№ 739
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503030 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура РБългария
срещу решение № 262271/07.07.2022г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено
по гр.д. № 9824/18г. в частта, в която е уважен иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от Л. М. Й. в
частта, в която предявеният от него иск е отхвърлен до пълния предявен
размер.
Жалбоподателят Прокуратура на РБългария твърди, че
първоинстанционното решение в атакуваната от него част е неправилно,
немотивирано и незаконосъобразно. Пред първоинстанционният съд не са
представени доказателства за установяване на търпените от ищеца вреди и че
те са пряк и непосредствен резултат от обвинението. Въззивникът излага
хронологично протичането на досъдебното и съдебно производство. Сочи, че
при първоначалното повдигане на обвинението на 08.04.2008г. наказанието
за престъпление по чл.144, ал.3 от НК е било лишаване от свобода до три
години или пробация, но при внасяне на обвинителния акт на 17.08.2010г. то
вече е било до шест години. В този случай престъплението трябва да се
1
разглежда като тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Счита, че фактическите
констатации в решението са непълни, неясни, грешно и объркано отразени в
решението, което го прави немотивирано. Съдът е дал вяра на заключението
на комплексната експертиза в медицинската й част, но въпреки това е приел,
че от нея и от показанията на разпитания свидетел, се установява
негативният ефект на наказателното производство върху ищеца. Приел, че
има нарушения на правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок.
Позовал се е на т.13 от ТР № 3/22.04.2004г. на ОСКГ на ВКС, но не е
съобразил, че административната процедура за обезщетение по реда на Глава
Трета „а“ от ЗВС е въведена от законодателя през 2012г. Жалбоподателят
счита, че няма безспорни доказателства, че ищецът е претърпял вреди.
Поддържа, че е нарушено правилото на чл.52 от ЗЗД като присъдено
обезщетение не е обосновано, защото не е ясен водещият критерии за
справедливост.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от
него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск
или да намали обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят Л. Й. твърди, че при определяне на размера на
обезщетението съдът не е съобразил, че ответникът е поддържал две
незаконни обвинения по чл.144, ал.3 и чл.325, ал.1 от НК. С решение от
16.07.2010г. СГС е отменил първоинстанционния акт, защото СРП е
допуснала съществено нарушения- липса на акт за прекратяване на делото по
обвинението по чл.325, ал.1 от НК, който според жалбоподателя няма и до
настоящият момент. При повторното разглеждане на делото на 24.03.2011г.
прокуратурата е твърдяла, че е било налично постановление за частично
прекратяване, което му е било връчено. Това е станало на 24.03.2011г., когато
съдът му го е връчил. Въззивникът поддържа, че наказателното преследване
срещу него е продължило 5г., 8м. и 15 дни. Това се е отразило
неблагоприятно върху емоционалното му, психическо и физическо здраве.
След образуване на наказателното производство се е почувствал силно
напрегнат и е започнал да развива хипертония. Той се е срамувал от своите
близки, колеги и приятели от предприетото срещу него наказателно
производство. Наложило се е да напусне фирмата, в която е бил съдружник,
останал е без работа. Изпитвал е чувство на дискомфорт и притеснение, бил е
2
нервен и депресиран. Не е постигнато споразумение с държавата по чл.2б от
ЗОДОВ. Незаконното обвинение засяга не само правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, но и неимуществените права на
незаконно обвинения.
Не са депозирани писмени отговори по жалбите.
В съдебно заседание чрез процесуалните си представители страните
взаимно оспорват жалбите си.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 и пр.2 от ЗОДОВ . В
исковата молба ищецът Л. Й. твърди, че са му били повдигнати две
обвинения за престъпления от общ характер- по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от
НК и по чл.325, ал.1 от НК за осъществени деяния на 20.06.2007г. Образувано
е досъдебно производство на 19.10.2007г. С присъда от 04.12.2008г. по нахд
№ 11700/08г. на СРС, НК, 5 състав е бил признат за виновен и му е
наложено наказание на основание чл.78а от НК- глоба в размер на 800лв. С
решение от 16.07.2010г. СГС е отмени присъдата , тъй като е бил предаден на
съд само по обвинението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, но няма
произнасяне на прокурор по другото обвинение по чл.325, ал.1 от НК. При
повторното разглеждане на делото на 24.03.2011г. прокуратурата е твърдяла
невярно, че е било налично постановление за прекратяване, което му е било
връчено. На същата дата съдът му го е връчил. Обвинението по чл.325, ал.1
от НК е било поддържано от 08.04.2008г. до 24.03.2011г. На 04.07.2013г. СРС,
8 състав по нохд № 5490/12г. е признал ищеца за невинен и го е оправдал за
престъплението по чл.144, ал.3 във в. с ал.1 от НК. Воденото срещу него
наказателно производство е продължило 5г, 8м. и 15 дни и му се е отразило
крайно неблагоприятно. Нанесло му е неимуществени вреди, изразяващи се в
уронване на престижа и личното му достойнство, дискомфорт, унижения,
стрес, неоснователно ограничаване на правата му. Бил е злепоставен в
обществото и между близките и познатите му е било опозорено доброто му
име в обществото. След образуване на наказателното преследване се е
почувствал силно напрегнат. Бил е строителен предприемач и съдружник в
„ЛПС Строй“ ООД като се е наложило да напусне фирмата и да остане без
3
работа. Ищецът поддържа, че поради наказателното производство се е
срамувал от колегите си, близките и приятелите си. То не е разгледано в
разумен срок. Твърди, че се е увредило психическото му и здравословно
състояние като е започнал да развива хипертония, да му капе косата и е
загубил три зъба. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв.,
в едно със законната лихва от влизане в сила на присъдата- 20.07.2013г. до
окончателното му изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на РБългария в срок е депозирала писмен
отговор, с който оспорва предявения иск. Счита исковата молба за нередовна
като неотговаряща на чл.127, ал.1, т.3 и т.5 от ГПК, тъй като са предявени два
иска без да е посочено по кой каква сума се претендира. Не е внесена
дължимата държавна такса. Счита предявения иск за неоснователен. Прави
възражение за процесуална недопустимост на исковата претенция за дължимо
обезщетение от обвинението за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, по което
наказателното производство е прекратено с постановление от 19.09.2008г,
връчено на ищеца на 24.03.2011г. Счита, че по отношения на тази претенция е
изтекла погасителната давност по чл.110 от ЗЗД. Не са ангажирани
доказателства за изчерпване на процедурата по Глава IIIа от ЗСВ и
производството по делото досежно исковата претенция по чл.2б и по чл.2,
ал..1, т.3 от ЗОДОВ следва да се прекрати по отношение на незаконното
обвинение по чл.325, ал.1 от НК. Не се оспорва, че по отношение на ищеца
има влязла в сила оправдателна присъда. Не са представени доказателства за
твърденията в исковата молба. Не са ангажирани доказателства, че вредите
са пряка и непосредствена последица от обвинението по досъдебното
производство. Не съответства на истината, че ищецът е останал без работа в
резултат на наказателното дело. Видно от Търговския регистър е, че той е
развивал активна търговска дейност като съсобственик на капитала и
управител на търговски дружества и неправителствена организация.
Продажбата на дружествените дялове от „ЛПСтрой“ ООД е станало на
10.06.2011г. и няма връзка с наказателното преследване. Не са ангажирани
конкретни доказателства за здравословното, психичното и психологичното
състояние на Л. Й. преди, по време и след прекратяване на увреждането, от
които да се установи, че има влошаване на здравето и психиката му.
Претендираното обезщетение е силно завишено по размер. Оспорва
4
претенцията за имуществени вреди.
Не се спори, че по отношение на ищеца е било образувано досъдебно
и съдебно производство, по които е бил обвинен за престъпление по чл.144,
ал.3 във вр. с ал.1 и чл.325, ал.1 от НК
С постановление от 08.04.2008г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем по двете обвинения и му е определена мярка за неотклонение
„подписка“. На същата дата е бил разпитан в качеството му на обвиняем. На
11.09.2008г. разследването му е било предявено. Марката за неотклонение е
била отменена на 04.07.2013г. от СРС, НО, 8 състав.
Не се оспорва, че е внесен обвинителен акт в съда и наказателното
производство е приключило с осъдителна присъда по нахд. № 11700/08г. на
СРС, НО, 5 състав. С решение от 16.07.2010г. на СГС, НК, 5въззивен състав,
тя е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С
присъда от 04.07.2013г. на СРС, НО, 8 състав, постановена по нохд №
5490/12г. ищецът е признат за невиновен по обвинението по чл.144, ал.3 вр. с
ал.1 от НК и е оправдан. Тя е влязла в сила на 20.07.2013г.
С постановление от 19.09.2008г. на СРП е прекратено частично
наказателното производство по отношение на Л. Й. за престъплението по
чл.325, ал.1 от НК, което му е връчено на 24.03.2011г. в съдебното заседание,
проведено на същата дата от СРС по нохд № 11127/10г.
Във връзка с твърденията в исковата молба за влошено здравословно
състояние са представени медицински документи- епикриза от МБАЛ „Света
София“, решение на ТЕЛК.
От заключението на комплексната медицинска и психиатрична
експертиза, изготвена от д-р П. и д-р М. се установява, че не може да се
направи преценка за обективното състояние на ищеца към настоящия момент.
Ищецът не страда от психично заболяване, не е търсил специализирана
помощ за консултация и лечение. Има психологични последици, които не са
болестни симптоми и не нарушават ежедневното му функциониране- чувство
на неудовлетвореност, преживявания за понесена несправедливост и
претърпени загуби в личен, здравословен и професионален план.
Наблюдаваната артериална хипертония датира преди началото на
досъдебното производство и то в екстремни стойности.
5
Допусната е комплексна медицинска и психологическа експертиза,
изготвена от д-р Й.а и Б. К.- психолог, според чието заключение при ищеца
към момента не се наблюдават отклонения от нормата. Няма данни за
провеждано психиатрично лечение или психологични консултации. Тежко е
преживял повдигнатото обвинение. Според вещите лица няма пряка и
непосредствена последица между установените заболявания при Л. Й. и
незаконното обвинение. При проведеното психологично изследване той не
показва психотични симптоми. Наблюдава се само невротична симптоматика.
В съдебно заседание вещите лица са допълнили заключението си. Според тях
артериалната хипертония е с по- голяма давност и се е появила преди исковия
период. Не могат да кажат как точно се е отразило наказателното
производство на психиката на ищеца поради липсата на данни за
психологичното му състояние преди това. Към момента то е в норма.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, безпристрастни и
обосновани. Те не си противоречат по отношение на констатациите.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Д. е депозирал показания за това как се е отразило
воденото наказателно производство на ищеца. Заявява, че той му е бил
работодател до 2008г. като след това са се виждали рядко- само по празници.
Според свидетеля ищецът се е срамувал, че срещу него има наказателно дело.
Преди него е бил весел и шегаджия, бил е честолюбив. Бил е притеснен от
наказателното производство. Той се е занимавал във фирмата с менажирането
на продажбите. Казвал му е, че е имал проблеми с кръвното и е ходил в
болница.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.
СГС е уважил частично предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният
представител на ищеца е пояснил, че се претендира обезщетение за
неимуществени вреди и за двете обвинения, както и че не е предявен иск по
чл.2б от ЗОДОВ.
6
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 и
пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди,
причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните
органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата
молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 и
пр.2 от ЗОДОВ, а именно, ако лицето бъде оправдано или ако наказателното
производството бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление. На основание чл.4 от
ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и
имуществените вреди.
За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са
налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия,
причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 и пр.2 от ЗОДОВ- Л. Й. е бил оправдан с
влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3 във вр.с
ал.1 от НК, а по отношение на обвинението по чл.325, ал.1 от НК
производството е било прекратено с постановление от 19.09.2008г. на СРС.
Не е спорно, че срещу него е започнало наказателно преследване и е бил
привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.144, ал.3 във вр.
с ал.1 и чл.325, ал.1 от НК на 08.04.2008г. Безспорно е, че наказателното
производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда на
20.07.2013г. Не се спори, че за времето от 08.04.2008г. до 04.07.2013г. той е
бил с мярка за неотклонение „подписка“ като не е задържан под стража.
7
Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за неимуществени
вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая
такава мярка за неотклонение не е взета на ищеца.
Съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ всяко лице има право на справедлив процес в
разумен срок. В наказателното преследване той засяга досъдебното и съдебно
производство, включително и инстанционния контрол на присъдата,
решението или определението до влизането им в сила. Според практиката на
ЕСПЧ изискването наказателното производство да е разгледано в разумен
срок се прилага от момента, в който лицето бъде засегнато от държавните
органи в резултат на подозрение, че е извършило престъпление. Ищецът
претендира обезщетение за период от 5г., п8м. и 15дни. Преценката дали
едно дело е приключило в разумен срок зависи от няколко критерия:
фактическа и правна сложност на делото, поведението на страните,
включително и на лицето, което твърди, че правото му на разглеждане на
делото в разумен срок е било нарушено, поведението на държавните
органи/съд, прокуратура, следствие, полиция/, значение на делото за
лицето. Пак според практиката на ЕСПЧ преценката дали делото е
разгледано в разумен срок се прави спрямо броя на инстанциите, които са го
разгледали. Крайният момент, спрямо който трябва да се изследва дали
наказателното производство е разгледано в разумен срок, е влизане в сила на
присъда или друг акт, с който то е приключило. По отношение на ищеца от
образуването на наказателното производство и привличането като обвиняем
до приключване на досъдебното и съдебно производство с влязло в сила
присъда по оправдаването му са приключили в рамките на 5 години и три
месеца, включително и в съдебната фаза за поддържаното незаконно
обвинение по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. По отношение на обвинението
по чл.325, ал.1 от НК наказателната репресия е била 6 месеца. Т.е.
наказателното производство не е приключило в разумен срок съгласно чл.6,
ал.1 от ЕКЗПЧ. Съдът преценява продължителността на наказателно
производство с оглед на това за какъв период то е оказвало неблагоприятно
въздействие върху ищеца.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на присъденото
обезщетение.
В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи
8
за себе си благоприятни правни последици. В това се състои
доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154,
ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването на неимуществените
вреди за него. В тази връзка са ангажирани гласни доказателства. От тях се
установява, че ищецът, преди наказателното производство, е бил е бил
веселяк и шегаджия. Изпитвал е срам, че срещу него се води наказателно
дело, чувствал е неудобство от това. Разпитаният свидетел няма много
непосредствени впечатления за психическото и здравословно състояние на Л.
Й. след 2008г., доколкото контактите им са били редки. Не се установи в
процеса, че е бил уронен престижа и доброто му име, личното му
достойнство, че е бил злепоставен в обществото. Свидетелят не депозира
показания в тази насока, поради което тези факти са останали недоказани. От
заключенията на двете експертизи не се установява, че в резултат на
незаконно поддържаното обвинение за Л. Й. е възникнало заболяване или
съществуващо такова се е влошило. Вещите лица категорично заявяват, че
артериалната хипертония е с давност от пред наказателното производство,
както и че няма психично заболяване, няма и данни за провеждани
консултации и лечение във връзка с психологичното му състояние. Към
настоящият момент психичното му здраве е в норма. Налице са психологични
последици, които не са болестни – чувство на неудовлетвореност,
преживявания за понесена несправедливост и претърпени лични загуби, и не
нарушават ежедневното му функциониране. По делото не се установи, че той
е останал без работа поради наказателния процес. Ищецът е бил съдружник в
„ЛПСтрой“ ООД, като е продал дружествените си дялове през 2011г. Не е
доказано, че това е в причинна връзка с воденото наказателно преследване.
Следва да се съобрази, че всяко наказателно производство обективно
предизвиква стрес, негативни емоционални изживявания и реален страх от
осъждане. Трябва да се съобрази, че Л. Й. първоначално е бил признат за
виновен от СРС за престъплението по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК като
му е наложено парична санкция глоба. От друга страна следва да се съобрази,
че в производството по нахд № 11700/2008г. прокуратурата е поддържала
само едно обвинение, но не и това по чл.325, ал.1 от НК. Заключителното
постановление от 11.09.2008г. за предаване на съд е само за престъплението
по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, но не и за предаване на съд на ищеца за
9
това по чл.325, ал.1 от НК. Ирелевантно за ангажиране на отговорността на
ответника е кога е връчено постановлението за прекратяване на
производството от 19.09.2008г. по отношение на това обвинение. Правно
релевантно е дали във времето и за какъв период прокуратурата го е
поддържала. Само в този случай за обвиняемия ще произтекат вреди. Видно
от доказателствата по делото е, че прокуратурата е внесла на 10.10.2008г.
предложения до СРС за освобождаване на ищеца от отговорност с налагане
на административно наказание на основание чл.78а от НК за престъплението
по чл.144, ал.3 във вр. с чл.1 от НК като не е поддържала обвинението по
чл.325, ал.1 от НК.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Тя не е абстрактно понятие и включва
обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията,
начина на настъпването им и какви последици имат те върху пострадалия,
респективно оправдания, срещу който е поддържано незаконно обвинение.
Съдът като съобрази ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши
преценка на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства
намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 4000 лв.
Съгласно т.11 от ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС при повече от едно
обвинение обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно
деяние за което обвиняемият е бил оправдан или производството е било
прекратено. При определяне на този размер въззивният съд взема предвид, че
на ищеца е повдигнато едно обвинение, за което е оправдан.
Престъплението, за което е обвинен първоначално не е било тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК / ДВ бр.19/22.02.2008г./, като в последствие
поради промяна на размера на наказанието то е станало такова, установените
обстоятелства от свидетеля, срокът на неоснователната наказателна
репресия, положението му в обществото и неговата възраст. Обективно за
времето на наказателното производство Л. Й. не е бил лишен от свобода, а
взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“ е най – леката и тя не
го е лишавала от възможността за нормален начин на живот./ Р №
151/23.06.2016г. по гр.д. № 508/2016г., III г.о. на ВКС, Р № 49/06.04.2020г. по
гр.д. № 2109/19г., ВКС, IV г.о./
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази
10
икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за
вреди- 20.07.2013г. Към тази дата минималната работна заплата в страна е
била 310лв. Присъденото обезщетение съответства на жизнения стандарт в
страната.
Поради изложеното обжалваното решение следва да отмени в частта, в
която е уважен иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 и пр.2 от ЗОДОВ над 4000лв. до
6 000лв. като се отхвърли за сумата от 2000лв. Решението следва да се
отмени в частта, в която са присъдени разноски на ищеца за производството
пред СГС над 280 лв., както и в частта, в която ответникът е осъден за
разноски за вещо лице над 80лв.
За настоящото производство разноски не следва да се присъждат на
жалбоподателя Прокуратура на РБългария.
На Л. Й. следва да се присъдят такива за материален интерес от 4000
лв. или в размер на 89 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262271/07.07.2022г. на СГС, ГО, 12 състав,
постановено по гр.д. № 9824/18г. в частта, в която е уважен иск по чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 и пр.2 от ЗОДОВ за сумата над 4000лв. до 6000лв,. както и в частта, в
която на Л. Й. са присъдени разноски за производството пред СГС над 280
лв., както и в частта, в която Прокуратура на РБългария е осъдена да заплати
по сметка на СГС разноски над 80лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Л. М. Й., гр. София срещу Прокуратура
на Република България, гр.София с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 и
пр.2 от ЗОДОВ над 4000 лв. до 6000лв., обезщетение за неимуществени
вреди, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на Л. М. Й., ЕГН **********, гр. ***, ул. „ ***“ №
11
**, ап.* и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Иван Вазов“ № 9, ап.10 чрез адв.
Д. Х. сумата от 89 лв./ осемдесет и девет лева/ разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12