когато възприех за първи път пострадалия
автомобил, не светеше нищо - фарове или някакви други светлини. В участъка има
улично осветление и беше светло, работеше осветлението. Възприех тримата
пострадали, които бяха на земята“.
Съгласно приложеното удостоверение за наследници
изх.№ 10У-3473/10.10.2019 г. на Район **** – *****, ищците А. и М. А. са ****
на Д. М.А., а ищецът О.А. е негов ****, според удостоверение за родствени връзки
изх.№ 94Д/10.10.2019 г. на Район **** – ******.
Ищците са предявили пред ответника
Гаранционен фонд – София претенция за обезщетяване на неимуществени вреди с
вх.№ 24-01-743/15.11.2019 г., по която ответникът е определил обезщетения при
50 % съпричиняване на вредите и им е изплатил на 31.03.2020 г. по банков път чрез пълномощника
им адв. Т.Г. обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта при ПТП
на ****г. на техния *** и **** Д. М.А., както следва: на А.С.А. и на М.В.А. –
по 70 000 лв. на всеки от тях; на О.М.А. – 2 500 лв., които
обстоятелства са приети за безспорни по делото.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените обективно кумулативно и активно субективно съединени искове срещу ответника Гаранционен фонд – София с правно основание чл. 558, ал. 5 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД са процесуално допустими,
като е приключила процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл.
380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалите и ответника и е изтекъл 3-месечния
рекламационен срок от сезирането му по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно
уреждане на отношенията.
По
същество исковете са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства и от изготвените експертизи се установява, че по повод на процесното ПТП на ****г. в гр. ***** на кръстовището между бул. *****и
бул. ****,
е налице фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 от НПК и
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК, влязлата
в сила на 07.11.2020 г. Присъда №
29/20.05.2020 г. по н.о.х.д.№ 450/2020 г., ПОС, е задължителна
за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В резултат
на неправомерното поведение на прекия причинител на деликта - водача на лекия автомобил
„Опел Корса“, рег.№ **** - О.М.Д., който е нарушил правилата за движение по чл.
5, ал. 3, т. 1; чл. 20, ал. 1; чл. 21, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, и без да има
необходимата правоспособност и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. М.А.,
ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние с 1,55 промила
концентрация на алкохол в кръвта и след употреба на наркотични вещества –
карбокси-09-ТНС-метаболит на тетрахидроканабинола, на ищците М. и А. А., които
са наследници по закон – възходящи, на починалия Д. М.А., както и на неговия ****
– ищеца О.А., са били причинени неимуществени вреди – психически и емоционални
болки и страдания, изразяващи се в пълен психически срив от внезапна и нелепа
загуба; безгранична мъка; отчаяние; отчуждение и ограничаване на социалните
контакти.
Предвид гореизложеното и след като прецени продължителността, характера и интензитета на претърпените от ищците М. и А. А. неимуществени вреди, причинени при процесното ПТП на ****г., и съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира,
че сумата от 150 000 лв. за всеки от тях би репарирала в известна
степен претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на смъртта на
техния *** Д., макар човешкият живот да няма паричен еквивалент. При определяне
размера на обезщетенията съдът взема предвид обстоятелствата,
че починалия Д. А. е бил само на ***.; смъртта му е **** внезапна
и неочаквана, като часове наред неговите **** са били в неизвестност за съдбата
на *** си; продължителен период от време
са изпитвали силни и интензивни душевни
болки и страдания и са претърпели значителни последици в емоционалното и психическото си състояние, които
макар и избледняващи във времето по своя интензитет, оставят следа в
емоционалната сфера и биват провокирани в ситуации на спомени, като няма доказателства
за потърсена от ищците специализирана психиатрична помощ.
Относно направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д.
А., съдът намира, че същото е частично основателно. Според категоричните
заключения и на двете комплексни експертизи, в конкретния казус непоставянето
на предпазен колан от страна на пострадалия Д. А. като пътник на задна лява
седалка в лекия автомобил при конкретната пътна ситуация не би довело до
получаване на по-леки травматични увреждания или до избягване на леталния
изход, а само би предпазило тялото му от изпадане от автомобила. Ето защо, в конкретния казус съдът
намира, че липсата на поставен предпазен колан при пострадалия Д. А. не е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което възражението на ответника
за съпричиняване в тази част е недоказано и неоснователно.
Относно възражението за
съпричиняване от вредоносния резултат от страна на пострадалия Д., който се е съгласил да пътува с водача О.Д., с когото заедно са употребили
алкохол/наркотични вещества и за когото е знаел, че е неправоспособен, съдът
намира, че същото отново е частично основателно. От събраните по делото
доказателства не се установи при условията на пълно и главно доказване от
страна на ответника, че Д. и О. „заедно
са употребили алкохол/наркотични вещества“, както и че Д. е знаел за
употребените от О. алкохол и наркотични вещества преди ПТП, макар употребата на
алкохол от О. да е **** много вероятна, предвид присъствието му на сватба непосредствено
преди ПТП. От гласните доказателства обаче се установява, че всички в махалата
са знаели, че О.Д. редовно шофира без да има СУМПС и „Д. и О. са се познавали преди катастрофата“ (свид. Ж.П. И.); „Това дете О. всеки бягаше. Слушал съм
от негови приятели, че той много пие.“ (свид. Р. И.); „О. постоянно беше с колата, ходеше на работа с колата. На
мен О. ми каза, че няма книжка. Това ми го каза преди инцидента.“ (свид. Ж. Р. И.). Ето защо, съдът
намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия Д., който е знаел, че О. няма СУМПС и вероятно е употребил алкохол
на сватбата, от която е дошъл непосредствено преди ПТП, в размер на 30 %, като
дължимото обезщетение на ищците М. и А. А. следва да се намали от 150 000
лв. на 105 000 лв. на всеки от тях, до който размер исковете по чл. 558, ал. 5 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД се явяват основателни и доказани.
От тази сума следва да се приспаднат
доброволно платените от ответника по 70 000 лв. на всеки от двамата ****
на Д., като им се присъдят по още 35 000 лв. на всеки от тях, а до пълните
предявени размери от 250 000 лв. за всеки ищец исковете се явяват
прекомерно завишени и неоснователни, поради което следва да се отхвърлят.
Според събраните гласни доказателства **** на Д. - М. и А. А. са претърпели
и имуществени вреди в размер на общо 3 000 лв., представляващи обичайните
разходи за погребение и панахиди на *** им, поради което ответникът следва да
им заплати и по 1 500 лв. на всеки от тях – обезщетение за претърпени
имуществени вреди.
Предявеният от ищеца О.А. иск за неимуществени вреди също е частично
основателен, като от събраните по делото писмени не се установява при условията
на пълно и главно доказване изключителност на отношенията между ищеца О.А. и
починалия му **** Д., която да надхвърля по интензитет и времетраене нормално
присъщите за конкретната родствена връзка. Определеното от ответника
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. съдът намира за
напълно адекватно в конкретната житейска ситуация, както и с оглед на СППЕ, като
не се установиха при условията на пълно и главно доказване по-големи неимуществени
вреди от обичайните, претърпени от ищеца О.А. в резултат на смъртта на **** му Д..
Така определеното обезщетение следва да се намали с 30 % в резултат на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д. или на
3 500 лв. След приспадане на доброволно платеното от ответника обезщетение
в размер на 2 500 лв., същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца О.А.
още 1 000 лв., като до предявения частичен размер от 40 000 лв. (от
общо дължимите 200 000 лв.), искът следва да се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
Дължимите на ищците обезщетения следва да се присъдят ведно с обезщетение
за забава в размер на законна лихва. Тъй като е безспорно, че обезщетенията са
определени от ответника в срок и са изплатени на ищците на 31.03.2020 г., лихва
за забава следва да се присъди, считано от завеждане на исковете на 01.12.2020
г. до окончателното плащане.
Няма спор, че за управлявания от виновния водач О.М.Д.
лек автомобил„Опел Корса“,
рег.№ ****, не е **** сключена към датата на ПТП задължителна застраховка „ГО“,
поради което ответникът Гаранционен фонд – София е материалноправно легитимиран
да отговаря по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 558, ал. 5
от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените
искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от ПТП са частично основателни и доказани и следва да бъдат уважени в посочените
по-горе размери.
Ответникът следва да заплати на адв. Т.Г.Г. от САК на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на общо 7 540 лв., от което по 3 570 лв. за М.
и за А., и 400 лв. – за О.А., съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът следва да заплати на ответника ГФ
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените от последния разноски по
съдебното производство в размер на общо 2 220 лв., съгласно приложения списък
по чл. 80 от ГПК, но съразмерно с отхвърлената част от исковете или 1 809 лв.
Ответникът следва да заплати и на
държавата по сметка на ОС – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал.
1, т. 4 от ГПК общо сумата 3 896
лв., от която държавна такса в размер на 2 960 лв. и общо 936 лв. – разноски за
експертизи.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – София, ул.
Граф Игнатиев 2, ет. 4, БУЛСТАТ *********, да заплати на А.С.А.,
ЕГН **********, и на М.В.А., ЕГН **********, със съд. адрес:***, чрез адв. Т.Г.,
на основание чл. 558, ал. 5 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД на всеки от тях по
още 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), освен заплатените на
31.03.2020 г. по 70 000 лв. на всеки от тях - обезщетения за неимуществени
вреди, съпричинени при ПТП на ****г.,
за което има влязла в сила на 07.11.2020 г.
Присъда № 29/20.05.2020 г. по н.о.х.д.№ 450/2020 г., ПОС, изразяващи се в значителни по
интензивност и продължителност болки и страдания от смъртта на техния *** Д. М.А.,
ЕГН **********, както и по 1 500 лв. (хиляда и петстотин лв.) –
обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в обичайните разходи за
погребение и панахиди на *** им Д. М.А., ведно със законната лихва върху тях,
считано от 01.12.2020 г. до окончателното плащане, като до пълните предявени
размери от по 250 000 лв. за всеки от тях ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕДОКАЗАНИ и
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – София, ул.
Граф Игнатиев 2, ет. 4, БУЛСТАТ *********, да заплати на О.М.А.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Т.Г., на основание чл. 558,
ал. 5 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД още 1 000 лв. (хиляда лева), освен
заплатените 2 500 лв. на 31.03.2020 г. - обезщетение за неимуществени вреди, съпричинени при ПТП на ****г.,
за което има влязла в сила на 07.11.2020 г.
Присъда № 29/20.05.2020 г. по н.о.х.д.№ 450/2020 г., ПОС, изразяващи се в обичайните по интензивност и продължителност болки и страдания от смъртта на неговия ****
Д. М.А., ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2020 г. до
окончателното плащане, като до предявения частичен размер от 40 000 лв. от общо дължимите 200 000 лв. ОТХВЪРЛЯ частичния иск като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – София, ул.
Граф Игнатиев 2, ет. 4, БУЛСТАТ *********, да заплати на
адв. Т.Г.Г. от САК, със сл. адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на общо 7 540 лв. (седем
хиляди петстотин и четиридесет лева), съразмерно с уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********; М.В.А., ЕГН **********; и О.М.А., ЕГН **********,
всички със съд. адрес:***, чрез адв. Т.Г., да заплатят на Гаранционен фонд – София, ул. Граф
Игнатиев 2, ет. 4, БУЛСТАТ *********, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК общо сумата 1 809 лв. (хиляда осемстатин и девет лева) – съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – София, ул.
Граф Игнатиев 2, да заплати на държавата по сметка на Окръжен
съд – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК държавна такса и съдебни
разноски в размер на общо 3 896 лв. (три хиляди осемстотин деветдесет и
шест лева).
Решението е постановено при участието
на третото лице – помагач на страната на ответника Гаранционен фонд – О.М.Д., ЕГН **********,***, сега в *****, и подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/