РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Велико Търново , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500231 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК
Предмет на подадената от името на ответника „Е.С. “ АД-В. чрез
пълномощника му - адвокат А.М. от ВТАК, въззивна жалба е решение
№260017/26.02.2021 г. по гр.д. № .../2020 г. на ГОРС, с което е прието за установено , че
П. Н. Б. от гр.Д. не дължи на дружеството оператор на мрежата сумата 4311,11 лева-
претендирано вземане за потребена електрическа енергия за периода 03.11.2016 г.-
30.10.2020 г. за обект в гр.Г.О. , ул.Н.П.№.. , с молба за отмяната му и отхвърляне на
иска в неговата цялост, с присъждане на направените по производството разноски.
Наведени са доводи/ оплаквания / за неправилност на обжалваното
решение, основани на пороци, представени като незачитане на безспорно установените
факти, запълващи предпоставките за пораждане на притезателното облигационно право на
корекция на сметките на ищцата , уредени с нормите на чл.49 и чл.55 ПИКЕЕ / средството за
техническо измерване е технически и метрологически годно, а щом е така показанията на
натрупаната по време на употреба обща електрическа енергия е невъзможно да се
променят, т.е. да се запишат в регистрите му фиктивни такива- аргумент от чл.662, л.5 от
Наредбата за средствата за измерване ; не е употребявано преди да бъде монтирано в
обекта; доказаност чрез метрологичната експертиза на БИМ на конкретно вмененото като
натрупано / измерено количество електрическа енергия в невизуализирания за отчет
регистър Т 3 ; съставен в съответствие с нормативните изисквания протокол за проверката
на средството за търговско измерване /.
В с.з. писмено поддържа жалбата с доводи по същество повтарящи
изложените в нея.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК пълномощникът на ищцата - адвокат С.И.
1
от ВТАК е подал писмен отговор, съдържащ доводи за пълно съответствие на
решението с доказателствата по делото , материалния закон и неоснователност на
жалбата- липса на доказателства за реално преминаване през средството за търговско
измерване на допълнително вмененото количество електрическа енергия, съответстващо на
показанията – предмет на записа в невизуализирания за отчет регистър, тъй-като те не са
отразени в сумарния регистър. Претендира присъждане на направените по
производството разноски.
В с.з. моли да бъде потвърдено решението без да добавя други
съображения.
Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по
реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
По реда на чл.124 ГПК е предявен установителен иск, имащ за предмет отрицание на
претендирано на основание 55, ал.1 ПИКЕЕ парично вземане за стойност на потребена
електрическа енергия за битови нужди.
Ищцата твърди , че поради придобито качество на потребител на електрическа
енергия за битови нужди/ краен клиент/ за присъединен към електроразпределителната
мрежа недвижим имот в гр.Г.О. , ул. Н.П. № .., за който е открита партида с абонатен
номер № .. е в договорно правоотношение с „Е.П.П.“ АД-В. за доставка / продажба/ на това
благо. Вменено й е задължение по издадена от ответното дружество „Е.-С.“ АД-В.,
фактура № ../19.06.2020 г. да заплати в срок до 29.06.2020 г. сумата 4311,11 лева с ДДС,
като стойност на потребена електрическа енергия за периода от 03.11.2016 г. до 30.10.2019
г. начислена в резултат на извършена на последната дата проверка на средството за
търговско измерване , за което е съставен в нейно отсъствие констативен протокол. Отрича
да дължи плащане на тази сума, тъй-като не съществуват обстоятелства в доказана годна
връзка с приписаното нормативно правно основание да се начислява корективно за минал
период стойност на допълнителна електрическа енергия .
Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на „Е.С.“ АД В. , че не дължи сумата, както и да й присъди
направените по производството разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК и на устните състезания чрез посочения
пълномощник, отстоява становището , че вземането за сумата произтича от
обстоятелствата на извършената на 30.10.2019 г. от негови служители в осъществяване на
едно право / чл. 45, чл.46 ПИКЕЕ- обн.ДВ. бр.35/30.04.2019 г. / и по надлежния ред – чл.49,
ал.1 и ал.3 ПИКЕЕ, контролна проверка на средството за търговско измерване за обекта на
ищцата , чийто резултат е предмет на съставен констативен протокол № 1502619 /
подписан от свидетел поради отсъствието й в този момент на адреса / в който са записани
констатации за показанията му по тарифи, след което е подменен с нов по причина, че е
установено неправомерно натрупване на електрическа енергия в скрития и ненастроен за
отчет регистър на Т3 ; изготвена метрологична експертиза на подмененото средство за
търговско измерване , за което е съставен констативен протокол № .../29.05.2020 г. на
ГД"МИУ"-РО-Р. установяващ при софтуерно четене / при съответствие на метрологичните
характеристики и несъответствие на техническите / - наличие на регистрирана енергия на
2
тарифа 3 в обем на 23510.523 kWh, която не е визуализирана на дисплея ; въз основа на
записаните данни в тази тарифа / факт на отклонение от нормалното функциониране на
СТИ/ е преизчислено реално потребеното количество електричество енергия / натрупано и
невидимо при редовното отчитане, но измерено / , чрез завишаването му с въпросното
количество , остойностено е и вменено на клиента като задължение за плащане в
посочения размер на основание чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ по фактура № **********/19.06.2020
г. за периода от 03.11.2016 г./ когато електромерът е монтиран нов на обекта / до
30.10.2019 г. Моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск с присъждане
на направените по производството разноски.
Доказателствено установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния
съд чрез събраните нарочни писмени документи / констативни протоколи, фактура, справки/
и свидетелски показания на служител на електроразпределителното дружество, са
значимите за спорното вземане , факти, изложени по-горе / извършената проверка на
средството за търговско измерване на въпросната дата, констатациите , подмяната му,
проведена метрологична проверка и нейния основен резултат, потвърден от заключението
на приетата съдебно. електротехническа експертиза и приет за годно основание за
преизчисляването на сметката за потребена електроенергия за минал период .
Тъй-като въззивният съд изцяло споделя всички приети от първоинстанционния
фактически констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение, то препраща към
тях и е ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря - аргумент от чл.272 ГПК.
Безспорно / и признато/ е правното качество „битов клиент” по смисъла на пар.1, т.2а от
ДР на ЗЕ, потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и
краен клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР на ЗЕ принадлежащо на ищцата , т.е. същата
е носител на право да закупува електрическа енергия и да й бъде доставяна срещу
заплащане на стойността й , и заедно с това- на ползвател на преносната мрежа по
смисъла на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ.
Към момента на извършване на разглежданата проверка на средството за
търговско измерване / основна съставна част на всяка измервателна система/ и вменяването
на задължението за плащане са действали нормите, съдържащи се в текстовете на новите
Правила за измерване на количеството електрическа енергия , издадени от председателя на
КЕВР (Обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), приети от Комисията с решение по т.1 от протокол
№ 67/24.04.2019 г. на основание чл.21, ал.1, т.9, във връзка с делегираното на този
административен орган с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ нормотворческо
правомощие. С тълкуването на разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6, в неделима връзка с чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ / изм. ДВ. бр. 54/2012 г. – в сила от 17.07.2012 г. / се вижда, че
законодателят е показал / въпреки оскъдните и непрецизни текстове/ положителната си
воля все пак да съществуват в обективния правопорядък правила за корекции на сметки
за минало време, т.е. допуска спорното особено субективно преобразуващо материално
право в полза на електроразпределителното дружество- чл.56, ал.1 ПИКЕЕ.
