ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 374
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20225001000664 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.613а
ал.3 от ТЗ.
С определение №491/20.07.2022г., постановено по т.д.н. №35/2022г. по
описа на Окръжен съд С.З. – несъстоятелност на „Н.“ ЕООД, производството
по делото е спряно /на основание чл. 229, ал.1, т.4 и т. 5 от ГПК и чл. 621 от
ТЗ/ до приключване на наказателните производства, водени във връзка с
произхода и придобиването на средствата по банковата сметка на длъжника и
до приключване на производството по чл.621 от ГПК.
Срещу така постановеното определение са постъпили въззивни жалби
от: „Н.С.“ ЕООД с ЕИК *********; „Д.Е.Д.П. ЕООД с ЕИК ********* и от
синдика А. Н. Н..
Жалбите, подадени от „Н.С.“ ЕООД с ЕИК *********; „Д.Е.Д.П. ЕООД,
са с идентично съдържание. И в трите жалби са изложени подробни правни
доводи и съображения за неправилност на обжалваното определение, като
несъобразено с характера на производството по несъстоятелност. Иска се
отмяна първоинстанционното определение.
По подадените от „Н.С.“ ЕООД и „Д.Е.Д.П. ЕООД частни жалби е
постъпил отговор от синдика А. Н.. Изразено е становище, че същите са
основателни.
1
Останалите участници в производството не са подали отговор и не
изразяват становище по подадените частни жалби.
Частните жалби са допустими, като депозирани в срок и от
легитимирани лица. Това качество притежава, както синдикът, така и
жалбоподателите „Н.С.“ ЕООД и „Д.Е.Д.П. ЕООД, които са кредитори с
приети вземания в производството по несъстоятелност, като легитимацията и
на тримата жалбоподатели произтича от качеството им на участници в
производството по несъстоятелност.
Пловдивският апелативен съд, след като провери законосъобразността
на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателите и прецени
обстоятелствата по делото, намира частната жалба за основателна по следните
съображения:
Както се посочи производството по т.д.н. №35/2022г. по описа на
Окръжен съд С.З. е производство по несъстоятелност на „Н.“ ЕООД.
Образувано е по молба по чл.625 от ТЗ, подадена от „Л.К.“ ЕООД. С решение
№71/31.03.2022г. е обявена неплатежоспособността на длъжника с начална
дата 24.08.2021г. и е открито производство по несъстоятелност по реда и с
последиците на чл.630 ал.2 от ТЗ /справка – партидата на дружеството в
ТРРЮЛНЦ/.
За да спре производството по делото с определението от 20.07.2022г.,
прилагайки процесуалните норми – чл.229 ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, съдът по
несъстоятелността се е аргументирал с данни от доклада на синдика,
постъпил на 27.04.2022г., а именно: Дружеството - длъжник има регистрирана
една банкова сметка, по която има наличност в размер на 4 190 939,08 евро.
Върху тази сметка е наложен запор въз основа на определение на СГС по
ч.гр.д. № С-3 от 2017г. по искане на СГП по реда на чл.12 от ЗМИП. По тази
обезпечителна мярка е образувано изп. дело №169/2017г. на ДСИ при
Районен съд - С.. Към момента на депозиране на доклада няма данни за
наличието или липсата на заведено наказателно производство или досъдебно
такова, във връзка с това искане. Върху същата сметка е наложен запор от
ДСИ при Районен съд - С. и по изп. дело №***/2018г. за обезпечение, с
взискател П.Р.Т.. Във връзка с искането на прокуратурата е образувано
производство по чл.621 ГПК за признаване на решение на И. държава, по
което все още няма влязъл в сила съдебен акт. Окръжният съд е приел, че
2
производство по чл.621 от ГПК за признаване на решение на И. държава във
връзка с направеното искане на прокуратурата на Р И. и наложените с това
запори върху суми и сметки и че фактът, че в държава членка на Европейския
съюз - Р И., се води наказателно производство, което касае придобиването и
произхода на средствата по банковата сметка на длъжника в производството
и разследване на обстоятелства във връзка с извършени престъпления,
касаещи придобиването и прехвърлянето на тези суми по банковата сметка на
длъжника, както и производство по ЗМИП – са с преюдициално значение по
смисъла на чл.229 ал. ал.1, т.4 и т.5 от ГПК по отношение на производството
по несъстоятелност.
Приетото от първоинстанционния съд е неправилно.
Исковото производство се спира, според нормата на чл.229 ал.1, т.4 от
ГПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще
има значение за правилното решаване на спора. Производството по чл.621 от
ГПК за признаване на решение на И. държава няма как да е с преюдициално
значение за производството по несъстоятелност, преди всичко с оглед фазата,
в която се намира това производство. След като е постановено РОПН,
производството по несъстоятелност не притежава в по-нататъшните си фази
характер на исков спор, който подлежи на разрешаване. Исковото
производство се спира при хипотезата на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК, когато
исковият съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни
обстоятелства. Смисълът на разпоредбата на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК е ясен и
по недвусмислен начин сочи и кумулативното изискване – установяването на
престъпни обстоятелства да е от значение за изхода на гражданския спор,
какъвто спор, както се посочи, с оглед фазата, в която се намира
производството по несъстоятелност, не е налице. Спирането на делото по
чл.229 ал.1 т.5 от ГПК има за цел, когато в производството по гражданския
спор се разкрият факти за престъпление, да се изчака наказателната присъда
относно тия факти, която да бъде съобразена по гражданския спор - чл.300 от
ГПК.
Или така постановеното определение не съответства на
характеристиките и правната природа на производството по несъстоятелност,
което е универсално принудително изпълнение върху имуществото на
длъжника. Една от основните цели на производството по несъстоятелност е
3
справедливо удовлетворяване на кредиторите, до степента, в която наличното
имущество на длъжника позволява. По тази причина производството по
несъстоятелност е многофазово, като само първата му фаза – по установяване
наличие на предпоставките за откриване производство по несъстоятелност
притежава характер на исково производство – искова фаза или исков процес.
Процесуалните норми на чл.229 от ГПК безспорно касаят исковия процес и
намират приложение в исковия процес. Както се посочи, с решение
№71/31.03.2022г. е обявена неплатежоспособността на длъжника и е открито
производство по несъстоятелност по реда и с последиците на чл.630 ал.2 от
ТЗ. Решението е обявено в ТРРЮЛНЦ на 31.03.2022г. С постановяване на
РОПН исковата фаза на производството по несъстоятелност е приключила и
понастоящем производството е в последващата му фаза – с оглед откриване
на производството по несъстоятелност по реда на чл.630 ал.2 от ТЗ, фазата на
производството по несъстоятелност е двустранна – едновременно по
предявяване и установяване на вземанията и осребряване. На този етап на
производството по несъстоятелност, който няма характер на исково
производство, процесуалните норми на чл.229 от ГПК са неприложими. На
този етап производството по несъстоятелност е в същинската си фаза и
предназначение – справедливото удовлетворяване на кредиторите.
Удовлетворяване на кредиторите в рамките на производството по
несъстоятелност е обусловено от упражняване правото им да предявят
вземането си, а при наличие на предпоставките по чл.687 от ТЗ – служебно
вписване на вземания с посочения в ал.1 и ал.2 характер. Видно от партидата
на несъстоятелното дружество, раздел „Обявени актове по несъстоятелност“,
синдикът е изготвил служебно Списък на приетите вземания на кредиторите
по чл.687 от ТЗ /обявен в ТРРЮЛНЦ на 15.07.2022г./, в който са включени
под условие вземанията на С. градска прокуратура и П. на Р И., по повод на
които са образувани цитираните в обжалваното определение изпълнителни
производства, с ред на удовлетворяване чл.722, т.6 от ТЗ /публичноправни
вземания/. По този начин са охранени интересите на кредиторите с
обезпечени вземания и са изпълнени целите на производството по
несъстоятелност. Доколкото разпоредбите на ТЗ, регламентиращи
производството по несъстоятелност в следващите РОПН етапи, са специални
и засягат широк кръг от участници в процеса, не следва да намерят
приложение процесуални норми, приложими в спорен исков процес,
4
включително и разпоредбите на чл.229 от ГПК, то обжалваното определение,
с което е спряно производство по несъстоятелност във фаза на предявяване на
вземанията и осребряване, се явява неправилно и следва да бъде отменено.
/Тъй като обжалваното определение №491/20.07.2022г. е обявено по
партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, настоящето въззивно определение
също следва да се изпрати на А.в., ТРРЮЛНЦ за обявяване/.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №491/20.07.2022г., постановено по т.д.н.
№35/2022г. по описа на Окръжен съд С.З. – несъстоятелност на „Н.“ ЕООД, с
което производството по делото е спряно до приключване на наказателните
производства, водени във връзка с произхода и придобиването на средствата
по банковата сметка на длъжника и до приключване на производството по
чл.621 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето определение да се изпрати на А.в., ТРРЮЛНЦ за
обявяване/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5