Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 02.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №922 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:
Иск с правно основание чл. 124, ал 1 от ГПК във вр. с чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Цена на иска: 1 416.16 лв.
Ловешки районен съд е сезиран с искова молба, подадена от Т.М.Т., с пост.адрес: ***, чрез пълномощника си-адв. Д.С. ***,офис 9 против „В и К“АД, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Райна Княгиня“ № 1 А, представлявано от Изпълнителния директор Данаил Красимиров Събевски.
Ищецът излага в ИМ, че е потребител на В и Куслуги, които се доставят от ищцовото дружество. С оглед на това е абонат на същото, за което е открита партида с № 159252, за обект, представляващ апартамент, находящ се на адрес: гр. Ловеч, ж.к.“Здравец“, бл.213, ет.10, ап.40.
Ищецът твърди, че през м.юли 2020 г, когато отишъл на касата на ответника, за да заплати стойността на консумираната вода през предходния месец, служителката го уведомила, че освен дължимата сума за месец юни, по партидата му са начислени и други задължения общо в размер на 1 416.16 лв. Изтъква, че е възразил срещу тази сума, тъй като счита, че същата е недължима, но от ответното дружество му отговорили, че не само я дължи, но и че поради неплащането й е предвидено прекъсване на предоставените ВиК услуги в имота му.
Твърди, че единственият документ, с който разполага е приложената към исковата молба справка, издадена от ответника.
Счита, че не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1 416.16лв. за консумиранавода, поради което я оспорва по основание и размер. Счита, че същата е не само неоснователно начислена, но е недължима и на основание изтекла давност.
В петитумната част на ИМ прави искане да бъдат призовани с ответната страна на съд и след като съдът приеме иска за основателен, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата в размер на 1 416.16 лв, представляваща цена на консумирана вода на адрес: гр. Ловеч, ж.к.“Здравец“, бл.213, ет.10, ап.40, за периода от м.април 2014 г. до месец ноември2016г. включително, поради изтекла погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в" от ЗЗД.
Претендирани са и направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изразил становището си по допустимостта и основателността на предявения иск. Оспорва изцяло предявения иск като недопустим и неоснователен. На първо място, счита, че иска е недопустим поради ненадлежна активна процесуална легитимация на ищеца. Намира, че искът е недопустим и на друго правно основание. Позовава се на правната теория и съдебната практика, съобразно които погасителната давност е материалноправен институт, като изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл.118 ЗЗД. Счита, че при наведените в конкретния казус от длъжника твърдения за наличие на правен интерес исковете са недопустими. Изтъква, че в случая няма никакво предприето действие от страна на ответника, свързано с искане за плащане на погасените по давност суми от кредитора, което да свидетелства, че кредиторът поддържа,че има такова вземане към длъжника.
С определението по подготовка на делото, постановено по реда на чл.140 от ГПК съдът е отхвърлил възражението на ответника за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск и е насрочил делото в открито съдебно заседание.
В о.с.з. ищецът не взема лично участие. Представлява от представител по пълномощие –адв. Д.С., която поддържа предявения иск. Подробни фактически и правни доводи са развити в хода на устните състезания.
Ответникът „В и К“не изпраща представител в с.з. В депозирана писмена молба упълномощения адв.Нинов е заявил, че оспорва исковата молба. Поддържа възрлаженията си, изложени в подадения отговор, като прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото и ако съдът уважи предявения иск, моли разноските да се възложат на ищеца. Представени са и писмени бележки, в които са развити подробни съображения.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът Т.М.Т. е потребител на В и К услуги, които се доставят от ответното дружество до обект – апартамент, находящ се на адрес: гр. Ловеч, ж.к.“Здравец“, бл.213, ет.10, ап.40, на който е регистриран и постоянният адрес на ищеца.
Установява се, че партидата, по която се отчита потреблението на В иК услуги е записана на името на ищеца с номер 159252.
От приложената към исковата молба справка за задължения е видно, че процесната сума от 1 416.16 лв. е формирана от сбора на начислено задължение по фактури – общо за главница 960.18 лв. и общо лихва – 455.98 лв., както следва: по ф-ра № ********* от 30.05.2014 г. главница – 42.98 лв. и лихва – 26.25 лв; по ф-ра № ********* от 30.06.2014 г. главница 28,66 лв. и лихва – 17,26 лв; по ф-ра№ ********* от 30.07.2014 г. главница -28,66 лв. и лихва – 17,01лв; по ф-ра № ********* от 29.08.2014 г. главница 23,88 лв. и лихва – 13,97 лв; по ф-ра № ********* от 30.09.2014 г. главница 23,88 лв. и лихва 13,77 лв; по ф-ра № ********* от 28.11.2014 г. главница 26,27 лв. и лихва 14,70 лв; по ф-ра №********* от 30.12.2014 г. главница – 26,27 лв. и лихва 14,47 лв; по ф-ра № ********* от 30.01.2015 г. главница 28,66 лв. и лихва 15,57 лв; по ф-ра № ********* от 27.02.2015 г. главница 26,27 лв. и лихва14,04 лв; по ф-ра № ********* от 31.03.2015 г. главница 26,27 лв. и лихва 13,82 лв; по- ф-ра № ********* от 30.04.2015 г. главница 52,53 лв. и лихва 27,19 лв; по ф-ра № ********* от 29.05.2015 г. главница 33,44 лв. и лихва 17,03 лв; по ф-ра № ********* от 30.06.2015 г. главница 28,66 лв. и лихва 14,35 лв;по ф-ра № ********* от 31.07.2015 г. главница 19,20 лв. и лихва 9,45 лв; по ф-ра № ********* от 30.09.2015 г. главница 36,60 лв. и лихва 17,39 лв; по ф-ра № ********* от30.10.2015 г. главница 70,72 лв. и лихва 33,00 лв; по ф-ра №********* от 30.12.2015 г. главница 45,05 лв. и лихва 20,25 лв; поф-ра №********* от 29.01.2016 г. главница 35,81 лв. илихва 15,81 лв; по ф-ра № ********* от 29.02.2016 г. главница 46,67 лв и лихва 20,20 лв; по ф-ра № ********** от 31.03.2016 г. главница 37,31 лв. и лихва 15,84 лв; по ф-ра №********* от 28.04.2016 г. главница 42,34 лв. и лихва 17,61 лв; по ф-ра № ********* от 31.05.2016 г. главница 36,70 лв. и лихва14,96 лв; по ф-ра №********* от 30.06.2016 г. главница 5,24 лв. и лихва 2,09лв; по ф-ра №********* от 29.07.2016 г. главница 31,13 лв. и лихва 12,15 лв; по ф-ра №********* от 31.08.2016 г. главница 33,44 лв. и лихва 12,77 лв; по ф-ра №********* от 30.09.2016 г. главница 33,44 лв.и лихва12,48 лв; по ф-ра №********* от 31.10.2016 г. главница 50,49 лв. и лихва 18,43 лв. и по ф-ра № ********* от 30.11.2016 г. главница 39.61 лв. и лихва 14,12 лв.
В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, който намира своето правно основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК - за установяване по отношение на ответника „В и К“АД – гр. Ловеч, че ищецът не дължи процесната сума от 1 416, 16 лв., представляваща цена за консумирана вода на адрес: гр.Ловеч, ж.к.“Здравец“, бл.213,ет.10, ап.40 за периода от м. април 2014 г. до м.ноември 2016 г. вкл. поради изтекла погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл.111,б.”в.”от ЗЗД.
С оглед дадената и неоспорена от страните правна квалификация на предявения иск,с доклада си по делото съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса,като е указал на ответника, че именно той носи същата и негово задължение е да установи наличието на основанието за начисляване на исковите суми по силата на обвързваща страните договорна клауза.
Съгласно
чл. 8 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите,
като в конкретния случай няма спор в процеса, че отношенията между страните по
предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. В
същите изрично е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните
услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на
което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер
на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора.
В конкретния случай за осъществените услуги по договор за доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за периода от месец април 2014 г. до месец ноември 2016 г. ответникът е начислил по партидата на ищеца Т.М.Т. общо дължима сума в размер на 1 416.16 лв., от която главница за периода – 96018 лв. и начислени лихви за забава – 455.98 лв.
В ИМ ищецът се е позовал на изтекла погасителна давност, изключваща дължимостта на претендираната сума за извършените В и К услуги. Съдът намира, че с оглед на това позоваване искът се явява основателен. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в”от ЗЗД, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Периодични задължения съществуват, когато са налице повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време, като с оглед спецификата на предоставяните от ответното дружество услуги, насрещните престации на абонатите му имат характер на периодични плащания, поради което по отношение на давността е приложим по – краткия тригодишен давностен срок уреден в нормата на чл. 111, б. “в”, пр. посл.от ЗЗД. В този смисъл е налице и актуална задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение от №3/ 12.05.2012г.на ОСГТК по тълкувателно дело №3/2011г. Съдът намира, че в конкретния случай института на погасителната давност следва да намери приложение. Видно от данните по делото, исковата сума от 1416.16 лв. е начислена за доставена и потребена питейна до обект – апартамент на ищеца в периода от м.април 2014 г. до м.ноември 2016 г., като последната издадена фактура в периода е с дата 30.11.2016 г. и с падеж 31.12.2016 г. Констатира се, че исковата молба е подадена на 13.08.2020 г., т.е. след изтичане на три години от падежа на всяко едно от периодичните задълженията за процесния период. От своя страна ответникът не представя доказателства преди изтичането на кратката погасителна давност да е предприел действия по смисъла на чл.116 от ЗЗД, с които да е прекъснал течението на давностния срок. Ето защо, като последица от изтеклия давностен срок вземането на ответника за заплащане на цена за доставена,отведена и пречистена вода в имота на ищеца за процесния период е погасено по давност.
Съобразявайки
всички изложени по-горе съображения, съдът счита, че предявеният отрицателен
установителен иск от Т.М.Т., чрез пълномощника си – адв. Д.С. против
„В и К“АД, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Райна Княгиня“ №
1А, представлявано от Изпълнителния директор Данаил Красимиров Събевски се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден и да заплати на ищеца направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, а именно: 300.00 лв. адвокатски хонорар, съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 07.07.2020 г. и 57.00 лв. – внесена държавна такса и 2 ,20 лв. – такса за превод на държавната такса или общ размер на разноските 359.20 лв. В срока за отговор ответникът е оспорил като неоснователен предявеният иск за установяване недължимост на вземането и е направил възражения относно неговата допустимост, поради което съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК и възлагане наразноските в тежест на ищеца.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно. С оглед материалния интерес по делото предвид цената на заявената искова претенция, минималното възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 300.00лв.+7% за горницата над 1000 лв. или 329.13 лв. В случая с договора за правна помощ е уговорен размер под предвидения по наредбата минимум, което не дава основание на съда да приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и да намали възнаграждението под този размер. Поради това в тежест на ответника ще следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания и изплатен от ищеца размер от 300.00 лв.
Мотивиран от горното съдът:
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на „В и К“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Райна Княгиня“ № 1 А,
представлявано от Изпълнителния директор Данаил Красимиров Събевски,
че Т.М.Т., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, чрез пълномощника си-адв. Д.С. ***,офис
9 не дължи сумата в размер на 1 416.16
лв /хиляда четиристотин и шестнадесет лева и 16ст/, представляваща цена на
консумирана вода на адрес: гр. Ловеч, ж.к.“Здравец“, бл.213, ет.10, ап.40, за периода
от м.април 2014 г. до месец ноември 2016г. включително, поради изтекла погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл. 111,
б. „в" от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „В и К“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Райна Княгиня“ № 1 А, представлявано от Изпълнителния директор Данаил Красимиров Събевски ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Т., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, чрез пълномощника си-адв. Д.С. ***,офис 9 сумата от 359,20 лева/триста и петдесет и девет лева и 20ст/ – разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.259 от ГПК,решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: