РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Монтана, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500420 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК)
обжалва постановление на ДСИ при ЛРС за прекратяванне на производството
по изп. д. № 398/2022 г. и изпращането му на ДСИ при РС – Пловдив.
Изтъква доводи, че ДСИ неправилно е приложил правилата за местна
компетентост по седалище на главния длъжник без да съобрази, че
изпълнението е насочено върху недвижими имоти, собственост на трето лице,
учредило ипотека за обезпечаване дълга на „М. *“ ЕООД (л), и попадащи в
териториалната компетентност на ДСИ при ЛРС. Моли постановлението да
бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато за продължаване на
изпълнителните действия.
Длъжникът по изпълнението „М. *“ ЕООД (л) и третото задължено лице
„Л.м.“ Ад не вземат становище по жалбата.
Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваното
действие, като е посочил, че приложение намира чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК и
определящо е седалището на главния длъжник, а не на третото задължено
лице.
1
МОС обсъди доводите на страните във връзка с доказателствата по
приложеното изпълнително дело № 398/2022 г. по описа на СИС при Ломския
районен съд.
Предмет на изпълнение е парично вземане на АППК срещу „М. *“
ЕООД (л). Тъй като вземането е обезпечено с ипотека върху недвижими
имоти, собственост на „Л.м.“ АД, намиращи се в Община *, изпълнението е
насочено върху тях.
С обжалваното постановление ДСИ е приел, че не е местно компетентен
да извърши изпълнителни действия, тъй като седалището на главния длъжник
„М. *“ ЕООД (л) е в гр. *. Въззивният съд намира, че постановлението е
незаконосъобразно, тъй като ДСИ неправилно е приложил нормата на чл. 427,
ал. 1, т. 5 от ГПК вместо чл. 427, ал. 1, т. 1 от ГПК.
МОС приема, че когато изпълнението е насочено върху недвижими
имоти, какъвто е настоящият случай, то местонахождението им е
определящият признак по отношение местната компетентност на съдебния
изпълнител. В чл. 427, ал. 1, т. 1 от ГПК не се прави разграничение дали
имотите са на главния длъжник или на трето лице, учредило ипотека за да
гарантира чуждия дълг.
Самият ДСИ е посочил в своите мотиви, че този, който е дал своя вещ в
залог или ипотека, не е длъжник в материалното правоотношение, но той
става страна в изпълнителното производство и то като длъжник. Дори да се
изходи от тази принципна постановка, то подсъдността отново не би следвало
да се измени, защото „Л. м.“ АД като длъжник по изпълнението е със
седалище в гр. *и ако подсъдността е по седалище, то делото следва да
продължи в СИС при ЛРС.
Като намира постановлението за прекратяване за незаконосъобразно,
МОС го отменя и връща делото на ДСИ за продължаване на изпълнителните
действия.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 1 юли 2022 г. на ДСИ при ЛРС по изп. д. №
398/2022 г.
2
ВРЪЩА делото на СИС при ЛРС за продължаване на изпълнителните
действия.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3