№ 17699
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110176930 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т. С.” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от А. А.- Изпълнителен директор и И. Е.-
Председател на Управителния съвет срещу Ж. А. Д. с ЕГН:**********, с
адрес: гр.С....., чрез адв. С. и И. Ж. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр.С......, чрез
адв М. Л. с която се иска да бъде признато за установено че ответниците
дължат в условията на разделна отговорност суми за доставена топлинна
енергия както следва:
1. Ж. А. Д. с ЕГН:********** - 213,58 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 07.08.2024г., върху главница за доставена топлинна
енергия до топлоснабден имот с адрес гр.С....., аб. № ****** за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2023г. както и 5,48 лева - лихва за периода от 15.09.2021г.
до 07.08.2024г. върху главница за дялово разпределение за периода м.07.2021г.
до м.04.2023г. за които суми е издадане заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
52071/2024г. по описа на СРС 168 състав;
2. И. Ж. Д. с ЕГН:********** - 213,58 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 07.08.2024г., върху главница за доставена топлинна
енергия до топлоснабден имот с адрес гр.С....., аб. № ****** за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2023г. както и 5,48 лева - лихва за периода от 15.09.2021г.
до 07.08.2024г. върху главница за дялово разпределение за периода м.07.2021г.
до м.04.2023г. за които суми е издадане заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
52071/2024г. по описа на СРС 168 състав;
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на
1
процесния имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и
по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото
за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че
съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били
влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното
предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че
ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но
към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца
възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили два идентични по смисъл отговора
на исковата молба с които се оспорват предявените искове сочи се че не е
отправяна покана. Оспорват лихвата за дялово разпределение като се позовава
на празнота в общите условия. Правят възражение за изтекла погасителна
давност.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД вр. с
чл. 153 ЗЕ.
За да бъдат уважени предявените искове за законните лихви ищецът
следва да установи, че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
2
възлиза именно на спорната сума.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
Първият спорен въпрос е свързан с наличието на главен дълг а именно
дали ответниците са собственици на процесният недвижим имот.
По делото е представена заповед РД41-1369/26.05.1982г. по силата на
която ИК на СтНС по силата на която процесният топлоснабден недвижим
имот е бил предвиден за обезщетение на В. Т. Т. но той е прехвърлил правото
си в полза на дъщеря си З. В. Д.а.
Видно от представеното удостоверение за наследници З. В. Д.а починала
на 26.07.2016г. и оставила като наследници ответниците Ж. А. Д. с
ЕГН:********** и И. Ж. Д. с ЕГН:**********.
Доколкото не се оспорва, че до процесния период е доставяна топлинна
енергия в количествата и на стойността посочени в исковата молба то следва
че е налице възникнал главен дълг.
По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за
главница за ТЕ е определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ
по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по
ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се
формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
3
на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в
ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на
ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма
пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в
настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални
такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат
падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и
изтичане на 45 дни от датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху
главниците е установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 427,17
лева мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.
Ето защо съдът намира че искът се явява установен по основание.
Следва да се държи сметка, също така, че с възражението си
ответниците са признали задължението за главница за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение.
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно
чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в
случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата
включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно
ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е
възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради
което и искът е основателен. Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да
получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на
обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата
4
разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за
извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по
силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от
продавача. Следователно, доколкото задължението за заплащането на таксата е
различно от задължението по договора за продажба на топлинна енергия -
доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото
да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен
период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не
доказва да му е прехвърлено вземането с определени привилегии - например,
различна от предвидената в договора изискуемост, то и таксата за дялово
разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за датата на
извършването му - от деня на издаване на фактурата.
При това положение съдът намира, е налице главен дълг свързан с
доставката на топлинна енергия.
Съдът намира, че искът за законна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 10,97 лева се явява основателен доколкото е
обусловен от главния иск.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен
период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като според, ал. 2 на същата разпоредба,
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
5
тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла.
В случая се претендират мораторни лихви върху главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2020г. до 30.04.2023г.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните
задължения за главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И
това е така, тъй като страните по правоотношението са определили срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след изтичането на този
срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят - чл.
33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията
настъпва 45 дни след изтичане на периода за който се отнасят. От тази дата
започва да тече давността и за мораторните лихви.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди
03.09.2021г. са погасени по давност.
Ето защо са съобразно и правилото на чл. 119 ЗЗД са погасени и
мораторните лихви върху главницата за периода 01.05.2020г. - 03.09.2021г.
Съгласно представените фактури и справки изчислени при спазване на
правилата на чл. 162 ГПК съдът намира че задълженията за мораторна лихва
върху главницата за периода 01.05.2020г. - 03.09.2021г. възлизат на 186,40
лева, които се явяват погасени по давност.
Предвид всичко изложено по-горе следва извода че ответниците дължат
на ищеца сумата от 240,77 лева мораторна лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия и 10,97 лева мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение. Тъй като същите се претендират в условията на
разделна отговорност и съгласно дяловете в собствеността от процесния имот
то следва, че всеки от ответниците дължи по 120,39 лева мораторна лихва
върху главницата и 5,48 лева мораторна лихва върху главницата за услугата
дялово разпределение.
По отношение на разноските.
Право на разноски има ищецът. На него му се следват разноски
съразмерно на уважената част от исковете или 39,11 лева в исковото и 44,52
лева в заповедното производство.
На ищеца се следва и юрисконсултско възнаграждение което съдът
определя в размер на 100 лева като съразмерно на уважената част от исковете
следва да му бъде присъдена сума в размер на 68,93 лева.
6
Ответниците не са сторили разноски но са представлявани безплатно по
реда на чл. 38, ал.1 от ЗАдв от адв. С. С. от адв. М. Л. на които следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 82, 48 лева всеки съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
В заповедното производство ответниците са представлявани безплатно
по реда на чл. 38, ал.1 от ЗАдв от адв. С. Д. и В. С. на които се следват по 26,44
лева разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК Ж. А. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр.С....., чрез адв. С. и И.
Ж. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр.С......, чрез адв М. Л. ДЪЛЖАТ на „Т. С.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С........ на
основание чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ сумата от 240,77 лева мораторна лихва
за периода от от 15.09.2021г. до 07.08.2024г., върху главница за доставена
топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр.С....., аб. № ****** за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2023г. както и 5,48 лева - лихва за периода от
15.09.2021г. до 07.08.2024г. върху главница за дялово разпределение за
периода м.07.2021г. до м.04.2023г. за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 52071/2024г. по описа на СРС 168 състав В
УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНА ОТГОВОРНОСТ РАЗПРЕДЕЛЕНА
КАКТО СЛЕДВА:
1. Ж. А. Д. с ЕГН:********** - 120,39 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 07.08.2024г., върху главница за доставена топлинна
енергия до топлоснабден имот с адрес гр.С....., аб. № ****** за периода
от 03.09.2021г. до 30.04.2023г. както и 5,48 лева - лихва за периода от
15.09.2021г. до 07.08.2024г. върху главница за дялово разпределение за
периода м.07.2021г. до м.04.2023г. за които суми е издадане заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 52071/2024г. по описа на СРС 168 състав;
2. И. Ж. Д. с ЕГН:********** - 120,39 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 07.08.2024г., върху главница за доставена топлинна
енергия до топлоснабден имот с адрес гр.С....., аб. № ****** за периода
от 03.09.2021г. до 30.04.2023г. както и 5,48 лева - лихва за периода от
15.09.2021г. до 07.08.2024г. върху главница за дялово разпределение за
периода м.07.2021г. до м.04.2023г. за които суми е издадане заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 52071/2024г. по описа на СРС 168 състав;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С." ЕАД, ЕИК *********
представлявано от П. П.- Изпълнителен директор и М. Ц.- председател на УС
със седалище и адрес на управление гр. С...... срещу Ж. А. Д. с
ЕГН:**********, с адрес: гр.С....., чрез адв. С. и И. Ж. Д. с ЕГН:**********, с
адрес: гр.С......, чрез адв М. Л. В УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНА
7
ОТГОВОРНОСТ искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над
присъдения размер от 240,77 лева мораторна лихва до пълния претендиран
размер от 427,17 лева като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ на основание чл. 119
ЗЗД като претендиран върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2020г. - 03.09.2021г.
ОСЪЖДА Ж. А. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр.С....., чрез адв. С. и И.
Ж. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр.С......, чрез адв М. Л. ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С........
на основание чл. 78, ал. 1, ГПК сумата от 39,11 лева разноски в исковото
производство и 44,52 лева в заповедното производство, както и 68,93 лева
юрисконсултско възнаграждение в двете производства.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С........ на основание чл. 78, ал. 3, ГПК вр. с чл. 38, ал.1 ЗАдв
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. С. С. с ЕГН ********** сумата от 82,48 лева за
осъществена безплатна правна помощ в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С........ на основание чл. 78, ал. 3, ГПК вр. с чл. 38, ал.1 ЗАдв
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Л. Л. с ЕГН ********** сумата от 82,48 лева за
осъществена безплатна правна помощ в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С........ на основание чл. 78, ал. 3, ГПК вр. с чл. 38, ал.1 ЗАдв
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Й. Д. с ЕГН ********** сумата от 26,44 лева за
осъществена безплатна правна помощ в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С........ на основание чл. 78, ал. 3, ГПК вр. с чл. 38, ал.1 ЗАдв
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Ф. С. с ЕГН ********** сумата от 26,44 лева за
осъществена безплатна правна помощ в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „Т. С.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8