№ 144
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В в закрито заседание на шести юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20211100507448 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. № 13767/09.04.2021 г. на длъжника в производството
по изпълнително дело № 20138440400764 А.И.А.., чрез адв. В. С., надлежно
упълномощен, срещу постановление на ЧСИ С.Я., с което е наложена възбрана за
обезпечение вземането на взискателя по изпълнителното дело върху описания в
жалбата недвижим имот, за който се сочи, че съставлява несеквестируемо имущество.
В жалбата се излагат твърдения, че длъжникът узнал за наложената възбрана на
06.04.2021 г. след извършена справка в Агенция по вписванията. Заявеното искане е
постановлението, с което е наложена възбрана да бъде отменено с оглед разпоредбата
на чл. 444, т. 7 ГПК.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от страна на взискателя
по изпълнителното дело „Топлофикация София“ ЕАД. Със същото е заявено
становище за недопустимост, а в условията на евентуалност – за неоснователност на
подадената жалба.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие М.Н., помощник ЧСИ при
ЧСИ С.Я. излага съображения, че жалбата е недопустима, като подадена след срока за
обжалване на извършеното действие – А.А., чрез адв. С., била уведомена за
наложената възбрана още на 26.06.2017 г., когато му била връчена покана за
доброволно изпълнение по и.д. № 20178440401086, присъединено към и.д. №
1
20138440400764. Позовавайки се на възприетото в Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. становище сочи, че налагането на възбрана не е сред
действията, подлежащи на съдебно обжалване. Отделно от изложеното, намира
жалбата за неоснователна, доколкото налагането на възбрана върху непотребими вещи,
каквато е и недвижимият имот, не нарушава забраната за осребряване на
несеквестируемо имущество.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и материалите в
кориците на изпълнителното дело, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20138440400764 по описа на ЧСИ С.Я., е образувано въз
основа на молба от 21.02.2013 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД чрез
процесуален представител, срещу А.И.А.. за принудително събиране на присъдената в
полза на взискателя сума съгласно изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 8803/2012 г.
по описа на СРС, 89 с-в. С молбата на основание чл. 18 ЗЧСИ взискателят възложил на
съдебния изпълнител да проучва имуществото на длъжника и да определя способа на
изпълнение.
Представен е изпълнителен лист от 13.07.2012г., издаден от СРС, ГО, 89 състав,
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. №
8803/2012 г., видно от който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата
3284,59 лева – главница, представляваща цена на доставена в периода 01.01.2008 г. –
30.04.2011 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 08.05.2012 г. до
плащането, мораторна лихва в размер на 670,86 лева, както и сумата 179,11 лева –
разноски по делото.
На 20.05.2013 г. е получена от длъжника покана за доброволно изпълнение, в
която са посочени размерът и видът на вземанията, предмет на събиране в
изпълнителното производство, като на длъжника е съобщено, че е наложен запор
върху вземането му за трудово възнаграждение.
Видно е от съдържанието на изпратената до Службата по вписванията молба,
изх. № 034761/09.06.2017 г., че се иска вписване на наложената от ЧСИ Я. с
постановление от 20.03.2017 г. по изпълнително дело № 20138440400764 възбрана
върху собствения на длъжника по делото недвижим имот, а именно: апартамент № 72,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, ул. ******* /бивш № 23/, вх. Г, на шести етаж
с площ по план 56,48 кв.м., заедно с 0,563 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, отстъпено на Ик на СГНС с решение
от 23.12.1968 г., протокол 22, статия 14. Наложената възбрана е вписана в книгите,
водени от Служба по вписванията с вх.рег. № 36970/16.06.2017 г., видно от върнатия
по делото екземпляр на л. 148 в кориците на изпълнителното дело.
2
На 26.06.2017 г. по делото е постъпила молба от адв. В. С., с която е поискано да
му се предостави за справка изпълнително дело № 20138440400764. Към молбата е
представено пълномощно в полза на адв. С. да представлява длъжника по изп.дело №
764/2013 г. на ЧСИ Ст. Я. с дата 23.06.2017 г.
На същата дата 26.06.2017 г. по изпълнителното дело е връчена нова покана за
доброволно изпълнение на длъжника във връзка с присъединяване към това дело на
изп.дело № 20178440401086, образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД,
като с поканата на длъжника е съобщено за наложени запори върху банкови сметки на
длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД и в „Юробанк България“ АД, както и за
наложена възбрана върху следния недвижим имот: апартамент № 72, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******“, ул. *******, вх. Г, на шести етаж. Видно от оформената на
гърба на поканата разписка същата е връчена в кантората на съдебния изпълнител на
26.06.2017 г. на адв. С. – пълномощник на страната.
На 09.04.2021 г. по делото е постъпила жалбата, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира
от правна страна следното:
С т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, е възприето следното задължително тълкуване на закона:
Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване.
На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо
имущество.
Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се
позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено
имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е
длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска
отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач,
насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото
посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и
в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.
Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни
действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е
отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми
потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои
3
кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при
частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за
назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема
непотребима вещ.
Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или
възбрана. Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги
допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно
несеквестируемостта (при промяна на обстоятелствата, напр. придобиване на ново
жилище, въпросът може да бъде пререшен).
На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо
имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с)
несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава
(несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по
нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни
действия.
Със същото тълкувателно решение е възприето още, че срокът за обжалване при
насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението
за насрочване на проданта.
В конкретния случай от страна на длъжника в производството се излагат
оплаквания, че се обжалват действия на съдебния изпълнител, насочени по отношение
на имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, т.е. жалбата намира своето
основание в разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. При съобразяване на
задължителните постановки на цитираното тълкувателно решение и изричните
указания от кога тече срокът за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, следва да се посочи,
че жалбата е подадена в срок с оглед обстоятелството, че по изпълнителното дело не е
насрочена продан на имота, за която длъжникът да е уведомен. Жалбата е подадена от
легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От намиращите се в кориците на изпълнителното дело материали не се
установява освен недвижимия имот, собственост на длъжника по делото, последната
да притежава друго жилище.
Т.е. дори да се приеме, че недвижимият имот, по отношение на който е наложена
възбрана от съдебният изпълнител е несеквестируем с оглед правилото на чл. 444, т. 7
4
ГПК, действието по налагане на възбрана върху такъв имот само по себе си не е
незаконосъобразно. Последното е аргументирано с разбирането, че налагането на
запора/възбраната има за цел да задържи вещите в патримониума на длъжника, поради
което не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Това
разбиране се основава на запазване закрилата по чл. 452 ГПК на взискателя,
осигуряваща относителна недействителност на разпореждането на длъжника с
възбранената несеквестируема вещ спрямо взискателя, защото в такава хипотеза сам
длъжникът се отказва от несеквестируемостта, като се разпорежда с имота и срещу
него вече може да се провежда принудително изпълнение. Насочването на
изпълнението срещу него чрез вписване на възбрана е допустимо изпълнително
действие съгласно цитираното тълкувателно решение на ВКС, тъй като възбраната не
пречи на длъжника да ползва имота си и може да стои в него, докато не се удовлетвори
взискателят в изпълнителното производство.
Ето защо постъпилата жалба, като неоснователна, следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 13767/09.04.2021 г. на длъжника по
изпълнително дело № 20138440400764 А.И.А.., чрез адв. В. С., срещу постановление на
ЧСИ С.Я., рег. № 844 в регистъра на КЧСИ, с което е наложена възбрана върху
недвижим имот, представляващ апартамент № 72, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******“, ул. *******, вх. Г, на шести етаж с площ по план 56,48 кв.м., заедно с 0,563
% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
отстъпено на Ик на СГНС с решение от 23.12.1968 г., протокол 22, статия 14.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5