РЕШЕНИЕ
№ 910
гр. Бургас, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20232100501095 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна
жалба с вх.№ 9711/13.03.2023г., предявена от ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД чрез процесуален
представител, срещу Решение № 329/14.02.2023г. по гр.д.№ 20222120100297/2022г. по
описа на РС-Бургас, с което въззивникът ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД е осъден да заплати на ищцата
Р. С. сумата от 25 000 лева, представляваща част от сумата от 50000 лева обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на причинената смърт на брат й Х. С. при ПТП на 27.05.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 14.07.2021г. до окончателното й изплащане,
както и съдебно-деловодни разноски по делото.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и постановено в
противоречие със събраните и проверени доказателства по делото.Твърди се, че за
получаване на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е
необходимо вследствие смъртта на близък родственик ищецът да е понесъл морални болки
и страдания,които в достатъчна степен да обосновават основание от разрешението,
залегнало в Постановление № 4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС.Твърди се, че братята
и сестрите се обезщетяват само при установяване на отношения, които са отклонение от
обичайното –т.е. ако са били в най-близка връзка приживе с починалия.В случая по делото
не се установило изключително силна връзка между ищцата и починалия, различна от
връзката сестра-брат, нито заместване на обичайния най-близък кръг лица/
деца,съпруг,родители/.По делото не се установило ищцата да е претърпяла след смъртта на
брат си морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите
за съответната родствена връзка.Във въззивната жалба се сочат решения по граждански дела
между Застрахователя–въззивник и други родственици на починалия при ПТП, които не
били влезли в сила. Заявява се възражение и за липса на причинно-следствена връзка между
1
настъпилото ПТП и смъртта на брата на ищцата предвид това, че смъртта му е настъпила на
03.06.2021г., а ПТП-то е реализирано на 27.05.2021г.; в тази връзка се изтъква, че ищцовата
страна не ангажирала съдебно-медицинска експертиза, установяваща връзката между
произшествието и смъртта на пострадалия от него.Моли се отмяна на решението и
постановяване на друго такова, с което искът бъде отхвърлен; моли се присъждане на
разноските по делото.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата Р. С. чрез процесуалния й
представител, която намира въззивната жалба за неоснователна; моли се оставянето й без
уважение.В отговора се изтъкват съображения срещу възражението на въззивника- за липса
на предпоставките, очертани в ТР № 1/2016 г. на ОСНГКТ на ВК, които биха обосновали
присъждане на обезщетение. Обсъжда се СПЕ, показанията на разпитаните по делото
свидетели.Изтъква се, че причината ищцата да не създаде свое семейство е влошеното й
здравословно състояние и страхът и чувството за непълноценност, което е било
компенсирано от изключителните грижи на брат и Х.. Той я е поддържал морално и
финансово, закупувал е голяма част от лекарствата и е плащал операциите й, винаги я е
карал лично по прегледи и болници в цялата страна, бил е изключителна морална утеха и
подкрепа за нея. Ищцата преживяла три инсулта, имала проблеми с щитовидната жлеза и
онкозаболяване, които са се проявявали в различни стадии и степени от тийнейджърската й
възраст до настоящия момент, като са й извършвани многократни прегледи и различни
лечения ежегодно, включително и оперативни интервенции.Ищцата прекарала целия си
съзнателен живот в страх, стрес и болнични заведения, като през цялото време до нея бил
загиналия при процесния пътен инцидент брат Х.. Той е бил нейната опора и утеха, и
именно той е давал смисъл на живота й, сили да се бори и живее.Останала сама след
трагичния инцидент тя отново се върнала в състоянието, в което е била преди 30 години-
несигурност, страх от хроничните болести и неизвестното бъдеще, стрес и невъзможност да
покрива разходите си.По подробно изложени съображения се счита, че присъденото
обезщетение за загубата на брата на въззиваемата не противоречи на съдебната практика и
установения лимит на отговорност, видно от съдебната практика, приложена към отговора.
Правилно първоинстанционният съд посочил, че при претенция за обезщетение за
неимуществени вреди се прилага принципът на справедливото обезщетяване на болките и
страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостната преценка на конкретните
обективни обстоятелства/сочи Решение от 25.04.2019 г. на ОС Варна, т.о. по търговско дело
№ 1572 по описа за 2018 г., - присъдено е обезщетение в размер на по 50 000 лева за загуба
на внук за събитие реализирано през 2014 г.; Определение № 156 от 01.04.2019г. I т.o. на
ВКС по т.д. 2355/2018г.; Решение от 27.02.2009 г. на Апелативен съд - Варна, по в.т.д.
Ме24/2019г. - присъдено е обезщетение в размер на 50 000 лева за загубата на сестра за
събитие реализирано през 2014 г. ; Решение № 84 от 12.10.2018 г. на Апелативен съд -
Бургас - присъдено е обезщетение в пълния претендирай размер на по 45 000 лева за всеки
ищец за загубата на техния брат за събитие реализирано през 2013 г/.На следващо място
намира за неоснователни съображенията за това, че по делото не била установена по
безспорен начин причинно-следствената връзка между катастрофата и смъртта на
пострадалия, за което излага обстоятелства и съображения.Твърди, че от приета СМЕ на
труп било видно,че същият е пострадал при ПТП като пътник в микробус, приет за лечение
в УМБАЛ АД Бургас - ОАИЛ. Той е получил мозъчна травма с травматичен субарахноиден
кръвоизлив с контузия на мозъка, контузия на бял дроб със счупване на ребра, в дясно по
две линии, плеврални изливи в гръдната кухина. Състояние след торакоцинтеза в дясно.
Мозъчен оток. Остър кръвен застой във вътрешните органи. Тъмна течна кръв. Мастна
дистрофия на черния дроб. В аутопсионния протокол /СМЕ на труп/ било посочено, че
непосредствената причина за смъртта на Х. С. е съчетаната мозъчна и гръдна травми, които
са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, причинени от съприкосновение с предмети
вътре в автомобила. По тази причина въззиваемата намира, че била доказана причинно -
следствената връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на Х. С..Заявени са
твърдения за липса на съпричиняване от страна на пострадалия ,моли се въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, претендира разноски по делото.Заявено е искане както следва:
2
Алтернативно,с оглед направеното от страна на ответното дружество оспорване на
причинно-следствената връзка между настъпването на ПТП и смъртта на починалия, да се
допусне СМЕ, по която вещото лице - медик, след като се запознае с материалите по
делото, да даде отговор на въпроса:Какви увреждания е получил Х. С. при процесното ПТП
и каква е причината за смъртта му.
Постъпила е и частна жалба от въззиваемата ищца срещу определение №
2125/05.04.2023г. по гр.д.№ 297/2022г. на РС-Бургас, с която моли отмяната му и
присъждане допълнителен хонорар на процесуалния представител на ищцата в размера от
436,80 лева; излага съображения.
Бургаският Окръжен съд намира въззивната жалба за допустима като предявена в
срок , от процесуално легитимирано лице с правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение и с платена по сметка на БОС държавна такса.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от БРС, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявения от Р. С. срещу ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 във вр. с чл. 477 от КЗ.
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените искове,като на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. С оглед доводите, изложени във въззивната жалба,
настоящият съдебен състав намира от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано по искова молба, предявена от Р. Я.
С. против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД , с която моли постановяване на съдебно решение за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лева,впоследствие изменена на 25 000
лева /изменението на иска прието по реда на чл.214 ГПК с определение №
6593/22.11.2022г.- л. 356/,частично претендираната сума предявена като част от сумата от
общо 50 000 лева и претендирана като обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди-претърпени болки и страдания вследствие на причинената смърт на
брат й Х. Я. С. при ПТП от 27.05.2021 г., дължимо по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен между ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД и виновния водач с полица №
BG/22/12000244844, както и законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2021 г. до
окончателното й изплащане, алтернативно - от 14.07.2021 г. (датата на получаване на
претенцията от застрахователя) до окончателното й изплащане, както и направените
разноски по делото и адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В исковата молба се твърди, че при настъпило на 27.05.2021 г. около 20,16 ч.,
на АМ „Тракия“, км. 356+250, в посока гр. Бургас самостоятелно ПТП с микробус „Хюндай
Н1“ с рег. № *******, собственост на „Брилянтин-Слънчев бряг“ ООД, управляван от Д. Н.
С., братът на ищцата-т Х. Я. С. (пътник в микробуса) получил тежки, несъвместими с
живота травми, в резултат на които на 03.06.2021г. починал в УМБАЛ АД-Бургас.Сочи, че
ПТП-то настъпило по вина на водача на микробуса поради допуснати от него нарушения на
правилата за движение по пътищата, които са в пряка причинно-следствена връзка със
смъртта на брат й. За периода 26.08.2020 г. - 26.08.2021 г. за увреждащия микробус е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД,поради която причина ищцата предявила претенция пред застрахователя за изплащане
на обезщетение, но към датата на предявяването на иска пред БРС такова не й е
изплатено.Ищцата твърди, че брат й е бил деен, активен, в много добро здравословно
състояние; тъй като ищцата и брат й живеели в едно домакинство и поради здравословните
проблеми на ищцата от ранна младежка възраст, ищцата винаги разчитала на грижите на
брат си.Освен това сочи, че отношенията между двамата са били изключително близки, те
никога не се били разделяли, през целия си живот били обвързани един с друг,още повече
че ищцата не създала собствено семейство, а винаги била част от семейството на брат си;
той я поддържал морално и финансово, закупувал голяма част от необходимите й
3
лекарства, плащал операциите й, водил я лично на прегледи в цялата страна и е бил
изключителна морална утеха и подкрепа за нея.След смъртта на брат си ищцата твърди, че
изпаднала в състояние на несигурност, страх от хроничните болести и неизвестното бъдеще,
стрес, невъзможност да покрива разходите си; изключително тежко преживявала смъртта на
брат си, която била неочаквана, съкрушителна за нея, причинила й неописуема мъка,
душевни болки и страдания, които продължавали.
В законоустановения едномесечен срок ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД депозира
отговор, в който оспорва иска по основание и по размер.На първо място сочи, че в исковата
молба липсвали твърдения и факти за това, че ищцата следва да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат й вместо най-близките му роднини-тези по права
линия и съпруг; ищцата не била наследник на починалия по права линия,тъй като
легитимирани с право на претенция за обезщетение за неимуществени вреди били само
наследниците му от първи ред. На второ място ответното дружество оспорва исковата
претенция и поради липсата на твърдения за факти и обстоятелства,сочещи на възникнала
особена близост и връзка с починалия , различна от обичайните между брат и сестра или да
са довели до проявление на неимуществени вреди, различни от обичайните присъщи добри
отношения между брат и сестра.На трето място се оспорва твърдението за вина на водача на
микробуса за настъпване смъртта на Х. С., като се заявява и възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия С., който в нарушение на чл. 137а от ЗДвП пътувал
без да използва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство било
оборудвано и приел да пътува в МПС, управлявано от водач след употреба на
алкохол.Оспорва се по размер претенцията за неимуществени вреди като неоснователно
завишена и прекомерна;оспорва се претенцията за мораторна лихва, както и началната дата,
от която тя се претендира, като се твърди, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение от изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ, а не от датата на настъпване
на смъртта, като до момента ищцата не била представила банкова сметка за плащане на
претендираното обезщетение.
Възоснова твърденията на страните, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и назначени експертизи районният съд е намерил за основателен и доказан
иска за обезщетение за неимуществени вреди в размера от 25 000 лева, частично
претендиран от общ размер неимуществени вреди от 50 000 лева.
От доказателствата, представени пред районния съд, безспорно се установява, че
ищцата Р. и Х. С. са брат и сестра, както и че същите са живели на един и същ адрес/видно
от представените удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ищцата и на покойния й
брат/.
Районният съд е приел за доказано настъпването на самостоятелно ПТП с МПС
„Хюндай Н1“ с рег. № *******, собственост на „Брилянтин-Слънчев бряг“ ООД,
управлявано от Д. Н. С. с пострадали лица на 27.05.2021 г. около 20.16 ч., на
автомагистрала „Тракия“, км. 356+250 в посока гр. Бургас ;наличието на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица № BG/22/12000244844,
сключен с ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за увреждащия микробус ; смъртта на Х. С. -брат
на ищцата, настъпилата след ПТП-то и приемането му в болница на 03.06.2023г. предвид
множеството тежки телесни увреждания, фрактури,мозъчна и гръдна травми, които са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и липсата твърдения и
доказателства смъртта да е била причинена от други фактори,освен претърпяното ПТП,
допринесли за леталния изход.
Районният съд е обосновал извод за липса на съпричиняване на вредите от
пострадалото лице Х. С., което пътувало в увреждащия микробус без обезопасителен колан,
тъй като от изслушаната съдебно-автотехническа експертиза било установено, че с оглед
сериозните деформации по микробуса, включително силната деформация на купето му
вътре, действието на обезопасителен колан не би могло да предотврати получаването на
травмите на пътниците в микробуса; не било установено и твърдението на ответното
4
застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото
лице Х. С. като приело да пътува в МПС,управлявано от водач след употреба на алкохол,
тъй като не било установено водачът на МПС-то да е управлявал автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта.
Районният съд е приел за доказана материалната легитимация на ищцата да
получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, тъй като, макар да
не е от кръга на лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление №
5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС,по делото се доказали трайни (през целия им живот)
емоционални и изключително близки симбиотични отношения.
Неоснователни са възраженията на въззивника за това, че по делото липсвали
доказателства за това ,че по своето съдържание и интензитет връзката между ищцата и
нейния починал брат надхвърляли обичайните предели на свързаност между брат и
сестра.Разпитаният по делото свидетел Св. Г.,без родство със страните,съсед по къщи на
ищцата и починалия й брат, установява,че двамата са имали много „…специална връзка“, те
много се обичали и си помагали.Свидетелят сочи, че братът и сестрата живеели в една къща
и не е имало случай, в който ищцата да е живяла извън дома на брат си. Ищцата не била
семейна, а приемала семейството на брат си като свое семейство. Х. С. винаги водел ищцата
по лекари, тъй като тя изкарала три инсулта, постоянно боледувала и имала три операции,
като той й помагал и финансово за операции и за лекарства и тя изцяло разчитала на него.
Свидетелят Г. заявява, че те са били много сплотено семейство, като всяка вечер се
събирали, вечеряли заедно и си споделяли. Твърди, че ищцата приела много тежко загубата
на брат си и това я съсипало, като в деня на погребението му викали линейка за нея и от
тогава тя приемала много силни лекарства. Преди смъртта на брат си ищцата била много
жизнена, а след това се сринала и постоянно е на лекарства. Според свидетелят, покойният
Х. С. бил много добър човек и помагал на всички. Свидетелят твърди, че никога не е
присъствал на разговори между ищцата и брат й, при които те да са си повишавали тон, да
са се обиждали или да са се карали. Заявява, че откакто Х. С. е починал, ищцата станала
друг човек, като тя денонощно страда, постоянно била на успокоителни хапчета и постоянно
говорела за брат си, който много й липсвал.
От районния съд е допусната и изготвена съдебно-психологична експертиза, в
заключението по която е посочено, че смъртта на Х. С. има последици върху психиката на
ищцата, тъй като тя е била в силни симбиотични отношения със своя брат, в резултат на
което понастоящем изпитва чувство на безпомощност, трудно взема сама решения, има
нужда от постоянна подкрепа и насърчаване. Според вещото лице ищцата все още не е
преодоляла травмата, емоционално нестабилна е, често плаче когато се сети за брат си или
за катастрофата, затваря се, зависимостта й се засилва и на моменти се чувства в
безизходица, изпитва чувство на тъга, безнадеждност, несигурност, безперспективност.
Ищцата заявила пред вещото лице за нарушения в съня си, като често се събуждала вечер
под влияние на спомена за преживяното при разпознаването на брат й в болницата. След
смъртта му ищцата започнала да приема успокоителни, но въпреки това сънят й бил
неспокоен. На погребението му тя е получила микроинсулт и от тогава здравословното й
състояние още се влошило, покачило се нивото на хормоните на щитовидната й жлеза,
както и холестерола й, отслабнала е 20 кг. от стрес и мъка. Преди смъртта на брат се тя била
позитивна и социална, всяка вечер излизала с приятели, а след неговата смърт ограничила
кръга си до една приятелка, с която се виждала от време на време, избягва срещите с други
хора, поема допълнителни ангажименти на работа, за да не мисли за брат си. В съдебно
заседание вещото лице е посочило, че не са й били представени медицински документи за
здравословното състояние на ищцата, а е работила по данни на самата ищцата.
От приложени на л.11-л.27 от делото на БРС медицински документи се установяват
предприети спрямо ищцата оперативни интервенции през периода 2010г.-2012г. ,както и
здравословното й състояние по издадени през периода февруари 2016 г. - март 2021 г.
медицински документи, от които е видно, че ищцата страда от множество заболявания, сред
които хронична сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, мозъчносъдова болест и
5
др.
Неоснователно е възражението на въззивника за неправилност на обжалваното
решение поради това, че по делото не било установено наличието на на причинно
следствена връзка между настъпилото на 27.05.2021г. пътно-транспортно произшествие и
смъртта на Х. С.. От аутопсионен протокол /СМЕ на труп/ № 79/2021г., изготвен от д-р
Параско Парасков , лекар в отделение по съдебна медицина при МБАЛ-АД
Бургас,съдържащ се по досъдебно производство №434/ЗМ-247/2021г. на Второ РУ-Бургас,
наблюдавоно от БОП по пр. № 3712/2021г. и ПОР № 256/2021г. на ОП-Бургас, неоспорен от
страните и приет като писмено доказателство по делото е видно, че непосредствената
причина за смъртта на Х. С. е съчетаната мозъчна и гръдна травми, които са в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП, причинени от съприкосновение с предмети вътре в
автомобила.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира за
безспорно и по категоричен начин установени както наличието на пряка причинна връзка
между ПТП-то и смъртта на брата на ищцата, починал в резултат на увреждания от
същото ПТП,така и търпяните от ищцата морални болки и страдания от неговата смърт,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, като
съображенията за това са следните:
Кръгът от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена при непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството на
Република България. Липсата на законодателна уредба е наложила за целите на
правоприлагането лицата с право на обезщетение да бъдат определени от Пленума на
Върховния съд /ВС/. За отправна точка при очертаване кръга на правоимащите е използван
принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното
прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-
близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то
след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление №
5/24.ХI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но
неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак,
ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата
с право на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието Постановление №
2/30.ХI.1984 г. С него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение
за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61
г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други
възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.
С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС се приема, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Прието е, че
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди
В случая, ищцата няма семеен кръг освен този, създаден от и с починалия й брат,
поради което същата възприема неговото семейство като свое семейство; брат й бил този ,
който преди смъртта си я е обгрижвал предвид установеното с медицински документи
здравословно състояние на ищцата и поради липса на друго лице от семейния кръг на
ищцата, който да поеме тези грижи. Установи се, че през целият си живот ищцата е живяла
6
заедно с брат си в една къща; разчитала е изцяло на неговата помощ,грижа и подкрепа;
липсвали са каквито и да било конфликти или недоразумения между тях,възникнали дори и
след създаване на собствено семейство от починалия брат на ищцата.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че между ищцата и
починалия й брат е била създадена трайна, дълбоко-симбиотична емоционална
връзка,поради което след внезапната му смърт тя търпи неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите вреди за съответната
родствена връзка „брат-сестра“.
Действително,в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС не са дадени дефиниции на понятията "особена близост" и "трайна и
дълбока емоционална връзка", което е невъзможно предвид разнообразието на житейските
отношения.От разясненията в мотивната част на цитираното решение обаче по
категоричен и несъмнен начин следва извода: че за да породи право на обезщетение в полза
на претендиращия родственик /в случая брат/сестра /, връзката между тях следва да е
изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, а не да е типична за
традиционните за българското общество отношения между братя и сестри, с характерната
за тези отношения взаимна обич, привързаност, уважение, подкрепа и т. н.
В случая се установиха конкретни житейски обстоятелства,поради които
привързаността на ищцата с починалия е била толкова силна, че тя търпи от смъртта му
морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена
връзка и от гледна точка на справедливостта, обосновават в достатъчна степен основание да
се направи изключение от разрешението: че правото на обезщетение принадлежи само на
най-близките на починалия.
По тази причина налице са основанията за изключителност, възприети в цитираното
Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС, доколкото отношенията между ищцата и починалия са били не обичайните,не
нормално присъщите за подобни връзки.По тази причина болките и страданията,търпени от
ищцата по повод загубата на починалия, не са характерните,търпяни от загубата на близък
човек от конкретния вид родствена връзка, което от своя страна по безспорен и категоричен
начин установява, че в правната сфера на ищцата са настъпили неимуществени вреди,
надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално
да търпи сестра по повод загубата на обичан от нея брат.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав на БОС приема, че в
резултат на проведено пълно и главно доказване на релевантните за активната материално-
правна легитимация на ищцата факти следва да бъде направен категоричен извод за
съществуваща особено близка привързаност между ищцата и починалия неин брат, връзката
наподобяваща тази на най-близките роднини.Това е основание търпящия неимуществени
вреди от физическата загуба на негов близък, макар и намиращ се извън кръга на тези,
посочени в постановленията на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г., да му бъде признато
право на обезщетение за тези неимуществени вреди. В случая негативните последици от
случилото се с Х. С. върху емоционалното състояние и поведение на ищцата са
надхвърлящи обичайните такива, характерни за връзката: сестра/брат.
С оглед това ищцата следва да бъде обезщетена за действително претърпените от
нея неимуществени вреди, като паричният им еквивалент /при съобразяване критериите за
определянето му в справедлив размер - възрастта на увредения, отношенията между
пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил
вредоносния резултат, конкретните икономически условия в страната, ориентир за които са
нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането /, настоящият състав
определя на 50 000 лв.,поради което предявеният частичен иск в размер на 25 000 лева
правилно , законосъобразно и обосновано е бил уважен от първоинстанционния съд в
пълния му предявен размер.
Неоснователна е частната жалба срещу определение № 2125/05.04.2023г., с което е
7
отхвърлена молбата на адвокат Петя Керанова -процесуален представител на ищцата С., за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските с увеличаване на
същите от присъдените 1280 лева на 3180 лева, с оглед актуалната редакция на Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действащи към
момента на приключване на устните състезания.Това е така, тъй като разпоредбите от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,изменени с ДВ
бр.88/2022г. , действат занапред , поради което са неприложими както към датата на
предявяване на исковата молба / на 17.01.2022г.), така и към датата на сключването на
договора за правна защита и съдействие на 07.06.2021г., на която дата е договорено
осъществяването на безплатна правна помощ на основание чл. 38,ал.1,т.2 ЗА. Към този
момент е действала старата редакция на изменения чл. 7,ал.2,т.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която правилно
районният съд е определил за процесуално представителство,защита и съдействие по
исковете адвокатско възнаграждение в размера от 1280 лева.Новата правна норма не може
да преуреди онези правоотношения и факти, които са със завършен фактически състав към
момента на влизането й в сила, т.е. новата правна норма няма "обратно действие“. Такова
обратно действие е възможно само при условието на чл.14 от ЗНА- само по изключение и то
с изрична разпоредба.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на адвокат Петя Керанова в
качеството й на процесуален представител на ищцата Р. С., се дължи определяне на
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за осъществяваната при условията на
чл. 38,ал.1,т.2 ЗА безплатна правна помощ, което възнаграждение при съобразяване на
чл.7,ал.2,т.3 от Наредба№1/2004г. съдът определя в размера от 2700 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 329/14.02.2023г. по гр.д.№ 20222120100297/2022г. по
описа на РС-Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2125/05.04.2023г. по гр.д.№ 20222120100297/2022г.
по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, да заплати на адв. Петя Керанова от САК, с адрес
гр. София, ул. „Лом“ № 1, ап. 9, в качеството й на процесуален представител на Р. Я. С.,
ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на
2700 лв. (две хиляди и седемстотин лв.).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8