Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 14.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2840 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от ”А.з.с.н.в.” ЕАД-гр. *** с ЕИК ********* против Б.Р.К.
с ЕГН **********, в която се твърди, че процесните
вземания произтичат от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги от ***.,
сключен между ответника Б.К. и ***.
Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена
в поле „Размер на кредита", който представлява сбор от следните
компоненти: обща цена на стоките: 973,00 лв. и застрахователна премия по
застраховка „Защита на плащанията": 181,06 лв. Страните са постигнали
съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията" да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като
застрахователната премия била разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски" и представлявала
част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна
вноска". Така общият размер на кредита възлизал на 1 154,06 лв. и включвал в себе си обща цена на стоките и
размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията",
която сума Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 24 броя
равни части, включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Излага се, че с подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се съгласил
предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на
упълномощен Търговски партньор на Кредитодателя.
Така, извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнението на
задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет
на договора, съставляващ плащане, извършено от името на Кредитора и за сметка
на Кредитополучателя, и създавало задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски
по предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1477,68
лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на
323,62 лв. Сочи се, че на основание сключения между страните договор,
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.01.2020 г., на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
60,32 лв., при първа погасителна вноска 20.02.2018г., съгласно погасителен план
посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита бил 20.01.2020 г./дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид
обстоятелството, че Кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за
плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията
е настъпила предсрочна изискуемост. Навеждат се доводи, че съгласно чл. 5 от
Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска,
вземането на Кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да било
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на
Кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски
била настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.03.2018 г., която дата представлявала падежът на
втора погасителна вноска. Твърди се, че независимо от горното,
кредитополучателят бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост.
Твърди се още, че процесните
вземания били прехвърлени от кредитора по договора за заем в полза на ищцовото дружество по силата на подписано на ******. Излага
се, че длъжника бил уведомен за извършената цесия, чрез изпращане на
уведомително писмо на посочения в договора адрес, което било върната в цялост с
отбелязване, че пратката не била потърсена от получателя. В случай, че това
уведомяване не се приемело за редовно, то следвало да се счете съобщена цесията
с връчване на исковата молба и приложенията към нея. Излага се, че поради
неизпълнение на задълженията на ответницата и спрямо новия кредитор и ищец в
настоящото производство, същия претендирал вземанията си по реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д***. по описа на ПлРС била издадена
Заповед за изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени
указания на ищеца за предявяване на иск. С изложените обстоятелства се мотивира
и правния интерес на ищеца да предяви установителен
иск за съществуване на процесните вземания.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на
решение, с което да се за признаване за установено спрямо ответника, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата
1124.06 лв. – главница за периода от 20.02.2018 г. до 20.01.2020 г., по
отношение на които на осн. чл.5 от договора за кредит
е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 20.03.2018 г.; сумата 323.62 лв. – договорна лихва за
периода от 20.02.2018 г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
20.01.2020 г./падеж на последна погасителна вноска/, по отношение на които на осн.чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от дата 20.03.2018 г.; сумата 101.37 лв. – обезщетение за
забава, считано от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
01.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
районен съд – 01.02.2019 г.
При условия на евентуалност, в случай, в случай, че установителния иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК, ищецът предявява осъдителен иск за същите суми.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника Б.Р.К.
с ЕГН **********, са редовно връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.
Ответникът не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител в о.с.з., за което е
редовно призован. Не е направил и искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът
констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявеният
иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради това, съдът
намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид
горното следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
30,98лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50лв., както и в исковото производство са направени разноски за държавна
такса в размер на 30,98лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. Тези разноски са изцяло дължими, с оглед
изхода на спора.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, че Б.Р.К.
с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ***следните суми: сумата от
1 124,06лв., представляваща главница; сумата от 323,62лв., представляваща договорна лихва и сумата
от 101,37лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 21.03.2018г. до 01.02.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.02.2019г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение *** по описа на
РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Б.Р.К. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ***следните суми: сумата
от 80,98лв., представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
ч.гр.д***. по описа на РС-Плевен и сумата от 130,98лв., представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен
съдия: