Решение по дело №8012/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………

гр. София, 24.08.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа гр.д. № 8012/2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), с която са предявени искове за отнемане в полза на държавата на имущество, представляващо равностойност на дружествени дялове и суми пари, представляващи погасителни вноски по кредитни карти, изтеглени суми на каса, преведени суми по Изипей към трети лица, изтеглени суми чрез Изипей, вноски по сметки на юридически лица и други от Й.С.П., ЕГН **********, както следва:

с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ чл. 154 ЗПКОНПИ, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на притежаваните от ответника:

сума в размер на 5000 лв., представляваща равностойността на придобитите през 2013 г. дружествени дялове на „Л.“ ЕООД, ЕИК ********;

сума в размер на 5000 лв., представляваща равностойността на придобитите през 2015 г. дружествени дялове на „К.“ ЕООД, ЕИК ********;

сума в размер на 50 лв., представляваща равностойността на придобитите през 2015 г. дружествени дялове на „Б.-0209“ ЕООД, ЕИК********;

сума в общ размер на 2500 лв., изтеглени на каса от сметка с IBAN *** „Банка П.“ АД;

сума в общ размер на 11500 лв., изтеглени на каса от сметка с IBAN *** „Банка П.“ АД;

сума в общ размер на 3950 лв., изтеглени на каса от сметка с IBAN *** „Банка П.“ АД;

сума в общ размер на 3151,58 лв., представляваща извършен превод от проверяваното лице от сметка с IBAN *** „Банка П.“ АД;

сума в общ размер на 6000 лв., изтеглени на каса от сметка с IBAN *** „Банка П.“ АД;

сума в общ размер на 1500 лв., представляваща извършен превод от проверяваното лице от сметка с IBAN *** „Банка П.“ АД;

сума в общ размер на 140 лв., изтеглени на каса от сметка с IBAN *** „Банка П.“ АД;

сума в общ размер на 308,60 лв., представляваща погасителна вноска по кредитна карта Visa Electron в „Ю.Б.“ АД;

сума в общ размер на 767,96 лв., представляваща погасителна вноска по кредитна карта Райкарт в лева с IBAN *** „Райфайзен Банк“ ЕАД;

сума в общ размер на 59871 лв., преведени по система за бързи разплащания Изипей АД към трети лица;

сума в общ размер на 27971,70 лв., представляваща изтеглени на каса средства, получени по система за бързи разплащания Изипей АД;

сума в общ размер на 68060 лв., преведени по система за бързи разплащания Изипей АД към трети лица;

сума в общ размер на 25920 лв., преведени по система за бързи разплащания Изипей АД към трети лица;

сума в общ размер на 840 лв., представляваща разлика между получените и преведени средства по система за бързи разплащания Изипей АД изтеглени на каса;

сума в общ размер на 7905 лв., преведени по система за бързи разплащания Изипей АД към трети лица;

сума в общ размер на 10325 лв., представляваща разликата между получените и преведени средства по система за бързи разплащания Изипей АД изтеглени на каса средства;

сума в общ размер на 2545 лв., преведени по система за бързи разплащания Изипей АД към трети лица;

сума в общ размер на 1066 лв., представляваща разликата между получените и преведени средства по система за бързи разплащания Изипей АД изтеглени на каса.