Вероятно най- точното му определение е вид самостоятелен нормативно
установен способ за определяне на обема на задължението на потребителя чрез
необоримо предположение за количество потребена електрическа енергия като
съдържателна негова предпоставка, или иначе казано: средство за компенсиране на
неполучената стойност на неизмерената електроенергия, без неговото основание за
пораждане и упражняване да се интересува от обстоятелствата/ те са правно
3
безразлични/ дали нежелателната неправомерна промяна произхожда винаги от
поведението на потребителя- ползвател/ краен клиент/ т.е.нему не се дири имуществена
отговорност за вреди на принципа на вината/, дали допълнителното количество
електрическа енергия – предмет на преизчисляването съответства на реалното неизмерено
потребление, щом то не може да се установи. Уредбата/съществуването му е в
съответствие с принципа за удовлетворяване на една обществена необходимост за
въвличане на потребителите/ крайните клиенти и ползвателите в отговорностите по
опазване и предотвратяване на неправомерни манипулации върху средствата за търговско
измерване и разпределителната мрежа от недобросъвестни лица, водещ логически до
постигане в крайна сметка до една справедливост и ликвидиране на последиците на
икономическото явление, наречено неоснователно обогатяване. Без значение е , че миналия
период е преди деня на влизане в сила на ПИКЕЕ. Въобще не може да се мисли за някакво
неуредено „обратно“ действие на нормативния акт , защото пораждането на правото на
корекция е от момента на откриването на факта на наличие на измерено/ но неотчетено/
количество електрическа енергия в невизуализирания регистър , щом този момент е след
началото на действието му / на акта/. Да се мисли противното е против всякаква правна
логика и практически ще обезсмисли за дълго време прилагането му за подобни случаи.
Всеки подобен/ като настоящия / случай би изцяло осъществил хипотезата на чл.55,
ал.1 ПИКЕЕ , уреждаща субективното преобразуващо право на енергийното предприятие/
оператор на мрежата/ да извърши корекция на сметките на клиента/ ползвател като
начисли допълнителното количество електрическа енергия, ако са установени с пълна
доказателствена сигурност съвкупно следните обстоятелства :
1/ констативен протокол , съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ , схващан като първичен
„процедурен“ елемент от нормативния фактически състав на правото/ чл.55, ал.2 ПИКЕЕ/ ,
какъвто тук е наличен / не е спорно това , че ищцата е потърсена и не е намерена на
адреса, поради което протоколът е подписан от лице съсед присъствало на проверката-
необорените показания на свидетеля П.П., независимо от служебната му свързаност с
оператора – ответник / ;
2/ откриването чрез метрологична проверка на запис на цифрови данни в невизуализиран
за отчет регистър на средството за търговско измерване , каквито тук са налични- установен
от съдържанието на констативния протокол на БИМ/ официален документ по смисъла на
чл.179 ГПК, тъй-като няма данни и съмнение той да не е съставен по предвидения в чл.57 и 58,
ал.1-3 от Закона за измерванията ред и да не изхожда от компетентно длъжностно лице , а
заедно с това има формалното съдържание по чл.58, ал.4 от същия закон / и потвърден от
заключението на неоспорената от страните и приета по делото съдебно- електротехническа
експертиза ;
3/ записът/ регистрацията/ на тези цифрови данни/ показания/ действително да отразява
измерено потребление/ аргумент от параграф, т.1 на ДР на ПИКЕЕ/ на електрическа
енергия в определено с тях количество, натрупано след датата на монтажа на средството за
търговско измерване, а не да е последица от някаква техническа неизправност/ т.е. то не
трябва да е било употребявано по предназначение другаде преди монтажа и да е напълно
технически изправно / , пречеща на правилната работа на измервателната му система в
цялост .
Вярно е , че по житейско предположение един такъв запис е много вероятно да отразява
„измерено количество електрическа енергия“ по смисъла на чл.55, ал.1 , във връзка с
параграф 1 , т.1 на ДР на ПИКЕЕ, но не е научно обосновано , че това предположение е
необоримо, т.е. вероятността практически да е винаги сигурен факт, защото е научно
обосновано в примерни хипотези да съществуват и други вероятности.
4
С други думи , логически очевидно е , че причината за записа на тези цифрови данни
трябва да е резултат на извършена софтуерна манипулация/ неправомерна програмна
промяна на тарифната схема/ , постигнала цел на „отклонение“ / „скриване“ на
потребената електрическа енергия от визуализираните за отчет регистри / за битови
клиенти м България засега това са Т1- дневна и Т2- нощна/.
В конкретния случай, би могло да се приеме донякъде за косвено установено
обстоятелството, че записът на цифрови показания в невизуализирания за отчет регистър
най вероятно се е появил след датата на монтажа на средството за търговско измерване в
обекта / 03.11.2016 г./, тъй-като представеният нарочен протокол от същата дата №
15158016 / на л. от делото/ дава сведение/ макар и неподписан от ищцата, но подписан от
лице обозначено като неин представител / , че при монтажа му няма записани отчетени
показания по нощна и дневна тарифа и е произведено същата година, т.е. изглежда като да
няма факт, недвусмислено показващ предходна употреба по предназначение другаде и
следователно сериозно да повдига въпроса за вероятността тази поява да е преди сочения
момент. Доколкото този тип средство за търговско измерване/ монофазен статичен
електромер „МЕ-162“/ е изначално фабрично програмно настроено за измерване и отчет
по основните две тарифн „дневна“ и „нощна“ , липсата на отбелязване в протокола за
монтаж на „нулеви“ показания по ненастроения и невизуализиран за отчет регистър Т3 , не
може да бъде сериозен аргумент в подкрепа на горната вероятност, тъй-като употребата му
дори със софтуерна манипулация не може да протече без запис на показания и по двете
тарифи.
Другото обстоятелство по т.3, че записът показва действително измерено количество
електрическа енергия, не може обаче да се приеме, че е сигурно установено от събраните
доказателства.
Този отрицателен извод почива на следните логически положения, изведени от
заключението на съдебно- електротехническата експертиза :
1/ тъй-като това средство за търговско измерване не е от типа"смарт" и не разполага с
техническа възможност за предаване на данни за измерване на консумация в реално време/
извличане на информация за така наречения „товарен график“/, които да се записват в
електронната база на електроразпределителното предприятие, не може да се установи и не е
установено в миналото от кога е започнал или кога е въведен спорния запис на цифрови
показания в ненастроен за отчет регистър Т 3;
2/ в БИМ не е извършено изследване на същия чрез натоварване на средството за
търговско измерване в работен лежим с цел да се провери дали се натрупват показания в
него / още повече , че той няма програмирана отчетна настройка / и ако се натрупват ,
тогава би могло да се приеме с голяма степен на вероятност , че наличният запис на
цифрова информация е последица от реално преминала през измервателното устройство
електрическа енергия.
Сборът от показанията на всички невизуализирани и визуализирани за отчет тарифи, макар
и да съвпада със софтуерно извлечените от сумарния регистър цифри, това съвпадение не
може да бъде аргумент за такава реалност , тъй-като той не служи за отчет / пояснението
на вещото лице в с.з/
3/ не е установена конкретната причина за възникването на записа / вещото лице заявява,
че не може да се установи/- дали е поради някакво генериране на цифрови данни или
поради реален отчет.
5
По тези съображения обстоятелството на метрологична годност на средството за
търговско измерване към датата на проверката и липсата на данни за техническа
неизправност не е достатъчен аргумент в полза на фактически приложеното нормативно
основание за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
Затова предявеният иск подлежи на уважаване в своята цялост- израз на което е
постановения с обжалваното решение правораздавателен резултат.
Страната спечелила делото нито е представила съгласно чл.80 ГПК списък на
разноските, нито договор за правна защита и съдействие с уговорено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство , придружен с удостоверителен документ за
плащането му/ разбира се и двата могат да бъдат обединени в едно книжно тяло/ , поради
което съдът не й присъжда такива.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение №
260017/26.02.2021 г. по гр. дело № 989/2021 г. на ГОРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6