№ 3545
гр. София, 26.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110129812 по описа за 2022 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.04.2023 г., 10:20 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от становище с вх. на СРС № 231595/28.10.2022 г.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че доброволното/извънсъдебно
уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в този срок не
представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно освен ако
1
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, че ако ответникът не се яви в
първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли
иска.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за
отмяна на наложеното на ищеца със Заповед № . г. дисциплинарно наказание „забележка”.
Ищецът Р.. твърди, че заема длъжността „библиотекар“ при ответника, като на
11.02.2022 г. работодателят издал Заповед № 02 /съгласно уточнителна молба от 20.09.2022
г./, с която било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Оспорва заповедта като
незаконосъобразна поради това, че наказанието било наложено след изтичане на
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, както и поради липса на мотиви в заповедта. Отделно
от това поддържа, че не била извършила никакво нарушение на трудовата дисциплина,
установена от работодателя, още по-малко пък била нарушила т. 1 от заповед от 07.07.2021
г., във връзка с което били поискани писмени обяснения. Ето защо, моли съда да
постанови решение за отмяна на наложеното наказание „забележка“ като
незаконосъобразно, като се претендират и сторените по делото разноски.
Ответникът „Н.“ НЧ оспорва предявения иск, като твърди, че същият е недопустим
поради това, че, на първо място, в исковата молба се твърдяло, че заповедта е от дата
01.02.2022 г., а едва с уточнителната молба се посочвало, че заповедта е от дата 11.02.2022 г.
Отделно от това работодателят твърди, че издадената от него Заповед № . г. не можела да
произведе действие, тъй като не била връчвана на работника, поради което и
дисциплинарното наказание не можело да се счита за наложено. Оттам за ищеца липсвало
правен интерес от предявения иск. Предвид изложеното, моли за прекратяване на делото и
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът намира предявения иск за допустим на този етап. Вярно е принципното
съждение на ответника, че съгласно чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се смята за
наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на
нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Съдът
намира, че изброяването на начините на връчване в чл. 195, ал. 2 КТ не е изчерпателно, като
2
връчването на заповедта за дисциплинарно наказание може да се установява с всички
допустими доказателства. От значение е единствено волеизявлението на работодателя за
налагане на дисциплинарното наказание да достигне до работника/служителя, като в случая
най-късната дата, на която може да се приеме, че това е станало, е 20.09.2022 г., когато
самата Заповед № 02 е представена по делото, т. е. и самият служител се е запознал с
нейното съдържание.
Съдът намира за допустимо и уточнението на датата на издаване на заповедта,
направено с молба от 20.09.2022 г., доколкото работодателят не твърди да е издавал друга
заповед за налагане на дисциплинарно наказание на Р.. от дата 01.02.2022 г., която да е
предмет на иска, а и уточнението, направено от ищеца с молба от 20.09.2022 г., е в
изпълнение указанията на съда, поради което е напълно допустимо.
По доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните.
Характерът на търсената с този конститутивен иск защита, а именно: признаване
незаконосъобразността на процесното дисциплинарно наказание „забележка“ изисква
установяване от страна на ответника, в качеството му на работодател, възникването и
законосъобразното упражняване на потестативното право да наложи процесното наказание,
както и спазване на формалната процедура за това в т. ч. и изискване за спазване на срока по
чл. 194 КТ, издаване на мотивирана заповед по чл. 195 КТ, както и че ищецът виновно е
нарушил вменените му трудови задължения, като установи и обстоятелствата, на които
основава своите възражения и оспорвания.
СЪДЪТ УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства ищцата да е извършила
вмененото ѝ дисциплинарно нарушение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществуващо между
страните трудово правоотношение, в рамките на което ищецът заема длъжността
„библиотекар“, както и че работодателят е издал Заповед № . г., с която е наложил
дисциплинарно наказание „забележка“ на Р.., която не е отменена.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3