Р Е Ш Е Н И Е
№ 768/24.04.2023 г.
гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XХХІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 27.03.2023 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР КАСАБОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при участието на
секретаря Розалия Петрова и при участието на прокурора Мария Тодорова като
разгледа дело номер 481 по описа за 2023 година докладвано от съдия
Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба на Д.С.М. *** срещу
Решение № 2278/05.12.2022 г. по АДН № 2599/2022 г. на Районен съд – Пловдив, XVII н.с., с
което е потвърден Електронен фиш серия К
№ 5341705 на ОДМВР Пловдив, с който на касатора е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за извършено от
него нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, във вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател оспорва решението на
първоинстанционния съд, като излага доводи за неговата неправилност, както и за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба ОДМВР Пловдив ангажира
становище по касационната жалба и претендира разноски.
Прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за
неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на
първоинстанционния съд.
Административен съд Пловдив, след като прецени допустимостта
и основателността на подадената жалба с оглед наведените в нея касационни
основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество съгласно чл.
218 от АПК същата се явява неоснователна.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба срещу ЕФ серия
К № 5341705 издаден от ОД на МВР – Пловдив. С оспорения ЕФ, М. е санкциониран
затова, че на 30.08.2021 г. в 10:03 часа в гр. Пловдив, бул. „Санкт
Петербург“ срещу № 1, посока запад - изток, било заснето и установено с
автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M № 581, управлението на лек
автомобил „Нисан Алмера Тино“, с рег. № *** се движело с установена наказуема
скорост 77 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 27км/час. Нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M с № 581
монтирана в служебен автомобил.
За
да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че от събраните
доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен съставът на
визираното в ЕФ административно нарушение, като при издаването му не са допуснати
процесуални нарушения. В решението са изложени подробни мотиви относно
законосъобразността на оспорения ЕФ, в т. ч. и че нарушението е било установено
и надлежно заснето със съответно техническо средство с издадено удостоверение
за одобрен тип, преминало успешно периодична проверка, която е приключила със
заключение, че отговаря на техническите изисквания на одобрени тип; мястото и
времето на нарушението са отразени по надлежния ред достатъчно подробно в ЕФ;
ЕФ съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Обсъден е приложеният снимков материал, отчетено е обстоятелството, че ЕФ е
издаден по отношение на собственика на управляваното МПС. Правилно и съответно
на нарушението по чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП е счетено, че е
наложеното наказание. Правилно е прието, че е приложена и санкционната норма на
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП с определено наказание „глоба“ от 100 лева, което
е във фиксиран размер. С други думи казано, ПРС е приел, че нарушението и
нарушителят са доказани по несъмнен начин, а при издаването на ЕФ са спазени
всички законоустановени изисквания.
Решението
на РС Пловдив е валидно, допустимо, и правилно.
Настоящият
съдебен състав счита, че нарушението е установено по безспорен начин и правилно
е приложен законът, като не са допуснати процесуални нарушения. В дадения
случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението,
авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и
приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на районния съд са
законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са
съответни на установената съдебна практика. Въззивният съд законосъобразно е
приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства
относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на
административнопроизводствените правила. Съобразно представените по делото
доказателства, нарушението е установено посредством използването на мобилна
система за видеоконтрол, за което по делото е представен Протокол за използване
на съответната дата съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.1 от Наредба
8121з532/12.05.2015 г. Техническото средство е от одобрен тип, както е
преминало и последваща проверка. Нарушението е документирано и със съответен
снимков материал, на който ясно се вижда регистрационния номер на автомобила с
GPS координати за мястото на нарушението. При използването на техническото
средство са изпълнени условията за приложение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Спазени са и изискванията на ЗДвП за съдържание на фиша и процесуалните правила
по чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба от 100 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП по вид и размер на
наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение. В
този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд,
като същите не следва да бъдат преповтаряни, а съобразно чл. 221, ал. 2 изр. 2
от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. В по-голямата си част
същите касаят възражения по отношение на издадения ЕФ, а не по отношение на
оспорваното съдебно решение като в тази връзка районният съд вече е разгледал
същите и им е дал законосъобразен отговор.
Касаторът
твърди, че съдът не е съобразил нарушения допуснати при използването на АТСС,
изразяващи се в това, че за лицето боравило с техническото средство за контрол
на скоростта не е преминало обучение за работа с АТСС. Следва да се посочи,
че разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата регламентира
вътрешноорганизационна административна дейност по обучението на състава на
структурното звено, осъществяващо контрол на пътното движение в ОД на МВР и не
е в пряка връзка с проведеното административнонаказателно производство. Както
се отбеляза по-горе, по делото липсват каквито и да било доказателства за
допуснати при експлоатацията на процесното АТСС грешки или пропуски, които да
компрометират работата и резултатите от същата на съответното длъжностно лице.
Установяването на нарушението е извършено от оторизиран служител на Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР – Пловдив, с техническо средство – мобилна система
за видеоконтрол, съответстваща на одобрения тип и при спазване изискванията на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Неправилно
е становището на касатора и относно липсата на данни за това, как е било
определено мястото за контрол. Безспорно
е, че по силата на чл. 6, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата местата за контрол с АТСС се определят въз основа на
анализ съобразно показателите, изброени в т. 1 – 5 на разпоредбата, но
обстоятелството, как е било определено съответното място за контрол с АТСС е
ирелевантно за съответното нарушение. Релевантно по делото е дали в конкретния
пътен участък е било въведено съответното ограничение на скоростта и
осъществило ли е санкционираното лице нарушение на ЗДвП, превишавайки
разрешената максимална скорост, което в случая, по гореизложените съображения,
е било установено в производството пред районния съд. Ето
защо, настоящият касационен състав не приема доводите на касационния жалбоподател
за незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно решение.
По изложените съображения и с оглед извършената служебна
проверка по чл. 63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 218, ал. 2 от АПК,
съдът следва да остави в сила оспорения
съдебнен акт.
Предвид установения изход на спора пред касационната
инстанция и на основание чл.
63д, ал. 4 и 5
от ЗАНН, в полза на ОДМВР Пловдив следва да
бъдат присъдени своевременно заявените разноски за касационната инстанция,
които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. На основание чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл.
37 от Закона за правната помощ, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от изложеното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр.
Пловдив, XХХІ – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2278/05.12.2022 г. по АДН №
2599/2022 г. на Районен съд – Пловдив, XVII н.с.
ОСЪЖДА Д.С.М., ЕГН ********** *** сумата от 80 (осемдесет)
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.