Ищецът твърди, че ответникът Й.С.П. е обвинен в престъпления по чл. 308 и чл. 309 НК – за това, че за времето от неустановена дата до 02.06.2014 г. e съставил неистински документи, които са използвани пред Търговския регистър и пред банков служител и е нанесена имотна вреда на търговско дружество – изтеглена е от банковата му сметка сумата от 881800 лв. В образувана проверка по ЗПКОНПИ комисията е установила, че в периода 03.08.2008 г. – 03.08.2018 г. Й.С.П. е придобил имущество, в това число дялове в търговски дружества, платил погасителни вноски по кредитни карти, изтеглил суми на каса, превел суми по Система за бързи разплащания „Изипей“ (наричано по-нататък Изипей) към трети лица и изтеглил суми от Изипей, преведени му от трети лица. Твърди, че е налице несъответствие между законния доход на ответника и придобитото имущество, като несъответствието е значително – в размер на 297076,47 лв. С молба от 16.09.2020 г. твърди, че към началната дата на проверявания период (03.08.2008 г.) ответникът е притежавал следното имущество: дялово участие в собствеността и управлението на „Б.Д.К.“ ООД в размер на 2000 лв. – 33,333%; налични суми по банкови сметки в размер на 28,53 лв., които са усвоени през проверявания период; на 18.06.2008 г. е усвоен потребителски кредит в размер на 87000 лв. Твърди, че дяловото участие в „Л.“ ЕООД в размер на 100 дяла, всеки с номинал 50 лв. е придобито от ответника през проверявания период, налично е в края му като собственост на ответника и е обект на претенция за отнемане в полза на държавата. Твърди, че през проверявания период ответникът е придобил и отчуждил дружествени дялове на обща стойност в размер на 5050 лв., както следва: с договор от 18.12.2015 г. ответникът е придобил 50 дяла от капитала на „К.“ ЕООД, всеки един с номинална стойност 100 лв. за общата сума от 5000 лв.; с договор от 16.03.2016 г. ответникът е продал своите 50 дяла по 1 лев от капитала на „Б.-0209“ ЕООД за общата сума от 50 лв. Иска отнемане на равностойността на придобити дружествени дялове, вноски по банковите сметки, равностойността на вноски за погасяване на кредити, равностойността на платените и изтеглени суми от Изипей.

Ответникът оспорва исковете. Позовава се на недопустимост на производството – поради преклудиране на правото на ищеца да внесе изкове с изтичане на законоустановения срок по чл.112, ал.1 ЗПКОНПИ. Оспорва исковете и по същество - оспорва да е налице несъответствие между придобитото имущество и нетния доход на ответника. Поддържа, че банковата информация и данните за парични средства по банковите му сметки са неточни и не отговарят на действителното положение, като твърди, че в паричните потоци не са включени всички доходи на проверяваното лице. Поддържа, че не съставляват имущество получените от Й.П. от трети лица суми по Изипей – същите се явяват приход, но не и имущество, като обстоятелството дали са получени с основание или без основание не прави тези суми незаконно имущество. Оспорва начислените разходи за пътуванията на ответника извън страната. Поддържа, че преводите на парични суми от и за ответника, не следва да се вземат предвид, тъй като преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства не представляват имущество и не подлежат на отнемане.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството:

Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на производството поради преклудиране на правото на Комисията да внесе процесните искове след изтичане на законоустановените срокове по чл.112, ал.1 ЗПКОНПИ. С ТР № 1 от 04.06.2020 г. по т.д. № 1/2018 г. на ОСГК НА ВКС е прието, че изтичането на срока за проверка по чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, тъй като срокът е инструктивен и е допустимо образуване на производство по чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичането му.

По изложените съображения съдът приема предявените искове за допустими.

По основателността на исковете:

Правото по чл. 141 ЗПКОНПИ е призната и гарантирана от закона възможност в полза на държавата да се отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права при наличие на следните предпоставки:

1) проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗПКОНПИ;

2) ответникът да са придобил в проверявания период имущество със значителна стойност, за което не е установен законен източник, като несъответствието между имуществото и нетния му доход следва да надвишава 150000 лв. за целия проверяван период;

3) за всяко конкретно имущество, отнемане на което се иска, да не се установява законен източник на средства.

Първите две предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход, които са били налични в патримониума му към момента на придобиването. При установяване на първите две предпоставки – че проверяваното лице е привлечено като обвиняем за престъпление измежду посочените в закона и че общо за целия проверяван период има несъответствие между придобитото имущество и законните доходи в размер, надвишаващ 150000 лв., съдът следва да пристъпи към изследване на третата предпоставка, като следва да преценява имущественото състояние на ответника към момента на придобиване на всяко имущество, отнемане на което се иска, за да приеме дали конкретното имущество е придобито с разполагаеми към момента средства от законен източник на доходи.

При изследване дали е налице първата предпоставка съдът съобрази следното:

Представено е по делото уведомление от Районна прокуратура Велико Търново с вх. № УВКП-969-1/30.07.2018 г., че срещу лицето Й.С.П. е внесено постановление от 14.06.2018 г. за привличане на обвиняем по досъдебно производство № 117/2015 г. по описа на ОД на МВР гр. Велико Търново, преписка № 2439/2015 г. на ВТРП за извършени престъпления, както следва: престъпление с правна квалификация по чл. 308, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено за времето от неустановена дата до 02.06.2014 г.; престъпление с правна квалификация по чл. 309, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено за времето от неустановена дата до 02.06.2014 г.; престъпление с правна квалификация по чл. 308, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено за времето от неустановена дата до 04.06.2014 г.; престъпление с правна квалификация по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено за времето от неустановена дата до 04.06.2014 г.; престъпление с правна квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 4, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, извършено за времето от 02.06.2014 г. до 11.06.2014 г.; престъпление с правна квалификация по чл. 316, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, извършено на 02.06.2014 г. (л. 64-69). Престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4, т. 5 попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 ЗПКОНПИ, поради което, съдът приема, че са налице предпоставките за образуване на проверка срещу Й.С.П.. С протокол № ТД06-ВИ/УВ-7416 от 03.08.2018 г. е образувана проверка по чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ; периодът на проверката е 03.08.2008 г. – 03.08.2018 г. (л. 70). С решение № 361/19.02.2020 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. С решение № 1402/29.07.2020 г. е прието да се внесат в съда процесните искове срещу ответника (л. 33 – л. 60).

Установява се от справка от Национална база данни „Население“ (л. 71), че Й.С.П. е с постоянен адрес ***. Следователно, на осн. чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ, компетентен да разгледа предявените искове e СГС.

От справката от Национална база данни „Население“ се установява също, че Й.С.П. не е женен и няма деца. Не се навеждат твърдения и няма доказателства ответникът да е във фактическо съжителство с друго лице. Следователно, ответникът няма членове на семейството по см. на § 1, т. 19 ЗПКОНПИ, които да бъдат съобразявани при отчитане на нетни доходи и обичайни разходи на проверяваното лице.

От изложеното следва, че е налице първата предвидена предпоставка, а именно – предявеният иск е насочен срещу обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗПКОНПИ.

При изследване дали е налице втората предпоставка съдът съобрази следното:

За да е налице втората предпоставка, следва да бъдат установени:

- вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество;

- доходи, приходи и източници на финансиране, законните източници на доходи;

- размерът на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице, в това число разходите за издръжка на лицето и съобразно данните на Националния статистически институт и разходите за пътуване;

- наличието на значително несъответствие (надвишаващо 150000 лв.) между стойността на придобитото имущество и нетния доход в проверявания период.

На отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобитото имущество (чл. 1, ал. 2 ЗПКОНПИ) като това е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник (чл. 5, ал. 1 ЗПКОНПИ). Производството по отнемане на незаконно придобито имущество се образува от Комисията, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито (чл. 107, ал. 1 ЗПКОНПИ). Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ). Съгласно § 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ „имущество“ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. Съгласно § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.

За целите на изясняване на фактите, релевантни за формиране на извод дали има превишение от над 150000 лв. в процесния период на стойността на придобитото имущество на проверяваното лице над законните му доходи, съдът ще възприеме значението на термините „доходи“, „приходи“, „разходи“, „източници на финансиране“, „брутен доход“, „нетен доход“, така, както са разяснени с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №97/18.05.2018 г. по гр.д. №3224/2017 г. на ВКС, ІV ГО. В тази връзка, съдът приема, че „доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е забранена със закон (дейността може да е абсолютно забранена, да е подчинена на особен режим, който позволява само на определени лица да я извършват или да е забранено извличането на доход от тази дейност) или незабранена“. „Брутен доход“ са приходите от една дейност, а „нетен доход“ е превишението на приходите над разходите за осъществяването на същата дейност – т.е. обогатяването от дейността“. „Източниците на финансиране може да бъдат собствени и привлечени: собствени са наличното имущество и доходите (приходите минус разходите за осъществяването на дейността), а привлечени са кредитите (заеми) и субсидиите (безвъзмездни помощи) или даренията (грантове). Не винаги източникът на финансиране е източник на забогатяване. Източник на забогатяване не може да е, нито наличното имущество (то се трансформира в новопридобитото), нито кредитите, защото с получаването им възниква задължение за тяхното връщане. Източник на забогатяване са доходите, субсидиите и даренията. Източникът на финансиране е незаконен, ако доходът е незаконен. Във всички останали случаи източникът на финансиране е законен. Кредитът е законен източник на финансиране, но получаването му не обогатява кредитополучателя. Кредитът обяснява временното превишение на придобитото имущество над дохода. Забогатяване ще е налице, когато кредитът бъде върнат от доходи или безвъзмездни помощи и дарения. Ако кредитът още не е върнат или бъде върнат от осребряване на придобитото или друго налично имущество, няма да е налице забогатяване.“ (посоченото е от решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV ГО).

Спорен между страните е въпросът дали преводите на парични средства, получени от ответника от трети лица (по банков път - изтеглени на каса от сметка на юридическо лице или получени в брой по Изипей), представляват незаконно имущество, още повече когато същите не са налични в патримонима на ответника в края на проверявания период.

Поради противоречива съдебна практика е образувано т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по следните въпроси от значение за настоящото дело: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? и 2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?

По първия въпрос настоящият съдебен състав поддържа становището, че незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този период, респективно че значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона /в т.см. Решение № 97/18.05.18 г. по г. д. № 3224/17 г., IV ГО, Решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на ВКС, IV г. о.; Решение 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; Решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; Решение № 18/11.03.2021 г. по гр. д. № 476/2020 г. на АС – Бургас; Решение № 205/27.12.2019 г. по гр. д. № 196/2017 г. на ОС – Ямбол; Решение № 45/03.07.2020 г. по гр. д. № 280/2018 г. на ОС – Сливен; Решение № 214/02.10.2017 г. по в. гр. д. № 558/2016 г. на АС – Велико Търново; Решение № 29/02.03.2021 г. по в. гр. д. № 270/2020 г. на АС – Велико Търново; Решение № 260000/21.08.2020 г. по в. гр. д. № 142/2020 г. на АС – Пловдив; Решение № 261827/16.12.2020 г. по гр. д. № 10878/2018 г. на СГС; Решение № 260080/24.03.2021 г. по гр. д. № 116/2020 г. на ОС – Враца; Решение от 12.04.2020 г. по гр. д. № 110/2019 г. на ОС – Монтана/. Основната предпоставка за отнемането на незаконно придобито имущество е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), съответно в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер. (в т.см. смисъл Решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV г. о.).

По втория въпрос съдът поддържа становището, че „не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период.“ и „Преминаването на блага през патримониума на ответниците, в т. ч. на пари по банкови сметки, има правно значение само доколкото някои от тях са останали в съответния патримониум в края на изследвания период, тъй като ответниците са се обогатили единствено с това, което притежават в края на изследвания период.“ /в т.см. Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на ВКС, III г. о. и др./.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че следва да определи размерът на законния доход (чиста или нетна стойност) и размерът на разходите на проверяваното лице и семейството му за процесния период и при сравняване от двете суми да се прецени налице ли е превишение от над 150 000 лв. на стойността на разходите и придобитото имущество над законния му доход.

1. Относно обичайните и извънредни разходи:

Разходи за издръжка на семейство съгласно данни на НСИ:

От заключението на вещите лица се установява, че съобразно данни на НСИ за средния общ разход за издръжка на домакинство, състоящо се от едно лице, за периода 03.08.2008 г. - 03.08.2018 г., общият размер на разходите за издръжка на домакинството на ответника е 45764,46 лв.

Разходи за пътувания и престой в чужбина:

От писмените доказателства и заключението на вещите лица се установява, че за процесния период ответникът е излизал от страната и влизал като пешеходец и с превозно средство. Размерът на тези разходи, определени съобразно Наредбата за служебните командировки и специализация в чужбина за процесния период е в общ размер на 3712,58 лв.

Разходи за погасяване на кредити, предоставени преди проверявания период:

От писмените доказателства и заключението на вещите лица се установява, че ответникът е извършил плащания за погасяване на кредити, предоставени преди проверявания период, както следва: към „Уникредит Булбанк“ АД - в общ размер на 8682,24 лв. и към „Ю.Б.“ АД - в общ размер на 2304 лв. Общият размер на тези разходи е 10986,24 лв.

Разходи за погасяване на кредити, предоставени преди проверявания период:

От писмените доказателства и заключението на вещите лица се установява, че ответникът е извършил плащания за погасяване на стокови кредити към „БНП Париба Пърсанал Файнанс С.А.“ в общ размер на 915,50 лв.

Следователно, общият размер на обичайните и извънредни разходи е в размер на 61378,78 лв.

2. Относно доходите:

Както бе възприето по-горе, „брутен доход“ са приходите от една дейност, а „нетен доход“ е превишението на приходите над разходите за осъществяването на същата дейност – т.е. обогатяването от дейността“. За да се установи дали в проверявания период е налице несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, следва да се установи размерът на брутния доход, от него да се извадят всички разходи и така да се установи нетния доход. В случай, че има несъответствие между нетния доход и имуществото, надвишаващо 150000 лв., то е налице „значително несъответствие“ по см. на § 1, т. 3 от ЗПКОНПИ.

Законът – в т. 2 на § 1, изброява по неизчерпателен начин доходите, които следва да се съобразяват, при изчисление на нетния доход, а именно: възнаграждение, получено по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица. Настоящият състав споделя становището, застъпено в решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV ГО, че „законни са не само някои от посочените в § 1, ал. 4 ДР ЗОПДНПИ (отм.) (текстът на § 1, т. 2 от сега действащия ЗПКОНПИ е идентичен с отменения) доходи, но също и: недекларираните доходи (всички декларирани за нуждите на данъчното облагане доходи се предполага да са законни); посочените и внесени по митническа декларация доходи също са законни, когато има данни проверяваният да е работил, макар и неофициално, в чужбина, но същите (или част от тях) може да са незаконни, ако напр. проверяваният е осъден за квалифицирана контрабанда; законни са също и доходите от полагане на труд или осъществяване на стопанска дейност в т. нар. „сива икономика“; доходите от гадателство, лична проституция и други дейности, които не всеки е готов да признае, че е извършвал.“

2.1. Доходи от трудови правоотношения, годишна данъчна декларация и извънтрудови правоотношения

От писмените доказателства и приетото заключение на вещите лица по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за процесния период (03.08.2008 г. – 03.08.2018 г.) ответникът е имал подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ само за 2011 г., с която е декларирал доход от трудови правоотношения в нетен размер на 348,04 лв. (общият размер е 444 лв., от който е приспадната сума от 57,29 лв. – осигуровки и 38,67 лв. – данък), както и доходи от друга стопанска дейност в нетен размер на 185 лв. (общият размер е 200 лв., от който е приспадната сумата от 15 лв. – данък).

Установява се също, че ответникът е имал сключени трудови договори с дружествата С.И.“ ООД, „Т.“ ЕООД, „С.-М.“ ЕООД и „С.Ф.“ ЕООД, а към дружеството „Б.Д.К.“ ООД е работил на граждански договор и е било самоосигуряващо се лице. За процесния период ответникът е декларирал облагаем доход по трудови правоотношения в общ размер на 13216,63 лв.

