РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Д.като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3909 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод на депозирана молба молба от Ю. Д.Т.
с ЕГН **********,***, за постановяване на мерки за защита срещу Д.Т.Т. **********, с
постоянен адрес ***.
Твърди се в
молбата, че ответникът е нейн баща. Сочи, че на *** същият е упражнил спрямо
нея акт на домашно насилие, като започнал да я удря с ръка, хванал я в областта
на шията и започнал да я души. Излага, че успяла да го избута, но паднала на
земята, вследствие, на което била неадекватна в продължение на няколко секунди.
Твърди, че майка й, която е неподвижна се опитала да я защити, поради което и
тя била ударена от баща й. Излага, че след като помогнала на майка си, той я
ударил отново, поради което отново паднала на земята. Сочи, че вследствие на
ударите има синини в областта на шията и подутини по лицето. Твърди, че баща й
проявява агресивност към нея и децата, както в трезво състояние, така и след
употребата на алкохол. Излага, че отправя обидни думи както към нея, така и към
бащата на децата й. Сочи, че се страхува както за своя живот, така и за този на
децата си, тъй като той може да посегне и на тях. Поради изложеното моли съда
да уважи молбата.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения
иск и да приложи мерките по чл.5 ал.1 т.2. и т.3 от ЗЗДН . Твърди, че по делото е
доказано, че на *** спрямо молителката е осъществен акт на домашно насилие.
Излага, че за да бъде уважена молбата е достатъчно да е налице декларацията по
чл.9 от ЗЗДН. Навежда пространни доводи, че о по делото са събрани достатъчно
гласни и писмени доказателства, че спрямо молителката е осъществен такъв акт на
домашно насилие.излага, че имуществените отношения между страните не са предмет
на разглеждане в днешното съдебно заседание. Моли съда първите две мерки да са
за по – продължителен период – за срок от 24 месеца, третата мярка за е за срок
от три месеца, тъй като общото жилище на страните е единственото на ответника,
както и глобата да е в минимален размер. Претендира сторените по делото
разноски.
В проведеното по делото о.с.з. e изслушана
и молителката, която сочи, че на *** сутринта направила кафе за себе
си за майка си, при което баща й я
извикал да поговорят в другата стая, но че тя отказала, тъй като всичките им
разговори се превръщат в спорове и скандали. Излага, че след като отказала той
дошъл при нея и започнал да я обижда, че ако продължат да живеят в къщата да му
плащат наем. Сочи, че този разговор се превърнал в спор. Излага, че по време на
спора поискал парите за депозитите за наема, които тя отговорила, че ще върне,
защото може да не живеят тези квартиранти. Твърди, че след това баща й я е
хванал за гушата, тя паднала на леглото и след като се съвзела видяла как майка
й се опитва да я защити с бастуна си, поради което и тя била ударена. Твърди,
че успяла да го хване и да го изблъска, за да се предпази, но че после отново
била ударена по лицето и споровете продължили, след което ответника излязъл.
Сочи, че изпаднала в шок и решила, че трябва да направи нещо за семейството си.
Излага, че след като се съвзела от удара
се обадила на нейна приятелка –В., която изпратила съжителя си Е., който като
дошъл казал на баща й „Какво си направил?“,
и, че го помолил да не й посяга, докато мъжът й е в чужбина. Твърди, че между
Е. и баща й е имало стълкновения. Излага, че това не е първият път когато баща
й упражнява насилие върху нея. Р Разказва, че не работи, тъй като миналата
година била одобрена за социален асистент на майка си, а тази година не била
одобрена, поради което мъжът й отишъл да работи в чужбина. Излага, че отдават
под наем четири стаи и, че баща й й е дал да отдава под наем една стая, но че
се случва квартирантите да не си плащат консумативите, поради което ответника
иска тя му плаща тези пари. Твърди, че е върнала ключа от стаята, която отдава
под наем на баща си. Сочи, че живеят в къщата, защото нямат друго жилище,
където да отидат, а и поради обстоятелството, че то е близо до училището на
децата. Твърди, че актовете на домашно
насилие са през 1 - 2 години, както и,че психическият тормоз е постоянен, защо
„майка й й дава цялата си пенсия“, а той иска той да я взема.
В проведеното по делото о.с.з. на 11.06.2018 г. процесуалният представител на ответника сочи, че отношенията
между страните са влошени и те са свързани с отдаваните под наем стаи, разходите,
за които ищцата е получавала неправомерно, сключвала и получавала наемни
договори от името на баща си. В хода по същество процесуалния представителна
ответника моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Твърди, че в представената по делото декларация по чл.9, ла.3 от ЗЗДН
не са посочени конкретни дати, на които е извършено домашното насилие, поради
което не е достатъчно доказателствено средство което да обуславя издаването на
постоянна заповед. Излага, че на
твърдения акт на домашно насилие не е присъствал друг освен страните по делото.
Навежда доводи, че основна причина за влошаване на отношенията между страните е
неизвършване на парични плащания от
страна на молителката, както и за неправомерно отдаване на помещения. Излага,
че от разпитаните по делото свидетели П., Г.и А.се установило, че Д. е
уравновесен и неагресивен човек. Твърди, че представения по делото социален
доклад, буквално преписва твърденията на молителката, поради което и счита, че
не показва някакво състояние, установено от трети лица. Поради изложеното моли
съда да отхвърли предявения иск и да им присъди разноски.
В
проведеното по делото о.с.з. ответникът по делото твърди, че всичко
започнало на 26.05.2018 г., когато поискал да разговаря с дъщеря си по повод на
изтеглен кредит, който дал на съпруга й. Излага, че попитал дъщеря си кога ще
върнат парите. Разказва, че дъщеря му му хвърлила договорите, които виждал за
първи път и, които са писани от негово име. Твърди, че на *** отишъл да плати консумативите и
установил, че не са плащани няколко месеца, поради което извикал дъщеря си да
разговарят, а тя му отказала. Сочи, че дъщеря му го е ритнала в слабините. Твърди,
че не е осъществил никакъв физически контакт с дъщеря си, даже си скъсала
синджирчето. Излага, че дъщеря му извикала Е., който го попитал какво прави, а
че той му отговорил, че неспособен да посегне на внучетата си, още повече на
жена, която не може да става. Твърди, че дъщеря му си е скъсала синджирите.
Сочи, че Е. го накарал да си свали очилата и го ударил,следствие на което протезата
му била спукана. Излага, че в жалбата си до РУ на МВР не е писал нищо срещу Е.,
поради факта, че същия е импулсивен.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
приложена декларация /л.3/, в която молителката декларира, че баща й е извършил спрямо нея акт на домашно
насилие.
Видно е от
представеното по делото Удостоверение за раждане на молителката, че ответника е
нейн баща.
По делото е
представен и доклад, от Сдружение „Център отворена врата“ с изх. № 35/***, от
който се установява, че молителката по делото се е обърнала за помощ към тях
относно преживяно от нея домашно насилие, изразяващо се в нанесен побой от баща
й, вследствие, на което са й нанесени физически травми.
Установява
се от приложеното по делото медицинско направление, издадено от личния лекар на
молителката, че на *** същата е констатирала, че молителката има множество
охлузвания и кръвонасядания в областта на шията; оток в областта на лявата
лицева половина, оток на долна устна, разкъсна рана в областта на устната
кухина
Видно е от
представените по делото документи за собственост, че ответникът по делото е
собственик на дворно място с площ от 190 кв.м., представляващо парцел №4539 по
плана на гр. Плевен.
Установява
се от приложените по делото договори за наем, че ответникът отдава под наем
стаи, находящи се в собствения му недвижим имот.
Видно е от
приложения по делото амбулаторен лист №174/31.05.2018 г., издаден от личния
лекар на ответника, че същия се е оплакал, че преди три дни получил шамар от
познат човек в областта на дясното ухо и оттогава изпитва силни болки и намален
слух и понякога шум.
По делото е
депозирано и медицинско удостоверение №273/01.06.2018 г., , издадено от
Каметдра по съдебна медицина и деонтология, от което се установява, че при
преглед на ответника е установено кръвонасядания и оток по лицето в дясно, като
увреждането е в резултата на тъпа травма и може да е получено по начина, по
който е описал пострадалия.
Установява
се от служебно направената от съда справка, че в деловодната система на ПлРС
няма образувани други дела във връзка с производство по защита от домашно
насилие срещу ответника.
Установява
се от приложеното по делото свидетелство за съдимост, че ответника е осъждан
през 1988 г. за престъпление по чл.262 вр. чл.210, ал.1, т.2 НК.
От
приложената по делото справка от „УМБАЛ- Д-Р Георги Странски“ ЕАД, ОДНБПЗ се
установява, че ответникът не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ –
Плевен, както и, че няма данни да е лекуван в психиатричните клиники на УМБАЛ-
Д-Р Георги Странски“ ЕАД.
Видно е от
депозирания по делото протокол за предупреждение от ***, че ответника е
предупреден да: спазва законосъобразно поведение, да не нанася психически
тормоз и да не отправя заплахи за физическа саморазправа спрямо молителката по
делото.
Установява
се от приложения по делото сигнал от 04.06.2018 г. до Началника на І РУ на МВР
Плевен, че ответника е подал сигнал за получен силен шамар в областта на
дясното ухо от лице на име Е. по повод на иницииран скандал от дъщеря му Ю. .
По делото
са представени и: удостоверения за раждане на децата на молителката,
удостоверение от ТЕЛК, издадено на ответника, разпореждане на НОИ за отпусната
пенсия на Д.Т., както и доказателства за разсрочване на задължение за
електроенергия на ответника към ЧЕЗ, които нямат отношение към предмета на
доказване.
По делото
са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите
Г.Г.Ц., Д.Ц. П., В.А.Ц. и Е. З.Ю..
Свидетелят
Г.Г.Ц., наемател на ответника сочи, че познава страните. Твърди, че не е
присъствал на процесната случка, както и, че не е чул в края на май да има
скандал между страните. Обяснява, че работи нощем и през ден на *** си е бил в
стаята, но не е чул нищо. Уточнява, че в неговата стая не се чува
нищо, дори и страните да си говорят на висок тон. Сочи, че не е чувал ответника
да се кара с някой, както и по този повод да е викана полиция. Твърди, че всеки
ден вижда ищцата, но че в края на месец май не е видял да има наранявания по
лицето и шията. Разказва, че на 29.05 малко преди да тръгне за работа
ответникът пуснал телефона на високоговорител и чул заплахи, които предполага,
че са от зет му, че „ще го одере жив“.
Свидетелят Д.Ц. П., свидетелства, че с ответника по делото са
съученици, като дъщеря му не я познава добре. Излага, че всяка събота и неделя
се вижда с ответника. Твърди, че не е присъствал на процесната случка.
Разказва, че същия ден -*** Д. му пуснал
телефона си на високоговорител и някой от другата страна казвал: „Жив ще те
одера, само и само да се върна“. Сочи,
че по това време в стаята имало и други хора, които играели табла. Излага, че
разбрал, че човекът от отсрещната линия бил съпругът на дъщеря му. Сочи, че
поводите за разправии са пари. Излага, че ответника е теглил кредити от
„Изикредит“, където работи. Твърди, че Д.
е умерен човек, добър човек, който не е имал конфликти с други хора. Разказва,
че бившата съпруга на ответника живее при него и, че той /Д./ заедно с дъщеря
си се грижат за нея.
Свидетелката
В.А.Ц.
сочи, че познава страните по делото. Разказва подробно за телефонен разговор,
проведен между нея и ищцата на
неустановена дата, нямаща нищо общо с твърдения акт на домашно насилие. Сочи,
че когато се съберат в компания Д. е обяснявал, че не живее добре, тъй като неговата дъщеря и съпруга й не
работят и живеят с някаква инвалидна пенсия на майка й и по този повод
отношенията им са влошени. Излага, че не
е присъствала на процесната случка, но че след като получил заповедта за
незабавна защита й се обадил и бил притеснен. Твърди, че му е помагала с пари,
за да плати заем на зет си.
Свидетелят Е. З.Ю. сочи, че познава страните
от дълги години. Разказва, че на *** молителката се обадила на съпругата му й й
казала, че баща й я е бил и да отиде да помогне. Твърди, че тъй като имал
уговорка със съпруга на молителката при нужда да й помага отишъл в дома й
където видял, че ответника се прибира в къщи. Излага, че попитал Ю. какво е
станало и я видял с надута уста, с червено по врата и обяснила, че баща й я е
бил, защото не иска съпруга й. Сочи, че
отишъл при Д. и той й казал, че тя го е нападнала. Твърди, че помолил ответника
да му обещае, че няма да се саморазправя с дъщеря си, без обаче да проявява
физическа агресия спрямо него. Излага, че след това отишли и пуснали жалба в Първо
РПУ. Твърди, че знае и за други случаи, при които ответникът е нападал дъщеря
си пред съпругът й
Въз основа
на изложената фактическа обстановка,
съобразявайки становището на страните и
приложимите материални норми, съдът достигна до
следните правни изводи:
Молбата изхожда
от и срещу легитимирано лица по смисъла на чл.3, т.4, доколкото страните по делото са баща и дъщеря.
Същевременно,
сезиралата съда молба от *** е
основана на твърдение за осъществен по отношение на молителката акт на домашно насилие на ***, поради което е
депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН
преклузивен срок.
Съобразно
легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и
психическо насилие, както
и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират
в родствена връзка представлява такъв на домашно
насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, е необходимо молителят да установи в условията на пълно и главно доказване действителното
осъществяване на
твърдяната дата от посочения извършител на действие, квалифицирано като домашно насилие.
Съответно, за отхвърляне на молбата,
ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват изложеното от
молителката.
Видно
от гореустановената фактическа обстановка, молителката, е подала декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН.Така депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба
на чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, е
доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН
и съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената
декларация, само ако в нея се съдържа конкретно и ясно описание на извършения
акт: датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е
извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, тъй като в много от
случаите актовете на насилие са извършвани, без да има свидетели. В депозираната по
делото
декларацията не се съдържа описание на самия акт на физическо насилие, както и датата, на която е извършен, поради което и съдът приема, че
декларацията, попълнена от пострадалата, с това съдържание, не съставлява годно
доказателство, установяващо факта на домашното насилие, по смисъла на ЗЗДН, поради което не може да приложи разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН и да
се постановят мерки за защита само въз основа на изложеното в нея.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, въз основа на които следва да се преценява
евентуалната основателност на молбата настоящият съдебен състав намира
следното:
Не е
спорно по делото и се установява от доказателствата, че отношенията между страните
са силно влошени по повод на възникнали между тях финансови конфликти, свързани
с отдаваните под наем помещения. Естеството на отношенията между страните
принципно предполага липса на преки впечатления и очевидци от лица извън
семейството. По делото безспорно се установи, че освен страните по делото и
майката на молителката, която е на легло,
поради което не е разпитана в о.с.з. не са присъствали други лица.
Въпреки, че не е имало други лица, които да са станали свидетели на твърдения
акт на домашно насилие свидетелят Ю.е видял непосредствено след инцидента
молителката по лицето, на която са се личали следи от удари. Наличието на
физическо насилие над молителката се установява и от приложеното по делото медицинско направление,
в което са описани констатираните от личния й лекар физически наранявания.
От
друга страна, ответникът, макар да оспори твърденията на молителката, не е
ангажирал доказателства, които да оборват събраните доказателства, подкрепящи
изложеното в молбата. Следва да се отбележи, че при преценка налице ли е или не
извършено домашно насилие, са ирелевантни обстоятелствата, касаещи влошените
отношения между страните, свързани с финансовите им проблеми, а и същите не
могат да изключат отговорността на ответника и да оправдаят констатиран
обективно осъществен акт, представляващ домашно насилие по смисъла на закона.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира, че ответникът е осъществил съответния акт,
съставляващ домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН и подадената молба е
основателна, поради което следва да бъде уважена и да се издаде заповед за
защита в полза на молителката.
По
отношение на посочените мерки, съдът намира следното:
При констатирано домашно насилие във всички случаи следва да бъде
наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде задължен извършителят да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителя.
Съобразно
интензитета на действията, съставляващи домашно насилие съдът счита, че следва
да бъде наложена и мярката по чл.5, т.3
от ЗЗДН, като същият бъде задължен да не
приближава молителката на по – малко от 5 метра.
Поисканата
мярка по чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН – отстраняване от съвместно обитаваното жилище,
съдът намира, че е прекомерна и неподходяща с оглед на конкретните
обстоятелства и действия, съставляващи домашно насилие. С налагането на мярката
по т.1 и т.3 се постига в достатъчна степен ефектът на търсената защита.
Налагането на тази забрана съдът намира, че при така създалите се през годините
отношения в семейството излиза извън целта на закона. Така мотивиран, съдът
намира, че молбата следва да бъде отхвърлена в частта й, с която се иска
налагане на мярка по чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН.
Съобразно
чл.5, ал.4 ЗЗДН, и при съобразяване интензитета на действията, съставляващи
домашно насилие, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
глоба в размер от 200лв.
На
основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенски районен съд дължимата за производството държавна такса в
размер на 25лв.
На основание чл.15,
ал.2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за защита за период от
четири месеца. С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи,
че искания срок за защита от страна на молителката е прекомерен, доколкото в
закона е предвидено, че мерките за защита могат да се налагат за срок до една
година.
В тежест на ответника следва да бъдат поставени и сторените по делото
разноски от молителката за адвокастска защита в размер на 400 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителят Д.Т.Т. **********, с
постоянен адрес *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване от домашно насилие спрямо Ю. Д.Т.
с ЕГН **********,*** за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като отхвърля
иска за горницата до претендираните ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, извършителя Д.Т.Т. **********, с
постоянен адрес ***, да не приближава на по-малко от
ПРЕДУПРЕЖДАВА на
осн.чл.21, ал3 от ЗЗДН извършителя Д.Т.Т. **********, с
постоянен адрес ***, че при неизпълнение на Заповедта на съда
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на Прокуратурата.
На основание чл.16,
ал.3 от ЗЗДН копие от решението и заповедта да се връчи на ІІ-ро и І –во РУП към ОД на МВР – гр.Плевен.
Тази заповед се
издава на спрямо Ю. Д.Т. с ЕГН **********,***.
На основание чл. 21 ал.1 от ЗЗДН заповедта ДА СЕ ИЗПЪЛНИ от полицейските органи по
местоживеене на ответника.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Ю.
Д.Т. с ЕГН **********,***, с която се иска постановяване на мярка за
защита по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА
Д.Т.Т. **********, с
постоянен адрес ***, да
заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200лв /двеста лева/, на осн. чл.5,
ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА
Д.Т.Т. **********, с
постоянен адрес *** да
заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 25лв /двадесет и пет
лева/, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН, както и 5 лева /пет лева/ за издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
Д.Т.Т. **********, с
постоянен адрес *** да заплати на Ю. Д.Т. с ЕГН **********,*** сумата от 400 лева /четиристотин лева/,
представляващи сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
връчването му на страните пред ПЛОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: