№ 1224
гр. София, 22.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Магдалена Лазарова
като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601427 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.440 ал.2 НПК.
Образувано е по повод подадена частна жалба на лишения от
свобода В. П. В., изтърпяващ наказание в Затвора -гр. ***, срещу определение
№ 606/05.12.2022 г. по ЧНД № 643/2022 г. по описа на ОС - Враца, с което е
оставена без уважение молбата му за условно предсрочно
освобождаване(УПО) от изтърпяване на остатъка от 4 месеца и 20 дни от
наказанието лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, наложено
му по НОХД № 196/2021 г. по описа на ОС – Монтана. В същата се навеждат
оплаквания, че атакуваният съдебен акт е неправилен, необоснован и
противоречи на материалния закон, първоинстанционният съд е взел
предварително решение относно изхода на делото, като преди съдебното
заседание е подготвил крайния си съдебен акт, игнорирайки обективните
данни, че жалбоподателят е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне, съдържащи се и в изготвения доклад по чл.155 от ЗИНЗС.
Възразява се, че изразеното отрицателно становище от началника на затвора,
изцяло възприето от съда, се гради въз основа на недоказани твърдения,
както и че отказът за уважаване на депозираната молба е мотивиран с
отминали доклади, а не с актуалния такъв. В заключение се моли за отмяна на
обжалваното определение и за уважаване на искането за УПО.
САС, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази
доводите в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения срок срещу съдебен акт подлежащ на инстанционен
контрол, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
1
неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд е
установил всички относими за произнасянето си факти и изводите му по
приложението на материалния закон са правилни и обосновани и като такива
се споделят изцяло.
Действително осъденият В. е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му ефективно наказание от 2 години и 6 месеца
лишаване от свобода, като към 05.12.2022г. остатъкът от същото възлиза на 4
месеца и 20 дни, с което е изпълнена първата формална предпоставка по
чл.70 ал.1 т.1 НК.
При обсъждане на второто законово условие за УПО - осъденият да е
дал доказателства за своето поправяне, окръжният съд е съобразил и обсъдил
всички релевантни писмени доказателства съгласно чл.439а НПК. Според
приложения Доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС
първоначалната оценка на риска от рецидив е намалена от 43 точки на 41
точки в резултат на провежданата корекционна дейност с лишения от
свобода, но все още се запазва среден, клонящ към нисък. Рискът от вреди
към служителите и останалите лишени от свобода е с ниски стойности, но
рискът от вреди за обществото също остава среден и се обуславя от характера
на настоящото правонарушение, като под въздействие на алкохол не е
изключено да реагира агресивно.
В. е постъпил в затвора на 16.08.2021г. във връзка с изпълнение на
наложено общо наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 6
месеца за осъществени при условията на съвкупност две престъпления - по
чл.170 ал.2 пр.1 вр. ал.1 НК и по чл.199 ал.1 т.3 пр.2 вр. чл.198 ал.1 НК,
извършени нощем и след употреба на алкохол, като грабежът е придружен с
причиняване на средна телесна повреда.
Несъмнено не следва да се игнорират настъпилите положителните
промени в наблюдаваните дефицитни зони (отношение към
правонарушението, начина на живот и обкръжение и умението за мислене)по
време на престоя в условията на затвора – В. В. е изградил мотивация за
законосъобразно поведение, отнася се толерантно в спалното помещение и на
работното място, избягва спорове и конфликтни ситуации и изпълнява
разпорежданията на НОС. Подобрено е и умението му за разпознаване на
проблеми и възможността за преценка на възможните последици от
неправомерни прояви, като демонстрира и желание за законосъобразно
поведение и промяна на приятелския кръг. Не се отправят забележки към
изпълнението на трудовите ангажименти във връзка с работата му на външен
обект, като същият е получавал награди „Писмена похвала“ със заповед № Л-
3279/14.12.2021г., „Парична или предметна награда“ със заповед №
3711/07.07.2022 г. и „Извънредна хранителна пратка“ със заповед №
2138/04.08.2022 г., като до момента няма наложени дисциплинарни
наказания.
2
Лишеният от свобода полага усилия и проявява активност за
постигане на договорените дейности по плана на присъдата, като
изпълнението на заложените цели е започнато и се наблюдава напредък в
дефицитните зони, който оказва положително въздействие върху личността
му. Признава вината си и изказва съжаление за извършеното, но
едновременно с това търси самооневиняване в употребата на алкохол,
изразявайки съмнения, че причината за липсата на ясни спомени за
извършеното може са дължи на действия на трети лица, които да са му
сложили нещо в питието.
В контекста на гореизложеното, с основание първостепенният съд е
приел, че въпреки постигнатите значителни позитивни промени,
корекционният процес все още не е завършил в цялост, все още са налице
дефицитни зони, свързани с успешното постигане целите на наложеното
наказание. Необходимостта от продължаване на работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата произтича от констатираните средни
стойности на риска от рецидив и риска от вреди за обществото, както и
липсата на осъзнаване, че извършването на престъпление под влияние на
алкохол, не е смекчаващо отговорността обстоятелство, а напротив завишава
степента на обществена опасност на деянието, като в тази насока следва да се
формират трайни промени в мисленето на жалбоподателя, именно с цел
избягване на подобно поведение в бъдеще и превъзмогване на склонността
към злоупотреба на алкохол като отключващ фактор за криминогенно
поведение, доколкото същият все още не е демонстрирал по категоричен
начин, че може да предвижда последиците от действията си и да контролира
поведението си.
В контекста на гореизложеното като неоснователни се преценяват
възраженията на В. за доказателствена неподкрепеност на изразеното
отрицателно становище от началника на затвора в гр.*** и за
незаконосъобразност и немотивираност на постановения съдебен акт,
предмет на настоящата въззивна проверка.
Недоказани остават твърденията му за допуснати процесуални
нарушения при постановяването на последния. Същият е изготвен съобразно
правилата на НПК, съдържа всички необходими реквизити, в това число и
съответна аргументация, след надлежен коментар на наличните по делото
доказателства. Действително определението не е част от изготвения от
съдебното заседание протокол, но в същия е изрично отразено оттеглянето на
съда на тайно съвещание, след изслушване на пледоариите на страните и
последната дума на лишения от свобода, и последващото обявяване на
съдебния акт в тяхно присъствие.
В този смисъл не се налага ревизиране на обжалваното определение,
доколкото оплакванията, съдържащи се в депозираната частна жалба са без
основание. Постигнатият прогрес в поправянето и превъзпитаването на
осъдения, независимо от малкия размер на оставащото за изтърпяване
3
наказание лишаване от свобода, не е достатъчен и удовлетворяващ в пълна
степен изискванията на чл.70 ал.1 НК, за да бъде приложен института на
УПО, поради което САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 606 от 05.12.2022 г. по ЧНД №
643/2022 г. по описа на ОС-Враца, с което е оставена без уважение молбата на
л.св. В. П. В. да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наложеното му по нохд № 196/21г. по описа на ОС -
Монтана общо наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4