В приложение 3 към заключението е посочено, че общият размер на доходите от трудови правоотношения и доходите, декларирани по годишна данъчна декларация на ответника за процесния период е 15582,05 лв. Съдът не възприема изводът на вещите лица в тази част, тъй като посочената в приложението сума като доходи от трудови правоотношения и ГДД на ответника за процесния период в размер на 15582,05 лв. (ред 1, колона 14) и по-конкретно, сумата към 03.08.2008 г. в размер на 2874,60 лв., която участва във формиране на общата сума от 15582,05 лв. не съответства на обстоятелствената част от заключението.

Във връзка с гореизложеното, общият размер на доходите от трудови правоотношения и декларираните по годишна данъчна декларация е в размер на 13749,67 лв.

През 2011 г. на ответника е изплатено възнаграждение по извънтрудови правоотношения от дружеството „Т.“ ЕООД за 2011 г. в размер на 185 лв. (начислен е доход в размер на 200 лв., от който е удържан данък общ доход в размер на 15 лв.) и обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси в размер на 900 лв. Общият размер на чистия изплатен доход от извънтрудови правоотношения е в размер на 1085 лв.

2.2. Доходи от стокови кредити и кредитни карти:

От писмените доказателства и приетото заключение на вещите лица по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 30.10.2008 г. ответникът усвоил един стоков кредит в размер на 1285,53 лв. за закупуване на преносим компютър. Установява се също, че през 2008 и 2009 г. ответникът е усвоил суми по кредитни карти в общ размер на 893,09 лв.

2.3. Доходи от продажба на дружествени дялове:

От писмените доказателства и приетото заключение на вещите лица по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 16.03.2016 г. ответникът е реализирал две продажби на дружествени дялове, с които е реализирал приход в общ размер на 5050 лв. Проходът е формиран от продажба на петдесет дяла по 1 лв. всеки дял за цена от 50 лв. общо от капитала на „Б.-0209“ ЕООД, както и продажба на петдесет дяла по 100 лв. всеки дял от капитала на „К.“ ЕООД за цена от 5000 лв. общо.

2.4. Други доходи:

Установява се също, че в началото на периода ответникът е имал на разположение налични парични средства в общ размер на 38,68 лв.

2.5. Парични средства, постъпили от трети лица по банков път:

От писмените доказателства се установява, че за процесния период ответникът е получил по банковите си сметки парични преводи от трети лица в размер на 15952,68 лв. Това обстоятелство не е отразено в заключението на вещите лица, но е отразено в Приложение 3 към заключението и е отчетено при изчисляване на доходите, приходите и източниците на финансиране. Предвид, че обстоятелството за превод на суми по банкови сметки на ответника от трети лица не е спорно между страните и наличието на писмени доказателства за преводите от трети лица, съставът приема за доказано, че за процесния период ответникът е получил по банковите си сметки парични преводи от трети лица в размер на 15952,68 лв.

2.6. Парични средства, постъпили от трети лица чрез Изипей:

От писмените доказателства и приетото заключение на вещите лица по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за процесния период ответникът е получил парични преводи от трети лица чрез Изипей в размер на 146299 лв.

Според становището на ищеца сумите по т.2.5 и т.2.6 – парични средства, постъпили по банков път или чрез Изипей, представляват придобито имущество и не следва да се включват в доходите на ответника, а в разходите (или по-специално – в стойността на придобитото имущество). Вещите лица от своя страна сочат, че от гледна точка на тяхната наука постъпилите суми по банкови сметки и Системата за бързи разплащания „Изипей“ реално представляват добавена стойност за ответника, с която са увеличени неговите постъпления – т.е. получен приход.

Настоящият състав приема, както бе посочено по-горе, че доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е забранена със закон (дейността може да е абсолютно забранена, да е подчинена на особен режим, който позволява само на определени лица да я извършват или да е забранено извличането на доход от тази дейност) или незабранена (решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV ГО). Самият закон – чл.107, ал.2, вр. чл.1 сочи, че обоснованото предположение, че дадено имущество е незаконно придобито е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице – т.е. налице е придобито имущество („собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него“ - § 1, т.4) на стойността на което не съответства установен доход от законен източник. Сумите, постъпили по банков път/чрез Изипей в патримониума на ответниците от трети лица, не представляват несъответствие между придобито имущество и законен доход. Няма и данни да са свързани със забранена от закон дейност. При това положение и доколкото източникът на финансиране е известен – получено плащане от конкретно установени трети лица (третите лица са индивидуализирани с три имена и ЕГН, макар и за плащането да не е установено основание – договорно, извъндоговорно или без основание – напр. поради грешка), то няма причина да се приеме, че средствата са с незаконен произход. Ето защо съдът приема, че следва да се съобрази вариантът на експертизата, съгласно който внесените суми от трети лица представляват приход (постъпления) за ответника.

Като се прибави тази сума от 146299 лв. (парични средства, получени от ответника по „Изипей“ с наредители трети лица) към приходите на ответника се получава сумата от 184353,65 лв., която сума представлява общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на ответника за периода 03.08.2008 г. – 03.08.2018 г.

2.7. Размер на нетните доходи на Й.С.П. за периода 03.08.2008 г. – 03.08.2018 г. (оставащият разполагаем доход след приспадането на извършените обичайни и извънредни разходи)

Разликата от сумата от 184353,65 лв. (общ размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на ответника за процесния период) и сумата от 61378,78 лв. (обичайни разходи за издръжка, разходи за пътувания в чужбина, разходи за предоставени заеми) е в размер на 122 974,87 лв. и представлява нетният доход на ответника за периода 03.08.2008 г. – 03.08.2018 г.

3. Стойност на придобитото имущество от Й.С.П.:

3.1. Разходи за придобиване на дружествени дялове

От писмените доказателства и заключението на вещите лица се установява, че ответникът е направил следните разходи за придобиване на дружествени дялове: на 18.12.2015 г. е придобил, чрез покупко-продажба, два дяла по 1 лв. всеки от капитала на „О.Д.С.“ ООД срещу обща цена от 2 лв.; на 24.11.2015 г. е придобил 50 дяла по 1 лв. всеки дял от капитала на „Б.-0209“ ЕООД срещу обща цена от 50 лв.; на 18.12.2015 г. е придобил петдесет дяла по 100 лв. всеки от капитала на „К.“ ЕООД; на 13.05.2016 г. е придобил сто дяла по 50 лв. всеки дял от капитала на „Л.“ ЕООД срещу обща цена от 5000 лв. Следователно, през 2015 г. е направил разход на обща стойност 5052 лв., а през 2016 г. - на стойност 5000 лв. Общият размер на разходите за придобиване на дружествени дялове е в размер на 10052 лв.

3.2. Разходи за погасяване на задължения по кредитни карти:

От писмените доказателства и заключението на вещите лица се установява, че в периода 2008-2011 г. ответникът е извършил плащания за погасяване на задължения по две кредитни карти в общ размер на 2390,56 лв. От изложението в заключението, касаещо тази част и приложенията към експертизата, съдът установява, че на стр. 10 от заключението (л. 513) е допусната техническа грешка като вместо сумата от 1622,60 лв. следва да се чете 2390,56 лв., каквато сума се получава при събиране на сумите, посочени за погасяване на двете кредитни карти – 1795,96 лв. за погасяване на задължения по кредитна карта Райкарт и 594,60 лв. – за погасяване на задължения по кредитна карта Visa Electron в „Ю.Б.“ АД.

3.3. Изтеглени суми на каса

От писмените доказателства и заключението на вещите лица се установява, че за процесния период ответникът е изтеглил от разплащателните си сметки суми на каса в размер на 26763,23 лв. За тези суми няма данни да са използвани за плащане от ответника, същите е възможно да са на лично съхранение при ответника или да са използвани за плащане на разходите за издръжка на лицето. Не е в тежест на ответника да доказва, че изтеглените суми са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения (в т.см. Решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о.). Във всички случаи, ако се твърди, че парите не са похарчени, трябва да бъде посочено тяхното местонахождение, каквито твърдения не са направени от ищеца. Поради това, тези суми не следва да се отчитат към имуществото на ответника.

3.4. Преведени средства, платени към трети лица

От писмените доказателства и заключението на вещите лица се установява, че за процесния период ответникът е извършил парични преводи към трети лица в общ размер на 164901 лв.

3.5. Други разходи

От писмените доказателства и заключението на вещите лица се установява, че за процесния период ответникът е извършил други разходи за плащания по банков път в общ размер на 4651,58 лв. към юридически лица (Меридиан Труст и Мото Пфое).

Освен това, се установява, че ответникът е захранвал две банкови сметки на две юридически лица – „Е.Б.Д.С.“ ЕООД и „Б.“ АД в общ размер на 1047 лв. през 2009 г., 2010 г. и 2017 г. Освен вноски по сметките на тези дружества, са установени множество тегления на суми на каса от сметките на дружествата от ответника, извършени през 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 265725,21 лв. Доколкото изтеглените суми са в по-голям размер от сумите, използвани за захранване на банковите сметки на двете юридически лица, съставът приема, че сумата от 1047 лв. не следва да се отчита като разход за имущество на ответника.

Следователно, стойността на придобитото от ответника имущество, включващо пари и нематериални активи за периода 03.08.2008 г. – 03.08.2018 г. е в размер на 181995,14 лв.

4. Размер на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ между нетните доходи и стойността на придобитото имущество за периода 03.08.2008 г. – 03.08.2018 г.

Разликата на сумата от 122974,87 лв. (нетния доход на ответниците за процесния период) и сумата от 181995,14 лв. (общ размер на имуществото) е в размер на 59020,27 - несъответствие на доходите / постъпленията спрямо констатираните разходи и стойността на придобитото имущество за процесния период. Тази сума не надвишава сумата от 150000 лв., съответно – не е налице „значително несъответствие“ по см. на § 1, т. 3 от ЗПКОНПИ.

Пo наличие на третата предпоставка съдът съобрази следното:

Макар и втората предпоставка за възникване на предявеното пред съда право да не е налице, което прави безпредметно изследването на третата предпоставка, за пълнота на изложението следва да посочи следното:

На отнемане подлежи всяко конкретно имущество, за което в патримониума на ответниците не са били налични достатъчно средства от законен източник за придобиването му, към момента на придобиването му. Може да се отнеме обаче само имущество, което е налично към момента на разглеждане на делото или ако е налице отчуждаване – паричната му равностойност, налична в патримониума на ответниците. Съдът споделя виждането, застъпено в Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV Г. О., Решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на ВКС, III г. о. и др., че „не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период.“, като „преминаването на блага през патримониума на ответниците, в т. ч. на пари по банкови сметки, има правно значение само доколкото някои от тях са останали в съответния патримониум в края на изследвания период, тъй като ответниците са се обогатили единствено с това, което притежават в края на изследвания период.“.

От приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че сумите, предмет на предявените искове (с изключение на блокирани суми по банкови сметки в Уникредит Булбанк АД и ЦКБ АД), не са налични по банковите сметки, открити на името на ответника (виж отговор на 6-та задача на СИЕ – л.534 и сл.), няма данни и тези суми да са налични в брой в държане на ответника. Това е допълнително основание да се приеме, че исковите претенции, в частта относно отнемане на парични суми, които не са налични в патримониума на ответника, са неоснователни.

По разноските:

Предвид изхода на спора ищецът няма право на разноски. Ответникът не е направил разноски, които да му бъдат присъждани.

По изложените мотиви Софийският градски съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) искове с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ чл. 154 ЗПКОНПИ, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на притежаваните от ответника Й.С.П., с ЕГН **********, както следва: