Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. С., 10.09.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на трети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Пешева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1447 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от М.Т. ЕООД, с която са предявени искове срещу С.О. както следва:

иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.266 ЗЗД за сумата от 80329,80 лв., представляваща част от неплатената част от възнаграждение за обществен превоз на пътници по линия №90 по Договор № РД-56-1077/24.10.2007 г. за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г.,

иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 23322,34 лв., представляваща част от дължимата лихва за забава върху за всяко месечно вземане по Договор № РД-56-1077/24.10.2007 г. за периода от 20-то число на месеца, следващ отчетния до 03.02.2014 г.

иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.266 ЗЗД за сумата от 73999,70 лв., представляваща част от неплатената част от възнаграждение за обществен превоз на пътници по линия №30 по Договор № РД-56-1079/24.10.2007 г. за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г.,

иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 18768,31 лв., представляваща част от дължимата лихва за забава върху за всяко месечно вземане по Договор № РД-56-1079/24.10.2007 г. за периода от 20-то число на месеца, следващ отчетния до 03.02.2014 г.

Претендира законната лихва и разноските.

           

Ищецът твърди, че в качеството си на правоприемник на изпълнителя по договори за извършване на обществен превоз на пътници по линии №30 и №90 е изпълнявал задълженията си съгласно уговореното, а ответникът не му е платил в цялост дължимото възнаграждение. Позовава се на клауза от договора, съгласно която първоначално уговорената цена за километър пробег се индексира всяка година с инфлацията, обявена от Националния статистически институт за предходната година. Претендира лихва за забава.

            Ответникът оспорва исковете. Оспорва между страните да е налице твърдяното правоотношение, тъй като процесните договори са сключени с праводателя на ищеца след проведен конкурс и в този случай замяната на изпълнителя дори и чрез правоприемство по силата на отделяне не е допустима. Оспорва валидността на правоотношението и поради обстоятелството, че в част от процесния период ищецът не е имал издадена на свое име лицензия за извършване на обществен превоз на пътници. Позовава се на липса на изпълнение от ответника в пълен обем, което счита, че го освобождава от задълженията на основание чл.90, ал.1 ЗЗД.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По исковете по чл.266, ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД:

Установява се Договор № РД-56-1077/24.10.2007 г. и Договор № РД-56-1079/24.10.2007 г., че между ответника и К. С АД са възникнали правоотношения по договор за услуга, по силата на които К. С АД се е задължил да изпълнява обществен превоз на пътници по линия №90 и №30, а ответникът се е задължил да му плаща възнаграждение в размер на 2,88 лв. без ДДС на километър на база действително изминатите километри маршрутен пробег въз основа отчетите за изпълнение. Договорите са сключени за срок от 8 години (чл.3, ал.1). С чл.5, ал.3 страните са предвидили уговорената цена на километър маршрутен пробег да се променя в няколко хипотези, първата от която – в т.1 – с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година. Нормата е пределно ясна и за разкриване на точният смисъл на изявленията на страните не са необходими прилагане на различни методи за тълкуване – буквалният прочит действителната воля, а именно – че всяка година първоначално уговорената цена се променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ. Клаузата е напълно логична и закономерна с оглед на обстоятелството, че договорът е сключен за продължителен срок – от 8 години и обичайните икономически процеси, които настъпват в този период, следва да имат своето отражение във възнаграждението за изпълнената работа.

Ищецът е материално легитимиран като носител на правото да получи възнаграждението по процесните договори. Видно от вписванията в Търговския регистър и представения план за преобразуване чрез отделяне (л.85-88), ищецът е възникнал като новоучредено дружество от К. – С АД чрез отделяне, първоначално с наименование К. С. ЕООД, а след промяна на името от 21.06.2013 г. – като М.Т. ЕООД. С плана за преобразуване към ищеца са преминали правата и задълженията по процесните два договора (виж чл.3 от Плана – л.86 от делото).

Ищецът твърди, че е изпълнил надлежно задълженията си по договорите в процесния период, а ответникът не му е платил дължимото възнаграждение в цялост – с прилагане на индексация съобразно инфлационният процент, обявен от НСИ за предходната година.

От приетите по делото счетоводни експертизи, изготвени въз основа на подписаните от представители на двете страни отчети за изминати километри и протоколи за неустойки за направени удръжки поради неизвършени курсове и отклонения от маршрута, изминатите километри пробег в процесния период са 1717322,590 км. по линия №90 и 1016428,615 км. по линия №30. Дължимото възнаграждение със съответната индексация съобразно инфлацията от предходната година е в размер на 7807723,31 лв. по договора за линия №90 и 4623295,57 лв. по договора за линия №30. Съдът намира, че действително дължимото възнаграждение е това с отчитане на непризнатите километри. Видно от писмените доказателства, отклоненията от маршрута и неизпълнените курсове, чиито километри са приспаднати при определяне на възнаграждението за действително изминатите километри, е ставало с протоколи, въз основа на които са издавани документи за начисляване на неустойки, подписани от представител на ищецът. Съдът намира, че с това ищецът е приел корекцията на изминатите километри.

По твърдения на ищеца, неоспорени от ответника, за процесния период по двата договора е платено възнаграждение в размер на 5935066,87 лв. за линия №90 и 3512777,29 лв. за линия №30. Съобразно установените от експертизата действително дължими възнаграждения за процесния период (7807723,31 лв. и 4623295,57 лв.), съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за разликата между платеното и дължимото възнаграждение, което превишава частичните претенции от 80329,80 лв. по Договор № РД-56-1077/24.10.2007 г. и от 73999,70 лв. по Договор № РД-56-1079/24.10.2007 г. са основателни.

Неоснователни са доводите на ответника за невалидност на процесния договор поради липсата на лицензия за извършване на обществен превоз на пътници. Дори и в част от периода за ищеца да не е било признато правото на извършва обществен превоз чрез издаване на лицензия, това може да обоснове административна отговорност за него или право за ответника да развали договора. По делото липсват твърдения процесният договор да е преустановил действието си преди изтичане на срока поради разваляне. Липсата на лицензия за извършване на обществени превоз не представлява порок по смисъла на чл.26 и сл. ЗЗД, който да обосновава нищожност на договора и липса на основание за вземането за възнаграждение.

Неоснователни са и доводите за недопустимост за заместване на изпълнителя по договорите – дори и да се приеме, че конкурсът е елемент от фактическия състав на гражданската сделка, това не обосновава недопустимост на правоприемство (по реда на преобразуване на търговските дружества) на някоя от страните по сделката.

Неоснователно е и възражението за неизпълнен договор, на което се позовава ответникът. Чл.90, ал.1 ЗЗД предоставя възможност на една от страните по сделката да задържи своята престация до изпълнение на насрещно изискуемо задължение. Ответникът обаче не е посочил какво е изискуемото задължение на ищеца и съдът е в невъзможност да разгледа възражението за неизпълнен договор и да се произнесе по реда на чл.90, ал.1, изр.2 ЗЗД – чрез осъждане за едновременно изпълнение на двете престации.

По изложените съображения съдът приема частичните искове за основателни.

 

По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД:

По силата на чл.5, ал.2 от двата договора, възнаграждението се изплаща месечно по следния начин: 30% - авансово и изравняване за остатъка до пълния дължим размер – до 20-то число на месеца, следващ отчетния период. Поради това следва да се приеме, че всяко месечно вземане става изискуемо в пълния си размер на 20-то число от месеца, следващ отчетния период и от този момент възможителят изпада в забава.

Законната лихва върху неплатената част от възнагражденията по Договор № РД-56-1077/24.10.2007 г. и Договор № РД-56-1079/24.10.2007 г., изчислена върху всяко месечно вземане за периода 20-то число от месеца, следващ отчетния период до предявяване на исковата молба се установява от първоначалната счетоводната експертиза (л.443) и е в размер на 229403,70 лв. за възнагражденията по първия договор и 135460,59 лв. за възнагражденията по втория договор. Исковете, в предявените им частични размери, са основателни.

 

По разноските:

С оглед искането по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят направените разноски – в размер на 9076,57 лв.

 

Поради което, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. С., ул. *********, да заплати на М.Т. ЕООД, ЕИК:*********, адрес: ***, както следва:

на основание чл.79, ал.1, вр. чл.266 ЗЗД, сумата от 80329,80 лв., представляваща част от неплатената част от възнаграждение за обществен превоз на пътници по линия №90 по Договор № РД-56-1077/24.10.2007 г. за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г., заедно със законната лихва от 03.02.2014 г. до окончателното плащане,

на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 23322,34 лв., представляваща част от дължимата лихва за забава върху за всяко месечно вземане по Договор № РД-56-1077/24.10.2007 г. за периода от 20-то число на месеца, следващ отчетния до 03.02.2014 г.

на основание чл.79, ал.1, вр. чл.266 ЗЗД, сумата от 73999,70 лв., представляваща част от неплатената част от възнаграждение за обществен превоз на пътници по линия №30 по Договор № РД-56-1079/24.10.2007 г. за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г., заедно със законната лихва от 03.02.2014 г. до окончателното плащане,

на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 18768,31 лв., представляваща част от дължимата лихва за забава върху за всяко месечно вземане по Договор № РД-56-1079/24.10.2007 г. за периода от 20-то число на месеца, следващ отчетния до 03.02.2014 г.

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 9076,57 лв., представляваща съдебни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: