№ 116
гр. Пазарджик, 20.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
СъдебниПетър Николов Вацев
заседатели:Румяна С.а Т.
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Пр. Г. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
от общ характер № 20215220200993 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Подсъдимата Б. АНГ. М. не се явява - редовно призована чрез пълномощника
адв.К.. В качеството на неин защитник се явява адв.П. К., надлежно
упълномощена.
Гражданският ищец и частен обвинител ЦВ. КР. Т. – редовно
призована, се явява лично и с повереника си адв.И.В., редовно упълномощен.
Явява се свидетелят Р. Ив. П. – редовно призована.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че отсъствието на подсъдимата в днешното
съдебно заседание, с оглед призования за разпит свидетел, няма да попречи за
разкриване на обективната истина, ако бъде извършено това действие на
основание чл.269 ал.3 т.4 б.“в“ от НПК, тъй като аз не чух уважителна
причина за отсъствието й. Считам, че няма пречка да се даде ход на делото и
да се разпита свидетелят.
АДВ. В.: Считам, че няма пречка да се даде ход на делото на основание
чл.269 ал.3 т.3 от НПК.
АДВ. К.: Ние не възразяваме по даване ход на делото. Уважителната
1
причина ще я изложа, но прии липсата, на каквато и да е, документация.
Подзащитната ми, доколкото имам информация, е карантинирана, но не
заради Ковид, а за едра шарка от дъщеря й. Не знаем в какъв срок ще се върне
и дали ще е карантинирана в България, тъй като нямам представа дали има
„зелен сертификат“. Не възразяваме да се даде ход на делото и да бъде
разпитана докторката. Моята клиентка желае да се разгледа делото и да се
приключи в днешното съдебно заседание. Тя не държи на лично участие. Тя е
дала обяснения в предходното съдебно заседание.
Съдът намира, че ход на делото следва да бъде даден в днешното
съдебно заседание в отсъствие на подсъдимата М.. Това е така, защото тя е
редовно призована за днес, не се явява и не сочи никаква уважителна причина
за това. Още повече, че по никакъв начин не прави изявление, че желае лично
да участва в процеса. Отделно от това, от изявлението на нейния защитник
стана ясно, че тя макар и в момента поставена под карантина заради едра
шарка е направила изявлението пред нея, че не желае да участва в по-
нататъчни ход на производството. На следващо място, следва да се каже, че
процедурата по връчване на ОА спрямо нея е била изпълнена, при което за
съда е налице хипотезата на чл.269 ал.3 т.3 от НПК. Отделно от това,
независимо, че обвинението е за тежко умишлено престъпление и по принцип
присъствието е задължително, настоящият съдебен състав намира, че и без
нейното лично участие в процеса разкриването на обективната истина няма да
бъде затруднено, още повече, че в предходното съдебно заседание
подсъдимата даде подробни обяснения във връзка с повдигнатото й
обвинение.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
В ОТСЪСТВИЕ НА ПОДСЪДИМАТА М..
Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:
Р. Ив. П. - на 58 годни, от гр.Пазарджик, българка, българска
гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, без родство с
2
подсъдимата.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Р.П.:
СВ. П.: Ц.Т. я познавам по стечение на обстоятелствата от преди
извършен един единствен преглед в кабинета ми. Преди бяхме съседки, бяхме
в съседни входове. Това няма общо с повода, където преди близо 1 година тя
се обърна към мен. Аз съм описала всичко в амбулаторния лист. Имахме една
среща на 02.02. м.г., но имам страшно много пациенти. Имам спомен, че тя
идва, но аз съм описала нещата в амбулаторния лист. Анамнезата беше, че
преди няколко дни жена нахлула в офиса и отправила заплахи и закани за
саморазправа, доколкото помня. Тя от тогава се чувствала зле. Ако не съм
описала за закана за живота ѝ в амбулаторния лист, аз не помня.
На свидетеля се предяви амбулаторен лист, находящ се на л.22 от ДП и
рецептурна бланка, находяща се на л.23 от ДП.
СВ. П.: Очевидно тогава ми е казала, че има отправена закана за
живота и обидни квалификации. Изписала съм „Ксанакс“. Това е
ксерокопие на рецептата. Видно от рецептурната бланка, аз съм предписала
30 таблетки. Назначила съм ги 2 пъти по половин таблетка, което количество
би стигнало за 30 дни, но аз си мисля, че препоръчах да дойде след известно
време на контролен преглед. Това е транквилант, което се дава при тревожни
разстройства, реакции на тежък стрес и се приема кратко време, с оглед риска
от пристрастяване. За срок от 30 дни съм го изписала. Трябвало е след това да
дойде на контролен преглед, но тя не се яви. С тази рецепта не може да вземе
по-голямо количество. Това е т.нар. „зелена рецепта“. Тя се пише в три
екземпляра, като един е при мен, а аз го отчитам в РЗИ, а другите два в аптека
и тя е еднократна рецепта. Нямам представа тя по какъв начин се е снабдила.
Тук съм изписала 30 таблетки и въз основа на тази рецепта не може да се
вземе повече. Тя беше в едно тревожно състояние, което е изводимо от
ситуацията. Беше тревожна, напрегната, споделяща страхове, включително да
ходи в офиса и да работи. Това е една нормална психологична реакция. Не е
станало дума дали е променила начина си на живот.
Предвид факта, че е психотично разстройство, нейната информация е
3
достатъчна. Тя се яви при мен като лекар-психиатър. Аз не знам за по-
нататъчния развой на събитията. Не се изискват други изследвания.
Психичният статус и анамнезата за напълно достатъчни.
АДВ. В.: Предвид факта, че свидетелката каза, че не си спомня всички
подробности за прегледа, моля, на основание чл.281 ал.1 т.2, в зависимост от
това дали има съгласие или не, ако не във връзка с ал.4, да бъдат прочетени
показанията й, дадени в ДП.
АДВ. К.: Давам съгласие.
С оглед постигнатото съгласие между страните, съдът намира искането
на повереника за основателно, поради което и на основание чл.281 ал.5, във
вр. с ал.1 т.2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Р.П., дадени пред разследващ
орган на 29.03.2021г. и находящи се на л.51 от ДП.
СВ. П.: Поддържам това, което прочетохте. Личният лекар може да
изпише такава „зелена рецепта“, за да си вземе тя това лекарство. Всеки лекар
има определен брой бланки на „зелена рецепта“.
Пристъпи се към допълнителен разпит на св.Т.:
СВ. Т.: Не съм взимала други лекарства освен тези, които ми е изписала
д-р П.. Може да съм пропускала някой ден и затова да съм ги пила повече
време. По принцип ги взимах редовно, но може би да съм пропускала някой
ден да взимам по две половинки. Аз казах горе-долу три месеца. Не си
спомням точно колко съм ги пила. Освен тази рецепта, която ми я е дала д-р
П., друга не съм ползвала.
На основание чл. 283 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото: протокол
за предупреждение по ЗМВР, болничен лист, амбулаторни листове - л.21-22 и
4
рецептурна бланка, втори протокол за предупреждение по ЗМВР,
характеристична справка и справка за съдимост за подсъдимата, протокол за
оглед на веществено доказателство, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние за подсъдимата, определение на РС -
Пазарджик по ЧНД № 823/2021г., постановено в производство по чл.67 от
НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Считам, че делото е
изяснено от фактическа и правна страна и следва да се приключи съдебното
следствие.
АДВ. В.: Моля, да се приключи делото и да дадете ход по същество.
АДВ. К.: Аз също считам делото за изяснено и моля да се приключи.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия, поддържам изцяло
изложената в ОА фактическа обстановка, както и повдигнатото обвинение
срещу подсъдимата М. за извършено престъпление по чл.144 ал.3, във вр. с
ал.1 от НК, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Считам, че в хода на съдебното
следствие обвинението се доказа по един безспорен и категоричен начин от
събраните, както писмени, така и гласни доказателства и по-конкретно от
показанията на разпитаните свидетелите – пострадалата Т., Е.Т.,
полицейският служител С.С., д-р Р.П., както и прочетените показания на
свидетеля Д.Ф., дадени в ДП, които отразяват непосредствените лични
впечатления и същите са взаимно свързани, непротиворечиви,
последователни и кореспондират помежду си, а така и с писмените
доказателства, събрани по делото. Чрез тях по безспорен начин се установява
фактът на извършване на престъплението и авторството на подсъдимата,
причина за което било отправена сутринта на 25.01.2021г. молба от
пострадалата подсъдимата да не паркира автомобила си пред счетоводната
5
кантора, където работела. Това вбесило подсъдимата, която изпаднала в ярост
и първоначално отправила различни обиди спрямо пострадалата Т., като
последната се прибрала в офиса си, където само минути след това нахлула
подсъдимата, която била освирепяла и с изциклени очи и ужасяващ поглед и
крещяла няколко минути вербални закани за убийство към пострадалата, като
директно многократно заявила, че щяла да я убие на място, без ни най-
малко да се смущава от присъствието на свидетелите Т. и Ф.. Това заканване
не само е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, но и е
възбудило основателен страх, защото пострадалата се е почувствала
застрашена и е позвънила на тел.112, след което подала и молба в полицията.
Вместо това да възпре подсъдимата обаче, седмица по-късно на 01.02.2021г.
тя е отправила нови вербални обиди и закани за убийство към пострадалата
Т. в присъствието на свидетелите Т. и то по начин публично и
демонстративно, незачитащ институционалния авторитет на МВР и законите
на страната, което допълнително е подсилило заканите, които отново
предизвикали у пострадалата Т. силен страх за живота й, а именно „Няма да
живееш, до тук ти беше живота. Колкото и да ходиш да пишеш, ходила съм в
полицията, ако трябва пак ще отида, нищо не могат да ми направят, но накрая
теб ще те утрепя“. Това разтреперило от страх пострадалата Т., която отново
сигнализирала на кварталния полицейски служител С.С., като пострадалата
до такава степен се е уплашила от заканите на подсъдимата, че не била в
състояние повече да работи, а като се прибрала не могла и да спи предвид,
което потърсила помощ от личния си лекар, който я изпратил на психиатър –
свидетелят П., която прегледала пострадалата и предписала успокоителни
лекарства и издала болничен лист, тъй като психичното й състояние в
следствие заканите за убийство, отправени от подсъдимата, я довели до
състояние да може да изпълнява трудовите си функции. Макар след това да
не е срещала подсъдимата няколко месеца, Т. се страхувала да излезе на
тротоара пред офиса си, за да не се появи отнякъде подсъдимата и да не
изпълни заканите си. Така до 10.05.2021г., когато при случайна среща на
пострадалата с подсъдимата пострадалата отново била многократно обиждана
и заплашена от подсъдимата на улицата и то пред множество хора, за което и
срещу подсъдимата било водено дело от частен характер за обида. В
следствие на всичко случило се пострадалата изживяла силен психически
шок, не можела да спи спокойно, приемала успокоителни лекарства и
6
изпитвала чувство на страх, че подсъдимата може да изпълни заканите си.
Именно затова по искане на пострадалата в РС - Пазарджик в било внесено
искане с правно основание чл.67 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, по което съдът с
определение от 02.06.2021г. по ЧНД №823/2021г. забранил на подсъдимата да
доближава непосредствено пострадалата Т., както и да осъществява контакт с
нея, под каквато и да е форма. Що се отнася до дадените в хода на съдебното
следствие подробни обяснения на подсъдимата, държа да отбележа, че те се
открояват с тенденциозност и със стреме да се лансира нейната защитна
версия, която е логически необоснована и неиздържана, дори от житейска
гледна точка и те в противоречие на всички доказателства по делото, които
вече посочих. В тази връзка, държа да отбележа, че обясненията на
подсъдимата са, както доказателствено средство, така и средство за защита,
предвид което следва да бъдат преценявани с особено внимание от съда
относно тяхната достоверност. В конкретния случай противоречието им с
всички други доказателства по делото, поради което няма основание да не
бъдат кредитирани, отразява единствено защитната позиция на подсъдимата,
целяща само нейното оневиняване и не отразяват обективно фактическата
обстановка. Правят се голословни и тенденциозни внушения за някаква едва
ли не конспирация спрямо подсъдимата, с което се опитва да се внуши, че
едва ли не тя е жертвата и се опитва да пресъздаде такава фактическа
обстановка, която не кореспондира с останалите доказателства по делото с
цел да не понесе наказателна отговорност за стореното. Именно поради
изложените причини считам, че не следва да се кредитират обясненията на
подсъдимата, които не отразяват обективно установената по делото
обстановка, а нейната защитна позиция. В този смисъл по делото бяха
доказани всички изискуеми признаци на състава на престъпление по чл.144
ал.3, във вр. с ал.1 от НК, а именно обективирани са вербално чрез думи,
закани с убийство, сочещи недвусмислено намерение за лишаване от живот
от страна на подсъдимата към пострадалата Т. и с които се цели промяна на
поведението и действията на заплашената Т. противно на волята в исканата
от подсъдимата насока, която е била възприета от Т. непосредствено и не
само е могла да възбуди основателен страх за осъществяването , но и
възбудила такъв, както в промяна на поведението на и начина на живот.
Деянията на подсъдимата на 25.01.2021г. и 01.02.2021г. са извършени при
условията на чл.26 ал.1 НК, тъй като осъществяват поотделно състава на
7
престъпление закана с убийство, като са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като
следващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. Наред с това от субективна страна подсъдимата много
добре е осъзнала съдържанието на отправените закани и че те са били
възприети от Т. като действителни заплахи. Подсъдимата е съзнавала, че
отправя към Т. вербални закани с убийство, както на 25.01.2021г., така и на
01.02.2021г. Съзнавала е, че тези закани, реализирани при продължавана
престъпна деятелност, се възприемат от пострадалата и че у последната може
да възникне основателен страх за осъществяването на престъплението, с
което се е заканила и именно това е желала и целяла.
Ето защо, моля, да признаете подсъдимата М. за виновна в извършване
на престъпление по чл.144 ал.3, във вр. с а ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и
като вземете предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца
и като отчетете като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно
минало и относително добрите характеристични данни на подсъдим, а като
отегчаващи вината обстоятелства – твърдо изразената безкритичност от нейна
страна към извършеното и упоритостта в противоправното поведение,
предвид появата й на 10-ти май и това въпреки предприетите действия и
отправени предупреждения спрямо нея от компетентните органи, предлагам
да определите наказание лишаване от свобода над минималния размер,
изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Считам също така, че ще следва да уважите предявения граждански иск от
пострадалата в размер по Ваша преценка, а вещественото доказателство -
оптичен носител със запис от тел.112, да остане по делото
АДВ. В.: Уважаеми господин съдия, напълно съм солидарен със
становището на прокурора, че в хода на съдебното следствие са събрани
доказателства, които по един неопровержим начин водят до извод, че
подсъдимата е извършила престъплението по ОА. За мен се изясни
фактическата обстановка, каквато е описана в ОА и представена пред Вас от
прокурора, който беше достатъчно подробен в анализа на доказателствата и
няма да правя подробен анализ на доказателствата. Искам да акцентирам
върху няколко момента, свързани с обективния и субективен състав на
8
престъплението. Когато на 25.01.2021г. тъжителката е станала обект на
агресивното поведение от страна на подсъдимата, изразяващо се в отправени
закани за убийство, това поведение нямаше да е породило у пострадалата
основателен страх, че ще бъдат изпълнени, ако беше само то. За това говори
поведението минути след инцидента след като се успокои да проведе
нормален разговор, тя се обажда на тел.112, където заявява на оператора:
„Искам да подам сигнал за заплаха за живота ми преди 15-20 минути и още не
мога да се успокоя“. Това идва да покаже, че депозираната на следващия ден
жалба от пострадалата не е била с цел да причини неудобство на подсъдимата
и да вмени тези действия. Те са резултат от възникналия у пострадалата
страх и затова решава да се обърне към компетентните органи, които
единствено могат в създалата се ситуация да спрат М. да осъществи
намеренията си. В момента, в който М. е извикана от полицията, за да бъде
предупредена да се въздържа от агресивно поведение, тя прави обратното.
След една седмица се среща с пострадалата и с поведението си показва от
една страна, че неглижира авторитета на държавните органи, а от друга, че
няма намерение да коригира поведението си и не намира нищо осъдително в
него. Освен, че отправя отново закана, за да засили заканата, казва: „Ходила
съм, ако трябва пак ще отида, нищо не могат да ми направят“. По-ясно от
това за действията на полицията няма какво да заяви и накрая казва: „Ще те
утрепя“. Един мъж дори би изпитал страх от тези закани, предвид тяхната
упоритост. Пострадалата вече за себе си не е имала съмнение, че подсъдимата
може да го осъществи, а психичното състояние било разклатено и се
наложило да търси специализирана помощ и известно време - дали месец или
повече, е пиела лекарства, за да се успокои. Когато двете се срещат за трети
път извън съдебната зала, през май месец отново следва същото поведение,
макар че го няма това включено в ОА, но е дало повод да се издаде
ограничителна заповед от съда. Т. отново е чула, че ще изчезне от света. Няма
как да не направи впечатление престъпната упоритост на М.. Това говори, че
човек, който освен, че няма критично отношение към действията си, няма и
желание да спазва законовия ред. В поведението неслучайно се вижда тази
тенденция при всеки удобен момент и среща да подлага на този психически
тормоз тъжителката. Просто в нейно лице си е избрала една жертва, но този
тормоз за тъжителката не само, че накърнява нейния авторитет пред хората, а
е свързан с много по-сериозни психически травми от тези закани, които
9
тъжителката няма как да не ги възприема. Съдебната практика го изисква да е
налице това и то е налице в случая.
Ето защо, моля, да признаете подсъдимата за виновна и чувайки
нейното нежелание да се съобразява със закона, да я накарате да се
съобразява посредством наказанието, което й наложите. Аз считам, че за да
бъдат постигнати целите, трябва да бъде наказанието такова, което посочи
прокурорът.
Моля, да уважите гражданския иск в пълен размер, тъй като само по
този начин донякъде би се компенсирала психическата травма, причинена на
тъжителката в резултат на поведението на подсъдимата. Моля, да присъдите
направените от нас разноските, включително тези в ДП.
АДВ. К.: Уважаеми господин съдия, моля, да бъде постановена присъда,
с която да признаете подзащитната ми за невиновна по повдигнатото
обвинението. Съображенията ми за това са следните. Считам, че
фактическата обстановка, отразена в обстоятелствената част на ОА, е
непъпна, неточна и едностранно възприета - само на база показанията на
пострадалата и нейните приятелки Т. и Ф.. В днешното съдебно заседание,
като константна практика на прокуратурата, се застъпи тезата, че обясненията
на подсъдимата са само защитна теза. Разбира се, житейски логично е
приятелките на пострадалата да застъпят нейната обвинителна теза. Моля,
Вие да не възприемате показанията им като логични, последователни и
безспорни, защото те спестиха голяма част от истината в интерес на
пострадалата. Свидетелят Т., колкото и да ни убеждаваше, че не работи там,
се установи, че работи за съпруга на пострадалата и че не е заинтересована от
изход на делото. Впечатление прави, че свидетелката чула как пострадалата
най-учтиво помолила подсъдимата да си премести колата. В унисон с тази
свидетелка другата свидетелка също чула „копи-пейст“ как най-учтиво
пострадала помолила подсъдимата да си премести колата. Внезапно се
установява, че и двете били в офиса и не чули друго, но чули това.
Свидетелят Т. заявява, както заяви и пострадалата, че подсъдимата била
нахлула в офиса. При зададени въпроси се установи, че не е точно нахлуване,
защото нито е ритала, нито е блъскала, нито нещо подобно, което да описва
тази реплика, която е преекспонирана от свидетелката. Свидетелят
10
Транджива заявява, че подсъдимата заявила няколкократно, че ще разкости
пострадалата. Свидетелката Ф. твърди, че щяла да я убие, като каза
няколкократно. Така и не се конкретизираха думите на заканата, въпреки че в
обстоятелствената част на ОА са различни. И двете „свидетелки“ убедително
застъпват тезата на непорочно поведение на пострадалата, но за да има
обратна реакция, то тя трябва да е провокирана. Те описват изключителна
агресия и едно физическо състояние на подсъдимата като изциклени очи,
злобен поглед, което не се твърдеше в залата, но се твърдеше от прокурора на
база данни от ДП. Аз моля Вие да се взрете в обясненията на подсъдимата и
да не ги възприемате като защитна позиция, а за житейски логично
обяснения. Подсъдимата обяснява, че пострадалата е използвала арогантен
тон и въпроса: „знаеш ли коя съм, за да паркиращ тук“. Тя е тази с агресивния
тон и това е провокирало моята подзащитна. Този момент Ви беше спестен от
свидетелите на пострадалата.
Аз ще Ви моля да възприемете, че тук сме изправени пред един женски
изключителен циничен скандал с отправени взаимни обиди, които
едностранно бяха преекспонирани пред Вас и вменени като форма на
престъпление. Очевидно има дело от частен характер и е постановено
решение, но да се пресъздава тази обстановка с цел да се накаже и да се
пресъздаде тази обстановка и се вменява закана от пострадалата и нейните
приятелки. Тези мои твърдения не са голословни. Моля, да се взрете в
обаждането на тел.112 и начина и момента на обаждането. Обадили са се
около 30 минути след това, а мен това ме навежда на мисълта, че е една добре
създадена схема, за да бъде вменено това престъпление. Вслушайте се в
разговора и отношението на пострадалата към подсъдимата. Нарича я
проститутка и че не е вред с главата. Тези думи са в речника на пострадалата
и са използвани и преди това, както заяви подсъдимата. Тонът и
спокойствието, с което говори пострадалата по телефона, не напомня на
изплашена жена и такава, която се страхува. Изслушали сме и други и хора,
които са изплашени и те звучат по друг начин. В свидетелските си показания
свидетелят С. Ви разказа емоционалността на моята подзащитна, как тя
говори високо, как жестикулира и колко е емоционална. Моля, да не бъркате
емоционалността с престъпна деятелност. За това свидетелства и самият
полицай, който потвърди темпераментността на моята подзащитна в ДП и тук
в съдебната зала.
11
Алтернативно, моля, ако не възприемате, че сме изправени пред казус с
взаимно казани обиди и ябълката на раздора е коя ще паркира. Тук няма
престъпна деятелност и закана, а сме изправени пред един битов скандал, така
да го наречем, защото реално погледнато са съседки. Според практиката на
ВКС трябва и следва да се разграничават двете престъпления - битовият
складан и взаимно отправени обиди от престъпление закана. Моля, да
възприемете Решение № 419/12.01.2015г. по н.д. № 1314/2014г. на III н.о.,
като ще го цитирам /цитира/. В тази насока е и Решение № 175/11.11.2019г. по
н.д. № 774/2019г. на III н.о. Има точка с друг думи при заканата заплашването
и трябва да е било сериозно и умишлено. Соча т.р. № 53, където точно е
описан субективният елемент в съзнанието на дееца и какво е заканата и
умисъла. Насочвам вниманието Ви, че сме изправени пред скандал за
паркомясто. Не говорим за престъпна упоритост, а за обиди между двете.
Толкова пъти са се срещали. Това, че подсъдимата няма свидетели-очевидци,
каквито са тези на пострадалата, не означава, както прокурор каза за
обясненията й, че са голословни или форма само на защита. Те са достоверен
източник на информация. Не мога да се съглася, че свидетелските показания
са доказали обвинението от страна на Транджива и Ф. и свидетеля Г..
Свидетелят Г. няма да я коментирам, защото това, за което говори, не влиза в
обвинението тази дата, но отново прави впечатление „копи-пейст“ реплика за
изциклени очи и „копи-пейст“ реплики на пострадалата, които се използват в
съдебно заседание и обясненията в ДП, което означава, че много добре е
изградена стратегия с цел да бъде наказана подзащитната ми за това, че
отказал да премести колата си от въпросното паркомясто.
По отношение на това колко е била изплашена пострадалата и Вие
възприехте момента с недостоверността в показанията на пострадалата и това
колко време пила лекарства, за колко време са изписани и какво количество
са изписали. Колкото и да е прескачала, докторката заяви пред Вас, че са за
един месец. Тя твърдеше, включително нейните приятелки, че ги е пила до
юни месец. Това навежда на мисълта, че изцяло фактическата обстановка е
преекспонирана с цел застъпване на фактическата обстановка от нейните
приятелки и недоказаност на неимуществените вреди, които се твърди, че са
преживени и страхът от нея. Докторката заяви, че тези хапчета се изписват
само на база становището на самата пострадала. По тази логика и аз мога да
го направя това. Очевидно не се правят други по-пълни изследвания, които да
12
докажат обективността на твърденията на пострадалата.
Алтернативно, ако приемете, че моята подзащитна е извършила от
обективна и субективна страна вмененото й с ОА престъпление, моля, да
постановите присъда, като определите минимално наказание. Не мога да се
съглася с казаното за относително добри характеристични данни и цитирания
заявителски материал в началото на ОА. Този цитат няма място там, тъй като
не може да се ползва като отегчаващо обстоятелство, защото има практика, че
заявителските материали и незавършени и висящи наказателни дела не могат
да се ползват като отегчаващи вината обстоятелства, тъй като презумпцията
за невиновност я няма. Подсъдимата се ползва с добри характеристични
данни, чисто съдебно минало и моля за минимално наказание, ако не
възприемете моя теза и приемете, че е осъществила от обективна и
субективна страна вмененото й престъпление.
По отношение на гражданския иск считам, че същият е изключително
завишен и недоказан и моля да бъде намален в минимален размер.
РЕПЛИКА АДВ. В.: Аз ще Ви моля да не възприемате тезата на защита,
която очевидно неглижира случая и едва ли не го извади от рамките на ОА,
както го е обсъдил прокурора, за да му предаде вид на един битов скандал. Не
може да става дума за един ежедневен битов скандал, по време на който
подсъдимата си е изпуснала нервите за нещо, за което едва ли не съжалява.
Показателно е това в отношението и поведението . С пострадалата тя има
три срещи, като не е пропуснала при нито една от тях да се закани с убийство.
Това не е битов скандал, а целенасочено поведение.
На второ място д-р П. наистина каза, че е изписала по анамнеза на
пациентката лекарствата, но няма и по какъв друг начин да става това. В
показанията си каза, че е имала възможност лично да възприеме състоянието
на пострадалата и описва следното /цитира/. Наистина съдебната практика е
категорична кога може да се приеме поведението на дадено лице като такова,
което съставлява престъпление по чл.144 и кога не е съставомерно.
Посоченото т.р. №53/89г. е много удачно към настоящия случай, където
Върховният съд е възприел, че другото лице може да не се е уплашило, макар
че в настоящия случай се е уплашило в значителна степен.
Когато говорим за свидетелите Т. и Ф., моля, да имате предвид, че Т.
13
заяви, че от 01.03.2021г. не работи в дружеството на съпруга на пострадалата,
а разпитът пред разследващия полицай е проведен на 05.03.2021г., т.е. 4 дни
след като трудовите правоотношения са били прекратени и няма причина тя
да се чувства задължена към бившия си работодател.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си,
след което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване
и протестиране.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 16.16 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14